Глава 34

Веднъж пастирите от Вндвана и Нанда Махрджа решили да отидат в Амбиквана, за да извършат церемонията Шивартри. Рса-лӣл се състояла през есента и следващият голям празник е Холи, или Долатр. Междувременно има един важен ритуал, наречен Шивартри, който се изпълнява предимно от шиваитите, поклонниците на Шива. Понякога ваиавите също съблюдават тази церемония, защото приемат Шива за един от водещите ваиави. Но бхактите, т.е. преданите на Ка, не следват редовно тази церемония. В този случай в Шрӣмад Бхгаватам се казва, че пастирите начело с Нанда Махрджа „веднъж пожелали“ да отпразнуват Шивартри. Това означава, че не са празнували Шивартри редовно, но веднъж решили да отидат в Амбиквана, просто от любопитство. Амбиквана се намира в провинция Гуджарат. Казват, че Амбиквана е разположена на брега на река Сарасватӣ. Но Сарасватӣ не минава през Гуджарат; единствената река, която тече оттам, е Савармати. Местата за поклонение в Индия са разположени по бреговете на красиви реки: Ганг, Ямун, Сарасватӣ, Нармад, Годварӣ, Кверӣ. Амбиквана се намирала близо до Сарасватӣ – там отишли всички пастири, предвождани от Нанда Махрджа.

Те с голяма преданост отдали почитанията си на мӯртите на Шива и на Амбик. Обикновено там, където има храм на Шива, трябва да има храм и на Амбик (Дург), защото тя е съпруга на Шива и е една от най-достойните и добродетелни жени. Тя никога не живее отделно от съпруга си. Щом пристигнали в Амбиквана, пастирите най-напред се изкъпали в Сарасватӣ. Когато човек отиде някъде на поклонение, първото му задължение е да се изкъпе, а понякога и да обръсне главата си. Това е първата му работа. После те се поклонили на мӯртите и раздали милостиня.

Според ведическата традиция милостиня трябва да се дава на брхмаите. Във ведическите шстри е казано, че само брхмаите и саннсӣте могат да приемат подаяния. Пастирите от Вндвана дали крави, украсени със злато и красиви гирлянди. Брхмаите приемат подаяния, защото не се занимават с работа, която носи печалба. Те трябва да изпълняват брахминските си задължения, които са описани в Бхагавад-гӣт: трябва да са образовани и да поемат отречения. Освен че трябва да са учени, те са длъжни да учат и другите. Те са длъжни не само да бъдат брхмаи, те трябва да правят брхмаи и другите. Ако някой се съгласи да бъде ученик на един брхмаа, той получава възможността също да стане брхмаа. Брхмаите постоянно обожават Бог Виу. Затова те са достойни да получават всякакви благодеяния. Но ако получат прекалено много милостиня, трябва да дадат излишъка за обожанието на Виу. Във ведическите писания се препоръчва милостиня да се дава на брхмаите, защото по този начин човек може да удовлетвори Бог Виу и всички полубогове.

Поклонниците се изкъпват, обожават мӯртите и дават подаяния. Препоръчително е също да се гладува един ден. На местата за поклонение човек трябва да остане поне три дена. Първият ден се пости, но вечерта може да се пие малко вода – тя не нарушава постите.

Пастирите, водени от Нанда Махрджа, прекарали нощта на брега на Сарасватӣ. Те гладували целия ден, а вечерта пили малко вода. И както си почивали, от близката гора се появила една голяма змия, която започнала стръвно да поглъща Нанда Махрджа. Той извикал отчаяно: „О, Ка, скъпи сине, моля те, избави ме от тази опасност! Тази змия ще ме погълне!“ Пастирите чули виковете му за помощ и скочили да видят какво се е случило. Веднага грабнали горящи главни и заудряли змията, дано я убият. Но въпреки ударите змията не искала да пусне Нанда Махрджа.

Тогава дошъл Ка и докоснал змията с лотосовите си нозе. В същия миг кожата ѝ се изхлузила и тя се превърнала в един много красив полубог на име Виддхара. Той имал изключително красива външност, достойна за възхищение. Цялото му тяло блестяло и сияело, на врата си носел огърлица от злато. Той се поклонил на Бог Ка и застанал пред него много смирено. Ка го запитал: „Ти си много красив полубог и очевидно се ползваш с благоволението на богинята на щастието. Как получи това змийско тяло и защо вършиш такива отвратителни дейности?“ И тогава полубогът разказал историята на миналия си живот:

„Скъпи Господи, в миналия си живот аз носех името Виддхара и бях прославен по целия свят с красотата си. Понеже бях известна личност, обичах да пътувам с въздушния си кораб навсякъде. Веднъж срещнах един велик мъдрец на име гир. Той беше много уродлив на външен вид и аз му се присмях, защото ужасно се гордеех с красотата си. Заради този грях великият мъдрец ме прокле да стана змия.“

Тук трябва да отбележим, че преди да получи милостта на Ка, човек винаги е подвластен на проявните форми на материалната природа, колкото и издигнат в материално отношение да е. Виддхара бил значим полубог и бил много красив. Той имал висока материална позиция и можел да пътува по въздуха навсякъде, където поиска. И въпреки това бил прокълнат в следващия си живот да стане змия. Всяка личност, колкото и материално издигната да е, ако не внимава, може да бъде осъдена да слезе сред най-отвратителни биологични видове. Погрешно е да мислим, че щом веднъж достигнем човешко тяло, никога повече няма да деградираме. Самият Виддхара казва, че е бил прокълнат да стане змия, макар и да е бил полубог. Но щом се докоснал до лотосовите нозе на Ка, той веднага достигнал Ка съзнание. Виддхара признал, че в миналия си живот бил много грешен. Една Ка осъзната личност знае, че е вечен слуга на слугата на Ка, че е много незначителна и всяко хубаво нещо, което направи, става по благоволението на Ка и на духовния учител.

Полубогът Виддхара продължил: „Понеже бях прекалено горд с изключителната красота на тялото си, аз се присмях на грозотата на великия мъдрец гир. Той ме прокле за този грях и така станах змия. Сега разбирам, че това изобщо не е било проклятие, а голяма благословия за мен. Ако той не ме беше проклел, нямаше да приема тяло на змия, тогава твоят лотосов крак нямаше да ме настъпи и да ме освободи от всички материални замърсявания.“

В материалния живот четири неща се смятат за много ценни: раждането в достойно семейство, голямото богатство, доброто образование и физическата красота. Това са материални достойнства. За жалост, ако не са съпътствани от Ка съзнание, те понякога стават причина за деградация и подтикват човек да извършва грехове. Макар че Виддхара бил полубог и имал красиво тяло, заради гордостта си бил принуден да получи тяло на змия. Змията е смятана за най-жестокото и зло живо същество, но тези хора, които са жестоки с другите, са по-лоши дори и от змията. С помощта на мантри и упойващи треви змията може да бъде победена и да бъде държана в подчинение, но никой не може да овладее един злобен човек.

Виддхара продължил: „О, Господи, сега, след като се освободих от всички греховни дейности, те моля да ми разрешиш да се върна в моя дом на райските планети.“ Тази молба показва, че личностите, които са привързани към плодоносните дейности и желаят да се издигнат до разкоша на райските планети, не могат да постигнат крайната цел на живота си без разрешението на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт също се казва, че неинтелигентните хора обожават различни полубогове, защото желаят материални придобивки. Но в действителност получават благословията на полубоговете с разрешението на Бог Виу, или Ка. Самите полубогове не притежават способността да дават материални блага. Дори някой да е привързан към материалните притежания, той може да обожава Ка, Върховната Божествена Личност, и да ги иска от него. Ка може да ни даде всичко, всякакви материални блага. Има разлика, когато човек иска благословия за нещо материално от полубоговете и когато иска това от Ка. Дхрува Махрджа обожавал Върховната Божествена Личност, за да получи материални придобивки, но когато получил милостта на Бога и го видял, бил толкова удовлетворен, че отказал да приеме каквито и да е материални блага. Интелигентните личности нито се молят на полубоговете за нещо, нито ги обожават; те се обръщат направо към Ка съзнание и ако желаят нещо материално, молят Ка, а не полубоговете.

Виддхара очаквал да получи разрешението на Ка да се върне на райските планети и казал: „Когато ме докоснаха лотосовите Ти нозе, аз се освободих от всички материални страдания. Ти притежаваш най-голямата мистична мощ. Ти си изначалната Върховна Божествена Личност, господарят на всички предани. Ти си собственикът на всички планети. Затова искам разрешението Ти. Приеми ме като душа, напълно отдадена на теб. Знам много добре, че личностите, които постоянно възпяват святото Ти име, се освобождават от всички грехове, и тези, които се докоснат до лотосовите Ти нозе, със сигурност са спасени. Аз съм уверен, че само заради допира до твоите лотосови нозе вече съм спасен от проклятието на онзи брхмаа.“

Виддхара получил разрешението на Бог Ка да се върне у дома си на висшите планети. Когато му било оказано това благоволение, той обиколил Бога. После се поклонил и се върнал на своята планета в рая. Така Нанда Махрджа бил избавен от опасността да бъде погълнат от змия.

Пастирите, които дошли, за да извършат церемонии в чест на Шива и Амбик, свършили работата си и се приготвили да се връщат във Вндвана. По пътя те си припомняли прекрасните дейности на Ка. Докато разказвали за спасението на Виддхара, те още повече се привързали към Ка. Пастирите дошли да обожават Шива и Амбик, а се привързали още повече към Ка. По същия начин и гопӣте обожавали богинята Ктянӣ, за да се привържат още повече към Ка. В Бхагавад-гӣт се казва, че хората, които обожават полубоговете – Брахм, Шива, Индра и Чандра, – за да получат някаква лична изгода, са неинтелигентни и са забравили истинската цел на живота. Но жителите на Вндвана, пастирите, не били обикновени хора. Всичко, което правели, те правели за Ка. Ако някой обожава Шива и Брахм, за да усили привързаността си към Ка, това е добре. Но е осъдително, ако се обърне към полубоговете за своя лична изгода.

В една прекрасна нощ след това произшествие Ка и брат му Баларма, които притежават невероятна сила, отишли в гората на Вндвана, за да се забавляват с девойките на Враджабхӯми. Младите момичета на Враджа били облечени хубаво, лицата им били украсени с балсам от сандалово дърво и те целите били окичени с цветя. Луната греела в небето, заобиколена от ярките звезди. Духал лек ветрец, напоен с благоуханието на цветята маллик, пчелите били като полудели. Ка и Баларма запели със звучните си гласове в спокойната и тиха нощ. Момичетата толкова се унесли от звуците на песента, че забравили почти всичко. Косите им се разпилели, дрехите им се разхлабили, а гирляндите им паднали на земята.

В това време, докато те били така омаяни и почти били загубили съзнание, при тях се промъкнал един демон, който бил приближен на Кувера (пазителя на съкровищата на райските планети). Той се казвал Шакхсура, защото на главата си имал скъпоценен камък, който наподобявал раковина. Както двамата сина на Кувера били много високомерни заради богатството и разкоша си и не обърнали внимание на Нрада Муни, така и Шакхсура много се гордеел с материалното си състояние. Той мислел, че Ка и Баларма са две обикновени пастирчета, които се забавляват с група красиви момичета. В материалния свят богатите хора обикновено си въобразяват, че трябва да се наслаждават на всички красиви жени. Шакхсура не бил по-различен и си мислел, че не Ка и Баларма, а той трябва да се наслаждава на тези красиви момичета, защото бил от обкръжението на богатия Кувера. И решил да се заеме с тях. Промъкнал се при Ка, Баларма и девойките на Враджа и отвел момичетата на север. Той пренебрегнал Ка и Баларма и започнал да се държи така заповеднически с девойките, като че ли бил техен собственик или съпруг. Щом усетили, че ги отвличат, девойките започнали да викат Ка и Баларма за помощ. Двамата братя се втурнали след тях с тежки дървета в ръце. Те извикали на гопӣте: „Не се бойте! Не се бойте! Веднага идваме да накажем този демон.“ За броени мигове те настигнали Шакхсура. Той се уплашил от силните братя, изоставил гопӣте и се втурнал да бяга, за да спаси живота си. Но Ка не го пуснал да избяга. Той поверил гопӣте на грижите на Баларма и хукнал да го гони. Ка искал да вземе от главата му скъпоценния камък във формата на раковина. Демонът бил успял да измине съвсем кратко разстояние, когато Ка го хванал, ударил го с юмрук по главата и го убил. И в присъствието на всички девойки на Враджа подарил скъпоценния камък на големия си брат Баларма.