Глава 78
Смъртта на Дантавакра, Видӯратха и Ромахаршаа
След смъртта на Шишупла, Шлва и Паура един друг глупав и демоничен цар, на име Дантавакра, поискал да убие Ка, за да отмъсти за приятеля си Шлва. Той толкова бил побеснял, че се появил на бойното поле без оръжия и доспехи, дори без колесница. Единственото му оръжие била огромната му ярост, която напирала като вулкан. Той носел в ръката си само един боздуган, но бил толкова силен, че когато вървял, всички усещали как земята потреперва. Бог Ка го видял да се приближава в такова войнствено настроение и слязъл от колесницата си, защото според бойните правила могат да се сражават само равни. Бог Ка знаел, че Дантавакра е сам и носи със себе си само един боздуган, затова отговорил със същото, като се приготвил с боздуган в ръка. Щом Ка се появил, Дантавакра веднага спрял, както огромните разпенени вълни се спират пред брега.
Дантавакра, който бил цар на Карӯша, застанал заплашително с боздугана си пред Бог Ка и проговорил: „Ка, срещата ни е едно голямо удоволствие и щастлива възможност за мен. Драги Ка, Ти си ми братовчед по майчина линия и не би трябвало да те убивам по този начин, но за нещастие, Ти направи голямата грешка да убиеш приятеля ми Шлва. Нещо повече, Ти не си удовлетворен от смъртта на приятеля ми - разбрах, че си искал да убиеш и мен. Заради решителността Ти аз ще те разкъсам на парчета с боздугана си. Ка, въпреки че си ми роднина, Ти си много глупав. Ти си най-големият ми враг и днес трябва да те премахна, както човек изрязва от тялото си цирей. Аз съм вечно задължен на приятелите си, затова смятам, че имам дълг и към скъпия ми приятел Шлва. Мога да изплатя този дълг само със смъртта Ти."
Както звероукротителят се опитва да обуздае слона с ударите на тризъбеца си, така Дантавакра се опитал да подчини Ка само със злобните си думи. Като свършил с хулите си, той изревал като лъв и ударил Ка по главата с боздугана. Но въпреки силния удар Ка не помръднал от мястото си, нито пък усетил някаква болка. С боздугана си Каумодакӣ Той ловко нанесъл на Дантавакра много силен удар, който разцепил на две сърцето му. Демонът започнал да повръща кръв, косата му се разчорлила и той паднал на земята с разперени ръце и крака. Само след няколко минути всичко, което останало от него, било едно лежащо на земята мъртво тяло. След смъртта на Дантавакра от тялото му излязла една малка искряща духовна частица и пред очите на всички присъстващи тържествено потънала в тялото на Бог Ка, точно както при смъртта на Шишупла.
Дантавакра имал брат на име Видӯратха, който много скърбял за смъртта му. От яд и мъка той дишал тежко и само за да отмъсти за смъртта на брат си, се явил пред Бог Ка с меч и щит в ръка. Той възнамерявал веднага да убие Ка. Щом Бог Ка видял, че Видӯратха търси удобен случай да го повали с меча си, Той се възползвал от своя Сударшана-чакра, острия като бръснач диск, и без да губи нито миг, му отсякъл главата заедно с шлема и обиците.
И така, след като убил Шлва и унищожил необикновения му въздушен кораб, след като убил Дантавакра и Видӯратха, Бог Ка влязъл най-после в своя град Дврак. Никой, освен Ка, не бил в състояние да убие тези велики герои, затова всички полубогове от рая и всички хора по земното кълбо го възхвалявали. Велики мъдреци и отшелници, обитателите на планетите Сиддха и Гандхарва, Виддхарите, Всуките и Махнгите, прекрасните нимфи, жителите на Питлока, Якшите, Киннарите и Чраите го обсипвали с цветя и възторжено пеели песни за победата му. Жителите на Дврак украсили града много празнично и устроили голямо тържество. Докато Бог Ка минавал през града, всички потомци на династията Вши и давите го следвали с голямо страхопочитание. Това са някои от трансценденталните забавления на Бог Ка, господаря на всички мистични сили и Повелителя на всички космически проявления. Понякога глупаците, които са просто животни, мислят, че Ка е претърпявал поражение, но всъщност Той е Върховната Божествена Личност и никой не може да го победи. Той винаги сразява всички. Той е единственият Бог и всички други са покорни изпълнители на заповедите му.
Веднъж Бог Баларма чул, че се правят приготовления за схватка между двете враждебни крила в династията Куру: едното водено от Дурьодхана, а другото - от Павите. На него съвсем не му харесвало, че е единственият посредник, който е в състояние да спре приближаващото кръвопролитие. Той не можел да понесе да не се присъедини към някоя от двете страни и затова напуснал Дврак под предлог, че отива да посети разни места за поклонение. Най-напред Той посетил Прабхсакшетра. Там се изкъпал, удовлетворил местните брхмаи и принесъл жертви на полубоговете, питӣте, великите мъдреци и човечеството в съответствие с ведическите обредни церемонии. Това е препоръчаният във Ведите начин за посещение на святите места. След това, съпроводен от неколцина уважавани брхмаи, Той решил да посети други места по брега на реката Сарасватӣ. Едно след друго Той посетил Птхӯдака, Биндусара, Тритакӯпа, Сударшанатӣртха, Вишлатӣртха и Чакратӣртха. Освен тях, посетил и всички други святи места по брега на Сарасватӣ, като вървял на изток. След това посетил всички по-важни святи места по бреговете на Ямун и на Ганг. Така постепенно стигнал до мястото за поклонение, наречено Наимишрая.
Това място съществува в Индия и днес. В древни времена там се събирали предимно велики мъдреци и святи личности, за да напредват в осъзнаването на духовния живот и в себепознанието. Когато Бог Баларма отишъл там, видял, че се е събрало голямо множество трансценденталисти, които извършват велико жертвоприношение. Тези събирания продължавали хиляди години. Щом Бог Баларма пристигнал, всички участници - велики мъдреци, отшелници, брхмаи и вещи учени - веднага се изправили от местата си и го приветствали с голяма почит и уважение. Някои от тях му отдали смирените си почитания, а по-възрастните се изправили и му дали благословията си. След тази тържествена част Бог Баларма получил подходящо място за сядане и всички присъстващи започнали да го обожават. Когато Той дошъл, всички станали, защото знаели, че е Върховната Божествена Личност. Ученост, образованост, означава човек да разбере Върховната Божествена Личност. Ето защо макар че Бог Баларма се бил появил на земята като катрия, всички брхмаи и мъдреци станали прави, знаейки добре кой е Той.
След обожанието Бог Баларма седнал на мястото си и за нещастие, видял Ромахаршаа, който бил ученик на Всадева (литературната инкарнация на Бога), да продължава да седи на вссана. Когато Баларма дошъл, той нито се изправил, нито му отдал почитания. Понеже седял на вссан, той глупаво си въобразявал, че е по-велик от Бога и затова нито станал от мястото си, нито се поклонил на Бога. Тогава Бог Баларма си припомнил произхода на Ромахаршаа: той бил роден в семейство сӯта - смесено семейство от жена брхмаа и мъж катрия. Така че макар и да смятал Баларма за катрия, Ромахаршаа не трябвало да седи на по-високо място. Заради произхода си той дори не трябвало да приема почетно място, защото там присъствали много учени брхмаи и мъдреци. Бог Баларма видял, че Ромахаршаа не само е отказал да приеме по-ниско място, но и дори не се изправил и не отдал почитания, когато Балармаджӣ се присъединил към събралите се. Дързостта му не се харесала на Бог Баларма, който много се разсърдил.
Когато някой седи на вссан, обикновено не е длъжен да се изправя, за да посрещне някой новодошъл. Но в този случай положението било съвсем различно, защото Бог Баларма не бил обикновено човешко същество. Затова макар че всички брхмаи били дали съгласието си Ромахаршаа Сӯта да седи на вссан, той трябвало да последва примера на останалите учени мъдреци и брхмаи, трябвало да знае, че Бог Баларма е Върховната Божествена Личност. На него винаги трябва да се отдават почитания, което не е задължително за някой обикновен човек. Появяването на Ка и Баларма имало за цел да възстанови религиозните принципи. Както се казва в Бхагавад-гӣт, най-висшият религиозен принцип е да се отдадеш на Върховната Божествена Личност. Шрӣмад Бхгаватам потвърждава, че най-висшето съвършенство в религията е да се отдадеш на предано служене на Бога.
Бог Баларма видял, че Ромахаршаа Сӯта не разбира най-висшия религиозен принцип, въпреки че е изучил всички Веди. Затова не можел да подкрепи позицията, която той заемал. Ромахаршаа Сӯта имал възможността да стане съвършен брхмаа, но заради непочтителното си поведение спрямо Върховната Божествена Личност веднага му било напомнено за низшия му произход. Ромахаршаа Сӯта получил положението на брхмаа, но не бил роден от брхмаи, а в семейство пратилома. Според ведическите правила има два вида смесени бракове. Децата от тях се наричат анулома и пратилома. Когато един мъж има сношение с жена от по-низше съсловие, потомците им се наричат анулома, а когато влезе в сношение с жена от по-висше съсловие, потомството се нарича пратилома. Ромахаршаа Сӯта бил пратилома, защото баща му бил катрия, а майка му - брхмаа. Бог Баларма си спомнил за произхода му, защото трансценденталното познание на Ромахаршаа Сӯта не било съвършено. Всеки човек разполага с възможността да стане брхмаа, но ако използва неправилно положението си на брхмаа и не разбира истински знанието, тогава издигането му до брахминско положение няма стойност.
Бог Баларма видял, че разбирането на Ромахаршаа Сӯта е много ограничено и решил да го накаже за горделивостта му. Затова казал: „Този човек е достоен за смъртно наказание, защото въпреки щастието да е ученик на Бог Всадева, въпреки че е изучил от тази издигната личност цялата ведическа литература, в присъствието на Върховната Божествена Личност не беше смирен." Както се казва в Бхагавад-гӣт, този, който е истински брхмаа и е много мъдър, редом с това е и много смирен. Но макар че Ромахаршаа Сӯта бил много учен и бил станал брхмаа, той не бил постигнал смирение. Така можем да разберем, че когато някой се възгордее с материалните си постижения, той не може да усвои кроткото държане, присъщо на един брхмаа. Учеността на такъв човек може да бъде оприличена на скъпоценния камък, който украсява качулката на змия. Въпреки него змията си е змия и е опасна, колкото и обикновените змии. Ако човек не стане кротък и смирен, цялото му изучаване на Ведите и Пурите и обширните му познания върху шстрите са само една връхна дреха, като костюма на актьора, който танцува на сцената. Бог Баларма си помислил: „Аз дойдох, за да накажа неискрените, които се представят за много учени и религиозни, но всъщност дълбоко в себе си не са се пречистили. Правилно е да убивам тези личности, за да ги възпра от други греховни постъпки."
Бог Баларма не взел участие в битката при Курукшетра, но въпреки това положението му е такова, че възстановяването на религиозните правила било пръв негов дълг. Като взел предвид всичко това, Той просто пернал Ромахаршаа Сӯта със стрък от тревата куша и го убил. Ако някой недоумява как Бог Баларма е успял да убие Ромахаршаа Сӯта само с едно стръкче трева, може да намери отговора на това в Шрӣмад Бхгаватам, където е употребена думата прабху („господар"). Положението на Бога винаги е трансцендентално. Понеже е всемогъщ, Той може да постъпва така, както пожелае, без да се подчинява на материалните закони и правила. Така Той е могъл да убие Ромахаршаа Сӯта само с едно стръкче от тревата куша.
След смъртта на Ромахаршаа Сӯта всички присъстващи много се огорчили и отвсякъде се разнесъл ропот и плач. Въпреки че брхмаите и мъдреците знаели, че Бог Баларма е Върховната Божествена Личност, те не се поколебали да възразят срещу действията на Бога. Те смирено казали: „Скъпи Господи, ние мислим, че постъпката Ти е в разрез с религиозните принципи. Скъпи Боже Ядунандана, осмеляваме се да Ти кажем, че ние, брхмаите, решихме Ромахаршаа Сӯта да заема това издигнато положение по време на цялото велико жертвоприношение. Той седна на вссана след нашето решение, а когато човек седи на вссан, не е редно да става, за да посреща някоя личност. Освен това ние благословихме Ромахаршаа Сӯта с безметежен живот. Тъй като Ти го уби, без да знаеш всички тези неща, ние мислим, че при тези обстоятелства деянието Ти се равнява на убийство на брхмаа. Скъпи Господи, о, освободителю на всички паднали души, ние не се съмняваме, че познаваш всички ведически правила. Ти си господарят на всички мистични сили, затова ведическите предписания не могат да се прилагат към твоята личност по традиционния начин. Но те молим да покажеш безпричинната си милост към другите и да се покаеш за това убийство. Ние просто предлагаме да последваш някой от пътищата на изкуплението, за да могат другите да последват действията Ти. Обикновените хора следват това, което прави великата личност."
Богът отговорил: „Да, трябва да изкупя тази постъпка, която може да е правилна, когато я извършвам Аз, но не е правилна, ако я върши някой друг. Затова мисля, че мой дълг сега е да изпълня действията, които се предписват в авторитетните писания. Същевременно Аз мога отново да дам живот на този Ромахаршаа Сӯта, да му дам дълголетие, достатъчно сила и жизнеспособни сетива. Не само това - Аз съм готов да му дам всичко, което кажете. С голяма радост ще направя това, за да изпълня желанията ви."
Тези думи на Бог Баларма определено потвърждават, че Върховната Божествена Личност има пълна свобода на действие. Макар че убиването на Ромахаршаа Сӯта може да се сметне за неправилно, Той е в състояние веднага да направи така, че всички да спечелят от него. Затова човек не трябва да подражава на постъпките на Върховната Божествена Личност - той просто трябва да следва наставленията на Бога. Всички велики и учени мъдреци, които били там, разбрали, че макар да оценявали постъпката на Бог Баларма за неправилна, Богът веднага успял да я неутрализира с много по-големи блага. Без да желаят да омаловажават мисията на Бога, част от която било убийството на Ромахаршаа Сӯта, те отдали следната молитва: „Скъпи Господи, Ромахаршаа Сӯта бе убит по един необикновен начин, с това оръжие от куша, и нека това остане така. Желанието Ти бе да го убиеш и затова той не трябва да се връща към живот. В същото време Ти може би помниш, че ние, мъдреците и брхмаите, доброволно го дарихме с дълголетие, затова тази благословия също не трябва да се погубва." И така, молбата на учените брхмаи била противоречива: те искали да запазят незасегната благословията, която дали на Ромахаршаа Сӯта, да живее до края на великото жертвоприношение, но в същото време не искали да променят факта на смъртта му от ръката на Баларма.
И Баларма, Върховната Божествена Личност, разрешил този въпрос по начин, подходящ за възвишената му позиция. Той казал: „Синът е създаден от тялото на бащата, затова Ведите постановяват, че той е представител на бащата. Затова Аз казвам, че Уграшрав Сӯта, синът на Ромахаршаа Сӯта, трябва да заеме мястото на баща си и да продължи разговорите върху Пурите. И понеже вие искахте Ромахаршаа да живее дълъг живот, тази благословия ще се прехвърли върху сина му. Затова Уграшрав ще бъде дарен с всички блага, които предложихте - дълголетие, хубаво и здраво тяло, никакви безпокойства и голяма сила на всички сетива."
Тогава Бог Баларма помолил мъдреците и брхмаите да поискат от него някаква друга благословия, освен тази, която дал на сина на Ромахаршаа Сӯта. Той щял да я изпълни веднага. Богът се поставил в положението на обикновен катрия - казал на мъдреците, че не знае по какъв начин трябва да се покае за убийството Ромахаршаа и че с радост ще приеме всичко, което му предложат.
Брхмаите разбрали намеренията на Бога и затова му предложили да се покае по начин, който ще ги облагодетелства. Те казали: „Скъпи Господи, има един демон на име Балвала. Той е син на Илвала и е много могъщ. Балвала посещава жертвеното светилище всеки две седмици в дните на пълнолуние и новолуние и много смущава изпълняването на задълженията ни в жертвоприношението. О, потомъко на рода Дашрха, ние всички те молим да убиеш този демон. Ако бъдеш така милостив да го убиеш, това ще бъде изкуплението Ти. Демонът идва тук и ни облива с потоци нечистотии - гной, кръв, изпражнения, урина и вино - и с тази мръсотия осквернява святото място. След убийството на Балвала можеш да продължиш обиколката си по святите места в продължение на дванадесет месеца. По този начин напълно ще се пречистиш от всички замърсявания. Това е нашият съвет."
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху седемдесет и осма глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение", наречена „Смъртта на Дантавакра, Видӯратха и Ромахаршаа".