Мантра първа
ӣшвсям идам сарва
ят кича джагат джагат
тена тяктена бхуджӣтх
м гдха кася свид дханам
ӣша – от Бога; всям – под контрола; идам – това; сарвам – всичко; ят кича – каквото и да е; джагатм – във Вселената; джагат – всичко одушевено и неодушевено; тена – от него; тяктена – отреден дял; бхуджӣтх – трябва да приемеш; м – не; гдха – усилие да спечелиш; кася свит – на някой друг; дханам – богатство.
Всичко одушевено и неодушевено, намиращо се във Вселената, е собственост на Бога и е под неговия контрол. Затова човек трябва да приема само необходимите неща, отредени му като негов дял, и нищо друго, знаейки добре на кого принадлежи всичко.
Ведическото знание е непогрешимо, защото се предава по съвършената ученическа приемственост от духовни учители, водеща началото си от самия Бог. След като Той е произнесъл първата дума на ведическото знание, изворът на това знание е трансцендентален. Словата, изговорени от Бога, се наричат апауруея – те не са произнесени от обикновена, материална личност. В материалния свят живото същество притежава четири недостатъка: 1) със сигурност допуска грешки, 2) постоянно е в илюзия, 3) склонно е да мами другите и 4) има несъвършени сетива. С тези четири несъвършенства никой не може да предаде съвършено знание. Ведите не са създадени от подобно несъвършено същество. Първоначално Бог вложил ведическото знание в сърцето на Брахм, първото сътворено живо същество, той го разпространил сред синовете и учениците си, а те продължили този процес през вековете.
Тъй като Бог е пӯрам, т.е. всесъвършен, Той не е подчинен на законите на управляваната от него материална природа. Но живите същества и неодушевените обекти са управлявани от тези закони и в крайна сметка – от енергията на Бога. Ӣшопаниад е част от Яджур Веда; в него се казва кой е собственикът на всичко съществуващо във Вселената.
Това се потвърждава в седма глава на Бхагавад-гӣт (7.4-5), където се говори за пар и апар практи. Природните елементи – земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и его – принадлежат на нисшата, материалната енергия на Бога (апар практи), докато живите същества, органичната енергия, са негова висша енергия (пар практи). И двете практи, енергии, произлизат от Бога, затова в крайна сметка Той е повелителят на всичко съществуващо. Нищо във Вселената не е извън пар или апар практи, следователно всичко е собственост на Върховното същество.
Върховното същество, Абсолютната Божествена Личност, е цялостна личност, притежаваща пълна и съвършена интелигентност, с която урежда всичко чрез различните си енергии. Често сравняват Върховния с огън, а всичко останало – органично и неорганично – с топлината и светлината на огъня. Както огънят излъчва енергията си под формата на топлина и светлина, така и Бог проявява енергията си по различни начини като остава крайният повелител, поддръжник и властелин. Той притежава всички могъщества, Той знае всичко, Той е и благодетелят на всекиго. Той е изпълнен с невъобразими съвършенства: богатства, сила, слава, красота, знание и отречение.
Така че, би било добре да проявим малко интелигентност и да разберем, че никой друг освен Бога, не е собственик на нищо. Човек трябва да приема само нещата, отредени му от Бога като негов дял. Кравата например дава мляко, но не го пие. Тя яде трева и слама. Млякото ѝ е предназначено за храна на човешките същества. Такава е божествената подредба. Ние би трябвало да сме доволни от това, което Той милостиво ни е отредил. И винаги да помним на кого всъщност принадлежат нещата, които имаме.
Живеем в къща, построена от пръст, дърво, камъни, желязо, цимент и много други материални неща. Ако разсъждаваме от гледна точка на Шрӣ Ӣшопаниад, ще разберем, че сами не можем да произведем нито един от изброените по-горе материали. Единственото, което можем да направим, е да ги съберем заедно и да им придадем различни форми. Работникът не може да твърди, че е собственик на нещо само защото е вложил в него много труд, за да го произведе.
В съвременното общество не стихва конфликтът между работници и капиталисти. Този конфликт е придобил международни мащаби и светът се намира в опасност. Хората се гледат с омраза и като кучета и котки ръмжат и се зъбят един на друг. Шрӣ Ӣшопаниад не може да съветва котките и кучетата, но може да предаде на хората духовното послание чрез истинските чрии, святите учители. Човечеството би трябвало да приеме ведическата мъдрост на Шрӣ Ӣшопаниад, а не да враждува заради материални притежания. Човек трябва да бъде доволен от придобивките, отредени му по милостта на Бога. Никога няма да има мир, докато комунистите, капиталистите или която и да е друга прослойка твърди, че е собственик на природните богатства, които всъщност са изцяло собственост на Бога. Капиталистите няма да могат да подчинят комунистите с хитри политически ходове, нито пък комунистите ще победят капиталистите само като се бият за откраднатия им залък хляб. Ако не признаят правото на собственост на Върховната Божествена Личност, имуществото, което приемат за тяхно, всъщност е крадено и те ще понесат полагащото им се наказание от природните закони. Атомното оръжие е в ръцете и на комунистите, и на капиталистите и ако те не признаят правото на собственост на Върховния Бог, неминуемо ще се унищожат взаимно. Ето защо, ако искат да се спасят и да осигурят мир на света, и двете групи трябва да следват наставленията на Шрӣ Ӣшопаниад.
Човешките същества не са се родили, за да враждуват помежду си като котки и кучета. Те трябва да са достатъчно разумни, за да осъзнаят важността и целта на човешкия живот. Ведическите писания са предназначени за хората, а не за котките и кучетата. Котките и кучетата могат да убиват други животни, за да се хранят, и с това не извършват грях. Но ако един човек убие животно, за удоволствие на неконтролираните си вкусови сетива, той носи отговорност за нарушаването на природните закони и ще трябва да бъде наказан.
Житейските норми на човешките същества не могат да се прилагат към животните. Тигърът не яде ориз, пшеница или краве мляко, защото отредената за него храна е животинска плът. Измежду различните видове животни и птици някои са тревопасни, други хищници, но никой от тях не нарушава установените от Бога природни закони. Животните, птиците, влечугите и другите нисши форми на живот стриктно следват законите на природата и затова не извършват грях. Ведическите наставления не са предназначени за тях. Само човешкият живот е живот, изпълнен с отговорност.
Погрешно е да се смята, че просто като стане вегетарианец, човек ще избегне нарушаването на природните закони. Растенията също имат живот. Всяко живо същество е предназначено за храна на друго – такъв е природният закон. И не е голяма гордост, че сме стриктни вегетарианци. Същественото е да признаваме върховенството на Бога. Животните не притежават развито съзнание и не могат да осъзнаят Бога, но човешките същества са достатъчно интелигентни, за да се поучат от ведическите писания, да разберат как действат природните закони и да се възползват от това знание. Ако пренебрегваме наставленията на ведическите писания, животът става опасен и несигурен. Затова от човешкото същество се изисква да признае авторитета на Върховния Бог и да стане негов предан. То трябва да отдава всичко в служене на Върховния и да приема само остатъците от храна, предложена на Бога. Това ще му помогне да изпълнява правилно дълга си. В Бхагавад-гӣт (9.26) Бог заявява, че приема вегетарианска храна от ръцете на чист предан. Ето защо човек би трябвало да бъде не просто стриктен вегетарианец, но и предан на Бога, да му предлага храната си и едва тогава да приема прасдам, Божията милост. Такъв предан успешно ще изпълнява задълженията на човешкия живот. Тези, които не предлагат храната си на Бога, ядат само грях и ще търпят най-различни страдания в резултат от този грях (Бхагавад-гӣт 3.13).
Основната причина за греха се корени в преднамереното неподчинение на природните закони и непризнаване собствеността на Бога. Неподчинението на природните закони, т.е. на божествения ред, е пагубно за човешкото същество. Но ако има трезв ум, познава природните закони и не се влияе от излишна привързаност или неприязън, човек ще бъде приет от Бога и ще стане достоен да се върне при него, обратно във вечния си дом.