Глава 41

Докато Акрӯра се молел на Върховната Божествена Личност, Богът изчезнал от водата, както опитен актьор сваля костюма си и приема истинския си облик. След като виу-мӯрти изчезнала, Акрӯра излязъл от водата. Той довършил започнатия ритуал и се върнал смаян при колесницата на Ка и Баларма. Ка го попитал дали не е видял нещо удивително във водата или във въздуха. Акрӯра отговорил: „О, Господи, всички невероятни неща, които стават на този свят, било то в небето, във водата или на сушата, всъщност се проявяват във вселенската Ти форма. Щом съм видял теб, значи вече съм видял всички удивителни неща.“ Тези думи потвърждават ведическото схващане, че този, който познава Ка, знае всичко; този, който е видял Ка, е видял всичко, даже и най-удивителните неща. Акрӯра добавил: „О, Господи, не може да съществува нищо по-удивително от твоята трансцендентална форма. Нима има нещо, което да не съм видял, щом видях трансценденталната Ти форма?“

При тези думи Акрӯра подкарал колесницата. В края на деня те почти били стигнали покрайнините на Матхур. По време на пътуването от Вндвана до Матхур всички хора, които срещали, постоянно се обръщали, за да погледнат отново Ка и Баларма. Междувременно другите жители на Вндвана, водени от Нанда и Упананда, вече били пристигнали в Матхур, минавайки напряко през гори и реки, и очаквали пристигането на Ка и Баларма. Щом стигнали до портите на Матхур, Ка и Баларма слезли от колесницата и се ръкували с Акрӯра за сбогом. Ка му казал: „Сега можеш да си вървиш у дома. Ние ще влезем в Матхур по-късно, заедно със спътниците ни.“ Акрӯра отговорил: „Скъпи Господи, не мога да те оставя и да отида в Матхур сам. Аз съм слуга, отдаден на теб. Моля те, не се опитвай да ме избегнеш. Моля те, ела с големия си брат и с пастирчетата в моята къща. Ако дойдеш с мен, домът ми ще бъде осветен с праха на лотосовите Ти нозе. Ганг, водата, която блика от потта на лотосовите Ти нозе, пречиства всички – прадедите, бога на огъня и всички останали полубогове. Бали Махрджа се прослави само защото изми лотосовите Ти нозе, а всичките му роднини достигнаха райските планети, защото той се докосна до водата на Ганг. Самият Бали Махрджа се радваше на всякакви материални богатства, а по-късно се издигна до най-висшето стъпало на освобождението. Водата на Ганг не само освещава трите свята, но и стои в косите на Шива. О, Върховни Боже на всички богове! О, господарю на вселената! Приеми най-смирените ми почитания.“

Като чул това, Ка, Върховната Божествена Личност, отвърнал: „Акрӯра, Аз непременно ще посетя дома ти с брат ми Баларма, но само след като убия всички демони, които са настроени враждебно към династията Яду. С това ще доставя радост на всичките си роднини.“ Акрӯра бил малко разочарован от тези думи на Върховната Божествена Личност, но не можел да не се подчини на молбата. Той влязъл в Матхур и съобщил на Каса за пристигането на Ка, след което се прибрал вкъщи.

След като Акрӯра си отишъл, Бог Ка, Баларма и пастирчетата влезли в Матхур, за да разгледат града. Те видели, че портите на Матхур са майсторски изваяни от прекрасен мрамор, а вратите са излети от чисто злато. Навсякъде имало приказни овощни и цветни градини, градът целият бил ограден с оръдия, за да не могат да проникнат лесно врагове. Момчетата видели, че на всички кръстовища има украса от злато. Виждали се много богатски къщи, разположени симетрично, сякаш замислени от един и същи архитект. Къщите били украсени с редки скъпоценни камъни, всеки дом имал градина с плодни дървета и с цветя. Коридорите и верандите на къщите били украсени с коприна и бродерии от скъпоценни камъни и бисери. Под балконите се разхождали и гукали гълъби и пауни. Магазините на всички търговци на зърно били украсени с цветя и гирлянди, със свежа трева и с красиви нарциси и рози. На входните врати на къщите били поставени кани с вода. Около вратите било напръскано със смес от вода, кисело мляко, сандалов балсам и цветя, а самите врати били украсени с най-различни по големина запалени светилници. Над тях имало украса от свежи мангови листа и копринени ленти. По този начин били украсени всички врати.

Когато се разнесла новината, че Ка, Баларма и пастирчетата са в град Матхур, всички хора наизлезли, а жените и девойките се качили на покривите, за да ги видят. Те очаквали идването на Ка и Баларма с голямо нетърпение и в силното си желание да ги видят жените не успели дори да се облекат много подходящо. Някои облекли дрехите си наопаки, други успели да гримират само едното си око, а трети носели звънчета само на единия си крак или имали само една обица. В бързината те дори не се нагиздили както трябва, но отишли на покривите, за да видят Ка. Някои по това време обядвали, но щом чули, че Ка и Баларма са в града, изоставили яденето и изтичали горе на покривите. Други се къпели в банята, но излезли преди да са свършили, за да видят Ка и Баларма. Трети кърмели бебетата си, но ги оставили, за да отидат да видят Ка и Баларма. Бог Ка вървял много бавно и с усмивката си мигом завладявал сърцата им. Той, съпругът на богинята на щастието, минавал по улиците с величествената походка на слон. От много отдавна жените на Матхур знаели за Ка и Баларма и били слушали за необикновените им качества, които много ги привличали. Затова те горели от силно желание да ги видят. И ето, сега наистина ги виждали да минават по улиците ласкаво усмихнати и радостта им се превърнала в истински екстаз. Когато наистина видели Ка и Баларма със собствените си очи, в сърцата си те започнали да ги прегръщат до насита. Косите им настръхнали от екстаз. Те били слушали за Ка, но никога не го били виждали и сега силният им копнеж бил удовлетворен. Жените на Матхур се били качили на покривите на дворците и с ликуващи лица хвърляли по Ка и Баларма цветя. Когато Ка и Баларма минавали по улиците, със сандалова вода и цветя в ръце излизали и всички брхмаи от околността, за да ги посрещнат с почит. Всички жители на Матхур говорели за възвишените и благочестиви дейности на хората от Вндвана. Те били удивени от благочестивите дейности, които пастирите от Вндвана трябва да са вършили в миналите си животи, за да могат да виждат Ка и Баларма като пастирчета всеки ден.

По пътя Ка и Баларма срещнали един перач, който се занимавал и с боядисване на тъкани. Зарадван, Ка го помолил за някоя красива тъкан. Ка обещал на перача, че ако той му даде най-красиво изрисувания плат, ще бъде много щастлив и ще го очаква най-добро бъдеще. Ка не бил просяк, нито пък имал нужда от дрехи, но с тази молба давал да се разбере, че всеки трябва да е готов да му даде всичко, което Той поиска. Това е целта на Ка съзнанието.

За зла участ, този перач бил слуга на Каса и не могъл да оцени желанието на Бог Ка, Върховната Божествена Личност. Такива са последиците от лошото обкръжение. Той веднага можел да даде плата на Ка, който му обещал, че ще го дари с всички богатства, но понеже бил слуга на Каса, този грешен демон не приел предложението. Вместо да се чувства поласкан, той се разгневил и отказал да изпълни молбата на Бога с думите: „Как така ще ми искаш от платовете, които са предназначени за царя?“ Перачът започнал да поучава Ка и Баларма: „Уважаеми младежи, в бъдеще недейте да бъдете толкова нахални да искате неща, които принадлежат на царя, защото в противен случай ще си имате работа с хората на управата. Те ще ви задържат и ще ви накажат и въобще ще си имате неприятности. Казвам ви го от опит. Всеки, който незаконно пожелае да използва имуществото на царя, получава много сурово наказание.“

При тези думи Бог Ка, синът на Девакӣ, страшно се разсърдил, ударил перача с дланта си и му отсякъл главата. Човекът се строполил мъртъв на земята. С това Бог Ка потвърждава думите на Брахма сахит, че всяка част на тялото му може да върши всичко, което Той поиска. Той отделил главата на перача от раменете му без сабя, просто като го ударил с ръка. Това е доказателство за всемогъществото на Върховния Бог. Ако поиска да направи нещо, Той може да го стори без никаква външна помощ.

След тази ужасна случка слугите на перача се разбягали и изоставили дрехите. Ка и Баларма ги взели и се облекли по свой избор, пастирчетата също си избрали дрехи, а останалите оставили там. После продължили по-нататък. Междувременно един предан, който бил шивач, използвал възможността да извърши някакво служене и украсил дрехите на Ка и Баларма. Така пременени, те били красиви като слонове, нагиздени с разноцветни платове в ден на новолуние или пълнолуние. Ка бил много доволен от шивача и го благословил да достигне срӯпя-мукти, което означава, че след като завърши този живот, ще се освободи и ще получи тяло като на четириръкия Нряа на планетите във Ваикуха. Освен това му обещал, че през живота си ще може да спечели достатъчно богатство, за да се радва на сетивно наслаждение. С тази случка Ка показал, че на преданите, които са в Ка съзнание, няма да им липсва материално сетивно наслаждение. Те също ще получат това, а след като изтече този им живот, ще могат да отидат на духовните планети във Ваикухалока или на Калока, Голока Вндвана.

След като се пременили, Ка и Баларма отишли при един цветар, който се казвал Судм. Щом наближили къщата му, той бързо излязъл и с голяма преданост паднал по очи, за да отдаде смирените си почитания. Той предложил на Ка и Баларма удобни места и поръчал на помощника си да донесе цветя и бетелови ядки, намазани с чандана. Начинът, по който ги посрещнал цветарят, доставил на Бога голямо удоволствие.

Цветарят отдал молитви с голяма кротост и смирение: „О, скъпи Господи, мисля, че всички мои прадеди и всички почитани от мен личности са доволни и са спасени, защото в дома ми дойде Ти. О, Господи, Ти си върховната причина на всички причини в това космическо проявление, но за доброто на земните жители си се появил с пълната си експанзия, за да защитиш преданите си и да унищожиш демоните. Към всички живи същества Ти се отнасяш еднакво, като техен приятел. Ти си Свръхдушата и не правиш разлика между приятели и врагове. И въпреки това в замяна на преданото им служене Ти с радост даряваш преданите си с особена милост. О, Господи, моля те, кажи ми какво искаш да направя за теб. Аз ще изпълня всичко, защото съм Ти вечен слуга. За мен ще бъде голяма милост да ми разрешиш да направя нещо.“ Сърцето на цветаря Судм преливало от щастие, като гледал Ка и Баларма в къщата си. За да изпълни най-съкровеното си желание, той направил два разкошни гирлянда от най-различни цветя и ги подарил на Бога. Ка и Баларма били много доволни от искреното му служене, а Ка го поздравил и му дал благословията си, с която винаги е готов да награди отдадените души. Когато получил благословията, цветарят помолил да остане вечен слуга на Бога в преданото служене и по този начин да стори добро на всички живи създания. Оттук личи, че един предан на Бога не трябва да се задоволява само със собствения си напредък в преданото служене. Той трябва да иска да работи за доброто на всички останали. Този пример следвали шестимата Госвмӣ на Вндвана. Затова в една молитва към тях се казва: локн хита-криау – ваиавите (преданите на Бога) не са себелюбиви. Всичко, което получават като благословия от Върховната Божествена Личност, те искат да раздадат на другите хора. Това е най-голямото човеколюбие. Бог Ка бил много доволен от цветаря и не само го благословил да получи всичко, което пожелае, но му дал и всякакви материални богатства, процъфтяващо семейство, дълъг живот и всичко, което можело да поиска сърцето му в този материален свят.