Глава 62

Срещата на Ӯ и Анируддха, която предизвикала голямото сражение между Бог Ка и Шива, е много загадъчна и любопитна. Махрджа Парӣкит с нетърпение очаквал да чуе подробната история за нея от Шукадева Госвмӣ, който започнал да разказва: „Скъпи царю, вероятно си чувал за цар Бали. Той бил велик предан и дал като милостиня на Бог Вмана, инкарнация на Виу като брхмаа джудже, всичко, което имал, а това бил целият свят. Цар Бали имал сто сина, най-голям от които бил Бсура.“

Големият герой Бсура, син на Бали Махрджа, бил велик предан на Шива и винаги бил готов да му служи. Заради предаността си той постигнал много високо положение в обществото и получавал почести от всички. Всъщност той бил много интелигентен и свободомислещ и всичките му постъпки били достойни за възхвала, защото никога не нарушавал обещанието си и честната си дума; той бил много искрен и твърд, когато дадял обет. В онези дни той управлявал града Шонитапура. По благоволението на Шива Бсура имал хиляда ръце и бил толкова силен, че дори царят на полубоговете Индра му служел като най-покорен слуга.

Веднъж, това било много отдавна, Шива танцувал прословутия си танц тава-нтя, заради който е известен като Наарджа, а Бсура му помагал, биейки в такт барабани с хилядата си ръце. Шива е добре известен като шутоа („този, който лесно може да бъде удовлетворен“) и освен това е много привързан към преданите си слуги. Той е верен покровител на личностите, които приемат подслон при него, и е господар на всички живи същества в материалния свят. Тогава Шива бил много удовлетворен от Бсура и му казал: „Ще изпълня всичко, което поискаш от мен, защото много ме зарадва.“ Бсура отговорил: „О, мой повелителю, моля те, остани в града ми, за да ме защитаваш от ръцете на враговете ми.“

Веднъж Бсура отишъл да отдаде почитанията си на Шива. С шлема си, който светел като слънчевия диск, той докоснал лотосовите нозе на Шива и така изразил почитта си. Докато се покланял, той казал: „Господарю мой, всеки, който не е постигнал стремленията си, може да ги осъществи, ако се подслони в лотосовите ти нозе, които са като дървета на желанията. От тях човек може да получи всичко, което пожелае. Господарю, ти ми даде хиляда ръце, но аз не знам какво да правя с тях. Моля те да ми простиш, но не мога да ги използвам както трябва в сраженията. Не мога да открия никой, достоен да се бие с мен, освен твоя светлост, първоначалния баща на материалния свят. Понякога изпитвам голямо желание да използвам ръцете си в битка и отивам да потърся достоен воин. За жалост, всички се разбягват, защото познават необикновената ми сила. Така опитите ми да си намеря противник винаги се провалят и аз уталожвам сърбежа в ръцете си, като удрям планините. Направил съм на парчета много големи планини.“

Шива разбрал, че благословията му е източник на неудобства за Бсура и му казал: „Ах ти, негоднико! Гориш от желание да се биеш и се чувстваш нещастен, понеже няма с кого. Макар да мислиш, че на този свят няма никой, освен мен, който да може да ти се противопостави, аз ти казвам, че един ден ще срещнеш достоен противник. Тогава дните ти ще бъдат преброени и знамето на твоята победа няма да се развява повече. Тогава неоснователната ти гордост ще бъде разбита на пух и прах!“

След думите на Шива Бсура се зарадвал, че ще срещне някой, който ще е в състояние да го направи на пух и прах. Той твърде много се гордеел с могъществото си. После се върнал у дома си много доволен и непрекъснато очаквал деня, когато ще дойде храбрият воин да прекърши силата му. Той бил много глупав демон. Глупавите и демоничните хора винаги искат да вадят на показ материалните способности, с които са надарени, а когато тези им дарби се изчерпят, изпитват глупаво задоволство. Проблемът е в това, че те не знаят как да изразходват енергията си в полза на истинската цел, защото не подозират какъв е смисълът на Ка съзнанието. Всъщност хората се разделят на две – едните имат съзнание за Ка, а другите – не. Тези, които нямат съзнание за Ка, обикновено се посвещават на полубоговете, докато осъзнатите за Ка хора се отдават на Върховната Божествена Личност. Те използват всичко в служене на Бога. Тези, които не са Ка осъзнати, използват всичко за сетивно наслаждение. Бсура е съвършен пример за такъв човек. Той горял от нетърпение да използва за свое удоволствие неимоверната си сила да се сражава. Като не си намирал противник, с могъщите си ръце той сипел удари по планините и ги трошал на парчета. Арджуна също притежавал необикновени бойни дарби, но за разлика от него ги използвал единствено за Ка.

Бсура имал много красива дъщеря, наречена Ӯ. Тя вече била достигнала възраст за женене. Една нощ Ӯ спяла сред многобройните си приятелки и сънувала, че до нея е Анируддха и че вкусва с него от насладите на съпружеските взаимоотношения, макар че никога преди не го била виждала, нито била чувала за него. Тя се събудила и силно извикала: „Къде си, любими мой?“ И веднага се смутила, защото се била издала пред приятелките си. Една от тях била Читралекх, дъщерята на първия министър на Бсура. Читралекх и Ӯ били много близки приятелки и измъчвана от любопитство, Читралекх я запитала: „Мила моя красива принцесо, ти все още не си омъжена и досега не си виждала никакви мъже. Викът ти много ме изненада. Кого търсиш? Кой е твоят избраник?“

На въпросите на Читралекх Ӯ отговорила: „Скъпа приятелко, в съня си видях един обаятелен младеж с изключителна красота. Кожата му беше мургава, очите му – досущ като лотосови цветове. Той беше облечен в жълти дрехи. Ръцете му бяха много дълги и външността му беше толкова прекрасна, че всяко младо момиче би се увлякло. С голяма гордост ще ти призная, че този прекрасен младеж ме целуваше и аз изпитвах невероятно щастие от нектара на целувките му. Но за жалост след това той изчезна и аз попаднах във водовъртежа на отчаянието. Скъпа приятелко, няма да си върна спокойствието, докато не открия този удивителен младеж, желания господар на сърцето ми.“

След думите на Ӯ Читралекх незабавно отвърнала: „Разбирам тъгата ти и те уверявам, че ако този младеж съществува някъде из трите свята – горните, средните и низшите планети, – ще го намеря, за да бъдеш щастлива. Ако можеш да го познаеш по съня си, ще съумея да те утеша. Сега ще нарисувам няколко портрета, които ти ще разгледаш и ще ми кажеш, щом откриеш лика на този, когото желаеш за съпруг. Независимо къде се намира той, аз знам как да го доведа тук. Аз владея това умение. Щом го разпознаеш, веднага ще се погрижа за това.“

Както говорела, Читралекх започнала да рисува изображения на полубоговете, които населяват владенията на висшите планети, след това изображения на Гандхарвите, Сиддхите, Чраите, Паннагите, Даитите, Виддхарите и Яките, също и на много човешки същества. (Думите на Шрӣмад Бхгаватам и на останалата ведическа литература определено доказват, че живи същества, многообразни по своята същност, има на всяка планета. Затова е много глупаво да се твърди, че освен на земята, никъде другаде няма живи същества.) Читралекх нарисувала много картини. Сред тези, които изобразявали човешки същества, били и портретите на потомците на династията Ви – Васудева (бащата на Ка), Шӯрасена (дядото на Ка), Шрӣ Балармаджӣ, Бог Ка и много други. Когато Ӯ видяла изображението на Прадюмна, малко се смутила, но когато видяла Анируддха, така се засрамила, че веднага навела глава и се усмихнала, защото вече била намерила мъжа, когото търсела. И казала на Читралекх, че на тази картина е изобразен човекът, на когото принадлежи сърцето ѝ.

Читралекх била много велика йогинӣ, която владеела мистични сили. Когато Ӯ разпознала на картината избраника си, Читралекх веднага разбрала, че това е Анируддха, внук на Ка, макар че никоя от тях не го била виждала, нито пък знаела името му отпреди. Още същата нощ тя отпътувала по въздуха за град Дврак, който бил добре пазен от Ка. Читралекх влязла в двореца и видяла Анируддха да спи в спалнята си на разкошна постеля. С мистичните си сили тя отвела спящия Анируддха в град Шонитапура, за да може Ӯ да види скъпия си избраник. Ӯ разцъфнала от щастие и започнала да се наслаждава на обществото на Анируддха с много голямо удоволствие.

Дворецът, в който живеели Ӯ и Читралекх, бил толкова добре укрепен, че било невъзможно никакъв мъж да проникне в него или да види какво става вътре. Ӯ и Анируддха заживели заедно в двореца и с всеки ден любовта им се усилвала десеторно. Със скъпите си дрехи, цветя, гирлянди, благовония и парфюми Ӯ доставяла радост на Анируддха. До постелята, на която той седял, имало и други необходими неща: хубави напитки – мляко и шербет, – вкусни ястия и дъвчащи лакомства. Но преди всичко тя го удовлетворявала с нежните си слова и покорното си служене. Ӯ го обожавала така, като че ли той бил Върховната Божествена Личност. Прекрасното ѝ служене накарало Анируддха да забрави всичко останало и да насочи цялото си внимание и любов единствено към нея. Заобиколен от такава нежност и грижи, Анируддха напълно забравил кой е и не можел да си спомни преди колко дни е напуснал истинския си дом.

С течение на времето у Ӯ започнали да се забелязват признаци, от които ставало ясно, че поддържа любовна връзка с мъж. Тези признаци били толкова явни, че действията ѝ вече не били тайна за никого. Когато била с Анируддха, Ӯ винаги много се забавлявала и не знаела граници на удоволствието си. Жената, която водела домакинството, и стражите на двореца лесно се досетили, че Ӯ има любовни отношения с мъж и без да чакат нещата да се развият докрай, отишли и съобщили на господаря си Бсура. Във ведическото общество най-големият позор за едно семейство е неомъженото момиче да има връзки с мъж. Затова пазачът съобщил на господаря си много предпазливо, че у Ӯ се наблюдават признаци, които свидетелстват за такава безчестна връзка. Слугите казали на господаря си, че са пазили дома с голямо старание и са били нащрек ден и нощ, за да не може да влезе никакъв младеж. Те били толкова внимателни, че нито един мъж не можел да види дори какво става вътре и затова били много изненадани, че тя е загубила чистотата си и невинността си. И понеже не можели да открият причината, изложили всичко това пред господаря си.

Бсура бил смаян, когато научил, че дъщеря му вече не е невинна девица. Това много дълбоко наранило сърцето му и без да губи нито миг, той се втурнал към двореца, в който живеела Ӯ. Там видял Ӯ и Анируддха, които седели един до друг и разговаряли. Те изглеждали много красиви заедно, още повече че Анируддха бил син на Прадюмна, самия бог на любовта. Бсура забелязал, че дъщеря му и Анируддха са много хубава двойка, но заради честта на семейството и през ум не му минало да одобри един такъв съюз. Бсура не можел да разбере кой е всъщност този младеж. Той оценил избора на Ӯ и признал, че и в трите свята тя не би могла да намери по-голям красавец. Кожата на Анируддха била смугла и блестяща. Той бил облечен в жълти дрехи, а очите му били като лотосови цветове. Ръцете му били много дълги, а косата му се спускала на прекрасни синкавочерни къдрици. Искрящите му обици и красивата усмивка на устните му били толкова привлекателни, но въпреки това Бсура бил много разгневен.

Когато той влязъл, Анируддха си играел с Ӯ. Младежът бил облечен в прекрасни дрехи и Ӯ му била поставила гирлянд от най-различни красиви цветя. Червеникавият прашец кукума, който жените слагат на гърдите си, се бил посипал тук-там по гирлянда, което показвало, че двамата са се прегръщали. Бсура бил направо смаян, че дори и в негово присъствие Анируддха спокойно седи до Ӯ. Анируддха обаче знаел, че бъдещият му тъст никак не е радостен и събира в двореца много воини, за да го нападне.

И така, като не намерил никакво друго оръжие, Анируддха взел един дълъг железен прът и се изправил пред Бсура и войниците му. Той застанал пред тях смело и дал да се разбере, че ако го нападнат, ще повали с тази желязна тояга всички воини. Бсура и съпровождащите го воини видели, че младежът стои пред тях като самия повелител на смъртта с непобедимия си боздуган. По заповед на Бсура воините го нападнали от всички страни и се опитали да го пленят. Когато се осмелявали да се приближат до него, Анируддха им нанасял удари с тоягата, чупел им главите, краката, ръцете и бедрата и те падали на земята един по един. Той убил всички, както водачът на ято ястреби убива едно след друго глутница лаещи кучета. Така Анируддха успял да избяга от двореца.

Бсура владеел много бойни изкуства и по милостта на Шива знаел как да плени врага си с нга-пша, ласо от змии. Така пленил Анируддха, когато той излязъл от двореца. Щом чула вестта за пленяването на Анируддха, Ӯ била обзета от скръб и отчаяние. Сълзи потекли по страните ѝ и без да може да се сдържа, тя заплакала високо.