Глава 10

Тук се описва как били проклети Налакӯвара и Маигрӣва и как по блаженото желание на великия мъдрец Нрада били освободени от Ка.

Двамата велики полубогове Налакӯвара и Маигрӣва били синове на Кувера, който пък бил пазач на съкровищата на полубоговете и велик предан на Шива. По милостта на Шива материалното богатство на Кувера нямало граници. Както синовете на богатите хора често се пристрастяват към виното и жените, така и двамата сина на Кувера били много привързани към тези неща. Веднъж те пожелали да се наслаждават и влезли в градината на Шива в областта Каилса на брега на Мандкинӣ Ганг. В тази благоуханна градина те пили много и слушали нежните песни на красивите жени, които ги съпровождали. Напълно пияни, те влезли в Ганг, която била изпълнена с лотосови цветя, и започнали да се забавляват с младите момичета, както мъжкият слон се забавлява във водата със слониците.

Докато се развличали така, неочаквано оттам минал великият мъдрец Нрада. Той разбрал, че Налакӯвара и Маигрӣва са прекалено пияни и дори не могат да го видят, че минава. Момичетата не били толкова пияни, много се засрамили, задето стоят голи пред великия мъдрец, и бързо се покрили. Двамата сина на полубога Кувера били в такова състояние, че не можели да осъзнаят присъствието на Нрада и затова не покрили телата си. Като видял до каква степен са деградирали, Нрада пожелал да им стори добро и ги дарил с безпричинната си милост, като ги проклел.

Тъй като изпитал съжаление към тях, великият мъдрец поискал да сложи край на лъжливото им наслаждение: пиянството и забавленията с млади момичета. Той поискал да видят Бог Ка лице в лице. И намислил да ги прокълне по следния начин. Той казал, че влечението към материално наслаждение се дължи на преобладаващата материална проявна форма страст. Когато в материалния свят някой е надарен с материално богатство, обикновено той се пристрастява към три неща: пиянство, секс и хазарт. Освен това материално заможните хора, горди с натрупаното си богатство, изгубват всякаква милост и започват да избиват животните, като отварят кланици. А за самите себе си мислят, че никога няма да умрат. Тези глупаци са като заслепени от тялото си и забравят за законите на природата. Те забравят, че дори да се издигне чак до цивилизацията на полубоговете, накрая материалното тяло пак ще се превърне на пепел. А докато е живо, както и да изглежда отвън, вътре в него има само изпражнения, урина и различни червеи. И тъй като са завистливи и вършат насилия спрямо други тела, материалистите не могат да разберат крайната цел на живота. Затова в следващия си живот са принудени да се отправят към владенията на ада. Заради временното тяло тези глупаци вършат всякакви грехове и не са в състояние да разберат дори дали това тяло наистина им принадлежи. Обикновено се казва, че тялото принадлежи на този, който го храни. Следователно можем да се замислим дали тялото принадлежи на нас лично или на господаря, на когото служим. Робовладелецът има пълни права над телата на робите, защото ги храни. Тогава с право можем да се запитаме дали тялото принадлежи на бащата, който е дал семето, или господар е майката, в чиято утроба то се развива.

Глупавите хора извършват най-различни грехове, защото се отъждествяват с материалното си тяло. Но човек трябва да е достатъчно интелигентен и да разбере на кого принадлежи това тяло. Глупакът убива други животни, за да поддържа тялото си, но не разбира дали то е негова собственост, дали принадлежи на баща му, на майка му или на дядо му по майчина линия. Понякога бащата подарява дъщеря си на някого, при условие той да отгледа сина ѝ като собствено дете. Също така тялото може да бъде собственост на друг, по-силен човек, който да го кара да работи за него. Понякога тялото на роба се продава на робовладелеца с потвърждение, че ще принадлежи на господаря. А когато дойде краят на живота, тялото става собственост на огъня, защото го запалват и то се превръща на пепел. Или пък го хвърлят на улицата, за да го изядат кучетата и лешоядите.

Преди да извърши каквито и да било грехове, за да поддържа тялото си, човек трябва да разбере на кого принадлежи то. В крайна сметка можем да заключим, че тялото се създава от материалната природа, накрая се слива с нея и следователно принадлежи на материалната природа. Човек не трябва да се заблуждава, че тялото му принадлежи. Каква нужда има тогава да се занимава с убийства, за да поддържа някаква измамна собственост? Защо трябва да убива невинни животни, за да поддържа тялото си?

Когато човек е заслепен от фалшивия блясък на богатството, той не обръща никакво внимание на моралните наставления и се отдава на алкохола, жените и избиването на животни. При това положение един беден човек е в по-изгодна позиция, защото когато мисли за себе си, той се съобразява и с другите тела. Той не желае да причинява на другите тела беди, защото лесно разбира, че когато се нарани, чувства болка. Затова великият мъдрец Нрада решил, че полубоговете Налакӯвара и Маигрӣва трябва да бъдат поставени в живот, лишен от всякакво богатство.

Този, който има бодежи в тялото си, не пожелава на другите да страдат от това; един добър бедняк не пожелава на другите да изпадат в бедност. Обикновено този, който се е измъкнал от беднотията и е успял да забогатее, в края на живота си основава някаква благотворителна институция в полза на бедните. С две думи, състрадателният бедняк се отнася със съчувствие към болките и страданията на другите. Един бедняк рядко е високомерен и горделив и е освободен от слепи увлечения. Той е доволен от всичко, което получава по милостта на Бога.

Да останеш беден, е един вид отречение. Именно затова според ведическата култура брхмаите трябва да живеят в бедност, за да се спасят от фалшивия блясък на материалното богатство. Чувството за фалшив престиж, породено от непрестанно нарастващото материално благополучие, е голяма пречка за духовното освобождение. Един беден човек не може да затлъстее от прекомерно ядене. И тъй като не може да яде повече, отколкото е необходимо, сетивата му не са прекалено неспокойни. Когато сетивата не са много необуздани, човек не извършва насилия.

Друго предимство на бедността е, че святите личности лесно влизат в домовете на бедните, които пък могат да се възползват от общуването с тях. Един много богат човек не позволява всеки да влиза в къщата му и святите личности трудно могат да проникнат вътре. Според ведическата традиция святите личности се представят за просяци, за да могат под претекст, че просят, да влизат във всички къщи. За семейните, които обикновено са забравили всичко за духовния напредък поради това че са погълнати от семейните си работи, е от особено значение да общуват със святи личности. Един беден човек има голяма възможност да се освободи, като общува със светец. Какъв смисъл има да се гордееш с материалното си богатство и престиж, ако си лишен от общуване със святи личности и предани на Върховната Божествена Личност?

Великият мъдрец Нрада решил, че негов дълг е да постави тези полубогове в такова положение, при което няма да бъдат измамно горди с материално богатство и престиж. Нрада им съчувствал и искал да ги измъкне от деградацията им. Те били в проявната форма на мрака и тъй като не можели да владеят сетивата си, били пристрастени към другия пол. За една свята личност като Нрада било дълг да ги спаси от жалкото им положение. Когато живото същество е в тяло на животно, то не е в състояние да проумее, че е голо. Но Налакӯвара и Маигрӣва били синове на Кувера – много видна личност, пазач на съкровищата на полубоговете. И въпреки това били напълно безотговорни, досущ като животни. Тъй като били пияни, те не можели да осъзнаят, че са голи. Принцип на една човешка цивилизация е долната част на тялото да се покрива и когато мъжете и жените забравят това, те деградират. Затова Нрада мислел, че най-добро наказание за тях е да ги превърне в неподвижни живи същества, т.е. в дървета. По законите на природата дърветата не могат да се движат. Макар че са покрити от проявлението на невежеството, те не могат да навредят никому. Великият мъдрец Нрада помислил, че въпреки наказанието да станат дървета, ще бъде добре да им запази паметта, за да знаят защо са наказани. Обикновено когато смени тялото си, живото същество забравя миналия си живот, но в особени случаи, като този с Налакӯвара и Маигрӣва, по милостта на Бога човек може да си спомня.

И мъдрецът Нрада намислил да остави двамата полубогове в тела на дървета в продължение на сто години по летоброенето на полубоговете. След това по безпричинната му милост те щели да имат щастието да видят лице в лице Върховната Божествена Личност. И така отново щели да се издигнат до живот сред полубоговете и великите предани на Бога.

След това великият мъдрец се върнал в своята обител Нряшрама, а двамата полубогове се превърнали в дървета близнаци арджуна. Двамата полубогове били дарени с безпричинната милост на Нрада и получили възможност да израснат в двора на Нанда и да видят Бог Ка лично.

Макар че детето Ка било вързано за дървения хаван, то тръгнало към двете дървета, за да изпълни предсказанието на великия си предан Нрада. Бог Ка знаел, че Нрада е негов велик предан и че двете дървета арджуна пред него са всъщност синовете на Кувера. Той си помислил: „Сега трябва да изпълня думите на моя велик предан Нрада.“ После се проврял между двете дървета. Той успял да мине, но огромният дървен хаван паднал и се заклещил между дърветата. Бог Ка използвал това и с огромна сила дръпнал въжето, с което бил вързан хаванът. Двете дървета се стоварили със страхотен трясък заедно с всичките си клони. От повалените стволове изскочили две велики същества, които сияели като лумнал огън. Всичко наоколо се осветило и станало още по-красиво. Двете пречистени тела застанали пред детето Ка и се поклонили, за да отдадат почитанията и молитвите си:

„Скъпи Боже Ка, Ти си изначалната Божествена Личност, господарят на всички мистични сили. Учените брхмаи знаят много добре, че космическото проявление е експанзия на твоите енергии, които понякога са проявени, а понякога – непроявени. Ти даряваш живите същества с живот, тяло и сетива. Ти си Виу, вечният Бог, който е всепроникващият и нетленен властител на всичко. Ти си първоначалният източник на космическото проявление, което действа под магията на трите проявни форми на материалната природа – добро, страст и невежество. Като Свръхдуша, Ти пребиваваш във всички многообразни форми на живите същества и отлично знаеш какво става в техните тела и умове. Затова ти си върховният господар на дейностите на всички живи същества. Но макар да се намираш сред всичко това, което е омагьосано от проявните форми на материалната природа, Ти не си подвластен на тези замърсяващи качества. Никой, който е управляван от трите проявни форми на материята, не може да разбере трансценденталните ти качества, които са съществували и преди творението. Затова Ти се наричаш Върховен Брахман и постоянно си възхваляван от собствените си вътрешни енергии.“

„В материалния свят Ти можеш да бъдеш узнат единствено чрез различните ти инкарнации. Макар че приемаш различни видове тела, тези тела не са част от материалното творение. Те притежават трансценденталното могъщество на безкрайното богатство, сила, красота, слава, мъдрост и отречение. В материалното съществуване между тялото и собственика му има разлика, но тъй като Ти се появяваш в изначалното си духовно тяло, при теб няма такава разлика. Когато се появяваш, необикновените ти дейности сочат, че Ти си Върховната Божествена Личност. Тези необикновени дейности не са по силите на никое обусловено живо същество. Ти си тази Върховна Божествена Личност, която сега е дошла, за да даде раждане и смърт на живите същества, както и да ги дари с освобождение, и Ти идваш с всичките си пълни експанзии. Ти можеш да дадеш на всеки всякаква благословия. О, Господи! О, извор на цялото богатство и доброта, отдаваме Ти най-смирените си почитания. Ти си Върховната Божествена Личност, източник на спокойствие и мир, най-великата личност в династията на цар Яду. О, Господи, нашият баща, полубогът Кувера, е твой слуга. Великият мъдрец Нрада също е твой слуга и единствено по тяхната милост сега ние можем да те видим лично. Затова се молим винаги да сме потопени в трансценденталното любовно служене на теб, като говорим единствено за твоето величие и слушаме за твоите трансцендентални дейности. Дано ръцете ни и другите части на тялото ни винаги бъдат заети в служене на теб, умовете ни винаги да са съсредоточени върху твоите лотосови нозе, а главите ни да са сведени пред всепроникващата Ти вселенска форма.“

Когато полубоговете Налакӯвара и Маигрӣва свършили молитвите си, Бог Ка, господарят и собственикът на Гокула, завързан за дървения хаван с въжетата на майка Яшод, се усмихнал и казал: „Аз знаех, че великият ми предан, мъдрецът Нрада, ви е оказал безпричинна милост, като ви е избавил от отвратителната ви горделивост, чиято причина беше невероятното богатство на вашето семейство и изключителната ви красота. Той ви спаси от пропадане до низшите, адските условия на живот. Аз знаех всичко това. Вие сте щастливи не само защото бяхте проклети от него, но и защото имахте великата възможност да го видите. Ако някой успее да срещне такава свята личност като Нрада, който винаги е толкова лъчезарен и милостив към всеки, тази обусловена душа веднага получава освобождение. Това е все едно да застанеш под косите лъчи на слънцето – нищо няма да препятства зрението ти. О, Налакӯвара и Маигрӣва, вие постигнахте най-големия успех, защото развихте екстатична любов към мен. Това е последното ви раждане в материалния свят. Сега можете да се върнете в жилището на баща си на райските планети и ако запазите настроението си да ми служите предано, ще бъдете освободени още в този си живот.“

След това полубоговете обиколили много пъти Бога, покланяли му се отново и отново и после си отишли. А Богът останал вързан за дървения хаван.