Глава 21
Гопӣте, привлечени от звуците на флейтата
Ка бил много удовлетворен от обстановката в гората, където цъфтели цветя, а пчелите и търтеите радостно жужали. Птиците, дърветата и клоните изглеждали много щастливи и докато пасял кравите, Ка, заобиколен от Баларма и пастирчетата, засвирил на трансценденталната си флейта. Като чули звуците ѝ, гопӣте във Вндвана се сетили за Ка и започнали да си говорят колко хубаво свири Той на флейта. Когато описвали сладките звуци на флейтата, те си припомняли забавленията си с Ка и сърцата им така се разнежвали, че те не успявали да опишат прелестните звуци. Докато обсъждали трансценденталните звуци, те си спомняли също как е облечен Ка, как е закичен в косата с пауново перо като танцуващ артист и как зад ухото му са втъкнати сини цветя. Дрехите му са златистожълти и блестят, а на шията му виси огърлица ваиджаянтӣ. Облечен така очарователно, Ка изпълва дупките на флейтата си с нектара от устните си. Така мислели те за него, докато Той навлизал в гората на Вндвана, която е навеки прославена, защото я украсяват стъпките на Ка и придружителите му.
Ка свирел на флейтата си много изкусно и гопӣте били пленени от звуците. Тези звуци привличали не само тях, но и всички живи същества, които ги чували. Една гопӣ казала на приятелките си: „Най-голямото съвършенство за очите е да гледат как Ка и Баларма влизат в гората, свирят на флейтите си и пасат кравите с приятелите си."
Онези, които са постоянно потопени в трансцендентална медитация и виждат Ка вътре и отвън, като мислят как Той свири на флейта, как влиза в гората на Вндвана и пасе кравите заедно с пастирчетата, наистина са постигнали съвършенството на самдхи. Самдхи (транс) означава потапяне на всички сетивни дейности в определен обект. Гопӣте показват, че забавленията на Ка са съвършенството на медитацията и самдхи. Бхагавад-гӣт също потвърждава, че най-издигнатият йогӣ е този, който е постоянно потопен в мисли за Ка.
Друга гопӣ казала, че когато пасат кравите, Ка и Баларма приличат на актьори, които излизат на сцената да играят. Ка бил облечен в блестящи жълти дрехи, а Баларма - в сини, а в ръцете си и двамата държали млади клонки от мангово дърво, паунови пера и букети цветя. Те носели красиви венци от лотоси и понякога пеели много сладко сред приятелите си. Една гопӣ възкликнала пред приятелката си: „Защо Ка и Баларма са толкова красиви?" Друга казала: „Скъпи приятелки, ние не можем дори да си помислим за бамбуковата му флейта. Какви ли благочестиви дейности е извършила, за да се наслаждава сега на нектара от устните на Ка?" Понякога Ка целува гопӣте - затова трансценденталният нектар от устните му е достъпен само за тях и те смятат устните му за своя собственост. Затова една гопӣ попитала: „Как е възможно флейтата, която е само една проста бамбукова пръчка, постоянно да се наслаждава на нектара от устните на Ка? Майка ѝ и баща ѝ сигурно са щастливи, че тя служи на Върховния Бог."
Майки на дърветата са езерата и реките, защото дърветата живеят просто като пият вода. Водите на езерата и реките във Вндвана са пълни с щастливи лотосови цветове и си мислят: „Как е възможно нашата рожба, бамбуковата пръчка, да се наслаждава на нектара от устните на Ка?" Бамбуковите дървета по бреговете на реките и езерата също били щастливи - като хората, напреднали в знанието, които виждат, че потомците им служат на Бога. Дърветата били обзети от възторг и непрекъснато изливали мед, който се стичал от пчелните кошери, висящи по клоните.
Понякога гопӣте говорели на приятелките си за Ка: „Скъпи приятелки, нашата Вндвана разнася славата на цялата земя, защото планетата е белязана с лотосовите стъпки на сина на Девакӣ. А щом Говинда засвири на флейтата си, пауните просто пощуряват. Когато животните, дърветата и растенията на хълма Говардхана и в равнината видят танца на пауните, замират и слушат много внимателно трансценденталните звуци на флейтата. Мислим, че този дар не е достъпен на никоя друга планета." Макар че гопӣте били селски пастирки, те притежавали знание за Ка. По същия начин човек може да научи най-висшите истини просто като слуша Ведите от авторитетни източници.
Друга гопӣ казала: „Скъпи приятелки, вижте само сърните! Макар че са безсловесни животни, те отиват при Ка, сина на Махрджа Нанда. Те са привлечени не само от дрехите на Ка и Баларма; щом чуят песента на флейтата, заедно със съпрузите си те отдават почитания на Бога и го гледат с голяма обич." Гопӣте завиждали на сърните, че могат да отдават служене на Ка заедно със съпрузите си. За себе си гопӣте мислели, че не са толкова щастливи, защото когато искали да отидат при Ка, съпрузите им не били много доволни.
След това друга гопӣ казала: „Скъпи приятелки, Ка е така хубаво облечен, че сигурно Той е причината за различните церемонии, които извършват жените. Дори съпругите на обитателите на рая са привлечени от трансценденталните звуци на флейтата му. Макар да пътуват по въздуха с въздушните си кораби и да се радват на общуването със съпрузите си, щом чуят звуците на флейтата на Ка, тях изведнъж ги обхваща вълнение. Косите им се разпускат, а пристегнатите им дрехи се разхлабват." Това означава, че трансценденталният звук от флейтата на Ка достига до всички кътчета на вселената. Важно е освен това, че гопӣте познавали различните видове въздушни кораби, които летели в небесата.
Друга гопӣ казала на приятелките си: „Скъпи приятелки, кравите също са пленени от трансценденталния звук от флейтата на Ка. За тях той се лее като нектар и те протягат дългите си уши, за да уловят нектара, който изтича от флейтата. А теленцата са захапали виметата на майките си, но не могат да сучат мляко. Те стоят, поразени от любов и преданост, и от очите им се стичат сълзи, които показват как те притискат Ка до сърцето си. Това явление сочи, че дори кравите и теленцата във Вндвана са можели да плачат за Ка и да го притискат до сърцата си. Всъщност най-висшият израз на любовта в Ка съзнание са бликналите сълзи.
Една млада гопӣ казала на майка си: „Скъпа майко, всички птици, които гледат как Ка свири на флейта, стоят нащрек по клоните на дърветата. От вида им личи, че са забравили всичко друго и са погълнати единствено от слушането на флейтата на Ка. Това показва, че те не са обикновени птици. Те са велики мъдреци и предани и са дошли в гората на Вндвана като птици само, за да чуят флейтата на Ка." Великите мъдреци и учени се занимават с ведическото знание, но същността му е формулирана в Бхагавад-гӣт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя. Чрез знанието на Ведите трябва да разберем Ка. От поведението на тези птици личи, че те са били велики учени в областта на ведическото знание, но са приели трансценденталния звук на Ка и са изоставили всички раздели на ведическото знание. Дори реката Ямун пожелала да прегърне лотосовите крака на Ка - щом чула трансценденталния звук от флейтата му, тя смирила бурните си води и потекла плавно в ръце с лотосови цветя, които да поднесе с любов на Мукунда.
Палещите лъчи на есенното слънце понякога ставали нетърпими и затова докато Ка и Баларма свирели на флейта сред приятелите си, над главите им се появявали облаци, които им съчувствали. За да се сприятелят с Ка, те им служели като чадър, който предпазвал главите им. Палавите горски девойки ставали напълно удовлетворени, когато поръсели лицата и гърдите си с праха на Вндвана, червеникав от досега с лотосовите крака на Ка. Тези момичета имали хубаво закръглена гръд и били много страстни, но когато любимите им докосвали гърдите им, те не се удовлетворявали. Момичетата навлезли навътре в гората и видели, че когато Ка е минавал оттам, някои листа и растения са придобили червеникав оттенък от прашеца кукума, посипал се от лотосовите му крака. Гопӣте слагат лотосовите му крака на гърдите си, които са поръсени с кукума, и когато Ка минава през гората с Баларма и приятелите си, червеникавият прах пада по земята. И така, докато слушали как Ка свири на флейта, страстните горски девойки забелязали червеникавата кукума по земята, веднага я събрали и я посипали по лицата и по гърдите си. Така те напълно се удовлетворили, макар че когато възлюбените им докосвали гръдта им, момичетата не били доволни. Ако някой влезе в допир с Ка съзнание, може да веднага да удовлетвори всичките си страстни материални желания.
Друга гопӣ започнала да възхвалява изключителното положение на хълма Говардхана със следните думи: „Колко е щастлив Говардхана, че се наслаждава на общуването с Бог Ка и Баларма, които обичат да се разхождат по него. Така Говардхана постоянно се докосва до лотосовите крака на Бога. И тъй като е много задължен на Бог Ка и Баларма, предлага като дар на Бога различни плодове, корени и билки, а също и прекрасна кристална вода от езерата си." Но най-големият подарък от хълма Говардхана била младата трева за кравите и теленцата. Той знаел как да достави удоволствие на Бога, като радва любимите му спътници - кравите и пастирчетата.
Втора гопӣ казала, че всичко изглежда прекрасно, когато Ка и Баларма вървят през гората, свирят на флейтите си и завързват близко приятелство с всички подвижни и неподвижни създания. Когато Ка и Баларма свирели на трансценденталните си флейти, подвижните създания от удивление спирали, а неподвижните - дървета и растения - потрепервали от екстаз.
Ка и Баларма носели намотани въженца, метнати през рамо, досущ като най-обикновени пастирчета. Когато доели кравите, момчетата привързвали с въженце задните им крака. Най-често момчетата премятали това въженце на раменете си и то можело да се види и на раменете на Ка и Баларма. Макар че били Върховната Божествена Личност, Те играели ролята на пастирчета и всичко това било много прекрасно и удивително. Докато Ка пасял кравите в гората или на хълма Говардхана, в селото гопӣте постоянно били потънали в мисли за него и обсъждали различните му забавления. Това е съвършен пример за Ка съзнание: по един или друг начин винаги да сме погълнати от мисли за Ка. Поведението на гопӣте е ярък пример за това. Затова Бог Чайтаня е обявил, че никой начин на обожание на Върховния Бог не може да надмине обожанието на гопӣте. Те не били родени в издигнати семейства на брхмаи или катрии - по произход те били вайши, но не принадлежали дори към съсловието на големите търговци, а живеели в семействата на пастири. Те нямали много високо образование, макар че научавали от брхмаите, които са авторитети във ведическото знание, най-различни неща. Единственото желание на гопӣте било винаги да са потопени в мисли за Ка.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху двадесет и първа глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение", наречена „Гопӣте, привлечени от звуците на флейтата".