Мантра трета

Човешкият живот, за разлика от животинския, има много големи отговорности. Личностите, съзнаващи тези отговорности и работещи в такъв дух, се наричат сури, божествени. А тези, които ги пренебрегват или не знаят за тях, се наричат асури, демонични. Човешките същества от цялата Вселена принадлежат към единия или към другия вид. В г Веда се казва, че сурите винаги се стремят към лотосовите нозе на Върховния Бог Виу и действат по съответния начин. Пътищата им са озарени като пътя на слънцето.

Интелигентните човешки същества не трябва да забравят дори за миг, че са получили този вид тяло след милиони години в различни форми на живот от еволюционния цикъл. Понякога сравняват материалния свят с океан, а човешкото тяло – със здрав кораб, построен, за да прекоси океана. Ведическите писания и чриите, святите учители, са опитният капитан, а възможностите на човешкото тяло са благоприятни ветрове, които помагат на кораба да се движи плавно към желаната цел. Ако въпреки всички тези преимущества човек не използва живота си в максимална степен, за да постигне себепознание, той е асура и трябва да бъде смятан за тма-хна, убиец на душата. Убийците на душата са обречени да пропаднат до най-тъмните области на невежеството и дълго да страдат там. Шрӣ Ӣшопаниад ни предупреждава съвсем недвусмислено.

Жизнените нужди на свинете, кучетата, камилите, магаретата и пр. са не по-маловажни от нашите. Но животните ги удовлетворяват при ужасни условия, докато човешките същества са получили от природните закони всичко необходимо за удобно съществувание – защото човешката форма на живот има по-голяма стойност от животинската. Защо човекът живее по-добре от свинете и от другите животни? Защо високопоставеният служител разполага с всички условия за приятен живот, а обикновеният чиновник е лишен от това? Защото високопоставеният служител трябва да изпълнява задължения от по-висш порядък. По същия начин човешките същества имат по-висши задължения от животните, чиято единствена работа е да пълнят гладните си стомаси.
Съвременната душегубна цивилизация само е увеличила проблемите на празните стомаси. Когато се обърнем към някое излъскано животно, човек от съвременната цивилизация, и го помолим да се занимае със себепознание, той ще каже, че иска да работи, за да задоволи стомаха си и че гладният не се нуждае от себепознание. Но природните закони са жестоки въпреки неговото отричане на себепознанието и голямото му желание да работи за стомаха си, той постоянно е изправен пред заплахата от безработица.

Тази човешка форма на живот сме получили не за да работим като магарета, свине и кучета, а за да постигнем висшето съвършенство в живота. Ако не се погрижим да осъзнаем себе си, природните закони ще ни заставят да работим без отдих, дори и да не искаме. В тази епоха човешките същества са принудени да работят непосилно като магарета и биволи, които теглят каруци. В тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниад се говори за някои от местата, където асурите биват изпращани да работят. Ако не изпълни дълга си на човешко същество, човек ще трябва да отиде на планетите, наречени асуря, да се роди в нисша форма на живот и да работи несвястно в мрак и невежество.

В Бхагавад-гӣт (6.41-43) се казва, че хората, които са започнали без да довършат процеса на себепознанието, но са положили искрени усилия, за да осъществят връзката си с Бога, получават възможността да се родят в семейство на шучи или шрӣмат. Шучи означава духовно извисен брхмаа, а шрӣмат означава вайшя, представител на търговското съсловие. Тоест на неуспелите да постигнат себепознание се предоставя нова, по-добра възможност в следващия живот заради искрените усилия в настоящия. Щом като даже те биха се родили в уважавани и благородни семейства, представете си положението на постигналите пълен успех.
Дори само опитът да се разбере Бога осигурява раждане в богато или благородно семейство. Но тези, които не правят дори опит и искат да останат покрити от илюзията, заклетите материалисти, пристрастени към материално наслаждение, пропадат до най-мрачните владения на ада, както потвърждава цялата ведическа литература.
Понякога такива асури демонстрират религиозни занимания, но крайната им цел е материално благополучие. Бхагавад-гӣт (16.17-18) ги осъжда, наричайки ги тма-самбхвита – хора, които са считани за велики поради заблуда и са получили власт благодарение на материалното си богатство и гласовете на невежите. Такива асури са далеч от себепознанието и разбирането за ӣшвся – всичко като собственост на Бога; те ще пропаднат до най-мрачните владения.

Заключението е, че като човешки същества ние сме предопределени не само да решаваме икономически проблеми в една несигурна среда, но и да разрешим проблемите на материалния живот, в който се намираме по законите на природата.