С тези думи Виудӯтите освободили Аджмила от въжетата на Ямадӯтите и после заминали за своята обител. Той им се поклонил и благодарил на съдбата за щастливата възможност да произнесе святото име на Нряа в мига на смъртта си. Брхмаът Аджмила разбрал какъв огромен късмет имал. Осъзнал дълбокия смисъл на разговора между Ямадӯтите и Виудӯтите, той станал чист предан на Върховната Божествена Личност. Горчиво се разкайвал за миналите си грехове и отново се проклинал заради тях.