Глава 72

Пред насъбралото се множество от уважавани жители, приятели, роднини, брхмаи, катрии и вайши, в присъствието на всички, в това число и на братята си, цар Юдхихира се обърнал към Ка със следните думи: „Скъпи Боже Ка, обредът Рджасӯя ягя, който е царят на всички жертвоприношения, може да бъде извършен от императора на света. С тази церемония аз искам да удовлетворя всички полубогове, които са твои упълномощени представители в материалния свят. Искам великодушно да се съгласиш да ми помогнеш в това велико начинание, за да може то да бъде доведено до успех. Що се отнася до нас, Павите, ние няма какво да искаме от полубоговете. Ние сме напълно удовлетворени да бъдем твои предани. Ти казваш в Бхагавад-гӣт: „Личностите, които се измъчват от материални желания, обожават полубоговете.“ Но нашата цел е друга. Аз искам да извърша това жертвоприношение и да поканя всички полубогове, за да им покажа, че тяхната власт не е независима от теб. Те са Ти слуги, а Ти си Върховната Божествена Личност. От невежество глупаците те смятат за обикновено човешко същество. Понякога те се опитват да търсят у теб недостатъци и сквернословят. Затова бих искал да извърша Рджасӯя ягя. Ще поканя всички полубогове, като се започне от Брахм, Шива и се стигне до другите изтъкнати владетели на райските планети, и пред това огромно множество полубогове от всички части на вселената ще утвърдя, че Ти си Върховната Божествена Личност и всеки е твой слуга.

О, Господи, няма съмнение, че тези, които постоянно са в Ка съзнание и мислят за лотосовите Ти нозе или за обувките Ти, са освободени от всички замърсявания на материалния живот. Личностите, които Ти отдават служене в пълно Ка съзнание, които съзерцават единствено теб и Ти отдават молитви, са пречистени души. Тъй като са постоянно заети в служене в Ка съзнание, те са освободени от редуването на раждане и смърт. Но дори ако не желаят да се освобождават от материалното битие или да се наслаждават на материални богатства, чрез дейностите им Ка съзнание желанията им пак се осъществяват. Всъщност чистите предани в лотосовите Ти нозе не желаят материални богатства. Ние самите напълно сме се отдали в лотосовите Ти нозе и благодарение на благосклонността Ти имаме щастието да те видим лично. Затова е съвсем естествено, че нямаме желание за материални богатства. Ведическата мъдрост казва, че Ти си Върховната Божествена Личност. Аз искам да потвърдя тази истина и да покажа на света, че между това да те приемаме като Върховната Божествена Личност и да те приемаме като могъща историческа личност, има разлика. Аз искам да покажа на света, че човек може да постигне най-висшето съвършенство в живота си просто като приеме подслон в твоите лотосови нозе, така както човек може да утоли жаждата на клоните, листата и цветовете на цялото дърво просто като полее корена. Ако човек се обърне към Ка съзнание, животът му става пълноценен и материално, и духовно.

Това не означава, че Ти си по-благосклонен към личностите, които са в Ка съзнание, а към тези, които не са Ка осъзнати, си безразличен. Ти си еднакъв към всички – това е твое заявление. Ти не можеш да си пристрастен към едни, а да не обръщаш внимание на други, защото се намираш във всяко сърце като Свръхдуша и даваш на всеки съответните следствия от плодоносните му дейности. Ти даваш на всяко живо същество възможността да се наслаждава в материалния свят така, както то пожелае. Ти си Свръхдушата, която се намира в тялото заедно с живото същество и му дава последиците от собствените му дела, а също така и възможността да развие Ка съзнание и да се обърне към предано служене на теб. Ти открито заявяваш, че човек трябва да се отдаде на теб, като изостави всички други занимания, и че тогава Ти поемаш отговорност за него и го освобождаваш от последиците на всичките му грехове. Ти си като дърво на желанията от райските планети, което ни благославя с всичко, което пожелаем. Всеки има свободата да достигне най-голямото съвършенство и ако не желае това, по-малкото неща, които получава от теб, не се дължат на някаква преднамереност от твоя страна.“

В отговор на думите на цар Юдхихира Бог Ка казал: „Скъпи царю Юдхихира, о, убиецо на враговете, о, олицетворение на съвършената справедливост, изцяло подкрепям решението ти да извършиш жертвоприношението Рджасӯя. След тази величествена церемония славата на доброто ти име завинаги ще остане в историята на човечеството. Скъпи царю, осмелявам се да ти кажа, че всички велики мъдреци, твоите прадеди, полубоговете, роднините и приятелите ти, също и Аз, желаем да извършиш този обред. Аз мисля, че той ще задоволи всички живи същества. Но те умолявам първо да победиш всички царе на света и да събереш необходимите атрибути за това велико свещенодействие. Скъпи царю Юдхихира, четиримата ти братя са преки наследници на изтъкнати полубогове като Варуа и Индра. (Знае се, че Бхӣма е син на полубога Варуа, Арджуна – на полубога Индра, а самият цар Юдхихира е син на полубога Ямарджа.) Братята ти са велики герои, а ти си най-благочестивият и сдържан цар, затова си известен като Дхармарджа. Вие сте толкова опитни в преданото служене, че вече сте равни на мен.“

Бог Ка казал на цар Юдхихира, че го побеждава любовта на този, който е овладял сетивата си. Този, който не е обуздал сетивата си, не може да завоюва Върховната Божествена Личност. Това е тайната на преданото служене. Да се покорят сетивата, означава те постоянно да са въвлечени в служене на Бога. Отличителната черта на всички братя Пави била, че със сетивата си те непрекъснато служели на Бога. Който използва сетивата си по този начин, се пречиства. А с чисти сетива преданият наистина може да отдава любовно трансцендентално служене на Бога и така да го покори.

Бог Ка продължил: „В трите свята на тази вселена няма никой дори сред силните полубогове, който да е в състояние да надмине преданите ми в кое да е от шестте съвършенства: богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Затова ако искаш да покориш царете, те няма да могат да ти се противопоставят.“

Когато Бог Ка обнадеждил с тази думи цар Юдхихира, лицето на царя се оживило от трансцендентално щастие като разцъфнал цвят и той наредил на братята си да победят всички царе на света. Бог Ка дал на Павите сила да изпълнят великата му мисия: да накажат неверните злодеи по света и да дадат закрила на вярващите предани. В четирите ръце на формата си като Виу Богът носи четири оръжия: в двете си ръце – лотосов цвят и раковина, а в другите две – боздуган и диск. Боздуганът и дискът са предназначени за невярващите негодници и демони, а лотосовият цвят и раковината са за преданите. Но тъй като Богът е Върховният Абсолют, последиците от употребата на всичките му оръжия са едни и същи. С боздугана и диска Той наказва злодеите, за да се опомнят и да разберат, че не те са най-важното нещо – над тях е Върховният Бог. А като надува раковината и благославя с лотосовия цвят, Богът уверява преданите, че никой няма да може да ги погуби дори и в най-големи беди. И така, след уверенията на Бог Ка цар Юдхихира наредил на най-малкия си брат Сахадева да завладее южните страни, придружен от воините на племето Сджая. На Накула наредил да вземе воините на Матсядеша и да покори царете от западните краища. Арджуна изпратил заедно с воините на Кекаядеша да завладее царете на север, а на Бхӣмасена заедно с воините на Мадрадеша (Мадрас) наредил да покори царете от изток.

Трябва да се отбележи, че когато изпратил малките си братя в различни посоки да завоюват земи, цар Юдхихира не възнамерявал те да обявяват война на царете. Всъщност братята тръгнали, за да съобщят на царете за намерението на цар Юдхихира да извърши жертвоприношението Рджасӯя. От царете се искало да платят данък за церемонията. Този данък, предназначен за император Юдхихира, означавал, че съответният цар е съгласен да му се подчинява. В случай на отказ сражението било неизбежно. Така със силата и с влиянието си братята победили всички царе във всички краища света и донесли достатъчно данъци и дарове за цар Юдхихира.

Обаче цар Юдхихира много се обезпокоил, когато научил, че Джарсандха, царят на Магадха, не приел върховната му власт. Бог Ка забелязал тревогата му и му разкрил замисъла на Уддхава за покоряването на Джарсандха. След това, преоблечени като брхмаи, Бхӣмасена, Арджуна и Бог Ка тръгнали заедно за Гиривраджа, столицата на Джарсандха. Такова предложение дал Уддхава, преди Бог Ка да замине за Хастинпура. Сега то започвало да се осъществява.

Цар Джарсандха бил съвестен съпруг и баща и много уважавал брхмаите. Той бил велик воин и цар катрия, но никога не пренебрегвал ведическите предписания. Във ведическото общество брхмаите са духовните учители на всички други касти. Бог Ка, Арджуна и Бхӣмасена били катрии, но се преоблекли като брхмаи и отишли при цар Джарсандха точно когато раздавал подаяния на брхмаите и ги канел да му гостуват.

И така, Бог Ка в дрехи на брхмаа казал на царя: „Желаем вечна слава на твое величество. Ние сме гости в царския ти палат и идваме много отдалеч, за да поискаме от теб милостиня. Надяваме се, че ще бъдеш така добър да ни дадеш всичко, за което те помолим. Ние познаваме добрите ти качества. Един търпелив човек винаги е готов да понесе всичко, колкото и болезнено да е то. Както един престъпник може да извърши най-отвратителните деяния, една велика и щедра личност като теб е в състояние да даде всичко, което ѝ поискат. Великите личности като теб не правят разлика между близки и чужди. Славните хора живеят вечно дори и след смъртта си. Затова този, който има пълната възможност да извършва дела, които ще увековечат доброто му име и славата му, но не прави това, е отвратителен в очите на великите личности. За такъв човек няма достатъчно думи да бъде осъден. Отказът му да дава подаяния прави жалък целия му живот. Ваше величество може би сте чували славните имена на такива щедри личности като Харишчандра, Рантидева, Мудгала, който се хранел само със зрънцата, намерени от него по оризищата, великия Махрджа Шиби, който спасил живота на един гълъб, като му дал плът от собственото си тяло. Тези велики личности са постигнали безсмъртна слава просто като са пожертвали тленното си тяло.“ Бог Ка, облечен в одежди на брхмаа, казал на Джарсандха, че славата е безсмъртна, а тялото – временно. Ако човек завоюва неувяхващо име и слава, като пожертва тленното си тяло, ще стане личност, много почитана в историята на човешката цивилизация.

Докато Бог Ка говорел, редом с него стояли Арджуна и Бхӣма. Джарсандха забелязал, че те не изглеждат твърде като истински брхмаи. Джарсандха видял по телата им различни знаци, от които разбрал, че са катрии. По раменете им се виждали белези, оставени от тежките лъкове, телата им били добре сложени, а гласовете им – ниски, навикнали да дават заповеди. Постепенно той се убедил, че те са катрии, а не брхмаи. Освен това той подозирал, че ги е виждал някъде по-рано… Тези трима мъже били катрии, но били похлопали на вратата му и поискали подаяние като брхмаи. Затова той решил да изпълни желанието им, нищо че били катрии – те вече се били унизили, идвайки да просят. Той си помислил: „Готов съм да им дам всичко. Да поискат дори тялото ми, ще им го предоставя, без да се колебая.“ Тук той се сетил за Бали Махрджа. Бог Виу се явил при Бали, облечен като брхмаа, и му отнел царството и всички богатства. Той направил това заради Индра, който бил загубил царството си, победен от Бали Махрджа. Макар че Бали Махрджа бил измамен, из трите свята още се носи славата му на велик предан, който е готов да пожертва всичко. Бали Махрджа се досетил, че този брхмаа е самият Бог Виу, дошъл, за да му отнеме процъфтяващото царство в полза на Индра. Шукрчря, духовният учител на Бали и свещенослужител на семейството му, много пъти го предупреждавал, но Бали не се поколебал да даде на брхмаа това, което той искал, и в крайна сметка му подарил всичко, което имал. Джарсандха си помислил: „Твърдо съм решен да направя всичко възможно да постигна безсмъртна слава, като пожертвам тленното си тяло. Всеки катрия, който не живее за благото на брхмаите, е обречен.“

Всъщност цар Джарсандха бил много щедър в подаянията си за брхмаите и оповестил пред Бог Ка, Бхӣма и Арджуна: „Скъпи брхмаи, можете да поискате от мен всичко. Ако искате, можете да ми вземете и главата. Готов съм да ви я дам.“

След това Бог Ка казал на Джарсандха: „Скъпи царю, осмелявам се да ти кажа, че ние всъщност не сме брхмаи и не сме дошли да искаме храна и зърно. Ние сме катрии и сме дошли да те помолим да се сражаваш с един от нас. Надяваме се, че нямаш нищо против това предложение. Знай, че пред теб се намират вторият и третият син на цар Пу – Бхӣмасена и Арджуна. Що се отнася до мен, Аз съм старият ти враг Ка, братовчедът на Павите.“

Когато Бог Ка разкрил кои са те, цар Джарсандха се изсмял високо, а след това с раздразнен и заплашителен глас извикал: „Глупаци! Ако желанието ви е да се биете с мен, незабавно ще го изпълня. Но за тебе, Ка, знам, че си голям страхливец. Отказвам да се бия с теб, защото Ти се объркваш, когато се изправиш срещу мен на бойното поле. От страх от мен Ти напусна собствения си град Матхур и се скри в морето. Затова аз съм длъжен да откажа да се бия с теб. А Арджуна е по-млад от мен и не ми е равен. Отказвам да се бия с него, защото сме много неравностойни противници. Виж, Бхӣма е подходящ.“ След тези думи Джарсандха подал на Бхӣмасена един много тежък боздуган, той самият взел друг и излезли извън градските порти, за да се сражават.

Бхӣмасена и цар Джарсандха започнали да се бият с боздугани, които били мощни като мълнии, и с голяма бойна стръв си разменяли страхотни удари. И двамата владеели майсторски боя с боздугани и начинът, по който водели битката, бил толкова красив, че те приличали на актьори, танцуващи на сцена. Боздуганите им се удряли с трясък, който наподобявал звука от сблъсъка на огромните бивни на два биещи се слона или на гръмотевиците, разтърсващи небето по време на буря. Когато два слона се бият в тръстикова нива, всеки от тях отскубва по един сноп захарна тръстика, хваща я здраво с хобота си и удря с нея другия. От удара захарната тръстика веднага се прекършва. По същия начин когато Бхӣмасена и Джарсандха си нанасяли тежки удари по раменете, ръцете, ключиците, гърдите, бедрата, кръста и краката, боздуганите им ставали на парчета. Така всички боздугани, които двамата противници използвали, се строшили и те се приготвили да се бият със силните си юмруци. Двамата били много разлютени и юмруците им засвистели. Ударите отеквали, като че ли се удряли железни пръти или като гръмотевици, а те приличали на два биещи се слона. За нещастие, никой не можел да победи другия, защото и двамата били много опитни в боя, притежавали еднаква сила и бойното им изкуство също било равностойно. Нито Джарсандха, нито Бхӣмасена се уморявали от боя, макар че постоянно си разменяли удари. След целодневното сражение те прекарвали нощта в двореца на Джарсандха като първи приятели и на следващия ден отново започвали да се бият. Така изминали двадесет и седем дена.

На двадесет и осмия ден Бхӣмасена казал на Бог Ка: „Скъпи Ка, честно да си призная, не мога да победя Джарсандха.“ Обаче Бог Ка знаел тайната за раждането на Джарсандха. Две различни майки били родили двете половини от тялото му. Когато баща му видял, че от това дете няма да излезе нищо, хвърлил двете части в гората, където по-късно ги намерила Джар, една вещица с черно сърце. Тя успяла да съедини двете половини от тялото на детето от горе до долу. Знаейки това, Бог Ка знаел и как да го убие. Той намекнал на Бхӣмасена, че щом Джарсандха е дошъл на белия свят след съединяване на двете части на тялото му, той ще може да бъде убит, като се разделят тези части. Така Бог Ка прехвърлил силата си в тялото на Бхӣмасена и му казал по какъв начин може да бъде убит Джарсандха. Бог Ка откъснал от едно дърво малко клонче, взел го в ръка и го разцепил на две по дължина. По този начин дал на Бхӣмасена да разбере как може да убие Джарсандха. Бог Ка, Върховната Божествена Личност, е всемогъщ и ако иска да убие някого, никой не може да спаси този човек. Също така ако иска да спаси някого, никой не може да го убие.

Когато видял знаците на Ка, Бхӣмасена мигом сграбчил Джарсандха за краката и го повалил на земята. След това притиснал единия му крак към земята, а другия сграбчил с две ръце. Като го хванал по този начин, той разкъсал тялото му на две от ануса до главата. Както слонът прекършва на две клоните на дървото, така Бхӣмасена разкъсал тялото на Джарсандха. Зрителите, които стоели наблизо, видели как тялото на Джарсандха се разделило на две половини, всяка от които имала един крак, едно бедро, един тестис, една гръд, половин гръбнак, половин гръден кош, една ключица, една ръка, едно око, едно ухо и половин лице.

Щом се разнесла вестта за смъртта на Джарсандха, жителите на Магадха завикали: „Уви! Уви!“, – а Бог Ка и Арджуна прегърнали Бхӣмасена, за да го поздравят. Въпреки смъртта на Джарсандха нито Ка, нито Павите предявили претенции за трона. Те убили Джарсандха, за да му попречат да нарушава реда и мира в света. Един демон винаги създава безпокойства, докато един полубог винаги се опитва да поддържа мира в света. Целта на Бог Ка е да закриля праведните и да убива демоните, които разрушават мира. Затова Бог Ка веднага повикал сина на Джарсандха, който се наричал Сахадева, и след съответните обредни церемонии го помолил да заеме мястото на баща си и мирно да управлява царството. Бог Ка е господар на цялото космическо творение и иска всички да живеят спокойно, като действат в Ка съзнание. След коронясването на Сахадева Той освободил всички царе и принцове, без вина затворени от Джарсандха.