Глава 28
Освобождаването на Нанда Махрджа
Церемонията в чест на Говардхана се състояла в ден на новолуние. В продължение на седем дни се лели поройните дъждове и градушки, предизвикани от цар Индра. Така от новолунието минали девет дни. На десетия цар Индра възславил Бог Ка и цялата история благополучно приключила. На следващия, единадесетия ден, било Екдашӣ. Махрджа Нанда гладувал през целия ден и рано сутринта на Двдашӣ, деня след Екдашӣ, отишъл да се изкъпе в река Ямун. Той влязъл навътре във водата, но тук изведнъж го хванал един от слугите на Варуадева. Слугите го завели при полубога Варуа и го обвинили, че се къпе в реката в неподходящо време. Според астрономическите изчисления времето, през което той се къпал, се смятало за демонично. Всъщност Нанда Махрджа искал да се изкъпе в реката рано сутринта преди изгрев-слънце, но малко подранил и започнал да се къпе в непозволено време. Затова бил задържан.
Когато слугите на Варуа отвлекли Нанда Махрджа, приятелите на Нанда започнали с все сила да призовават Ка и Баларма. Двете момчета веднага разбрали какво се е случило и отишли в жилището на Варуа, защото били обещали, че винаги ще дават закрила. Жителите на Вндвана, които били чисти предани на Бога и нямали никакво друго убежище, освен Върховната Божествена Личност, го повикали за помощ съвсем естествено, като деца, които нямат други закрилници, освен родителите си. Полубогът Варуа приел Ка и Баларма много почтително и казал: „Скъпи Господи, благодарение на присъствието Ти тук животът ми вече е успешен. Макар че аз съм владетел на всички подводни съкровища, знам, че те не могат да ми донесат щастие в живота. Но сега, когато те видях, постигнах най-големия си успех, защото повече няма да бъда задължаван да приемам материално тяло. Затова о, Господи, о, Върховна Божествена Личност, о, Върховен Брахман и Свръхдуша на всичко, позволи ми да Ти отдам най-смирените си почитания. Ти си върховната трансцендентална личност. Теб не може да те засегне влиянието на материалната природа. Много съжалявам, че хората ми са толкова глупави. Те не знаят какво трябва и какво не трябва да правят и по погрешка са задържали баща Ти, Нанда Махрджа. Много те моля да простиш обидата, нанесена Ти от слугите ми. Мисля, че точно Ти си наредил нещата да се случат по този начин, за да проявиш милостта си към мен, като лично дойдеш тук. О, мой скъпи Боже Ка, о, Говинда, смили се над мен. Ето виж, баща Ти е тук. Можеш веднага да го отведеш обратно."
Така Бог Ка, Върховната Божествена Личност, спасил баща си и ликуващ, го завел при приятелите му. Нанда Махрджа бил смаян колко почтително се отнесъл този полубог с Ка, въпреки че бил толкова богат. Това било толкова необичайно - Нанда изумено разказвал на приятелите и роднините си за произшествието.
Всъщност макар че Ка извършвал изключително необикновени дела, Махрджа Нанда и майка Яшод не можели да мислят за него като за Върховната Божествена Личност. Те винаги го приемали за своето любимо дете. Нанда Махрджа не вярвал, че Варуа се е поклонил на Ка, защото Ка е Върховната Божествена Личност. Той отдавал всичко това на факта, че Ка е толкова прекрасно дете. Всички приятели на Нанда Махрджа, пастирите, силно пожелали да узнаят дали Ка наистина е Върховната Божествена Личност и дали ще им даде освобождение. Ка разбрал за какво мислят и за да ги увери, че ще се върнат в духовното царство, им показал духовното небе. Обикновените хора в материалния свят само работят без почивка и не знаят, че съществува друго царство, друго небе, духовното, където животът е вечен, блажен и изпълнен със знание. Както се казва в Бхагавад-гӣт, този, който се върне в духовното небе, никога не попада обратно в материалния свят, в който господстват страданията и смъртта.
Ка, Върховната Божествена Личност, винаги се стреми да даде на обусловените души знанието, че далеч, далеч отвъд материалното небе съществува духовно небе, което е трансцендентално спрямо безбройните вселени, сътворени от цялостната материална енергия. Разбира се, Ка е много милостив към всички обусловени души, но както се казва в Бхагавад-гӣт, Той има особено влечение към преданите. Ка чул въпросите на пастирите и веднага си помислил, че преданите от Вндвана трябва да узнаят за духовното небе и планетите във Ваикуха. В материалния свят всички обусловени души са потънали в мрака на невежеството. Това означава, че гледат на битието от позицията на тялото.
Всички се заблуждават, че принадлежат към материалния свят. В различните форми на живот всеки действа в невежество, породено от това схващане. Дейностите на отделния вид тяло се наричат карма, или плодоносна работа. Всички обусловени души, които са с материални схващания, действат в съответствие с вида тяло, който притежават. Тези дейности оформят бъдещия им обусловен живот. Понеже обусловените души имат много оскъдно знание за духовния свят, обикновено те не се заемат с духовни дейности, т.е. с бхакти йога. Тези, които практикуват бхакти йога с успех, след като напуснат сегашното си тяло, отиват право в духовния свят и се установяват на някоя от планетите във Ваикуха. Всички жители на Вндвана са чисти предани. След като напускат това тяло, те достигат Калока. Те са дори над Ваикухалоките. Всъщност тези, които са в Ка съзнание и отдават зряло и чисто предано служене, след смъртта получават възможност да общуват с Ка във вселените от материалния свят. Забавленията на Ка продължават вечно, независимо дали в тази или в някоя друга вселена. Както слънчевото кълбо постоянно свети над някое кътче от земята, така Ка-лӣл, трансценденталното пришествие и забавления на Ка, вечно се проявяват тук или в някоя друга вселена. Напредналите предани, които са развили в пълна степен Ка съзнание, веднага отиват в тази вселена, където ще се появи Ка. Там те за пръв път получават възможност да общуват лично и непосредствено с Ка. После продължават развитието си, както виждаме във вндвана-лӣл на Ка на тази планета. Ка разкрил истинския облик на планетите във Ваикуха, за да могат жителите на Вндвана да узнаят къде ще отидат.
Ка им показал изначалното, вечно съществуващо духовно небе, което е безкрайно и изпълнено със знание. В материалния свят има различни по съвършенство форми и знанието им е зависимо от степента на развитието им. Например знанието на едно дете не е така съвършено като знанието на един възрастен човек. Навсякъде има по-висши и по-низши живи същества - сред водните обитатели, сред дърветата и другите растения, сред влечугите и насекомите, сред птиците и бозайниците и сред цивилизованите и нецивилизованите човешки форми. Полубоговете, като се започне от Чраите и Сиддхите и се стигне до Брахмалока, където живее Брахм, стоят над човешката форма на живот. При тях знанието също е степенувано. Но в небето Ваикуха, отвъд материалния свят, всички притежават съвършено знание. Там живите същества служат предано на Бога на планетите във Ваикуха или на Калока.
Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт, пълно знание означава да осъзнаваш, че Ка е Върховната Божествена Личност. Във Ведите, както и в Бхагавад-гӣт се казва, че в брахмаджьоти, т.е. в духовното небе, няма нужда от слънчева светлина, луна или електричество. Всички планети светят сами и са вечни. Брахмаджьоти, духовното небе, никога не се създава или унищожава. Бхагавад-гӣт казва също, че отвъд материалното небе съществува друго, нетленно духовно небе, където всичко е вечно. Сведения за това духовно небе могат да се получат само от великите мъдреци и светци, които са преодолели влиянието на трите проявни форми на материалната природа. Няма да можем да разберем духовната природа, ако не сме твърдо установени в тази трансцендентална позиция.
За нас се препоръчва да се заемем с бхакти йога и да работим в Ка съзнание денонощно, защото по този начин ще се издигнем над обсега на действие на проявните форми на материалната природа. Този, който е в Ка съзнание, лесно може да разбере същността на духовното небе. Затова жителите на Вндвана, които непрекъснато били в Ка съзнание, с лекота разбрали трансценденталната природа на Ваикухалоките.
Ка завел всички пастири и Нанда Махрджа до езерото, където по-късно Акрӯра видял планетарните системи във Ваикуха. Пастирите се изкъпали и видели истинската природа на Ваикухалоките. Всички почувствали необикновено трансцендентално блаженство. Като излезли от водата, съзрели Ка и започнали да го обожават с прекрасни молитви.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху двадесет и осма глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение", наречена „Освобождаването на Нанда Махрджа от ръцете на Варуа".