Глава 73

Царете и принцовете, които Бог Ка освободил след смъртта на Джарсандха, били владетели от различни краища на света. Джарсандха притежавал такава огромна военна сила, че бил покорил всички двайсет хиляди и осемстотин принцове и царе. Той ги бил затворил в една планинска пещера, превърната в крепост, и ги държал там дълги години. Когато по милостта на Бог Ка били освободени, те изглеждали много нещастни: дрехите им били окъсани, лицата им били сухи и изпити поради липса на грижи за тялото. Те били отслабнали от глад и били загубили цялата си красота и блясък. След дългото затворничество всичките им крайници били слаби и немощни. Но въпреки че страдали в такива жалки условия, те имали възможност да мислят за Виу, Върховната Божествена Личност.

И сега виждали пред себе си трансценденталното тяло на Бог Ка, чийто цвят наподобявал оттенъците на новородения в небето облак. Той се явил пред тях в красиви дрехи от жълта коприна, с четири ръце като Виу и с неговите символи – боздуган, раковина, диск и лотосов цвят. Гърдите му били белязани със златни линии, а зърната им приличали на сърцевината на лотосовите цветя. Очите му били изтеглени като листенцата на лотос, а усмихнатото му лице било символ на вечен мир и благоденствие. Искрящите му обици били поставени изящно, а шлемът му бил инкрустиран със скъпоценни камъни. Бисерната огърлица на Бога и гривните, красиво надянати по китките и над лактите му, блестели с трансцендентално великолепие. Камъкът Каустубха на гърдите му хвърлял ослепителни искри, а освен него Ка носел и красив гирлянд от цветя. Когато след толкова много изпитания царете и принцовете видели прелестните трансцендентални черти на Бог Ка, те не можели да откъснат поглед от него и го гледали до насита, сякаш пиели нектар с очите си, с езиците си усещали вкуса на тялото му, с носа си вдишвали благоуханието му и с ръцете си го прегръщали. Само заради това че пред тях се намирала Върховната Божествена Личност, всички последици от греховните им постъпки били унищожени. Затова без никакви колебания те се отдали в лотосовите нозе на Бога. В Бхагавад-гӣт се казва, че докато човек не се освободи от всички греховни последици, не може да се отдаде напълно в лотосовите нозе на Бога. Всички принцове, които видели Бог Ка, забравили миналите си страдания. С допрени длани и с голямо вълнение те отправили към него следните молитви:

„Скъпи Господи, о, Върховна Божествена Личност, господарю на всички полубогове, Ти можеш в един миг да свалиш оковите от своите предани, защото те напълно са Ти се посветили. О, скъпи Боже Ка, о, вечно Божество на трансценденталното блаженство и знание, Ти си безсмъртен и ние отдаваме смирените си почитания в лотосовите Ти нозе. Благодарение на безпричинната Ти милост ние сме освободени от затворничеството при Джарсандха, но сега те молим да ни освободиш от плена на илюзорната енергия в материалното съществуване. Умоляваме те да преустановиш непрекъснатото редуване на раждане и смърт за нас. Вече знаем достатъчно за нещастния материален живот, който изцяло ни беше погълнал. След като опитахме горчивия му вкус, идваме да приемем подслон в лотосовите Ти нозе. Скъпи Господи, о, убиецо на демона Мадху, ясно осъзнаваме, че Джарсандха няма ни най-малка вина. Всъщност ние бяхме лишени от царствата си благодарение на безпричинната Ти милост, защото прекалено се гордеехме да се наричаме владетели и царе. Един владетел или цар, който се възгордее прекалено много със славата и властта си, не получава възможност да разбере органически присъщата си позиция и вечния живот. Под влиянието на илюзорната Ти енергия такъв владетел се преизпълва с неоснователна гордост заради положението си, като глупак, който смята миража в пустинята за истински извор. Неинтелигентните хора мислят, че могат да се уповават на материалните си притежания. Отдадени на сетивно наслаждение, те се заблуждават, че материалният свят е място на вечно наслаждение. О, Господи, о, Върховна Божествена Личност, трябва да признаем, че по-рано бяхме много високомерни заради материалното си богатство. Всички си завиждахме, всеки искаше да покори другия и се сражавахме помежду си за господство дори с цената на живота на много поданици.“

Това е болестта на политическата власт. Щом някой цар или някоя нация натрупа много материални богатства, тя пожелава да господства над другите нации и започва да воюва с тях. По подобен начин и търговците искат да завладеят определена област от производството и да подчинят на себе си останалите търговски групи. Заслепено от материални богатства и деградирало заради лъжливата си гордост, човешкото общество създава хаос и разрушава мира, вместо да се стреми към Ка съзнание. И хората забравят истинската цел на живота: да се спечели милостта на Бог Виу, Върховната Божествена Личност.

Царете продължили: „О, Господи, само за да задоволим властническите си прищевки, ние се занимавахме с отвратителни убийства и подлъгвахме поданиците си да умират ненужно. Ние не мислехме, че Ти, Господи, винаги стоиш пред нас в образа на жестоката смърт. Ние бяхме толкова заблудени, че ставахме причина за смъртта на други, забравяйки, че над самите нас висне собствената ни смърт. Но скъпи Господи, никой не може да се отскубне от отмъщението на стихията на времето, което е твое проявление. Времето е толкова силно, че никой не може да избегне въздействието му. Ние си получихме заслуженото за нашите жестокости и сега, лишени от всички богатства, стоим пред теб като улични просяци. Ние смятаме, че положението, в което изпаднахме, е резултат от безпричинната Ти, кристалночистата Ти милост към нас, тъй като сега вече можем да разберем, че горделивостта ни беше неоснователна и че по твоя воля материалните ни богатства могат да ни бъдат отнети всеки един миг. Единствено благодарение на безпричинната Ти милост сега можем да мислим за твоите лотосови нозе. Това е най-голямата победа за нас. О, Господи, всеки знае, че тялото е свърталище на всякакви болести. Сега годините ни напреднаха и вместо да се гордеем със силата на тялото си, от ден на ден слабеем. Вече не се стремим към сетивно наслаждение или към лъжливото щастие, което може да се извлече от материалното тяло. Благодарение на милостта Ти сега сме стигнали до заключението, че стремежът към това материално щастие е като търсенето на вода в пустинния мираж. Вече не се стремим към плодовете на благочестивите си дейности и не искаме да извършваме внушителни жертвоприношения, за да се издигаме до райските планети. Сега разбираме, че по-висшият материален начин на живот може да изглежда много привлекателен, но в материалния свят всъщност не може да съществува щастие. Ние се молим на теб, о, Господи, да бъдеш благосклонен към нас и да ни дадеш наставления как да се отдадем на трансцендентално любовно служене в лотосовите Ти нозе, за да не забравим никога вечната си връзка с теб. Ние не искаме освобождение от мрежите на материалното съществуване. Нека по твоята воля се родим във всякаква форма на живот – за нас това няма никакво значение. Ние се молим само при никакви обстоятелства да не забравяме лотосовите Ти нозе. Скъпи Господи, ние се отдаваме в лотосовите Ти нозе и Ти изказваме смирените си почитания, защото Ти си Върховният Бог, Божествената Личност, Ка, синът на Васудева. Ти си Свръхдушата във всяко сърце, Ти си Бог Хари, който може да премахне всички нещастия в материалното битие. О, Господи, името Ти е Говинда, изворът на цялото удоволствие. Този, който се стреми да удовлетвори твоите сетива, удовлетворява същевременно и своите – затова Ти си известен като Говинда. Скъпи Господи, славата Ти е непреходна, защото Ти отстраняваш всички страдания на преданите си. Затова те умоляваме да ни приемеш за отдадени твои слуги.“

След молитвите на царете, освободени от плен, Бог Ка, вечният покровител на отдадените души, океанът от милост за преданите, им отговорил с ласкавия си трансцендентален глас, който звучал ниско и влагал във всяка дума особено значение: „Скъпи царе, приемете благословията ми. От днес нататък вие непременно ще се привържете към моето предано служене. Аз ви давам благословията, която желаете. Знайте от мен, че Аз винаги се намирам в сърцата ви като Свръхдуша. И понеже сега обърнахте лице към мен, Аз, господарят на всички, винаги ще ви давам добри съвети, за да не ме забравите никога. Така постепенно ще се върнете вкъщи, обратно при Бога. Скъпи царе, решението ви да изоставите всички схващания за материално наслаждение и в замяна на това да се обърнете към предано служене на мен, е сигурен знак за светло бъдеще. Оттук нататък ще сте вечно благословени с блажен живот. Аз потвърждавам, че всичко, което казахте за мен в молитвите си, е истина. Истина е, че материалният разкош на този, който не е напълно Ка осъзнат, е причина за падението му и че този човек става жертва на илюзорната енергия. В миналото имаше много непокорни царе – Хаихая, Нахуа, Вена, Рваа, Нараксура. Някои от тях бяха полубогове, други – демони, но заради неправилния начин, по който приемаха положението си, те паднаха от издигнатите си позиции, не можаха да останат царе в царствата си и бяха погубени от насилието на отвратителния обусловен живот.

Всеки от вас трябва да разбере, че материалните неща имат начало, растеж, развитие, след това се израждат и накрая изчезват. Всички материални тела преминават през тези състояния и е несъмнено, че всички относителни придобивки на тялото ще бъдат безвъзвратно унищожени. Затова човек не трябва да се привързва към тленните неща. Докато е разположен в материално тяло, той трябва да е много предпазлив в светските си взаимоотношения. Най-съвършеният начин на живот в материалния свят е човек да ми отдава трансцендентално любовно служене и честно да изпълнява предписаните си задължения според положението си. Що се отнася до вас, вие всички произхождате от родове на катрии. Затова трябва да живеете честно, в съответствие с предписаните за царското съсловие задължения и да осигурявате щастие на поданиците си във всяко едно отношение. Придържайте се към живота, който трябва да води един катрия. Не зачевайте деца заради сетивно наслаждение, а се грижете за доброто на всички хора. Всеки се ражда в материалния свят заради нечистите си желания от миналия си живот и така става подчинен на строгите закони на природата – раждане и смърт, щастие и нещастие, загуба и печалба. Човек не трябва да бъде смущаван от двойственостите. Той трябва винаги да ми служи, да бъде с уравновесен ум и удовлетворен при всички обстоятелства, да мисли, че всички неща идват от мен и да не се отклонява от преданото служене. Така той може да живее много спокойно и щастливо дори и в материалния свят. Иначе казано, човек наистина трябва да е равнодушен към материалното тяло и неговите странични продукти и да не се влияе от тях. Човек трябва да е напълно удовлетворен от стремежите на трансценденталната душа и да се посвети на служене на Свръхдушата. Човек трябва да отдаде ума си единствено на мен, да стане мой предан, да обожава единствено мен и само на мен да отдава смирените си почитания. По този начин той с лекота може да прекоси океана от незнание и накрая да се върне обратно при мен. С две думи, трябва да отдадете живота си завинаги на това да ми служите.“

След като дал наставленията си на царете и принцовете, Бог Ка се заел с осигуряването на удобствата им и наредил за тях да се погрижат много слуги и прислужници. Бог Ка помолил сина на цар Джарсандха, Сахадева, да им даде всичко необходимо и да им окаже всякакви почести. Сахадева последвал заповедта на Бог Ка и им показал уважението си, като им подарил накити, дрехи, гирлянди и много други неща. Изкъпани и облечени красиво, царете вече изглеждали много изтънчени. След това им поднесли хубави ястия. Бог Ка им осигурил всички удобства, както подобавало на царското им положение. Царете били много щастливи от милостивото държание на Бог Ка. Лицата им светнали досущ като звездите в небето след края на дъждовния сезон. Облечени и окичени с накити, с искрящи обици, те се качили в колесниците си, които били украсени със злато и скъпоценни камъни и били теглени от изящни коне. Бог Ка се погрижил да не липсва нищо на всеки един от тях и с ласкавия си глас ги помолил да се завърнат в царствата си. От великодушие, което няма равно на себе си в историята на света, Бог Ка освободил всички пленени от Джарсандха царе и те, напълно удовлетворени, започнали да възпяват святото му име, да мислят за свещената му форма и да възславят трансценденталните му забавления като Върховна Божествена Личност. Така те се върнали в царствата си. Поданиците им ги посрещнали радостно и били много щастливи, щом научили за благосклонното отношение на Бог Ка. Царете започнали да управляват земите си според наставленията на Бог Ка и изживявали щастливо дните си заедно с поданиците си. Това е един ярък пример за общество в Ка съзнание. Ако обществото бъде разделено според материалните качества на хората на четири групи за материален и духовен напредък, ако всички са насочени към Ка и следват наставленията му, изложени в Бхагавад-гӣт, несъмнено цялото човечество ще бъде щастливо. Това е урокът, който ни дава тази случка.

След като причинил гибелта на Джарсандха чрез Бхӣмасена и приел почестите на Сахадева, сина на Джарсандха, Бог Ка се върнал в Хастинпура заедно с Бхӣмасена и Арджуна. Щом наближили покрайнините на града, те надули раковините си. Като чули звука, всички разбрали кой пристига и заликували. Но враговете на Ка никак не се зарадвали на гласа на раковините. Сърцата на жителите на Индрапрастха се изпълнили с щастие, защото те разбрали, че Джарсандха е убит. Сега вече почти било сигурно, че цар Юдхихира ще извърши жертвоприношението Рджасӯя. Бхӣмасена, Арджуна и Ка, Върховната Божествена Личност, се явили пред цар Юдхихира и му отдали почитанията си. Той внимателно изслушал разказа за убийството на Джарсандха и освобождението на царете. Научил и за хитростите, измислени от Ка, за да може да бъде убит Джарсандха. Царят изпитвал съвсем естествена обич към Ка, но след тази история с Ка го свързала още по-голяма любов. От очите му потекли сълзи на екстаз и той бил толкова изумен, че почти не можел да говори.