ТЕКСТ 9
шрӣ-рджовча
@SANSKRIT = да-шрутбх ят ппа
джнанн апй тмано 'хитам
кароти бхӯйо виваша
пряшчиттам атхо катхам
шрӣ-рдж увча – Парӣкш̣ит Махрджа каза; да – като вижда; шрутбхм – и като слуша (от писанията или законниците); ят – тъй като; ппам – греховно, престъпно действие; джнан – знае; апи – въпреки че; тмана – на себе си; ахитам – вреди; кароти – той извършва; бхӯя – отново и отново; виваша – неспособен да се владее; пряшчиттам – покаяние; атхо – следователно; катхам – каква е ползата от.
Махрджа Парӣкш̣ит каза: Човек може да знае, че греховните дейности не водят до нищо добро, защото вижда как правителството наказва престъпниците и хората ги осъждат, а от писанията и мъдреците разбира, че заради греховете го очакват адски мъки в следващия му живот. И макар да знае всичко това, той е принуден отново и отново да греши дори след като се е покаял. Каква е ползата от подобно покаяние?
В някои религиозни секти съгрешилият отива при свещеника, за да изповяда греховете си, плаща нещо като глоба, но после отново извършва същите грехове и отново се връща, за да ги изповяда. Така действа закоравелият грешник. От наблюденията на Парӣкш̣ит Махрджа става ясно, че дори преди пет хилядолетия престъпниците са се покайвали за греховете си, но след това отново сякаш по принуда са извършвали същите грехове. Затова от собствен опит Парӣкш̣ит Махрджа разбирал, че процесът на постоянно съгрешаване и покаяние е безсмислен. Докато не бъде възпитан във въздържание на сетивата, привързаният към сетивно наслаждение отново и отново ще извършва греховни дейности независимо от многото наказания. С думата виваша тук се посочва, че дори да не иска, човек ще е принуден да греши по силата на навика. Ето защо Парӣкш̣ит Махрджа се съмнявал в ползата от покаянието, тъй като то не предотвратява греховните действия. В следващия стих той обяснява защо е против този метод.