Седма глава

Мой скъпи Бог Ка, ти си толкова милостив към тази безполезна душа, но не знам защо ме доведе тук. Сега можеш да правиш с мен всичко, каквото поискаш.

Но предполагам, че имаш някаква работа тук, в противен случай би ли ме захвърлил в това ужасно място?

По-голямата част от хората тук са покрити от материалните проявления на невежеството и страстта. Погълнати от материалния живот, те се смятат за много щастливи и доволни и затова нямат никакъв вкус към трансценденталното послание на Всудева. Не знам как ще могат да го разберат.

Но знам, че безпричинната ти милост може да направи всяко нещо възможно, защото ти си най-съвършеният мистик.

Как те ще разберат сладостта на преданото служене? О, Господи, аз просто се моля за милостта ти, за да мога да ги убедя в твоето послание.

По твоя воля всички живи същества са под контрола на илюзорната енергия и затова, ако искаш, по твое желание те могат да се освободят от ноктите на илюзията.

Аз искам да ги освободиш. Само ако желаеш тяхното освобождение, те ще могат да разберат твоето послание.

Думите на Шрӣмад Бхгаватам са твое проявление и ако един здравомислещ човек ги слуша многократно със смирение, ще може да разбере твоето послание.

В Шрӣмад Бхгаватам (1.2.17–21) се казва: „Шрӣ Ка, Божествената Личност, който е Парамтм (Свръхдушата) в сърцето на всекиго и благодетелят на искрения предан, изчиства желанието за материално наслаждение от сърцето на предания, който изпитва удоволствие от посланията му, които сами по себе си са добродетелни, ако правилно се слушат и повтарят. Чрез редовно слушане на Бхгаватам и отдаване служене на чист предан всичко, което обезпокоява сърцето, практически се унищожава и човек безвъзвратно започва да отдава любовно служене на величествения Бог, който е възхваляван с трансцендентални песни. Когато в сърцето се установи любовното служене, от него изчезват страстта (раджас), невежеството (тамас), похотта и желанието (кма). Тогава преданият се установява в доброто и става щастлив. Установен в проявлението на доброто, оживен от любовното служене на Бога, човек се освобождава от материалното общуване (мукти) и достига научно знание за Божествената Личност. Така се разсичат възелът в сърцето и всички опасения. Веригата от плодоносни дейности (карма) се прекъсва, когато човек разбира, че господар е душата“.

Той ще се освободи от влиянието на невежеството и страстта и всички неблагоприятни неща, натрупани дълбоко в сърцето, ще изчезнат.

Как ще ги накарам да разберат това послание на Ка съзнание? Аз съм много нещастен, недостоен и най-падналият. Ето защо искам благословията ти, за да ги убедя — защото съм безсилен да направя това сам.

По един или друг начин, о, Господи, си ме довел тук, за да говоря за теб. Сега, мой Господи, от теб зависи дали ще успея или ще се проваля — както пожелаеш.

О, духовни учителю на всички светове! Аз мога само да повторя посланието ти. Затова, ако желаеш, можеш да ме дариш с подходящата способност да говоря, така че да ме разберат.

Само по твоята безпричинна милост думите ми могат да станат чисти. Сигурен съм, че когато това трансцендентално послание проникне в сърцата им, те ще се почувстват щастливи и ще се освободят от всички страдания.

О, Господи, аз съм като кукла в ръцете ти. Ако си ме довел тук, за да танцувам, тогава накарай ме да танцувам, накарай ме да танцувам. О, Господи, накарай ме да танцувам, както искаш ти.

Нямам никаква преданост, нямам никакво знание, но имам силната вяра в святото име на Ка. Дадоха ми титлата Бхактиведнта и сега, ако искаш, можеш да я изпълниш с истински смисъл.

Най-клетият и незначителен просяк
А. Ч. Бхактиведанта Свами,
на борда на кораба Джаладута,
Федерация Пиер, Бостън, Масачузетс, САЩ
18 септември 1965 г.

Дами и господа, много съм ви благодарен, че дойдохте тук да вземете участие в срещата за разпространение на Ка съзнание. Движението за Ка съзнание се опитва да доведе човешкото общество до състояние, където животът на всеки може да стане успешен. Днешната тема е истинският смисъл на човешкия живот. Ние се опитваме да информираме целия свят за този смисъл.

Човешки живот се постига след много, много милиони години на еволюция. Трябва да помним, че има 8 400 000 биологични форми на живот, според Падма Пура. Животът започва с водните обитатели, защото в началото на творението цялата планета е била залята от вода, както можем да научим от ведическата литература. Този материален свят е съставен от пет груби елемента: земя, вода, огън, въздух и пространство. Освен тях има три фини елемента: ум, интелигентност и его. Отвъд тях се намира душата, обвита от осемте елемента. Тази информация е дадена в Бхагавад-гӣт.

Човешките същества не са единствените, които имат душа. Всички ние сме души — зверовете, птиците, влечугите, насекомите, дърветата, растенията, водните животни и т. н. Душата е просто покрита от различни дрехи, точно както някои от вас се обличат в бели дрехи, други — в зелени, трети в червени и т. н. Но ние не сме загрижени за дрехите, а за вас, защото сте души. Това е казано в Бхагавад-гӣт (5.18):

„Смиреният мъдрец благодарение на истинското знание вижда по един и същ начин учения и благороден брхмаа, кравата, слона, кучето и кучеядеца“.

Мъдрецът не прави никаква разлика въз основа на цвета, интелигентността или биологичната форма на живот. Той вижда всяко живо същество като малка частичка, душа. Казано е:

„Има безброй частици духовни атоми с размер на една десетохилядна част от върха на косъма“. Понеже нямаме уреди, с които да определим размерите на душата, тя се измерва по този начин. С други думи, душата е по-малка дори от атом. Тази малка частица е в теб, в мен, в слона, в гигантските животни, във всички хора, в мравката, в дървото — навсякъде. Научното знание не може да определи размерите на душата, нито докторът може да я открие в тялото. Затова учените материалисти заключават, че няма душа. Но това не е истина. Душа има. Присъствието на душата определя разликата между живото и мъртвото тяло. Щом душата напусне тялото, тялото умира. То става безполезно. Колкото и велик да е един учен или философ, той трябва да приеме, че щом душата напусне тялото, то умира. Тялото става безполезно и трябва да се изхвърли. Нека се опитаме да разберем това: душата е важна, а не тялото. Фактът, че душата се преселва, е обяснен в Бхагавад-гӣт (2.22):

„Както човек облича нови дрехи, захвърляйки старите, по същия начин душата получава нови материални тела, изоставяйки старите и безполезни тела“.

Когато дрехата остарее, ние я захвърляме и обличаме нова дреха; по същия начин душата сменя дрехите си според желанието. Тъй като е частица от Бога, тя има божествени качества. Бог е върховната воля, върховната власт, върховният независим, а ние като негови частици, притежаваме всички тези качества в малко количество. Ние мислим, чувстваме и желаем. Във Ведите се казва, че Богът е върховната жизнена сила сред всички жизнени сили (четанаш четаннм). Той също така снабдява всички живи същества с необходимото за живот.

Ние, живите същества, сме безброй много, броят ни безкраен, но Бог е един. Той също е жив, както сме и ние, но ние сме съвсем малки частички от тази жизнена сила. Частицата злато например е същата по качество, както и златото в мината. Ако направим химичен анализ на малката капка вода, ще установим, че тя има същия състав като състава на обширния океан. Също така и ние сме еднакви с Бога, защото сме негови частици. Тази божествена частичка, душата, или жизнената сила, преминава от водните животни в дърветата и растенията, след това от дърветата и растенията в насекомите, после във влечугите, след това в тялото на птици и зверове. Дарвиновата теория за еволюцията е само частично обяснение на превъплътяването на душата. Дарвин просто е взел информация от ведическата литература, без да има представа за душата. Разликата е, че душата преминава от биологичните форми на водните животни в растения и дървета, след това в тяло на насекомо, птица, животно. В човешката форма тя преминава от нецивилизован живот в цивилизован живот и т. н. Цивилизованият живот на човешкото същество е кулминацията на еволюцията. Това е кръстопътят — оттук ние можем отново да влезем в цикличния процес на еволюцията или да се издигнем до божествен живот. Изборът зависи от нас. Това се казва в Бхагавад-гӣт.

Човешката форма на живот всъщност означава развито съзнание, затова не трябва да пропиляваме живота си като котки, кучета и свине. Това е предписанието. Макар че това тяло е тленно, както тялото на котката и кучето, то се различава от тях по това, че с него може да се постигне най-висшето съвършенство на живота. Ние сме частици от Бога, но по един или друг начин сме попаднали в това материално съществуване. Сега трябва да се развиваме така, че да можем да се върнем обратно вкъщи, при Бога. Това е най-висшето съвършенство.

В действителност има друг свят, духовен свят. Както се казва в Бхагавад-гӣт (8.20):

„Но има и друга природа, която е вечна и трансцендентална по отношение на тази проявена и непроявена материя. Тя е върховна и никога не бива унищожавана. Когато целият този свят бива унищожен, тази част остава такава, каквато е“.

В тази материална природа всичко се създава, продължава да съществува известно време, дава някакво потомство, намалява и накрая изчезва. Нашите тела са създадени в даден момент чрез полово сношение. Спермата на бащата емулгира и приема форма на грахово зърно, а живото същество, душата, се подслонява в тази форма и развива ръце, крака, очи и т. н. Това развитие завършва в седмия месец, а през деветия месец човешкото същество излиза от утробата на майката. Детето се развива именно поради присъствието на душата. Ако душата отсъства, няма развитие и детето се ражда мъртво. Ние можем да вземем това тяло и да го запазим химически, но то няма да се развие. Развиване означава промяна на тялото. Всички ние сме имали бебешки тела, но тези тела вече не съществуват. Тялото на бебето се развива в тяло на дете, юноша, зрял човек и в старческо тяло. Накрая тялото изчезва напълно. Цялото космическо проявление, гигантската форма на този материален свят, също се развива по този начин. То се създава в даден момент, развива се, поддържа се известно време и на определен етап изчезва. Това е природата на материалния свят. Той се проявява през известни интервали и отново изчезва (бхӯтв бхӯтв пралӣяте).

Думата бхва означава „природа“. Има друга природа, която никога не изчезва и е вечна. Като джӣви, души, ние също сме вечни. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (2.20):

„За душата няма нито раждане, нито смърт. Нито пък, вече съществуваща, тя престава да съществува. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща, безсмъртна и предвечна. Тя не умира със смъртта на тялото“.

Както Богът не се ражда и умира, така и ние, душите, не се раждаме, нито умираме, но понеже мислим: „Аз съм това тяло“, — смятаме, че се раждаме и умираме. Такова разсъждение се нарича м, илюзия, и щом се освободим от тази илюзия да отъждествяваме душата с тялото, ние достигаме стадий, наречен брахма-бхӯта. Когато човек разбере: аха брахмсми — „Аз не съм това тяло. Аз съм душа, частица от Върховния Брахман“, — той постига това, което се нарича осъзнаване на Брахман. Щом осъзнае Брахман, човек става щастлив.

Не е ли така? Ако разберете, че за вас няма раждане и смърт, че сте вечни, няма ли да станете щастливи? Да, разбира се. Така че, когато човек е осъзнал Брахман, осъзнал духа, той няма повече никакви стремежи и оплаквания. Всички по света просто копнеят и скърбят. Сега вие, африканците, се стремите да станете като европейците и американците, а европейците загубиха империята си и сега я оплакват. Така една група хора се стреми, а друга скърби. По същия начин и материалният живот е просто комбинация от стремежи и оплаквания. Ние се стремим към нещата, които не притежаваме, и скърбим за нещата, които сме изгубили. Това са материалните ни занимания. Но ако осъзнаем, че сме частици от Върховната Божествена Личност (Парабрахман) и че сме Брахман, ще превъзмогнем стремежите и оплакванията.

Така нареченото световно братство, което се опитват да постигнат Обединените нации, ще стане възможно само ако стигнете до духовното ниво, осъзнаването на Брахман. Това е целта на човешкия живот. Хората не трябва да работят като котки, кучета и свине. Свинята е винаги много заета, ден и нощ, в търсене на изпражнения. Когато ги намери, тя ги изяжда, възбужда се сексуално и влиза в сношение без всякакъв подбор. Тя може да има сношение с майка си или със сестра си, или с който и да е друг, и това е свинският живот. Но писанията посочват, че човешката форма на живот не е предназначена за упорит труд за сетивно наслаждение, както при котките, кучетата и свинете. Тя е предназначена да се разбере: „Аз не принадлежа към този материален свят. Аз съм душа и съм вечен, но по един или друг начин съм паднал в този обусловен живот на раждане, старост, болести и смърт“. Човешката форма на живот е предназначена да бъдат разрешени тези четири материални страдания — раждане, старост, болести и смърт. Това е целта на човешкия живот. Просто се опитайте да разберете, че човешкият живот не е предназначен да работим без отдих като свине, да наслаждаваме сетивата си и накрая изведнъж да умрем.

Хората, които не вярват в душата, са в най-нещастно положение. Те не знаят откъде идват и къде отиват. Знанието за душата е най-важното знание, но то не се изучава в никой университет. Какъв е съставът на това тяло? Каква е разликата между мъртвото и живото тяло? Защо тялото живее? Какво е положението на тялото и каква е ползата от него? Днес никой не изучава тези въпроси, но чрез движението за Ка съзнание ние се опитваме да научим хората, че те не са тези тела, а души. Дейностите на човека се различават от тези на котките и кучетата. Това е нашето послание.

Що се отнася до душата, еволюционният процес продължава. Ние се борим, за да съществуваме, борим се за вечен живот. Вечният живот е възможен. Ако в тази човешка форма на живот направите най-доброто, на което сте способни, в следващия си живот ще получите духовно тяло. Вашето духовно тяло е във вас и щом се освободите от замърсяването на това материално съществуване, то ще се развие. Това е целта на човешкия живот. Хората не знаят какъв е истинският им интерес. Той е себепознанието, да разберем: „Аз съм частица от Бога и трябва да се върна в неговото царство, да се присъединя към Бога“.

Както ние тук имаме обществен живот, така в духовното царство Богът също има обществен живот. Там можете да се присъедините към него. Не е вярно, че след като тялото умре, остава пустота. Не. Това е невярно схващане. В Бхагавад-гӣт (2.12), на бойното поле Курукшетра Ка казва на Арджуна:

„Не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито всички тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува“.

Методът за постигане на вечен живот е много лесен и същевременно много труден. Той е труден, защото хората отначало не вярват в превъплътяването на душата. Но ако просто приемем знанието от авторитетите, методът става много лесен. Методът на Ка съзнание е да получим знание от Ка, най-съвършената личност, а не от обикновено същество, обусловено от законите на материалната природа. Знанието, получено от обусловено същество, със сигурност е несъвършено.

Какви са недостатъците на обусловената душа? Тя със сигурност допуска грешки, със сигурност е в илюзия, със сигурност мами другите и със сигурност има несъвършени сетива. Ние не можем да придобием съвършено знание, защото искаме да мамим другите и сетивата ни са несъвършени. Въпреки че сетивата ни са несъвършени, ние много се гордеем с очите си и искаме да видим всичко. Затова някои казват: „Можете ли да ми покажете Бога?“. Всъщност отговорът е — да. Защо не можете да виждате Бога всеки момент? Ка казва: расо 'хам апсу каунтея — „Аз съм вкусът на водата“. Всеки пие вода и тя има вкус. Ако мислим, че този вкус е Богът, ние започваме метода за осъзнаване на Бога. Ка казва също: прабхсми шаи сӯряйо — „Аз съм слънчевата и лунната светлина“. Всеки ден ние виждаме слънчевата и лунната светлина и ако мислим за това, как слънцето и луната излъчват светлина, в крайна сметка ще стигнем до Бога. Има толкова много подобни примери. Ако искате да сте осъзнати за Бога и да го постигнете, не е много трудно. Просто трябва да следвате предписаните методи. Както се казва в Бхагавад-гӣт (18.55): тато м таттвато гтв. Просто трябва да разберем Бога, да се опитаме да разберем появяването му, неговото напускане и дейности. Когато наистина го разберем, незабавно влизаме в царството му. След като напусне това тяло, човекът, който е разбрал Бога, Ка, не се връща повече, за да приема друго материално тяло. Ка казва: мм ети — „Той идва при мен“. Това е нашата цел.

Затова не трябва да пропиляваме времето си, живеейки като котки и кучета. Би трябвало да живеем удобно, но в същото време трябва да бъдем и Ка осъзнати, т. е. осъзнати за Бога. Това ще ни помогне да станем щастливи. Без да разберем Бога и без да имаме съзнание за Бога, няма никаква възможност за мир и щастие. Начинът за постигане на мир и щастие е даден в Бхагавад-гӣт.

Ако наистина искате да разберете Бога, ще го разберете много лесно. Богът е собственикът на всичко. Ӣшвсям ида сарвам. За нещастие, ние си мислим, че ние сме собствениците. Във вашата страна например някога англичаните твърдяха, че са собственици, сега вие твърдите, че сте собственици — така че кой може да каже какво ще се случи в бъдеще? Всъщност никой не знае кой е истинският собственик. Земята е собственост на Бога, а ние само си мислим: „Аз съм собственикът. Аз притежавам това, аз притежавам онова“. Америка всъщност е съществувала и преди европейците да се заселят там, но сега американците си мислят: „Ние сме собствениците“. По същия начин преди тях червенокожите индианци са мислели: „Ние сме собствениците“. Истината е, че никой не е собственик, собственикът е Богът.

„Всичко одушевено и неодушевено, което съществува във вселената, е собственост на Бога и е под неговия контрол. Затова човек трябва да приема само тези неща, които са му необходими, които са отредени като негов дял, и не трябва да приема нищо друго, знаейки добре на кого принадлежи то“ (Ӣшопаниад 1).

Това е желаната реализация. Ка има правото на собственост върху всички видове — американски, африкански, котешки, кучешки, видовете дървета и т. н., — защото в действителност той е собственикът и върховният баща. Ако разберем дори само това, ние ще осъзнаем Бога. Всъщност ако разберем Бога, както е препоръчано в автентичните книги и ведическата литература, ще установим, че няма да има повече раздори между тези или онези партии. Всичко ще бъде спокойно.

Всеки има правото да ползва собствеността на Бога, точно както синът има правото да живее за сметка на баща си. В писанията се казва, че дори и на малкото животно в нашия дом трябва да даваме храна. Това е духовен комунизъм. Никой не трябва да остава гладен, дори змията. Ние се страхуваме от змии, но ако открием змия в къщата си, наш дълг е да се погрижим тя да бъде нахранена. Това е съзнание за Бога, или Ка съзнание: сама сарвеу бхӯтеу. Този, който е трансцендентален, е еднакво разположен към всяко живо същество. Бхагавад-гӣт посочва, че когато човек приема всички по еднакъв начин, като частици от Върховния Бог, той всъщност започва своя живот на преданост. Движението за Ка съзнание се опитва по авторитетен начин да накара всекиго да разбере кой е той и каква е целта на живота му. Този метод за пречистване на сърцето се следва много лесно. Човек просто трябва да повтаря мах-мантрата — Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Можете да видите, че в това движение има момчета и момичета от различни страни и различни религии, но никой не се занимава с отделни групи, страни или религии. Ние просто се занимаваме с това да узнаем себе си и нашата връзка с Бога.

Богът е върховният собственик и всички ние сме негови синове, слуги. Затова нека служим на Бога, както се препоръчва в Бхагавад-гӣт. Щом разберем, че Богът е собственикът на всичко, ще бъдат разрешени всички беди в света. Това ще изисква известно време. Не очакваме всеки да разбере тази висша философия, но ако интелигентните хора във всяка страна се опитат да я разберат, това ще бъде достатъчно. В Бхагавад-гӣт се казва:

„Каквото една велика личност направи, обикновените хора следват и какъвто пример дава с действията си, целият свят следва“.

Затова приканваме най-интелигентните хора в света да разберат философията на Ка съзнание и да се опитаме да я разпространим из целия свят. Сега сме дошли в африканските страни и каним всички интелигентни африканци да разберат тази философия и да я разпространяват. Вие се опитвате да се развивате, затова ви моля, развивайте се духовно, защото духовното развитие е истинското развитие. Не имитирайте американците и европейците, които живеят като котки и кучета. Такива цивилизации, основани на съзнанието за сетивно наслаждение, не могат да се задържат дълго. Вече съществува атомната бомба и щом избухне следващата война, с всичките им небостъргачи и с всичко останало ще бъде свършено. Опитайте се да разберете това от гледна точка на човешкия живот, от духовна гледна точка. Това е същността на движението за Ка съзнание. Затова ви моля да се опитате да разберете тази философия. Много ви благодаря.

Днес ще говоря за възхвалата на святото име на Бога. Това дискутират Махрджа Парӣкит и Шукадева Госвмӣ във връзка с един брхмаа, който бил много паднал и се отдавал на всякакъв вид греховни дейности, но бил спасен само чрез повтарянето на святото име. За това се разказва в Шеста песен на Шрӣмад Бхгаватам.

В Пета песен на Шрӣмад Бхгаватам са обяснени много добре планетарните системи във вселената. Във вселената има планети, които са наричани адски. Всъщност не само Шрӣмад Бхгаватам — всички останали религиозни текстове също съдържат описания на ада и рая. В Шрӣмад Бхгаватам ще намерите къде са разположени адските планети, на какво разстояние са от Земята, точно както получавате информация от съвременната астрономия. Астрономите са изчислили разстоянието между Земята и Луната и между Земята и Слънцето; по същия начин и Бхгаватам съдържа описание на адските планети.

Ние наблюдаваме различни атмосферни условия дори на тази планета. В западните страни близо до Северния полюс климатът се различава от климата на Индия, която е близо до екватора. Както има различия в атмосферата и условията на живот на тази планета, така съществуват и много планети с различни атмосфери и различни условия на живот.

След като чува описанието на адските планети от Шукадева Госвмӣ, Парӣкит Махрджа казва:

„Господарю, чух от теб за адските планети. Там биват изпращани хора, които са много грешни“ (Шрӣмад Бхгаватам 6.1.6). Парӣкит Махрджа е ваиава (предан), а един ваиава винаги изпитва състрадание към страдащите. Той е много опечален от нещастията на другите. Например когато Господ Исус Христос се появил, той много страдал заради окаяното положение на хората. Независимо от това къде са се родили или към коя религия принадлежат, всички ваиави, предани, т. е. всички хора, които са осъзнати за Бога (Ка осъзнати), са състрадателни. Затова да се хули ваиава, проповедник на величието на Бога, е голям грях.

Ка, Богът, никога не търпи обидите, извършени в лотосовите нозе на ваиава. Кпмбудхи — един ваиава е океан от милост. Вчх-калпа-тару — всеки има желания, но един ваиава може да изпълни всички желания. Калпа-тару означава „дърво на желанията“. В духовния свят има дърво, наречено дърво на желанията. В материалния свят всяко дърво дава определен вид плод, но на Калока, както и на Ваикуха планетите, дърветата са духовни и изпълняват всичките ви желания. Това се описва в Брахма сахит — чинтмаи-пракара-садмасу калпа-вка.

Ваиавите биват назовавани мах-бхга, което означава „щастливци“. Този, който стане ваиава и е осъзнат за Бога, е голям късметлия.

Чайтаня Махпрабху обяснява, че живото същество преминава през различни биологични форми на живот, в различни планетарни системи из цялата вселена. То може да отиде навсякъде — в ада или рая, — според това, какво иска и за какво се е подготвило. Има много райски планети и много адски видове живот. Има 8 400 000 форми на живот. Живото същество обикаля, странства през тези форми и си създава тела според манталитета в настоящия си живот. Каквото посееш, това ще пожънеш.

Чайтаня Махпрабху казва, че от всички тези безброй живи същества, странстващи в материалния свят, само едно има късмет, не всяко. Ако всяко имаше късмет, всички биха се заели с Ка съзнание. Ка съзнание се разпространява свободно навсякъде. А защо хората не го приемат? — Защото нямат късмет. Затова Чайтаня Махпрабху казва, че само тези, които са късметлии, се посвещават на Ка съзнание и получават благоприятен живот, блажен и изпълнен със знание.

Дълг на ваиавите е да ходят от врата на врата, за да правят нещастните хора щастливи. Ваиавите мислят: „Как могат тези хора да се освободят от адския живот?“. Това е въпросът и на Махрджа Парӣкит. „Господарю — казал той, — ти обясни, че според греховните си дейности човек бива поставян в адски условия на живот на адските планетарни системи. Кажи ми сега какви са начините да се противодейства, така че тези хора да бъдат спасени?“ Това е въпросът. Когато идва ваиава, самият Бог, син на Бога или негов много доверен предан, единствената им мисия е да спасят страдащите грешници. Те знаят как да направят това.

Когато Прахлда Махрджа посреща Нсихадева, той казва:

„Мой скъпи Боже — казва Прахлда, — не съм много загрижен за собственото си освобождение“ (Бхгаватам 7.9.43). Мвдӣ философите много се страхуват да не се провали личното им спасение. Те си мислят: „Ако отида да проповядвам, като общувам с други хора, мога да падна и с моята реализация ще бъде свършено“. Затова те не проповядват. Само ваиавите проповядват, с риска да паднат — но те не падат. Те могат да отидат дори в ада, за да освободят обусловените души. Това е мисията на Прахлда Махрджа. Той казва: наиводвидже — „Не съм много обезпокоен, че живея в този материален свят“.

Прахлда Махрджа продължава: „Не съм загрижен за самия себе си, защото по един или друг начин съм обучен да бъда винаги в Ка съзнание“. Тъй като е Ка осъзнат, той е уверен, че в следващия си живот ще отиде при Ка. В Бхагавад-гӣт се казва, че ако човек стриктно следва регулиращите принципи на Ка съзнание, сигурно е, че в следващия си живот ще достигне върховното местоназначение.

Прахлда Махрджа продължава: „Аз се безпокоя само от едно“. Само вижте, макар че той не се безпокои за самия себе си, все пак той е загрижен. Той казва: шоче тато вимукха-четаса — „Тревожа се за тези, които не са Ка осъзнати. Това е притеснението ми. Не се безпокоя за себе си, загрижен съм за тези, които не са Ка осъзнати“. Защо те не са Ка осъзнати? — М-сукхя бхарам удвахато вимӯхн. Тези негодници са създали фалшива цивилизация само за да изпитат малко временно щастие.

М-сукхя. Всъщност това е истината. Ние имаме фалшива цивилизация. Всяка година се произвеждат толкова много автомобили и за тях трябва да се построят и подготвят толкова много шосета. Това създава проблем след проблем. Затова то е м-сукхя, илюзорно щастие, но въпреки всичко ние се опитваме да станем щастливи по този начин. Опитваме се да измислим някакъв начин, за да станем щастливи, но това само ни създава нови и нови проблеми.

Вашата страна има най-големия брой коли, но това не е решило нито един проблем. Произвеждате коли, за да разрешите проблемите на живота си, но от опит знам, че това просто създава повече проблеми. Когато ученикът ми Дананда поиска да ме заведе на лекар в Лос Анжелос, трябваше да пътувам цели тридесет мили, за да мога изобщо да се консултирам с доктор. Щом веднъж сте произвели коли, ще трябва да пътувате тридесет, четиридесет мили, за да се видите с приятелите си.

За един час можете да прелетите от Ню Йорк до Бостън, но ще ви е необходимо повече време да отидете до самото летище. Това положение се нарича м-сукхя. М означава „фалшиво“, „илюзорно“. Опитваме се да си създадем благоприятни условия, но с това си навличаме други неприятни условия. Това е начинът, по който се движи материалният свят. Ако не сме удовлетворени от естествения комфорт, даден ни от Бога и природата, и искаме да си създаваме изкуствен комфорт, ще трябва да си създадем и неприятности. Повечето хора не знаят това. Те смятат, че си създават много комфортни условия, но всъщност пътуват петдесет мили до работата си, за да си изкарат прехраната, и петдесет мили, за да се върнат. Във връзка с тези условия Прахлда Махрджа казва, че тези вимӯхни — материалистите, негодниците — си създават ненужно бреме само за да изпитат временно щастие. Вимӯхн, м-сукхя бхарам удвахато. Затова във ведическата цивилизация се препоръчва човек да се освободи от материалния живот, да приеме саннса, стъпалото на отречението, и да води духовен живот без никакви безпокойства.

Ако човек може да се занимава с Ка съзнание, водейки семеен живот, това е много добре. Бхактивинода хкура е бил семеен, съдия, и въпреки това е отдавал предано служене толкова хубаво. Дхрува Махрджа и Прахлда Махрджа са били гхастхи, семейни, но са били обучени по такъв начин, че независимо от семейния им живот тяхното служене не е преставало. Затова Прахлда Махрджа казва: „Научих изкуството винаги да оставам в Ка съзнание“. Какво е това изкуство? — Твад-вӣря-гяна-махмта-магна-читта. Просто възхваляване на славните дейности и забавления на Бога. Вӣря означава „много героичен“.

Дейностите на Ка са много героични. Можете да прочетете за тях в книгата Ка, изворът на вечно наслаждение. Името на Ка, неговата слава, неговите дейности, неговите придружители и всички останали неща, свързани с него, са героични. Прахлда Махрджа казва във връзка с това: „Сигурен съм, че където и да отида, мога да възхвалявам твоите героични дейности и да бъда спасен. Невъзможно е да падна. Но аз се тревожа за тези хора, които са си създали цивилизация, в която винаги са заети с изнурителен труд. За тях мисля“.

Прахлда казва по-нататък:

„Мой Господи, има много святи личности и мъдреци, които са много загрижени за собственото си освобождение“ (Шрӣмад Бхгаватам 7.9.44). Муная означава „святи личности“ или „философи“. Прйеа дева муная сва-вимукти-км — те са твърде загрижени за собственото си освобождение. Те се опитват да живеят на усамотени места като Хималаите. Не говорят с никого и винаги се страхуват да общуват с обикновени хора от градовете, за да не бъдат обезпокоени или да стане така, че да паднат. Те си мислят: „По-добре да спася себе си“.

Прахлда Махрджа съжалява, че тези велики святи личности не идват в градовете, където хората са създали цивилизация, основаваща се на денонощен изнурителен труд. Такива светци не са много състрадателни. Той казва: „Тревожа се за хората, които работят така непосилно без всякаква нужда само заради сетивно наслаждение“.

Дори и да има някакъв смисъл от такава упорита работа, тези хора не го знаят. Единственото, което знаят, е сексът. Те или отиват да танцуват голи, или отиват в заведение със стриптийз, или ходят насам-натам. Прахлда Махрджа казва: наитн вихя кпан вимумука ека — „Мой Господи, не се нуждая от освобождение за самия себе си. Докато не взема всички тези глупаци с мене, аз няма да си отида“. Той отказва да отиде в царството на Бога, без да вземе всички тези паднали души със себе си. Това е ваиава. Ння твад ася шараа бхрамато 'нупашйе — „Аз само искам да ги науча как да се отдадат на Теб. Това е всичко. Това е целта ми“.

Един ваиава знае, че щом човек се отдаде, пътят му е разчистен. Наиводвидже пара дуратяя-ваитарас твад-вӣря-гяна махмта-магна-читта — „Нека по някакъв начин се преклонят пред Ка“. Това е прост метод. Всичко, което трябва да направите, е да се преклоните пред Ка с вяра и да кажете: „Мой Боже, Ка, толкова много животи, от толкова отдавна съм те забравил. Сега идвам в съзнание — моля те, приеми ме“. Това е всичко. Ако човек просто овладее тази техника и искрено се отдаде на Бога, пътят пред него незабавно се открива. Това са философските мисли на един ваиава. Той винаги мисли за това – как могат да бъдат освободени обусловените души. Той винаги прави плановете си по този начин, точно като Госвмӣте. Какво е било задължението на шестимата Госвмӣ от Вндвана, преките ученици на Бог Чайтаня? На това отговаря Шрӣнивса чря:

„Шестимата Госвмӣ — Шрӣ Сантана Госвмӣ, Шрӣ Рӯпа Госвмӣ, Шрӣ Рагхунтха Бха Госвмӣ, Шрӣ Рагхунтха дса Госвмӣ, Шрӣ Джӣва Госвмӣ и Шрӣ Гопла Бхаа Госвмӣ — са съвършени в задълбоченото изучаване на свещените писания с цел да установят вечните религиозни принципи за благото на всички човешки същества. Те винаги са потопени в настроението на гопӣте и са заети в трансцендентално любовно служене на Рдх и Ка“ (Ша-госвми аака 2).

С подобно състрадание на ваиава Парӣкшит Махрджа казва на Шукадева Госвмӣ: „Ти описа различните видове адски условия на живот. Кажи ми сега как тези, които страдат, могат да бъдат освободени. Бъди така милостив и ми обясни това“.

Нара означава човешки същества, тези, които са паднали. Наракн нара нногра-танн нет тан ме — „Как те могат да бъдат освободени от жестоките си страдания и ужасните болки?“. Такова е сърцето на един ваиава. Махрджа Парӣкшит казва: „По един или друг начин те са стигнали до този адски живот. Но това не означава, че трябва да останат в това положение. Трябва да има някакви начини, чрез които да могат да бъдат освободени. Бъди милостив и ми обясни това“.

Шукадева Госвмӣ отговаря:

„Да. Вече описах различните видове адски условия и много тежкия, изпълнен със страдания живот, но човек трябва да се противопостави“ (Шрӣмад Бхгаватам 6.1.7).

Как може да стане това? Греховните дейности се извършват по различни начини. Можем да извършим греховна дейност или просто да си мислим: „Ще убия този човек“. И едното, и другото е греховно. Когато умът мисли, чувства и желае, има действие.

Оня ден в една книга прочетох, че ако нечие куче те лае, когато минаваш по пътя, според закона това се смята за нарушение от страна на собственика на кучето. Не трябва да се позволява кучето да плаши хората с лаенето си, затова всеки трябва да се погрижи за собственото си куче. Прочетох това. Това е закон във вашата страна. Кучето просто си лае, но това е грешно. Кучето не носи отговорност, защото то е животно, но понеже собственикът му го е направил свой най-добър приятел, той отговаря пред закона. Ако куче отвън влезе в дома ви, то може да не бъде убито, но собствениците му могат да бъдат дадени под съд.

Точно както лаенето на кучето е незаконно, така и когато оскърбявате другите, това е греховно. То е точно като лаенето. Следователно греховни дейности могат да се извършат по много начини. Дали мислим за греховни дейности, говорим за нещо греховно или извършваме греховна дейност, всичко това бива смятано за греховна дейност. Дхрува са ваи претя наракн упаиати. Човек трябва да изтърпи наказание за тези греховни дейности.

Хората не вярват в следващия живот, защото искат да избегнат това безпокойство. Но не можем да го избегнем. Трябва да действаме според закона. В противен случай ще бъдем наказани. Аз не мога да избегна закона на Бога. Това не е възможно. Мога да измамя другите, да извърша кражба и да се скрия, като по този начин се спася от наказанието по закона на държавата. Но не мога да се спася от по-висшия закон, закона на природата. Има толкова много свидетели. Дневната светлина е свидетел, лунната светлина е свидетел, а Ка е върховният свидетел. Не можеш да кажеш: „Аз извършвам този грях, но никой не ме вижда“.

Ка е върховният свидетел, намиращ се в сърцето ти. Той си отбелязва какво мислиш и какво правиш. Той дава също и улесненията за това. Ако искаш да направиш нещо, за да удовлетвориш сетивата си, Ка дава улеснения за това действие. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт. Сарвася чха хди саннивиа — „Аз съм в сърцето на всеки“. Матта смтир гнам апохана ча — „От мен идват паметта, знанието и забравата“.

По този начин Ка ни дава шанс. Ако искате Ка, Той ще ви даде възможност да го имате, а ако не искате Ка, той ще ви даде възможността да го забравите. Ако искате да се наслаждавате, забравяйки Ка, забравяйки Бога, Ка ще ви даде всички благоприятни условия, за да забравите, а ако искате да се наслаждавате на живот в Ка съзнание, той ще ви даде възможност да напреднете в Ка съзнание. Това зависи от вас.

Щом смятате, че можете да бъдете щастлив без Ка съзнание, Ка не се противопоставя на това. Ятхеччхаси татх куру. След като дава съветите си на Арджуна, той просто казва: „Вече всичко съм ти обяснил. Сега можеш да направиш това, което поискаш“. Арджуна веднага отговаря: карийе вачана тава —„Ще изпълня твоята повеля“. Това е Ка съзнание.

Богът не се намесва в малката ви независимост. Ако искате да действате според нареждането му, той ще ви помогне. Дори и да падате понякога, ако сте искрени — „Отсега нататък ще бъда Ка осъзнат и ще изпълнявам неговите наставления“, — Ка ще ви помогне. Във всички случаи, дори и да паднете, той ще ви извини и ще ви даде по-голяма интелигентност. Тази интелигентност ще казва: „Не прави това. Продължавай да изпълняваш дълга си“. Но ако искате да забравите Ка, ако искате да сте щастливи без Ка, той ще ви даде толкова много възможности, че ще забравяте Ка живот след живот.

Тук Парӣкшит Махрджа казва: „Не е вярно, че ако кажа, че няма Бог, няма да има Бог, или че няма да бъда отговорен за това, което правя“. Това е атеистична теория. Атеистите не искат Бога, защото винаги са грешни. Ако мислеха: „Има Бог“, — щяха да бъдат принудени да треперят от ужас при мисълта за наказание. Затова те отричат съществуването на Бога. Това е методът им. Те смятат, че ако не приемат Бога, няма да има наказание и могат да си вършат каквото си искат.

Когато заекът бива нападан от по-големи животни, той си затваря очите и си мисли: „Няма да бъда убит“. Но все едно, той бива убит. Така и ние можем да отричаме съществуването на Бога и законите на Бога, но независимо от това Богът и неговите закони съществуват. Можете да кажете пред висшия съд: „Не ме интересува законът на държавата!“, — но ще бъдете принудени да приемете този закон дори насила. Ако отричате държавния закон, ще ви вкарат в затвора и ще ви накарат да страдате. Също така глупаво можете да отричате съществуването на Бога — „Няма Бог“. Или „Аз съм Бог“. Но независимо от това, вие сте отговорни за всичките си дейности, както добри, така и лоши.

Има два вида дейности — добри и лоши. Ако действате добре и вършите благочестиви дейности, ще имате добра съдба, а ако действате греховно, ще трябва да страдате. Затова Шукадева Госвмӣ казва:

Има различни видове изкупления. Ако извършите някакъв грях и му противодействате с нещо друго, това е изкупление. Примери за това има в християнската Библия. Шукадева Госвмӣ казва: „Трябва да знаете, че носите отговорност, и според сериозността на греховете си ще трябва да преминете през някакъв вид изкупление, както е описано в шстрите, писанията“.

Както когато човек е болен, той отива на лекар и му плаща за това като един вид изкупление, така и според ведическия начин на живот има класа на брхмаите, при които човек трябва да отиде, за да му бъде предписано изкупление според греховете, които е извършил.

Шукадева Госвмӣ казва, че човек трябва да следва предписаното му според сериозността на греховния му живот изкупление. Той продължава с примера: доася дв гуру-лгхава ятх бхиак чикитсета рудж нидна-вит. Когато човек отиде на лекар, лекарят му предписва евтино или скъпо лекарство, според сериозността на заболяването. Ако човек има само главоболие, лекарят може да му предпише само аспирин, но ако заболяването му е много тежко, той предписва операция, която струва хиляда долара. Така и греховният живот е болестно състояние и за да оздравее, човек трябва да следва предписаното лечение.

Приемането на цикъла от раждане и смърт е болестно състояние за душата. За душата няма нито раждане, нито смърт, нито болести, защото тя е духовна. Ка казва в Бхагавад-гӣт (2.20): на джяте — за душата няма раждане и — мрияте — няма смърт. Нитя шшвато 'я пуро на ханяте ханямне шарӣре. Душата е вечна и винаги съществуваща. Тя не загива със смъртта на тялото. На ханяте ханямне шарӣре. На ханяте означава, че тя не може да бъде убита, нито унищожена, дори след смъртта на това тяло.

В съвременната цивилизация липсва образование, което да учи хората какво става след смъртта. Следователно образованието ни е много несъвършено, защото без знанието какво става след смъртта, човек умира като животно. Животното не знае, че ще получи друго тяло. То няма такова знание.

Човешкият живот не е предназначен да бъдем животни. Човек трябва да се интересува не само от ядене, спане, сексуален живот и защита. Може да си устроите яденето много добре, да имате много хубави сгради за спане, много добре да си нагласите сексуалния живот или да имате много добра система за защита, но това не означава, че сте човешко същество. Това е животинска цивилизация. Животните също се интересуват от ядене, спане, сексуален живот и се защитават по свой си начин. Къде тогава е разликата между живота на човека и на животното, ако сте заети само с тези четири телесни дейности?

Разликата е в любознателността на човешкото същество: „Защо съм поставен в това жалко положение? Има ли някакъв изход? Има ли вечен, непрекъснат живот? Не искам да умирам. Искам да живея много мирно и щастливо. Има ли възможност за това? Какъв е начинът? Каква е тази наука?“. Когато възникнат такива запитвания и човек се опита да намери отговор на тези въпроси — това е човешка цивилизация. В противен случай тя е кучешка цивилизация, животинска цивилизация.

Животните са доволни, ако могат да ядат, да спят, да имат секс и някаква защита. А всъщност защита няма, защото никой не може да се предпази от ръцете на жестоката смърт. Хираякашипу например искал да живее вечно и затова се подложил на сурови въздържания. Така наречените „учени“ сега казват, че ще спрат смъртта с научни средства. Това е друго налудничаво изказване. Това е невъзможно. Можете да напреднете много в научното знание, но няма да стигнете до научно решение на тези четири проблема — раждане, смърт, старост и болести.

Този, който е интелигентен, силно ще желае да разреши тези четири основни проблема. Никой не иска да умира. Но няма никакво средство против това. Аз трябва да умра. Всеки иска да спре нарастването броя на населението, като използва противозачатъчни средства, но въпреки това ражданията продължават. Ражданията не могат да бъдат спрени. Можете да създадете най-съвременни лекарствени средства чрез научните си методи, но не можете да спрете болестите. Невъзможно е да оздравеете само с гълтането на таблетки.

В Бхагавад-гӣт се казва: джанма-мтю-джар-вдхи дукха-донударшанам — човек може да смята, че е разрешил всички проблеми на живота си, но къде е решението на тези четири проблема: раждане, смърт, старост и болести? Разрешението на тези проблеми е Ка съзнание.

В същата книга Ка казва още:

Всеки от нас изоставя тялото си всеки миг. Последната фаза на изоставянето се нарича смърт. Но Ка казва: „Ако човек разбере моето появяване, напускане и дейности — не повърхностно, а наистина, — след като напусне тялото си, никога повече няма да получи материално тяло“.

Какво става с този човек? Мм ети — той се връща при Ка. Ако искате да отидете при Ка, трябва да подготвите духовното си тяло. Това е Ка съзнание. Ако оставате в Ка съзнание, постепенно подготвяте следващото си тяло, духовното тяло, което ще ви отведе на Калока, жилището на Ка, и там ще бъдете щастливи. Там ще живеете вечно и блажено.

Ваша Светлост,

Mоля приемете това писмо с Любов… К-Mарт; Сан Фернандо. Разговаряхме с две от вашите момчета по различно време. И двете имаха твърде негативно отношение към хората, които срещаха.

Не вярвам, че това трябва да бъде така.

Тези момчета представят Бога. Това идва отвътре. Тяхното отношение трябва да бъде милост. Ние разбираме това; затова грижливо подбирайте тези малки частички от рая, за да ги поставяте сред хората. В противен случай вашата цел ще се провали.

Любов има. Нека бъде такава, каквато е; с Любов или въобще без Любов.

Mолитвите ми са с Вас… и моля да ме благословите с Вашите.

Ваша с Бога, бъдете благословен,
Лине Лудвиг

Mоя скъпа Лине Лудвиг,

Mоля, приемете благословиите ми. Искам да потвърдя, че получих писмото Ви от Калифорния и внимателно се запознах със съдържанието му, но поради продължително пътуване и проповядване в обиколка из Индия нямах възможност да ви отговоря досега. Изказвате неодобрението си от това, че сте срещнали двама от моите нови ученици в Калифорния и външно е изглеждало, като че ли те са имали „твърде негативно отношение“ към хората, които са срещали. Разбира се, не знам какъв е бил случаят и какви са били обстоятелствата, но бъдете така любезна да простите на любимите ми ученици за неучтивостта или невниманието, проявено от тях. Преди всичко, не е толкова лесно човек изцяло да отдаде живота си в служене на Бога, а м, илюзорната, материална енергия, се опитва много настоятелно отново да впримчи тези, които са престанали да ѝ служат, за да станат предани. Затова, за да се противопоставят на атаката на м и да останат силни срещу всякакви съблазни, младите, неопитни предани, начинаещи в преданото служене понякога проявяват специално отношение спрямо тези неща или хора, които биха могли да наранят или да заплашат тяхното крехко растение на предаността. Те могат дори да прекалят с тези чувства, само и само да се защитят, и затова на някои неотдадени, твърде омаяни от материалната енергия, може да им се струва, че тези предани са негативно или песимистично настроени.

Всъщност истината е, че този материален свят е окаяно, лошо място, пълно с опасности на всяка крачка. То е дукхлаям ашшватам, временна обител, в която има смърт, раждане, болести и старост; свят, изпълнен само със страдания и болки. Да се разберат тези неща такива, каквито са, не е много просто, и затова хората, които стигат до това разбиране, са описани като „велики души“.

Това означава, че тези, които са разбрали, че материалните светове са място на нещастия и са временни (дукхалаям ашшватам), никога не се връщат отново тук. Понеже те са махтмна, велики души, Ка ги задържа при себе си — защото са се научили да избягват това отвратително място, ставайки негови чисти предани. Този стих е произнесен в Бхагавад-гӣт (8.15) от Ка, самия Бог. Кой може да бъде по-голям авторитет? Въпросът е в това, че за да може човек да напредне в духовния живот, трябва да гледа на всичко материално с песимизъм, ако то не може да бъде използвано за служене и удовлетворение на Ка. Не се надяваме, че в това царство на груба материя можем да получим някакво постоянно наслаждение или удовлетворение на нашите най-дълбоки, непреодолими желания.

Няколко пъти в писмото си Вие споменавате думата „любов“, но истината е, че в този материален свят няма любов. Това е лъжлива пропаганда. Това, което те наричат любов, е просто похот, желание за лично сетивно наслаждение.

Ка казва на Арджуна, своя ученик, че „единствено похотта е всепоглъщащият греховен враг в този свят“ (Бхагавад-гӣт 3.37). Във ведическия език няма дума за материална „любов“, както я наричаме в днешно време. Думата кма означава похот или материално желание, а не любов; думата, която се употребява във Ведите за истинска любов, е прем и тя означава единствено любов към Бога. Няма друга любов, освен любовта към Бога. По-точно, има само похотливо желание. В тази материална атмосфера всички човешки дейности — и не само те, но и дейностите на всички живи същества — се основават, стимулират и замърсяват от сексуалното желание, от привличането между мъжкия и женския пол. Сексуалният живот кара цялата вселена да се движи и страда! Това е голата истина. Така наречената тук „любов“ означава „ти удовлетворяваш моите сетива, аз ще удовлетворя твоите“. И щом това наслаждение престане, веднага следва развод, раздяла, кавги, омраза. Толкова много неща са под влиянието на това невярно схващане за любовта. Истинската любов означава любов към Бога, Ка.

Всеки иска да вложи склонността си да обича в някакъв обект, който, според мнението му, е достоен за обич. Но това е само въпрос на невежество, защото хората не знаят къде да намерят този най-висш обект на любов, който наистина е достоен да приеме и отвърне на тяхната обич. Хората просто не знаят. Нямат правилна информация. Ако имате някаква привързаност към нещо материално, то ще ви удря право в лицето, ще се разваля и ще ви разочарова. Ще ви осигурява неудовлетворение и разочарование. Това е истината. А тези момчета в страната ви и из целия свят приемат: „Да, това е истината“ — и получават вярна информация от Ка:

„След много раждания и смърти този, който е наистина мъдър, се отдава на мен, знаейки, че Аз съм причината на всички причини и на всичко, което съществува. Такава велика душа се среща много рядко“ (Бхагавад-гӣт 7.19). Ка отново използва думата махтм, велика душа. Следователно преданите, които сте срещнали, не са обикновени момчета и момичета. Не. Те трябва да бъдат считани наистина за мъдри, велики души, защото през многото си раждания са преживели непоносимата болест на материалния живот и са се отвратили. Затова търсят по-висше знание — те търсят нещо по-добро. И когато намерят Ка и му се отдадат, те стават махтми, наистина установени в знание. Този материален свят е като затвор. Това е място за наказание, предназначено да ни доведе до отвращение и накрая да се отдадем на Ка и да възвърнем първоначалната си природа на вечен блажен живот и съвършено знание. Следователно заслуга на тези предани е, че са направили това, което е наричано судурлабха — твърде рядко срещащо се в човешкото общество.

Като се отдаде на Ка, човек ще намери крайния обект, в който да вложи любовта си: Бога. Любовта към Бога се намира у всеки, точно както огънят в незапалена кибритена клечка. Но тя е покрита. Ако обаче по един или друг начин човек развие заспалата си любов към Бога и Ка стане негов върховен обожаем обект, върховен приятел, върховен господар или върховен любим, той няма повече да бъде разочарован или нещастен. По-скоро склонността му да обича е правилно насочена:

Преданият, чийто живот е отдаден на Ка, винаги се наслаждава на „огромно удовлетворение и блаженство“, винаги е просветлен и позитивно настроен, а не отрицателно, както казвате Вие. Напредналият предан е приятел на всеки. Йога юкто вишуддхтм, пречистената душа, отдаваща любовно предано служене на Ка, е сарва-бхӯттма-бхӯттм, скъпа на всеки, и всеки ѝ е скъп. На друго място Ка твърди, че неговият предан, който му е много скъп (йо мад-бхакта са ме прия), не е завистлив, а е състрадателен приятел на всички живи същества (адве сарва-бхӯтн маитра каруа ева ча). Освен това преданият би трябвало да се отнася еднакво към всеки (паит сама-даршина). Той никога не прави разлика, никога не казва: „Този е добър, този не е добър“. Не.

Това е описанието на по-напредналите стадии на Ка съзнание, които преданите достигат чрез развиване на зряло знание. Сега много от учениците ми са млади момчета. Те постепенно се обучават и методът е толкова ефективен, сигурен и автентичен, че ако се придържат към него, те ще стигнат до истинската точка, както казвате, на проява на любов. Но тази любов не е материална, затова за нея не трябва да се съди, като се изхожда от фалшивата, сантиментална платформа на обикновените светски отношения. Това е нашето обяснение. Затова да се казва, че те не проявяват любов, от гледна точка на материалиста може и да е вярно. Те са изоставили привързаността си към семейство, приятели, жена, страна, раса и т. н., основана изцяло на телесната концепция за живота и на мимолетното сетивно наслаждение. Те са се откъснали малко от любовта на м, т. е. похотта, и искат любовта на Ка, или безкрайната, изцяло възнаграждаваща любов, но все още не са се развили до това положение. Това е всичко. Не можем да очакваме, че съотечествениците Ви, които са се отдавали на толкова много лоши навици, изведнъж ще изоставят месоядството, интоксикантите, незаконния сексуален живот и толкова много други отвратителни неща и изведнъж ще станат велики себепознали се души. Това е невъзможно. Това е утопия. Но самото посвещаване като предан на Ка поставя човека в най-висшата категория на човешкото общество. Са буддхимн мануйеу са юкта ктсна-карма-кт — „Той е интелигентният в човешкото общество. Той е в трансцендентална позиция, макар и да се занимава с всякакъв вид дейности“ (Бхагавад Гита 4.18). И въпреки че такъв предан може да не се е издигнал още до най-високото ниво на духовно разбиране, все пак той трябва да бъде смятан за най-издигнатата личност, независимо от временните му недостатъци.

Дори ако преданият извършва най-лоши неща, той трябва да бъде считан за свят, защото е правилно установен“ (Бхагавад-гӣт 9.30). Както се казва: „Човешко е да се греши“. Така че в началния стадий винаги може да очакваме някакви несъответствия. Бъдете така любезна да видите нещата в тази светлина и да простите малките им грешки. Това, че са отдали всичко, дори живота си на Ка, е велико и никога не е грешка.

Ваш вечен доброжелател,
А. Ч. Бхактиведанта Свами

Г-н О‘Грейди: Вашето издание на Бхагавад-гӣт е много добро.

Шрӣла Прабхупда: Това е петото издание за две години.

Г-н О‘Грейди: В коя страна Харе Ка движението има най-голям успех?

Шрӣла Прабхупда: Навсякъде. В Африка, в Америка, в Канада, в Япония, в Китай. Но всъщност най-голям успех има в Америка. Mного американци се посветиха на Ка съзнание.

Г-н О‘Грейди: Какво ще кажете за Рим? Тук имали ли сте проблеми с полицията?

Шрӣла Прабхупда: Имаме проблеми навсякъде. Понякога полицията идва да ни безпокои, но обикновено им омръзва и в края на краищата не правят нищо. (Смях.)

Г-н О‘Грейди: Системата се предава? Това е удивително. На мен самия тя ми е омръзнала. Нещо не е в ред в сегашното положение на нещата. Mоже би ще ми дадете някакъв съвет как да победим властта?

Шрӣла Прабхупда: На вас, ирландците, никога не ви омръзва да се борите.

Г-н О‘Грейди: Не. (Смях.) Това си е в самите нас.

Шрӣла Прабхупда: Всъщност борбата продължава вечно.

Г-н О‘Грейди: Добре, какво ще ни предложите да направим? Искам да кажа, правилно ли е от морална гледна точка да стоя тук…

Шрӣла Прабхупда: Докато сме в илюзията на телесното схващане за живота, мислейки, че ние сме тези тела — един мисли: „Аз съм ирландец“, — друг мисли: „Аз съм италианец“, — трети: „… американец, … индиец“ и т. н., — докато това продължава, борбата ще продължава. Не можете да спрете борбата между котките и кучетата. Защо се борят? Ами кучето просто си мисли: „Аз съм голямо куче“. А котката си мисли: „Аз съм голяма котка“. По същия начин, ако си мислим: „Аз съм ирландец“ или „Аз съм англичанин“, — няма да сме по-добри от котките и кучетата. Докато хората остават с телесно схващане за живота, ще има борба.

Г-н О‘Грейди: За какво се бореше Ганди в Камарата на общините?

Шрӣла Прабхупда: Това е един друг куче-изъм. Няма разлика. Кучето си мисли: „Аз съм куче“, — защото има тяло на куче. Ако си мисля, че съм индиец, защото тялото ми е родено на индийска земя, по какво се различавам от кучето? Телесното схващане за живота е само един анимализъм. Когато разберем, че не сме тези тела, а сме души, ще има мир. В противен случай няма да има мир. Са ева го-кхара. Ведическата литература казва, че човек с телесно схващане за живота е точно като крава или магаре. Хората трябва да надраснат това по-низше схващане за себето. Как става това?

„Този, който се заеме с духовните дейности на чистото предано служене, веднага излиза извън обсега на проявленията на материалната природа и се издига на духовно равнище“ (Бхагавад-гӣт 14.26) .

В нашето общество има много мексиканци, канадци, индийци, евреи и мюсюлмани, но те вече не се смятат за мюсюлмани, християни, евреи или каквото и да е друго. Всички те са слуги на Ка. Това е осъзнаване на Брахман.

Г-н О‘Грейди: Това също е даване на име.

Шрӣла Прабхупда: Да, име трябва да има. Но въпреки че името Ви е различно от името на другите ирландци, вие всички се чувствате като ирландци. Името на човека може да бъде различно, това няма значение. Качеството трябва да бъде еднакво. Това е изискването. Когато придобиете качеството на Ка, тогава, независимо от различните имена, ще има мир. Това се нарича со 'хам. Имената на различните хора от една нация са различни, но хората се чувстват от една националност. Различия може да има, но ако качеството е едно и също, това вече е единство, брахма-бхӯта.

„Този, който е така трансцендентално установен, веднага осъзнава Върховния Брахман. Той никога не се оплаква, нито пък желае да има нещо. Той има еднакво отношение към всички живи същества. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“ (Бхагавад-гӣт 18.54) .

За заразените с материализъм хора този свят е пълен със страдания, но за предания целият свят е като Ваикуха. За имперсоналиста крайната цел е да постигне стадия Брахман, като стане едно с Абсолюта.

Г-н О‘Грейди: Абсолютът външен ли е или вътрешен?

Шрӣла Прабхупда: Няма външен или вътрешен. Абсолютът е без двойствености.

Г-н О‘Грейди: Добре, но на индивидуално ниво…

Шрӣла Прабхупда: Ние не сме абсолютни. Когато се установим на абсолютна платформа, ще бъдем абсолютни. Но сега сме в относителен свят. Тук също има Абсолютна Истина, но сетивата ни не са достатъчно извисени, за да разберат тази Абсолютна Истина. Докато сме подвластни на времето, и дума не може да става, че сме абсолютни.

Г-н О‘Грейди: Значи „абсолютен“ означава живот отвъд времето?

Шрӣла Прабхупда: Това се казва в Бхагавад-гӣт (4.9):

„Този, който познава трансценденталната природа на моето появяване и дейности, при напускането на тялото си не приема отново раждане в този материален свят, а достига вечното ми жилище, о, Арджуна“.

Това е абсолют — да се върнеш обратно вкъщи, при Бога. Докато човек е в материалния свят и се отъждествява с тялото си, той продължава да се превъплъщава. Това не е абсолют. Тук ясно се казва. Човек постига абсолютна позиция, когато се върне в духовния свят.

Г-н О‘Грейди: Добре, но моят въпрос е достойно ли е да седим тук — Вие да седите там, двамата с Вас да седим като приятели, — ангажирани в благородното изкуство на беседването, докато отвъд океана…

Шрӣла Прабхупда: Вие не вземате предвид, че макар и да седите на едно място, а аз да седя на друго място, тази разлика не засяга истинското ни съществуване. Ние и двамата сме човешки същества. Това схващане за „ирландец“, „англичанин“, „протестант“, „католик“ и т. н. са само различни облекла. Човек трябва да се освободи от тези обозначения. Когато се освободи от тях, той се пречиства.

Когато пречистите сетивата си и заемете тези пречистени сетива в служене на господаря на сетивата, Ка, Вие сте направили живота си съвършен. Това не е двойственост, това е абсолют.

Г-н О‘Грейди: Но системата изисква да смятаме себе си за американци, индийци, африканци или за каквото и да е друго.

Шрӣла Прабхупда: Да. Mатериалистичното общество означава двойственост.

Г-н О‘Грейди: Но това е неизбежно. Как може да се избегне материалното съществуване?

Шрӣла Прабхупда: Това е възможно в Ка съзнание. Лотосът живее във водата, но никога не я докосва.

Г-н О‘Грейди: Не мисля, че можете да обяснявате неща от една област с метафори от друга. Как можете да обсъждате политически проблеми от гледната точка на неясни духовни понятия? Тяхната природа е напълно различна.

Шрӣла Прабхупда: Понякога разнообразието от примери ни помага по-добре да разберем и оценим проблемите. Във вазата има различни цветя и това разнообразие ни помага по-добре да възприемем идеята за цветята. От каквато и да е гледна точка Ка може да реши всички проблеми. Защо точно проблемите на ирландците и англичаните? — Всички проблеми. Това се нарича единство в различието. Учениците ни идват от различни среди, но понеже всички са в Ка съзнание, те са единни.

Г-н О‘Грейди: Mного добре. Да, приемам това. Бих искал да узная все пак дали когато казвате „Ка съзнание“, съществува разлика между това съзнание и съзнанието за Христос?

Шрӣла Прабхупда: Не, няма разлика. Христос идва да ни предаде посланието на Бога. Ако наистина станете осъзнат за Христос, ставате Ка осъзнат.

Г-н О‘Грейди: А този, който е станал Ка осъзнат, или осъзнат за Бога, означава ли, че е станал себеосъзнат, т. е. осъзнат за това кой е той всъщност?

Шрӣла Прабхупда: Да, съзнанието за Бога включва съзнание за себето, но съзнанието за себето не включва непременно съзнание за Бога.

Г-н О‘Грейди: Но може би включва?

Шрӣла Прабхупда: Не.

Г-н О‘Грейди: Човек може да достигне съзнание за Бога, който е вътре в него.

Шрӣла Прабхупда: Това означава, че той е осъзнат за Бога. Сега вие сте на слънчева светлина и съзнанието за слънцето включва способността ви да виждате себе си. В тъмнината вие не можете да виждате себе си. През нощта не можете да виждате дори собствените си ръце и крака, но ако застанете пред слънцето, вие виждате както слънцето, така и себе си. Без слънчева светлина, без съзнание за Бога себеосъзнаването е несъвършено. А съзнанието за Бога прави себеосъзнаването много ясно.

Г-н О‘Грейди: В професията си на учител се срещам с много млади хора, но не се опитвам да ги уча на някакво поучително избавление. Опитвам се да ги насоча към осъзнаване на това, което е най-доброто и най-красивото и което най-духовно подхранва света около тях — доколкото системата ми позволява. Mного често учениците не са достатъчно неутрални, за да бъдат на духовно ниво. Повечето са на емоционална платформа. Най-много се сблъсквам с основния въпрос: „Кой съм аз?“ или „Защо е всичко това?“.

Шрӣла Прабхупда: Да.

Г-н О‘Грейди: Или пък задават въпроса: „Защо съм тук?“.

Шрӣла Прабхупда: Да, много добре.

Г-н О‘Грейди: Задават ми въпроса: „Защо трябва да съм тук? Кой сте Вие, учителю, и кое Ви дава правото да ни казвате какво да мислим, какво да бъде и какво да не бъде? Защо трябва да чета Шекспир? Защо трябва да слушам Mоцарт? Предпочитам Боб Дилън“. Този вид въпроси изглежда произлизат от твърде голямото разочарование в ума, от несигурността, от неувереността и липсата на правдоподобност в цялата структура на нещата такива, каквито са. Често се налага да отговарям на тези въпроси по превратен начин. Вместо да отговарям пряко, аз съм принуден да давам косвени отговори, като се съобразявам на първо място с това, което подтиква учениците да задават тези въпроси. Смятате ли, че трябва да се опитвам да отговарям по-пряко?

Шрӣла Прабхупда: Ние говорим за проблема за…

Г-н О‘Грейди: Съвременното образование.

Шрӣла Прабхупда: Да. Има толкова много въпроси, но чрез съвременното образование на тях не им се дава отговор. „Защо съм дошъл тук? Каква е целта?“ — на тези въпроси трябва да се отговаря съвършено. Затова Ведите препоръчват: тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет. За да намери отговор на всички тези въпроси, човек трябва да се обърне към авторитетен духовен учител.

Г-н О‘Грейди: Какво да прави човек, ако няма духовен учител? Какво да прави човек, ако му е казано, че господин Никсън е авторитетен духовен учител? Какво да правим?

Шрӣла Прабхупда: Не, не. (Смях.) Има критерии за авторитетен духовен учител. Вие чухте само един ред от стиха. Кой е духовен учител? Това е следващият ред: шротрия брахма нихам. Думата шротриям се отнася до този, който е чул от друг авторитетен източник. Духовен учител е този, който е приел посланието от друг квалифициран духовен учител. Това е като лекар, който е получил знание върху медицинската наука от лекар. По същия начин и духовният учител трябва да идва по линията на приемственост от духовни учители. Първоначалният духовен учител е Богът.

Г-н О‘Грейди: Да, така е.

Шрӣла Прабхупда: Този, който е чул от Бога, обяснява същото послание на учениците си. Ако ученикът не променя посланието, той е авторитетен духовен учител. Това е методът ни. Ние получаваме уроци, като слушаме от Ка, Бога, и от него разбираме кой е съвършен. Или пък слушаме от негов представител, който не противоречи на Ка и е осъзнал неговото послание. Не е вярно, че говорим едно, а вършим всякакви глупости. Този, който прави така, не е духовен учител.

Г-н О‘Грейди: Ето например моят нещастен баща. Живее в западната част на Ирландия. Обикновен старец, на седемдесет и осем години, от Вашето поколение. На тази си възраст той е достигнал до положението да казва: „Те, свещениците, ми казват, че в края на краищата Бог е този, който знае. Но аз искам да знам кой казва на Бога“. Тогава той се приближава към мен и ме пита: „Ти ходиш на училище и четеш книги. Кажи ми, кой е казал на Бога?“. И аз нямам отговор. Това е разликата между седемдесет и осем годишните и тридесет и девет годишните.

Шрӣла Прабхупда: Не, това не е разлика от възрастта. Разликата е в знанието. В Брахма-сӯтра се повдига въпросът кой е Богът. Най-напред се задава този въпрос.

Г-н О‘Грейди: Кой е учил Бога?

Шрӣла Прабхупда: Не. Най-напред въпросът е кой е Богът. Тогава ще зададем въпроса, кой учи Бога. Веднта сӯтра казва: атхто брахма-джигс — сега ще запитаме кой е Богът. Докато не знаем кой е Богът, как можем да задаваме въпроса, кой е инструктирал Бога? Ако не знаете Бога, не може да възникне въпросът кой е инструктирал Бога. Не е ли така?

Г-н О‘Грейди: Да.

Шрӣла Прабхупда: Кой е Бог, е обяснено в Брахма-сӯтра. Джанмдй-ася ята — Бог е този, от когото произлиза всичко. Това е Богът — Върховното Същество, от което произхожда всичко. А каква е природата на това Съвършено същество? Дали то е мъртъв камък или е живо същество? Това също е обяснено. Джанмдй ася ято 'нвад итараташ чртхещв абхигя свар (Шрӣмад Бхгаватам 1.1.1) — Върховното Същество съвършено знае всичко, пряко и косвено. Ако не е напълно осведомено за всичко, То не може да бъде Бог. След това идва и въпросът, който поставяте: „Кой учи Бога?“. И на него също е отговорено. Свар — Той е напълно независим. Не е необходимо да взема уроци от никого. Това е Богът. Ако някой се нуждае да взема уроци от други, той не е Бог. Ка е произнесъл Бхагавад-гӣт и не е било нужно да я научава от когото и да било. Аз трябваше да я науча от моя духовен учител, но Ка не е трябвало да я научава от някого. Този, който не се нуждае да взима уроци от други, е Бог.

Г-н О‘Грейди: Откъде идва човешката любов?

Шрӣла Прабхупда: Всичко идва от Бога. Като частици от Бога, ние проявяваме частична любов, защото първоначалната любов е в него. Нищо не може да съществува, ако не е в Бога; следователно любовта се намира в Бога.

Г-н О‘Грейди: И проявите на любов са прояви на Бога?

Шрӣла Прабхупда: Ако склонността да обичаме не беше в Бога, как бихме могли да я проявим? Синът, роден от даден баща, има качествата на бащата. Тъй като склонността да се обича се намира в Бога, ние имаме същата склонност.

Г-н О‘Грейди: Mоже би любовта се поражда в нас по необходимост?

Шрӣла Прабхупда: Не, и дума не може да става за „може би“. Ние определяме Бога от абсолютна гледна точка. Джанмдй ася ята — Богът е този, от когото е произлязло всичко. Склонността да се борим също произлиза от Бога, но неговата борба и неговата любов са абсолютни. В материалния свят знаем от опит, че да обичаме и да се борим, са две противоположни неща. Но в Бога склонността да се бори и склонността да обича са едно и също. Това е значението на „абсолют“. От ведическите писания научаваме, че когато Богът убива т.нар. си „врагове“, те постигат освобождение.

Г-н О‘Грейди: Възможно ли е да достигнем до това разбиране сами?

Шрӣла Прабхупда: Не. Затова цитираме този стих: тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет. Думата абхигаччхет означава „трябва“. Не е възможно сам. В санскритската граматика това се нарича видхи-ли форма на глагола. Тази форма се използва, когато трябва да се подчертае, че няма друг избор. Думата абхигаччхет означава, че човек трябва да се обърне към гуру. Това е ведическото твърдение. Затова в Бхагавад-гӣт ще установите, че Арджуна говори на Ка, но когато вижда, че нещата не се решават, той се отдава на Ка и го приема за свой гуру.

„Сега съм объркан относно дълга си и от слабост съм загубил цялото си самообладание. В това състояние те моля да ми кажеш ясно кое е най-добре за мен. Сега съм твой ученик и душа, отдала се на теб. Mоля те, инструктирай ме“ (Бхагавад-гӣт 2.7). Тук можем да видим, че Арджуна е объркан относно дълга си.

Г-н О‘Грейди: Това дълг към себе си ли е, към другите, или към държавата?

Шрӣла Прабхупда: Дългът на войника е да се сражава с врага. Арджуна е бил воин и Ка го е съветвал: „Противниковата страна е твой враг, а ти си воин. Защо се опитваш да проявяваш ненасилие? Това не е добре“. Тогава Арджуна отговаря: „В действителност аз съм объркан. В тази обърканост не мога да взема правилно решение. Затова те приемам за мой духовен учител. Mоля те, дай ми правилно наставление“. В хаоса, в състояние на обърканост в живота човек трябва да се обърне към друг, който има пълно знание по този въпрос. Отивате при адвокат, за да разреши правните ви проблеми, отивате при лекар, за да реши проблемите, свързани със здравето ви. Всеки в материалния свят е объркан относно духовната си същност. Следователно наш дълг е да се обърнем към авторитетен духовен учител, който може да ни даде истинско знание.

Г-н О‘Грейди: Аз съм много объркан.

Шрӣла Прабхупда: Затова трябва да приемете духовен учител.

Г-н О‘Грейди: И той ще реши как да ми помогне, за да преодолея тази обърканост?

Шрӣла Прабхупда: Да, духовният учител е този, който отстранява всички обърквания. Ако духовният учител не може да спаси ученика си от объркването, той не е духовен учител. Това е тестът.

Целият объркан свят е като бушуващ горски пожар. В горския пожар всички животни са объркани. Те не знаят къде да отидат, за да спасят живота си. В бушуващия огън на материалния свят всеки е объркан. Как може да бъде угасен този бушуващ горски пожар? Не може да ви помогне пожарна команда, нито пък можете просто да изливате кофи вода. Решението идва, когато върху горския пожар се излее дъжд от облаците. Само тогава огънят може да бъде изгасен. Тази способност не е в ръцете ви, тя зависи от милостта на Бога. Човешкото общество е объркано и не може да открие решението. Духовният учител е този, който е получил милост от Бога и може да даде решение на объркания човек. Този, който е получил милостта на Бога, може да стане духовен учител и да даде тази милост на другите.

Г-н О‘Грейди: Проблемът е да се намери този духовен учител.

Шрӣла Прабхупда: Това не е проблем. Проблемът е дали сте искрен. Вие имате проблеми, но Бог е в сърцето Ви. Ӣшвара сарва-бхӯтнм. Богът не е далеч. Ако сте искрен, той ви праща духовен учител. Затова Богът е наричан още и чайтя-гуру, духовен учител в сърцето. Бог помага отвътре и отвън. Всичко е описано така в Бхагавад-гӣт. Това материално тяло е като машина, но в сърцето е душата, а с душата е Свръхдушата, Ка, който дава наставления. Богът казва: „Искаше да направиш това — ето го сега шансът. Отивай и го прави“. Ако сте искрен, казвате: „Сега, Боже, аз искам теб“. Тогава той ще ви даде наставления: „Добре, сега ела и ме приеми така“. Това е неговата милост. Но ако искаме нещо друго — добре. Mожем да го имаме. Бог е много милостив. Когато искам нещо, той е в сърцето ми и ме направлява, казва ми как да го получа. Тогава защо да не даде наставления как да имаме духовен учител? Преди всичко трябва отново силно да пожелаем да събудим съзнанието си за Бога. Тогава Бог ще ни даде духовен учител.

Г-н О‘Грейди: Mного Ви благодаря.

Шрӣла Прабхупда: Mного Ви благодаря. Mолбата ми към вас е следната. Вие сте поет. Просто опишете Бога. Вие сте опитен в описването и затова любезно Ви моля да описвате Бога като ваше професионално задължение. Тогава животът ви ще бъде успешен. И ако човек ви чуе, неговият живот също ще стане успешен. Такова е предписанието:

Има много водачи в обществото, които са поети, учени, теисти, философи, политици и т. н. На тях се дава следното наставление: дългът ви е да усъвършенствате професията си, като описвате величието на Върховното Същество.

Г-н О‘Грейди: От опит знам, че поради някаква удивителна причина определен човек е избран да изпълнява определено нещо.

Шрӣла Прабхупда: Тази причина е посочена тук. Авичюта. Непогрешимият избор е този: „Нека описват величието на Бога“.

Г-н О‘Грейди: Но Вие казвахте, че духовният учител е избран. Духовният учител, поетът, свещеникът са избрани от Бога. Този човек е избран да пише поеми или да рисува картини, или да създава музика.

Шрӣла Прабхупда: Така че когато композирате музика, композирайте музика за Бога. Това е съвършенството Ви.

Г-н О‘Грейди: Когато човек действа за Бога в професията си, тогава професията му става ли негово съвършенство?

Шрӣла Прабхупда: Да.

Г-н О‘Грейди: Mного Ви благодаря.