Глава 7

Върховната Божествена Личност, Ка, постоянно притежава шест съвършенства: съвършено богатство, съвършена сила, съвършена слава, съвършено знание, съвършена красота и съвършено отречение. Богът притежава различни съвършени, вечни форми, които се появяват като негови инкарнации. Обусловената душа има прекрасна възможност да слуша за трансценденталните дейности на Бога в тези инкарнации. В Бхагавад-гӣт се казва: джанма карма ча ме дивям. Дейностите и забавленията на Бога не са материални. Те са отвъд материалните схващания. Но обусловената душа има голяма полза да слуша за тях. Това е възможност за общуване с Бога. Като слуша за дейностите на Бога, човек развива трансцендентална природа - нужно е просто да слуша. Обусловената душа има естествено влечение да слуша разни неща за други обусловени души, под формата на повествования - драми, романи... Тази склонност да се слушат различни неща за другите може да се използва, за да се слуша за забавленията на Бога. Тогава човек може бързо да развие трансценденталната си природа. Забавленията на Ка са не само прекрасни, те ни доставят и голямо удоволствие.

Ако някой се възползва от това и слуша описанията на забавленията на Бога, прахът на материалните замърсявания, натрупал се в сърцето му при дългото общуване с материалната природа, незабавно се изчиства. Бог Чайтаня също ни учи, че просто като слушаме трансценденталното име на Бог Ка, можем да изчистим от сърцето си всички материални замърсявания. Има много начини за себепознание, но ако обусловената душа поеме пътя на преданото служене, при който най-важната дейност е слушането, по естествен начин ще се изчисти от материалните замърсявания и ще може да осъзнае истинската си, органическата си позиция. Единствено това замърсяване е причина за обусловения живот и когато то бъде отстранено, се съживява спящата склонност на живото същество - да отдава служене на Бога. Като развива вечната си връзка с Върховния Бог, човек може да се сприятелява с преданоотдадените. От личен опит Махрджа Парӣкшит препоръчва на всеки да слуша за трансценденталните забавления на Бога. Тази книга за Ка е предназначена именно за това и читателят може да се възползва от нея, за да постигне крайната цел на човешкия живот.

Поради безпричинната си милост Богът слиза в материалния свят като обикновен човек и показва дейностите си. За съжаление, имперсоналистите и атеистите смятат Ка за обикновен човек, подобен на тях, и му се присмиват. Самият Бог осъжда това в Бхагавад-гӣт, като казва: аваджнанти м мӯх. Мӯхите, негодниците, смятат Ка за обикновен човек или за малко по-могъщ човек от обикновено и за голямо свое нещастие, не могат да го приемат като Върховната Божествена Личност. Понякога тези жалки личности измамнически се представят за инкарнации на Ка, без да се позовават на автентичните писания.

Когато Ка поотраснал малко, Той започнал да се обръща по коремче - вече не лежал само по гръб. А майка Яшод и Нанда Махрджа отпразнували още едно събитие: първия рожден ден на Ка. Те се приготвили за тази церемония, която всички последователи на ведическите правила и до днес отбелязват. (Рожденият ден на Ка се чества в Индия от всички индуси, независимо от възгледите на отделните им секти.) Всички пастири и пастирки били поканени да участват и дошли с голяма радост. Свирел оркестър от добри музиканти, които забавлявали събралите се гости. Били поканени всички учени брхмаи. Те пеели ведически химни за щастливото бъдеще на Ка. Докато музиката свирела и се пеели химните, майка Яшод къпела Ка. Тази церемония се нарича абхишека и дори и днес на Джанмамӣ, денят на рождението на Бог Ка, се съблюдава във всички храмове на Вндвана.

За този случай майка Яшод приготвила да раздаде големи количества зърно, а великолепни крави, украсени със златни накити, били натъкмени за дар на учените, почитани брхмаи. Яшод се изкъпала и облякла красиви дрехи. Тя взела в скута си детенцето Ка, хубаво облечено и изкъпано, седнала и заслушала ведическите химни, които пеели брхмаите. Докато слушала, детето започнало да се унася и майка Яшод безшумно го положила в постелята му. Заета с посрещане на всички приятели, роднини и жители на Вндвана, тя се улисала и забравила да накърми детето. Тъй като било гладно, То плачело, но наоколо било много шумно и майка Яшод не можела да го чуе. И детето се ядосало, че майка му не му обръща внимание. То вдигнало лотосовите си крачета и започнало да рита като всяко дете. Бебето Ка било положено под една ръчна количка и като ритало с крачетата си, без да иска докоснало колелото ѝ и я съборило. В нея имало купища прибори, месингови и метални съдове, които се сгромолясали със страхотен трясък. Колелата изскочили от осите, спиците се счупили и се пръснали във всички посоки. Майка Яшод и гопӣте, както и Нанда Махрджа и пастирите били удивени как количката е могла да се обърне сама. Всички мъже и жени, които били дошли на свещената церемония се събрали около Ка и започнали да се чудят как ли се е съборила количката. Никой не можел да установи причината, но няколкото дечица, които били оставени да играят с бебето Ка, казали на събралото се множество, че причината е Ка, който ритнал с крачето си колелото на количката. Те уверявали хората, че са видели със собствените си очи как е станало всичко, и твърдо държали на своето. Някои се вслушали в думите на децата, но други отсекли: „Нима ще вярваме на едни деца!" Пастирите и пастирките не разбирали, че всемогъщата Божествена Личност лежи в образа на бебе, което може да направи всичко. Както възможното, така и невъзможното били по силите му. Докато обсъждали случилото се, бебето Ка продължавало да плаче. Без никакви забележки Яшод го взела в скута си и повикала учените брхмаи да пеят ведически химни, за да отблъснат злите духове. В същото време тя дала на бебето да суче. Ако детето суче добре, значи е вън от всякакви опасности. След това по-силните пастири поправили счупената количка и подредили пръснатите предмети както били преди. После брхмаите направили жертвоприношение и принесли в жертвения огън кисело мляко, масло, трева куша и вода. Те обожавали Божествената Личност, за да може успехът винаги да съпътства детето.

Брхмаите, които били там, притежавали всички необходими качества, защото били лишени от всякаква завист, никога не изричали лъжи, никога не били горделиви, не извършвали насилие и не се стремели към фалшив престиж. Те всички били истински брхмаи и се ползвали с доверието на Нанда Махрджа. Нямало съмнение, че благопожеланията им ще се сбъднат. Нанда Махрджа взел детето на коленете си и го изкъпал с вода, примесена с най-различни билки, а брхмаите пеели химни от г, Яджур и Сма Веда.

Казано е, че ако не е издигнат брхмаа, човек не трябва да чете ведически мантри. Това е доказателството, че онези брхмаи са притежавали всички брахмински качества. Нанда Махрджа също имал пълна вяра в тях. Затова те получили разрешение да извършат ритуалните церемонии и да пеят ведически мантри. Има различни видове жертвоприношения, които се препоръчват за различни цели, но всички мантри трябва да се пеят от издигнати брхмаи. И тъй като в епохата Кали няма такива брхмаи, всички ведически обредни жертвоприношения са забранени. Затова Шрӣ Чайтаня Махпрабху препоръчва за тази епоха само едно жертвоприношение: сакӣртана-ягя, или повтарянето на мах-мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.

Докато брхмаите пеели ведически химни и извършвали за втори път ритуалните церемонии, Нанда Махрджа отново им дал огромни количества зърно и много крави. Всички подарени крави имали красиви покривала, избродирани със злато, рогата им били украсени със златни пръстени, копитата им били посребрени, а на шиите си кравите имали венци от цветя. Той раздал толкова много крави все в името на доброто бъдеще на необикновеното си дете. В замяна брхмаите благословили детето от все сърце. А благословиите на брхмаите винаги се сбъдват.

Един ден, скоро след церемонията, докато майка Яшод потупвала бебето в скута си, изведнъж почувствала, че то много натежало. Тя не можела да го държи повече и с неохота го оставила на земята. След малко отново се заела с домакинската си работа. В този момент един от слугите на Каса, наречен Тварта, дошъл по негово поръчение под формата на вихър. Той качил детето на раменете си и вдигнал над Вндвана страхотна прашна буря. Очите на всички се напълнили с прах и цялата околност потънала в гъст мрак, в който не се виждало нищо - човек не можел да види дори себе си. Сред разразилото се бедствие майка Яшод не можела да види бебето си, което вихърът отнесъл, и заплакала много жалостиво. Тя се свлякла на земята като крава, току-що загубила теленцето си. Когато чули майка Яшод да плаче толкова жално, гопӣте незабавно дошли и започнали да търсят бебето, но за тяхно разочарование, не можели да го намерят. Демонът Тварта, който взел бебето Ка на раменете си, се издигнал високо в небето. Изведнъж обаче бебето станало толкова тежко, че той не можел да продължи нататък и трябвало да спре силата на вихъра. Ка много натежал и започнал да влече демона надолу, увиснал на шията му. Тварта усещал, че бебето става тежко като огромна планина и се опитал да се откопчи от ръцете му, но не успял и очите му изскочили от орбитите си. Крещейки ужасно и пронизително, той паднал на земята на Вндвана и умрял. Демонът се строполил като Трипурсура, пронизан от стрелата на Шива. Той се ударил в каменната настилка и крайниците му се размазали. Всички жители на Вндвана видели тялото му.

Когато гопӣте видели убития демон и детенцето Ка, което безгрижно си играело върху тялото му, те бързо вдигнали Ка с голяма любов. Пастирите и пастирките били много щастливи от завръщането на любимото им дете Ка. Те си говорели колко невероятно било, че демонът взел Ка да го разкъса, но не успял, а вместо това самият той се строполил мъртъв. Някои твърдели: „Това е справедливо, защото тези, които имат твърде много грехове, умират от лошите им последствия, а детето Ка няма грехове и затова се спасява невредимо от всички страшни случки. В миналите си животи ние също трябва да сме извършвали големи жертвоприношения - сигурно сме обожавали Върховната Божествена Личност, давали сме големи подаяния, извършвали сме благотворителни дейности за благото на цялото човечество. Заради тези благочестиви дейности детето ни се спасява от всички опасности."

Гопӣте, които били там, заговорили помежду си: „Кой знае какви отречения и въздържания сме следвали в миналите си животи! Сигурно сме обожавали Върховната Божествена Личност, извършвали сме различни жертвоприношения, давали сме подаяния и сме вършили много полезни дейности в името на обществото - може би сме отглеждали банянови дървета и сме изкопавали кладенци. В резултат на тези благочестиви дейности ние си върнахме детето, въпреки че го мислехме за умряло. То се върна, за да зарадва роднините си." Нанда Махрджа наблюдавал всички тези невероятни събития и отново се замислил върху думите на Васудева...

Веднъж след тази случка Яшод кърмела детето си и нежно го потупвала. От гърдите ѝ потекла обилна струя мляко и когато Яшод разтворила с пръсти устата на детето, изведнъж видяла вътре цялата проявена вселена. Тя видяла в устата на Ка цялото небе, небесните светила, звездите, пръснати във всички посоки, слънцето, луната, огъня, въздуха, моретата, островите, планините, горите, реките и всички подвижни и неподвижни същества. Когато майка Яшод видяла това, сърцето ѝ се разтуптяло и тя промълвила: „О, колко необикновено е всичко това!..." Не могла да каже нищо повече и просто затворила очи. Тя била обзета от необикновени мисли. Това, че Ка показал вселенската си форма на Върховна Божествена Личност дори в скута на майка си, доказва, че Върховната Божествена Личност винаги е Върховна Божествена Личност, независимо дали се появява като дете в скута на майка си, или като колесничар на бойното поле Курукшетра. Тук се обявяват за лъжливи измислиците на имперсоналистите, че човек може да стане Бог чрез медитация или чрез някакви преднамерени материални дейности. Богът винаги си е Бог, при всякакви условия и обстоятелства, а живите същества винаги си остават неразделно свързани с Върховния Бог частици. Те никога не могат да се изравнят с неимоверната свръхчовешка сила на Върховната Божествена Личност.