Глава 46

Нанда Махрджа се завърнал във Вндвана без Ка и Баларма. Съпровождали го само възрастните пастири и децата. Несъмнено това представлявало много тъжна гледка за гопӣте, майка Яшод, Шрӣматӣ Рдхрӣ и всички жители на Вндвана. Много предани са се опитвали да привикнат с отсъствието на Ка от Вндвана, защото според мнението на познавачите Ка, изначалната Върховна Божествена Личност, никога не се отдалечава от Вндвана нито на крачка. Той винаги е там. Опитните предани обясняват, че в действителност Ка не изоставил Вндвана, а се върнал заедно с Нанда Махрджа, както бил обещал.

Когато Ка тръгвал за Матхур с колесницата, карана от Акрӯра, гопӣте не го пускали да замине, но Ка ги уверил, че веднага след като свърши работата си в Матхур, ще се върне. Той им казал да не бъдат така покрусени и успял да ги успокои. Но когато не се върнал с Нанда Махрджа, излязло, че или преднамерено ги е измамил, или не е успял да удържи обещанието си. Знаещите предани обаче казват, че Ка не е постъпил като измамник, нито пък е нарушил обещанието си. В изначалната си същност Ка се върнал с Нанда Махрджа и останал при гопӣте и майка Яшод в експанзията си бхава. Ка и Баларма останали в Матхур не в изначалната си форма, а като експанзиите си Всудева и Сакараа. Истинските Ка и Баларма били във Вндвана в проявлението си бхава, докато в Матхур се появили чрез експанзиите си прабхава и ваибхава. Това е авторитетното мнение на напредналите предани на Ка. Нанда Махрджа се приготвил да се връща обратно във Вндвана и се уговорил с Ка и Баларма как ще живеят отделно от него. И двете страни доброволно приели решението да се разделят.

Васудева и Девакӣ, истинските родители на Ка и Баларма, след смъртта на Каса искали да задържат децата при себе си. Докато Каса бил жив, Ка и Баларма били във Вндвана, под покровителството на Нанда Махрджа. Сега, естествено, бащата и майката искали Ка и Баларма да останат при тях, най-вече заради пречистващата церемония, с която се получава свещеният шнур. Освен това те искали да им дадат подходящо образование – това е задължение на бащата. Едно друго съображение било, че всички приятели на Каса вън от Матхур се готвели да нападнат града и присъствието на Ка там било много нужно. Ка не искал врагове като Дантавакра и Джарсандха да безпокоят Вндвана. Ако Ка се върнел във Вндвана, те щели да нападнат не само Матхур, но да се отправят и към Вндвана, за да безпокоят мирните ѝ жители. Затова Той решил да остане в Матхур, а Нанда Махрджа се върнал във Вндвана. Жителите на Вндвана страдали от раздялата си с Ка, но Той всъщност постоянно бил с тях чрез своята лӣл, забавленията си, които ги карали да изпадат в екстаз.

Откакто Ка напуснал Вндвана, обитателите ѝ, особено майка Яшод, Нанда Махрджа, Шрӣматӣ Рдхрӣ, гопӣте и пастирчетата, постоянно мислели за Ка. Те си казвали: „Ка играеше ето така. Ка свиреше на флейтата си. Ка се шегуваше с нас и ни прегръщаше.“ Това се нарича лӣл-смараа и този начин на общуване с Ка великите предани препоръчват най-много. Дори Бог Чайтаня, когато бил в Пурӣ, се наслаждавал на общуването с Ка чрез лӣл-смараа. Тези личности, които са постигнали най-издигнатото положение в екстатичното предано служене, могат да живеят с Ка постоянно, като помнят забавленията му. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура ни е оставил една трансцендентална книга, озаглавена Ка-бхванмта, в която се описват само забавления на Ка. Когато четат подобна литература, преданите могат да остават потопени в мисли за Ка. Всяко произведение, в което се описва ка-лӣл, дори и тази книга – Ка, изворът на вечно наслаждение – или Ученията на Бог Чайтаня, е истинска утеха за преданите, които чувстват раздялата си с Ка.

Това, че Ка и Баларма не се върнали във Вндвана, може да се изясни по следния начин. Те не отсъствали от Вндвана и не били нарушили обещанието си да се върнат обратно, но същевременно присъствието им било много необходимо и в Матхур.

Междувременно за да посети Кшна, от Дврак дошъл Уддхава, братовчед на Ка. Той бил син на брата на Васудева и на възраст бил почти колкото Ка. На външен вид Уддхава много приличал на Ка. След като се върнал от дома на учителя си, Ка много се зарадвал, че вижда Уддхава, защото той му бил скъп приятел. Ка искал да го изпрати във Вндвана с послание до жителите, за да успокои силната им тревога от раздялата.

В Бхагавад-гӣт се казва, че Ка е много отзивчив: йе ятх м прападянте. Той откликва в съответствие с напредъка на предания в преданото служене. В раздялата си с Ка гопӣте мислели за него денонощно. Ка също мислел за тях, за майка Яшод, за Нанда Махрджа и за жителите на Вндвана. Макар че на пръв поглед бил далеч от тях, Той разбирал трансценденталната им скръб и веднага поискал да изпрати Уддхава с утешително послание до тях.

Уддхава е описан като най-благородната личност в династията Вши, почти като равен на Ка. Той бил много добър приятел на Ка. Като пряк ученик на Бхаспати, учителя и свещенослужителя на райските планети, той притежавал висока интелигентност и умеел да взема проницателни решения. Интелектуално Уддхава бил много надарен. Той бил изключително близък приятел на Ка и затова Ка искал да го изпрати във Вндвана. Той искал Уддхава да изучи възвишеното екстатично предано служене, което се отдава там. Дори някой да е високообразован, дори да е ученик на Бхаспати, той пак трябва да се учи от гопӣте как да обича Ка до най-висш предел. Изпращането на Уддхава във Вндвана с послание до жителите ѝ било особено благоволение към Уддхава от страна на Ка.

Бог Ка има и друго име, Хари, което означава „този, който унищожава всички страдания на отдадените души“. Бог Чайтаня казва, че е невъзможно да съществува по-висше обожание от това, което извършвали гопӣте. Ка бил много загрижен заради тъгата на гопӣте, поговорил с Уддхава и учтиво го помолил да отиде във Вндвана. Като държал дланта му в ръцете си, Той казал: „Скъпи Уддхава, ти си ми мил приятел – затова искам да те помоля незабавно да отидеш във Вндвана и да се опиташ да утешиш родителите ми – Нанда Махрджа и Яшод-девӣ – и гопӣте. Те са обхванати от дълбока печал, като че ли страдат от страшна болест. Отиди и им предай едно послание. Надявам се, че болките им поне малко ще се облекчат. Те са ми отдали телата си, желанията си, животите и душите си. Аз съм загрижен не само за гопӣте, а и за всеки, който жертва за мен обществото, приятелството, любовта и личното си удобство. Мой дълг е да покровителствам такива издигнати предани. Гопӣте са ми най-скъпи. Те винаги мислят за мен така, че остават съкрушени и полумъртви от тревога, задето са разделени от мен. Само мисълта, че скоро ще се върна при тях, поддържа живота им.“

След молбата на Ка Уддхава веднага заминал с колесницата си и отнесъл посланието в Гокула. Той пристигнал във Вндвана по залез, когато от пасищата кравите се прибирали у дома. Уддхава и колесницата му били покрити от праха, вдигащ се изпод копитата на кравите. Той видял как биковете гонят кравите, за да ги покрият, как други крави с препълнени вимета тичат след теленцата, за да им дадат мляко. Уддхава забелязал, че в Гокула по цялата земя на Вндвана тичат бели крави с теленцата си и чул шума от доенето. Всеки дом във Вндвана бил украсен за обожанието на слънчевия бог и на бога на огъня, за посрещане на гости, крави, брхмаи и полубогове. Всеки дом бил пречистен с благовония и светилници. Цялата Вндвана била изпъстрена с цветни градини, в които жужали пчели и пеели птици. В езерата цъфтели лотоси и плували патици и лебеди.

Уддхава влязъл в къщата на Нанда Махрджа, където го посрещнали като представител на Всудева. Нанда Махрджа му предложил място за сядане и започнал да говори с него за вестите от Ка, Баларма и другите му роднини в Матхур. Той разбрал, че Уддхава е доверен приятел на Ка, затова сигурно идва с добри новини. Той рекъл: „Скъпи Уддхава, дали приятелят ми Васудева живее щастливо? Сега е освободен от тъмницата на Каса и е сред приятелите и децата си. Сигурно е много радостен. Разкажи ми как е той, какво става с него. Ние също сме много щастливи, че най-грешният демон, Каса, вече е убит. Той беше много злонамерен към рода Яду и към приятелите и роднините си. Но заради греховните си дейности напусна този свят заедно с всичките си братя.

Моля те, кажи ни дали Ка още помни баща си и майка си и приятелите и спътниците си във Вндвана. Обича ли да си спомня за кравите, за гопӣте си, за хълма си Говардхана и за пасищата си във Вндвана? А може би вече е забравил всичко това? Възможно ли е пак да се върне при приятелите и роднините си, за да видим отново красивото му лице с прав нос и очи като лотоси? Ние помним как Той ни спаси от горския пожар, как ни избави от Клия, огромната змия в Ямун, и от толкова много други демони и само мислим колко сме му задължени за закрилата, която ни е давал сред толкова опасности. Скъпи Уддхава, когато мислим за красивото лице и очи на Ка и за различните му дейности във Вндвана, ни завладяват толкова силни чувства, че спираме всичките си дейности. Ние мислим единствено за Ка, за усмивката му, за погледа му. Когато отидем на брега на Ямун, при езерата на Вндвана, в подножието на хълма Говардхана или на пасището, виждаме, че в пръстта още стоят отпечатъците от стъпките на Ка. Ние помним игрите му по местата, които Той обичаше. Щом в сърцата ни се появи образът му, мислите ни незабавно се потапят в него.

Затова смятаме, че Ка и Баларма са сигурно някои от главните полубогове в небесното царство и са дошли при нас на земята като обикновени момчета, за да изпълнят някакви определени задължения. Гаргамуни също предсказа това, когато правеше хороскопа на Ка. Ако Ка не беше велика личност, как щеше да убие Каса, който притежава силата на десет хиляди слона? Освен Каса, там имаше и силни борци, там беше и слонът Кувалапӣа. Ка уби всички животни и демони така, както лъвът убива някое жалко животно. Колко невероятно е как Ка хвана с една ръка огромния и тежък лък, направен от съединените стъбла на три палми, и го строши без ни най-малко усилие. Колко удивително е как в продължение на седем дни Той държа във вдигната си ръка хълма Говардхана. Колко удивително е как уби всички демони: Праламбсура, Дхенуксура, Арисура, Тварта и Баксура. Те притежаваха такава сила, че от тях се бояха дори полубоговете в райските планети, но Ка ги уби с учудваща лекота.“

Докато описвал необикновените дейности на Ка, Нанда Махрджа така се развълнувал, че повече не можел да говори. А майка Яшод стояла до съпруга си и мълчаливо слушала за забавленията на Ка. От очите ѝ непрекъснато се стичали сълзи, а от гърдите ѝ течало мляко. Уддхава видял Махрджа Нанда и майка Яшод в това необикновено състояние, потънали в мисли за Ка, Върховната Божествена Личност, почувствал необикновената им любов и също се развълнувал. Уддхава им казал: „Скъпи майко Яшод и Нанда Махрджа, сред всички човешки същества вие заслужавате най-голяма почит, защото никой друг не може да потъне в такава трансцендентална екстатична медитация.“

Уддхава продължил: „Баларма и Ка са изначалните Личности на Бога, от които произлиза цялото космическо проявление. Те са най-главни от всички личности. Те са действащата причина на материалното творение. Материалната природа се управлява от инкарнациите пуруа, а те са подчинени на Ка и Баларма. Чрез частичния си представител двамата проникват в сърцата на всички живи същества. Те са източникът на цялото знание, но и на забравата.“ Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт, петнадесета глава: „Аз присъствам в сърцето на всеки и карам личността да помни или да забравя. Аз съм първоначалният съставител на Веднта и истинският познавач на Ведите.“ Уддхава продължил: „Ако по време на смъртта някой може да съсредоточи дори за миг чистия си ум върху Ка, той е достоен да изостави материалното си тяло и да се появи в истинското си, в духовното си тяло, също като слънцето, което изгрява с целия си блясък. Когато напусне живота си по този начин, човек незабавно ще проникне във Ваикуха, духовното царство.“

Това човек постига, когато се посвети на Ка съзнание. Ако следваме Ка съзнание в настоящото си тяло, докато то е здраво и умът ни е в добро състояние, просто като повтаряме Харе Ка, свещената мах-мантра, ще имаме пълната възможност в мига на смъртта да съсредоточим ума си върху Ка. Ако направим това, тогава животът ни ще завърши успешно. Но ако оставим ума си постоянно да бъде погълнат от плодоносните дейности с цел материално наслаждение, съвсем естествено е, че по време на смъртта ще мислим също за такива дейности и отново ще бъдем принудени да влезем в материални, обусловени тела и да страдаме от трите вида нещастия в материалното съществуване. Ето защо жителите на Вндвана винаги били потопени в Ка съзнание. Пример за това са Махрджа Нанда, Яшод и гопӣте. Ако сме в състояние просто да следваме стъпките им, дори и в съвсем малка степен, животът ни непременно ще бъде пълноценен и ние ще проникнем в духовното царство Ваикуха.

Уддхава продължил: „Скъпи майко Яшод и Нанда Махрджа, вие сте насочили ума си изцяло и единствено към Нряа, Върховната Божествена Личност, в трансценденталната му форма, която е причината на безличностния Брахман. Сиянието Брахман е само лъчение от тялото на Нряа. Постоянно потопени в екстатични мисли за Ка и Баларма, нима ви остава да правите нещо друго? Аз нося послание от Ка, в което Той казва, че скоро ще се върне във Вндвана и ще ви удовлетвори с личното си присъствие. Ка обеща, че ще се върне във Вндвана, след като си свърши работата в Матхур, и сигурно ще изпълни това. Затова искам да ви помоля, вас, най-съвършени сред щастливите личности, да не тъжите, че Ка го няма.

Вие усещате присъствието му денонощно, но много скоро Той сам ще дойде да ви види. Всъщност Той се намира навсякъде и във всяко сърце, както огънят се съдържа в дървото. Тъй като Ка е Свръхдуша, за него никой не е враг, нито приятел, никой не е равен на него, нито стои по-ниско или по-високо от него. Всъщност Той няма баща, майка, брат или роднини, нито пък има нужда от общество, приятелство или любов. Той няма материално тяло и никога не се появява и не се ражда като обикновено човешко същество. Той не се явява сред висшите или низшите форми на живот както обикновените живи същества, които са принудени да се раждат заради миналите си дейности. Той се появява чрез вътрешната си енергия, за да покровителства преданите си. Той никога не попада под въздействието на проявните форми на материалната природа, но заради тяхната омая на пръв поглед ни се струва, че когато се появи в материалния свят, Той действа като обикновено човешко същество. Всъщност Той следи материалното творение и не бива докосван от проявните форми на материалната природа. Той създава, поддържа и разрушава цялото космическо проявление. Ние погрешно мислим, че Ка и Баларма са обикновени човешки същества, и сме като замаяните хора, на които им се струва, че целият свят се върти около тях. Божествената Личност не е син на никого – в действителност Богът е баща, майка и върховен господар на всекиго. В това няма ни най-малко съмнение. Всичко, което вече е преживяно, всичко, което още не е преживяно, всичко, което съществува или не съществува, или пък ще съществува в бъдеще, най-малкото и най-голямото нещо – нищо не може да бъде извън Върховната Божествена Личност. Богът поддържа всичко, но остава недокоснат от проявените неща.“

Нанда и Уддхава прекарали цялата нощ в разговори за Ка. Когато настъпило утрото, гопӣте запалили светилниците, поръсили наоколо със смес от масло и кисело мляко и се приготвили за утринното рати. Щом свършили с магала-рати, те започнали да бият масло от кисело мляко. Докато вършели това, светилниците се отразявали в накитите им и ги правели още по-блестящи. Гопӣте плавно движели буталата, ръцете си, обиците, гривните, гърдите си, а прашецът кукума придавал на лицата им шафранен отблясък, подобен на цвета на изгряващото слънце. Песните им за величието на Ка съпровождали шума от биенето на маслото. Двата звука се сливали, възкачвали се в небесата и освещавали всичко наоколо.

След изгрев-слънце гопӣте, както обикновено, отишли да отдадат почитанията си на Нанда Махрджа и Яшод. Когато видели пред портите златната колесница на Уддхава, започнали да се питат една друга каква е тази колесница и на кого принадлежи. Някои се чудели да не би да се е върнал Акрӯра, който отведе Ка. Те не обичали твърде Акрӯра, защото служейки на Каса, той отвел Ка в град Матхур. Всички гопӣ предположили, че Акрӯра отново се е върнал, за да изпълни някакъв друг жесток замисъл. Но мислели: „Сега ние сме мъртви, защото сме лишени от Ка, върховния ни господар. Акрӯра не може да направи вече нищо срещу тези мъртви тела.“ През това време Уддхава привършил утринната си баня, приключил с химните и молитвите си и отишъл при тях.