Глава 25

Когато Индра разбрал, че Ка е спрял жертвоприношението на пастирите във Вндвана, предназначено за него, той излял гнева си върху тях, макар и да знаел, че Ка лично ги покровителства. Индра бил господар на всички видове облаци и повикал смвартака. Този облак е призоваван, когато трябва да се унищожи цялото космическо проявление. Индра заповядал на смвартака да отиде над Вндвана и да наводни цялата местност с поройни дъждове. Като някакъв демон, Индра се мислел за всесилната върховна личност. Когато демоните станат много силни, те се опълчват срещу върховната власт на Божествената Личност. Макар че Индра не бил демон, той бил много горд с материалната си позиция и искал да предизвика върховния господар. За известно време той мислел, че е могъщ колкото Ка. Индра си казал: „Я гледай колко дръзки са жителите на Вндвана! Те са прости горски обитатели, но заслепени от приятеля си Ка, който е най-обикновено човешко същество, се осмеляват да не се подчиняват на полубоговете.“

Ка е обявил в Бхагавад-гӣт, че обожателите на полубоговете не са твърде интелигентни. Той казва още, че човек трябва да изостави всяко поклонничество и просто да се съсредоточи върху Ка съзнание. Фактът, че Ка предизвикал гнева на Индра и след това наказал полубога, ясно посочва на преданите, че тези, които действат в Ка съзнание, не е нужно да се кланят на никой полубог, дори и той да се е разгневил. Ка изцяло покровителства преданите си и те безрезервно трябва да се уповават на неговата милост.

Индра проклел жителите на Вндвана и казал: „Задето се опълчиха срещу властта на полубоговете, жителите на Вндвана ще страдат в материалното си съществуване. Те няма да могат да преодолеят препятствията в океана на материалното страдание, защото пренебрегнаха жертвоприношенията за полубоговете.“ Индра продължавал: „По съвета на това бъбриво хлапе Ка пастирите пренебрегнаха властта ми. Та Той е само дете! Те му повярваха и предизвикаха яростта ми.“ Тогава той заповядал на облака смвартака да отиде и да опустоши процъфтяващата Вндвана. Индра казал: „Хората на Вндвана много се възгордяха с материалното си богатство и с малкия си приятел Ка. Той е един нищо и никакъв приказлив дребосък и изобщо не е наясно как стоят работите в космическото проявление, макар и да смята, че много знае. Те трябва да си получат наказанието, задето приемат Ка толкова сериозно. Затова поръчвам на облака смвартака да наводни тази местност. Те трябва да бъдат унищожени заедно с всичките им крави.“

Това показва, че по селата хората трябва да разчитат за благоденствието си на кравите. Ако кравите загинат, хората се лишават от всички богатства. Когато цар Индра заповядал на смвартака и на другите облаци да отидат във Вндвана, те се уплашили от възложената задача. Но Индра ги окуражил: „Вървете напред, аз също идвам с моя слон, съпровождан от страхотни бури. Ще употребя всичката си сила, за да накажа жителите на Вндвана.“

След заповедта на цар Индра гибелните облаци се появили над Вндвана и започнали безспирно да изливат вода с цялата си сила и мощ. Постоянно проблясвали светкавици и тътнели гръмотевици, духал силен вятър и се леел непрестанен дъжд. Падащите водни капки пронизвали като остри стрели. Облаците изливали безспир цели водни стълбове, постепенно удавили във вода всички земи на Вндвана и скрили разликата между възвишенията и низините. Положението било много опасно, особено за животните. Потоците дъжд били съпровождани от силни ветрове. Всички живи създания във Вндвана треперели от страшния студ. Те не виждали никакъв друг източник на избавление и отишли при Говинда, за да се подслонят в неговите лотосови нозе. Кравите, които най-много се измъчвали от поройния дъжд, навели глави, гушнали теленцата под коремите си и отишли при Върховната Божествена Личност, за да се приютят в лотосовите нозе на Бога. Всички жители на Вндвана се молели на Бог Ка: „Скъпи Ка, Ти си всесилен и безкрайно обичаш преданите си. Умоляваме те, спаси ни от разгневения Индра.“

Ка чул молитвата и разбрал, че този дъжд, придружен от тежки парчета лед и бурни ветрове, го излива Индра. Макар че не било сезона на дъждовете, Индра правел това, защото бил лишен от жертвоприношението в негова чест. Ка разбрал, че Индра нарочно постъпва така, защото е разгневен. И решил: „Този полубог, който се мисли за върховен, ни показва голямата си сила, но Аз ще му дам достоен за моето положение отговор и ще му докажа, че не е независим в управлението на вселенските работи. Аз съм Върховният Бог и Господарят на всичко. Ще смажа лъжливата му гордост, предизвикана от могъществото му. Полубоговете са ми предани и е почти изключено да забравят върховенството ми. По един или друг начин обаче той се е възгордял от материалното си могъщество и затова е полудял. Ще сторя така, че да го избавя от тази безпочвена гордост. Ще спася чистите си предани във Вндвана, които сега са се оставили изцяло на моята милост и които съм приел напълно под покровителството си. Аз ще ги спася с мистичната си мощ.“

С тези мисли Бог Ка изведнъж вдигнал хълма Говардхана с едната си ръка като дете, което откъсва гъба от земята. Така Той показал трансценденталното си забавление – повдигането на хълма Говардхана. После казал на преданите си: „Мили мои братя, скъпи татко, скъпи жители на Вндвана, можете спокойно да се приютите под чадъра на хълма Говардхана, който повдигнах. Не се плашете, че ще го изпусна. Поройният дъжд и силният вятър много ви измъчиха, затова повдигнах хълма да ви пази като огромен чадър. Мисля, че това, което направих, ще ви избави от сегашните ви страдания. Радвайте се заедно с животните си под този грамаден чадър.“ Щом получили уверенията на Бог Ка, всички жители на Вндвана се мушнали под голямата планина. Там те били в безопасност заедно с имуществото и животните си.

Всички заедно останали под хълма в продължение на цяла седмица, без да ги безпокоят глад, жажда или други неудобства. Те били удивени, като гледали как Ка държи планината върху малкото пръстче на лявата си ръка. Индра бил поразен от необикновеното мистично могъщество на Ка и се разколебал. Той бързо повикал всички облаци и им казал да се оттеглят. Когато небето се изчистило от облаците и слънцето отново изгряло, силният вятър спрял. Тогава Ка, Върховната Божествена Личност, известен като този, който повдигнал хълма Говардхана, казал: „Мили пастири, вече можете да си тръгвате със съпругите, децата, кравите и съкровищата си. Всичко свърши. Наводнението спадна, а придошлите реки се успокоиха.“

Мъжете натоварили ценностите си на колите и бавно потеглили с кравите и останалото си имущество. След като събрали всичко, Бог Ка много внимателно поставил обратно хълма Говардхана точно в същото положение, в което бил преди. Когато всичко свършило, жителите на Вндвана дошли при Ка и го прегърнали много въодушевено. Гопӣте, които по природа били много привързани към Ка, му предложили извара, примесена със сълзите им, и непрекъснато го обсипвали с благословиите си. Майка Яшод, майка Рохиӣ, Нанда и Баларма, който е най-силен сред силните, един след друг прегръщали Ка и в спонтанната си любов го благославяли отново и отново. В небесата различните полубогове от многобройните планетарни системи – Сиддхалока, Гандхарвалока и Чраалока – изразявали пълното си удовлетворение. Те сипели дъжд от цветя по повърхността на земята и надували различни раковини. Чували се удари на барабани, а жителите на Гандхарвалока, вдъхновени от божествени чувства, свирели на тамбурите си, за да доставят удоволствие на Бога. След тази случка Върховната Божествена Личност заедно с най-близките си приятели и животните се завърнала у дома си. Както обикновено, гопӣте започнали да възпяват много прочувствено славните забавления на Бог Ка, защото това извирало право от сърцата им.