Пета глава

Ка съзнание е най-висшата йога, изпълнявана от обучени предани йогӣ. Йога системата, в класическата формула за йога практика, посочена от Бог Ка в Бхагавад-гӣт, и препоръчана в йога дисциплината на Патаджали, се различава от практикуваната днес хаха йога, както тя обикновено се възприема в западните страни.

Истинска йога практика означава да се контролират сетивата и след като се постигне такъв контрол, умът да се концентрира върху формата Нряа на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Ка. Бог Ка е първоначалната Абсолютна Личност, Богът, а всички останали форми на Виу — с четири ръце, украсени с раковина, лотос, боздуган и диск, са пълни експанзии на Ка.

Бхагавад-гӣт ни съветва да медитираме върху формата на Бога. За да концентрира ума си, човек трябва да седне на усамотено място със свята атмосфера и да спазва правилата и предписанията за брахмачаря — да води живот на строго въздържание и без никакви сексуални отношения. Никой не може да практикува йога в пренаселените градове — с екстравагантен живот, включващ неограничени сексуални отношения и липса на контрол върху езика.

Вече посочихме, че йога практика означава контролиране на сетивата, а контролирането на сетивата започва с контрол на езика. Не може да позволявате на езика си да опитва всякакъв вид забранени храни и питиета и в същото време да се усъвършенствате в практикуването на йога. За голямо съжаление, сега на Запад има много заблудени, неупълномощени т.нар. „йогӣ“, които се възползват от склонността на хората към йога. Тези неупълномощени йогӣ дори се осмеляват да твърдят публично, че човек може да се отдава на пиянство и в същото време да практикува медитация.

Преди пет хиляди години, в диалога на Бхагавад-гӣт, Бог Ка препоръчва йога практиката на своя ученик Арджуна, но Арджуна категорично заявява, че не е способен да следва строгите правила и предписания на йога. Човек трябва да бъде практичен във всяка сфера на дейност. Той не трябва да губи ценното си време в изпълняване на някакви изключително сложни гимнастики под името йога. Истинска йога е човек да открие четириръката форма на Свръхдушата в сърцето си и постоянно да я вижда в медитация. Такава непрекъсната медитация се нарича самдхи. Ако обаче човек иска да медитира върху нещо пусто или безличностно, ще му е нужно много време, за да постигне напредък в йога практиката. Не можем да концентрираме ума си върху нещо пусто или безличностно. Истинска йога практика е умът да се концентрира върху личността на четириръкия Нряа, който се намира в сърцето на всеки.

Понякога се казва, че чрез медитация човек ще разбере, че Богът е постоянно в сърцето му. Богът се намира в сърцето на всекиго. Той се намира не само в сърцето на човешкото същество, но и в сърцата на котките и кучетата. Бхагавад-гӣт потвърждава това с твърдението, че Ӣшвара, върховният контрольор на света, се намира в сърцето на всеки. Той се намира не само в сърцето на всеки, но също и във всеки атом. Няма празно място. Няма място, в което да не присъства Богът.

Аспектът на Бога, чрез който той присъства навсякъде, се нарича Парамтм. тм означава индивидуална душа, а Парамтм — индивидуалната Свръхдуша. Както тм, така и Парамтм са индивидуални личности. Разликата между тях е, че тм, душата, се намира на определено място, а Парамтм присъства навсякъде.

В тази връзка е много подходящ примерът със слънцето. Човек може да се намира на определено място, но слънцето, независимо че е отделно индивидуално същество, се намира над главата на всекиго. Това е много добре обяснено в Бхагавад-гӣт. Следователно макар качествата на всички същества, включително и на Бога, да са еднакви, Свръхдушата се различава от индивидуалната душа по количеството на експанзиите. Богът, Свръхдушата, може да се размножава в милиони различни форми, а индивидуалната душа не може.

Свръхдушата, намираща се в сърцето на всеки, може да наблюдава дейностите на всеки — минали, настоящи и бъдещи. В Упаниадите се казва, че Свръхдушата стои до индивидуалната душа като приятел и свидетел. Като приятел тя винаги силно желае да върне индивидуалната душа обратно вкъщи, при Бога. Като свидетел, тя дарява всички благословии, резултат от дейностите на човека. Свръхдушата дава на индивидуалната душа възможности за постигане на желаното. Но тя напътства приятеля си така, че накрая душата да изостави всички други дейности и просто да се отдаде на Бога във вечен живот, изпълнен със знание и блаженство. Това е последното напътствие на Бхагавад-гӣт — най-четената и авторитетна книга за всички видове йога.

Последната дума на Бхагавад-гӣт, както се посочи по-горе, е и последна дума по отношение усъвършенстването в йога системата. В Бхагавад-гӣт се казва още, че човек, потопен в Ка съзнание, е най-висшият йогӣ. Какво е Ка съзнание?

Както индивидуалната душа чрез съзнанието си присъства в цялото тяло, така и Свръхдушата, Парамтм, чрез свръхсъзнанието си се проявява в цялото творение. Свръхсъзнанието не може да бъде имитирано от индивидуалната душа, която има ограничена осъзнатост: аз мога да разбера какво става в моето тяло, но не мога да усетя какво става в тялото на никой друг. Аз присъствам в тялото чрез съзнанието си, но не присъствам в телата на другите. Но Свръхдушата, Парамтм, присъстваща във всекиго, намираща се навсякъде, е осъзната за всичко. Теорията, че душата и Свръхдушата са едно, не се приема, защото съзнанието на индивидуалната душа действа като свръхсъзнание. Това свръхсъзнание може да бъде достигнато само когато индивидуалното съзнание се съгласува със свръхсъзнанието и този процес на съгласуване се нарича отдаване, или Ка съзнание.

От ученията на Бхагавад-гӣт разбираме много ясно, че Арджуна отначало не иска да се сражава с роднините си, но след като разбира Бхагавад-гӣт, и съгласува своето съзнание със свръхсъзнанието на Ка, той става Ка осъзнат. Личността в пълно Ка съзнание действа по нареждане на Ка — затова Арджуна приема да се сражава в битката при Курукетра.

В самото начало на Ка съзнание наставленията на Бога се получават чрез просветляващото посредничество на духовния учител. Когато човек е достатъчно обучен и действа със смирена вяра и любов към Ка под ръководството на авторитетен духовен учител, съгласуването става по-устойчиво и прецизно. В този стадий Ка наставлява отвътре. Отвън преданият е подпомаган от духовния учител, авторитетния представител на Ка, а отвътре — от Бога, който се намира в сърцето на всеки като чайтя-гуру.

Само по себе си разбирането, че Богът е в сърцето на всеки, не е достатъчно. Човек трябва да опознае Бога отвътре и отвън и така да действа в Ка съзнание. Това е най-висшият стадий на съвършенство в човешката форма на живот и най-висшето стъпало на всички йога системи.

За съвършения йогӣ има осем вида съвършенства:

Но когато човек се издигне до съвършения стадий да получава наставления от Бога, той е над материалните съвършенства, посочени по-горе.

Дихателните упражнения, обикновено практикувани в йога, са само началото. Медитацията върху Свръхдушата е само крачка напред. Постигането на удивителни материални съвършенства е още една стъпка, но да се достигне пряка връзка със Свръхдушата и да се получават наставления от нея, е най-висшият, съвършен стадий.

Дихателните упражнения и медитационните практики в йога са много трудни за изпълнение в тази епоха. Те са били трудни дори преди пет хиляди години, иначе Арджуна не би отхвърлил предложението на Ка. Тази епоха на Кали се нарича епоха на деградацията. В днешно време хората имат кратък живот и не се интересуват твърде от себепознанието, т. е. духовния живот. В повечето случаи те са нещастни, а ако някой се заинтересува малко от себепознание, той бива заблуждаван от множество измамници. Единственият възможен начин за достигане на съвършенство в йога е да се следват принципите на Бхагавад-гӣт, както са били практикувани от Бог Чайтаня Махпрабху. Това е най-простото и най-висше съвършенство на йога практиката.

Бог Чайтаня показва на практика Ка осъзната йога просто като повтаря святите имена на Ка, посочени във Веданта, Шрӣмад Бхгаватам и в редица важни Пури. Голям брой индийци следват тази йога практика, тя се развива също и в много градове на Съединените щати и други страни. Тя е много лесна и приложима в тази епоха, особено за сериозните. В тази епоха няма друг успешен метод.

В Златната епоха, Сатя юга, медитационният метод наистина е бил възможен, защото по това време хората са живеели средно по сто хиляди години.

В сегашната епоха обаче, ако човек иска да има успех в практикуването на йога, трябва да се заеме да повтаря Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе и сам ще почувства напредък. Човек трябва сам да усеща как напредва в йога практиката.

В Бхагавад-гӣт Ка съзнание е описано като рджа-вид — царят на знанието; рджа-гухям — най-поверителният метод за духовна реализация; павитрам — най-чистото от всичко чисто; сусукхам — извършвано с голяма радост, и авяям — неизчерпаемо.

Ония, които са се заели с тази най-висша бхакти йога система, предано служене с трансцендентална любов към Ка, споделят радостта си от простата и изпълнена с щастие дейност. Йога означава контролиране на сетивата, а бхакти йога означава пречистване на сетивата. Когато сетивата са пречистени, те автоматично са контролирани. Не можете по изкуствен начин да спрете дейностите на сетивата, но ако ги пречистите, те не само че се оттеглят от глупавите занимания, но и се ангажират позитивно в трансцендентално служене на Бога.

Ка съзнание не е нещо, което сме измислили в резултат на умствени разсъждения. То е предписано в Бхагавад-гӣт, която казва, че когато мислим за Ка, повтаряме за Ка, живеем за Ка, ядем за Ка, разговаряме за Ка, вярваме в Ка и разчитаме на Ка, без съмнение, се връщаме при Ка. Това е същността на Ка съзнание.

Шрӣ Чайтаня Махпрабху, златният аватра, се появява в Индия преди около петстотин години. В Индия има обичай, когато се роди дете, да се покани астролог. При появата на Бог Ка, Върховната Божествена Личност, преди пет хиляди години, баща му повикал Гаргамуни, който казал: „Детето преди това се е появявало с три цвята — червен и златен, а сега се явява с тъмен цвят“. Ка е описан в писанията с цвят, като цвета на облак. Бог Чайтаня е Ка, появяващ се в златен облик.

Във ведическата литература има много доказателства, че Чайтаня Махпрабху е аватра (проявление) на Ка, и това е потвърдено от учени и предани. Шрӣмад Бхгаватам утвърждава, че в сегашната епоха (Кали юга), аватра на Бога ще бъде постоянно зает с възхвала на Ка. Той е Ка, но като предан на Ка възхвалява себе си. И в тази епоха цветът му няма да бъде тъмен. Това означава, че може да бъде бял, червен или жълт, защото тези четири цвята (бял, червен, златист и тъмен) са цветове, приемани от аватрите в различните епохи. Тъй като червеният, белият и тъмният цвят са били приемани от другите проявления, Чайтаня Махпрабху приема останалия златен цвят. Цветът му не е тъмен, но той е Ка.

Друга характерна черта на този аватра е, че той винаги е съпровождан от придружителите си. На картините, изобразяващи Чайтаня Махпрабху, виждаме, че той е следван от много възпяващи святото име на Бога предани. Когато се появява, Богът има две мисии. В Бхагавад-гӣт Ка казва: „Винаги, когато се появявам, мисията ми е да освободя благочестивите предани и да унищожа демоните“. Когато Ка се появил, е трябвало да убие много демони. Ако разгледаме изображение на Виу, ще видим, че той държи раковина, лотосово цвете, боздуган и диск. Последните два атрибута са предназначени за унищожаване на демоните. В този свят има два вида хора — демони и предани. Преданите са полубогове; те са почти като Бога, защото имат божествени качества. Тези, които са предани, са наричани божествени хора, а тези, които не са предани, атеистите, са наричани демони. Така Ка, Богът, идва с две мисии: да защити преданите и да унищожи неотдадените, демоните. В тази епоха мисията на Бог Чайтаня също е такава — да освободи преданите и да унищожи демоните. Но той има друго оръжие. Това не е нито боздуган, нито диск, нито някакво друго смъртоносно оръжие. Неговото оръжие е сакӣртана движението. Той унищожава демоничния манталитет на хората, като слага началото на сакӣртана движението. Това е особената значимост на Бог Чайтаня. В тази епоха хората вече сами се убиват. Те са открили атомни оръжия, с които да се убиват, така че не е нужно Богът да ги убива. Но той се явява, за да унищожи демоничния им манталитет. Това става възможно чрез движението за Ка съзнание.

Затова в Шрӣмад Бхгаватам се казва, че това е проявлението на Бога за тази епоха. А кой го обожава? Методът е много прост. Вземете една картина на Бог Чайтаня с придружителите му. Бог Чайтаня е в средата, от двете страни са главните му придружители — Нитнанда, Адвайта, Гаддхара и Шрӣвса. Човек просто трябва да постави някъде тази картина. Може да я постави навсякъде. Не е необходимо да идва при нас, за да гледа картината. Всеки може да има тази картина у дома си, да повтаря Харе Ка мантрата и да обожава Бог Чайтаня. Това е прост метод. Но кой би се заловил с него? — Тези, които все още имат здрав разум. Без много безпокойства, ако човек просто постави в къщата си картина на Шрӣ Чайтаня Махпрабху и повтаря Харе Ка, той ще разбере Бога. Всеки може да последва този прост метод. Няма никакви разноски, няма такса, нито пък е необходимо да се строи голяма църква или храм. Човек може да седне където и да е, на пътя или под дърво, да повтаря Харе Ка мантрата и да обожава Бога. Следователно това е прекрасен шанс. В бизнеса или в политиката например понякога се откриват големи възможности. Интелигентните политици се възползват от първата добра възможност. По същия начин в сегашната епоха тези, които имат достатъчно интелигентност, се присъединяват към сакӣртана движението и напредват много бързо.

Бог Чайтаня е наричан „златният аватра“. Аватра означава „идване, слизане“. Точно както човек може да слезе от петия или от стотния етаж на сграда, така и аватра слиза от духовните планети, от духовното небе. Небето, което виждаме с невъоръжено око или с телескоп, е само материалното небе. Но отвъд него има друго небе, което не е възможно да видим с очите си или с оптични уреди. Сведения за него са дадени в Бхагавад-гӣт, то не е въображаемо. Ка казва, че отвъд материалното небе има друго, духовно небе.

Трябва да приемем думите на Ка такива, каквито са. Например ние учим децата, че отвъд Англия има и други места, наречени Германия, Индия и т. н., и детето научава за тях от твърденията на учителя, защото те са отвъд обсега на възприятието му. По същия начин отвъд това материално небе съществува друго небе. Човек не може да се опитва да го открие, експериментирайки, както едно дете не може да се опитва да открие Германия или Индия. Това е невъзможно. Ако искаме да получим знание, трябва да приемем авторитет. Също така, ако искаме да узнаем какво има отвъд този материален свят, ще трябва да приемем авторитета на Ведите, в противен случай е невъзможно да узнаем. Това е отвъд материалното знание. Човек не може да достигне дори далечните планети на тази вселена, а какво остава да излезе извън нея. Изчислено е, че ако човек иска да отиде на най-висшата планета в тази вселена с помощта на съвременната техника, ще трябва да пътува около четиридесет хиляди светлинни години. Тоест, ние не можем да пътуваме дори в това материално небе. Продължителността на живота и средствата ни за придвижване са толкова ограничени, че нямаме истинско знание дори за този материален свят.

Когато в Бхагавад-гӣт Арджуна пита Ка: „Можеш ли да обясниш обсега, в който действат твоите енергии?“, Върховният Бог му дава много примери и в заключение казва: „Скъпи Арджуна, какво да обяснявам за енергиите си? Всъщност невъзможно е да ги разбереш. Ти можеш само да си представяш обхвата на енергиите ми: този материален свят, който е съставен от милиони вселени, представлява само една четвърт от моето творение“. Ние не можем да определим положението дори на една вселена, а вселените са милиони. А отвъд тях се намира духовният свят и там има милиони духовни планети. Цялата тази информация може да се получи от ведическата литература. Ако приемем ведическата литература, можем да получим това знание. Ако не я приемем, няма начин да го получим. Това е нашият избор. Според ведическата цивилизация винаги когато един чря говори, той се позовава на ведическата литература. И тогава другите се съгласяват: „Да, това е правилно“. В съда адвокатът се позовава на минали решения и ако случаят е подобен, съдията приема доводите му. По същия начин, ако човек се позовава на Ведите, ясно е, че позицията му е правилна.

Аватра за тази епоха, Бог Чайтаня, е описана във ведическата литература. Не можем да приемем някого за аватра, ако качествата му не са споменати в писанията. Ние не приемаме Бог Чайтаня като аватра по собствена прищявка, въз основа на гласуване. Днес е на мода някой да дойде и да каже, че той е Бог или въплъщение на Бога, и някои глупаци и негодници да го признаят: „О, той е Бог“. Ние не приемаме някой за аватра по този начин. Ние вземаме доказателства от Ведите. Аватра трябва да отговаря на описанията във Ведите. Само тогава я приемаме. Във Ведите има описание за всяка аватра: тя ще се появи на това и това място, под такава и такава форма и ще действа по такъв и такъв начин. Това е същността на ведическото доказателство.

В Шрӣмад Бхгаватам са изброени някои аватри и там е посочено името на Бог Буда. Шрӣмад Бхгаватам е написан преди пет хиляди години и в него се посочват различни имена за бъдещите времена. Там се казва, че в бъдеще Богът ще се яви като Бог Буда, името на майка му ще бъде Аджан и той ще се появи в Га. Преди двадесет и шест века се явява Буда, а Шрӣмад Бхгаватам, който е написан преди петдесет века, посочва, че в бъдеще той ще се появи. Там се говори също и за Бог Чайтаня, описва се и последната автара в Кали юга. Посочва се, че последното появяване за тази епоха е Калки. Той ще се появи като син на брхмаа, чието име ще бъде Виу-яш, в място, наречено Шамбхала. В Индия има място с такова име и може би то е мястото, където ще се появи Богът.

Следователно аватра трябва да отговаря на описанията на Упаниадите, Шрӣмад Бхгаватам, Махбхрата и другите ведически книги. Така въз основа на авторитета на ведическите книги и коментарите на велики предани госвмӣ като Джӣва Госвмӣ, който е бил най-големият учен и философ в света, ние можем да приемем, че Бог Чайтаня е проявление на Ка.

Защо се е появил Бог Чайтаня? В Бхагавад-гӣт Бог Ка казва: „Изостави всички други дейности и просто се заеми да ми служиш. Аз ще те защитя от последиците на всички греховни дейности“. В този материален свят, в обусловения живот, ние просто създаваме греховни реакции. Това е всичко. И поради греховни реакции сме получили това тяло. Ако греховните ни реакции бъдат унищожени, няма да получим материално тяло; ще получим духовно тяло.

Какво е духовно тяло? — Духовното тяло е тяло, освободено от смърт, раждане, болести и старост. То е вечно, изпълнено със знание и блаженство. Различните тела са създадени вследствие на различните желания. Докато имаме желания за различни наслаждения, ще трябва да приемаме различни видове материални тела. Ка, Богът, е толкова милостив, че ни дарява с това, което искаме. Ако искаме тяло на тигър със сила на тигър и зъби, с които да хващаме животни и да смучем прясна кръв, Ка ще ни даде тази възможност. А ако искаме тяло на светец, предан, ангажиран само в служене на Бога, той ще ни даде такова тяло. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт.

Ако човек, занимаващ се с йога, метода за себепознание, по една или друга причина не успее да завърши процеса, той получава друга възможност: ражда се в семейство на чист брхмаа или на богат човек. Ако човек има късмет да се роди в такова семейство, той получава улеснения да разбере важността на себепознанието. Нашите Ка осъзнати деца още от самото начало на живота си получават благоприятната възможност да се научат как да повтарят святото име и да танцуват, и когато пораснат, те няма да се променят, обратно — автоматично ще напредват. Те имат много голям късмет. Независимо дали е родено в Америка или в Европа, детето ще напредне, ако баща му и майка му са предани. То получава тази благоприятна възможност. Ако едно дете се е родило в семейство на предани, това означава, че в предишния си живот то вече се е занимавало с йога, но по една или друга причина не е могло да завърши процеса. Затова му се дава още една възможност за прогрес, под грижите на добри баща и майка, за да продължи да напредва. Щом завърши развитието на своето съзнание за Бога, то повече не е принудено да се ражда в този материален свят и се връща в духовния свят.

В Бхагавад-гӣт Ка казва: „Скъпи Арджуна, ако някой разбере моето появяване, напускане и дейности, само заради това си разбиране той получава възможност да се роди в духовния свят, след като напусне това тяло“. Човек ще трябва да напусне това тяло — днес, утре или вдругиден. Човек ще умре. Но този, който е разбрал Ка, не е принуден да приема друго материално тяло. Той отива направо в духовния свят и се ражда на една от духовните планети. Затова Ка казва, че щом човек получи това тяло — няма значение дали то е от Индия, Луната, Слънцето, Брахмалока или от където и да било в този материален свят, — той трябва да знае, че това се дължи на неговите греховни дейности. Има различни грехове и човек приема материално тяло според степента на греховните си дейности. Следователно истинският ни проблем е не как да ядем, спим, съвкупляваме и защитаваме. Истинският ни проблем е как да получим тяло, което не е материално, а духовно. Това е основното разрешение на всички проблеми. Ка гарантира, че ако някой му се отдаде, ако стане напълно Ка осъзнат, той ще го защити от всички последици на греховния му живот.

Това уверение е дадено от Ка в Бхагавад-гӣт, но има много глупаци, които не могат да разберат Ка. В Бхагавад-гӣт те се наричат мӯхи. Мӯха означава „негодник“ и Ка казва в Гӣт: „Те не знаят всъщност кой съм Аз“. Толкова много хора погрешно разбират Ка. Макар че Ка ни е дал посланието на Бхагавад-гӣт, за да можем да го разберем, много хора пропускат тази възможност. Затова от състрадание Ка идва отново, като предан и ни показва как да се отдадем на Ка. Самият Ка идва да ни научи как да му се отдадем. Неговото последно наставление в Бхагавад-гӣт е да му се отдадем, но хората — мӯхи, негодници — казват: „Защо трябва да се отдавам?“. Затова, макар че Бог Чайтаня Махпрабху е самият Ка, този път той ни учи на практика как да изпълним мисията на Бхагавад-гӣт. Това е всичко. Чайтаня Махпрабху не ни учи на нищо изключително, на нищо извън процеса на отдаване на Върховната Божествена Личност, който вече е даден в Бхагавад-гӣт. Няма друго учение — просто едно и също учение е представено по различни начини, така че да могат да го приемат различни видове хора, да се възползват от него и да имат възможността да достигнат Бога.

Чайтаня Махпрабху ни дава възможност да достигнем Бога директно. Когато Рӯпа Госвмӣ, главният сред учениците на Бог Чайтаня, видял Чайтаня Махпрабху за първи път, той бил министър в бенгалското правителство, но поискал да се присъедини към движението на Чайтаня Махпрабху. Той напуснал поста министър, присъединил се към движението и когато се отдал, отправил прекрасна молитва към Бог Чайтаня. В нея се казва:

„Мой скъпи Господи, Ти си най-щедрият аватра“. Защо? — ка-према-прадя те — „Ти направо даваш любовта към Бога. Ти нямаш никаква друга цел. Твоят метод е толкова прекрасен, че човек веднага може да се научи да обича Бога. Затова Ти си най-великодушният и не е възможно друга личност, освен самия Ка, да даде тази благословия. Затова казвам, че Ти си Ка“. Кя ка-чайтаня-нмне — „Ти си Ка, но си приел името Ка Чайтаня. Аз ти се отдавам“.

Това е методът. Чайтаня Махпрабху е самият Ка и учи как лесно да развием любов към Бога. Той казва просто да повтаряме Харе Ка.

„В тази епоха просто повтаряйте Харе Ка мантрата. Няма друг начин.“ Хората са объркани от многото процеси за себепознание. Те не могат да се заемат с истинските ритуални методи на медитацията или йога; това е невъзможно. Затова Бог Чайтаня казва, че ако някой усвои метода на повтаряне на святото име, той веднага ще достигне нивото на разбирането.

Методът на повтаряне на святото име, предложен от Бог Чайтаня за достигане любов към Бога, се нарича сакӣртана. Сакӣртана е санскритска дума. Сам идва от самяк — „пълен“. А кӣртана означава „възхваляване“ или „описание“. Пълно описание означава пълно възхваляване на Върховния, на Върховното Съвършено Цяло. Това не означава, че човек може да описва каквото и да е или да възхвалява каквото и да е, и това да бъде кӣртана. От граматична гледна точка това може да бъде кӣртана, но според ведическата система кӣртана означава описание на върховния авторитет, Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Това се нарича кӣртана.

Преданото служене започва с метода шраваа. Шраваа означава „слушане“, а кӣртана означава „описване“. Един човек трябва да описва, а друг — да слуша. Или един и същ човек едновременно да описва и да слуша. Той не се нуждае от ничия помощ. Когато възпяваме Харе Ка, ние повтаряме и слушаме. Това е съвършенство. Това е съвършен метод. Но за какво повтаряне и слушане става дума? Човек трябва да повтаря и слуша Виу, Ка, и нищо друго. Шраваа кӣртана вио: можем да разберем Виу, всепроникващата Абсолютна Истина, Върховната Божествена Личност, чрез метода на слушането.

Трябва да слушаме. Ако човек просто слуша, това е началото. Няма нужда от специално образование или развиване на материално знание. Също като дете: щом чуе, веднага отговаря и почва да танцува. По природа Бог ни е дал тези полезни сетива — ушите, — за да можем да слушаме, но трябва да слушаме от правилен източник. Това се казва в Шрӣмад Бхгаватам. Трябва да се слуша от предани на Върховната Божествена Личност. Те са наричани сатм. Ако човек слуша от верен източник, от себеосъзната душа, тогава чутото ще действа и тези думи за Бога, за Ка, ще доставят огромна наслада. Ако човек е достатъчно интелигентен, той ще слуша това, което говори себепозналата се душа. Тогава много скоро ще бъде освободен от материалното оплитане.

Човешкият живот е предназначен за напредване по пътя към освобождението. Това се нарича апаварга, освобождение от оплитането. Всички ние сме се оплели. Приемането на материално тяло вече означава оплитане, но ние не бива да го продължаваме. Процесът на оплитане се нарича карма. Докато умът е погълнат от кармата, ще трябва да приемаме материално тяло. По време на смъртта умът ни мисли: „О, не мога да завърша тази работа. О, аз умирам! Трябва да направя това. Трябва да направя онова“. Това означава, че Ка ще ни даде друга възможност, за да направим това или онова и затова ще се наложи да приемем друго тяло: „Добре. Ти не можа да направиш това. Сега го направи. Вземи това тяло“. Затова Шрӣмад Бхгаватам казва: „Тези негодници са полудели от опиянение и правят неща, които не трябва да правят“. Какво правят те? — Махрджа Дхтаршра е много подходящ пример. Той крои коварни планове, за да унищожи Павите и да облагодетелства собствените си синове. Ка изпраща своя чичо Акрӯра да го посъветва да не прави така. Дхтаршра разбира наставленията му, но казва: „Скъпи Акрӯра, това е напълно вярно, но то не докосва сърцето ми, затова няма да променя политиката си. Трябва да следвам тази политика и нека стане това, което трябва да стане“.

Когато хората искат да задоволят сетивата си, те полудяват и в тази лудост биха направили всичко. В материалния живот има много примери за това как човек се побърква по нещо и извършва убийство. Той просто не може да се спре. По същия начин сме привикнали към сетивното наслаждение. Полудели сме и умът ни е погълнат от кармата. Това е голямо нещастие, защото тялото ни, макар и временно, е източник на всички нещастия и страдания; то винаги ни създава безпокойства. Тези въпроси трябва да бъдат проучени. Не трябва да полудяваме. Човешкият живот не е предназначен за това. Недостатъкът на съвременната цивилизация е, че хората са полудели по сетивното наслаждение. Това е всичко. Те не знаят истинската стойност на живота и затова пренебрегват най-ценната му форма — човешката.

Няма никаква гаранция какъв биологичен вид ще бъде следващото тяло, след като това тяло умре. Да предположим, че в следващия си живот получа тяло на дърво. С хиляди години ще трябва да стоя изправен на едно място. Но хората не са задълбочени. Те даже казват: „Какво от това? Дори да трябва да стоя така, аз ще забравя“. Низшите форми на живот се намират в забвение. Ако дървото нямаше способността да забравя, то не би могло да живее. Да предположим, че ни кажат: „Трябва да стоиш прав три дни!“. Понеже не забравяме, ние ще полудеем. Така че по закона на природата всички низши форми на живот имат способността да забравят. Съзнанието им не е развито. Дървото има живот, но дори ако човек го отсече, то не се съпротивлява, понеже съзнанието му не е развито. Затова много внимателно трябва да използваме тази човешка форма на живот по правилен начин. Чрез това движение за Ка съзнание може да се постигне съвършенство в живота. То не е измама или експлоатация, но за нещастие хората са привикнали да бъдат мамени. Има стих от един индийски поет: „Ако човек говори разумни неща, хората му се карат: „О, какви глупости говориш!“ Но ако той ги мами, те са много доволни“. Така че когато един измамник казва: „Направи само това, плати ми и след шест месеца ще станеш Бог“, те се съгласяват: „Добре, вземи таксата и след шест месеца ще стана Бог“. Не. Тези методи за заблуда няма да решат проблема ни. Ако наистина искаме да разрешим проблемите на живота в тази епоха, трябва да приемем метода на кӣртана. Това се препоръчва.

В тази епоха, Кали юга, човек не може да следва друг процес за себепознание или съвършенство в живота, освен кӣртана. Кӣртанът е крайно необходим за тази епоха.

Във всички ведически книги се потвърждава, че човек трябва да медитира върху Върховната Абсолютна Истина, Виу, а не върху нещо друго. Има различни начини за медитация, препоръчани за различните епохи. Методът на мистичната йога медитация е бил приложим в Сатя юга, когато хората са живели по хиляди години. Сега никой не би повярвал, че в предишната епоха е имало хора, които са живеели по сто хиляди години. Тази епоха се е наричала Сатя юга и по това време медитацията на мистичната йога е била достъпна за изпълнение. В тази епоха великият йогӣ Влмӣки Муни е медитирал шестдесет хиляди години. Така че този метод изисква дълъг период от време, което не е възможно в сегашната епоха. Ако човек иска да прави комедийно шоу, това е друга работа. Но ако наистина иска да практикува такава медитация, ще му бъде необходимо изключително дълго време, за да постигне съвършенство. В следващата епоха, Трет юга, метод за себепознние е бил извършването на ритуални жертвоприношения, препоръчани във Ведите. В следващата Двпара юга, методът е храмовото обожание. Сега същият резултат може да бъде постигнат чрез хари-кӣртана, възхваляване на Хари, Ка, Върховната Божествена Личност.

Не се препоръчва никакъв друг кӣртана. Началото на хари-кӣртана е било сложено преди петстотин години в Бенгал от Бог Чайтаня. В Бенгал има съперничество между ваиави и шкти. Шктите са въвели един вид кӣртана, наречен клӣ-кӣртана, но във ведическите писания той не се препоръчва. Кӣртана означава хари-кӣртана. Човек не може да каже: „Ти си ваиава, ти можеш да извършваш хари-кӣртана, а аз ще правя шива-кӣртана, или девӣ-кӣртана, или гаеша-кӣртана“. Не. Ведическата литература не авторизира друг кӣртана, освен хари-кӣртана. Кӣртана означава хари-кӣртана, възхваляване на Ка.

Методът на хари-кӣртана е много прост: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Всъщност има само три думи: Харе, Ка и Рма. Но те са подредени толкова хубаво за повтаряне: всеки може да приеме мантрата и да повтаря Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе. Откакто започнахме това движение в западните страни, европейци, американци, африканци, египтяни, и японци — всички повтарят святото име. Няма нищо трудно. Те повтарят с голяма радост и постигат резултатите. Какво трудно има? Ние разпространяваме това повтаряне на святото име безплатно и то е много лесно. Просто като повтаря святото име, човек може да опознае Бога, а в познанието на Бога се включва и опознаването на природата. Например ако научиш числата едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет и нула, ти си изучил математиката в нейната цялост, защото математиката е просто променяне местата на тези десет елемента. Това е всичко. По същия начин, ако изучаваш Ка, цялото ти знание е съвършено. Ка може лесно да бъде разбиран просто като се повтаря тази мантра, Харе Ка. Защо тогава не се възползваме от тази възможност?

Възползвайте се от тази предоставена на човешкото общество възможност. Тя е древна и научна. Не е вярно, че е измислица, която би действала само три или четири години. Не. В Бхагавад-гӣт самият Ка казва: „Тази философия е неизчерпаема и неунищожима. Тя никога не изчезва и никога не се загубва“. Може да бъде покрита за известно време, но е неунищожима. Затова се нарича авяям. Вяя означава „изчерпаемост“. Например човек може да има хиляди долари, но ако те се харчат един след друг, скоро ще свършат. Това е вяя, „изчерпаемост“, но съзнанието за Ка няма такава природа. Ако развивате знание за Ка, то постоянно ще нараства. Това е потвърдено от Бог Чайтаня Махпрабху. нандмбудхи-вардханам. нанда означава „удоволствие“, „трансцендентално блаженство“, а амбудхи означава „океан“. В материалния свят е видно, че океанът не се увеличава. Но ако човек развива Ка съзнание, трансценденталното му блаженство просто нараства. нандмбудхи-вардханам. Винаги ще напомняме на всеки, че методът е много лесен. Всеки може да повтаря святото име навсякъде, без разходи или загуба, а печалбата е много голяма.

Шрӣ Чайтаня Махпрабху е обяснил това кӣртана движение в своята Шикака. Шик означава „инструкция“, а аака означава „осем“. Той ни е оставил осем стиха, за да ни помогне да разберем движението за Ка съзнание и аз ще обясня първото от тези наставления. Бог казва: чето-дарпаа-мрджанам — трябва да пречистиш сърцето си. Аз обяснявах това вече няколко пъти, но то не е досадно. То е като повтарянето на Харе Ка — не става отегчително. Нашите ученици могат да повтарят Харе Ка мантрата двадесет и четири часа в денонощие и никога да не им омръзва. Те просто продължават да танцуват и да повтарят святото име. Всеки може да опита да повтаря Харе Ка. Тъй като това не е материално, човек не се отегчава от него. Ако в материалния свят повтаряш нещо, някакво любимо име, три, четири или десет пъти, ще ти омръзне. Това е факт. Но тъй като Харе Ка не е материална, ако човек повтаря тази мантра, той никога няма да се отегчи. Колкото повече човек повтаря святото име, толкова повече сърцето му се пречиства от материалното замърсяване и материалните проблеми се разрешават.

Какъв е проблемът на живота ни? Това не знаем. Съвременното образование никога не просвещава за истинските проблеми на живота. Това е посочено в Бхагавад-гӣт. Тези, които са образовани и напреднали в знанието, би трябвало да знаят какъв е проблемът на живота. Той е изложен в Бхагавад-гӣт: човек постоянно се сблъсква с раждането, смъртта, старостта и болестите. За нещастие, никой не обръща внимание на тези проблеми. Когато е болен, човек мисли: „Ще отида на лекар, ще ми даде някакво лекарство и ще оздравея“. Но той не гледа много сериозно на болестта си: „Не съм искал тази болест. Защо тя идва? Възможно ли е да се освободя от болестите?“. Той никога не мисли така, защото интелигентността му е много ниска, като при животните. Животните страдат, но те нямат интелигентност. Ако едно животно бъде заведено в кланица и види, че колят животното преди него, то си стои спокойно, пасейки трева със задоволство. Това е животът на животното. То не знае, че редът му наближава. Аз съм виждал това. В един храм на Клӣ съм наблюдавал коза, която чакаше да бъде принесена в жертва, а друга коза щастливо си пасеше тревата.

Махрджа Юдхишхира бил запитан веднъж от Ямарджа: „Какво е най-удивителното нещо на този свят? Можеш ли да ми обясниш?“. Тогава Махрджа Юдхишхира отговорил: „Да. Най-удивителното е това, че всеки момент човек вижда как умират негови приятели, родители и роднини, но мисли: „Аз ще живея вечно“. Той никога не мисли, че ще умре, също както животното никога не мисли, че в следващия момент ще бъде заклано. То е доволно от тревата и това е всичко. И човекът е задоволен от сетивното наслаждение. Той не знае, че също ще трябва да умре.

Баща ми умря, майка ми умря, той умря, тя умря. Следователно аз също ще умра. А какво има след смъртта? — Не знам. Това е проблемът. Хората не приемат сериозно този проблем, но Бхагавад-гӣт посочва, че това е истинското образование. Истинско образование е да питаме защо, макар че не искаме да умрем, умираме. Това е истински въпрос. Ние не искаме да остаряваме. Защо старостта идва? Ние имаме много проблеми, но този е същността на всички тях.

За да разреши този проблем, Бог Чайтаня Махпрабху препоръчва повтарянето на Харе Ка. Щом сърцето ни се пречисти чрез повтарянето на тази Харе Ка мантра, бушуващият огън на изпълненото ни с проблеми материално съществуване угасва. Как угасва? — Когато пречистим сърцето си, ние разбираме, че не принадлежим на този материален свят. Тъй като хората се идентифицират с материалния свят, те мислят: „Аз съм индиец, аз съм англичанин, аз съм това, аз съм онова“. Но ако човек повтаря Харе Ка мантрата, той ще осъзнае, че не е това материално тяло. „Аз не съм това материално тяло и не принадлежа на този материален свят. Аз съм душа, частица от Върховния. Аз съм вечно свързан с него и нямам нищо общо с материалния свят“. Това се нарича освобождение, знание. Ако нямам нищо общо с този материален свят, аз съм освободен, и това знание се нарича брахма-бхӯта.

Човекът, постигнал това разбиране, няма повече задължения. Тъй като сега отъждествяваме съществуването си с материалния свят, имаме толкова много обвързаности. Шрӣмад Бхгаватам казва, че докато не се себепознаем, ще имаме много задължения и дългове. Ние сме задължени на полубоговете. Полубоговете не са някаква фикция. Те са реално съществуващи. Има полубогове, контролиращи Слънцето, Луната и въздуха. Точно както в правителството има управляващи министерства, така за топлината има слънчев бог, за въздуха отговаря Ваю, има и други полубогове, отговарящи за определени ведомства. Във Ведите те са описани като контролиращи божества, следователно не можем да ги пренебрегваме. Също така има и велики мъдреци и философи, които са ни дали знание, и ние сме им задължени. Щом се родим, ставаме длъжни на толкова много живи същества, че не е възможно да ликвидираме всичките си дългове. Затова ведическата литература препоръчва да се подслоним в лотосовите нозе на Ка. И Ка казва: „Ако човек приеме подслон при мен, не е нужно да търси покровителството на никой друг“.

Затова осъзнатите за Ка предани приемат подслон при Ка и началото на това е слушането и повтарянето на святото име. Шраваа кӣртана вио. Нашата гореща и смирена молба към всеки е да благоволи да приеме това повтаряне на святото име. Движението за Ка съзнание е започнато от Бог Чайтаня преди петстотин години в Бенгал и днес из цяла Индия, и по-специално в Бенгал, има милиони негови последователи. Сега това движение започва и в западните страни, затова бъдете сериозни да го разберете. Ние не критикуваме никоя друга религия. Не мислете така. Изобщо не възнамеряваме да критикуваме другите религиозни пътища. Ка съзнание дава на хората най-чистата религия — любовта към Бога. Това е всичко. Ние се учим да обичаме Бога. Всеки вече обича, но тази любов е неправилно насочена. Ние обичаме това момче или момиче, или тази страна, или това общество, или дори котки и кучета, но не сме удовлетворени. Затова трябва да насочим любовта си към Бога. Ако човек насочи любовта си към Бога, ще бъде щастлив.

Не мислете, че движението за Ка съзнание е някакъв нов вид религия. Има ли религия, която да не признава Бога? Човек може да нарича Бога „Аллах“ или „Ка“, или нещо друго, но има ли религия, която да не признава Бога? Ние учим, че човек просто трябва да обича Бога. Вие сте привличани от толкова много неща, но ако насочите любовта си към Бога, ще бъдете щастливи. Не е нужно да се учите да обичате нещо друго — всичко друго се включва автоматично. Само се опитайте да обикнете Бога. Не се опитвайте да обичате само дърветата, растенията или насекомите. Това никога няма да ви удовлетвори. Научете се да обичате Бога. Това е мисията на Чайтаня Махпрабху, това е нашата мисия.

Трансценденталната вибрация, създавана при повтарянето на Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе, Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе, е висшият метод за възстановяване на трансценденталното ни съзнание. Като души, ние всички сме Ка осъзнати същества, но поради общуването ни с материята от незапомнени времена нашето съзнание сега е замърсено от материалната атмосфера. Материалната атмосфера, в която живеем, се нарича м, илюзия. М означава „това, което не е“. А какво е илюзия? Илюзия е това, че всички се опитваме да господстваме над материалната природа, докато всъщност сме под влиянието на строгите ѝ закони. Когато слугата се опитва да подражава на всемогъщия си господар, казва се, че той е в илюзия. Ние се опитваме да използваме ресурсите на материалната природа, но всъщност все повече и повече се оплитаме в нейната сложност. Макар че правим тежки усилия да победим природата, ние ставаме все по-зависими от нея. Тази илюзорна борба срещу материалната природа може да бъде прекратена веднага чрез възстановяване на вечното ни Ка съзнание.

Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе е трансцендентален метод за събуждане на това първоначално, чисто съзнание. Чрез повтарянето на тази трансцендентална вибрация можем да изчистим от сърцето си всички страхове. Основният принцип на тези страхове е невярната представа, че съм господар на всичко, което виждам.

Ка съзнание не е изкуствено наложено на ума. Това съзнание е първоначална, естествена енергия на живото същество. Когато чуем трансценденталната вибрация, това съзнание се възстановява. Този най-прост начин на медитация се препоръчва за сегашната епоха. Можем да разберем и от практически опит, че чрез повтарянето на тази мах-мантра, т. е. великата мантра за освобождение, човек изпитва трансцендентален екстаз, идващ от духовното ниво. Когато имаме материално схващане за живота, ние сме заети с обектите за сетивното наслаждение, като че ли сме в низшия животински стадий. Малко над това състояние на сетивно наслаждение човек се отдава на умствени разсъждения с цел да се измъкне от оковите на материята. Когато се издигне над размишляването и стане достатъчно интелигентен, той се опитва да намери причината на всички причини — отвътре и отвън. А когато застане на позицията на духовното разбиране, излизащо извън обсега на сетивата, ума и интелигентността, той се намира на трансцендентално равнище. Това повтаряне на Харе Ка мантра идва от духовната платформа и така тази звукова вибрация минава отвъд обсега на низшите нива на съзнанието — сетивно, умствено и интелектуално. Следователно не е необходимо нито да разбираме езика на мантрата, нито да разсъждаваме, нито пък да приспособяваме интелекта си към повтарянето ѝ. Тази мах-мантра идва автоматично, от духовното ниво, и всеки може да вземе участие в повтарянето ѝ, без да има предварителна подготовка. В по-напредналия стадий обаче не бива повтарящият мантрата да извършва оскърбления, уповавайки се на това, че има духовно разбиране.

В началото може да не се проявят всичките осем признака на трансцендентален екстаз: 1) онемяване; 2) изпотяване; 3) настръхване на космите по тялото; 4) пресекване на гласа; 5) треперене; 6) побледняване на тялото; 7) сълзи от екстаз; 8) транс. Но след като повтаря дори и за кратко време святото име, човек се издига на духовно ниво и проявява първите симптоми, като почва спонтанно да танцува, повтаряйки мантрата. Ние сме виждали това на практика. Дори дете може да вземе участие в повтарянето на мантрата и танцуването. Разбира се, на този, който е силно впримчен в материалния живот, му е необходимо повече време, за да стигне до определено положение, но дори и такъв погълнат от материята човек много бързо се издига до духовното ниво. Когато мантрата се повтаря с любов от чист предан на Бога, тя има изключително голям ефект върху слушателите. За да постигне незабавни резултати, човек трябва да слуша повтарянето на святото име от устата на чист предан на Бога. Колкото е възможно, той трябва да избягва да слуша повтарянето на святите имена от непредани. Млякото, докоснато от змийски език, става отровно.

Думата Хар е форма на обръщение към енергията на Бога, а думите Ка и Рма са форми на обръщение към самия Бог. Ка и Рма означават „върховно наслаждение“, а Хар е върховната енергия на наслаждение на Бога, променено в Харе в звателен падеж. Върховната наслаждаваща енергия на Бога ни помага да го достигнем.

Материалната енергия, наречена м, е една от многобройните енергии на Бога. Ние, живите същества, също сме енергия, междинна енергия на Бога. Живите същества са описани като по-висши от материалната енергия. Когато по-висшата енергия контактува с по-низшата енергия, възниква противоречие. Но когато по-висшата, междинна енергия, е в контакт с висшата енергия (Хар), живото същество се намира в своето щастливо, естествено положение.

Тези три думи — Харе, Ка и Рма — са трансценденталните семена на мах-мантрата. Повтарянето на святото име е духовен зов към Бога и неговата енергия да покровителстват обусловената душа. Това повтаряне е като искрения плач на дете, страдащо от отсъствието на майка си. Майка Хар помага на предания да достигне милостта на Бога баща и Богът се разкрива на предания, който повтаря тази мантра с искреност.

В тази епоха на раздори и лицемерие няма по-ефективен метод за себепознание от повтарянето на маха-мантрата: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.

Вечна слава на сакӣртана движението. Пара виджаяте шрӣ-ка-сакӣртанам. Преди петстотин години, когато Бог Чайтаня Махпрабху бил само на шестнадесет години, в Навадвӣпа, Индия, той въвел сакӣртана движението. Това не означава, че е създал някаква нова религиозна система, както днес се създават много религиозни системи. Всъщност религията не може да бъде измислена. Дхарма ту скд бхагават-праӣтам. Религия означава закони на Бога, Божии закони, това е всичко. Несъмнено, не можем да живеем, без да се подчиняваме на законите на държавата; по същия начин, не можем да живеем, без да се подчиняваме на законите на Бога. В Бхагавад-гӣт (4.7) Богът казва, че когато се появят несъответствия в изпълнението на религиозните дейности (яд яд хи дхармася глнир бхавати бхрата) и нерелигиозните дейности вземат връх (абхюттхнам адхармася), тогава той (Ка) се появява (тадтмна сджми ахам). И в материалния свят действа същият принцип — когато има нарушение на законите на държавата, се появява упълномощен държавен служител или полицай, за да „въдвори ред“.

Бог Чайтаня Махпрабху е обожаван от Госвмӣте. Те са шестима: Рӯпа Госвмӣ, Сантана Госвмӣ, Рагхунтха Бхаа Госвмӣ, Джӣва Госвмӣ, Гопла Бхаа Госвмӣ и Шрӣ Рагхунтха дса Госвмӣ. Го има три значения. Го означава „земя“, „крава“ и „сетива“, а свмӣ означава „господар“. Така че госвмӣ означава „господар на сетивата“. Когато стане господар на сетивата си, т. е. госвмӣ, човек може да напредва в духовния живот. Това е истинското значение на свмӣ. Свмӣ означава, че човек не е слуга на сетивата, а техен господар.

Най-главният от тези шестима Госвмӣ, Рӯпа Госвмӣ, е съчинил хубав стих във възхвала на Бог Чайтаня Махпрабху. Той казва:

Калау означава тази епоха на Кали, желязната епоха, която е силно замърсена от раздори и разногласия. Рӯпа Госвмӣ казва: „В тази епоха на Кали, епоха на кавги и лицемерие, ти слезе да дадеш най-висшата любов към Бога“. Самарпаитум уннатоджвала-расм — и тя не само е най-висшата, но е и най-възхитителната раса, т. е. трансцендентално настроение. Пураа-сундара-дюти — „Цветът на тялото ти е като блясъка на златото. Ти си толкова милостив, че аз благославям всички (Госвмӣте могат да благославят, защото владеят сетивата си) тази форма на Бога, Шри Чайтаня Махпрабху, винаги да танцува в сърцата им“.

Когато в Прага Рӯпа Госвмӣ срещнал за пръв път Бог Чайтаня Махпрабху, Бог Чайтаня повтарял святото име и танцувал на улицата: „Харе Ка, Харе Ка“. Тогава Рӯпа Госвмӣ отправил една молитва: намо мах-вадня ка-према-прадя те — „О, ти си най-щедрият аватра, защото раздаваш любов към Бога“. Ка-према-прадя те / кя ка-чайтаня-нмне гаура-твие нама — „Ти си самият Ка, защото ако не беше самият Ка, нямаше да раздаваш ка прем, любовта към Бога — защото любовта към Ка не се постига толкова лесно, но ти щедро даваш на всички тази любов“.

По този начин в Навадвӣпа, Бенгал, Индия, било започнато движението на сакӣртана. В този смисъл бенгалците са големи късметлии, защото Бог Чайитаня е започнал това движение в тяхната страна. Той е предсказал:

„Това движение на сакӣртана ще бъде проповядвано навсякъде — във всеки град и село из целия свят“. Това е неговото предсказание.

По милостта на Бог Чайтаня движението вече започна и в западните страни, най-напред в Ню Йорк през 1966 г. По това време пристигнах в този град и започнах да повтарям Харе Ка мантра в парка Томпкинс Скуеър. Повтарях святото име три часа в съпровод на малка мдага (барабан) и тези американски момчета ме наобиколиха, постепенно се присъединиха към движението и така то започна да се разраства. То тръгна от един нюйоркски магазин на Второ авеню 26. След това се появиха клонове в Сан Франциско, Монреал, Бостън, Лос Анджелис, Бъфало, Калъмбъс. Сега (1970 г.) имаме двадесет и четири клона, включително един в Лондон и един в Хамбург. В Лондон проповядват много момчета и момичета. Те не са саннсӣ, не са веднтисти, нито индуси, нито индийци, но са приели това движение много сериозно. В лондонския Таймс дори излезе статия, озаглавена „Повтарянето на Ка изненада Лондон“. Сега вече имаме много последователи. Всички мои ученици, поне в тази страна, са американци и европейци. Те повтарят святото име, танцуват и разпространяват списанието Обратно при Бога. Сега имаме издадени много книги — Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт такава, каквато е, Учението на Бог Чайтаня и Ӣшопаниад. Не е вярно, че това е сантиментално движение. Не мислете, че тези момчета танцуват от някаква религиозна сантименталност или от фанатизъм. Не. Ние имаме най-висшата философска и теологична основа.

За да илюстрираме това, ще се позовем на Чайтаня Махпрабху. Проповядвайки, той отишъл в Бенарес, седалището на мвдӣ саннсӣте. Голяма част от последователите на Шакарчря се намират в Бенарес. Когато Чайтаня Махпрабху отишъл там, той повтарял святото име и танцувал. Някои хора много харесали това и той скоро станал известен. Пракшнанда Сарасватӣ, прочут саннсӣ, който стоял начело на много хиляди мвдӣ саннсӣ, бил информиран: „От Бенгал е пристигнал един млад саннсӣ. Той много хубаво повтаря святото име и танцува“. Пракшнанда Сарасватӣ бил велик веднтист и тези прояви не му харесали. Той казал: „А, той е псевдо саннсӣ. Той повтаря святото име и танцува, а това не е работа на саннсӣ. Един саннсӣ трябва непрекъснато да изучава философията Веднта“.

Тогава един предан, който не харесал забележките на Пракшнанда Сарасватӣ, се върнал и казал на Бог Чайтаня, че е критикуван. Преданият организирал среща на всички саннсӣ и между Пракшнанда Сарасватӣ и Бог Чайтаня Махпрабху се състояла философска дискусия върху Веднта. Тези обяснения и философски дискусии са представени в Учението на Бог Чайтаня. Удивителното е, че самият Пракшнанда и всичките му ученици станали ваиави.

Чайтаня Махпрабху имал голям диспут и със Срвабхаума Бха-чря, най-големия логик по онова време, който също бил мвдӣ, имперсоналист, но също станал ваиава. Така че движението на Чайтаня Махпрабху не е сантиментализъм. Ако човек иска да го разбере чрез философия и логика, има много богата основа. Това движение е научнообосновано и се опира на авторитета на Ведите. То е съвсем просто. В това е красотата му. Независимо дали човек е голям учен, философ или дете, той може да участва в движението без никакви затруднения. Другите системи за себепознание, методите гна или йога също са признати, но не е възможно да се практикуват в тази епоха. Това се потвърждава във Ведите:

В Сатя юга, златната епоха, хората можели да практикуват медитация. Влмӣки Муни например е медитирал шестдесет хиляди години, за да постигне съвършенство. Но на каква възраст остаряваме ние? Освен това, за медитационната практика, описана в Бхагавад-гӣт, човек трябва да избере усамотено място, да медитира сам, да заеме неподвижна поза, да води живот без сексуални отношения и т. н. Има много правила и предписания, така че е невъзможно да се изпълнява медитацията на ашга йога. Ако човек иска само да имитира медитация, това е друго нещо, но ако иска съвършенство, ще трябва да премине през всичките осем стъпала на ашга йога. Ако не може да направи това, той просто си губи времето.

Каква е крайната цел на йога или медитацията? Връзката с Абсолюта, Свръхдушата, Върховния Бог, е цел и обект на всички йога техники. Целта на философските изследвания, гна, също е да се разбере Върховният Брахман. Това, естествено, са признати методи, но според авторитетните писания те не са приложими в тази желязна епоха на Кали. Затова човек трябва да се заеме с метода на хари-кӣртана. Всеки може да практикува, без каквато и да било предварителна квалификация. Не е нужно да се изучава философия или Веднта. Това е изводът от срещата на Бог Чайтаня с Пракшнанда Сарасватӣ.

След като подробно обсъдили философията Веднта, Пракшнанда Сарасватӣ попитал Чайтаня Махпрабху: „Виждам, че преди си бил много образован учен. (Бог Чайтаня наистина е бил голям учен. Името му било Нимй Паита и на шестнайсет годишна възраст той оборил един много известен учен от Кашмир, Кешава Кшмӣрӣ). Виждам, че си голям ерудит в санскритския език, а и в логиката си много компетентен. Ти си роден в семейство на брхмаа, а сега си саннсӣ. Защо не четеш Веднта, а само повтаряш святото име и танцуваш?“. Това бил първият въпрос на Пракшнанда Сарасватӣ. Бог Чайтаня отговорил: „Причината е, че когато получих посвещение, моят духовен учител ми каза, че съм най-големият глупак. „Не обсъждай Веднта — каза ми той. — Само ще си пропилееш времето. Просто се заеми да повтаряш Харе Ка и ще имаш успех“. Това бил неговият отговор. Разбира се, Чайтаня Махпрабху не бил глупак, нито пък Веднта е за глупаци. Необходимо е човек да придобие достатъчно образованост и да достигне определено равнище, за да разбере Веднта. Всяка една дума има куп значения, а има и много коментари от Шакарчря и Рмнуджчря, огромни томове на санскритски език. Но как бихме могли да разберем Веднта? Невъзможно е. Един или двама вероятно биха могли да разберат, но за повечето хора не е възможно, нито пък е възможно да се практикува йога. Следователно ако човек се заеме с метода на Чайтаня Махпрабху, повтарянето на Харе Ка, първата полза ще бъде чето-дарпаа-мрджанам: просто чрез повтарянето сърцето ще се изчисти от всички замърсявания. Възпявайте святото име! Няма никакви разноски, няма загуба. Ако човек повтаря святото име само една седмица, ще види колко много ще напредне в духовното знание.

Ние сме привлекли много хора само чрез повтарянето на святото име и те разбират цялата философия и се пречистват. Това общество се зароди преди четири години, през 1966 г., и вече имаме много клонове. Американските момчета и момичета го приеха много сериозно и са щастливи. Попитайте който и да е от тях. Чето-дарпаа-мрджанам. Те изчистват мръсотията от сърцата си просто като повтарят Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.

Следва бхава-махдвгни-нирвпаам: щом сърцето се изчисти от цялото замърсяване, всички проблеми на материалното съществуване се разрешават. Този свят е сравняван с двгни, което означава бушуващ горски пожар. В материалния свят никой не иска страдания, но въпреки това те идват. Това е законът на материалната природа. Никой не иска пожар, но в градовете пожарните команди са винаги в действие. Винаги има пожари. По същия начин има много неща, които човек не иска. Никой не иска смърт, но тя съществува. Никой не иска болести — но ги има. Никой не иска старост, но тя е факт. Всички тези неща съществуват против волята ни, против желанията ни.

Следователно трябва да имаме предвид какво представлява това материално съществуване. Тази ценна човешка форма на живот е предназначена да се проумеят нещата, а не да я пропиляваме чрез животинско съществуване — чрез ядене, спане, съвкупяване и защита. Това не е напредък на цивилизацията. Бхгаватамказва, че това тяло не е предназначено да работи непосилно единствено за сетивно наслаждение.

Да работят къртовски и да удовлетворяват сетивата си, е занимание за свине, а не за човешки същества. Човешкото същество трябва да се научи на тапася (отречение). Специално в Индия толкова много велики мъдреци, царе, брахмачрӣ и саннсӣ са прекарали живота си в тапася, големи отречения, за да не продължават повече съня си. Бог Буда е бил принц, който изоставил всичко и се отдал на тапася. Това е живот. Когато цар Бхарата, по чието име Индия била наречена Бхрата-вара, станал на двадесет и четири години, той изоставил царството, младата си жена и малките си деца и се отдал на тапася. Когато Бог Чайтаня Махпрабху бил едва на двайсет и четири години, той напуснал младата си жена, майка си, всичко. Има много, много примери. Индия е страна на тапася, но ние забравяме това. Сега сме я направили техническа страна. Удивително е, че днес Индия не разпространява повече тази тапася, макар че е страна на дхарма — религиозния дълг: дхарма-кетре куру-кетре.

Но не само в Индия е така. Навсякъде в тази желязна епоха всичко е деградирало, деградирало в този смисъл: прйелпюа сабхя калв асмин юге джан (Шрӣмад Бхгаватам 1.1.10). В тази епоха на Кали продължителността на живота е скъсена и хората нямат стимул да разберат себепознанието, а ако имат, постоянно са лъгани от водачи измамници. Времената са много покварени. Затова методът на Чайтаня Махпрабху да се повтаря Харе Ка е най-добрият и прост метод.

„В тази епоха на Кали няма друга религия, освен възхваляването на Бога чрез произнасяне на неговото свято име и това е наставление на всички свещени писания. Няма друг начин, няма друг начин, няма друг начин.“ Този стих се появява в Бхан-нрадӣя Пура. Харер нма харер нма харер нмаива кевалам. Просто повтаряйте Харе Ка. Няма друг избор. Калау нстй-ева нстй-ева нстй-ева гатир анятх. В тази епоха на Кали няма друга възможност за себепознание. Затова трябва да я приемем.

В Шрӣмад Бхгаватам има подобен стих. В Дванадесета песен, трета глава, Шукадева Госвмӣ описва на Парӣкшит Махрджа недостатъците на епохата Кали и сега са налице всичките ѝ признаци. В заключителната част обаче Шукадева Госвмӣ казва: калер доша-нидхе рджанн асти хй еко махн гуа — „Скъпи царю, тази епоха Кали, е пълна с недостатъци, но има и една добра възможност“. Коя е тя? — Кӣртанд ева кася мукта-сага пара враджет — „Просто като повтаря тази Харе Ка мантра, човек може да се освободи и да се върне обратно при Бога“.

Това е практически потвърдено и човек сам може да провери как напредва, като повтаря святото име. Движението за Ка съзнание не е нещо ново, което самите ние сме въвели или измислили. То е потвърдено от ведическите принципи и авторизирано от чрии като Чайтаня Махпрабху и други. И методът е много прост. Няма загуба. Ние не вземаме никаква такса, не искаме възнаграждение, за да дадем на хората някаква поверителна мантра, обещавайки им, че след шест месеца ще станат Бог. Не. То е общодостъпно за всеки — деца, жени, момичета, момчета, старци — всеки може да повтаря святото име и да види резултата.

За да улесним постигането на тази цел, създадохме не само Ню Вндвана, нашия проект за ферма в Западна Вирджиния, но и други духовни общества, като Ню Навадвӣпа и Ню Джаганнтха Пурӣ. Вече започнахме проекта Ню Джаганнтха Пурӣ в Сан Франциско и там редовно се чества фестивалът Ратха-тр. Тази година ще има голяма Ратха-тр и в Лондон. Ще има три колесници: за Джаганнтха, Субхадр и Баларма — те ще бъдат карани до Темза. Америка има вече Ню Ингланд и Ню Йорк, защо да няма и Ню Вндвана? Ние специално ще създадем Ню Вндвана, защото Бог Чайтаня е препоръчал: рдхьо бхагавн враджеша-танаяс тад-дхма вндванам — „Ка, синът на Нанда Махрджа във Вндвана-дхма, или Враджабхӯми, е най-висшето достойно за обожание Божество и неговата земя Вндвана също е достойна за обожание“. Западните момчета и момичета са приели Ка съзнание и трябва да имат място като Вндвана. Свмӣ Кӣртаннанда, който преди две години дойде с мен във Вндвана, знае какво представлява Вндвана, затова го помолих да построи поне седем храма. Във Вндвана има пет хиляди храма на Рдх-Ка, но най-значителни са седемте храма, издигнати от Госвмӣте. Програмата ни е да живеем в Ню Вндвана, градейки икономиката си на земеделие и отглеждане на крави, и спокойно да практикуваме Ка съзнание, да повтаряме Харе Ка — това е начинът на живот във Вндвана. Юктхра-вихрася… його бхавати дукха-х (Бхагавад-гӣт 6.17). Тази човешка форма на живот не е предназначена да увеличаваме неестествените си нужди. Трябва да се задоволяваме с толкова, колкото да поддържаме душата и тялото заедно; в останалото време нека да развиваме нашето Ка съзнание, за да не приемем ново материално тяло, след като напуснем сегашното, а да се върнем обратно вкъщи, при Бога. Това трябва да бъде мотото на човешкия живот.

Материален живот означава ядене, спане, съвкупяване и защита, а духовният живот е нещо повече от това. Подобна е и разликата между животинския и човешкия живот. При животните обичайната формула е ядене, спане, съвкупяване и защита. Кучето яде, човекът също яде. Човекът спи и кучето спи. Човекът има сексуален живот и кучето има сексуален живот. Кучето се защитава по някакъв начин, човекът също се защитава по собствен начин, може би с атомни оръжия. Тези четири принципа са общи за човешките същества и животните и напредъкът в тези четири принципа не е човешка, а животинска цивилизация. Човешка цивилизация означава атхто брахма-джигс. Във Веднта сӯтра първата сентенция е атхто брахма-джигс — „Сега е време да питаме за Брахман“. Това е човешки живот. Докато не стане любознателен за духовното, джигсу шрея уттамам, човек не е нищо повече от животно, защото живее според тези четири принципа. Той трябва да се интересува какво е и защо е поставен сред тези страдания на раждане, смърт, старост и болести. Има ли някакъв лек? Такива въпроси трябва да се задават. Това е човешки живот, това е духовен живот. Духовен живот означава човешки живот, а материален живот означава животинско съществуване. Това е всичко. Трябва да регулираме живота си според препоръките на Бхагавад-гӣт. Юктхра-вихрася. Ако искам да стана духовен, това не означава, че трябва да престана да се храня. По-скоро, трябва да се храня според предписанията. Бхагавад-гӣт описва кой вид храни са първокачествени, в доброто, кой вид храни са в страстта и кой вид храни са третокласни, в невежеството. Трябва да се издигнем до сатвично ниво (добро) на човешката цивилизация и след това да пробудим трансценденталното си съзнание, т. е. Ка съзнание. Всичко се намира в шстрите (писанията). За нещастие, ние не се допитваме до тях.

Ако не се освободи от хватката на тези три качества на материалната природа, човек не може да разбере Бога. Прасанна-манаса. Човек трябва да бъде душа, осъзнала Брахман. Брахма-бхӯта прасаннтм на шочати на ккати (Бхагавад-гӣт 18.45). Тези наставления се намират в шстрите, затова е добре да се възползваме от тях и да проповядваме. Това е отговорността на интелигентния човек. Повечето хора знаят, че Богът е велик, но не знаят всъщност колко велик е той. Това ще открием във ведическата литература. Това е дългът ни в тази желязна епоха. Това е хари-кӣртана, пара виджаяте шрӣ-ка-сакӣртанам — възхвала на Върховния.

Шрӣла Прабхупда: Ка е име на Бога, което означава „всепривличащ“. Ако той не е всепривличащ, не може да бъде Бог. Следователно Ка съзнание значи съзнание за Бога. Всички ние сме малки частици от Бога, по качество еднакви с него. Положението ни на живи същества е подобно на положението на малката частица злато, съпоставена с огромно количество злато.

Г-н Фейл: Не сме ли ние нещо като искри от огъня?

Шрӣла Прабхупда: Да. Както огънят, така и искриците са огън, но единият е голям, а другият е много малък. За разлика от връзката между искрицата и огъня, нашата връзка с Бога е вечна, макар че в сегашния момент сме я забравили, поради контакта ни с материалната енергия. Ние се сблъскваме с толкова много проблеми само поради забравата. Ако можем да възстановим първоначалното си Ка съзнание, ще станем щастливи. Това е същността на Ка съзнание. Това е най-добрият метод, чрез който можем да възстановим първоначалното си Ка съзнание. Има различни методи за себепознание, но в сегашната епоха на Кали хората са много паднали и се нуждаят от простия метод на Ка съзнание. Сега те смятат, че т.нар. „материален напредък“ е разрешение на проблемите им, но това не е вярно. Истинското разрешение е изцяло да излязат от материалната обусловеност, като станат Ка осъзнати. Тъй като Богът е вечен, ние също сме вечни, но в материалните условия мислим, че сме нашето тяло и затова сме принудени постоянно да сменяме едно тяло с друго. Това се дължи на невежество. Всъщност ние не сме това тяло, а духовни искри, частици от Бога.

Г-н Фейл: Това означава ли, че тялото е само превозно средство за душата?

Шрӣла Прабхупда: Да. То е като автомобил. Както отивате с кола от едно място на друго, така, поради измислиците на ума в обусловения материален живот, ние преминаваме от едно положение в друго, опитвайки се да станем щастливи. Но нищо няма да ни направи щастливи, докато не възстановим истинската си позиция на частици от Бога, чийто истински дълг е да общуват с Бога и да помогнат на останалите живи същества да направят същото. Цивилизованият човешки живот се постига след продължителна еволюция през 8 400 000 биологични вида. Следователно, ако не се възползваме от него, за да разберем кой е Богът, кои сме ние и каква е взаимната ни връзка, а просто пропиляваме времето си като кучета и котки, ходейки насам-натам в търсене на сетивно наслаждение, ще пропуснем тази изключително благоприятна възможност. Движението за Ка съзнание е предназначено да обучава хората как изцяло да се възползват от човешката си форма на живот, като се опитат да разберат Бога и връзката си с него.

Г-н Фейл: Ако не направим най-важното в този живот, получаваме ли друга възможност в следващия?

Шрӣла Прабхупда: Да. Ние получаваме друго тяло според желанията си по време на смъртта. Няма гаранция обаче, че тялото ще бъде човешко. Както вече обясних, има 8 400 000 различни форми на живот. Ние можем да влезем в която и да е от тях в зависимост от състоянието на ума ни по време на смъртта. Действията през живота ни определят за какво ще мислим в мига на смъртта. Докато сме с материално съзнание, дейностите ни са под контрола на материалната природа, която е направлявана от три качества: добро, страст и невежество. Тези качества са като трите основни цвята: жълт, червен и син. Както човек може да смесва червено, жълто и синьо и да получава милиони цветове, така и качествата на природата се смесват, за да дадат разнообразието на формите на живот. За да спрем повтарянето на раждането и смъртта в различните форми на живот, ние трябва да излезем извън покритието на материалната природа и да достигнем нивото на чистото съзнание. Но ако не изучим трансценденталната наука на Ка съзнание, по време на смъртта ще трябва да се пренесем в друго тяло, по-добро или по-лошо от сегашното ни. Ако развием качествата на доброто, ще се издигнем до по-висшите планетарни системи, където има по-добри условия за живот. Ако развием качествата на страстта, ще останем на сегашното си ниво. Но ако поради невежество извършваме греховни дейности и нарушаваме законите на природата, ще деградираме до животни или растения. Тогава отново ще трябва да еволюираме до човешка форма — процес, който може да продължи милиони години. Затова човешкото същество трябва да бъде отговорно. То трябва да се възползва от рядката възможност на човешкия живот, като разбере връзката си с Бога и действа в съответствие с нея. Тогава ще може да излезе от цикъла на раждане и смърт в различни форми на живот и да се върне обратно в къщи, при Бога.

Г-н Фейл: Смятате ли, че трансценденталната медитация ще помогне на хората?

Шрӣла Прабхупда: Те не знаят какво е истинска медитация. Тяхната медитация е само фарс — още един начин на измама от т.нар. „свмӣ“ и „йогӣ“. Питате ме дали медитацията помага на хората, но знаете ли какво означава медитация?

Г-н Фейл: Уравновесяване на ума, опит да го съсредоточим в един център, без да се отклонява.

Шрӣла Прабхупда: А какво е центърът?

Г-н Фейл: Не зная.

Шрӣла Прабхупда: Така всеки говори за медитация, но никой не знае какво всъщност е медитацията. Тези измамници използват думата „медитация“, но не знаят истинския обект на медитацията. Тяхната пропаганда е просто измама.

Г-н Фейл: Медитацията не е ли полезна с това, че кара хората да мислят правилно?

Шрӣла Прабхупда: Не. Истинска медитация означава достигане на положение, в което умът е изпълнен със съзнание за Бога. Но ако не знаете какво е Богът, как можете да медитирате? Освен това в тази епоха умът на хората е толкова възбуден, че те не могат да се концентрират. Виждал съм такава т.нар. „медитация“ — те просто спят и хъркат. За нещастие, в името на „съзнание за Бога“ или „себепознание“ много измамници представят нестандартни методи, без да се позовават на автентичните книги на ведическото знание. Те просто прилагат друг вид експлоатация.

Г-н Фейл: Какво ще кажете за другите учители като Успенски и Гурджиев? В миналото те донесоха на Запад послание, подобно на Вашето…

Шрӣла Прабхупда: Би трябвало да проучим подробно ученията им, за да узнаем дали отговарят на ведическите критерии. Съзнанието за Бога е наука както медицинската или която и да е друга наука. Тази наука не може да бъде различна, поради това, че се произнася от различни хора. Две плюс две прави винаги четири, а не пет или три. Това е наука.

Г-н Фейл: Смятате ли, че и други може би са предавали истинския метод на Ка съзнание?

Шрӣла Прабхупда: Докато не проуча ученията им в подробности, не бих могъл да кажа нещо. Има толкова много измамници.

Г-н Фейл: И те правят това само за пари?

Шрӣла Прабхупда: Това е истината. Те не следват стандартен метод. Затова ние сме представили Бхагавад-гӣт такава, каквато е, без лични интерпретации. Това е стандарт.

Г-н Фейл: Да, ако започнем да разкрасяваме нещата, неизбежно ще ги променим.

Шрӣла Прабхупда: Ка съзнание не е нов метод. Той е много, много стар — и авторитетен. Той не може да бъде променян. Щом започнете да го променяте, силата му се загубва. Тази сила е като електричеството. Ако искаме да произведем електричество, трябва да следваме стандартните инструкции, като правилно свържем всички отрицателни и положителни полюси. Не можем да конструираме генератор по свои приумици и да произведем електричество. По същия начин съществува стандартен метод за усвояване философията на Ка съзнание от подходящи авторитети. Ако следваме наставленията им, методът ще има ефект. За нещастие, едно от опасните заболявания на съвременния човек е, че иска да действа по свой собствен начин. Никой не иска да следва стандартен път. Затова всеки се проваля — както духовно, така и материално.

Г-н Фейл: Разраства ли се движението за Ка съзнание?

Шрӣла Прабхупда: О, да, разраства се много. Може би ще се удивите, ако узнаете, че продаваме десетки хиляди книги. Имаме около петдесет заглавия и много библиотекари и професори от университетите им дават висока оценка, защото преди тяхното публикуване не е съществувала подобна литература. Това е нов принос за света.

Г-н Фейл: Ка съзнание като че ли включва обръсване на главата и носене на шафранени дрехи. Как може един обикновен човек, обвързан със семейство, да практикува Ка съзнание?

Шрӣла Прабхупда: Шафранените дрехи и бръснатата глава не са съществени, макар че създават добро настроение на ума, точно както ако военният е облечен с военни дрехи, получава енергия — чувства се военен. Но означава ли това, че ако не е в униформа, не може да се сражава? Не. По същия начин съзнанието за Бога не може да бъде спряно — то може да се възстанови при всякакви условия. Но някои условия помагат. Затова препоръчваме на учениците си да живеят по определен начин, да се обличат по определен начин, да се хранят по определен начин и т. н. Тези неща помагат за практикуване на Ка съзнание, но не са съществени.

Г-н Фейл: Следователно човек може да бъде ученик в Ка съзнание и да продължава да води нормалния си ежедневен живот?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Г-н Фейл: Какво ще кажете за наркотиците? Могат ли да помогнат в осъзнаването на Бога?

Шрӣла Прабхупда: Ако наркотиците можеха да помогнат в осъзнаването на Бога, те биха били по-могъщи от него. Как да приемем това? Наркотиците са материални химически вещества. Как може нещо материално да помогне на човек да осъзнае Бога, който е изцяло духовен? Това е невъзможно. Това, което човек изпитва при приемането на наркотици, е само вид възбуждане или халюцинация; то не е осъзнаване на Бога.

Г-н Фейл: Смятате ли, че великите мистици през вековете наистина са виждали духовната искра, за която говорихте преди малко?

Шрӣла Прабхупда: Какво разбирате под „мистик“?

Г-н Фейл: Това просто е име, дадено на хора с познания от друго ниво на реалността.

Шрӣла Прабхупда: Ние не употребяваме думата мистик. Нашата реалност е осъзнаването на Бога, осъществявана при достигането на духовното ниво. Докато имаме телесно схващане за живота, разбирането ни е сетивното наслаждение, защото тялото ни е създадено от сетива. Когато се издигнем над телесното равнище и видим, че умът е център на сетивата, приемаме ума като крайна цел на осъзнаването. Това е умственото ниво. От него можем да се издигнем до интелектуалното ниво, а оттам да достигнем трансценденталното ниво. Накрая можем да се издигнем дори над трансценденталното и да стигнем зряло, духовно равнище. Това са етапите в осъзнаването на Бога. Но за тази епоха, тъй като хората са много паднали, шстрите (писанията) специално препоръчват да се издигнем директно до духовното ниво чрез повтаряне на святите имена на Бога: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Ако развиваме тази практика на духовно ниво, ще можем да осъзнаем духовната си същност. Тогава методът на осъзнаването на Бога много бързо води до успех.

Г-н Фейл: Днес много хора казват, че за да намерим истината, трябва по-скоро да се вглъбяваме в себе си, отколкото да изследваме света на сетивата.

Шрӣла Прабхупда: Вглъбяване в себе си означава да разберем, че сме души. Докато не осъзнаем, че не сме това тяло, а душа, и дума не може да става за вглъбяване в себе си.

Най-напред трябва да научим дали сме тяло, или сме нещо вътре в него. За нещастие, този въпрос не се разглежда в нито едно училище, институт или университет. Всеки си мисли: „Аз съм това тяло“. Например навсякъде в тази страна хората си мислят: „Аз съм южноафриканец, те са индийци, ония са гърци“ и т. н. Всъщност всеки, в целия свят, има телесно схващане за живота. Ка съзнание започва, когато човек се издигне над това телесно схващане.

Г-н Фейл: Тоест познаването на духовната искра е най-напред?

Шрӣла Прабхупда: Да. Познанието за съществуването на духовната искра вътре в тялото е първата крачка. Докато човек не разбере този прост факт, не може да става въпрос за духовен напредък.

Г-н Фейл: Това не означава ли осъзнаване само на интелектуално ниво?

Шрӣла Прабхупда: Да, в началото. Има два вида знание: теоретично и практическо. Най-напред човек трябва да изучи духовното знание теоретично, а после, като действа на духовно ниво, той идва до момента на практическо осъзнаване.

За нещастие, днес всеки е в невежество под влияние на телесното схващане за живота. Затова нашето движение е много важно — то може да освободи цивилизованите хора от мрака. Докато са с телесно схващане за живота, те не са по-добри от животни. „Аз съм куче“, „Аз съм котка“, „Аз съм крава“. Животните разсъждават по този начин. Щом някой мине, кучето започва да го лае, като си мисли: „Аз съм куче. Аз съм назначено тук за пазач“. По същия начин, ако аз приема манталитета на куче и проявя неприязън към чужденците: „Защо дойдохте в тази страна? Защо навлязохте в моята територия?“ — каква е разликата между кучето и мен?

Г-н Фейл: Няма разлика. Да променим малко темата. Необходимо ли е за практикуването на духовен живот да следваме някакви навици, свързани с храненето.

Шрӣла Прабхупда: Да. Целият метод е предназначен да ни пречисти и храненето е част от процеса на пречистване. Мисля, че при вас често се употребява една фраза — „Ние сме това, което ядем“ — и това е истина. Състоянието на тялото и ума ни се определят от това как и какво ядем. Затова шстрите препоръчват на този, който иска да стане Ка осъзнат, да яде остатъци от храната, предложена на Ка. Ако туберкулозноболен яде някаква храна и ние ядем остатъците от нея, ще се заразим от туберкулоза. Също така, ако ядем ка-прасда, ще се заразим с Ка съзнание. Затова нашият метод е никога да не ядем храната непосредствено след приготвянето. Най-напред предлагаме храната на Ка и след това я приемаме. Това ни помага да напреднем в Ка съзнание.

Г-н Фейл: Всички вие вегетарианци ли сте?

Шрӣла Прабхупда: Да, защото Ка е вегетарианец. Ка може да яде всичко, защото той е Бог, но в Бхагавад-гӣт той казва: „Ако някой ми предложи с любов и преданост листо, цвете, плод или вода, ще приема“. Той никога не казва: „Дайте ми месо и вино“.

Г-н Фейл: А какво ще кажете за тютюнопушенето?

Шрӣла Прабхупда: Цигарите също са опиати. Ние вече сме упоени от телесното схващане за живота и ако усилваме опиянението, сме загубени.

Г-н Фейл: Искате да кажете, че неща като месо, алкохол и цигари само подсилват телесното схващане?

Шрӣла Прабхупда: Да. Да предположим, че имате заболяване и желаете да бъдете излекуван. Ще трябва да следвате предписанията на лекаря. Ако той ви каже: „Не яжте това, яжте само това“, ще трябва да следвате това предписание. Ние също имаме предписание, за да се излекувате от телесното си схващане: повтаряне на Харе Ка, слушане за дейностите на Ка и ядене на ка-прасда. Това лечение е методът на Ка съзнание.