Глава 80

Цар Парӣкит слушал от Шукадева Госвмӣ разказите за забавленията на Бог Ка и Бог Баларма. Те доставят на слушателя трансцендентално удоволствие и Махрджа Парӣкит казал на Шукадева Госвмӣ: „О, господарю мой, Ка, Върховната Божествена Личност, дарява едновременно освобождение и любов към Бога. Всеки, който стане предан на Бога, същевременно получава и освобождение, без да трябва да полага отделни усилия. Тъй като Богът е безкраен, забавленията и деянията му за създаването, поддържането и унищожението на цялото космическо проявление също са неограничени. Бих искал да чуя и останалите му забавления, за които още не си говорил. Мой скъпи учителю, обусловените души в материалния свят са разочаровани от безплодното търсене на удоволствие и щастие в удовлетворяването на сетивата. Желанията за материално наслаждение постоянно разкъсват сърцата на обусловените души. Но аз наистина виждам как трансценденталните разговори за забавленията на Бог Ка освобождават човек от привързаността към материалните дейности, целящи сетивно наслаждение. Мисля, че никой интелигентен човек няма да отхвърли пътя на многократното слушане на разказите за трансценденталните забавления на Бога. Просто като слуша, човек може винаги да остава потопен в трансценденталното удоволствие. И така ще изгуби влечението си към материалното сетивно наслаждение.“

Тук Махрджа Парӣкит използва две важни думи: виаа и вишеагя. Виаа означава „потиснат“. Материалистите измислят множество начини и средства, за да постигнат пълно удовлетворение, но в действителност си остават потиснати. Някой може да възрази, че понякога трансценденталистите също са мрачни. Обаче Парӣкит Махрджа използва думата вишеагя. Има два вида трансценденталисти: имперсоналисти и персоналисти. Вишеагя се отнася до персоналистите, които се стремят към трансценденталното многообразие. Когато слушат описанията на личните занимания на Върховния Бог, преданите се изпълват с възторг, докато имперсоналистите, които са привлечени повече от безличностния аспект на Бога, само привидно оценяват личните дейности на Бога. Макар и да влизат в съприкосновение със забавленията на Бога, имперсоналистите не осъзнават напълно колко благодатни са те. И така, поради плодоносните си дейности, те остават в същото отчаяно положение, в каквото се намират материалистите.

Цар Парӣкит продължил: „Способността ни да говорим може да се усъвършенства само като описваме трансценденталните качества на Бога. Способността ни да работим с ръцете си може да ни доведе до успех само когато с тези ръце се посветим напълно на служене на Бога. Така е и с ума – той може да бъде спокоен само когато мислим за Ка, в пълно Ка съзнание. Това не означава, че човек винаги трябва да е потънал в дълбоки размишления. Той просто трябва да разбира, че чрез локализирания си аспект Ка, Абсолютната Истина, е всепроникващ. Просто ако можем да мислим, че Ка като Парамтм се намира навсякъде, дори и в атомите, ще можем да усъвършенстваме дейностите на ума – мисленето, чувстването и желанието. Съвършеният предан не вижда материалния свят такъв, какъвто той изглежда за материалните очи, защото навсякъде вижда присъствието на своя обожаван Бог в аспекта му Парамтм.“

Махрджа Парӣкит продължил с думите, че предназначението на ушите можем да направим по-висше, когато ги използваме да слушаме разказите за трансценденталните дейности на Бога. Предназначението на главата може да получи пълна изява, когато я навеждаме в поклон пред Бога и неговия представител. Истина е, че Богът присъства във всяко сърце. Издигнатите предани отдават почитанията си на всички живи същества, защото смятат тялото за храм на Бога. Но не е възможно всички хора да стигнат веднага до това стъпало в живота – на него се намират преданите, които са най-напреднали. Преданите, които принадлежат към втората класа, могат да разпознават ваиавите, или преданите на Бога, като представители на Ка. А тези, които тъкмо започват – начинаещите, или преданите трета класа, – могат да свеждат глави пред мӯртито в храма и пред духовния учител, който е пряко проявление на Върховната Божествена Личност. И на началното, и на средното, и на най-високото стъпало човек може да използва главата си по съвършен начин, ако се покланя на Бога или на неговия представител. Така човек може да направи съвършени и очите си, гледайки Бога или неговия представител. И по този начин човек може да издига до най-голямо съвършенство действията на всяка една част на тялото си просто като я използва в служене на Бога или на неговия представител. Ако някой не е в състояние да прави нещо повече, може просто да се покланя на Бога и неговия представител и да пие чарамта – водата, която е мила лотосовите нозе на Бога или неговия предан.

При тези думи на Махрджа Парӣкит Шукадева Госвмӣ бил обзет от предан екстаз, че царят така възвишено разбирал философията на ваиавите. Шукадева Госвмӣ вече бил описал някои от дейностите на Бога, но когато Махрджа Парӣкит го помолил да разкаже още, той с голямо удоволствие продължил да представя Шрӣмад Бхгаватам.

Бог Ка имал един много добър приятел брхмаа. Той бил съвършен брхмаа, бил много издигнат в трансценденталното знание и заради напредъка си изобщо не бил привързан към материалното наслаждение. Затова бил много спокоен – бил постигнал пълна власт над сетивата си. Това означава, че този брхмаа бил съвършен предан – само един съвършен предан може да достигне най-висшето знание. В Бхагавад-гӣт се казва, че този, който е достигнал до съвършенството в знанието, се отдава на Върховната Божествена Личност. С други думи, всеки, който е отдал живота си на служене на Върховната Божествена Личност, е постигнал съвършеното знание. Следствие от съвършеното знание е, че човек се освобождава от привързаността си към материалистическия начин на живот. Тази непривързаност означава пълна власт над сетивата, които непрекъснато ни теглят към материално наслаждение. Сетивата на предания се пречистват и в това състояние започват да отдават служене на Бога. Това е цялото поле на преданото служене.

Макар че приятелят на Ка бил глава на семейство, той не бил зает да трупа богатство, за да живее в охолство. Той се задоволявал с приходите, които идвали от само себе си, по волята на съдбата. Това е белегът, че някой е постигнал истинско знание. Човек, който притежава съвършено знание, знае, че никой не може да бъде по-щастлив, отколкото му е предопределено да бъде. В материалния свят на всеки се пада да изстрада определено количество нещастия и да се наслаждава на определено количество щастие. Съотношението между щастието и нещастието е точно определено за всяко живо същество. Никой не може нито да увеличи, нито да намали щастието си, отдавайки се на материализъм. Затова брхмаът не полагал прекалени усилия да получи повече материално щастие. Вместо това той използвал времето си да напредва в Ка съзнание. Външно погледнато той бил много беден, защото нямал скъпи дрехи, не можел да осигури хубави дрехи и на съпругата си. Материалното им положение не било много цветущо – те нямали възможност дори да се хранят достатъчно и изглеждали много слаби. Жената не се тревожела за личните си удобства, но била загрижена за съпруга си, който бил толкова благочестив брхмаа. Тя цялата треперела, защото здравето ѝ било крехко, и макар че не обичала да се налага на съпруга си, веднъж казала:

„Господарю мой, зная, че Бог Ка, съпругът на богинята на щастието, е твой личен приятел. Освен това ти си предан на Бог Ка, а Той винаги е готов да помогне на преданите си. Дори и да смяташ, че не му отдаваш никакво служене, все пак ти си му се отдал, а Богът е закрилник на отдадените души. Нещо повече, знам, че Бог Ка е съвършената личност на ведическата култура. Той винаги се придържа към брахминската култура и е много милостив към благородните брхмаи. Ти си най-щастливото същество, защото Върховната Божествена Личност ти е приятел. Бог Ка е единственото убежище за личности като теб – ти напълно си се отдал на него. Ти си свят, образован и напълно владееш сетивата си. Така че твоето единственото убежище е Бог Ка. Моля те, иди при него. Сигурна съм, че Той веднага ще разбере бедността ти. Освен това ти си глава на семейство – ако нямаш средства, положението става бедствено. Щом разбере какво е положението ти, Той ще ти даде достатъчно богатства, за да можеш да живееш добре. Сега Бог Ка е цар на династиите Бходжа, Ви и Андхака и аз чух, че никога не напуска столицата си Дврак. Той живее там и не се занимава с нищо извън града. Той е толкова милостив и щедър, че веднага дава всичко, дори самия себе си на този, който му се отдаде. Щом е готов да отдаде самия себе си на своя предан, няма нищо удивително, ако даде някому някакви материални богатства. Разбира се, Ка не дава много материални богатства на предания си, ако той не е устойчив, но аз мисля, че Той знае съвършено добре колко твърдо установен в преданото служене си ти. Затова няма да се поколебае да те дари с някои материални блага, с които да задоволим най-простите си житейски нужди.“

Така съпругата на брхмаа няколко пъти помолила много кротко и смирено мъжа си да отиде при Бог Ка. Той мислел, че не бива да иска от Бог Шрӣ Ка материални блага, но непрекъснатите молби на съпругата му най-накрая го принудили. Освен това си помислил: „Ако отида, ще мога лично да видя Бога. Това е една рядка възможност, дори и да не искам от него никакви материални богатства.“ Щом решил да отиде при Ка, той попитал жена си дали има у дома нещо, което да може да подари на Ка, защото трябва да занесе подарък на приятеля си. Жената бързо събрала от съседите няколко шепи ориз, увила го в малко парче плат, не по-голямо от носна кърпа, и го дала на съпруга си да го подари на Ка. Без да се бави повече, брхмаът взел подаръка и се запътил към Дврак да види Бога. Той бил изцяло погълнат от мисълта, че ще може да види Бог Ка. В сърцето му нямало никакви други мисли, освен Ка.

Разбира се, било много трудно да се проникне в дворците на давите, но на брхмаите било разрешено да ги посещават. Когато брхмаът, приятелят на Бог Ка, отишъл там, трябвало да мине през три военни заграждения. На входа на всяко имало много високи порти. След портите и загражденията имало шестнайсет хиляди големи дворци, в които живеели шестнайсетте хиляди царици на Бог Ка. Брхмаът влязъл в един от тях. Той имал разкошна украса и щом влязъл в този красив палат, брхмаът почувствал, че плува в океан от трансцендентално удоволствие. Той усещал как постоянно потъва в дълбините на този трансцендентален океан и отново изплува на повърхността.

В това време Бог Ка се бил облегнал на ложето на Рукмиӣ. Още отдалече Той видял как брхмаът идва към дома му и разбрал, че това е приятелят му. Бог Ка незабавно станал от мястото си, приближил се да посрещне приятеля си и го прегърнал в обятията си. Бог Ка е вместилище на цялото трансцендентално удоволствие и въпреки това самият Той почувствал огромно удоволствие, когато прегърнал бедния брхмаа, защото това било среща с много скъп приятел. Бог Ка го поканил да седне на собственото му място и лично му донесъл всякакви видове плодове и напитки, както е редно при посрещането на любим гост. Бог Шрӣ Ка е върховната чистота, но понеже играел ролята на обикновено човешко същество, измил нозете на брхмаа и с водата напръскал главата си, за да се пречисти. След това Богът намазал тялото на брхмаа с различни видове благоуханен балсам: сандалово дърво, агуру и шафран. После запалил няколко вида благовония и както обикновено, му отдал рати със запалени светилници. След като го посрещнал както подобава и след като брхмаът ял и пил до насита, Бог Ка казал: „Скъпи приятелю, толкова се радвам, че дойде тук.“

Брхмаът бил много беден и не бил облечен добре, дрехите му били окъсани и мръсни, тялото му било изпито и слабо. Той не изглеждал особено чист и костите по слабото му тяло ясно изпъквали. Богинята на щастието Рукмиӣдевӣ лично започнала да му вее с чмара, но другите жени в двореца били удивени от поведението на Бог Ка при посрещането на брхмаа. Те се изненадали, като видели с какво нетърпение Бог Ка очаква този брхмаа. Чудели се как може Ка сам да посреща един брхмаа, който е толкова беден, не твърде чист, нито спретнат, и е лошо облечен. Но същевременно разбирали, че този брхмаа не е обикновено живо същество. Те знаели, че той сигурно е извършвал много велики и благочестиви дейности, иначе защо Бог Ка, съпругът на богинята на щастието, би се грижил толкова много за него? Те още повече се изненадали, като видели, че брхмаът седи на ложето на Бог Ка. А най-много се удивили, като видели, че Бог Ка го прегърнал точно както прегръщал по-големия си браг Балармаджӣ – защото Бог Ка прегръщал само Рукмиӣ и Баларма и никой друг.

Бог Ка посрещнал брхмаа много хубаво, настанил го на собствената си постеля с меки възглавници и казал: „Скъпи приятелю, ти си най-интелигентната личност и много добре познаваш правилата на религиозния живот. Вярвам, че след като завърши учението си в дома на учителя ни и щедро му се отплати, ти си се върнал вкъщи и си си намерил подходяща съпруга. Знам много добре, че още от самото начало ти никак не беше привързан към материалистическия живот, нито пък желаеше да притежаваш големи материални богатства, затова сега имаш нужда от средства. В материалния свят много рядко се срещат личности, които да не са привързани към материалното богатство. Такива непривързани личности нямат никакво желание да завоюват богатство и да трупат благосъстояние за свое сетивно удовлетворение. Но понякога събират пари само за да покажат какъв трябва да бъде образцовият живот на един глава на семейство. Те показват, че като разпределя правилно богатството си, човек може да бъде съвършен глава на семейство и същевременно велик предан. Такива съвършени семейни наистина следват моите стъпки. Скъпи приятелю брхмаа, надявам се, че помниш ученическите ни години, когато живеехме заедно в общата къща. Всъщност цялото знание, което ти и Аз сме придобили в живота си, бе натрупано по време на ученическите ни години.

Ако човек получи правилно образование под ръководството на опитен учител, животът му в бъдеще ще бъде пълноценен. Човек лесно ще прекоси океана на невежеството и няма да бъде подчинен на въздействието на илюзорната енергия. Скъпи приятелю, всеки трябва да смята баща си за първия си учител, защото по негова милост получава тялото си. Затова бащата е нашият духовен учител по рождение. Следващият духовен учител е този, който ни посвещава в трансценденталното знание, и той трябва да бъде обожаван колкото мен. Може да имаме повече от един духовен учител. Този, който дава наставления на ученика в духовния живот, се нарича шик-гуру, а този, който му дава посвещение, се нарича дӣк-гуру. И двамата са мои представители. Човек може да има много духовни учители, които му дават наставления, но посвещаващият го духовен учител е един. Човешките същества, които се възползват от духовните учители и след като получат знание от тях, прекосяват океана на материалното съществуване, са употребили правилно човешката си форма на живот. Те притежават истинското знание, че крайната цел на живота, която може да се осъществи само в тази човешка форма, е да постигнем духовно съвършенство и да се върнем вкъщи, обратно при Бога.

Скъпи приятелю, Аз съм Парамтм, Свръхдушата, която се намира в сърцето на всеки, и по моя пряка заповед човешкото общество следва правилата на вара и шрама. Както казах в Бхгавад-гӣт, човешкото общество трябва да бъде разделено на четири вари според качествата и деянията на хората. По подобен начин човек трябва да раздели и живота си на четири части. Първата част трябва да използва, за да стане искрен ученик, да получава правилно знание и да спазва обет за брахмачаря, така че да може напълно да отдаде живота си на служене на духовния учител, а не на сетивно наслаждение. Един брахмачрӣ трябва да води живот на отречения и въздържания. Семейните трябва да водят живот на контролирано сетивно наслаждение, но в третата част на живота си никой не бива да остава семеен. Тогава човек трябва да се върне към отреченията и въздържанията, които е следвал по-рано като брахмачрӣ, и така да се избави от привързаността си към семейния живот. След като се освободи от привързаността си към материалистическия живот, човек може да приеме стъпалото саннса.

Като Свръхдуша, която се намира във всяко сърце, Аз наблюдавам дейностите на всеки на всички стъпала и във всички отрязъци от живота му. Независимо на кое стъпало се намира човек, когато видя, че сериозно и искрено изпълнява задълженията, които му е възложил духовният му учител, и е посветил живота си на служене на духовния си учител, тази личност ми става много скъпа. Що се отнася до живота в брахмачаря, ако под ръководството на духовния си учител човек може да продължи да живее като брахмачрӣ, това е много добре. Но ако усеща някакво полово влечение, трябва да удовлетвори духовния си учител в съответствие с желанията му и да го напусне. Според ведическите обичаи на духовния учител се прави подарък, който се нарича гуру-даки. След това ученикът трябва да приеме съпруга и да започне семеен живот съгласно религиозните правила.“

Тези наставления, дадени от Бог Ка в разговора му с неговия учен приятел брхмаа, са много подходящи за правилното насочване на човешкото общество. Човешката цивилизация, която не насърчава вара и шрама, не е нищо друго, освен едно излъскано животинско общество. В едно истински човешко общество никога не е било прието мъже и жени, които не са женени, да водят полов живот. Човек или трябва строго да се придържа към принципите на живота на брахмачрӣ, или с разрешение на духовния си учител да се ожени. Когато неженен човек води забранен полов живот, той се изравнява с животните, защото при тях не съществува институцията на брака.

Съвременното общество не води човека към изпълняване целта на човешкия живот – да се върнем вкъщи, обратно при Бога. За да осъществим тази цел, трябва да следваме системата на вара и шрама. Ако я следваме безкомпромисно и съзнателно, ще постигнем целта на човешкия живот, но ако я следваме своеволно, без по-висше ръководство, само ще предизвикваме неприятности и в обществото няма да има мир и благоденствие.

Ка продължил да разговаря с приятеля си брхмаа: „Скъпи приятелю, сигурно помниш с какво се занимавахме по времето, когато живеехме като ученици. Вероятно помниш как веднъж по поръка на жената на нашия гуру отидохме да съберем в гората дърва за горене. Докато събирахме сухи дърва, без да искаме, навлязохме дълбоко в гъстата гора и се загубихме. Неочаквано се изви прашна буря, в небето се появиха облаци и светкавици, загърмяха гръмотевици. Слънцето залезе и ние се загубихме в тъмната джунгла. След това заваля силен дъжд, всичко бе залято от вода и ние не можехме да намерим пътя към шрама на нашия гуру. Може би си спомняш този пороен дъжд – всъщност това не беше дъжд, а някакъв унищожителен потоп. Сред прашната буря и проливния дъжд ние се чувствахме много нещастни и не знаехме в коя посока да тръгнем. В това окаяно състояние се хванахме за ръце и се опитахме да намерим обратния път. Така измина цялата нощ, а рано сутринта нашият гурудева разбра за отсъствието ни и изпрати други ученици да ни търсят. Той също излезе с тях. Намериха ни насред джунглата, обзети от дълбоко отчаяние.“

С много състрадание нашият гурудева каза: „Скъпи момчета, колко е удивително, че сте изтърпели толкова много неприятности заради мен. Всички обичат да се грижат най-напред за тялото си. Вие обаче сте толкова добри и сте така верни на своя гуру, че без да се грижите за удобствата на тялото си, заради мен сте се подложили на толкова страдания. Много се радвам, че сте такива искрени ученици и сте готови да изтърпите всякакви изпитания, за да удовлетворите духовния си учител. Това е начинът, по който искреният ученик изплаща дълга си към духовния си учител. Дълг на ученика е да отдаде живота си в служене на духовния учител. О, най-достойни сред два пъти родените, много съм доволен от постъпката ви и ви благославям: нека се осъществят всичките ви желания и стремления. Нека знанието ви върху Ведите, което получихте от мен, винаги да остане в паметта ви. Нека всеки миг да можете да си припомняте Ведите и с лекота да цитирате наставленията им. Така няма да бъдете разочаровани никога – нито в този живот, нито в следващия.“

Ка продължил: „Скъпи приятелю, може би помниш тези случки от живота ни в шрама на духовния ни учител. И двамата сме осъзнали, че без благословията на духовния си учител никой не може да бъде щастлив. Благодарение на милостта на духовния си учител и на неговата благословия човек може да постигне мир и благоденствие и да успее да осъществи целта на човешкия живот.“

На тези думи ученият брхмаа отговорил: „Скъпи Ка, Ти си Върховният Бог и върховният духовен учител на всички. И понеже имах щастието да живея с теб в дома на нашия гуру, мисля, че няма какво повече да правя по отношение на предписаните ведически задължения. Скъпи Господи, ведическите химни, обредните церемонии, религиозните дейности и всичко друго, необходимо за усъвършенстването на човешкия живот, в това число икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението, имат само един източник: твоята върховна личност. Всички пътища в живота в крайна сметка целят едно: да бъде разбрана твоята личност. Иначе казано, те са различните части на твоята трансцендентална форма. И въпреки това Ти игра ролята на ученик и живя с нас в дома на нашия гуру. Това означава, че прие тези забавления само за свое удоволствие – няма друга причина, която да те кара да влизаш в ролята на човешко същество.“