No edit permissions for Bulgarian

Глава 81

Брхмаът Судм получава благословията на Ка

Бог Ка, Върховната Божествена Личност и Свръхдушата във всички живи същества, познава много добре сърцата на всички. Той е особено благосклонен към преданите брхмаи. Бог Ка се нарича още брахмаядева, което означава, че е обожаван от брхмаите. Следователно този предан, който напълно се е отдал на Върховната Божествена Личност, вече е постигнал положението на един брхмаа. Човек не може да достигне Върховния Брахман, Бог Ка, без да стане брхмаа. Ка полага особени грижи да отстранява страданията на преданите си и е единственото убежище за чистите предани.

Бог Ка разговарял дълго със Судм Випра за миналите им преживявания. После просто за да се наслади на присъствието на стария си приятел, Бог Ка се усмихнал и казал: „Скъпи приятелю, какво си ми донесъл? Изпратила ли е съпругата ти нещо вкусно за мен?“ Докато говорел с приятеля си, Бог Ка го гледал и се усмихвал с много любов. Той продължил: „Скъпи приятелю, сигурно си донесъл от къщи някакъв подарък за мен.“

Бог Ка знаел, че Судм не може да се реши да му даде жалкия ориз, който явно не бил подходящ за него. Бог Ка знаел какво мисли Судм Випра и казал: „Скъпи приятелю, Аз наистина нямам нужда от нищо, но ако някой мой предан ми предложи нещо с любов, Аз го приемам с голямо удоволствие, дори и да е нещо съвсем незначително. От друга страна, ако някой не е предан, дори и да ми предлага много ценни неща, Аз не ги приемам. Всъщност Аз приемам само това, което ми се предлага с преданост и любов, иначе колкото и да е ценен някой предмет, не го приемам. Ако моите чисти предани ми предложат нещо съвсем дребномалко цвете, малко листо, малко вода,но напоят дара си с предана любов, тогава не само че ще го приема с радост, но и с голямо удоволствие ще го опитам.“

Бог Ка уверил Судм Випра, че с радост ще приеме ориза, който е донесъл от къщи, но поради прекомерната си стеснителност Судм Випра все още се колебаел да го даде на Бога. Той си мислел: „Как да предложа на Ка такова нищожно нещо?“ И само навел глава.

Бог Ка, Свръхдушата, знае всичко, което става във всички сърца. Той знае какви са намеренията и нуждите на всички. Така че знаел коя е причината за идването на Судм Випра. Ка знаел, че той е дошъл по молба на съпругата си, тласкан от мъчителна бедност. Той мислел за Судм като за свой много скъп приятел от ученическите години и знаел, че приятелската обич на Судм към него никога не е била замърсена от желания за материална изгода. Ка си помислил: „Судм не е дошъл да иска нещо от мен. Бил е задължен от молбата на съпругата си и е дошъл да ме види само за да ѝ достави удоволствие.“ Затова Бог Ка решил да даде на Судм Випра повече материални богатства, отколкото може да си представи дори самият небесен цар.

След това взел вързопчето с ориза, което висяло на рамото на бедния брхмаа, завито в един от ъглите на наметката му, и възкликнал: „О, какво е това? Скъпи приятелю, ти си ми донесъл такъв хубав и вкусен ориз!“ И насърчил Судм Випра: „Мисля, че този ориз ще задоволи не само мен, но и цялото творение.“ От тези думи става ясно, че Ка, който е изначалният източник на всичко, е основата на цялото творение. Когато поливаме корена на дървото, водата мигновено се разпределя във всичките му части. По подобен начин това, което предложим на Ка или което направим за Ка, е най-благотворното деяние за всички, защото ползата от този дар се разпределя за цялото творение. Любовта към Ка облагодетелства всички живи същества.

Докато разговарял със Судм Випра, Бог Ка изял една хапка от ориза и когато посегнал да вземе втора, самата богиня на щастието Рукмиӣдевӣ хванала ръката му, за да го възпре. Тя казала: „О, Господи, тази хапка ориз е достатъчна, за да осигури на този, който я е предложил, неимоверно богатство не само в този живот, но и в следващия.“ Това показва, че когато храната се предложи на Бог Ка с любов и преданост и Той с радост я приеме от предания, Рукмиӣдевӣ, богинята на щастието, става толкова задължена на този предан, че лично отива в дома му и превръща този дом в най-разкошното жилище на света. Ако някой храни добре Нряа, богинята на щастието Лакмӣ веднага става гост в неговия домтова означава, че домът му потъва в богатства. Ученият брхмаа Судм прекарал нощта в дома на Бог Ка и се чувствал така, сякаш се намира на някоя от планетите във Ваикуха. В действителност той живеел във Ваикуха, защото мястото, където живеят Бог Ка, изначалният Нряа, и богинята на щастието Рукмиӣдевӣ, не се различава от Ваикухалока, духовните планети.

В двореца на Бог Ка ученият брхмаа Судм не получил от Ка никакви средства, но решил да не моли за нищо. На следващата сутрин тръгнал да се връща вкъщи и постоянно мислел за приема, който му оказал Ка. Така той бил потънал в трансцендентално блаженство. През целия път към къщи той си припомнял дейностите на Бог Ка и се чувствал много щастлив, че го е видял.

Брхмаът си мислел: „Най-голямото удоволствие е да видиш Бог Ка, който е толкова отдаден на брхмаите. Какъв голям почитател на брахминската култура е Той! Той е самият Върховен Брахман и въпреки това отвръща на брхмаите с взаимност. Той храни към тях такава почит, че притисна до гърдите си един беден брхмаа като мен, макар че не прегръща никого другиго, освен богинята на щастието. Как е възможно аз, бедният и грешен брхмаа, да се меря с Върховния Бог Ка, който е единственото убежище на богинята на щастието? И въпреки това понеже съм брхмаа, Той ме прегърна от все сърце с двете си трансцендентални ръце. Бог Ка бе толкова мил с мен, че ми разреши да седна на ложето, на което лежи богинята на щастието. Той се държа с мен като с истински брат. Как ще мога да проумея колко съм му задължен? Самата богиня на щастието, Шрӣматӣ Рукмиӣдевӣ, започна да ми вее с чмарата, когато бях уморен. Тя пренебрегна възвишеното си положение на първа царица на Бог Ка. Върховната Божествена Личност ми отдаваше служене заради дълбокото си уважение към брхмаите. Всъщност Ка наистина ме обожавашеразтри нозете ми и ми даде да ям от собствената му ръка! Всички в цялата вселена обожават лотосовите нозе на Бог Ка, стремейки се към издигане до райските планети, освобождение, материални богатства или усъвършенстване на мистичните сили в йога. Въпреки това Богът бе толкова мил с мен, че не ми даде нито грош, защото знаеше много добре, че аз съм беден човек, който ако получи пари, може да се възгордее, да се пристрасти към материалното богатство и да го забрави.“

Думите на брхмаа Судм са верни. Човек, който е много беден и се моли на Бога да го благослови с материално богатство, веднага забравя задълженията си към Бога, ако по някакъв начин се сдобие с такова богатство. Затова Богът не предлага богатства на преданите си, освен ако положението им не е наистина бедствено. Дори напротив, ако един начинаещ предан служи много искрено на Бога, но в същото време желае материално богатство, Богът прави така, че да не го получи.

С тези мисли ученият брхмаа постепенно наближил дома си. Но там видял, че всичко е променено до неузнаваемост. Видял, че на мястото на къщурката му се издигат високи дворци, построени от скъпоценни камъни, които искрели като слънцето, луната и огнените пламъците. Освен големите дворци, на равни разстояния се ширели прекрасно подредени паркове, в които се разхождали красиви мъже и жени. В тях имало хубави езера, в които цъфтели лотоси и прелестни лилии и прелитали цели ята разноцветни птици. При вида на това чудно преобразяване на родното му място брхмаът се замислил: „Откъде са дошли тези промени? Мой ли е този дом или принадлежи на някой друг? Ако това е същото място, където живеех преди, как тогава е станало така неузнаваемо?“

Докато ученият брхмаа размишлявал, се приближили неколцина красиви мъже и жени, за да го посрещнат. Чертите им напомняли лицата на полубоговете, съпровождали ги певци и музиканти. Всички пеели празнични песни. Съпругата на брхмаа много се зарадвала, като чула вестта за пристигането му и бързо се завтекла навън. Тя била толкова красива, че сякаш самата богиня на щастието идвала да го посрещне. Щом видяла пред себе си съпруга си, сълзи на радост потекли от очите ѝ, гласът ѝ се задавил и тя не могла да му каже нищо. Тя просто затворила очи в екстаз, поклонила се пред съпруга си с много любов и вътре в себе си пожелала да го прегърне. Тя била накичена със златна огърлица и други бижута и сред прислужниците си приличала на съпругата на някой полубог, която току-що е слязла от въздушния кораб. Брхмаът бил удивен, като видял, че жена му е станала толкова красива и покорен от голяма обич, влязъл с нея в двореца, без да каже нито дума.

Щом брхмаът влязъл в покоите си, видял, че това са не обикновени стаи, а жилището на самия небесен цар. Дворецът бил заобиколен от много колони, направени от скъпоценни камъни. Креслата и леглата били изваяни от слонова кост, инкрустирани със злато и скъпоценни камъни, а постелите били бели като млечна пяна и меки като лотос. Виждали се окачени много чмари със златни дръжки и много златни тронове, чиито възглавници били меки като лотосовите листенца. На много места имало кадифени и копринени балдахини, навсякъде висели бисерни нанизи. Дворецът бил изграден от изключителен прозрачен мрамор, гравиран с изумруди. Всички жени вътре носели светилници от скъпоценни камъни. Пламъците и скъпоценните камъни разпръсквали необичайно ярка светлина. Брхмаът разбрал, че положението му се е променило съвсем неочаквано и тъй като не можел да определи причината за тази внезапна промяна, се замислил дълбоко как е могло това да се случи.

Той мислел: „От самото си рождение съм живял в крайна бедност. Каква ли може да е причината за това огромно и нечакано богатство? Не виждам никаква друга причина, освен всемилостивия поглед на моя приятел Бог Ка, старейшината на династията Яду. Очевидно това са даровете на безпричинната милост на Бог Ка. Богът е себеудовлетворен, Той е съпруг на богинята на щастието и затова притежава шестте съвършенства в пълна степен. Той е в състояние да разбере мислите на предания си и щедро да изпълнява желанията му. Всичко това е сторено от моя приятел Бог Ка. Моят красив тъмнокож приятел Ка е много по-щедър от облака, който пълни с вода необятния океан. Облакът носи щедрия си дъжд нощем, за да не безпокои земеделеца. И въпреки това когато се събуди на другата сутрин, земеделецът мисли, че не е валяло достатъчно. Така и Богът изпълнява желанията на всеки според положението му и при все това този, който не е в Ка съзнание, смята, че даровете на Бога не удовлетворяват желанието му. А когато Богът получи нещо дребно, но предложено му с любов и преданост от неговите предани, Той смята това за голям и скъп подарък. Аз съм много ярък пример в това отношение. Аз му предложих само една хапка ориз и в замяна Той ми даде великолепие и разкош, които надминават богатствата на небесния цар.“

Богът всъщност няма нужда от това, което преданите му предлагат, защото Той е себеудовлетворен. Ако преданият предложи нещо на Бога, това е само в негова полза, защото всичко, което подарим на Бога, ни се връща милиони пъти. Човек не губи, когато дава на Бога, а печели хилядократно.

Брхмаът се чувствал много задължен на Ка и си помислил: „Моля се да имам приятелството на Бог Ка, да му отдавам служене и да се посветя изцяло на него с любов и преданост, живот след живот. Не искам никакви богатства. Желая само да не забравям неговото служене. Искам единствено да общувам с чистите му предани. Нека умът и дейностите ми да бъдат неизменно насочени към неговото служене. Нероденият Ка, Върховната Божествена Личност, знае, че много велики личности са падали от положението си заради прекомерното си богатство. Затова понякога когато преданите го молят да им даде някакво богатство, Той не им го дава. Той се грижи с много внимание за преданите си. Богът не дава богатство на този, чието положение в преданото служене не е устойчиво, защото той може да падне, тъй като се намира в материалния свят. Това също е проявление на безпричинната милост на Бога към неговите предани. Първата му грижа е те да не паднат. Той е като добронамерен баща, който не поверява много богатства в ръцете на неукрепналия си син, но когато той порасне и вече знае как да употребява парите, му дава цялата съкровищница.“

Ученият брхмаа решил, че богатствата, които получил от Бога, не трябва да бъдат използвани за невъздържано сетивно наслаждение, а за служене на Бога. Брхмаът приел новопридобитото богатство, но направил това с дух на отречение и непривързаност към сетивното наслаждение. И заживял много мирно със съпругата си, приемайки всички богатства и удобства като прасдам на Бога. Той се наслаждавал на разнообразна храна, която предлагал на Бога и след това я приемал като прасдам. Ако по милостта на Бога сме получили богатства, слава, сила, образование и красота, наш дълг е да смятаме, че те са дарове на Бога и да ги използваме, за да му служим, а не за да доставяме удоволствие на сетивата си. Ученият брхмаа запазил положението си и не само че не пропаднал заради това огромно богатство, но любовта и привързаността му към Ка нараствали от ден на ден. Материалното богатство може да е причина както за падане, така и за освобождение, в зависимост от целите, за които се използва. Ако богатството се използва са сетивно наслаждение, то става причина за падение, а ако се използва за служене на Бога, е причина за освобождение.

От взаимоотношенията на Бог Ка и Судм Випра става ясно, че Върховната Божествена Личност е много, много удовлетворена от този, който притежава брахмински качества. Един достоен брхмаа като Судм Випра е предан на Бог Ка. Затова е казано: брхмаа ваиаваБрхмаите са ваиави.“ Или пък: брхмаа паита. Паита означава изключително учена личност. Един брхмаа не може да бъде глупав или необразован. И така, има два вида брхмаи: ваиави и паити. Паити са тези, които са учени, но все още не са предани на Бога (ваиави). Бог Ка не е особено доволен от тях. За да привлечеш Върховната Божествена Личност, не е достатъчно само да имаш качествата на учен брхмаа. Един брхмаа трябва не само да притежава подходящи качества, съответстващи на изискванията на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, Шрӣмад Бхгаватам и други писания, но същевременно трябва да е велик предан на Бог Ка. Бог Ка се наслаждава на всички жертвоприношения и отречения и много обича брхмаи като Судм Випра. От самото държание на Бог Ка можем да видим как се прекланя Той пред такива брхмаи. Следователно съвършенството на човешкия живот е да станеш брхмаа-ваиава като Судм Випра.

Судм Випра осъзнал, че макар и Бог Ка да е недостижим, Той позволява на преданите си да го завладеят. Той осъзнал колко е милостив Бог Ка към него и постоянно се намирал в транс, потънал в мисли за Ка. Поради това постоянно общуване с Бог Ка целият мрак на материалните замърсявания, които били останали в сърцето му, се стопил напълно и много скоро той се издигнал до духовното царство, което е крайната цел на всички святи личности, постигнали съвършенство в живота.

Шукадева Госвмӣ казва, че всички, които слушат историята за Судм Випра и Бог Ка, ще узнаят колко привързан е Бог Ка към преданите брхмаи. И всеки, който слуша тази история, постепенно ще развие качествата на Судм Випра и ще се възнесе в духовното царство на Бог Ка.

Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху осемдесета и първа глава на книгата Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена Брхмаът Судм получава благословията на Бог Ка“.

« Previous Next »