Глава 1

Шримати Кунтӣдеви прекрасно знаела, че Кришна само играе ролята на неин племенник, а всъщност е изначалната Божествена Личност. Като просветена жена тя не можела да сгреши, отдавайки почитания на своя племенник. Затова тя се обърнала към него като към изначалния пуруш̣а, който е отвъд пределите на материалния космос. Въпреки че живите същества също са трансцендентални, те нито са изначални, нито – непогрешими. Живите същества са склонни да попадат в ноктите на материалната природа, но това не се случва с Върховния Бог. Затова във Ведите Той е описан като Върховен сред живите същества (нитйо нитнм четанаш четаннм). Затова Кунтӣ го назовава ӣшвара, контролиращ. Живите същества и полубогове като Чандра или Суря също са в някаква степен ӣшвара, но никой от тях не е върховният ӣшвара, върховният контрольор. Кришна е парамешвара или Свръхдушата. Той се намира в и извън всичко съществуващо. Въпреки че Богът стои пред Шримати Кунтӣ в образа на неин племенник, Той се намира и в нея и във всички останали живи същества. В Бхагавад-гӣт (15.15) Богът казва: „Аз съм в сърцето на всеки и от мен идват помненето, знанието и забравянето. Аз мога да бъда опознат посредством всички Веди. В действителност Аз съм съставителят на Веднта и този, който знае Ведите.“ Царица Кунтӣ казва – въпреки че Богът е в и извън всички живи същества, Той остава невидим за тях. Той е загадка за обикновения човек. Царица Кунтӣ видяла, че Бог Кришна стои пред нея и в същото време влиза в утробата на Уттара, за да спаси плода от брахмстрата на Ашваттхама. Кунтӣ не можела да проумее дали Кришна е всепроникващ или се намира на определено място. Всъщност, и едното и другото е вярно, но Богът има правото да остава скрит за тези, които не са предани. Тази скриваща истината завеса се нарича м – енергия, която ограничава възприятието на неотдадените души. Това ще бъде обяснено по-нататък.