Глава 18

След като угасил опустошителния горски пожар, Ка, заобиколен от своите роднини, приятели, крави, теленца и бикове, които го възхвалявали с песните си, отново се завърнал във Вндвана, винаги пълна с крави. Ка и Баларма се наслаждавали на живота във Вндвана и така лека-полека дошло лятото. Поради силните горещини хората в Индия не посрещат лятото особено радушно. Но във Вндвана всички били радостни, защото там лятото приличало на пролет. Това било възможно само защото там живеели Бог Ка и Баларма, на които са подвластни дори Брахм и Шива. Във Вндвана има много водопади, от които постоянно се лее вода, и шумът им е толкова приятен, че приглушава дори песента на щурците. Гората е винаги зелена и много красива, защото навсякъде тече вода.

Обитателите на Вндвана никога не страдат от палещи слънчеви лъчи, нито от знойни летни горещини. Езерата на Вндвана са обкръжени от зелена трева, в тях цъфтят различни видове лотоси – кахлра, каджа и утпала – и ветрецът разнася из Вндвана благоуханния им цветен прашец. Пръските вода от Ямун, от езерата и от водопадите разхлаждали телата на жителите на Вндвана. Затова те всъщност не се безпокоели от летния сезон.

Вндвана е толкова прекрасно място. Там постоянно цъфтят цветя. Има дори различни видове красиви сърни. Птиците чуруликат, пауните гугукат и танцуват, пчелите жужат. Кукувиците пеят петте си мелодии

Ка, който е изворът на всяко удоволствие, засвирил на флейтата си и придружен от големия си брат Баларма, пастирчетата и кравите, навлязъл в красивата гора на Вндвана, за да се наслаждава на природата. Те вървели сред покритите от млада зеленина дървета, чиито цветове наподобявали паунови пера. Двамата носели гирлянди от тези цветове и били поръсени с шафран. От време на време пеели и танцували, друг път се борели. Когато Ка танцувал, едни пастирчета пеели и свирели на флейтите си, а други надували биволските си рогове или пляскали с ръце и хвалели Ка: „Скъпи братко, Ти танцуваш толкова хубаво!“ В действителност всички момчета били полубогове, които били дошли от висшите планети, за да придружават Ка в забавленията му. Полубоговете, преоблечени като пастирчета, насърчавали танцуващия Ка, както хората на изкуството се окуражават един друг с похвалите си. Дотогава нито Ка, нито Баларма не били преминали церемонията за подрязване на косите, затова косите им се спускали на дълги кичури и приличали на гарванови пера. Двамата играели на криеница с приятелите си, надскачали се или се боричкали помежду си. Понякога Ка хвалел приятелите си, докато те пеели и танцували: „Скъпи приятели, вие пеете и танцувате толкова хубаво!“ Момчетата си играели на топка, като си подхвърляли плодове – бел и малакӣ. Играели си на сляпа баба, викали и се гонели. Понякога подражавали на горските елени и на различните видове птици. Шегували се помежду си, като квакали като жаби, и с удоволствие се люлеели под дърветата. Друг път си играели на цар и царедворци. Така Баларма и Ка играели с приятелите си всякакви игри и се радвали на спокойствието на Вндвана, която била изпълнена с реки, езера, потоци, красиви дървета и превъзходни плодове и цветя.

Веднъж, докато се занимавали с трансценденталните си забавления, при тях се промъкнал един голям демон на име Праламбсура с намерението да отвлече Баларма и Ка. Макар че Ка играел ролята на пастирче, Той знаел всичко – миналото, настоящето и бъдещето, – защото е Върховната Божествена Личност. Когато Праламбсура се присъединил към тях, Ка започнал да мисли как да го убие, но на външен вид го посрещнал като приятел. Той казал: „Скъпи приятелю, колко е хубаво, че дойде да играеш с нас.“ След това повикал всичките си приятели и им казал: „Сега ще играем по двойки. Ще се разделим на две и ще си премерим силите.“ При това предложение се събрали всички момчета. Някои минали на страната на Ка, други – на страната на Баларма и всички се приготвили да се борят по двойки. Уговорката била победените да носят победителите на гръб. Започнали да играят, но в същото време наглеждали и кравите, които се разхождали из гората Бхӣравана.

Победил отборът на Баларма, Шрӣдм и Вабха, затова Ка и неговите пастирчета трябвало да ги носят на гръб през гората. Ка, Върховната Божествена Личност, бил победен и трябвало да носи на гърба си Шрӣдм. Бхадрасена носел Вабха. Праламбсура, който се бил превърнал в пастирче, също се правел, че играе и носел на гръб Баларма. Праламбсура бил много голям демон и бил преценил, че от пастирчетата най-силен е Ка.

За да избегне стълкновението с Ка, Праламбсура отнесъл надалече Баларма. Несъмнено, демонът бил много силен и могъщ, но носел на гърба си Баларма, който пък бил силен като планина. Демонът не можел да издържа повече товара си и приел истинския си облик. В истинския си образ на главата си той носел златен шлем и обици и приличал на облак със светкавици, който носи на гърба си луната. Баларма видял как демонът се разширява до облаците, как очите му святкат като ослепителен огън, а в устата му проблясват остри зъби. Отначало Баларма бил удивен от външния вид на демона и се зачудил: „Защо това момче изведнъж се промени така неузнаваемо?“ Но с ясния си ум бързо разбрал, че е отвлечен далеч от приятелите си от демон, който възнамерява да го убие. Баларма тутакси ударил демона по главата със силния си юмрук, както царят на райските планети поразява с мълнията си някоя планина. След удара на Баларма демонът се строполил мъртъв като змия с размазана глава, а от устата му избликнала кръв. При падането на демона се разнесъл силен грохот, като че ли се съборила огромна планина, поразена от мълнията на цар Индра. Тогава всички момчета се втурнали натам. Удивени от ужасната гледка, те започнали да възхваляват Баларма: „Браво! Браво!“ Всички го прегръщали с голяма любов и мислели, че се е завърнал от смъртта, поздравявали го и го благославяли. Полубоговете на райските планети били много доволни и засипали цветя върху трансценденталното тяло на Баларма, давали му благословиите си и го поздравявали за това, че е убил големия демон Праламбсура.