Глава 71

В присъствието на великия мъдрец Нрада и на останалите придружители на Бог Ка Уддхава обмислил положението и рекъл: „О, Господи, нека най-напред кажа, че великият мъдрец Нрада муни те помоли да отидеш в Хастинпура, за да зарадваш братовчед си цар Юдхихира, който прави приготовления за великото жертвоприношение Рджасӯя. Затова мисля, че Ти незабавно трябва да отидеш там и да помогнеш на царя в това голямо начинание. Макар че е съвсем правилно да приемеш за по-важна молбата на мъдреца Нрада, в същото време о, Господи, твой дълг е да спасиш отдадените души. Но ако обмислим положението добре, ще могат да се осъществят и двете неща. Никой не може да извърши жертвоприношението Рджасӯя, ако не е победил всички царе. С други думи, цар Юдхихира не може да извърши това голямо жертвоприношение, без да победи войнствения Джарсандха. Само този, който е удържал победа над всички, може да извърши жертвоприношението Рджасӯя. Така че за да осъществим и двете неща, първо трябва да убием Джарсандха. Мисля, че ако го победим по някакъв начин, всичко останало само ще дойде на мястото си. Затворените царе ще бъдат освободени и всички с голямо удоволствие ще се наслаждаваме на нечуваната трансцендентална слава, която ще Ти донесе избавлението на невинните царе от тъмницата на Джарсандха.

Но цар Джарсандха не е обикновен човек. Той се оказа непреодолимо препятствие дори за велики воини, защото физическата му сила се равнява на мощта на десет хиляди слона. Ако изобщо има някой, който да може да го победи, то това е Бхӣмасена, защото и той е силен колкото десет хиляди слона. Най-добре ще бъде Бхӣмасена сам да се бие с него. Така ще избегнем ненужната смърт на много воини. Всъщност трудно ще победим Джарсандха, когато той се изправи пред нас с акшаухиӣте си. Затова можем да предприемем нещо по-благоразумно. Знаем, че царят е много предан на брхмаите и е много щедър към тях. Той никога не отказва да изпълни молбата на някой брхмаа. Затова според мен Бхӣмасена трябва да отиде при Джарсандха, преоблечен като брхмаа, да поиска от него милостиня и след това да влезе в схватка с него. Освен това обаче трябва да го придружава твоя светлост, за да е сигурна победата му. Ако докато се води битката, Ти присъстваш там, аз съм сигурен, че Бхӣмасена ще победи, защото в твое присъствие всичко невъзможно става възможно. Наистина, единствено с помощта на твоето въздействие Брахм създава вселената, а Шива я разрушава.

Всъщност Ти си този, който създава и унищожава цялото космическо проявление - Брахм и Шива са просто видимите на повърхността причини. В действителност сътворението и разрушението се извършват от невидимата движеща сила, времето, което е безличностно твое проявление. Всичко е подвластно на тази движеща сила. След като невидимата Ти движеща сила, времето, е в състояние да извършва такива удивителни деяния чрез Брахм и Шива, то нима личното Ти присъствие няма да помогне на Бхӣмасена да победи Джарсандха? О, Господи, когато Джарсандха бъде убит, съпругите на пленените царе ще бъдат толкова щастливи, задето благодарение на милостта Ти мъжете им са свободни, че всички заедно ще възпяват величието Ти, удовлетворени като гопӣте, когато ги измъкна от ръцете на Шакхсура. Всички велики мъдреци, царят на слоновете Гаджендра, богинята на щастието Сӣт и дори родителите Ти бяха спасени благодарение на твоята безпричинна милост. Ние също бяхме спасени и непрекъснато възхваляваме трансценденталното величие на постъпките Ти.

Затова аз мисля, че ако първо се погрижим да убием Джарсандха, това спонтанно ще разреши много други проблеми. А що се отнася до жертвоприношението Рджасӯя, за което се готвят в Хастинпура, то ще се състои, независимо дали заради благочестивите дела на пленените царе или заради неблагочестивите постъпки на Джарсандха.

О, Господи, ясно е, че трябва да отидеш в Хастинпура лично, за да победиш демоничните царе Джарсандха и Шишупла, да освободиш пленените благочестиви царе и да извършиш великото жертвоприношение Рджасӯя. Като имам предвид всичко това, мисля, че веднага трябва да се отправиш към Хастинпура."

Съветът на Уддхава бил одобрен от всички присъстващи в съвещателната зала. Те смятали, че отиването на Бог Ка в Хастинпура ще бъде благоприятно от всяка една гледна точка. Всички - великият мъдрец Нрада, възрастните представители на династията Яду и самият Ка, Върховната Божествена Личност, подкрепили предложението на Уддхава. Тогава Бог Ка взел разрешение от баща си Васудева и от дядо си Уграсена и наредил на слугите си Друка и Джаитра незабавно да се приготвят за заминаване. Когато всичко било готово, Бог Ка се сбогувал отделно с Бог Баларма и с царя на давите Уграсена, изпратил цариците с децата и необходимия им багаж напред и се качил в колесницата си, на която се развявало знаме с лика на Гаруа.

Преди шествието да потегли, Бог Ка удовлетворил великия мъдрец Нрада, като му предложил различни предмети за обожание. Нрададжӣ поискал да падне в лотосовите крака на Ка, но понеже Богът играел ролята на човешко същество, му отдал почитанията си просто наум и напуснал по въздуха съвещателната сграда. Мъдрецът Нрада обикновено не върви по земната повърхност, а пътува в космическото пространство. След заминаването на Нрада Бог Ка се обърнал към пратеника на затворените царе и му казал, че те не трябва да се тревожат, защото Той много скоро ще убие Джарсандха, царя на Магадха. И пожелал на пленените царе и на пратеника всичко най-хубаво. След уверението на Бог Ка пратеникът се върнал при царете и им съобщил радостната вест за предстоящото идване на Бога. Те много се въодушевили от тези новини и с нетърпение зачакали пристигането му.

Колесницата на Бог Ка потеглила заедно с още много други колесници, съпровождани от слонове, конница, пеши воини и други подобни царски атрибути. Звуците на тръбите, барабаните, тромпетите, раковините, роговете и корнетите се сливали в хор, който огласял всичко наоколо. Шестнайсетте хиляди царици на Ка начело с богинята на щастието Рукмиӣдевӣ, съвършената съпруга на Ка, и съпровождани от синовете си, следвали Бог Ка. Те били облечени в скъпи дрехи и носели накити, а телата им били намазани със сандалов балсам и украсени с гирлянди от благоуханни цветя. Всички следвали своя възвишен съпруг Бог Ка на носилки, пищно украсени с коприна, знамена и златна дантела. Пешите воини носели в ръце щитове, мечове и секири и охранявали цариците. В края на шествието, където били съпругите и децата на другите участници, пътували множество леки момичета. Много товарни животни - бикове, биволи, мулета и магарета - носели шатрите, постелите и килимите, а жените били настанени в носилки на гърба на камилите. Викове отвсякъде съпровождали това внушително и живописно шествие, в което се виждали разноцветни знамена, чадъри, чмари, различни видове оръжия, дрехи, накити, шлемове и брони. Шествието блестяло на слънчевата светлина и наподобявало океана с високите му вълни и с акулите.

Така хората на Ка се придвижвали към Хастинпура (Ню Делхи). Постепенно те прекосили царствата нарта (провинция Гуджарат), Саувӣра (Сурат), великата пустиня Рджастхн и след това Курукшетра. Тези царства били разделени от множество планини, реки, градове, села, пасища и мини. По пътя си шествието минало през всички тези места. На път за Хастинпура Богът преминал двете големи реки Дшватӣ и Сарасватӣ. След това прекосил провинциите Пачла и Матся и най-накрая пристигнал в Индрапрастха.

Едно посещение на Ка, Върховната Божествена Личност, не е нещо обикновено. Затова когато цар Юдхихира научил, че Бог Ка пристига в столицата му Хастинпура, така се зарадвал, че косата му се изправила в екстаз и той веднага излязъл от града, за да посрещне Бога както подобава. Той наредил да свирят инструменти и да звучат песни, а учените брхмаи от града започнали високо да пеят химни от Ведите. Бог Ка е известен като Хшӣкеша, господаря на сетивата, и цар Юдхихира отишъл да го посрещне така, както сетивата се свързват с животворното съзнание. Цар Юдхихира бил по-голям братовчед на Ка. Той изпитвал естествена, силна обич към Бога и щом го видял, сърцето му се изпълнило с любов и нежност. Той не бил виждал Бога много дни и затова се радвал на голямото щастие да го види сега пред себе си. Царят отново и отново прегръщал Ка с много обич.

Вечната форма на Ка е неизменна обител на богинята на щастието. Цар Юдхихира прегърнал Ка и се освободил от всички замърсявания на материалното битие. Той мигновено почувствал трансцендентално блаженство и се потопил в океан от щастие. В очите му се появили сълзи, а тялото му потрепервало в екстаз. Той напълно забравил, че се намира в този материален свят. След това Бхӣмасена, вторият брат от Павите, се усмихнал, прегърнал Бог Ка, когото смятал за свой братовчед по майчина линия, и изпаднал в неописуем екстаз. Бхӣмасена бил така изпълнен с екстаз, че също забравил материалното си съществуване. След това Бог Шрӣ Ка прегърнал лично останалите трима Пави - Арджуна, Накула и Сахадева. Очите на тримата братя се напълнили със сълзи и Арджуна многократно прегръщал Ка, защото двамата били много близки приятели. След прегръдката на Бог Ка двамата по-малки братя Пави паднали в лотосовите му крака, за да отдадат почитания. После Бог Ка се поклонил на присъстващите брхмаи и на възрастните Каурави, сред които били Бхӣшма, Дроа и Дхтаршра. Там били и много царе от провинциите Куру, Сджая, Кекая и от други провинции и Бог Ка разменил с тях вежливи поздрави както било редно. Опитните четци сӯти, мгадхи и вандини отдали заедно с брхмаите почтителни молитви на Бога. Актьори и музиканти като Гандхарвите, а също и царски шутове забили барабани и мдаги, засвирили с раковини, литаври, вӣӣ и тръби и започнали да забавляват Бога с танците си. Така Бог Ка, всеславната Върховна Божествена Личност, влязъл във величествения и красив град Хастинпура. През това време всички хора говорели за величието на Бога и възхвалявали трансценденталното му име, качества, форма...

Пътищата, улиците и алеите на Хастинпура били напръскани с благоуханна вода от хоботите на упоени слонове. Във всички части на града се виждали разноцветни гирлянди и знамена, които украсявали къщите и улиците. На големите кръстовища се издигали порти, отрупани със златни украшения, а от двете им страни били поставени златни кани за вода. Тази бляскава украса подчертавала великолепието на града. Всички жители се включили в тържеството, събрани на големи тълпи, напръскани с благоухания, облечени в ярки нови дрехи и окичени с украшения и гирлянди от цветя. Десетки хиляди светилници, закачени по корнизите и стените, по колоните, архитравите (напречните греди над колоните) или пък поставени в основите на колоните, осветявали къщите. Отдалеч блясъкът им напомнял за празненствата в деня на Дӣпвалӣ (един особен празник, честван в деня на Новата година по индуския календар). В самите къщи горели прекрасни благовония, димът се процеждал през отворените прозорци и правел обстановката още по-приятна. На покрива на всяка къща плющели знамена, а златните водни кани хвърляли ярки отблясъци.

Бог Ка влязъл в града на Павите и бавно тръгнал напред, наслаждавайки се на тази красота. Когато младите момичета във всеки дом научили, че Бог Ка, единственият, който заслужава да се види, минава по улицата, изпитали силно желание да зърнат тази славна личност. Косите им се разпуснали, а стегнатите им сарита се разхлабили и те припряно се втурнали да го видят. Те изоставили домашната си работа, а тези, които си били легнали със съпрузите си, ги напуснали, без да му мислят, и излезли право на улицата, за да видят Бог Ка.

Шествието от слонове, коне, колесници и пеши воини било огромно и някои хора се качили на покривите, за да виждат по-добре. Те били във възторг, защото виждали да минава Бог Шрӣ Ка с хилядите си царици, обсипвали шествието с цветя и сърдечно прегръщали Бог Ка в мислите си. Когато го видели сред многобройните му царици, досущ като кръглата луна, заобиколена от другите светила, те започнали да си говорят следното.

Една девойка казала на приятелката си: „Скъпа моя, много трудно е да се предположи какви благочестиви дела са извършили тези царици, за да могат постоянно да се наслаждават на усмихнатото лице на Ка и на любовния му поглед." Докато Бог Ка вървял по улицата, един по един идвали заможните жители, които имали големи богатства, ползвали се с уважение и били освободени от греховни дейности. Те идвали да приветстват Бога с благоприятни дарове и го обожавали като смирени слуги.

Бог Ка влязъл в двореца и щом го зърнали, всички жени били покорени от любов към него. Те приветствали Бога с блеснали погледи, които издавали нежната им привързаност към него. Бог Ка се усмихнал в отговор на чувствата и жестовете, с които го посрещали. Кунтӣ, майката на Павите, видяла племенника си Бог Ка, Върховната Божествена Личност, и сърцето ѝ се преизпълнило с любов и нежност. Тя веднага се изправила от ложето си, отишла при него със снаха си Драупадӣ и го прегърнала с майчинска обич и топлота. Цар Юдхихира въвел Ка в двореца и във възторжената си радост толкова се смутил, че съвсем забравил какво трябва да направи, за да посрещне Ка както подобава, и как трябва да го обожава. С радост Бог Ка отдал смирени почитания на Кунтӣ и на другите възрастни жени в двореца. По-малката му сестра Субхадр стояла редом с Драупадӣ и двете заедно се поклонили в лотосовите крака на Бога. По знак на Кунтӣ Драупадӣ донесла дрехи, накити и гирлянди и с тях посрещнали цариците Рукмиӣ, Сатябхм, Бхадр, Джмбаватӣ, Клиндӣ, Митравинд, Лакшма и преданата Сат. След като били посрещнати тези най-високопоставени царици на Бог Ка, били приветствани и останалите както подобава. Цар Юдхихира се разпоредил да подготвят покоите на Ка и се погрижил всички, които дошли с него - цариците, воините, министрите и помощниците, - да са добре настанени. Той наредил всеки следващ ден от престоя им у Павите да им се оказват все нови и нови почести.

По това време Бог Ка с помощта на Арджуна разрешил на Агни, бога на огъня, да погълне гората Кхава. По време на пожара Ка спасил демона Масура, който се криел в гората. Масура се почувствал задължен към Павите и Бог Ка за избавлението си и построил в град Хастинпура прекрасна съвещателна сграда. За да достави удоволствие на Юдхихира, Бог Ка останал в Хастинпура няколко месеца и се забавлявал, като скитал насам-натам. Двамата с Арджуна карали колесници, следвани от множество воини.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху седемдесета и първа глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение", наречена „Бог Ка отива в град Индрапрастха".