Мантра седма

С изключение на споменатите по-горе мадхяма-адхикрӣ и уттама-адхикрӣ, никой не вижда правилно духовното положение на живото същество. Живите същества са качествено еднакви с Върховния, както искрите са качествено еднакви с огъня. И все пак искрите не са огън, когато става дума за количество. Количеството топлина и светлина на огъня е различно от това на искрите. Мах-бхгавата, великият предан, вижда единство, в смисъл че вижда всичко като енергия на Върховния Бог. Между енергията и източника ѝ няма разлика; това предполага единството. Думата „огън“ не би имала смисъл, без топлина и светлина, но от аналитична гледна точка светлината и топлината се различават от огъня. Така че в същността си топлината, светлината и огънят са едно и също нещо.

В тази мантра думите екатвам анупашята означават, че човек трябва да вижда единството на всички живи същества от гледна точка на свещените писания. Отделната искра от върховното цяло притежава почти осемдесет процента от качествата му, но не е количествено равностойна на Върховния Бог. Тези качества съществуват у нея в нищожно количество, тъй като живото същество е нищожно малка частица от върховното цяло. Това е като капката вода и океана: количеството сол в капката не може да се сравнява с количеството, съдържащо се в целия океан. Но качеството на солта в капката, т.е. химичният ѝ състав, е еднакво с качеството на солта в целия океан. Ако индивидуалното живо същество беше равно качествено и количествено на Бога, не би било възможно да попадне под влияние на материалната енергия. В предишните мантри вече бе обсъдено, че нито едно живо същество, нито дори могъщите полубогове не могат да превъзхождат Върховното същество в никакво отношение. Следователно екатвам не означава, че живото същество е равностойно на Върховния по всякакъв начин. Тази дума в по-широк смисъл посочва, че те имат общ интерес, както членовете на едно семейство имат общи интереси; или за различни граждани на една нация националният интерес е един. Тъй като живите същества са членове на единното върховно семейство, техният интерес и този на Върховното същество не се различават. Всяко живо същество е син на Върховното същество. Както се казва в Бхагавад-гӣт (14.3-4), живите създания в цялата Вселена – птици, влечуги, мравки, риби, дървета и пр. – произлизат от междинната енергия на Бога. Следователно принадлежат към семейството на Върховното същество. И няма сблъсък на интереси.

На духовните същества е отредено да се наслаждават; както се казва във Веднта сӯтра (1.1.12): нанда-майо'бхст. По природа на всяко живо същество – включително Върховния и неговите частици – е дълбоко присъщо вечното наслаждение. Живите същества затворени във временното убежище на материалното тяло постоянно се стремят към наслаждение, но го търсят на погрешно място. Освен материалното съществува и духовно равнище, където Върховният се наслаждава с безбройните си спътници; там няма и следа от материални качества, затова се нарича ниргуа. На равнището ниргуа няма никакви препятствия пред наслаждението. В материалния свят постоянно има сблъсъци между отделните индивиди, защото в наслаждението липсва обединяващото звено. Истинското обединяващо звено е Върховният Бог; Той е в центъра на възвишения духовен танц рса. На нас ни е отредено да се присъединим към него и да се наслаждаваме на живот, в който има един-единствен трансцендентален интерес,  без никакъв сблъсък. Това е висшето равнище на духовен интерес. Веднага щом се постигне тази съвършена форма на единство, изчезва всяка илюзия (моха) и скръб (шока).

Една безбожна цивилизация възниква от илюзията и следствие от такава цивилизация е скръбта. Атеистичната цивилизация, изградена от съвременните политици, винаги е изпълнена с безпокойства, защото може да бъде унищожена във всеки един момент. Това е природен закон. Както се казва в Бхагавад-гӣт (7.14), никой освен отдалите се в лотосовите нозе на Бога, не може да преодолее строгите повели на природата. Така че ако искаме да се освободим от всяка илюзия и безпокойство и да създадем единство въпреки различните интереси, във всичките ни дейности трябва да присъства Върховният.

Резултатите от нашата дейност трябва да се използват само в служба на Бога и за никаква друга цел. Защото, само когато служим на неговите интереси, ще можем да проумеем интереса тма-бхӯта, за който се говори тук. Той не се различава от брахма-бхӯта, споменат в Бхагавад-гӣт (18.54). Върховната тм е самият Бог, а живото същество е нищожно малката тм. Върховната тм, Парамтм, сама поддържа индивидуалните безкрайно малки живи същества, защото Бог иска да се наслаждава на любовта им. Бащата се продължава в децата си и ги отглежда, за да им се радва. Ако децата се подчиняват на бащината воля, семейните дела ще вървят гладко, при общи интереси и в приятна атмосфера. Същите отношения съществуват в трансценденталното абсолютно семейство на Пара-брахман, Върховния Дух.

Пара-брахман е толкова личност, колкото са и индивидуалните същества. Те не са безличностни. Тези трансцендентални личности са изпълнени с трансцендентално блаженство, знание и вечен живот. Това е действителното положение в духовното битие и когато го осъзнае напълно, човек веднага се отдава в лотосовите нозе на Върховното същество, Шрӣ Ка. Но такъв махтм, велика душа, се среща много рядко, защото това трансцендентално познание се постига след много, много животи. Веднъж постигнато, то унищожава илюзията и скръбта, страданията на материалното битие, раждането и смъртта, през които преминаваме в сегашното си съществуване. Това научаваме от тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниад.