Глава 42

Когато излезли от дома на цветаря, Ка и Баларма видели на улицата една гърбава млада жена, която носела съд, пълен с балсам от сандалово дърво. Ка е извор на цялото удоволствие и затова поискал да разсмее спътниците си, като се пошегува с гърбавото момиче. Ка му казал: „О, стройна девойко, коя си ти? Кажи ми, на кого носиш този сандалов балсам в ръцете ти? Аз мисля, че трябва да го дадеш на мен. Ако направиш това, сигурен съм, че ще бъдеш много щастлива.“ Ка е Върховната Божествена Личност – Той знаел всичко за гърбавото момиче. С въпроса си казвал, че няма смисъл човек да служи на демоните; по-добре да служи на Ка и Баларма и веднага да получи резултата от служенето си.

Младата жена отвърнала на Ка: „Мой скъпи Шмасундара, прекрасно тъмнокожо момче, вероятно знаеш, че съм слугиня на Каса и всеки ден му нося сандалов балсам. Царят е много доволен, че му давам това хубаво нещо, но сега виждам, че е най-добре този балсам да послужи на вас с твоя брат.“ Запленена от красотата на Ка и Баларма, от речта им, от погледите им, от действията им, гърбавата жена с голямо задоволство и преданост започнала да нанася балсама по телата им. Двамата трансцендентални братя притежавали естествена красота, имали красива кожа и били празнично облечени в пъстри дрехи. Горната част на телата им била много пленителна, а когато гърбавата жена ги намазала със сандаловия балсам, те станали още по-красиви. Ка много се зарадвал на това служене и се замислил как да се отблагодари. Ето защо за да привлече вниманието на Бога, един предан в Ка съзнание трябва да му служи с голяма любов и преданост. Ка може да бъде удовлетворен само с трансцендентално любовно служене. С такива мисли Бог Ка стъпил върху краката на гърбавата жена, хванал я с пръсти за бузите и рязко я дръпнал нагоре, за да я изправи. В миг гърбавата жена се превърнала в красиво стройно момиче с широки бедра, тънък кръст и много хубава закръглена гръд. Тя станала една от най-красивите жени, защото Ка бил удовлетворен от служенето ѝ и я бил докоснал с ръцете си. Тази случка показва, че преданите незабавно постигат най-високи позиции във всяко едно отношение. Преданото служене е толкова мощно, че този, който се заеме с него, развива всички божествени качества. Ка бил привлечен от гърбавата жена не защото била красива, а защото му отдала служене, и тя веднага станала най-красивата жена. Притежаването на красота или на определени качества не е предварително необходимо условие, за да бъде човек в Ка съзнание. Но когато постигне Ка съзнание и отдава служене на Ка, той придобива всички ценни качества и става много красив.

Когато по милостта на Ка тази жена се превърнала в изключително красива девойка, тя, разбира се, се почувствала много задължена на благодетеля си. И освен това била привлечена от красотата му. Без да се колебае, тя сграбчила долната част на дрехата му и я задърпала. Девойката се усмихвала съблазнително и не криела, че е завладяна от страстни желания. Тя съвсем забравила, че се намира на улицата пред по-големия брат и пред приятелите на Ка.

Девойката открито предложила на Ка: „Мой скъпи герою, не мога да те оставя така. Ти трябва да дойдеш в дома ми. Аз съм пленена от красотата Ти и трябва да те посрещна добре, защото си най-хубавият мъж. Ти също трябва да си милостив към мен.“ С прости думи тя предложила на Ка да отиде в дома ѝ и да задоволи страстта ѝ. Ка се почувствал доста неловко пред Баларма, по-големия си брат, но знаел, че девойката е простодушна и е много увлечена, затова се усмихнал на думите ѝ. Той погледнал приятелите си пастирчетата и отвърнал: „Скъпа красавице, много се радвам на поканата ти. Ще трябва да посетя дома ти, след като си свърша работата тук. Такава красива девойка като теб е единствената утеха за човек като мен, който е далеч от дома си и не е женен. След като нямаме друга приятелка, ти можеш да ни спасиш от всички мъчителни мисли.“ Така с ласкавите си думи Ка успокоил момичето. Той го оставил там и продължил надолу по улицата към пазара, където хората се били приготвили да го посрещнат с различни дарове: бетелови ядки, цветя и балсам от сандалово дърво.

На пазара търговците се поклонили много почтително на Ка и Баларма. Когато Ка минавал по улицата, всички жени от близките къщи наизлезли да го видят и някои от по-младите за малко не припаднали, замаяни от красотата му. Косите и стегнатите им дрехи се отпуснали и те забравили къде се намират.

Ка попитал хората къде е мястото на жертвоприношението. Каса се бил приготвил за жертвата Дханур-ягя и за да обозначи мястото, близо до жертвения олтар бил поставил един огромен лък. Лъкът бил много голям и красив и приличал на небесна дъга. На самата арена го охранявали много стражи и пазачи, наети от цар Каса. Ка и Баларма се приближили до лъка. Пазачите ги предупредили да не отиват по-нататък, но Ка не обърнал внимание на думите им. Със сила Той си проправил път и грабнал лъка с лявата си ръка. Заобиколен от голяма тълпа хора, Ка нагласил тетивата, опънал лъка и го строшил на две точно през средата, както слонът чупи захарните тръстики в полето. Всички се възхитили от силата на Ка. Трясъкът от счупването на лъка се разнесъл по земята и из небесата, чул го и Каса. Когато научил какво се е случило, Каса изпитал силен страх за живота си. Пазачът на лъка, който стоял наблизо и видял всичко, много се ядосал. Той заповядал на хората си да извадят оръжия и се втурнал към Ка с викове: „Хванете го! Хванете го! Убийте го! Убийте го!“ Ка и Баларма били обградени. Когато видели заплашителните движения на стражите, те се ядосали, грабнали двете половини на счупения лък и започнали да се бият с хората на пазача. Настанала голяма суматоха. Каса изпратил малко подкрепление за стражите, но Ка и Баларма се сражавали и с тях и ги убили.

Ка не продължил нататък към жертвената арена, а излязъл от портите и тръгнал към лагера си. По пътя се отбил да посети различни места в Матхур. Жителите на града били много изненадани от подвизите и необикновеното могъщество на Ка и си мислели, че двамата братя са полубогове, които са дошли в Матхур. Братята безгрижно се разхождали по улиците, без да обръщат внимание на реда и законите, въведени от Каса.

Когато настъпила вечерта, Ка, Баларма и приятелите им пастирчетата отишли в покрайнините на града, където били събрани всичките им коли. И така, Ка и Баларма вече били дали на Каса предупредителни знаци за пристигането си и той разбрал каква сериозна опасност го чака на следващия ден на жертвената арена.

Докато Ка и Баларма пътували от Вндвана за Матхур, хората от Вндвана мислели за голямата милост към жителите на Матхур, които щели да видят невероятната красота на Ка, обожаван от чистите предани и от богинята на щастието. Предположенията им наистина се сбъднали, защото жителите на Матхур били напълно удовлетворени, когато видели Ка.

В лагера слугите се погрижили за Ка, измили лотосовите му нозе, приготвили му удобно място да седне и му предложили мляко и вкусни ястия. След вечерята Той обмислил какво трябва да направи на следващия ден и спокойно се приготвил за почивка. Така изминала нощта там.

Когато Каса научил, че Ка е счупил прекрасния му лък и е убил пазача и воините, започнал да осъзнава колко е голяма силата на Върховната Божествена Личност. Той разбрал, че осмият син на Девакӣ се е родил и сега смъртта му е неизбежна. Цяла нощ той не могъл да си намери място, защото мислел за заплашващата го смърт. Явявали му се много неблагоприятни знаци и той разбрал, че Ка и Баларма, които се били оттеглили в покрайнините на града, са предвестници на смъртта му. Каса виждал най-различни зловещи знамения и наяве, и насън. Когато се погледнел в огледалото, не можел да види в отражението главата си, макар че тя била на раменете му. Виждал двойни светещите тела на небето, въпреки че те всъщност не изглеждали така. Каса виждал дупки в сянката си, а ушите му бучели. Всички дървета му изглеждали като излети от злато и той не можел да види следите си в прахта или в разкаляната пръст. Насън го навестявали различни духове, които се возели в каруца, теглена от магарета. Каса сънувал, че някой му дава отрова и той я изпива. Сънувал, че ходи гол с гирлянд от цветя на врата и маже тялото си с някаква мазнина. И в спящо, и в будно състояние Каса виждал знаци, които сочели, че смъртта му е сигурна. От голяма тревога цяла нощ той не могъл да си почине. Щом настъпило утрото, Каса усърдно се заел с приготовленията за състезанията по борба.

Арената била почистена и украсена със знамена, ленти и цветя. Състезанието било оповестено с биене на барабани. С гирляндите и знамената подиумът бил много красив. Имало отделни места за почетните гости – царе, брхмаи и катрии. За царете имало запазени тронове, определени места имало и за другите. Накрая пристигнал и самият Каса, съпроводен от съветниците и помощниците си, и седнал на подиума, специално издигнат за него. Но макар и да седял в средата сред всички управници, сърцето му силно биело от смъртен страх. Безмилостната смърт не обръща внимание на никого, дори на личностите, могъщи като Каса. Когато дойде, тя и пет пари не дава за знатното ни положение.

Когато всичко било готово, на арената излезли борците, които трябвало да покажат майсторството си пред събралото се множество. Те носели красиви дрехи и накити. Там били и прославените Чӯра, Мушика, Шала, Кӯа и Тошала. Те бодро крачели, въодушевени от музиката. Посрещнати били и всички почитани пастири, които дошли от Вндвана с Нанда Махрджа. Те поднесли на Каса даровете, които били донесли със себе си, и заели местата си точно до царя, на подиум, предназначен специално за тях.