Глава 24

Докато се занимавали с брхмаите, които били прекалено погълнати от ведическите жертвоприношения, Ка и Баларма видели, че и пастирите се подготвят за подобна церемония, за да умилостивят Индра, царя на райските планети, който отговаря за водните запаси. Както се казва в Чайтаня чаритмта, преданите на Ка имат силната и твърда вяра, че ако са в Ка съзнание и просто отдават трансцендентално любовно служене на Ка, са свободни от всякакви други задължения. Един чист предан на Бог Ка не е длъжен да извършва никоя от обредните церемонии, предписани във Ведите, нито да обожава полубоговете. Трябва да се знае, че този, който е предан на Бог Ка, вече е извършил всички видове ведически обреди и е обожавал всички полубогове. Човек не развива Ка съзнание, ако просто извършва ведически церемонии или обожава полубоговете. Но този, който се е посветил изцяло на служенето на Бога, вече е изпълнил всички ведически предписания.

По време на пребиваването си във Вндвана Ка поискал окончателно да установи изключителната позиция на преданото служене, за да сложи край на тези дейности на своите предани. Понеже е всезнаещата Божествена Личност, Той разбрал, че пастирите подготвят жертвоприношение за Индра, но за да спази приличието, се обърнал много почтително и смирено към по-възрастните и към Махрджа Нанда.

Ка попитал баща си: „Татко, за какво жертвоприношение са тези приготовления? Какво ще последва от тази церемония, за кого е предназначена тя? Как се извършва? Бъди така добър да ми кажеш! Горя от желание да науча какъв е този обред. Моля те, обясни ми каква е целта на жертвоприношението." В отговор Нанда Махрджа мълчал, защото мислел, че малкото му момче няма да разбере сложната същност на една ягя. Обаче Ка настоявал: „Татко, святите и великодушни личности не пазят тайни. Те не смятат никого за свой приятел или враг и са открити пред всеки. Дори и тези, които не са така щедри, не трябва да имат тайни от роднините и приятелите си, а само от враговете. Ти не можеш да имаш тайни от мен. Всички хора извършват плодоносни дейности. Някои знаят какви са тези дейности, знаят и резултата, а някои ги вършат, без да знаят нито каква е целта, нито какъв ще бъде резултатът. Този, който действа с пълно съзнание, получава съвършен резултат, а този, който действа сляпо, няма да получи толкова добър резултат. Затова те моля да ми кажеш каква е целта на жертвоприношението, за което се приготвяте. В съответствие ли е то с ведическите предписания? Или е някакъв народен празник? Бъди така добър да ми обясниш всичко."

Махрджа Нанда изслушал въпросите на Ка и отговорил: „Скъпо момче, този обред е до известна степен традиционен. Тъй като валежите зависят от милостта на цар Индра, а облаците са негови представители и тъй като водата е толкова важна за нашия живот, трябва по някакъв начин да покажем благодарността си към Махрджа Индра, който управлява дъжда. Затова се приготвяме да почетем цар Индра, задето милостиво изпраща облаците да излеят достатъчно дъжд, за да бъдат спорни земеделските дейности. Водата е много важна. Без дъжд няма да можем да отглеждаме животни, нито да произвеждаме зърно. Няма да можем да живеем, ако няма дъжд. Той е необходим за успеха на религиозните обреди, за икономическото развитие и в крайна сметка за освобождението. Затова не можем да пренебрегнем тази традиционна церемония. Ако от похот, алчност или страх някой направи това, няма да е добре за него."

Щом чул тези думи, Ка, Върховната Божествена Личност, заговорил в присъствието на баща си и на всички пастири по начин, който много разгневил райския цар Индра. Ка им предложил да се откажат от жертвоприношението. Две били причините за това, че не одобрявал жертвоприношението за удовлетворяването на Индра. Първо, както се казва в Бхагавад-гӣт, не е нужно да се обожават полубоговете, които могат да ни помогнат да напреднем само в материално отношение. Всичко, което човек получава от тях, е временно, а от тленни придобивки се интересуват само неинтелигентните. Второ, всички временни придобивки от почитането на полубоговете се получават всъщност с разрешението на Върховната Божествена Личност. Това ясно е казано в Бхагавад-гӣт: маяива вихитн хи тн. Всички блага, които би трябвало да се получат от полубоговете, всъщност се дават от Върховната Божествена Личност. Без разрешението на Върховната Божествена Личност никой не може да дари другите с никакви благодеяния. Но понякога под влияние на материалната природа полубоговете се възгордяват. Те си въобразяват, че са център на всичко и се опитват да забравят върховенството на Върховната Божествена Личност. В Шрӣмад Бхгаватам ясно се казва, че в случая Ка искал да ядоса цар Индра. Ка дошъл най-вече за да унищожи демоните и да защити преданите. Цар Индра бил предан, а не демон, но Ка поискал да му даде урок за това, че е толкова високомерен. И най-напред се опитал да го разгневи, като прекъснал приготовленията за Индра-пӯдж във Вндвана.

С такива намерения Ка заговорил, като че ли е атеист и привърженик на философията карма-мӣмс. Последователите на тази философия не приемат върховната власт на Божествената Личност. Те твърдят, че ако някой работи добре, резултатът от това със сигурност ще дойде. Според тях дори и да съществува Бог, който дава на човека плодовете от труда му, не е необходимо този Бог да бъде обожаван, защото Той не може да даде нищо, ако човек не работи. Те казват, че вместо да почитат полубоговете или Бога, хората трябва да гледат собствените си задължения и тогава плодовете неминуемо ще дойдат. Бог Ка заговорил на баща си в духа на принципите на тази философия. Той казал: „Скъпи татко, не мисля, че е необходимо да почитате някой полубог, за да имате успех в земеделието. Всяко живо същество получава раждане според миналата си карма и напуска този живот, като приема последиците от сегашната си карма. Всички се раждат в съответни животински видове в зависимост от миналите си дейности и получават следващото си раждане в зависимост от дейностите си в този живот. Различните степени на материално щастие и нещастие, улеснения и затруднения в живота са следствия от различните дейности в минали животи или в този живот."

Махрджа Нанда и другите възрастни пастири възразили, че само с материалните си дейности, ако не удовлетворява управляващото божество, човек не може да постигне нищо. И това е самата истина. Например понякога става така, че въпреки отличната медицинска помощ и грижите на първокласен лекар болният умира. Първокласното лечение и усилията на опитен лекар сами по себе си не са причина за излекуването на болния: трябва да се намеси Върховната Божествена Личност. По същия начин не грижите на бащата и майката са причина за здравословното състояние на детето. Въпреки всички родителски грижи понякога детето се разболява и умира. Следователно материалните причини не са достатъчни, за да има резултат. Трябва да е налице разрешението на Върховната Божествена Личност. Затова Нанда Махрджа твърдял, че за да дадат земеделските дейности добри плодове, пастирите трябва да удовлетворят Индра, божеството, което отговаря за дъждовните запаси. Бог Ка отхвърлил този довод и казал, че полубоговете дават резултати само на тези, които са изпълнили предписаните си задължения. Те не могат да дадат никакви придобивки на човек, който не е изпълнил предписания си дълг. Следователно полубоговете са зависими от изпълнението на задълженията и не могат да възнаграждават по своя воля.

Бог Ка казал: „Татко, не е нужно да обожавате полубога Индра. Всеки трябва да получи плодовете от труда си. Виждаме, че човек работи според естествените си склонности. И в зависимост от това всички живи същества, било то хора или полубогове, получават съответните плодове. Единствено чрез различните видове работа живите същества стигат до висши или низши тела, създават си врагове и приятели или имат безпристрастни спътници. Човек трябва да гледа задълженията си според естествените си дадености и да не отвлича вниманието си с обожаване на разни полубогове. Те ще бъдат удовлетворени от правилното изпълнение на задълженията, излишно е да бъдат обожавани отделно. По-добре да изпълняваме много старателно предписания си дълг. Без това човек не може да е щастлив. Този, който не изпълнява добре дълга си, е сравняван с невярна жена. Предписаният дълг на брхмаите е да изучават Ведите. Истинският дълг на катриите е да защитават жителите. Присъщият дълг на вайшите е да се занимават със земеделие, търговия и да покровителстват кравите. А присъщият дълг на шӯдрите е да служат на по-висшите касти: брхмаи, катрии и вайши. Ние принадлежим към групата на вайшите и присъщият ни дълг е да обработваме земята и да търгуваме със земеделски произведения, да се грижим за кравите и да вършим сделки."

Ка се причислявал към общността на вайшите, защото Нанда Махрджа отглеждал много крави, за които се грижел и Ка. Той изброил четирите дейности на вайшите: земеделие, търговия, отглеждане на крави и сделки с пари. Макар че вайшите могат да се заемат с кое да е от тези неща, във Вндвана хората се занимавали главно с отглеждане на крави.

Ка продължил да обяснява на баща си: „Това космическо проявление се движи под въздействието на трите проявни форми на материалната природа - добро, страст и невежество. Те причиняват съзиданието, поддържането и унищожението. Действията на проявлението страст са причина за появата на облаците, така че дъждът се дължи на проявлението на страстта. А след валежите живите същества получават плодовете - спорна земеделска работа. Какво общо има Индра с това? Дори и да не го удовлетвориш, какво може да направи той? Ние не получаваме нищо специално от Индра. А когато идва, той излива вода и върху океана, който изобщо няма нужда от вода. Той лее водата и над океаните, и над сушата - това не зависи от нашата почит към него. А пък ние нямаме нужда да ходим в друг град, село или в чужда страна. В градовете има великолепни сгради, но ние сме доволни от живота в горите на Вндвана. Ние сме свързани най-силно с хълма Говардхана, с горите на Вндвана и с нищо друго. Затова те моля, скъпи татко, нека започнем жертвоприношение за удовлетворяване на нашите брхмаи и на хълма Говардхана и да нямаме нищо общо с Индра."

Нанда Махрджа изслушал думите на Ка и отговорил: „Мило мое момче, щом ме молиш, ще наредя да се извърши отделно свещенослужение за местните брхмаи и за хълма Говардхана. Сега обаче нека направим Индра-ягя."

Но Ка отвърнал: „Татко, недей да отлагаш. Обредът за Говардхана и за брхмаите, който предлагаш, ще отнеме много време. По-добре вземи предметите, приготвени за Индра-ягя, и ги използвай, за да удовлетвориш Говардхана и брхмаите."

Накрая Махрджа Нанда отстъпил. Пастирите попитали Ка как иска да се извърши тази ягя и Той им дал следните наставления: „Пригответе различни прекрасни ястия от зърното и пречистеното масло, донесени за другата ягя. Направете ориз, дл, след това халва, пакор, пури и всякакви млечни сладкиши - сладък ориз, рабрӣ, сладки топчета, сандеша, расагулл и лау, поканете учените брхмаи, които могат да пеят ведически химни и да принасят жертви в огъня. На тях трябва да им се даде като милостиня от всички видове зърно. След това украсете кравите и ги нахранете добре. А после раздайте на брхмаите пари. Низшите животни, да кажем кучетата, и низшите хора като чалите или хората от петото подразделение на обществото, които не бива да бъдат докосвани, могат да получат изобилен прасдам. Щом дадете на кравите хубава трева, веднага можете да започнете жертвоприношението Говардхана-пӯдж. То много ще ме удовлетвори."

С тези думи Бог Ка всъщност описва цялото стопанство на вайшите. Във всички човешки общества, а и в животинското царство - при кравите, кучетата, козите и т.н. - всеки има определено място. Всички трябва да работят задружно за общото благо на цялото общество, което включва не само одушевените същества, но и неодушевените предмети - хълмовете, земята... Съсловието на вайшите отговаря за икономическото благосъстояние на обществото, като произвежда зърно, покровителства кравите, превозва храната там, където е нужно, и се занимава със сделки и парични средства.

От тези думи научаваме още, че да се покровителстват кравите, е много по-важно, отколкото да се отглеждат котки и кучета, макар че в наши дни те са станали толкова важни. Друго, което се загатва тук, е че чалите, т.е. недокосваемите, също не трябва да бъдат пренебрегвани от висшите касти. Всеки си има място, но някои носят пряка отговорност за напредъка на човешкото общество, а други са отговорни само косвено. Когато има Ка съзнание обаче, се полагат грижи за благото на всички.

В движението за Ка съзнание се извършва церемонията Говардхана-пӯдж. Бог Чайтаня ни е препоръчал щом обожаваме Ка, да обожаваме и земята на Ка, Вндвана, и хълма Говардхана. В съгласие с тези думи Бог Ка казва, че Говардхана-пӯдж не се отличава от обожанието на него самия. От този ден досега Говардхана-пӯдж продължава да се извършва. Тя се нарича Аннакӯа. На този празник в храмовете на Вндвана и извън пределите на Вндвана се приготвят грамадни количества храна, която щедро се раздава на цялото население. Понякога храната се хвърля в тълпата и хората се забавляват да я събират от земята. Прасдам, който е предложен на Ка, никога не се замърсява, дори ако бъде хвърлен на земята. Затова хората го събират и го ядат с голямо удоволствие.

Върховната Божествена Личност, Ка, посъветвал пастирите да спрат Индра-ягя и да започнат Говардхана-пӯдж, за да накаже Индра, който се възгордял, че е върховен господар на райските планети. Честните и простодушни пастири, водени от Нанда Махрджа, приели предложението на Ка и изпълнили всичко съвсем точно, както Ка ги посъветвал. Те обожавали Говардхана и обикаляли хълма. (Оттогава насам всяка година на Говардхана-пӯдж хората във Вндвана се обличат празнично и се събират край Говардхана, за да го обожават и да го обикалят заедно с кравите си.) Следвайки наставленията на Бога, Нанда Махрджа и пастирите повикали учените брхмаи и започнали да обожават хълма Говардхана, като пеели ведически химни и предлагали прасдам. Жителите на Вндвана се събрали, украсили кравите и им дали трева. Те извели кравите напред и започнали да обикалят хълма. Гопӣте също се облекли празнично, седнали в колите, теглени от бикове, и започнали да възпяват славните забавления на Ка. Събраните брхмаи, които били свещенослужители на Говардхана-пӯдж, благословили пастирите и съпругите им, гопӣте. Когато всичко било готово, Ка приел огромна трансцендентална форма и за да убеди преданите, че между него и Говардхана няма разлика, обявил на жителите на Вндвана, че Той самият е хълмът Говардхана. След това Ка изял всичката предложена храна. И до днес се почита единството на Ка и хълма Говардхана. Великите предани вземат камъни от хълма и ги обожават така, както в храмовете се обожава мӯрти на Ка. Преданите събират камъчета от Говардхана и ги обожават в домовете си, защото това обожание не се различава от обожанието на мӯртите. Формата на Ка, която ядяла предложените ястия, съществувала отделно, а самият Ка заедно с другите жители на Вндвана отдавал почитания на това мӯрти и на хълма Говардхана. Ка отдавал почитания на собствената си форма и на хълма Говардхана. Той обявил: „Вижте само грамадната форма, която е приел Говардхана. Тя ни оказва благоволението си и приема всички приношения. Този, който пренебрегва обожанието на Говардхана, лично ръководено от мен, няма да е щастлив. По хълма Говардхана има много змии и всички, които пренебрегват предписания си дълг да извършват Говардхана-пӯдж, ще умрат от ухапванията им. Всички хора във Вндвана в околностите на Говардхана трябва да обожават хълма така, както Аз препоръчвам, за да осигурят добро бъдеще на кравите и на себе си."

Всички жители на Вндвана следвали наставленията на Ка, сина на Васудева, и извършили жертвоприношението Говардхана-пӯдж, а след това се завърнали по домовете си.