Глава 29
Встъпление към танца рса
В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че танцът рса се състоял през една пълнолунна нощ на сезона шарат. От предишните глави стана ясно, че празникът Говардхана-пӯдж бил честван в безлунната нощ на месеца Крттика, след това била извършена церемонията Бхртдвитӣ, после Индра излял гнева си под формата на поройни дъждове и градушка и Бог Ка държал хълма Говардхана в продължение на седем дни, до деветия ден на новата луна. След това, на десетия ден, жителите на Вндвана си говорили за невероятните дейности на Ка, а на следващия ден Нанда Махрджа спазвал Екдашӣ. После, на Двдашӣ, Нанда Махрджа отишъл да се изкъпе в Ганг, бил задържан от хората на Варуа и бил спасен от Бог Ка. След това Нанда Махрджа и пастирите видели духовното небе.
Така нощта от сезона шарат, през която имало пълнолуние, завършила. Пълнолунието през нощта на швина се нарича шарат-пӯрим. От Шрӣмад Бхгаватам става ясно, че Ка трябвало да чака още една година за такава луна, преди да може да се наслаждава на танца рса с гопӣте. Той повдигнал хълма Говардхана на седемгодишна възраст, следователно по време на танца рса бил на осем години.
От ведическата литература научаваме, че когато един актьор танцува с група момичета, този танц се нарича рса. Когато Ка разбрал, че е настъпила пълнолунната нощ на сезона шарат, Той се закичил с различни цветя, които цъфтели по това време, най-много с маллик – те излъчват особено благоухание. Той си припомнил молитвите на гопӣте към богинята Ктянӣ, с които те я молели да се омъжат за него. Той си помислил, че пълнолунната нощ е много подходяща за един хубав танц. И тогава желанието им да се омъжат за него ще се изпълни.
Думите, употребени в Шрӣмад Бхгаватам в тази връзка, са бхагавн апи. Това означава, че макар Ка да е Върховната Божествена Личност, Той няма желания, които да е необходимо да изпълнява, защото винаги притежава в пълна степен шестте съвършенства. И въпреки това Той искал да се наслаждава на обкръжението на гопӣте. Бхагавн апи посочва, че този танц не бил като обикновените танци на младите момчета и момичета. Точните думи в Шрӣмад Бхгаватам са йога-мм упшрита, което означава, че танцът с гопӣте е на равнището на йога-м, а не на мах-м. Танците на младите момчета и момичета в материалния свят са във владенията на мах-м, т.е. на външната енергия. Танцът рса на гопӣте е на равнището на йога-м. В Чайтаня чаритмта разликата между йога-м и мах-м се сравнява с разликата между златото и желязото. И златото, и желязото са метали. Качествата им обаче са напълно различни. По същия начин макар танцът рса и общуването на Бог Ка с гопӣте външно да приличат на обикновените отношения между младите момчета и момичета, качеството им е напълно различно. Великите ваиави оценяват това, защото могат да разберат разликата между любовта към Ка и похотта.
На равнището на мах-м в основата на танците е сетивното наслаждение. Но когато Ка призовал гопӣте със звука на флейтата си, те се завтекли към мястото на танца рса с трансцендентално желание да удовлетворят Ка. Авторът на Чайтаня чаритмта, Кадса Кавирджа Госвмӣ, обяснява, че похотта е сетивно наслаждение, докато любовта означава сетивно наслаждение, но за Ка. Иначе казано, когато в основата на дейностите стои личното сетивно наслаждение, те се наричат материални дейности, а когато се вършат за удоволствие на Ка, тогава са духовни. И в двата случая е налице принципът за задоволяване на сетивата. Но на духовно ниво сетивното наслаждение е предназначено за Върховната Божествена Личност, Ка, докато на материално ниво то е за вършителя на дейностите. На материална платформа когато един слуга обслужва господаря си, той не се опитва да задоволи сетивата на господаря, а по-скоро да спечели наслаждение за собствените си сетива. Слугата няма да изпълнява задълженията си, ако господарят спре да му плаща. Това означава, че слугата е на служба при господаря само, за да удовлетвори своите сетива. Но на духовна платформа слугите на Върховната Божествена Личност служат на Ка, без да получават заплащане, и продължават да служат при всякакви обстоятелства. Това е разликата между Ка съзнание и материалистическото съзнание.
Стана ясно, че Ка се е наслаждавал на танца рса с гопӣте, когато е бил на осем години. По това време голяма част от гопӣте били омъжени, защото в Индия, особено в онези дни, момичетата били омъжвани в много ранна възраст. Има дори много примери за момичета, които са раждали на дванадесет години. Така че всички гопӣ, които искали Ка за съпруг, били вече омъжени. Но в същото време те продължавали да се надяват, че Ка ще им стане съпруг. Тяхното отношение към Ка било като към любовник. Затова любовните отношения на Ка с гопӣте се наричат паракӣя-раса. Настроението на женен мъж, който желае друга съпруга, или на жена, която желае друг съпруг, се нарича паракӣя-раса.
В действителност Ка е съпруг на всички, защото Той е върховният наслаждаващ се. Гопӣте искали Ка за съпруг, но на практика не било възможно Той да се ожени за всички. Те обаче имали вродена склонност да приемат Ка за свой върховен съпруг. Затова отношенията между тях и Ка се наричат паракӣя-раса. Паракӣя-раса съществува вечно в Голока Вндвана в духовното небе, където няма и следа от опиянението, характерно за паракӣя-раса в материалния свят. В материалния свят тази раса е отвратителна, но в духовния тя съществува под образа на прекрасната връзка между Ка и гопӣте. Има много други отношения с Ка: като между господар и слуга, като между двама приятели, като между родител и син, възлюбен и любима. От всички тези раси за най-висша се смята паракӣя-раса.
Материалният свят е изкривено отражение на духовния свят. Той е като отражението на дърво, растящо на брега на река или езеро: в отражението най-горната част на дървото е най-долна. Изопаченото отражение на паракӣя-раса в този материален свят е отвратително. Затова когато хората подражават на танца раса на Ка с гопӣте, те се наслаждават просто на едно изкривено, отвратително отражение на трансценденталната паракӣя-раса. В материалния свят е невъзможно да се наслаждаваме на истинска паракӣя-раса. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че човек не трябва да подражава на паракӣя-раса дори в сънищата и във въображението си. Тези, които правят това, пият от най-смъртоносната отрова.
Щом Ка, върховният наслаждаващ се, пожелал да се порадва на гопӣте в пълнолунната нощ на сезона шарат, в същия миг господарката на звездите, луната, се появила на небето в пълната си красота. Нощта на пълнолунието през сезона шарат е най-красивата нощ от годината. В Агра (град в провинция Уттар Прадеш, Индия) има един голям паметник, наречен Тадж Махал. Той представлява гробница, построена от великолепен мрамор. По време на пълнолунието през сезона шарат тук идват много чужденци, за да видят прекрасните отблясъци на луната върху гробницата. Тази пълнолунна нощ и до днес се слави с красотата си.
Кръглата луна изплувала на изток и обагрила всичко в червеникав оттенък. С изгрева на луната цялото небе изглеждало като поръсено с червена кукума. Когато след дълга раздяла мъжът се завърне, той украсява лицето на жена си с червена кукума. Дългоочакваният лунен изгрев през сезона шарат оцветил източния хоризонт.
Появяването на луната усилило желанието на Ка да танцува с гопӣте. Горите били пълни с благоуханни цветя, всичко било празнично и свежо. Когато Бог Ка засвирил на флейтата си, всички гопӣ във Вндвана били омагьосани. Стремежът им към звука на флейтата хилядократно нараснал заради изгряващата кръгла луна, червеникавия хоризонт, спокойствието и свежестта наоколо и разцъфналите цветя. Всички гопӣ по природа били много привързани към красотата на Ка и когато чули звуците на флейтата му, изпитали томително желание да удовлетворят сетивата му.
Веднага щом чули флейтата, те изоставили заниманията си и хукнали към мястото, където бил Ка. Гопӣте тичали с всичка сила, а обиците им се клатушкали напред-назад. Всички се носели към мястото, наречено Вашӣваа. Някои гопӣ доели кравите, но изоставили работата си недовършена и мигом се устремили при Ка. Една гопӣ вече била събрала млякото и го била сложила на печката да се вари, но тозчас изхвръкнала да види Ка, без да се интересува, че млякото може да изкипи. Някои кърмели малките си бебета, други обслужвали роднините си на трапезата, но всички изоставили задълженията си и се втурнали към мястото, където Ка свирел на флейтата си. Някои служели на съпрузите си, други ядяли, но веднага тръгнали, без да се интересуват повече от съпрузите си или от яденето. Някои понечили да се гримират и да се облекат празнично преди да отидат при Ка, но за съжаление, не могли нито да завършат грима си, нито да се облекат, както трябва. Лицата им останали намазани набързо и наслуки, а някои гопӣ дори объркали горните и долните части на дрехите си.
Когато всички гопӣ изхвръкнали от домовете си, съпрузите, братята и бащите им били смаяни, защото не знаели къде отиват те. Гопӣте били млади момичета и затова били покровителствани от съпрузите си, от големите си братя или от бащите си. Всичките им настойници им забранили да отидат при Ка, но те не ги послушали. Когато някой е притеглен от Ка и е в пълно Ка съзнание, той не обръща внимание на никакви светски задължения, колкото и важни да са те. Съзнанието за Ка е толкова могъщо, че освобождава всеки от материалните дейности. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ е съчинил много хубав стих, в който една гопӣ дава съвет на друга: „Скъпа приятелко, ако желаеш да се наслаждаваш на материалното общество, на дружба и любов, тогава не отивай при онова усмихнато момче Говинда, което стои на брега на Ямун и свири на флейта, а лъчите на кръглата луна проблясват по устните му.“ Шрӣла Рӯпа Госвмӣ косвено ни казва, че този, който е привлечен от красивото усмихнато лице на Ка, вече е изгубил всякакво влечение към материалното наслаждение. Това е проверката за напредъка в Ка съзнание: този, който напредва, трябва да е изгубил интерес към материалните дейности и собственото си сетивно наслаждение.
Някои мъже попречили на съпругите си да отидат при Ка и насила ги заключили в стаите им. Като не могли да отидат при Ка, тези гопӣ затворили очи и започнали да медитират върху трансценденталната му форма. Формата на Ка вече била в сърцата им. Те доказали, че са най-великите йогӣ. Както се казва в Бхагавад-гӣт, за най-голям йогӣ се смята този, който непрекъснато мисли за Ка с вяра и любов. Всъщност йогӣте съсредоточават мисълта си върху формата на Бог Виу. Това е истинска йога. А Ка е изначалната форма, от която произлизат всички виу-таттви. Гопӣте не можели да отидат лично при Ка и затова медитирали върху него като съвършени йогӣ.
В обусловеното си състояние живите същества получават два вида следствия от плодоносните дейности. Тези, които постоянно извършват греховни дейности, получават страдания, а тези, които вършат благочестиви дейности, получават материално наслаждение. Но при всички случаи те са обусловени от материалната природа – и когато страдат, и когато се наслаждават.
Приятелките на Ка, гопӣте, които идват на мястото, където се появява Ка, са няколко вида. Повечето от тях са вечни придружители на Ка. Както се казва в Брахма сахит: нанда-чин-мая-раса-пратибхвитбхи – спътниците на Ка в духовния свят, и най-вече гопӣте, са проявени от енергията на удоволствието на Бог Ка. Те са експанзии на Шрӣматӣ Рдхрӣ. Но когато Ка идва в материалния свят, за да покаже в някоя вселена трансценденталните си забавления, с него идват не само вечните му придружители, но и тези, които са се издигнали до това положение от материалния свят. Гопӣте, които се присъединили към забавленията на Ка в материалния свят, идвали от положението на обикновени човешки същества. Дори и да били обвързани от плодоносни дейности, те постоянно медитирали върху Ка и напълно се освободили от последиците на кармата. Техният непоносим, мъчителен копнеж по Ка ги освободил от всички греховни последици. Екстатичната любов към Ка, която изпитвали в негово отсъствие, била отвъд всички следствия от благочестивите им материални дейности. Заради благочестивите или греховните си дейности обусловената душа е подложена на раждане и смърт, но гопӣте, които мислели само за Ка, се издигнали над тези две състояния и стигнали до положението на онези гопӣ, които вече били създадени от енергията на удоволствието. Всички гопӣ, които били насочили мислите си към Ка като към свой любим, се пречистили напълно от всички материални резултати и някои веднага напуснали материалните си тела, сътворени под въздействието на материалната природа.
Махрджа Парӣкит изслушал обяснението на Шукадева Госвмӣ за положението на гопӣте, които се срещнали с Ка за танца рса. Когато чул, че само заради това че мислели за Ка като за свой любим, някои от тях се освободили от всички замърсявания, причинени от материалните раждания и смърти, той казал: „Гопӣте не знаели, че Ка е Върховната Божествена Личност. Те го приемали като красив юноша и го смятали за свой възлюбен. Как тогава са успели да се освободят от материално обусловеното си състояние просто като са мислели за своя любим?“ Тук трябва да отбележим, че Ка и обикновените живи същества са качествено еднакви. Обикновените живи същества също са Брахман, защото са неотделими части от Ка. Ка обаче е Върховният – Парабрахман. Въпросът е следният: щом един предан може да се освободи от материално замърсеното си състояние просто като мисли за Ка, защо това да не е възможно и за тези, които мислят за някой друг? Ако някой мисли за съпруга си, за сина си или за някое друго живо същество, защо не се освобождава от замърсяванията на материалната природа, щом всички същества са Брахман? Това е много разумен въпрос, защото атеистите винаги се опитват да подражават на Ка. Днес, в Кали-юга, има много негодници, които се смятат за по-велики от Ка и мамят хората, като им казват, че да мислят за тях, това е все едно да мислят за Бог Ка. Парӣкшит Махрджа, който предвиждал рискованото положение на слепите последователи на демоните, които подражават на Ка, задал този въпрос. За щастие, той е записан в Шрӣмад Бхгаватам и може да предупреди невинните, че не е едно и също да се мисли за Ка и да се мисли за някой обикновен човек.
В действителност дори мислите за полубоговете не могат да се сравнят с мислите за Ка. Освен това Ваиава Тантра предупреждава, че този, който поставя Виу, Нряа, или Ка на едно и също равнище с полубоговете, се нарича паа, т.е. негодник. Шукадева Госвмӣ изслушал въпроса на Махрджа Парӣкит и казал: „Скъпи царю, отговорът на твоя въпрос е даден още преди тази случка.“
Парӣкит Махрджа поискал да се изясни това положение, но духовният му учител му отговорил мъдро: „Защо отново питаш за това, което вече ти обясних? Защо забравяш толкова бързо?“ Позицията на духовния учител е по-висша и той има право да упреква ученика си по такъв начин. Шукадева Госвмӣ знаел, че царят задава този въпрос не защото на самия него не му е ясно, а за да предупреди наивните хора от бъдещето, които биха могли да помислят, че някой друг може да е равен на Ка.
След това Шукадева Госвмӣ припомнил на Парӣкит Махрджа за освобождението на Шишупла. Шишупла постоянно мислел злото на Ка и затова Ка го убил. Тъй като Ка е Върховната Божествена Личност, Шишупла постигнал освобождение просто като го видял. Щом един злонамерен човек получил спасение само защото съсредоточил мислите си върху Ка, тогава какво да кажем за гопӣте, които са толкова скъпи на Ка и непрекъснато мислят за него с любов. Трябва да има някаква разлика между враговете и приятелите. Ако враговете на Ка могат да се освободят от материалните замърсявания и да се съединят с Върховния, несъмнено е, че скъпите му приятели, каквито са и гопӣте, са при него и са освободени.
Освен това в Бхагавад-гӣт Ка е наречен Хшӣкеша. Шукадева Госвмӣ също казва, че Ка е Хшӣкеша, Свръхдуша. А обикновеният човек е обусловена душа, покрита от материалното тяло. Ка и тялото му са едно и също нещо, защото Той е Хшӣкеша. Този, който прави разлика между Ка и тялото му, е един от най-големите глупаци. Ка е Хшӣкеша и Адхокшаджа. Парӣкит Махрджа употребил точно тези две думи. Хшӣкеша е Свръхдушата, а Адхокшаджа е Върховната Божествена Личност, която е отвъд материалната природа. Той се появява такъв, какъвто е, поради безпричинната си милост и за благото на обикновените живи същества. За жалост, глупавите мислят, че Той е обикновена личност и заради това стигат до ада. Шукадева Госвмӣ потвърдил, че Ка е Върховната Божествена Личност, която е вечна, безкрайна и лишена от всякакви материални замърсявания.
По-нататък Шукадева Госвмӣ продължил да обяснява на Махрджа Парӣкит, че Ка не е обикновена личност. Той е Върховната Божествена Личност, която притежава изцяло всички духовни качества. Той се появява в материалния свят поради безпричинната си милост и където и да отиде, винаги се явява в истинската си, непроменена същност. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт. Там Богът казва, че се появява с духовната си енергия. Не Той идва под влияние на материалната енергия – материалната енергия е подвластна на него. В Бхагавад-гӣт се казва, че материалната енергия действа под негово управление. В Брахма сахит също се твърди, че материалната енергия, наречена Дург, действа като сянка – движи се в зависимост от движението на предмета. От всичко дотук може да се направи заключението, че ако човек изпитва някаква привързаност или влечение към Ка заради неговата красота, качества, богатства, слава, сила, отречение и знание или дори ако изпитва похот, гняв, страх, обич или приятелство, спасението и освобождението му от материалните замърсявания е сигурно.
В осемнадесета глава на Бхагавад-гӣт Богът казва, че този, който проповядва Ка съзнание, му е много скъп. Един проповедник се среща с толкова много трудности в борбата си да разпространява чистото Ка съзнание. Понякога трябва да изтърпява рани по тялото си, а някои намират дори смъртта си. Всичко това той приема като отречение в името на Ка. Затова Ка е казал, че такъв проповедник му е много, много скъп. След като враговете на Ка могат да очакват освобождение само защото са обърнали мислите си към него, какво да говорим за личностите, които са толкова скъпи на Ка? Естествено се налага изводът, че за тези, които проповядват Ка съзнание по целия свят, освобождението е сигурно, независимо от обстоятелствата. Такива проповедници обаче не обръщат внимание на освобождението. Всъщност този, който е в Ка съзнание и отдава предано служене, вече е постигнал освобождение. Затова Шукадева Госвмӣ уверил цар Парӣкит, че освобождението от материалното робство за тези, които са привлечени от Ка, е гарантирано, защото Ка е трансценденталният собственик на цялото мистично могъщество.
Когато всички гопӣ се събрали при Ка, Той започнал да им говори ласкаво, но в същото време и ги обезсърчавал с объркващите си слова. Ка е върховният оратор, Ка е изговорил Бхагавад-гӣт. Той може да говори върху най-висшите въпроси на философията, политиката, икономиката, може да говори за всичко. Сега Той се обърнал към гопӣте, които са му така скъпи. Ка искал да ги обърка със заплетените си думи и им казал следното:
„О, скъпи жени на Вндвана, вие сте толкова щастливи и сте ми толкова скъпи. Много съм доволен, че дойдохте тук, и се надявам, че всичко във Вндвана е наред. Сега ми кажете какво мога да направя за вас, защо сте дошли тук посред нощ. Моля ви, седнете и ми кажете с какво мога да ви бъда полезен.“
Гопӣте били дошли при Ка, за да се наслаждават на общуването с него, да танцуват с него, да го прегръщат и да го целуват, и били удивени, че Ка ги посреща толкова сдържано, според всички правила на доброто възпитание. Той се държал с тях като че ли са най-обикновени жени. Те се заусмихвали, споглеждайки се, и попивали всичките му думи. Ка забелязал, че те му се усмихват, и казал: „Скъпи мои приятелки, не знаете ли, че вече е среднощ, а в гората винаги е опасно. По това време дебнат всички кръвожадни животни на джунглата: тигри, мечки, чакали и вълци. Тук е много опасно за вас. Не може да се намери никакво сигурно място. Където и да отидете, ще видите как тези животни кръстосват гората и търсят плячка. Мисля, че поемате много голям риск, като идвате тук нощем. Моля ви, връщайте се веднага, без да се бавите.“
Ка видял, че те продължават да се усмихват, и казал: „Аз ценя много високо красотата на телата ви. Всички вие имате тънки талии и сте много хубави.“ Гопӣте били изключително красиви. Те са описани с думата сумадхям. Сумадхям, или тънкият стан, определя женската красота.
Ка искал да изтъкне, че те не са достатъчно големи, за да се грижат сами за себе си. Те наистина имали нужда от покровителство. Не било много разумно от тяхна страна да дойдат посред нощ при Ка. Ка отбелязал също, че както Той, така и те са много млади: „Никак не е хубаво млади момчета и момичета да се срещат по тъмно.“ Гопӣте не изглеждали много щастливи да чуят този съвет. Затова Ка подхванал нещата по друг начин:
„Скъпи мои приятелки, виждам, че сте напуснали домовете си без разрешението на настойниците си. Мисля, че вашите майки, бащи, големите ви братя и дори синовете ви, да не говорим за съпрузите ви, много се тревожат, че не знаят къде сте. Докато вие стоите тук, те може би ви търсят някъде другаде и сърцата им се свиват от тревога. Така че не се бавете. Моля ви да се върнете обратно и да ги успокоите.“
Гопӣте започнали да стават разтревожени и леко ядосани от съвета, който Ка им давал, без да го молят. И те насочили вниманието си към красотата на гората. Тогава цялата гора била осветена от ясната лунна светлина; над разцъфтелите цветя подухвал лек безшумен ветрец, който полюшвал зелените листа на дърветата. Ка използвал, че те гледат гората, за да ги посъветва отново. Той казал: „Според мен вие сте дошли тази нощ, за да се полюбувате на красотата на гората. Вече сигурно сте удовлетворени. Връщайте се обратно по домовете си, без да отлагате повече. Вие всички сте много почтени жени. Вече видяхте колко са красиви горите на Вндвана – умолявам ви да се върнете у дома и да продължите вярно да служите на съпрузите си. Може би някои от вас вече имат бебета, макар че всички сте много млади. Вие сте оставили рожбите си сами и сега те плачат. О, бързо се връщайте вкъщи да ги накърмите. Разбирам, че изпитвате към мен много голяма обич и сте дошли тук, подтиквани от тази трансцендентална любов и от звуците на флейтата ми. Любовните ви чувства към мен са съвсем уместни, защото Аз съм Върховната Божествена Личност. Всички живи същества са неотделими части от мен и изпитват към мен естествена любов. Привързаността ви към мен заслужава похвала и Аз ви поздравявам за това. Но сега вече можете да се върнете вкъщи. Искам да ви обясня и нещо друго. Най-добрият религиозен принцип за една почтена жена е да служи безкористно на съпруга си. Една жена трябва не само да бъде честна и вярна на съпруга си. Тя е длъжна също и да се държи дружелюбно с приятелите му, да е смирена с родителите му и да е нежна с по-малките му братя. И преди всичко тя трябва да се грижи за децата си.“
Така Ка обяснил какви са задълженията на жената. Той подчертал още колко важно е тя да служи на съпруга си: „Дори ако мъжът има лош нрав или не е много богат и преуспяващ, дори ако е стар или е осакатял след тежко заболяване, жената не трябва да го изоставя, независимо от положението му, ако наистина желае да се издигне до висшите планети, след като напусне тялото си. Освен това от гледна точка на обществото е непростимо жената да не е вярна на съпруга си и да си търси друг мъж. Подобни постъпки ще ѝ попречат да се издигне до райските планети и ще я доведат до падение. Една омъжена жена не трябва да си търси любовник, защото ведическите принципи на живот забраняват това. Ако смятате, че сте много силно привързани към мен и искате да общувате с мен, ще ви посъветвам да не се опитвате лично да се наслаждавате с мен. За вас ще е по-добре да се върнете вкъщи и просто да разговаряте за мен, да мислите за мен – така, като постоянно ме помните и повтаряте имената ми, със сигурност ще се издигнете до духовно равнище. Не е нужно да стоите близо до мен. Моля ви, вървете си.“
Наставленията, които Върховната Божествена Личност дава на гопӣте, съвсем не са подигравка. Всички честни жени трябва да ги приемат сериозно. Тук Върховната Божествена Личност обръща специално внимание на почтеността на жените. Затова всички разумни жени, които искат да се издигнат до по-висше равнище на живот, трябва да следват този принцип. Цялата любов на живите същества е насочена към Ка. Когато човек развие любовта си към Ка, той се издига трансцендентално над ведическите предписания. Гопӣте можели да направят това, защото виждали Ка лице в лице. Но за всички останали жени, които са обусловени, това е невъзможно. За съжаление, подражавайки на отношенията на Ка с гопӣте, понякога някой негодник се поставя на мястото на Ка (защото следва философията на единството – монизма) и безочливо използва рса-лӣл, за да примамва лековерните жени и да ги заблуждава под маската на духовно самоосъзнаване. Като предупреждение, тук Бог Ка дава да се разбере, че това, което е възможно за гопӣте, не е възможно за обикновените жени. Една жена може да напредва и да се издига в Ка съзнание, но тя не трябва да се подлъгва по самозванците, които се обявяват за равни на Ка. Тя трябва да насочи преданите си дейности към възхвала на Ка и размишления за него, както се препоръчва тук. Не трябва да се следват личностите, познати като сахаджи, или псевдопредани, които приемат всичко твърде евтино.
Когато Ка изрекъл на гопӣте тези обезсърчаващи думи, те много се натъжили, защото помислили, че желанието им да се наслаждават на танца рса с Ка няма да се сбъдне. И били покрусени. В голямата си скръб те започнали да дишат тежко. Те вече не гледали Ка право в очите. Свели глави, втренчили поглед в земята и започнали да чертаят по нея кръгове с пръстите на краката си. От очите им капели едри сълзи, които размивали грима по лицата им. Сълзите им се смесвали с кукумата, поръсена по гърдите им, и падали на земята. Те само мълчали, нищо не можели да кажат на Ка. Мълчанието им показвало колко болезнено са наранени сърцата им.
Гопӣте не били обикновени жени. По своята същност те били на едно равнище с Ка. Те са негови вечни спътници. Както се потвърждава в Брахма сахит, те са експанзии на неговата енергия на удоволствието и понеже са част от енергията му, не се различават от него. Въпреки че били много наскърбени от Ка, те не искали да му отвръщат с груби думи. Но искали да го упрекнат за жестоките му слова и затова започнали да му говорят с треперещи гласове. Те не искали да нагрубяват Ка, защото Той бил най-скъпото нещо за тях, смисълът на живота им. В сърцата им имало място само за Ка, те били напълно отдадени души. След като чули жестоките думи, те се опитали да отговорят, но щом отворили уста, от очите им рукнали сълзи като реки. Минало доста време, преди да успеят да проговорят.
Те казали: „Ка, Ти си много жесток! Не бива да говориш така. Ние сме напълно отдадени души. Умоляваме те да ни приемеш и да не изричаш такива жестоки думи. Разбира се, Ти си Върховната Божествена Личност и можеш да правиш всичко, каквото поискаш, но е недостойно за положението Ти да ни измъчваш така. Ние дойдохме при теб и изоставихме всичко само за да се подслоним в лотосовите Ти нозе. Знаем, че си напълно независим и можеш да направиш всичко, което поискаш, но те молим да не ни отблъскваш. Ние сме Ти предани. Трябва да ни приемеш така, както Бог Нряа приема преданите си. Бог Нряа има много предани, които го обожават, за да получат освобождение, и Той им го дава. Как можеш да ни отхвърляш, когато нямаме никакво друго убежище, освен твоите лотосови нозе?
О, скъпи Ка – продължили те, – Ти си върховният учител. Това е несъмнено. Ти учиш жените да са верни на съпрузите си и милостиви към децата си, да се грижат за семейството си и да се подчиняват на по-възрастните и това, разбира се, е точно според наставленията на шстрите. Но ние знаем също така, че когато човек се остави под закрилата на лотосовите Ти нозе, той съвършено изпълнява всички предписания на шстрите. Нашите съпрузи, приятели, роднини и деца са ни много скъпи и обични само защото Ти присъстваш в тях като Свръхдуша във всички живи същества. Без твоето присъствие никой няма стойност. Тялото веднага умира, щом Ти го напуснеш. Според принципите на шстрите мъртвото тяло трябва да се изхвърли в река или да се изгори. Затова в крайна сметка най-скъпият на всички си Ти. Когато насочим вярата и любовта си към твоята личност, няма да останем без съпруг, приятели, синове или дъщери. Ако някоя жена те приеме за върховен съпруг, тя никога няма да загуби съпруга си, както става на материалното равнище на живот. Ако те приемем за своя най-висш съпруг, никога няма да ни заплашва опасност от раздяла, развод или вдовство. Ти си вечният съпруг, вечният син, вечният приятел и вечният господар и този, който встъпи в някакви отношения с теб, ще бъде вечно щастлив. Тъй като Ти си най-добрият учител на всички религиозни правила, твоите лотосови нозе са най-достойни за обожание. Затова в шстрите се казва: чря-упсан – най-важното правило е да се обожават твоите лотосови нозе. Освен това в Бхагавад-гӣт се казва, че Ти си единственият наслаждаващ се, единственият собственик и единственият приятел. И по тази причина ние изоставихме всички лъжеприятели, обществото и любовта и дойдохме при теб, за да ни се наслаждаваш Ти. О, нека вечно служим за твое наслаждение. Бъди наш собственик, защото това е естествено твое право. Бъди наш върховен приятел, защото това е естественото Ти положение. Позволи ни да те прегърнем като свой върховен възлюбен.“
След това гопӣте казали на лотосоокия Ка: „Недей да възпираш дълго лелеяното ни желание да станеш наш съпруг. Всеки интелигентен човек, който се грижи за интереса си, отдава цялата си любовна енергия на теб. Само тези, които са заблудени от външната енергия и искат да се наслаждават на лъжливите си представи, се опитват да се наслаждават без теб. Всички съпрузи, приятели, синове, дъщери и родители са източник на материални страдания. Никой не може да бъде щастлив в материалния свят само защото има баща, майка, син, дъщеря и приятел. Макар че бащата и майката се грижат за децата си, много деца страдат от липса на храна и подслон. Има много добри лечители, но когато болният умре, никой не може да го съживи. Човек може да се защитава по много начини, но нищо не може да му помогне, ако е обречен; без твоето покровителство тези защитни средства водят само до продължителни страдания. Затова ние те умоляваме, о, скъпи Господарю на боговете, да не убиваш така дълго лелеяното ни желание да ни станеш съпруг.
Скъпи Ка, ние сме жени и сме напълно удовлетворени, когато се отдаваме на семейните си задължения, но Ти открадна сърцата ни. Не можем повече да ги отдаваме на грижите за семейството. Ти много пъти ни помоли да се върнем у дома и това е уместен съвет. Но за съжаление, ние не можем да го последваме, защото сме приковани тук. Нозете ни нямат сили да се отдръпнат дори на крачка от лотосовите Ти нозе. Но даже и да изпълним молбата Ти и да се завърнем по домовете си, какво ще правим там? Загубили сме всякаква способност да действаме без теб. Вместо да отдадем сърцата си на семейните работи, както подобава на жени, сега изпитваме друг копнеж, който ни изгаря. Ние те молим, скъпи Ка, да угасиш този огън с красивата си усмивка и с трансценденталните звуци, които се изливат от устните Ти. Ако не се съгласиш да ни направиш това добро, съвсем ще изгорим в огъня на раздялата. В това състояние ще можем да мислим само за теб и за твоята красота и веднага ще напуснем телата си. Смятаме, че в следващия си живот вече ще можем да се подслоним в лотосовите Ти нозе. Скъпи Ка, ако кажеш, че като се върнем вкъщи, нашите съпрузи ще задоволят страстните ни, пламенните ни желания, можем да отговорим само, че това вече не е възможно. Преди имахме щастието да ни се наслаждаваш в гората, Ти докосна гърдите ни, а ние приехме това като благослов, също като богините на щастието, с които се наслаждаваш във Ваикухалоките. Откакто изпитахме това трансцендентално наслаждение, не искаме да задоволим страстта си с никой друг, освен с теб. Скъпи Ка, полубоговете се покланят в лотосовите нозе на богинята на щастието, макар че тя вечно почива на гърдите Ти на планетите във Ваикуха. Тя е минала през много големи отречения и въздържания, за да може да се прислони в лотосовите Ти нозе, които винаги са покрити с листа от туласӣ. Лотосовите Ти нозе са истинското убежище за слугите Ти. Затова богинята на щастието коленичи, за да ги обожава, вместо да стои в прегръдките Ти. Ние сме се поставили в праха от лотосовите Ти нозе. Не ни отхвърляй, защото сме всецяло отдадени души.
Скъпи Ка, Ти си наречен Хари. Ти отнасяш всички страдания на живите същества, особено на тези, които са напуснали домовете си, изоставили са семейните си привързаности и напълно са се посветили на теб. Ние напуснахме домовете си с надеждата, че ще посветим и отдадем живота си изцяло в твое служене. Молим те единствено да ни приемеш за слуги. Не искаме да ни приемаш за съпруги. Приеми ни просто като слугини. Ти си Върховната Божествена Личност и обичаш да се наслаждаваш на паракӣя-раса. Ти си прославен като трансценденталният похитител на жените, затова ние дойдохме да удовлетворим трансценденталните Ти желания. Ние търсим удоволствие и за себе си, защото в гърдите ни пламна силна страст само като зърнахме усмихнатото Ти лице. Ние дойдохме при теб, облечени с прекрасни дрехи и окичени с накити, но докато не ни прегърнеш, украшенията ни няма да бъдат съвършени. Ти си Върховната Личност – щом допълниш украсата ни като пуруша-бхӯшаа, бисера сред мъжете, желанията ни ще бъдат задоволени, а красотата ни ще стане съвършена.
Скъпи Ка, ние бяхме пленени просто като те видяхме с тилак и обици, просто като зърнахме красивото Ти лице, обгърнато от разпилените Ти коси, и прелестната Ти усмивка. Бяхме привлечени и от ръцете Ти, които винаги закрилят отдадените души. И макар че ни привличат гърдите Ти, които богинята на щастието непрекъснато прегръща, ние не искаме да заемаме мястото ѝ. Ще бъдем напълно удовлетворени, ако ни разрешиш да Ти бъдем слугини. Ако ни обвиниш, че насърчаваме разпуснатия живот, можем само да попитаме: „Има ли в трите свята жена, която да не е очарована от красотата Ти и от мелодичните песни, които свириш на трансценденталната си флейта?“ По отношение на теб между мъжете и жените в трите свята няма разлика, защото както мъжете, така и жените принадлежат на междинната енергия, практи. Всъщност никой не е мъж, наслаждаващ се, всички са предназначени за твое наслаждение. Няма жена по трите свята, която да не се отклони от пътя на добродетелта, след като я привлечеш Ти, защото красотата Ти е толкова възвишена, че не само мъжете и жените, но всичко и всички – кравите, птиците, животните и дори дърветата, плодовете и цветята – са омаяни от теб. Какво остава за нас? Но съвсем сигурно е, че както Бог Виу постоянно защитава полубоговете от безмилостните нападения на демоните, така и Ти си дошъл във Вндвана, за да предпазваш жителите ѝ от всички видове страдания. О, скъпи приятелю на страдащите, бъди милостив и постави ръката си на пламналите ни гърди и на главите ни, защото ние Ти се отдадохме като вечни твои слуги. И ако мислиш, че лотосовите Ти длани ще се изпепелят, когато ги поставиш на горещата ни гръд, бъди сигурен, че те ще почувстват удоволствие, а не болка, както нежните и крехки лотоси се радват на палещите слънчеви лъчи.“
Ка, Върховната Божествена Личност, изслушал горещата молба на гопӣте, усмихнал се и станал много мил с тях – започнал да ги прегръща и да ги целува, както те искали, въпреки че Богът е себеудовлетворен. Когато усмихнатият Ка погледнал лицата на гопӣте, красотата им се увеличила стотици пъти. Докато се наслаждавал с тях, Той приличал на кръглата луна, заобиколена от милионите блестящи звезди. Така Ка, Върховната Божествена Личност, украсен с гирлянд от цветя в най-различни багри и обграден от стотици гопӣ, тръгнал из гората на Вндвана и пеел ту сам, ту в хор с тях. Накрая те стигнали до хладния песъчлив бряг на Ямун, в която растели лилии и лотоси. В тази трансцендентална обстановка Ка и гопӣте започнали да се наслаждават. Те се разхождали по брега и от време на време Ка обгръщал с ръце шията, гърдите или снагата на някоя гопӣ. Те се докосвали, шегували се и се споглеждали. Когато Ка докосвал телата на гопӣте, страстното им желание да го прегърнат се разгаряло още повече. Всички изпитвали блаженство от тези забавления. Гопӣте били благословени с цялата милост на Върховната Божествена Личност, защото в общуването им с него нямало и най-малка следа от материални плътски желания.
Но не след дълго гопӣте се възгордели, защото започнали да се мислят за най-щастливите жени във вселената поради това че са облагодетелствани с личното присъствие на Ка. Бог Ка, който се нарича още Кешава, веднага усетил гордостта им, родена от личния им контакт с него, и за да ги дари с безпричинната си милост и да обуздае фалшивата им гордост, мигновено изчезнал от погледите им. По този начин Той показал съвършената си непривързаност. Върховната Божествена Личност притежава изцяло шестте съвършенства и това е пример за отречението му. То е доказателство за абсолютната непривързаност на Ка. Той е вечно себеудовлетворен и не е зависим от нищо. Само на това равнище се проявяват трансценденталните забавления.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху двадесет и девета глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Встъпление към танца рса“.