Мантра шестнадесета

Между слънцето и лъчите му няма качествена разлика. По същия начин Бог и живите същества са еднакви по качество. Слънцето е едно, но молекулите на слънчевите лъчи са неизброими. Слънчевите лъчи са част от слънцето, а слънцето и лъчите му, взети заедно, представляват цялото слънце. Както на слънчевата планета се намира слънчевият бог, така на върховната духовна планета, Голока Вндвана, излъчваща сияйното брахма-джьоти, Бог се наслаждава на вечните си забавления. Брахма сахит (5.29):

„Обожавам Говинда, изначалния Бог, първия прародител, който се грижи за кравите сурабхи в домовете, изградени от философски камък, сред множество дървета на желанието. Той е заобиколен от хиляди богини на щастието, които му служат с почит и благоговение.“

Брахма сахит представя брахма-джьоти като лъчи излъчвани от върховната духовна планета, Голока Вндвана, подобно на слънчевите лъчи излъчвани от слънчевия диск. Докато не преодолее сияйното брахма-джьоти, човек няма достъп до знанието за земята на Бога. Философите-имперсоналисти, заслепени от брахма-джьоти, не могат да разберат нито истинската обител на Бога, нито трансценденталната му форма – те остават в плен на оскъдните си познания. Затова Шрӣ Ӣшопаниад с тази молитва към Бога го моли да отстрани сияйните лъчи на брахма-джьоти, за да може чистият предан да види всеблажената му трансцендентална форма.

Като осъзнае безличностното брахма-джьоти, човек преживява благоприятния аспект на Върховния; като осъзнае Парамтм, всепроникващият му аспект, той получава още по-висше просветление, а като види Личността на Бога лице в лице, преданият осъзнава най-благоприятния аспект на Върховния. Тъй като е наречен философ, поддръжник, доброжелател и пр., Върховният не може да е безличностен. Това е заключението на Шрӣ Ӣшопаниад. Думата пуан (поддръжник) има особено значение: на своя предан Бог дава специална подкрепа, макар че поддържа всички живи същества. След като преодолее безличностното брахма-джьоти и види личностния облик на Бога и най-благоприятната му вечна форма, преданият изцяло осъзнава Абсолютната Истина.

В Бхагават сандарбха Шрӣла Джӣва Госвмӣ казва: „Завършена представа за Абсолютната Истина ни дава Личността на Бога, защото Той е всемогъщ и притежава съвършени трансцендентални енергии. Цялостната енергия на Абсолюта не може да се осъзнае в брахма-джьоти, затова Брахман представлява само частично осъзнаване на Божествената Личността. О, учени мъдреци, първата сричка на думата Бхагавн (бха) има две значения: едното е „този, който поддържа всичко“, а другото – „пазител“. Втората сричка (га) означава „принцип“, „предводител“ или „създател“. Сричката ван означава, че всяко живо същество живее в него и Той живее във всяко същество. С други думи, трансценденталният звук бхагавн изобразява безкрайното знание, могъщество, енергия, богатство, сила и влияние, напълно лишени от материални замърсявания.“

Бог се грижи изцяло за безкористните си предани и ръководи напредъка им по пътя към съвършената преданост. Като техен водач, Той ги възнаграждава с желания резултат от преданото служене и им дава себе си. По безпричинната му милост преданите виждат Бога лице в лице и така Той им помага да достигнат най-висшата духовна планета, Голока Вндвана. Като върховен творец, Той може да дари преданите с всички необходими качества, така че накрая да го достигнат. Бог е причината на всички причини; казано другояче, след като за него самия няма причина, Той е изначалната причина. И се наслаждава на себе си, като проявява собствената си вътрешна енергия. Външната енергия не се проявява непосредствено от него; Той се разширява в пуруите и чрез тях поддържа различните части на материалното проявление. С тези експанзии Той създава, поддържа и унищожава космическото проявление.

Живите същества също са обособени негови експанзии. Понеже някои от тях искат да бъдат господари, подражавайки на Върховния господар, Той им разрешава да проникнат в космическото творение, където им е предоставена възможност да осъществят склонността си към господство. Поради съществуването на тези частици от Бога, живите същества, целият осезаем свят се движи по закона на действията и последствията. Живите същества получават възможността да господстват над материалната природа, но крайният повелител е самият Бог в пълния си аспект Парамтм – един от пуруите.

Следователно съществува огромна разлика между живото същество, наречено тм, и управляващия Бог, Парамтм – т.е. между душата и Свръхдушата. Парамтм управлява, а тм е подчинена; затова те не могат да бъдат на едно ниво. Парамтм винаги помага на тм и по тази причина е неизменният спътник на живото същество.

Всепроникващият аспект на Бога – Брахман, съществува във всички състояния на будност, сън и непроявеност. От него джӣва-шакти (жизнената сила) се проявява като обусловени и освободени души. Бог, източникът на Парамтм и на Брахман, е източник на живите същества и на всичко съществуващо. Този, който знае това, се посвещава на предано служене. Такива чисти, напълно осъзнати предани, са привързани към Бога с цялото си сърце и когато се съберат заедно, не вършат нищо друго, освен да възхваляват трансценденталните му дейности. Осъзналите само аспекта Брахман или Парамтм не могат да оценят поведението на съвършените предани. Бог винаги помага на чистите предани, като разкрива в сърцата им необходимото знание и с особено благоволение разпръсква мрака на невежеството. Умозрителните философи и йогӣте не могат да си представят това, защото разчитат повече или по-малко на собствените си сили. Както се казва в Каха Упаниад (1.2.23), Бог може да бъде узнат само от тези, към които прояви благоразположението си, и от никой друг. С това особено благоволение Той дарява единствено чистите си предани. Тук Шрӣ Ӣшопаниад насочва вниманието ни към благоволението на Бога, който се намира отвъд обсега на брахма-джьоти.