Глава 59

Историята на Бхаумсура - как отвлякъл и пленил шестнайсет хиляди принцеси, които събрал от дворците на различни царе, и как бил убит от Ка, Върховния Бог, който притежава удивителни качества - всичко това Шукадева Госвмӣ разказва на цар Парӣкшит в Шрӣмад Бхгаватам. Обикновено демоните са врагове на полубоговете. Този демон, Бхаумсура, се сдобил с голямо могъщество и отмъкнал със сила златния сенник над трона на полубога Варуа. Откраднал още и обиците на Адити, майката на полубоговете. Завладял част от небесната планина Меру и заел местността, наречена Маипарвата. След всичко това царят на райските селения Индра дошъл в Дврак, за да се оплаче на Бог Ка.

Като изслушал жалбите на небесния цар Индра, Бог Ка със съпругата си Сатябхм веднага тръгнал за мястото, където живеел Бхаумсура. Двамата се качили на гърба на Гаруа и отлетели за Пргджьотишапура, столицата на Бхаумсура. Никак не било лесно да се проникне в град Пргджьотишапура, защото той бил много добре укрепен. Четири крепости пазели града от четирите страни. Страховити военни съоръжения обхващали града в защитен пръстен. Около тях минавал ров с вода, а освен това целият град бил опасан с жици, по които течало електричество. Следващото защитно средство било едно газообразно вещество, наричано анила. След това била опъната мрежа от бодлива тел, направена от един демон на име Мура. Градът бил много добре укрепен от гледна точка дори на съвременните научни постижения.

Ка пристигнал и с ударите на боздугана си сринал крепостите до основи, после с непрестанен дъжд от стрели пръснал оръжията във всички посоки. С помощта на прославения си Сударшана-чакра Той преминал електрическата граница, унищожил водния ров и газовата стена и разкъсал мрежата на демона Мура, по която течал електрически ток. Звукът на раковината му накарал да се свият сърцата на великите воини и помел всички бойни съоръжения. А с непобедимия си боздуган Ка разрушил крепостните стени на града.

Звуците от раковината му били като грохота по време на унищожението на космическото проявление. Този звук събудил демона Мура, който лично дошъл да види какво става. Той имал пет глави и от дълго време живеел във водата. Демонът Мура блестял като слънцето по време на космическото разрушение, а гневът му бил като буен огън. Сиянието от тялото му било толкова ослепително, че очите болели, когато човек го гледал. Щом излязъл, най-напред той взел тризъбеца си и се втурнал към Върховната Божествена Личност. В яростното си нападение демонът Мура бил като голяма змия, която се нахвърля върху Гаруа. Гневът му бил много страшен; демонът изглеждал така, сякаш е готов да погълне трите свята. Първо нападнал Гаруа, носача на Ка, като бясно въртял тризъбеца си, а от петте му раззинати усти излизал ужасен лъвски рев. Мощният звук се разнесъл по целия свят, нагоре и надолу във всички десет посоки, и разтърсил цялата вселена.

Бог Ка видял, че тризъбецът на Мура постепенно застига преносвача му Гаруа, ловко извадил с ръка две стрели и ги пуснал по тризъбеца, който се разлетял на парчета. С множество стрели Той пронизал едновременно всички глави на демона. Когато Мура видял, че е победен от хитростта и бързината на Върховната Божествена Личност, от яд започнал да удря Бога с боздугана си. Но още преди Мура да успее да го докосне, Бог Ка строшил боздугана му със собствения си боздуган. Лишен от оръжието си, демонът решил да нападне Ка със силните си ръце, но със своя Сударшана-чакра Ка светкавично отсякъл петте му глави. Демонът паднал във водата, както планински връх се сгромолясва в океана под ударите на мълнията на Индра.

Демонът Мура имал седем сина - Тмра, Антарикша, Шраваа, Вибхвасу, Васу, Набхасвн и Аруа. След смъртта на демона Мура те, изпълнени с горделивост и неудържим гняв, се приготвили за схватка с Ка, за да отмъстят за баща си. Те се въоръжили с необходимите оръжия и определили за свой водач в битката Пӣха, един друг демон. По заповед на Бхаумсура всички вкупом нападнали Ка.

Щом наближили, те започнали да атакуват Ка с най-различни оръжия - мечове, боздугани, секири, стрели и тризъбци. Но не знаели, че силата на Върховната Божествена Личност е неограничена и непобедима. Със стрелите си Ка ги отблъснал и разбил всичките им оръжия на парчета, не по-големи от зърно. После развъртял своите оръжия и всички, даже и военачалникът Пӣха, паднали с разкъсани доспехи и отсечени глави, крака и ръце. Всички били изпратени при господаря на смъртта Ямарджа.

Бхаумсура се наричал още Нараксура, защото бил син на олицетворената земя. Той се разгневил неимоверно много на Бога, когато видял всичките си военачалници и бойци убити на бойното поле от оръжията на Божествената Личност. Тогава излязъл от града с огромен брой слонове, родени и отгледани на морския бряг. Всички слонове били силно упоени. Те излезли и видели Бог Ка и съпругата му да плуват в космическото пространство редом до слънцето, красиви като възчер облак, в който просветват мълнии. Бхаумсура незабавно пуснал едно оръжие, което се наричало Шатагхнӣ и с един удар можело да убива стотици воини. Заедно с него всичките му съюзници също хвърлили оръжията си по Върховната Божествена Личност. Бог Ка ги посрещнал с украсените си с пера стрели. Битката свършила с това, че всички воини и военачалници на Бхаумсура паднали на земята мъртви, с отсечени глави, ръце и крака, а конете и слоновете им паднали до тях. Така със стрелите на Бога били унищожени всички оръжия на Бхаумсура.

Богът се сражавал на гърба на Гаруа, който също му помагал, като удрял конете и слоновете с крилете си, а с ноктите и с острата си човка раздирал главите им. Слоновете изпитвали ужасни болки от нападенията на Гаруа, пръснали се и се разбягали от бойното поле. Останал да се бие с Ка само Бхаумсура. Той видял, че Гаруа, носачът на Ка, причинява много страдания на воините и слоновете му и в страхотен гняв ударил Гаруа със сила, която надминавала силата на мощна мълния. За щастие, Гаруа не бил обикновена птица и за него ударите на Бхаумсура били като ударите с венец от цветя за слона.

Бхаумсура разбрал, че нито една от хитрините му няма сила срещу Ка и всичките му опити да го убие ще пропаднат. Но въпреки това направил последно усилие да се бие с него с тризъбец в ръка. Ка бил толкова ловък, че преди още Бхаумсура да е докоснал тризъбеца си, главата му била отсечена от острия Сударшана-чакра. Главата му, украсена с блестящ шлем и с обици, паднала на бойното поле. След убийството на Бхаумсура всичките му роднини надали рев на разочарование, а святите личности възславили благородните воински подвизи на Бога. Обитателите на райските планети използвали възможността и обсипали Бога с дъжд от цветя.

Тогава пред Бог Ка се явила олицетворената земя и го приветствала с накит от скъпоценните камъни ваиджаянтӣ. Тя върнала искрящите златни обици на Адити, украсени с драгоценни камъни. Върнала и сенника на Варуа заедно с един скъпоценен камък, който подарила на Ка. След това олицетворената земя отдала молитви на Ка, Върховната Личност и господаря на света, когото издигнатите полубогове непрекъснато обожават. Тя паднала, за да отдаде почитанията си и заговорила с голям екстаз и преданост:

„Нека отдам най-смирените си почитания на Бога, който вечно държи четирите символа: раковина, диск, лотос и боздуган, и е Властителят на всички полубогове. Моля те, приеми най-смирените ми почитания. О, Господи, Ти си Свръхдуша и удовлетворяваш стремежите на преданите си, като слизаш на земята в различни трансцендентални инкарнации, съответстващи съвсем точно на желанията на преданите, които те обожават. Бъди милостив и приеми цялата ми почит и уважение.

Скъпи Господи, от пъпа Ти израства лотосов цвят, а Ти винаги носиш красив гирлянд от лотоси. Очите Ти са като разтворени лотосови цветове и затова доставят огромно удоволствие на всички, които те гледат. Лотосовите Ти стъпала са така нежни и меки. Чистите Ти предани винаги ги обожават, защото те донасят мир в сърцата им, подобни на лотоси. Затова отново и отново искам да Ти отдам най-смирените си почитания.

Ти владееш цялата религия, слава, богатство, знание и отречение; Ти си вместилището на петте съвършенства. Макар че си всепроникващ, Ти се появи като син на Васудева. Моля те, приеми най-смирените ми почитания. Ти си изначалната Върховна Божествена Личност и върховната причина на всички причини. Единствено Ти си източникът на цялото знание. О, нека Ти отдам смирените си почитания. Ти самият си нероден и си бащата на цялото космическо проявление. Ти си източникът и вместилището на всички видове енергии. Появяването на този свят се дължи на теб, Ти си причината и следствието на това космическо проявление. Затова те умолявам да приемеш смирените ми почитания.

О, Господи, трите божества - Брахм, Вишу и Шива - не са независими от теб. Когато трябва да се сътвори космическото проявление, Ти създаваш Брахм, проявлението на страстта, и когато искаш да поддържаш космическото проявление, Ти се разширяваш като Бог Вишу, източника на цялото добро. Така се появяваш и като Бог Шива, господаря на проявлението на невежеството, и разрушаваш цялото творение. Ти винаги запазваш трансценденталното си положение, въпреки че създаваш тези три проявни форми на материалната природа. Ти никога не попадаш в заплетените им мрежи, както обикновените живи същества.

О, Господи, всъщност Ти си материалната природа, Ти си бащата на вселената и вечното време, което поражда съединението на природата с твореца на материята. Но Ти винаги си над всички тези материални дейности. Скъпи Господи, о, Върховна Божествена Личност, аз знам, че земята, водата, огънят, въздухът, небето, петте сетивни обекта, умът, сетивата и божествата, които ги управляват, егото, а също така и цялостната материална енергия - всичко живо и неживо в този материален свят се поддържа от теб. Понеже всичко е създадено от теб, нищо не може да се отдели от теб. И въпреки това, тъй като Ти си трансцендентален, личността Ти не може да се отъждестви с нищо материално. Следователно всичко е едно с теб и същевременно се различава от теб и философите, които се опитват да отделят от теб всичко, несъмнено грешат.

О, скъпи Господи, осмелявам се да Ти кажа, че това момче, което се нарича Бхагадатта, е син на моя син, Бхаумсура. То много се смути от ужасната смърт на баща си и сега е много объркано, защото не знае какво ще стане по-нататък. Затова го доведох да се отдаде в лотосовите Ти крака. О, Господи, дай му подслон и го благослови с лотосовите си крака. Аз го доведох при теб, за да се освободи от последиците на греховните дейности на баща си."

Бог Ка изслушал молитвите на майката Земя и веднага я уверил, че не я заплашват никакви опасности. Той казал на Бхагадатта да не се страхува. После влязъл в двореца на Бхаумсура, в който имало всякакви богатства. Вътре Бог Ка видял шестнайсет хиляди млади принцеси, които били отвлечени и държани там в плен. Те видели, че в двореца влиза Ка, Върховната Божествена Личност, мигом били покорени от красотата на Бога и започнали да се молят за безпричинната му милост. В сърцето си те приели без никакви колебания Бог Ка за свой съпруг. Всяка се молела на Провидението Ка да ѝ стане съпруг. С чиста преданост те искрено и сериозно отдали сърцата си в лотосовите крака на Ка. Като Свръхдуша във всяко сърце, Ка разбрал желанието им, лишено от всякакви замърсявания, и се съгласил да ги приеме за съпруги. Той наредил всяка да получи подходящи одежди и украшения и всички заминали за Дврак, носени на носилки. Освен това Ка събрал от двореца безчислени богатства: колесници, коне, скъпоценни камъни, съкровища. Той взел оттам петдесет бели слона, които имали по четири бивни, и ги изпратил в Дврак.

След тази случка Бог Ка и Сатябхм отишли до Амарватӣ, столицата на полубоговете, и влезли в двореца на цар Индра и съпругата му, Шачӣдевӣ, които ги приветствали. Тогава Ка дал на Индра обиците на Адити.

Ка и Сатябхм вече напускали столицата на Индра, когато Сатябхм си спомнила за обещанието на Ка да ѝ подари дървото приджта. Тя използвала идването им в небесното царство, отскубнала едно растение и го сложила на гърба на Гаруа. Веднъж Нрада взел цвят от това дърво и го подарил на старшата от съпругите на Ка, Шрӣ Рукмиӣдевӣ. Сатябхм се почувствала пренебрегната и също поискала Ка да ѝ подари цвете. Ка разбирал съперничеството между съпругите си и се усмихнал. Той веднага попитал Сатябхм: „Защо искаш само един цвят? Аз ще ти дам цяло дърво приджта с разцъфнали цветове."

Всъщност Ка нарочно взел съпругата си Сатябхм със себе си, за да може тя сама да си вземе от цветовете на приджта. Но обитателите на райските планети, в това число и Индра, много се раздразнили, задето Сатябхм отскубнала растението, което не се срещало на земята, без тяхно разрешение. Индра заедно с други полубогове се опълчил срещу Ка и Сатябхм заради растението, но Ка искал да удовлетвори любимата си съпруга и бил решителен и непреклонен. Затова последвала битка между полубоговете и Ка. Както обикновено, Ка ги разгромил и победоносно отнесъл дървото приджта, избрано от съпругата му, на земята в Дврак. След това растението било засадено в градината на двореца на Сатябхм. С това необикновено дърво градината на Сатябхм станала изключително красива. Заедно с благоуханието от цветовете на дървото на земята дошли и божествените лебеди, които търсели неговия мирис и нектар.

Великите мъдреци, сред които е и Шукадева Госвмӣ, не били особено възхитени от поведението на Индра спрямо Ка. От безпричинна милост Ка отишъл в Амарватӣ, небесното царство, за да даде на Индра обиците на майка му, откраднати от Бхаумсура, и Индра с удоволствие го приел. Но когато Ка взел едно растение от небесното царство, Индра заявил, че ще се бие с него. От страна на Индра това било много себично. Той отдал молитвите си с глава, наведена до лотосовите стъпала на Ка, но щом постигнал своето, се преобразил. Такива са отношенията между материалистите. Те винаги гледат само собствената си изгода. С тази цел те могат да отдават всякаква почит на когото и да било, но когато той не може повече да удовлетворява егоизма им, приятелството свършва. Тази себична природа е присъща не само на заможната част от хората на тази планета, но и на личности като Индра и други полубогове. Когато притежава прекалено много богатство, човек става егоист. Себичните хора не са готови да поемат пътя на Ка съзнание и са осъждани от великите предани като Шукадева Госвмӣ. Иначе казано, притежанието на твърде много светски богатства не благоприятства напредъка в Ка съзнание.

След като победил Индра, Ка наредил да се направят приготовления за женитбата му с шестнайсетте хиляди девойки, които освободил от ръцете на Бхаумсура. Той се разширил в шестнайсет хиляди форми и се оженил едновременно за всичките в различни дворци и в един и същи знаменателен миг. Така установил истината, че Върховната Божествена Личност е Ка и никой друг. За Ка няма нищо невъзможно, защото Той е Върховната Божествена Личност. Той е всесилен, вездесъщ и безсмъртен, така че в това забавление няма нищо удивително. Дворците на цариците на Ка, които били повече от шестнайсет хиляди, имали разкошни градини, мебели и още много неща, нямащи равни на себе си в целия свят. В тази история от Шрӣмад Бхгаватам нищо не е преувеличено. Всички царици на Ка били експанзии на богинята на щастието Лакшмӣджӣ. Ка живеел с тях в различните си дворци и отношенията им били досущ като между обикновени съпрузи.

Винаги трябва да помним, че Ка, Върховната Божествена Личност, играел ролята на човешко същество. Въпреки че показал необикновеното си великолепие, като се оженил едновременно за повече от шестнайсет хиляди девойки в повече от шестнайсет хиляди двореца, Той се държал с тях като обикновен мъж и строго следвал традиционните съпружески отношения. Затова е много трудно да разберем качествата, присъщи на Върховния Брахман, Божествената Личност. Дори полубогове като Брахм не са в състояние да проникнат в трансценденталните забавления на Бога. Съпругите на Ка имали щастието да получат за съпруг Върховната Божествена Личност, макар че дори полубогове като Брахм не можели да разберат Личността му.

В съпружеските си взаимоотношения Ка и цариците му си разменяли усмивки и шеги, разговаряли, прегръщали се и взаимната им любов вечно и постоянно нараствала. По този начин както Ка, така и те в семейния си живот се наслаждавали на трансцендентално щастие. Макар че всяка царица имала хиляди прислужници, които я обслужвали, всички царици лично служели на Ка с голямо старание. Всяка лично посрещала Ка, когато влизал в двореца ѝ. Те му предлагали да седне на мек диван, обожавали го с всички необходими предмети, измивали лотосовите му крака с вода от Ганг, предлагали му бетелови ядки и разтривали стъпалата му. Така облекчавали умората, която го завладявала далеч от дома. Те се стараели да му веят хубаво, предлагали му благоуханно масло, извлечено от различни цветя, кичели го с венци от цветя, разресвали косата му, молели го да си легне, за да си почине, сами го къпели и му предлагали вкусни ястия. Всяка царица сама правела тези неща, без да чака прислужниците си. С други думи, Ка и цариците му показали на земята един съвършен съпружески живот.