Глава 43

Когато се изкъпали и приключили с останалите сутрешни обреди, Ка и Баларма чули биенето на барабаните на арената. Те бързо се приготвили да отидат там, за да наблюдават зрелището. Щом наближили, видели до входа на заградената арена един огромен слон на име Кувалапӣа и един пазач. Пазачът нарочно им препречвал пътя, като държал слона пред портите. Ка разбрал какви са намеренията му и се приготвил да се бие със слона – пристегнал добре дрехата си и заговорил на пазача с глас, който тътнел като гръмотевица: „О, жалки злодею, отдръпни се и ме пусни да мина през портите. Ако продължиш да ми препречваш пътя, ще те изпратя заедно със слона ти в жилището на самата смърт.“

Пазачът много се засегнал от думите на Ка и разгневен, накарал слона да нападне Ка, както предварително било замислено. Слонът се втурнал към Ка като неумолимата смърт и се опитал да го сграбчи с хобота си, но Ка ловко минал зад него. Слонът виждал само до края на хобота си и не можел да види Ка зад себе си, но с хобота си се опитал да го стигне. Ка отново се отскубнал с голяма бързина, изтичал зад слона и го хванал за опашката. Задърпал го и го влачил с голяма сила поне двадесет и пет крачки, както Гаруа си играе с някоя нищо и никаква змия. Ка дърпал слона насам-натам, ту наляво, ту надясно, както в детството си дърпал за опашката теленцата. След това Ка отишъл пред него, ударил го с всичка сила и отново изчезнал от погледа му, като изтичал зад гърба му. После се претърколил пред краката на слона, който се препънал и паднал. Ка веднага скочил, но слонът мислел, че Той още лежи на земята, опитал се да го намуши с бивните си и с все сила ги забил в пръстта. Слонът бил объркан и ядосан, но пазачът, който го яздел, се опитвал да го насъска да продължава да се бие. Тогава слонът се разярил и се втурнал към Ка. Щом наближил, Ка го хванал за хобота и го повалил на земята. Когато Кувалапӣа се изтърколил заедно с ездача си на земята, Ка скочил на гърба му и му строшил гръбнака, а после убил и пазача. След като убил слона, Ка метнал на рамо единия от бивните му. Украсен с капчици пот и опръскан с кръвта на слона, Той чувствал голямо блаженство и тръгнал към арената. Бог Баларма нарамил другия зъб на слона и в този вид двамата заедно с пастирчетата се появили на арената.

Когато Ка излязъл на арената с Баларма и приятелите си, различните хора го видели по различен начин, в зависимост от своята връзка (раса) с него. Ка е изворът на всяко удоволствие и на всички видове раси, благоприятни и неблагоприятни. На борците Той се видял като същинска мълния. Обикновените хора си помислили, че Той е най-прекрасното същество на света. Жените си помислили, че Той е най-привлекателният мъж, олицетворение на бога на любовта, и били покорени от силна страст. Пастирите от Вндвана, които се намирали там, гледали на Ка като на свой родственик и земляк. Царете катрии го сметнали за най-силния владетел. Родителите на Ка – Нанда и Яшод – гледали на него като на свое любимо дете. За Каса, царя на династията Бходжа, Той бил олицетворение на смъртта. Неинтелигентните го сметнали за някоя незначителна личност. Йогӣте, които били там, го видели като Свръхдушата. Членовете на династията Вши го сметнали за най-прославения ѝ потомък. Така Ка се появил на арената с Баларма и приятелите си, оценен по различен начин от различните хора там. Каса вече бил научил, че Ка е убил слона Кувалапӣа, ни най-малко не се съмнявал, че от страна на Ка го заплашва голяма опасност, и изпитвал силен страх. Ка и Баларма имали дълги ръце, били облечени в прекрасни дрехи и с красотата си привличали всички хора, събрани там. Те били облечени като за сцена и приковавали всички погледи.

Жителите на град Матхур, които видели Ка, били много удовлетворени и хвърляли към лицето му ненаситни погледи, сякаш пиели небесен нектар. Те гледали Ка и усещали изключително блаженство. Струвало им се, че не само пият нектар от лицето му, но усещат уханието и вкуса на тялото му и прегръщат него и Баларма с ръцете си. Те започнали да говорят за трансценденталните братя. Дълго време били слушали за красотата и подвизите на Ка и Баларма, а сега имали щастието да ги видят със собствените си очи. Те мислели, че Ка и Баларма са пълни инкарнации на Върховната Божествена Личност Нряа, появила се във Вндвана.

Жителите на Матхур обсъждали забавленията на Ка: как се родил като син на Васудева, как бил поверен на грижите на Нанда Махрджа и съпругата му в Гокула – и всички останали събития, които довели до идването му в Матхур. Те говорели за убиването на демоницата Пӯтан и на Тварта, който дошъл в образа на вихрушка. Припомняли си и за освобождението на двамата близнаци от дърветата ямала-арджуна. Жителите на Матхур казвали: „Шакхсура, Кешӣ, Дхенуксура и много други демони бяха убити от Ка и Баларма във Вндвана. Освен това Ка спаси пастирите на Вндвана от опустошителен пожар. Той наказа змията Клия във водите на Ямун и сломи лъжливата гордост на небесния цар Индра. В продължение на седем дни Ка държа с едната си ръка големия хълм Говардхана и спаси всички хора в Гокула от непрестанните дъждове, урагани и бури.“ Те си припомняли и други дейности, които ободрявали духа им: „Девойките на Вндвана бяха толкова удовлетворени, когато виждаха красотата на Ка и участваха в забавленията му, че забравяха целта на материалното съществуване. Като гледаха Ка и мислеха за него, те забравяха всяка материална умора.“ Жителите на Матхур казвали, че давите ще бъдат най-прославеният род в цялата вселена, защото Ка се е появил сред тях. После заговорили за Баларма. Те си спомняли прекрасните му очи, които били като листенцата на лотосовия цвят, и казвали: „Това момче уби демона Праламба и още много други демони.“ Както си говорели за дейностите на Ка и Баларма, чули звуците на различни инструменти, които обявявали началото на борбите.

Тогава към Ка и Баларма се обърнал прочутият борец Чӯра: „Скъпи Ка и Баларма, ние толкова сме слушали за миналите ви подвизи. Царят ви повика тук, защото сте велики герои. Чували сме, че имате много силни ръце. Царят и всички хора искат да видят бойното ви изкуство. Един поданик трябва да е покорен и да удовлетворява управляващия цар, защото така ще получи всички желани неща. Този, който не се подчинява, ще бъде нещастен, защото върху него ще се излее царският гняв. Вие сте пастирчета и сме чували, че когато изведете кравите на паша в гората, се борите помежду си. Искаме да се присъедините към надпреварата, за да бъдат доволни всички хора тук и най-вече, за да доставите радост на царя.“

Ка веднага разбрал какво се крие зад думите на Чӯра и се приготвил да се бие с него. Но съобразявайки се с времето и обстановката, му отговорил по следния начин: „Ти си поданик на царя на Бходжа и живееш в джунглите. Ние също сме негови поданици и според силите си се опитваме да го удовлетворим. Това предложение за борба е голяма чест за нас, но всъщност ние сме още деца. Понякога си играем в горите на Вндвана с приятелите си, които са на нашата възраст. Мислим, че е добре да се бием с личности, които са ни равни по възраст и по сила. А ако се бием с велики борци като теб, няма да доставим радост на зрителите. Това е в противоречие с религиозните принципи на хората.“ Така Ка дал да се разбере, че прославените и силни борци не трябва да ги предизвикват да се бият.

В отговор Чӯра казал: „Скъпи Ка, ние виждаме, че не си нито дете, нито млад мъж. Ти си трансцендентален, както и брат Ти Баларма. Ти вече уби слона Кувалапӣа, който беше в състояние да победи стотици други слонове. Ти се би с него по удивителен начин и на силата Ти подобава да се сражаваш с най-силните борци измежду нас. Затова бих искал с теб да се боря аз, а съперник на брат Ти Баларма ще бъде Мушика.“