Глава 44

След като борците на Каса известили за намеренията си, Върховната Божествена Личност, убиецът на Мадху, застанал срещу Чӯра, а Бог Баларма, синът на Рохиӣ - срещу Мушика. Те се вкопчили един в друг с ръце и крака и всеки се опитвал да повали съперника си на земята. Нанасяли си удари с юмруци, с колене, с гърди и дори с глава. Борбата се разгорещила още повече, когато започнали да се мятат от едно място на друго. Всеки се опитвал да хване другия и да го удари в земята или да изскочи изотзад и да го сграбчи. Стъпка по стъпка борбата ставала все по-напрегната. Съперниците се вдигали високо във въздуха, удряли се и се влачели един друг, вкопчвали се един в друг с ръце и крака. Те показали, че владеят до съвършенство всички бойни умения и всеки правел всичко възможно, за да победи противника си.

Но зрителите не били много доволни, защото борците не изглеждали равностойни. Пред борците Чӯра и Мушика, които били огромни мъжаги, твърди като канари, Ка и Баларма изглеждали обикновени деца. Хората били на страната на Ка и Баларма и съчувствено говорели за тях: „Скъпи приятели, тук има нещо недобро." Един човек казал: „Как може тази борба между неравни съперници да продължава пред очите на самия цар?" Публиката вече не се забавлявала. Зрителите не можели да насърчават борбата между силни и слаби. „Мушика и Чӯра са същински мълнии, силни като планина, а Ка и Баларма са две слаби момчета в много крехка възраст. Справедливостта е напуснала това място. Никой, който познава принципите на справедливостта в едно цивилизовано общество, няма да стои и да продължава да гледа това нечестно състезание. Тези, които участват в такива състезания, са невежи. Независимо дали говорят или просто мълчат, те ще страдат от последствията на греховните си дейности." Друг човек се обадил: „О, скъпи приятели, вижте само лицето на Ка. От гонитбата то е обляно в пот и прилича на лотосов цвят, обсипан с капчици вода. А забелязвате ли каква особена красота е добило лицето на Баларма? Белите му страни са порозовели от напрегнатата борба с Мушика."

Жените от публиката също започнали да говорят: „Скъпи приятелки, представете си само колко щастливи са земите на Вндвана, където се намира Ка, Върховната Божествена Личност, винаги украсен с венци от цветя, и където пасе кравите с брат си, Бог Баларма. Той постоянно е обкръжен от приятелите си пастирчетата и свири на трансценденталната си флейта. Жителите на Вндвана са много щастливи, защото постоянно виждат лотосовите крака на Ка и Баларма, които са обожавани от великите полубогове Брахм и Шива и от богинята на щастието. Не можем дори да си представим колко благочестиви дейности са извършили девойките на Враджабхӯми, за да могат да се наслаждават на Върховната Божествена Личност и да гледат несравнимата трансцендентална красота на тялото на Бога. Неговата красота няма равна на себе си. Никой не може да надмине по красота цвета на тялото му и изключителното му излъчване. Ка и Баларма притежават всички съвършенства - богатство, сила, красота, слава, знание и отречение. Гопӣте са много щастливи, че могат да виждат Ка и да мислят за него денонощно, като се започне от мига на доенето на кравите, лющенето на ориза и биенето на маслото рано сутрин. Докато чистят къщите си и мият пода, те постоянно са погълнати от мисли за Ка."

Гопӣте дават съвършен пример, как човек може да бъде в Ка съзнание дори когато е зает с различни материални дейности. Ако постоянно мислим за Ка, материалните дейности няма да могат да ни замърсят. Ето защо гопӣте се намират в съвършен транс (самдхи), който е най-висшето постижение в мистичното могъщество. В Бхагавад-гӣт също се твърди, че най-издигнат от всички йогӣ е този, който постоянно мисли за Ка. Една жена казала на приятелката си: „Трябва да приемем дейностите на гопӣте като най-висшата форма на благочестивост - как иначе те щяха да получат възможността да виждат Ка сутрин, когато отива на пасищата с кравите си и пастирчетата, и вечер, когато се връща? Те често го виждат да се усмихва лъчезарно и да свири на флейта."

Когато Бог Ка, Свръхдушата във всяко живо същество, разбрал, че жените от публиката се тревожат за него, решил да не продължава повече борбата и веднага да убие противниците си. Родителите на Ка и Баларма - Нанда Махрджа, Яшод, Васудева и Девакӣ - също много се безпокоели, защото не познавали неограничената сила на децата си. Бог Баларма се борел с Мушика също както Ка, Върховната Божествена Личност, се борел с Чӯра. С особена ярост Бог Ка нанесъл на Чӯра три мълниеносни удара. За изненада на зрителите великият борец се олюлял. Чӯра използвал последната си възможност и се нахвърлил като ястреб върху Ка. Той свил ръцете си в юмруци и заудрял Ка в гърдите, но Бог Ка не бил ни най-малко обезпокоен - не повече от слон, който удрят с венец от цветя. Ка бързо сграбчил двете ръце на Чӯра, завъртял го във въздуха и само това силно въртене било достатъчно Чӯра да се прости с живота си. Когато Ка го проснал на земята, той се строполил като знамето на Индра. Всичките му богати украшения се пръснали.

Мушика също ударил Баларма, който обаче му отвърнал с такава сила, че Мушика се разтреперил, започнал да повръща и да плюе кръв. Измъчван от силна болка, той изпуснал жизнения си дъх и паднал като дърво, повалено от ураган. След смъртта на двамата борци на арената излязъл трети борец, на име Кӯа. Бог Баларма мигом го сграбчил с лявата си ръка и хладнокръвно го убил. После излязъл друг борец, на име Шала, и Ка начаса го ритнал и му спукал главата. След това излязъл Тошала, но и той бил убит по същия начин. Така загинали всички велики борци, а останалите се разбягали от страх за живота си. Пастирчетата отишли при Ка и Баларма и ги поздравили с истинско удоволствие. Докато всички говорели за победата, биели барабани, а звънчетата по краката на Ка подрънквали.

Хората с голямо въодушевление пляскали с ръце и задоволството им нямало граници. Брхмаите възторжено възхвалявали Ка и Баларма. Само Каса бил мрачен и нито ръкопляскал, нито благославял Ка. Той негодувал, че барабаните бият в чест на победата на Ка, и много съжалявал, че част от борците паднали убити, а другите избягали от арената. Затова заповядал да спрат барабаните и казал на приятелите си: „Заповядвам двамата сина на Васудева веднага да бъдат прогонени от Матхур. На пастирите, които са дошли с тях, да се отнемат всички богатства. Нанда Махрджа веднага да бъде задържан и убит като наказание за коварството му. Негодникът Васудева също трябва да бъде убит колкото се може по-скоро. Това се отнася и за баща ми Уграсена, който винаги е поддържал враговете ми против моята воля."

При тези думи на Каса Бог Ка пламнал и за по-малко от секунда скочил сред високите му стражи. Цар Каса очаквал нападението, защото от самото начало знаел, че Ка ще бъде върховната причина за смъртта му. Той мълниеносно извадил меча от ножницата си и се приготвил да отговори на предизвикателството на Ка с щит и меч. Каса развъртял меча си, но Бог Ка, върховният всемогъщ Бог, го сграбчил със страшна сила. Ка, Върховната Божествена Личност, който поддържа цялото творение и от чийто лотосов пъп се проявява цялата вселена, избил короната от главата на Каса и омотал дългата му коса около ръката си. След това го хванал, завлякъл го от мястото му до бойната арена и там го съборил на земята. Като се разкрачил над него, Ка започнал с юмруци да му нанася удар след удар. От ударите на Ка Каса изпуснал жизнения си дъх.

След това, за да увери родителите си, че Каса е мъртъв, Ка започнал да го влачи така, както лъвът влачи мъртвия слон, когато го убие. Щом хората видели това, от всички страни се надигнал страхотен рев. Някои ликували, а други оплаквали гибелта на Каса. От деня, в който Каса научил, че ще бъде убит от осмия син на Девакӣ, от ума му не излизал образа на Ка с диск в ръка. Понеже много се страхувал от смъртта, той мислел за Ка денонощно - дори докато се хранел, докато ходел и дишал - и съвсем естествено, получил благословията на освобождението. В Бхагавад-гӣт се казва: сад тад-бхва-бхвита - следващия си живот получаваме в зависимост от мислите, с които сме били заети през сегашния. Каса мислел как Ка държи в ръка диска си, т.е. мислел за Нряа, който държи диск, раковина, лотосов цвят и боздуган.

Според мнението на авторитетите след смъртта си Каса достигнал срӯпя-мукти. Иначе казано, получил форма като на Нряа (Вишу). На планетите във Ваикуха всички обитатели имат външните черти на Нряа. След смъртта си Каса получил освобождение и се издигнал до Ваикухалока. От този пример виждаме, че дори човек, който мисли за Върховната Божествена Личност като за враг, получава освобождение и място на някоя от планетите във Ваикуха. А какво да говорим за чистите предани, които постоянно са потопени в доброжелателни мисли за Ка? Дори врагът, убит от Ка, получава освобождение и отива в безличностното брахмаджьоти. Тъй като Ка, Върховната Божествена Личност, е всеблаг, всеки, който мисли за него - независимо дали като за враг или за приятел, - получава освобождение. Но освобождението, което получават преданите, не е същото, което получават враговете. Враговете обикновено достигат освобождението сюджя, а понякога срӯпя.

Каса имал осмина братя по-малки от него, от които най-главен бил Кака. Когато научили, че най-големият им брат е убит, те се събрали и разгневени, се втурнали да убият Ка. Каса и братята му били роднини на Ка - били братя на майка му Девакӣ. Ка убил Каса, собствения си вуйчо, което е в разрез с всички ведически предписания. Макар че Ка не е подвластен на предписанията на Ведите, Той ги нарушава само когато това е неизбежно. Никой друг, освен Ка, не бил в състояние да убие Каса и Ка бил длъжен да го направи. Но за осмината братя на Каса се погрижил Баларма. Майката на Баларма, Рохиӣ, била съпруга на Васудева, но не била сестра на Каса, затова именно Баларма убил осмината братя. Той бързо грабнал първото оръжие, което му попаднало под ръка (най-вероятно слонския зъб, който носел), и убил един по един осмината братя, като лъв, който убива стадо елени. Така Ка и Баларма потвърдили думите, че Върховната Божествена Личност се появява, за да защити благочестивите хора и да убие безбожните демони, които винаги враждуват с полубоговете.

Полубоговете от висшите планети поздравили Ка и Баларма, като ги посипали с цветя. Сред тях имало могъщи личности като Брахм и Шива и още много други се присъединили, за да ликуват след смъртта на Каса. От райските планети се дочувало биене на барабани и се сипели цветя, а съпругите на полубоговете танцували въодушевено.

Съпругите на Каса и на осмината му братя били много опечалени от внезапната смърт на мъжете си и започнали да удрят главите си с юмруци, а от очите им се леели потоци сълзи. Те ридаели високо, прегръщали мъртвите тела на съпрузите си и нареждали: „Скъпи наши мъже, вие бяхте толкова великодушни и се грижехте за семействата си. Сега, след вашата смърт, и ние сме лишени от живот, както и домовете и децата ви. Ние никога вече няма да бъдем щастливи. Заради смъртта ви се провали жертвоприношението на лъка - благоприятната церемония, която трябваше да бъде извършена. Скъпи съпрузи, вие се отнасяхте зле с невинните и затова намерихте смъртта си. Това е неизбежно, защото който измъчва невинен човек, трябва да бъде наказан от природните закони. Ние знаем, че Ка е Върховната Божествена Личност. Той е върховният господар и върховният наслаждаващ се на всичко. И този, който не зачита властта му, никога не може да бъде щастлив - рано или късно ще срещне смъртта си, както стана с вас."

Ка винаги бил мил и нежен с лелите си и ги утешил, доколкото било възможно. После погребалните обреди били извършени под личното ръководство на Ка, защото Той бил племенник на всичките мъртви принцове. Щом свършили тази работа, Ка и Баларма веднага освободили баща си и майка си - Васудева и Девакӣ - от тъмницата, в която били хвърлени от Каса. Ка и Баларма паднали в краката на родителите си и им отдали молитви. Васудева и Девакӣ били изстрадали толкова много заради това че Ка им е син. Заради него Каса постоянно ги преследвал. Те напълно осъзнавали издигнатото положение на Ка като Върховна Божествена Личност и затова когато Ка докоснал краката им и отдал почитанията и молитвите си, те не го прегърнали, а просто останали прави, за да чуят думите на Върховната Божествена Личност. Макар че Ка се родил като техен син, Васудева и Девакӣ винаги осъзнавали каква е позицията му.