Глава 38

Нрада Муни не споменал убиването на Вьомсура, което означава, че Ка го убил в същия ден, когато убил демона Кешӣ. Кешӣ бил убит рано сутринта, след това момчетата отишли да пасат кравите на хълма Говардхана и точно там бил убит Вьомсура. И двамата демони били убити сутринта. Каса помолил Акрӯра да стигне във Вндвана до вечерта. След като получил наставленията на Каса, Акрӯра потеглил с колесница за Вндвана. Докато пътувал, той възхвалявал Бога, защото бил негов велик предан. Преданите винаги са потопени в мисли за Ка и Акрӯра постоянно мислел за лотосовите очи на Ка.

Той се чудел какви ли благочестиви дейности е извършил, за да получи възможността да види Бог Ка. Акрӯра мислел, че ако Ка желае, той наистина ще може да го види. Акрӯра си мислел, че е много щастлив, щом отива да види Ка, когото желаят да видят всички велики йогӣ мистици. Той бил убеден, че в този ден ще се сложи край на всички греховни последствия от миналия му живот и така човешката форма на живот, която имал, щяла да бъде напълно оползотворена. Акрӯра мислел също, че Каса му прави много голяма услуга, като го изпраща да доведе Ка и Баларма, защото така му дава възможност да види Бога. Акрӯра продължил да мисли как в миналото великите мъдреци и святите личности са се освобождавали от материалния свят просто като са зървали бляскавите нокти на лотосовите нозе на Ка.

Акрӯра мислел: „Върховната Божествена Личност идва сега като обикновено човешко същество и за мен е голямо щастие да мога да видя Бога лице в лице.“ Акрӯра горял от нетърпение да види тези лотосови нозе, които са обожавани лично от Брахм, Нрада и Шива; които обхождат земите на Вндвана и докосват обагрените с кукума гърди на гопӣте. Той мислел: „Толкова съм щастлив, че днес ще мога да видя лотосовите нозе и красивото лице на Ка с тилак на челото и на носа. Че ще видя усмивката му и къдравата му черна коса. Сигурен съм, че ще имам тази възможност, защото днес сърните минават от дясната ми страна. Днес наистина ще мога да видя красотата на духовното царство Виулока, защото Ка е Върховният Бог Виу, който е дошъл по собствената си добра воля. Той е изворът на красотата, затова днес очите ми ще бъдат напълно удовлетворени.“

Акрӯра знаел без всякакви съмнения, че Бог Ка е Върховният Бог Виу. Бог Виу поглежда материалната вселена и по този начин започва да съществува космическото проявление. И макар че Бог Виу е създателят на материалния свят, Той е предпазен от въздействието на материалната енергия чрез собствената си енергия. С вътрешната си енергия Той може да прониже мрака на материалната енергия. По същия начин Ка, който е първоначалният Виу, създал жителите на Вндвана, като разширил вътрешната си енергия. В Брахма сахит също се твърди, че принадлежностите на Ка и жилището му са експанзии от вътрешната му енергия. Същата вътрешна енергия се проявява на земята като Вндвана, където Ка се наслаждава с родителите си и в обществото на приятелите си – пастирчетата и гопӣте. От думите на Акрӯра става ясно, че щом Ка е трансцендентален спрямо проявните форми на материалната природа, жителите на Вндвана също са трансцендентални, защото отдават любовно служене на Бога.

Акрӯра мислел и върху необходимостта от трансценденталните забавления на Бога. Той смятал, че трансценденталните дейности, наставления, качества и забавления на Ка целят единствено доброто на всички хора. Хората могат непрекъснато да бъдат в Ка съзнание, като обсъждат трансценденталната форма на Бога, трансценденталните му качества, забавления и притежания. По този начин съществата от цялата вселена могат да напредват и да живеят в благочестие и мир. Но без Ка съзнание цивилизацията е само украса върху мъртво тяло. По един труп може да има всякакви скъпоценности, но ако го няма съзнанието, те са без стойност. Човешкото общество, лишено от Ка съзнание, е безстойностно и безжизнено.

Акрӯра мислел: „Ка, Върховната Божествена Личност, сега се е явил като един от потомците на династията Яду. Религиозните правила са негови предписани закони. Личностите, които ги следват, са полубогове, а тези, които не им се подчиняват, са демони. Той е дошъл, за да спаси полубоговете, които се покоряват на законите на Върховния Бог. Полубоговете и преданите на Бога с радост следват законите на Ка, а Той изпитва удоволствие, когато ги закриля по всякакъв начин. Както се твърди в Бхагавад-гӣт, хората винаги трябва да слушат за тези дейности на Ка и да разказват за тях – за защитаването на преданите и убиването на демоните. Славните дейности на Бога ще се възхваляват от преданите и полубоговете все повече и повече.

Ка, Върховната Божествена Личност, е духовният учител на всички духовни учители. Той е спасителят на всички паднали души и господарят на трите свята. Всеки може да го види, стига очите му да са намазани с елея на любовта към Бога. Днес ще мога да видя Бога, Върховната Личност, привличащ с трансценденталната си красота богинята на щастието, която живее вечно с него. Щом пристигна във Вндвана, ще сляза от колесницата и ще падна по очи на земята, за да отдам почит на Върховния Бог, господаря на материалната природа и на всички живи същества. Великите йогӣ мистици постоянно обожават лотосовите нозе на Ка. Аз също ще ги обожавам и ще му стана приятел във Вндвана, като пастирчетата. Когато се поклоня пред Ка, Той сигурно ще постави върху главата ми лотосовата си ръка, която не знае страх. Той подава ръка на всички обусловени души, които потърсят подслон в лотосовите му нозе. Копнея за докосването на лотосовите му ръце до главата ми.“

Така Акрӯра очаквал благославящата ръка на Ка. Той знаел, че Индра, небесният цар и господарят на трите свята – висшите, средните и низшите планетарни системи, – получил благословията на Бога само като му предложил малко вода, която Ка приел. И Бали Махрджа подарил на Вманадева само три стъпки земя и му предложил малко вода, но по този начин постигнал положението на Индра. Когато гопӣте се изморили да танцуват с Ка танца рса, Той попил бисерните капчици пот по лицата им с ръката си, която ухаела като лотосов цвят, и те веднага се съживили. Така Акрӯра очаквал върховната благословия от ръката на Ка. Ръката на Ка може да благослови всички хора, които се заемат с Ка съзнание. Ако някой иска да се наслаждава на материални удоволствия като небесния цар, може да получи тази благословия от ръката на Ка. И ако изпитва чиста трансцендентална любов към Ка и иска да общува с него лично и да докосне трансценденталното му тяло, може да получи благословията също от ръката на Ка.

Но Акрӯра се боял, че е пратеник на Каса, врага на Ка. Той мислел: „Отивам да видя Ка като пратеник на врага му.“ Но веднага си казал: „Ка е Свръхдушата във всяко сърце, значи Той знае какво става в сърцето ми.“ Макар че Акрӯра бил довереник на врага на Ка, сърцето му било чисто. Той бил чист предан на Ка. Той рискувал да си навлече гнева на Каса, само и само да се срещне с Ка. Бил убеден, че макар и да отива като представител на Каса, Ка няма да го посрещне като враг. „Макар мисията ми да е греховна, защото ме изпраща Каса, когато отида при Ка, Върховната Божествена Личност, ще застана пред него напълно смирено, с допрени длани. Той ще бъде удовлетворен от предаността ми, може би ще ме погледне, ще се усмихне с любов и така ще се освободя от всичките си грехове. Тогава ще достигна нивото на трансценденталното блаженство и знание. Ка познава сърцето ми и сигурно ще ме прегърне, когато отида при него. Аз съм не само потомък на династията Яду, аз съм чист предан. Милостивата му прегръдка ще пречисти напълно тялото, сърцето и душата ми от действията, които съм извършил в миналия си живот и от техните последици. Когато телата ни се докоснат, аз бързо ще се изправя и ще застана много смирено с допрени длани. Сигурно Ка и Баларма ще ме наричат „чичо Акрӯра“ – тогава животът ми ще бъде славен. Ако човек не бъде оценен от Върховната Божествена Личност, животът му не може да бъде пълноценен.“

Тук ясно се казва, че със служенето и предаността си човек трябва да се стреми да получи признанието на Върховната Божествена Личност. Без тях човешката форма на живот е напразно пропиляна. Както се казва в Бхагавад-гӣт, Върховният Бог, Божествената Личност, се отнася еднакво към всички. Той няма нито приятели, нито врагове. Но е пристрастен към преданите, които му служат с любов и преданост. Бхагавад-гӣт казва също, че Върховният Бог отвръща на преданото служене на преданите. Акрӯра мислел, че Ка е като дървото на желанията в райските планети – то дава такива плодове, каквито пожелае този, който го обожава. Така и Върховната Божествена Личност е извор на всичко. Един предан трябва да знае как да служи на Бога и с това да заслужи признанието му. Затова в Чайтаня чаритмта се обяснява, че човек трябва да служи едновременно на духовния си учител и на Ка и по този начин да напредва в Ка съзнание. Служенето, което се отдава на Ка под ръководството на духовен учител, е авторитетно, защото духовният учител е въплътен представител на Ка. Шрӣ Вишвантха Чакравартӣ хкура казва, че когато човек удовлетвори духовния си учител, удовлетворява Върховния Бог. Това е съвсем като работата в държавно учреждение. Човек работи под ръководството на началника на отдела. Ако той е доволен от службата ни, естествено че ще увеличи заплатата ни и ще ни повиши.

После Акрӯра си помислил: „Ако Ка и Баларма останат доволни от молитвите ми, сигурно ще ме хванат за ръка, ще ме въведат у дома си, почтително ще ми предложат всякакви удобства и ще ме питат какво правят Каса и приятелите му.“

Така Акрӯра, синът на Швапхалка, пътувал от Матхур и мислел за Шрӣ Ка. Във Вндвана пристигнал към края на деня. Акрӯра изминал целия път, без да усети колко време е изтекло. Когато пристигнал във Вндвана, слънцето вече залязвало. Той минал границите на Вндвана и видял стъпките на кравите и на Бог Ка, в които се били отпечатали знаците върху стъпалата на Ка – знамето, тризъбецът, мълнията и лотосовият цвят. Акрӯра веднага скочил от колесницата, за да отдаде почит. В него се проявявали всички признаци на екстаза: той плачел и тялото му треперело. Обзет от изключителен възторг при вида на праха, докоснат от лотосовите нозе на Ка, Акрӯра паднал по очи и започнал да се търкаля по земята.

Пътуването на Акрӯра до Вндвана е много показателно. Този, който иска да посети Вндвана, трябва да следва съвършените стъпки на Акрӯра и постоянно да мисли за забавленията и дейностите на Ка. Щом стигне границите на Вндвана, тозчас трябва да посипе тялото си с праха на Вндвана, без да мисли за материалното си положение и за престижа си. В прочутата си песен Нароттама дса хкура казва: вишая чхи кабе шуддха хабе мана: „Когато умът ми изостави замърсяванията на материалното наслаждение и се пречисти, ще мога да посетя Вндвана.“ Всъщност човек не може да отиде във Вндвана просто като си купи билет за там. Акрӯра е показал начина, по който човек може да иде във Вндвана.

Когато Акрӯра влязъл във Вндвана, видял как Ка и Баларма следят доенето на кравите. Ка бил облечен в жълти дрехи, а Баларма – в светлосини. Акрӯра видял, че очите на Ка са досущ като красивите разцъфнали лотоси през есента. Акрӯра видял Ка и Баларма в разцвета на младостта им. Макар че си приличали, Ка имал тъмна кожа, а Баларма бил бял. И двамата били убежище на богинята на щастието. Телата им били добре сложени, и двамата имали красиви ръце и привлекателни лица и били силни като слонове. След като вече бил видял стъпките на Ка и Баларма, със собствените си очи Акрӯра видял сега и самите тях. Те били най-влиятелните личности, но въпреки това го гледали с усмихнати лица. Акрӯра разбрал, че Ка и Баларма вече са се върнали с кравите от гората, изкъпали са се, облекли са си чисти дрехи и са си сложили гирлянди от цветя и огърлици от скъпоценни камъни. Телата им били намазани с балсам от сандалово дърво. Акрӯра се възхитил на аромата на цветята и сандаловото дърво и на присъствието на самите Ка и Баларма. Той мислел, че е много щастлив, защото лично вижда Ка, Върховната Божествена Личност, и пълната му експанзия Баларма – той знаел, че те са изначалните личности в цялото творение.

Както се казва в Брахма сахит, Ка е изначалната Божествена Личност и причината на всички причини. Акрӯра знаел, че се е появила самата Върховна Божествена Личност, за да възстанови религиозните принципи, да унищожи демоните и така да подобри състоянието на творението си. Със сиянието на телата си братята разпръсквали мрака, покрил целия свят, сякаш били планини от сапфири и сребро. Без да се колебае, Акрӯра слязъл от колесницата и паднал като пръчка по очи пред Ка и Баларма. Щом докоснал лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, бил обзет от трансцендентално блаженство, гласът му секнал и той не могъл да отрони нито дума. Тъй като се намирал в трансценденталното присъствие на Ка, от очите му безспир се леели потоци сълзи. Той се вцепенил от екстаз, сякаш бил лишен от зрение и говор. Бог Ка, който е много мил с преданите си, със собствените си ръце помогнал на Акрӯра да се изправи и го прегърнал. Личало, че Бог Ка е много радостен. Баларма също прегърнал Акрӯра. Ка и Баларма го хванали за ръка, завели го в гостната стая, където му предложили да седне на най-хубавото място и измили нозете му с вода. Те му изразили почитта си, като му поднесли ястие, приготвено от мед и други неща. Когато Акрӯра се настанил удобно, Ка и Баларма му подарили една крава, а след това донесли най-различни вкусни ястия, от които той опитал. Когато Акрӯра свършил да яде, Баларма му предложил бетелови ядки и подправки, също и балсам от сандалово дърво, за да го удовлетвори и да му предостави всички удобства. Бог Ка стриктно спазил ведическия обичай за посрещане на гости, за да покаже на другите как да го следват. Според ведическите предписания дори гостът да ни е враг, трябва да го посрещнем така, че да не почувства никаква заплаха от наша страна. Ако домакинът е беден човек, трябва да предложи поне сламена рогозка за сядане и чаша вода за пиене. Ка и Баларма посрещнали Акрӯра по начин, който съответствал на знатното му положение.

След като Акрӯра бил посрещнат както подобава и се настанил удобно, Нанда Махрджа, осиновителят на Ка, казал: „Скъпи Акрӯра, чудя се какво да те питам. Знам, че вие сте под покровителството на Каса, който е жесток и демоничен. Той се грижи за вас така, както касапинът пази животните, които възнамерява да убие. Каса е такъв егоист, че уби синовете на собствената си сестра. Как тогава да повярвам, че се грижи за жителите на Матхур?“ Тези думи са много важни. Ако политическите лидери и държавниците са заинтересувани преди всичко за самите себе си, те не могат да се грижат за добруването на гражданите.

Като слушал приятелските думи на Нанда Махрджа, Акрӯра забравил всичката си умора от пътуването от Матхур до Вндвана, което било продължило цял един ден.