Глава 12

Веднъж Ка пожелал да отиде рано сутринта в гората с всичките си приятели пастирчетата и там заедно да обядват. Щом станал от постелята си, Той надул биволския си рог, за да ги повика. Те подкарали теленцата пред себе си и тръгнали към гората. Така Бог Ка събрал хилядите си приятели. Всяко пастирче носело тояжка, флейта, рог и торбичка с храна и се грижело за хиляди теленца. Момченцата били много радостни и въодушевени заради излета. Всяко водело своите теленца. Децата били украсени с много златни накити. Те си играели, като събирали от различни места в гората цветя, листа, клонки, паунови пера и червена глина и се маскирали по най-чудновати начини. Когато минавали през гората, едно момченце откраднало торбичката на приятелчето си и я предало на следващото. Щом момченцето открило кражбата, то се опитало да си върне торбичката обратно, но момчетата я подхвърлили на друго пастирче. Така си играели момчетата в детските си забавления.

Когато Бог Ка избързвал далеч напред, за да разгледа някое красиво кътче, момчетата тичали да го настигнат и всяко се опитвало да докосне Ка първо. Между тях се разгаряла голяма надпревара. Някое момче казвало: „Аз ще изтичам и ще пипна Ка.“ Друго му отговаряло: „Не, не, аз пръв ще пипна Ка.“ Някои свирели на флейтите си и надували биволските рогове. Други се забавлявали, като тичали след пауните и наподобявали гласа на кукувиците. Когато в небето прелитали птици, момчетата тичали заедно със сенките им по земята и се опитвали да следват всички извивки на техния полет. Някои тихичко се промъквали при маймунките и сядали между тях, а други имитирали танца на пауните. Едни увисвали за опашките на маймуните и скачали след тях от дърво на дърво. Когато някоя маймунка им правела муцуни и си показвала зъбите, момчетата също започвали да се кривят и да ѝ подражават. Други отивали да си играят с жабите на брега на Ямун и когато жабите уплашени скачали във водата, момчетата се гмуркали заедно с тях, после излизали от водата, започвали да се присмиват на сенките си и да правят гримаси. Или се надвесвали над някой празен кладенец, виквали силно и когато ехото дойдело, го обсипвали с обидни имена и се смеели.

Както самият Бог казва в Бхагавад-гӣт, трансценденталистите осъзнават Върховната Божествена Личност последователно като Брахман, Парамтм и Върховна Божествена Личност. Тук, като потвърждение на същите думи, Бог Ка, чието телесно сияние е причина имперсоналистите да постигат Брахман, доставя удоволствие на преданите като Върховна Божествена Личност. Тези, които са омагьосани от външната енергия м, го приемат просто за красиво дете. Но Той е доставял пълно трансцендентално удоволствие на пастирчетата, които играели с него. Само след като били извършили купища благочестиви дейности, тези момчета били издигнати до непосредственото общуване с Върховната Божествена Личност. Кой може да проумее трансценденталното богатство на жителите на Вндвана? Те виждат непосредствено, лице в лице Върховната Божествена Личност, която много йогӣ не могат да открият даже след като се подложат на сурови отречения – макар че Богът се намира в сърцето им. Това се потвърждава в Брахма сахит. Човек може да търси Ка, Върховната Божествена Личност, по страниците на Ведите и Упаниадите, но ако получи щастието да общува с предани, ще може да види Върховната Божествена Личност лице в лице. Тъй като през много, много свои отминали животи пастирчетата извършвали купища благочестиви дейности, сега те можели да виждат Ка лице в лице и да играят с него като негови приятели. Те не разбирали, че Ка е Върховната Божествена Личност, но изпитвали към него много силна любов, като негови най-близки приятели.

Докато Бог Ка се наслаждавал на детските си забавления с приятелите си, един демон, Агхсура, загубил всякакво търпение. Той не можел да гледа повече как Ка играе, затова се появил с намерението да убие всички момчета. Агхсура бил толкова опасен, че от него се бояли дори обитателите на райските селения. Макар да пиели всеки ден нектар, за да удължат живота си, те много се страхували от него и се питали: „Кога ли ще бъде убит този демон…“ Райските обитатели пиели нектар, за да станат безсмъртни, но в действителност изобщо не били сигурни в безсмъртието си. А момчетата, които играели с Ка, ни най-малко не се бояли от демоните. Те били свободни от страха. Каквито и материални кроежи да правим, за да избегнем смъртта, те никога няма да бъдат достатъчно надеждни. Но ако сме в Ка съзнание, безсмъртието ни е напълно гарантирано.

И демонът Агхсура се появил пред Ка и приятелите му. Агхсура бил малкият брат на Пӯтан и Баксура и си мислел: „Ка уби брат ми и сестра ми. Сега аз ще го убия заедно с всичките му приятели и теленца.“ Агхсура бил насъскан от Каса, затова бил много решителен. Демонът си мислел още как всички жители на Вндвана ще умрат, когато убие Ка и пастирчетата и предложи зърно и вода в памет на брат си и сестра си. Обикновено децата са животът и въздухът за семейните. Когато всичките деца умрат, съвсем естествено е родителите също да умрат, защото много силно ги обичат.

Щом решил да убие всички жители на Вндвана, Агхсура се разширил с помощта на една йога сиддхи, наречена махим. Обикновено демоните владеят много майсторски всякакви мистични сили. В системата на йога има едно съвършенство, наречено махима-сиддхи, с което човек може да се разширява, както пожелае. Демонът станал дълъг цяла йоджана и приел формата на тлъста змия. Той разтворил огромната си паст, която била като планинска пещера, и легнал на пътя с намерението да погълне всички момчета наведнъж, заедно с Ка и Баларма.

Демонът в облик на огромна тлъста змия раззинал челюстите си от земята до небето. Долната му устна докосвала земята, а горната опирала в облаците. Челюстите му били като огромна, безкрайна планинска пещера, а зъбите му – като високи планински зъбери. Езикът му приличал на широк друм, а дишането му напомняло ураган. От очите му изскачали огнени пламъци. Първоначално момчетата помислили демона за някаква статуя, но като го огледали по-добре, разбрали, че това е по-скоро огромна змия, която лежи на пътя с разтворена паст. Момчетата казали: „Това е туловище на някое огромно животно, което е застанало така, сякаш се кани да ни погълне всички. Само вижте, тази змия не е ли разтворила устата си, за да ни изяде?“

Едно от тях казало: „Да, това е вярно. Горната устна на това животно прилича на сияещото слънце, а долната – на отразената червеникава слънчева светлина, която пада върху земята. Скъпи приятели, разгледайте добре устата на това животно отляво и отдясно. Тя е подобна на грамадна планинска пещера, чиято височина не може да се измери. Брадата му се извисява като връх на планина. Този дълъг път е неговият език, а вътрешността на устата му е тъмна като дупка. Горещият ураганен вятър, който духа, се дължи на дъха му, а неприятната миризма на риба, която излиза от устата му, идва от червата му.“

После те продължили да се съвещават: „Ако всички наведнъж влезем в устата на тази огромна змия, ще може ли тя да ни глътне? Но даже и да глътне нас, Ка няма да може. Ка веднага ще я убие, както направи с Баксура.“ Момчетата погледнали красивото лотосово лице на Ка, засмели се и запляскали с ръце. Те смело закрачили напред и влезли в устата на гигантската змия.

Междувременно Ка, който е Свръхдушата в сърцето на всеки, разбрал, че тази огромна неподвижна фигура всъщност е демон. Докато обмислял как да предотврати гибелта на приятелите си, всички момчета заедно с кравите и теленцата си влезли в устата на змията. Но Ка не влязъл. Демонът чакал да влезе и Ка и си мислел: „Всички влязоха, освен Ка, който уби брат ми и сестра ми.“

Ка може да осигури безопасността на всеки. Но когато видял, че приятелите му са вече далеч от него и лежат в корема на голямата змия, за миг Той се натъжил. Той бил поразен от удивителното действие на външната си енергия. След това започнал да мисли как да убие демона и да спаси момчетата и теленцата. Макар че Ка не се тревожел истински, Той мислел за това. След като поумувал малко, накрая и Той влязъл в устата на демона. Тогава всички полубогове, които се били събрали да наблюдават веселбата и се криели зад облаците, започнали да викат: „Уви! Уви!“ В този миг, щом разбрали, че и Ка е влязъл в устата на демона, Каса и всички приятели на Агхсура, които обичали да ядат месо и кръв, започнали да ликуват.

Докато демонът се опитвал да смачка Ка и другарчетата му, Ка чул как полубоговете викат: „Уви, уви!“ – и се разширил в гърлото на демона. Въпреки гигантското си тяло демонът започнал да се задушава. Огромните му очи бясно се застрелкали насам-натам и не след дълго той се простил с живота си. Жизненият му дъх не можел да излезе отникъде – накрая изскочил през една дупка в черепа му. Така свършил жизненият му дъх. Когато демонът се строполил мъртъв, с трансценденталния си поглед Ка върнал всички момчета и теленца обратно в съзнание и самият Той излязъл с тях от устата на демона. Докато Ка бил в устата на Агхсура, трансценденталната душа на демона изскочила като ослепително сияние, което разпръсквало светлина във всички посоки, и зачакала в небето. Щом Ка с приятелите си и теленцата излязъл от устата на демона, тази бляскава сияйна искра мигом потънала в тялото му пред очите на всички полубогове.

Полубоговете били обзети от радост и облели Върховната Божествена Личност Ка с дъжд от цветя – по този начин те го обожавали. Жителите на рая затанцували от възторг, а обитателите на Гандхарвалока започнали да отдават молитви. От радост барабанчиците забили барабаните си, брхмаите започнали да пеят ведически химни, а всички предани на Бога завикали: „Джая! Джая! Слава на Върховната Божествена Личност!“

Когато Брахм чул тези забележителни звуци, които кънтели навсякъде из висшите планети, веднага слязъл, за да види какво се е случило. Той съзрял убития демон и бил удивен от необикновените, славни забавления на Божествената Личност.

Гигантската уста на демона останала разтворена в продължение на много дни, постепенно изсъхнала и се превърнала в любимо място за игра на пастирчетата.

Убийството на Агхсура станало, когато Ка и приятелите му нямали още пет години. Децата под пет години се наричат каумра. Когато са на възраст между пет и десет години, се наричат паугаа, а когато са между десет и петнадесет години, се наричат каишора. След петнадесетата си година децата са вече младежи. И така, в продължение на една година във Враджа не се обсъждало произшествието с демона Агхсура. Но когато навършили шест години, децата казали на родителите си за невероятната случка. Причините за това ще се изяснят в следващата глава.

За Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, който е много по-велик от полубогове като Брахм, не представлява никаква трудност да даде на някого възможност да се слее с неговото вечно тяло. Той дал на Агхсура такава възможност. Агхсура бил възможно най-грешното живо същество, а тези, които имат грехове, не могат да се слеят с битието на Абсолютната Истина. Но в този особен случай тъй като Ка влязъл тялото на демона, демонът се изчистил напълно от последиците на всичките си грехове. Тези личности, които постоянно мислят за вечния Бог във формата му на мӯрти или пък във формата на някаква умствена представа, постигат трансценденталната цел да проникнат в царството на Бога и да общуват с Върховната Божествена Личност. Така че само можем да предполагаме колко издигнато е положението на такива като Агхсура, в чието тяло е влязла самата Върховна Божествена Личност, Ка. Великите мъдреци, медитиращите йогӣ и преданите постоянно пазят образа на Бога в сърцето си или съзерцават неговото мӯрти в храма. По този начин те се освобождават от всички материални замърсявания и когато дойде краят на това им тяло, влизат в царството на Бога. Постигането на това съвършенство е възможно просто като човек пази в ума си образа на Бога. Но в случая с Агхсура самата Върховна Божествена Личност влязла в тялото му. Затова Агхсура е по-велик и от обикновените предани, и от най-великите йогӣ.

Докато Махрджа Парӣкит слушал за трансценденталните забавления на Бог Ка (който спасил живота му, докато той бил в утробата на майка си), той изпитвал все по-силно желание да слуша разкази за него. И затова задал на мъдреца Шукадева Госвмӣ, който му обяснявал Шрӣмад Бхгаватам, следния въпрос.

Цар Парӣкит бил малко учуден, че за убиването на демона Агхсура не се говорело в продължение на цяла година, чак докато момчетата не достигнали възрастта паугаа. Махрджа Парӣкит с голямо нетърпение очаквал да научи защо е така. Той бил сигурен, че причина за това развитие на събитията са различните енергии на Ка.

Обикновено катриите, управляващата класа, са постоянно заети с държавните дела и имат много малка възможност да слушат за трансценденталните забавления на Бог Ка. И докато Парӣкит Махрджа слушал, си мислел, че е най-щастливият човек, тъй като му говорел най-големият познавач на Шрӣмад Бхгаватам, Шукадева Госвмӣ. И така, помолен от царя, Шукадева Госвмӣ продължил да разказва за трансценденталните забавления на Бог Ка, които представят неговата форма, качества, слава и атрибути.