Глава 37

След заповедта на Каса демонът Кешӣ се превърнал в кон с много ужасяваща външност. Той навлязъл във владенията на Вндвана – огромната му грива се развявала, а копитата му риели земята. Целият свят изпаднал в паника от цвиленето му. Ка видял, че с цвиленето и с опашката си, мятаща се в небето като огромен облак, демонът кара жителите на Вндвана да обезумяват. Ка разбрал, че демонът го вика на бой. Той приел предизвикателството, тогава конят надал ужасен рев и се втурнал към него. Кешӣ препускал с огромна скорост и се опитал да стъпче Ка със силните си и здрави като камък крака. Но Ка изведнъж го сграбчил за краката и напълно го объркал. Съвсем леко ядосан, Ка ловко завъртял демона над главата си. След няколко кръга го запратил на стотина крачки надалеч, както Гаруа мята голяма змия. Конят загубил съзнание, но след малко се съвзел и със свирепа ярост отново нападнал Ка, този път с раззината муцуна. Щом Кешӣ наближил, Ка напъхал лявата си ръка в устата му. Конят почувствал силна болка, като че ли ръката на Ка била нажежена желязна пръчка. Зъбите му мигом изпадали. Ръката на Ка растяла и растяла, докато накрая запушила гърлото на Кешӣ. Огромният кон започнал да се задушава, тялото му се обляло в пот, краката му се мятали напред-назад. Кешӣ изпуснал последното си дихание, очите му изскочили от орбитите си и от тялото му изтекли изпражнения и урина. Така от него излязла жизнената му сила. Устата му се отпуснала и Ка лесно извадил ръката си. Той ни най-малко не се изненадал, че демонът Кешӣ бил победен толкова бързо, но полубоговете били просто смаяни и в знак на одобрение поздравили Ка с истински дъжд от цветя.

След това произшествие Нрада Муни, най-великият предан, се срещнал с Ка насаме и му казал следното: „Скъпи Боже Ка, Ти си безкрайната Свръхдуша, върховният владетел на всички мистични сили, Господарят на цялата вселена, всепроникващата Божествена Личност. Ти поддържаш космическото проявление, Ти си господарят на всички предани и Богът на всички. Скъпи Господи, Ти си Свръхдуша във всички живи същества и стоиш скрит в сърцата им, както огънят е скрит във всеки къс гориво. Ти си свидетел на всички дейности на живите същества, Ти управляваш живите същества отвътре, от сърцата им. Ти си себеудовлетворен. Ти си съществувал преди сътворението и с енергията си сътворяваш цялата материална вселена. От взаимодействието на проявните форми на природата според съвършения Ти план се създава материалният свят и Ти го поддържаш и унищожаваш. Макар че тези дейности не те досягат, Ти си вечният върховен властител. О, Господи, Ти дойде на този свят само за да убиеш мнимите царе, които всъщност са демони. Тези зли духове са се предрешили в царски одежди и мамят хората. Ти дойде, за да потвърдиш собствените си думи, че слизаш в материалния свят само за да запазиш религиозните принципи и да унищожиш омразните негодници. Скъпи Господи, убеден съм, че след два дни ще видя демоните Чӯра, Мушика, другите борци, слоновете и самия Каса убити от твоята ръка. И ще видя това със собствените си очи. Надявам се да видя мъртви демоните Шакха, Явана, Мура и Нараксура. Ще видя също да вземаш цветето приджта от небесното царство и да побеждаваш самия райски цар.

Скъпи Господи – продължил Нрада Муни, – след това ще те видя да се жениш за дъщерите на царете воини, като достойно заплащаш с храбростта си на катрия.“ (Когато някой катрия иска да се ожени за красива и благородна принцеса, той трябва да се бие със съперниците си и да победи. Тогава като дар му се дава ръката на принцесата.)

Нрада Муни казал: „Ще видя още да измъкваш цар Нга от ужасното му положение. Това Ти ще направиш в Дврака. След това ще видя да получаваш съпругата си и скъпоценния накит Сямантака и да връщаш сина на един брхмаа, макар вече да се намира на друга планета. После ще мога да видя как убиваш демона Паурака и изпепеляваш царството Кшӣ. Ще видя как във велики сражения убиваш по поръка на Махрджа Юдхихира царя на Чеди и Дантавакра. Ще мога да видя и много други твои геройски дейности, докато си в Дврак. Поетите вечно ще възпяват тези твои дейности. А в битката при Курукетра Ти ще бъдеш колесничар на приятеля си Арджуна и понеже си вечното време, въплъщението на неумолимата смърт, Ти ще унищожиш всички воини. На това бойно поле ще видя убити огромно число воини. О, Господи, позволи ми да отдам смирените си почитания в лотосовите Ти нозе. Твоята позиция е напълно трансцендентална, Ти си изпълнен със съвършено знание и блаженство. Ти си съвършен сам по себе си, Ти си над всякакви желания. Проявявайки вътрешната си енергия, Ти си установил властта на м. Никой не може да измери безграничното Ти могъщество. О, Господи, Ти си върховният властител. Ти си подчинен на собствената си вътрешна енергия и е наистина безполезно да мислим, че си зависим от някое свое творение.

Ти се роди в династията Ви, или Яду. Идването Ти на земята в изначалната Ти форма на вечно блаженство и знание е твое забавление. Ти не зависиш от нищо друго, освен от себе си. Затова отдавам смирените си почитания в лотосовите Ти нозе.“

Нрада Муни искал да напомни на всички хора, че Ка е напълно независим. Неговите дейности, например появяването му в династията Яду или приятелството му с Арджуна, не го задължават да действа така, че да се наслаждава на следствията от тях. Това са просто забавления и за него са само игра. Но за нас те са действителни, осезаеми факти.

Нрада Муни се поклонил на Бог Ка, помолил за разрешение да си отиде и заминал. След като убил демона Кешӣ, Ка се върнал с приятелите си в гората да пасе кравите, като че ли нищо не се е случило. Ка постоянно се занимава с трансценденталните си дейности във Вндвана заедно с приятелите си – пастирчетата и гопӣте, – но понякога, като Върховна Божествена Личност, проявява необикновената си сила и убива различни демони.

По-късно същата сутрин Ка отишъл да играе с пастирчетата на стражари и апаши на върха на хълма Говардхана. Някои пастирчета станали стражари, други – крадци, а останалите били агънца. Докато се радвали на детските си игри, дошъл един демон на име Вьомсура, което означава „демонът, който лети в небето“. Той бил син на Мая, един друг голям демон. Тези демони могат да правят невероятни магии. Вьомсура се превърнал в пастирче, което в играта било крадец, и отвлякъл много момчета-агънца. Той отмъкнал едно по едно почти всички момчета, скрил ги в планинските пещери, а входовете залостил с камъни. Ка усетил измамата на демона и го сграбчил така, както лъвът хваща агне. Демонът се опитал да се превърне в планина, за да се отскубне, но Ка не му позволил да се измъкне от прегръдката му. Той го запратил на земята с все сила и го убил досущ както в кланиците убиват животните. Щом убил демона Вьома, Бог Ка освободил всичките си приятели от пещерите. Полубоговете и приятелите му го поздравили за изключителния подвиг и заедно с кравите и пастирчетата Той отново се върнал във Вндвана.