Глава 11

Когато двете дървета арджуна рухнали на земята с трясък, подобен на тътена на гръмотевица, там веднага дотичали всички жители на Гокула, включително и Нанда Махрджа. Те били много удивени как изведнъж дърветата са се съборили. Не можели да си обяснят как е станало това и били много объркани. Когато видели детенцето Ка, завързано за дървения хаван с въжетата на Яшод, те веднага решили, че някой демон е съборил дърветата. Иначе как е възможно? Същевременно те били много смутени, защото все с Ка се случвали такива необикновени произшествия. Докато възрастните пастири разсъждавали така, дечицата, които си играели наоколо, им казали, че дърветата паднали, защото Ка дръпнал дървения хаван, за който бил завързан. „Ка тръгна между дърветата, дървеният хаван се преобърна и се заклещи между тях – започнали да обясняват те. – След това Ка дръпна въжето и дърветата паднаха. Тогава от тях излязоха двама блестящи човека и започнаха да говорят с Ка.“

Повечето пастири не повярвали на думите на децата. Те не можели дори да допуснат, че такива неща са възможни. Но някои повярвали и казали на Нанда Махрджа: „Твоят син се различава от всички други деца. Нищо чудно Той да го е направил.“ Щом чул за необикновените способности на сина си, Нанда Махрджа се усмихнал. Той се приближил и развързал възела, за да освободи прекрасното си дете. След като бил отвързан, Ка веднага се озовал в прегръдките на по-възрастните гопӣ. Те го отвели в двора на къщата, започнали да пляскат с ръце и да възхваляват невероятните му дейности. Кш̣а също започнал да пляска с тях, сякаш е най-обикновено дете. Върховният Бог Ка запял и затанцувал като кукла в ръцете на гопӣте, оставяйки се изцяло в тяхна власт.

Понякога майка Яшод молела Ка да ѝ донесе дървено трупче, за да седне. Макар че то бивало прекалено тежко за едно дете, Ка го домъквал някак си до майка си. Понякога, докато обожавал Нряа, баща му го молел да му донесе дървените чехли и Ка с големи усилия ги слагал на главата си и му ги занасял. Когато го молели да вдигне нещо прекалено тежко, Той само повдигал раменцата си. Така всеки ден, всеки миг Той бил източник на постоянно удоволствие за родителите си. Богът проявявал детските си дейности пред жителите на Вндвана, защото искал да покаже на великите философи и мъдреци, които търсят Абсолютната Истина, как желанията на чистите предани управляват и подчиняват Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност.

Веднъж край къщата на Нанда Махрджа минала продавачка на плодове. Като я чул да вика: „Който иска плодове, нека дойде при мен!“, – Ка бързо гребнал в шепичката си малко жито и изтичал да го размени за плодове. В онези дни търговията била разменна – Ка бил виждал родителите си да разменят зърно за плодове и за други неща и затова направил същото. Но ръчичките му били много малки, а и Той не ги стискал твърде внимателно и зърното се сипело. Жената, която била дошла да продава плодове, видяла това и така била запленена от красотата на Бога, че взела малкото зрънца, останали в шепичката му, и му напълнила ръчичките с плодове. Тогава изведнъж видяла, че кошницата ѝ с плодове се е напълнила със скъпоценни камъни. Богът дарява всички благословии. Ако някой му даде нещо, не губи, а печели милиони пъти.

Един ден Бог Ка, освободителят на дърветата арджуна, си играел с Баларма и другите деца на брега на Ямун. Тъй като вече денят превалял, Рохиӣ, майката на Баларма, отишла да ги извика обратно вкъщи. Но те били толкова увлечени в игрите с приятелчетата си, че не искали да се връщат, а да играят още и още. Когато Рохиӣ видяла, че няма да може да ги прибере вкъщи, тя се върнала и изпратила да ги вика майка Яшод. Майка Яшод толкова обичала сина си, че щом излязла да го вика да се прибира вкъщи, гърдите ѝ се напълнили с мляко. Тя високо извикала: „Скъпо мое дете, моля те, прибирай се вкъщи. Времето за обяд вече мина.“ После казала: „Скъпи мой Ка, о, мое лотосооко дете, моля те, ела да пиеш от млякото ми. Вече достатъчно игра. Сигурно си много гладно, мое скъпо малко детенце. Сигурно си уморено от толкова много игри.“ Тя викала и Баларма: „Хайде, мили мой, Ти си славата на семейството, моля те, веднага се връщай с малкото си братче Ка. Цяла сутрин играхте – вече трябва да сте уморени. Моля ви, идвайте да обядвате. Бащата ви Нанда Махрджа чака. Върнете се, за да може да започне да яде.“

Щом Ка и Баларма чули, че Нанда Махрджа ги чака и че няма да обядва без тях, те тръгнали да се връщат. Другарчетата им започнали да хленчат: „Ка ни изоставя на най-интересното място, следващия път няма да го пуснем да си ходи.“

След това го заплашили, че повече няма да му дават да играе с тях. Ка се уплашил и вместо да си отиде у дома, се върнал обратно да играе с момченцата. Тогава майка Яшод започнала да се кара на децата и рекла на Ка: „Драги Ка, Ти какво си мислиш, че си някакъв уличник ли? Че нямаш дом ли? Бързо се прибирай вкъщи! Целият си се изпоцапал с тези игри от ранна сутрин! Идвай си да се изкъпеш. Още повече, днес е тържеството по случай твоя рожден ден. Трябва да се върнеш вкъщи и да подариш крави на брхмаите. Виж само другарчетата си – как са ги украсили и накичили майките им! Ти също трябва да си чист, да си облечен с хубави дрехи и да носиш украшения. Моля те, ела, изкъпи се, облечи се празнично и тогава отново ще отидеш да играеш.“

Така майка Яшод викала Бог Ка и Баларма, които великите полубогове като Брахм и Шива обожават. Тя мислела за Ка и Баларма като за свои деца.

Когато децата на майка Яшод – Ка и Баларма – се прибрали у дома, тя хубаво ги изкъпала, облякла ги и им сложила украшения. След това повикала брхмаите и децата им подарили от нейно име много крави по случай рождения ден на Ка. Така тя чествала у дома си празничната рождена церемония за Ка.

Скоро след последното произшествие всички пастири начело с Нанда Махрджа се събрали и започнали да се съвещават как да сложат край на безпокойствата, причинявани от демоните в Махван. На това събрание присъствал и Упананда, братът на Нанда Махрджа. Той бил известен като начетен човек с голям опит и желаел доброто на Ка и Баларма. Упананда влязъл в ролята на водач и казал на събралите се пастири: „Скъпи приятели! Трябва да си заминем оттук, защото тук постоянно идват големи демони, които развалят мира и спокойствието и се опитват да убиват малки деца. Вземете само Пӯтан и Ка! Само по милостта на Бог Хари Ка се спаси от ръцете на този огромен демон. След това Ка беше отнесен в небесата от демона вихрушка, но по милостта на Бог Хари Той се спаси, а демонът падна върху камъните и умря. Съвсем наскоро, докато детето си играело между две дървета, те се стоварили с огромна сила и въпреки това по детенцето нямаше никакви наранявания. Бог Хари отново го спаси. Само си представете какво нещастие можеше да се случи, ако падналите дървета бяха ударили това детенце или някое от другарчетата му! Като имаме предвид всички тези произшествия, трябва да направим извода, че това място вече не е безопасно. Нека го изоставим! По милостта на Бог Хари бяхме спасявани от толкова много беди. Сега трябва да сме разумни, да напуснем това място и да отидем някъде, където ще можем да живеем спокойно. Според мен всички трябва да отидем в гората Вндвана, където младите растения и билки вече са поникнали. Тя е много подходяща за пасище на кравите, а за нас и семействата ни – гопӣте и децата – ще има мир и спокойствие. Близо до Вндвана има един много красив хълм, наречен Говардхана. Там има свежа трева и паша за животните, така че всичко ще бъде наред. Затова ви предлагам веднага да тръгнем към това красиво място. Излишно е да губим повече време. Ако нямате нищо против, нека приготвим волските коли, а кравите да вървят най-отпред.“

Всички пастири се съгласили с Упананда: „Хайде да потегляме за това място.“ След това натоварили покъщнината си на волските коли и се приготвили да отпътуват за Вндвана. Старите хора от селото, жените и децата седнали в колите, а пастирите вървели отстрани, въоръжени с лъкове и стрели. Кравите, биковете и теленцата вървели отпред. Мъжете обградили стадата със своите лъкове и стрели и надули роговете и тръбите си. Така, с много врява и шум, те тръгнали за Вндвана.

А може ли някой да опише девойките на Враджа? Те седели в колите, облечени в скъпи срӣта и накичени с бижута. Както обикновено, девойките възпявали забавленията на детето Ка. Майка Яшод и майка Рохиӣ били в отделна кола, а Ка и Баларма седели в скута им. Докато се возели, двете си говорели с Ка и Баларма. И като се наслаждавали на удоволствието от тези разговори, изглеждали много, много хубави.

Така пристигнали във Вндвана, където всички живеят вечно, много мирно и щастливо. Пастирите обиколили местността и я оградили отвсякъде с волските си коли. След като погледали красивия силует на Говардхана, който се извисявал над бреговете на река Ямун, те започнали да строят жилищата си. Новите обитатели на Вндвана се чувствали много щастливи – децата бъбрели с родителите си, приятелите се разхождали.

По това време Ка и Баларма започнали вече да се грижат за теленцата. Първото задължение, което се възлага на пастирчетата, е да се занимават с малките теленца. Още от най-ранно детство момчетата се учат да правят това. И така, Ка и Баларма отивали на пасището заедно с другите пастирчета, грижели се за теленцата и играели с другарчетата си. Понякога двете братчета свирели на флейта. А понякога си играели с плодовете малакӣ и бел, както малките деца си играят с топка. Понякога танцували и звънчетата по глезените им подрънквали. Понякога се замятали с одеяла и се правели на бикове и крави. Така си играели Ка и Баларма. Двете братчета обичали да подражават на мученето на кравите и да се борят като бикове. Понякога наподобявали звуците, издавани от различни животни и птици. Те се наслаждавали на детските си забавления на пръв поглед като най-обикновени земни деца.

Веднъж, докато Ка и Баларма си играели на брега на Ямун, дошъл един демон на име Ватссура, за да убие братята. Той взел образа на теленце. Демонът се смесил с другите теленца, но Ка забелязал това и веднага казал на Баларма, че се е промъкнал демон. Двете братчета се прокраднали и го нападнали изневиделица. Ка го сграбчил за опашката и задните крака и със страшна сила го запратил на едно дърво. Демонът се простил с живота си и паднал от високото дърво на земята. Когато той се строполил мъртъв, всички пастирчета започнали да поздравяват Ка: „Браво! Браво!“ А полубоговете с голямо задоволство засипали цветя от небето. Ка и Баларма, поддръжниците на цялото творение, пасели всяка сутрин теленцата и се наслаждавали на детските си забавления като пастирчета във Вндвана.

Всеки ден пастирчетата отивали на брега на Ямун, за да напоят теленцата. Обикновено момчетата също пиели заедно с теленцата. Един ден, след като утолили жаждата си и седнали на брега на реката, те видели огромно животно с много яка човка, което приличало на патица, но било могъщо като планина, чийто връх не могат да разцепят дори мълниите. При вида на това необикновено същество те много се уплашили. Това бил един приятел на Каса, на име Баксура. Той се появил неочаквано, със скоростта на мълния нападнал Ка с острата си човка и го глътнал. Като видели това, всички момченца и Баларма загубили дъх, сякаш умрели. Но когато погълнал Ка, демонът Баксура изведнъж почувствал нетърпима изгаряща болка в гърлото си. Тя се дължала на блестящото сияние на Ка. Демонът бързо изплюл Ка и се опитал да го убие, като го накълве с човката си. Баксура не знаел, че Ка си остава първоначалният баща на съзидателя на вселената Брахм, макар и да играел ролята на дете на Нанда Махрджа. Детето на Яшод, което е извор на удоволствие за полубоговете и поддържа святите личности, хванало човката на гигантската патица и я разчекнало на две, както дете с лекота разкъсва на две стръкче трева. От небето жителите на райските планети посипали малли, най-благоуханните от всички цветя, за да предадат поздравленията си. Дъждът от цветя бил съпроводен от звуци на тръби, барабани и раковини.

Момчетата гледали падащите цветя, слушали божествените звуци и стояли като поразени. Когато видели Ка, те всички толкова се зарадвали, сякаш започнали нов живот. Щом Ка се приближил, те един по един го прегърнали и го притиснали до гърдите си. След това събрали теленцата си и се запътили към къщи.

След като се прибрали, пастирчетата започнали да разказват за невероятните дейности на сина на Нанда. Гопӣте и пастирите чули историята на момчетата и изпитали огромно щастие, защото истински обичали Ка и докато слушали описанието на величието и славните му подвизи, още повече се привързвали към него. Те гледали лицето му с голяма нежност и любов и мислели как се е изтръгнал от ръцете на смъртта. Всички много се тревожели за него и не можели да откъснат очи от лицето му. Гопӣте и мъжете започнали да обсъждат как толкова много демони нападали детето толкова пъти и по най-различни начини и въпреки това всички били убити, а Ка нито веднъж не пострадал. Те говорели как толкова много демони нападали Ка с ужасните си огромни тела, за да го убият, но по милостта на Хари не могли да му причинят никаква вреда. Нещо повече – умирали като малки мушици в огъня. И си припомнили думите на Гаргамуни, който с помощта на обширните си познания върху Ведите и астрологията предсказал, че много демони ще нападат момчето. Сега всички виждали, че това се сбъдва дума по дума.

Възрастните пастири и Нанда Махрджа обичали да говорят за необикновените дейности на Бог Ка и Баларма. Те постоянно били толкова погълнати от тези разговори, че били забравили тристранните страдания на материалното съществуване. Това е следствието от постигането на Ка съзнание. Това, на което преди пет хиляди години се наслаждавал Нанда Махрджа, днес личностите, които са в Ка съзнание, могат да постигнат просто като говорят за трансценденталните забавления на Ка и неговите придружители.

Баларма и Ка се наслаждавали на детските си забавления – те подражавали на маймуните на Бог Рмачандра, които построили мост над океана, и на Ханумн, който прескочил над водата чак до Цейлон. Те разигравали тези игри пред приятелите си и така щастливо минавало детството им.