Мантра девета

В тази мантра се сравняват две понятия: вид и авид. Несъмнено авид (невежеството) е много опасно, но вид (знанието), когато е объркано или погрешно насочено, е още по-опасно. Тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниад е по-актуална в днешно време, отколкото когато и да било преди. Съвременната цивилизация бележи значителен напредък по отношение на общото образование, но в резултат хората никога не са били така нещастни, защото на материалното развитие се отделя прекалено внимание, за сметка на най-важният аспект в живота – духовния.

Що се отнася до вид, в първата мантра много ясно се обясни, че собственик на всичко е Върховният Бог и пренебрегването на този факт е невежество. Колкото повече човек забравя тази житейска истина, толкова повече затъва в мрака. От тази гледна точка атеистичната цивилизация, насочена към така наречения напредък в образованието, е много по-опасна от цивилизацията, в която повечето хора са слабо „образовани“.

Има различни категории хора – кармӣ, гнӣ и йогӣ. Кармӣте се занимават с дейности, целящи сетивно наслаждение. Под флага на индустриализацията, икономическото развитие, алтруизма, политическата активност и пр. почти 99,9 процента от хората на съвременната цивилизация са погълнати от дейности за сетивно наслаждение. В основата им, повече или по-малко, стои удовлетворение на сетивата, а не съзнанието за Бога, описано в първа мантра.

На езика на Бхагавад-гӣт (7.15) хората, отдали се на грубото сетивно наслаждение, са мӯха – магарета; магарето е олицетворение на глупостта. Според Шрӣ Ӣшопаниад устремените в безполезно преследване на сетивното наслаждение, обожават авид. И поддръжниците на такава цивилизация в името на образователния прогрес причиняват много повече злини от простите преследвачи на грубото сетивно наслаждение. Напредъкът в знанието на безбожните хора е опасен като скъпоценен камък върху качулката на кобра. Кобрата, украсена със скъпоценен камък, е по-отровна от всяка друга кобра. А според Хари-бхакти судходая (3.11.12) напредъкът в образованието, осъществяван от невярващите, е като украшения по труп. В Индия, както и в много други страни някои хора спазват обичая да устройват процесия с мъртвото тяло, украсено за удовлетворение на скърбящите роднини. В този смисъл съвременната цивилизация е шарена черга от най-различни дейности, предназначена да прикрива непрестанните страдания в материалното съществуване. Тези дейности са насочени към сетивното наслаждение; но над сетивата се намира умът, над ума е интелигентността, а над интелигентността стои душата. И целта на истинското образование би трябвало да е себепознанието, осъзнаването на духовната стойност на душата. Всяко образование, което не води до подобно осъзнаване, трябва да се смята за авид, за незнание. С такива безпросветни занимания човек пропада до най-мрачните области на невежеството.

Според Бхагавад-гӣт (2.42, 7.15) обърканите педагози са известни като веда-вда-рата и мяпахта-гна. Те могат да бъдат и атеистични демони, най-нисшите измежду хората. Веда-вда-рата се представят за големи познавачи на ведическата литература, но за нещастие, напълно са се отклонили от целта на Ведите. В Бхагавад-гӣт (15.15) се казва, че целта на Ведите е да се познае Божествената Личност. Но тези веда-вда-рата не проявяват никакъв интерес към Божествената Личност. Тъкмо обратното, те са запленени от стремежи за достигане на райските планети.

Както вече стана ясно от първата мантра, трябва да знаем, че Божествената Личност е собственик на всичко, и да сме доволни от отреденото ни за задоволяване на жизнените потребности. Целта на ведическите писания е да пробудят това съзнание за Бога у потъналите в забрава живи същества. Същият принцип е отразен по различни начини в различните писания по света, за да може глупавото човечество да го разбере. Така крайната цел на всички религии е да ни върне при Бога.

Но вместо да проумеят смисъла на Ведите, веда-вда-рата приемат за даденост, че крайната им цел са такива странични резултати като постигане на райско сетивно наслаждение. Всъщност похотливият стремеж към това наслаждение е основна причина за материалното робство на тези хора. Те заблуждават другите, тълкувайки погрешно ведическата литература. Понякога те дори осъждат Пурите, автентичните обяснения на Ведите, предназначени за обикновени хора. Веда-вда-рата обясняват Ведите по собствен начин, пренебрегвайки авторитета на великите учители, чриите. Те са склонни да издигат някоя безскрупулна личност от своите среди и да я представят за водещ познавач на ведическото знание. Тези веда-вда-рата са осъдени в настоящата мантра на Шрӣ Ӣшопаниад с много подходящите санскритски думи видм-рата. Видм се отнася до изучаването на Ведите, защото те са източника на цялото знание (вид), а рата означава „зает“. Тоест Видм-рата е „този, който се занимава с изучаване на Ведите“. Така наречените „изучаващи“ се порицават тук, защото, пренебрегвайки чриите, те остават невежи за целта на Ведите. Свикнали да откриват във всяка ведическа дума изгодния за себе си смисъл, те не разбират, че ведическите писания са необикновени книги и могат да бъдат проумени единствено в системата на ученическата приемственост.

Човек трябва да се обърне към истински духовен учител, за да разбере трансценденталното послание на Ведите. Това е наставление от Муака Упаниад (1.2.12). Но веда-вда-рата си имат свои чрии, извън трансценденталната ученическа приемственост. По този начин, като тълкуват погрешно ведическите писания, те са се устремили към най-тъмното невежество. И ще пропаднат дори повече от ония, които нямат никаква представа за Ведите.

Хората от категорията мяпахта-гна сами се обявяват за „богове“. Те смятат себе си за Бог и мислят, че не е необходимо да се обожава никакъв друг Бог. Биха приели да се кланят на кой да е обикновен човек, стига да е богат, но никога няма да обожават Божествената Личност. Без да съзнават собствената си глупост, те никога не се замислят над въпроса, как така Бог ще попадне в плен на м, собствената си илюзорна енергия. Ако това беше възможно, илюзията би била по-могъща от него. Те твърдят, че Бог е всесилен, но щом е всесилен, как тогава бива победен от м? Тези самопровъзгласили се „богове“ не могат да дадат много ясен отговор на такива въпроси, те просто са доволни, че са станали „богове“.