Глава 89

Много, много отдавна великите мъдреци се събрали на брега на реката Сарасватӣ, за да извършат голямото жертвоприношение Сатраягя. На такива срещи великите мъдреци обикновено обсъждали ведическото знание и въпроси от философията и на това събрание бил повдигнат следния въпрос: трите управляващи божества на материалния свят – Брахм, Виу и Шива – ръководят всички дела в космоса, но кой от тях е Върховният? След много разговори и обсъждания великият мъдрец Бхгу, син на Брахм, бил избран да изпита трите божества и да съобщи пред събранието кой е най-велик.

И така, великият мъдрец Бхгумуни отишъл най-напред при баща си в жилището му на Брахмалока. Трите божества са господари на трите материални качества: добро, страст и невежество. Мъдреците решили Бхгу да провери кое от господстващите божества изцяло притежава качеството добро. И затова когато Бхгумуни отишъл при баща си, за да го изпита дали притежава това качество, той преднамерено не му отдал почитания – нито му се поклонил, нито му отдал молитви. Дълг на сина и на ученика е да се покланят и да отдават подходящи молитви, когато отиват при баща си или при духовния си учител. Но Бхгумуни нарочно не направил това, за да види как Брахм ще откликне на небрежността му. Брахм страшно се ядосал от дръзкото поведение на сина си и това се виждало съвсем ясно. Той бил готов дори да прокълне Бхгу, но тъй като Бхгу му бил син, благодарение на голямата си интелигентност Брахм успял да овладее гнева си. Това означава, че макар у Брахм да преобладава качеството страст, той е в състояние да го обуздава. Гневът на Брахм и начинът, по който той го обуздава, могат да се сравнят с огъня и водата. Водата произлиза от огъня, но тя може да го угаси. Макар и Брахм да бил много ядосан поради присъщото си качество страст, той могъл да овладее тази страст, защото Бхгумуни му бил син.

След като изпитал Брахм, Бхгумуни отишъл право на планетата Каилса, където живее Шива. Бхгумуни бил брат на Шива. Затова щом се приближил, Шива много се зарадвал и сам дошъл да го прегърне. Но когато Шива тръгнал към него, Бхгумуни отказал да отвърне на прегръдката му. Той казал: „Скъпи братко, ти винаги си толкова мръсен. Обичаш да мажеш тялото си с пепел и не си много чист. Моля те, не ме докосвай.“ При нежеланието на Бхгумуни да прегърне собствения си брат, задето не бил чист, Шива направо излязъл вън от себе си от ярост. Има три вида оскърбления: такива, които се извършват с тяло, с ум и със слово. Оскърблението, което Бхгумуни нанесъл на Брахм, било извършено с ума. Оскърблението, което нанесъл на Шива, като го обидил заради нечистите му навици, било извършено с помощта на думите. У Шива преобладава невежеството и след обидата на Бхгу очите му мигновено почервенели от гняв. В необузданата си ярост той сграбчил тризъбеца си и се приготвил да го убие. Там била и Прватӣ, съпругата на Шива. Нейната личност е изградена и от трите качества, затова тя се нарича Тригуамайӣ. В този случай тя спасила Бхгу, като предизвикала добротата на Шива. Тя паднала в нозете на съпруга си и с ласкавите си слова го убедила да не убива Бхгумуни.

След като се спасил от гнева на Шива, Бхгумуни отишъл на планетата Шветадвӣпа, където Бог Виу лежал на постеля от цветя заедно със съпругата си, богинята на щастието, която разтривала лотосовите му нозе. Там Бхгумуни нарочно извършил най-голямото прегрешение, като оскърбил Бог Виу с дейностите на тялото си. Първото оскърбление Бхгумуни извършил в ума си, второто със словата си, а третото с тялото си. Тежестта на тези оскърбления също е различна. Оскърблението, извършено в ума, няма отрицателни последствия; ако същото оскърбление се изрече на глас, то е сравнително по-сериозно; а когато се осъществи с тялото, е най-тежко. Бхгумуни извършил най-голямото прегрешение, като докоснал с крак гърдите на Бога пред очите на богинята на щастието. Естествено, Бог Виу е всемилостив. Той не се разгневил от постъпката на Бхгумуни, защото Бхгумуни бил велик брхмаа. На един брхмаа трябва да се прощава дори ако извърши някакво прегрешение и Бог Виу сам дал пример. Но се знае, че след такава случка Лакмӣ, богинята на щастието, не е много благосклонна към брхмаите. Тя отдръпва благословията си от тях и обикновено те стават много бедни. Несъмнено Бхгумуни извършил голям грях, като докоснал гърдите на Бог Виу с крака си, но Бог Виу е толкова велик, че не обърнал внимание. Мнимите брхмаи на Кали-юга понякога много се възгордяват, че могат да докоснат гърдите на Бог Виу с краката си. Но когато Бхгумуни направил това, то било различно, защото макар и да извършил най-голямото оскърбление, великодушният Бог Виу не го приел сериозно.

Вместо да се ядоса или да го прокълне, Бог Виу се изправил от постелята си заедно със съпругата си, богинята на щастието, и отдал смирените си почитания на брхмаа. Той казал на Бхгумуни: „Скъпи мой, идването ти е голяма благословия за мен. Моля те, седни на тази възглавница за малко. Скъпи мой, много съжалявам, че когато дойде, не можах веднага да те посрещна както трябва. Това бе много оскърбително от моя страна и те моля да ме извиниш. Ти си толкова чист и велик, че водата, която се докосне до нозете ти, може да пречисти дори местата за поклонение. Затова те умолявам да пречистиш тази Ваикуха планета, където живея с придружителите си. О, велики мъдрецо, ти си за мен като баща. Твоите нозе са много нежни, като лотосови цветя, а моите гърди са корави като камък. Затова се боя да не би да съм ти причинил болка, когато ме докосна с крака си. Позволи ми да докосна нозете ти, за да облекча болката, която те измъчва.“ И Бог Виу започнал да разтрива нозете на Бхгумуни.

Богът продължил да говори на Бхгумуни: „Господарю мой, с допира на краката си ти освети гърдите ми и съм уверен, че сега богинята на щастието с голямо удоволствие ще остане да живее там завинаги.“ Лакмӣ се нарича още Чачал, което означава, че никъде не остава за дълго време. Затова виждаме, че често след няколко поколения богатият род се разорява, а някое бедно семейство се замогва. В този материален свят Лакмӣ, богинята на щастието, е Чачал, но на планетите във Ваикуха тя живее вечно в лотосовите нозе на Бога. Понеже Лакмӣ е прочута като Чачал, Бог Нряа казвал, че тя не е живяла постоянно върху гърдите му, но тъй като Бхгумуни ги е докоснал, те сега са свещени и тя няма да си отиде. Бхгумуни обаче разбирал какво е неговото положение и какво е положението на Бога и бил поразен от държанието на Върховната Божествена Личност. От благодарност гърлото му се задушило и той не бил в състояние да отвърне на думите му. Сълзи потекли от очите му и той не можел да каже нищо. Просто стоял мълчаливо пред него.

лед като изпитал Брахм, Шива и Виу, Бхгумуни се върнал при мъдреците на брега на река Сарасватӣ и им разказал преживяванията си. Мъдреците го изслушали много внимателно и решили, че от трите господстващи божества Виу е в най-голяма степен установен в проявната форма на доброто. В Шрӣмад Бхгаватам тези велики мъдреци са наречени брахма-вдинм. Брахма-вдинм са тези, които говорят за Абсолютната Истина, но все още не са стигнали до някакво заключение. Обикновено брахма-вдӣ се наричат имперсоналистите или личностите, които изучават Ведите. Всички мъдреци били изучавали задълбочено ведическата литература, но не били стигнали до твърдото заключение, кой е Върховната Божествена Личност.

След като чули разказа на Бхгумуни за срещата му с трите господстващи божества Шива, Брахм и Бог Виу, мъдреците направили заключението, че Бог Виу е Върховната Истина, Божествената Личност. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че след като чули от Бхгумуни всички подробности, мъдреците били смаяни, че Бог Виу изобщо не се обезпокоил, когато Бхгумуни го ритнал с крак, докато Брахм и Шива веднага се разгневили. Тук се прави сравнението, че малките светилници гаснат и от най-слабия ветрец, но най-големият светилник, слънцето, който е най-големият източник на светлина, не може да бъде помръднат и от най-силния ураган. Нашето величие се измерва със способността ни да изтърпяваме провокиращите ни ситуации. Мъдреците, които се били събрали на брега на Сарасватӣ, стигнали до извода, че ако искаме живеем в пълен мир и да се освободим от страх, трябва да приемем подслон в лотосовите нозе на Виу. Как могат Брахм и Шива да дадат мир и спокойствие на преданите си, когато самите те загубват самообладание и по най-малкия повод? Но в Бхагавад-гӣт се казва, че всеки, който приеме Бог Виу или Ка за върховен приятел, постига съвършен и спокоен живот.

Така мъдреците направили извода, че човек става наистина съвършен, когато следва принципите на ваиава-дхарма. А ако следва всички принципи на някоя религиозна група, но не напредва в познанието за Върховната Божествена Личност, Виу, всичките му усилия са напразни. Следването на религиозни принципи означава да се достигне равнището на съвършеното знание. Когато човек достигне това равнище, загубва влечение към материалните занимания. Съвършено знание, това е знанието за нашето собствено „аз“ и за Върховния „Аз“. Върховният „Аз“ и индивидуалното „аз“ имат еднакви качества, но се различават в количествено отношение. Това разбиране на знанието е съвършено. Само да разберем, че не сме материя, а сме духовни, не е съвършено знание. Истинският религиозен принцип е преданото служене, или бхакти, както се потвърждава в Бхагавад-гӣт. Бог Ка казва: „Откажи се от всички други религиозни принципи и просто ми се отдай.“ Следователно названието дхарма се отнася само за ваиава-дхарма, или бхагавад-дхарма, която може да ни даде всички добри качества и всякакво издигане в живота.

Най-висшето и съвършено знание, това е знанието за Върховния Бог. Той не може да бъде разбран чрез никакъв друг религиозен процес, освен преданото служене, затова когато отдаваме предано служене, постигаме непосредственото следствие от съвършеното знание. След като придобие знание, човек загубва влечението си към материалния свят. Това не се дължи на сухите умозрителни разсъждения. Преданите престават да изпитват влечение към материалния свят не само заради теоретичното си знание, но и заради практическия си опит. Когато преданите вкусят резултата от общуването с Върховния Бог, те съвсем естествено започват да изпитват неприязън към така нареченото общество, приятелство и любов. Тази непривързаност не е суха, а се дължи на по-висшия начин на живот, при който човек се наслаждава на трансценденталния вкус. Пак в Шрӣмад Бхгаватам се казва, че когато постигне това знание и изостави материалното сетивно наслаждение, човек напредва в овладяването на осемте свръхспособности на мистичната йога (аим, лагхим и прпти сиддхи), без да полага за това отделни усилия. Махрджа Амбарӣа е съвършен пример в това отношение. Той не бил йогӣ мистик, а велик предан, но в една разпра с него великият мистик Дурвс претърпял поражение заради предаността на Махрджа Амбарӣа. Иначе казано, не е необходимо един предан да следва мистичната йога, за да получи някакви сили. Могъществото се намира зад него, по милостта на Бога, както зад малкото дете стои цялата сила на бащата.

Ако някой се прочуе като предан на Бога, славата му остава непреходна. В разговорите си с Рмнанда Ря Бог Чайтаня го попитал коя е най-голямата слава. Рмнанда Ря отговорил, че най-възвишената слава е да си известен като чист предан на Бог Ка. Затова можем да направим заключението, че виу-дхарма, или религията на преданото служене на Върховната Божествена Личност, е предназначена за личности, които могат да мислят. Когато използва правилно способността си да мисли, човек стига до позицията да мисли за Върховната Божествена Личност. Като мисли за Върховната Божествена Личност, той се освобождава от замърсяванията на порочното съприкосновение с материалния свят и по този начин постига покой. Светът е неспокоен, защото в човешкото общество липсват умиротворени предани. Човек не може да се отнася еднакво към всички живи същества, ако не е предан. Преданите са еднакво благоразположени към животните, към хората и към всички живи същества, защото виждат всяко живо същество като неотделима част от Върховния Бог. В Ӣшопаниад ясно се казва, че този, който гледа на всички живи същества по един и същи начин, не изпитва нито омраза, нито пристрастие. Преданите не се стремят да притежават повече, отколкото е необходимо. Затова те са акичана, удовлетворени при всякакви условия на живот. Те запазват уравновесеността на ума си и в ада, и в рая. Те са безразлични към всички други неща, с изключение на своите дейности в преданото служене. Този начин на живот е най-висшето съвършенство и от това равнище можем да се издигнем до духовния свят, вкъщи, обратно при Бога. Преданите на Върховната Божествена Личност изпитват особено влечение към доброто, най-висшето материално качество, а благородният брхмаа е олицетворение на доброто. Затова преданите са привързани към брахминския начин на живот. Те не обръщат внимание на страстта или на невежеството, макар че тези качества също произлизат от Върховния Бог Виу. В Шрӣмад Бхгаватам преданите са наречени нипуа-буддхи, което означава, че са най-интелигентните хора. Те не са подвластни на привързаността и омразата и затова живеят съвършено спокойно, несмущавани от страстта и невежеството.

Тук може да възникне въпросът, защо един предан трябва да е привързан към качеството на доброто в материалния свят, щом стои над всички материални качества. Отговорът е, че има различни видове хора в проявните форми на материалната природа. Личностите в проявлението на невежеството се наричат ркаси, в проявлението на страстта се наричат асури, а в проявлението на доброто се наричат сури, или полубогове. Тези три вида хора са създадени от материалната природа под ръководството на Върховния Бог, но тези, които се намират в проявлението на доброто, имат по-голяма възможност да се издигнат до духовното небе, вкъщи, обратно при Бога.

Така мъдреците, събрали се на брега на река Сарасватӣ, за да се опитат да определят кое е върховното господстващо божество, се освободили от всички съмнения относно обожаването на Виу. След това всички се отдали на предано служене – така постигнали желаната цел и се върнали обратно при Бога.

За тези, които наистина желаят да се освободят от заплитането в материята, е най-добре веднага да приемат заключението на Шрӣ Шукадева Госвмӣ в началото на Шрӣмад Бхгаватам. Там се казва, че слушането на Шрӣмад Бхгаватам изключително много благоприятства освобождението, защото той е изговорен от Шукадева Госвмӣ. Сӯта Госвмӣ твърди същото: ако някой, който броди безцелно в материалния свят, се отдаде на слушането на нектарните слова, изговорени от Шукадева Госвмӣ, със сигурност ще стигне до правилния извод. Просто като отдава предано служене на Върховната Божествена Личност, той ще успее да преодолее изтощителното вечно преселване от едно материално тяло в друго. Или иначе казано, човек ще се установи в любовно предано служене на Виу. По този лесен начин той ще се измъкне от материалното пътуване. Човек трябва да слуша прекрасните слова, изговорени от Шукадева Госвмӣ, т.е. Шрӣмад Бхгаватам.

Друг извод, до който можем да стигнем, е че никога не трябва да смятаме полубоговете, дори Шива и Брахм, за равни на Бог Виу. Ако направим това, тогава според Падма Пура веднага се превръщаме в атеисти. Във ведическото писание Хариваша също се казва, че трябва да обожаваме само Виу, Върховната Божествена Личност. Винаги трябва да повтаряме Харе Ка мах-мантрата или някоя друга виу-мантра. Брахм казва във Втората песен на Шрӣмад Бхгаватам: „И Шива, и аз сме упълномощени от Върховната Божествена Личност да действаме по различни начини под нейно ръководство.“ В Чайтаня чаритмта също се казва, че Ка е единственият господар, а всички други във всички видове живот са единствено слуги на Ка.

Богът потвърждава в Бхагавад-гӣт, че няма истина, по-висша от Ка. Шукадева Госвмӣ разказва една история, която се случила по времето на Бог Ка, за да ни обърне внимание, че от всички форми на виу-таттва Бог Ка е всецяло Върховната Божествена Личност.

Веднъж жената на един брхмаа родила дете. За зла участ, щом се родило и докоснало земята, детето веднага умряло. Бащата го взел и отишъл в Дврак, право в двореца на царя. Брхмаът бил много разстроен от преждевременната смърт на детето, при положение че той и съпругата му били толкова млади. Заради това умът му бил много неспокоен. Преди, когато царете били благородни и достойни за уважение, чак до Двпара-юга, когато дошъл Бог Ка, царят носел лична отговорност за преждевременната смърт на децата пред очите на родителите им. Тази отговорност съществувала и по времето на Бог Рмачандра. Както сме обяснили в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам, царят бил до такава степен отговорен за благополучието на поданиците си, че негова грижа било дори да няма прекомерни жеги или студове. И макар че царят нямал вина, брхмаът веднага отишъл в двореца и започнал да го обвинява:

„Уграсена, сегашният цар, е враг на брхмаите!“ Точната дума, използвана от него, била брхма-двиа. Този, който е враждебно настроен към Ведите, към издигнатия брхмаа или към кастата на брхмаите, се нарича брахма-дви. Царят бил обвинен, че е брахма-двит. Освен това бил обвинен, че е шаха-дхӣ, повърхностно интелигентен. Ръководителят на държавата трябва да притежава голяма интелигентност, за да се грижи за удобствата на поданиците, но според брхмаа царят изобщо не бил интелигентен, макар да заемал царския престол. Брхмаът го нарекъл и лубдха, алчен. С други думи, един цар или държавник не трябва да заема царския престол или президентския пост, ако е алчен и себичен. Но когато водачът на държавата е привързан към материалното наслаждение, себелюбието му е неизбежно. Затова тук е употребена и друга дума, виатмана.

Освен това брхмаът обвинил царя, че е катра-бандху, което означава човек, който произхожда от семейство на катрии или от царски род, но не притежава качествата на царска особа. Един цар трябва да покровителства брахминската култура и старателно да се грижи за благосъстоянието на поданиците си. Той не трябва да е алчен поради привързаност към материалното наслаждение. Ако човек, който няма такива качества, се представя за катрия от царски род, той се нарича катра-бандху. Също така ако някой е заченат от брхмаа, но не притежава брахмински качества, той се нарича брахма-бандху, или двиджа-бандху. Това означава, че само произходът не прави някого брхмаа или катрия. Човек трябва да придобие качествата, присъщи за дадената позиция, и само тогава може да се нарича брхмаа или катрия.

Така брхмаът обвинявал, че новороденото е умряло заради лошите качества на царя. Брхмаът приел смъртта на детето като нещо крайно неестествено и затова потърсил отговорност от царя. От ведическата история научаваме още, че когато един катрия цар бивал безотговорен, съветът на брхмаите, поддържан от монархията, го свалял от престола. Като вземем под внимание всичко това, ще видим, че положението на монарха във ведическата цивилизация е било много отговорно.

Затова брхмаът казал: „Никой не трябва да почита или да обожава цар, чието единствено занимание е да си създава врагове. Такъв цар прекарва времето си или като убива животни в гората, или като убива поданиците си заради престъпленията им. Той не може да се владее и има лош нрав. Ако поданиците обожават или почитат такъв цар, никога няма да бъдат щастливи. Те ще живеят в бедност, с много тревоги и скърби и винаги ще са нещастни.“ Макар че съвременната политическа система е премахнала поста на монарха, президентът не е в състояние да отговаря за благополучието на гражданите. В епохата на Кали държавният глава си осигурява по някакъв начин гласове и след изборите заема висшия пост, но хората не се освобождават от грижите си, от нещастието, от бедността и неудовлетворението.

Второто дете на брхмаа също се родило мъртво, а също и третото. Родили му се девет деца и всичките умрели. Всеки път той отивал до портите на двореца, за да обвинява царя. Когато брхмаът дошъл за девети път, там били Арджуна и Ка. Обвиненията на брхмаа, че царят не го покровителства, както трябва, предизвикали любопитството на Арджуна и той се приближил до него. Той казал: „Скъпи брхмаа, защо казваш, че няма достойни катрии, които да защитят жителите на твоята страна? Нима няма нито един, който да се назове катрия, който може да носи лък и стрели и поне да се прави, че ви защитава? Нима мислиш, че всички в тази страна, които са от царско потекло, се занимават само с жертвоприношения с брхмаите, без да притежават никаква воинска сила?“ Арджуна давал да се разбере, че катриите не трябва да се затварят удобно в дворците си и да се занимават само с извършване на ведически обреди. Те трябва безстрашно да закрилят поданиците си. Брхмаите се занимават с духовни дейности и не би трябвало да вършат нищо, което изисква физически усилия. Затова те се нуждаят от защитата на катриите, за да могат да извършват необезпокоявани висшите си предписани задължения.

Арджуна продължил: „Ако брхмаите се разделят не по своя воля със съпругите и децата си и катриите не се грижат за тях, тогава тези катрии са само актьори. В театралните пиеси един актьор може да играе ролята на цар, но никой не очаква нищо от този измислен цар. Ако царят или държавният глава не могат да покровителстват тези, които стоят на върха на обществената постройка, те са просто едни измамници. Докато заемат това издигнато положение, такива царе живеят само за себе си. О, господарю мой, обещавам ти, че ще спася децата ти и ако не успея да направя това, ще се хвърля в буйния огън, за да сложа край на греховните замърсявания, които съм си докарал.“

След думите на Арджуна брхмаът отговорил: „Скъпи Арджуна, тук е Бог Баларма, но той не можа да предпази децата ми. Бог Ка също не успя да ги спаси. Толкова много герои – ето Прадюмна и Анируддха – носят лъкове и стрели, но не защитиха децата ми.“ Брхмаът направо казал, че Арджуна няма да съумее да направи това, което се оказало невъзможно за Върховната Божествена Личност. Той чувствал, че Арджуна обещава нещо, което не му е по силите. Брхмаът казал: „Ти даваш обещания като неопитно дете. Не мога да имам доверие на думите ти.“

Тогава Арджуна разбрал, че брхмаът е загубил вярата си в царете катрии. За да го ободри, Арджуна заговорил така, сякаш упреквал дори приятеля си Бог Ка. Докато Бог Ка и всички останали слушали, той направо укорявал Ка с думите: „Скъпи брхмаа, аз не съм нито Сакараа, нито Ка, нито син на Ка като Прадюмна или Анируддха. Моето име е Арджуна и аз нося лъка, наречен Гӣва. Ти не можеш да ме обиждаш, защото с могъществото си аз удовлетворих дори Шива, когато двамата отидохме на лов в гората. След това той ми даде оръжието пшупатстра. Имай вяра в силите ми. Аз ще върна синовете ти дори ако трябва да се сражавам с олицетворението на смъртта.“ Тези гръмки слова убедили донякъде брхмаа и той се върнал у дома си.

Когато наближило времето съпругата на брхмаа да роди следващото дете, брхмаът започнал да нарежда: „О, скъпи Арджуна, моля те, ела да спасиш детето ми.“ Щом го чул, Арджуна веднага се приготвил, като докоснал свещена вода и казал свещени мантри, за да предпази от опасност лъка и стрелите си. Той взел стрелата, подарена му от Шива, и на излизане мислел за него и за голямото му благоволение. Така той застанал пред къщата, където раждала жената, въоръжен с лъка Гӣва и с много други оръжия.

Арджуна не си заминал от Дврак, защото трябвало да изпълни обещанието, което дал на брхмаа. Повикали го през нощта, когато жената на брхмаа трябвало да ражда. Докато вървял към къщата, той мислел за Шива, а не за приятеля си Ка, защото смятал, че е по-добре да потърси подслон при него, след като Ка не съумял да даде покровителство на брхмаа. Още един пример за това, как човек приема подслон при полубоговете. Това се обяснява в Бхагавад-гӣт. Кмаис таис таир хта-гн – този, който загуби интелигентността си поради алчност и похот, забравя Върховната Божествена Личност и приема подслон при полубоговете. Разбира се, Арджуна не бил обикновено живо същество, но заради приятелските си отношения с Ка мислел, че Ка няма да може да даде закрила на брхмаа и че е по-добре да помни Шива. По-късно се оказало, че надеждите, които Арджуна възлагал на Шива, не се оправдали. Но Арджуна направил всичко възможно, като казал различни мантри и взел в ръка лъка, за да охранява къщата от всички страни. Съпругата на брхмаа родила момченце, което, както обикновено, изплакало. Но изведнъж след няколко минути и детето, и стрелите на Арджуна изчезнали в небето.

Къщата на брхмаа се намирала близо до дома на Ка и Бог Ка много се забавлявал на всичко, което се случвало против неговата воля. Той самият ловко отвлякъл детето на брхмаа и стрелите на Арджуна заедно с тази, която била подарък от Шива и с която Арджуна толкова се гордеел. Тад бхаватй алпа-медхасм – неинтелигентните хора приемат подслон при полубоговете, защото са объркани и се задоволяват с благата, които получават от тях.

В присъствието на Бог Ка и на всички останали брхмаът започнал да обвинява Арджуна: „Всички видяха глупостта ми! Аз се доверих на Арджуна, който не може нищо друго, освен да дава лъжливи обещания. Колко глупаво му повярвах. Той обеща да спаси детето ми, след като дори Прадюмна, Анируддха, Бог Баларма и Бог Ка не успяха. Кой тогава ще може да спаси детето ми? Проклинам Арджуна за празните му обещания, проклинам прословутия му лък Гӣва и дързостта му да се обяви за по-велик от Бог Баларма, Бог Ка, Прадюмна и Анируддха. Никой не може да избави детето ми, защото то се намира вече на друга планета. Само от глупост Арджуна мислеше, че ще може да го върне обратно.“

След проклятията на брхмаа Арджуна се сдобил с едно мистично съвършенство на йога, с което можел да отиде на всяка планета и да намери детето на брхмаа. Явно Арджуна бил овладял мистичната сила на йога, чрез която йогӣте пътуват до всяка планета, която пожелаят. Най-напред той отишъл на Ямалока, където живее повелителят на смъртта Ямарджа. Потърсил там детето на брхмаа, но не успял да го намери. Веднага след това отишъл на планетата, където живее небесният цар Индра. И там не го намерил. После посетил планетите на огнените полубогове, на полубоговете Наирти и след това лунната планета. После отишъл при Вю и на Варуалока. И там не намерил детето. Тогава се спуснал на планетата Растала, която се намира в най-низшата планетарна система. След това отишъл на Брахмалока, където не могат да отидат дори йогӣте мистици. По милостта на Бог Ка Арджуна притежавал тази способност и отишъл на Брахмалока, която е разположена над райските планети. Той не успял да намери детето дори след като претърсил всички възможни планети и накрая решил да се хвърли в огъня, както бил обещал на брхмаа. Но Бог Ка бил много милостив към Арджуна, защото той бил най-близкият му приятел. Бог Ка го убедил да не се хвърля в огъня на опозорението. Ка му дал да разбере, че ако от отчаяние се хвърли в огъня, това ще хвърли сянка и върху неговото име, защото Арджуна му е приятел. Затова Бог Ка го възпрял и го уверил, че Той ще намери детето. Ка му казал: „Недей да извършваш такова глупаво самоубийство.“

След това Бог Ка повикал трансценденталната си колесница. Заедно с Арджуна се качил в нея и тръгнали на север. Бог Ка, който е всемогъщата Божествена Личност, можел да доведе детето обратно без никакви усилия, но не трябва да забравяме, че Той играел ролята на човешко същество. Както човешкото същество трябва да положи усилия, за да постигне нещо, така и Бог Ка като всяко обикновено човешко същество или като приятеля си Арджуна трябвало да напусне Дврак, за да върне детето на брхмаа. Ка се появил в човешкото общество и показал забавленията си на човешко същество, като с това определено доказал, че никой не е по-велик от него. „Бог е велик“ – това е определението за Върховната Божествена Личност. Така че поне по време на престоя си в материалния свят Ка доказал, че във вселената няма по-велика личност от него.

С колесницата си Ка и Арджуна се отправили на север и прекосили много планети. В Шрӣмад Бхгаватам те се наричат Саптадвӣпа. Двӣпа означава „остров“. Понякога във ведическата литература планетите се описват като двӣпа. Планетата, на която живеем, се нарича Джамбӯдвӣпа. Космическото пространство представлява един огромен въздушен океан, в който има много острови, т.е. различни планети. На всяка планета има океани. На някои планети океаните са от солена вода, а на други са от мляко. Другаде има океани от алкохол или от пречистено масло. Има и различни видове планини. На всяка планета съществуват различни условия.

Ка минал над всички планети и стигнал до покрѝвните слоеве на вселената. В Шрӣмад Бхгаватам те се описват като непрогледен мрак. Целият материален свят е много тъмен. В открития космос се разпространява слънчевата светлина, която го осветява, но в покрѝвните слоеве няма никаква светлина и цари пълен мрак. Щом Ка наближил покривните слоеве на вселената, четирите коня, които теглели колесницата му – Шаибя, Сугрӣва, Мегхапупа и Балхака, – не могли да се решат да продължат в мрака. Това колебание също е част от забавленията на Бог Ка, защото конете на Ка не са обикновени – едни обикновени коне не биха могли да минат през цялата вселена и да проникнат във външните ѝ покрѝвни слоеве. Ка е трансцендентален, трансцендентални, отвъд качествата на материалния свят, са и колесницата му, конете му и всичко останало около него. Винаги трябва да помним, че Ка играел ролята на обикновено човешко същество. По негова воля конете му също играели ролята на обикновени коне и затова не могли да се престрашат да навлязат в непрогледния мрак.

Ка се нарича Йогешвара, както се споменава в последната част на Бхагавад-гӣт. Йогешваро хари – всички мистични сили са в негова власт. В живота си сме срещали много човешки същества, които притежават мистични сили и понякога извършват много удивителни неща, но Ка е господарят на всички такива сили. Затова когато видял, че конете му се боят да продължат в мрака, Той пуснал своя диск Сударшана чакра, който осветил небето хиляди пъти по-ярко от слънцето. Мракът в покрѝвните слоеве също е творение на Ка, а Сударшана чакра е постоянен спътник на Ка. Така Кшна навлязъл в мрака, а пред него се носел Сударшана чакра. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че Сударшана чакра пронизал мрака, както стрелата от Шрга, лъка на Бог Рмачандра, пронизала войската на Рваа. Су означава „много хубав“, а даршана означава „наблюдавам“. По милостта на Сударшана, диска на Бог Ка, всичко се вижда много ясно и мракът се разпръсва напълно. Така Бог Ка и Арджуна прекосили огромното царство на мрака, което обвива материалните вселени.

Тогава Арджуна видял ослепителната светлина, наречена брахмаджьоти. Тя се намира отвъд покрѝвните слоеве на материалните вселени и тъй като не можем да я видим със сегашното си зрение, често се нарича авякта. Това духовно сияние е крайното място, до което стигат имперсоналистите веднтисти. Брахмаджьоти се нарича още и ананта-прам, безкрайно и неизмеримо. Когато Бог Ка и Арджуна достигнали владенията на брахмаджьоти, Арджуна не могъл да понесе това ослепително сияние и затворил очи. В Хари-ваша се описва как Бог Ка и Арджуна стигнали до брахмаджьоти. В тази част от ведическата литература Ка казва на Арджуна: „Скъпи Арджуна, тази ослепителна сияйна светлина, която виждаш, е лъчение от моето тяло. О, най-главен сред потомците на Бхарата, Аз самият съм това брахмаджьоти.“ Както слънчевата светлина не може да се отдели от слънцето, така не могат да бъдат разделени Ка и лъчите на тялото му. Затова Ка заявява, че Той е брахмаджьоти. Това се обяснява много добре в Хари-ваша, когато Ка казва: аха са. Брахмаджьоти е съставено от мъничките частици, наречени духовни искри, или живите същества, известни като чит-каа. Ведическите думи со 'хам – „Аз съм брахмаджьоти“ – могат да се употребят и за живите същества, които също могат да твърдят, че принадлежат на брахмаджьоти. В Хари-ваша Ка дава още обяснения: „Това брахмаджьоти е експанзия на духовната ми енергия.“

Ка казал на Арджуна: „Брахмаджьоти се намира отвъд владенията на външната ми енергия, м-шакти.“ Не можем да усетим сиянието Брахман, когато сме в материалния свят. В материалния свят, за разлика от духовния, то не е проявено. Това е смисълът на думите вякта-авякта. В Бхагавад-гӣт се казва: авякто 'вяктт сантана – и двете енергии са вечно проявени.

След това Бог Ка и Арджуна навлезли в едно необятно духовно водно пространство. Тази духовна вода се нарича Крарава океан или Вирадж, което означава, че е източникът на сътворението на материалния свят. А мястото се нарича Вирадж, защото е освободено от влиянието на трите качества на материалния свят. В Мтюджая Тантра, едно ведическо писание, има подробно нагледно описание на океана Краа, или на Вирадж. Там се казва, че най-висшата планета в материалния свят е Сатялока, или Брахмалока. Над нея са Рудралока и Мах-виулока. За Мах-виулока в Брахма сахит се казва следното: я крарава-джале бхаджати сма йога – „Бог Мах-виу лежи в океана Краа. Когато издишва, в битието се проявяват безброй вселени, а когато си поема дъх, те се връщат в него.“ По този начин материалното творение се създава отново и отново и след това се оттегля. Когато Арджуна и Бог Ка навлезли в океана, водите му силно се развълнували, сякаш се надигнал силен ураган от трансцендентално сияние. По благоволението на Бог Ка Арджуна получил неповторимата възможност да види прекрасния океан Краа.

Придружен от Ка, Арджуна видял насред водите един огромен дворец. Поддържали го стотици хиляди колони, направени от скъпоценни камъни, и искрящият блясък, който те изпускали, бил толкова красив, че Арджуна бил напълно омагьосан. В двореца Арджуна и Ка видели грамадната форма на Анантадева, известен още като Шеа. Бог Анантадева, или Шеанга, бил в образа на огромна змия с хиляди глави, украсени с искрящи скъпоценни камъни, които хвърляли красиви отблясъци. Главите на Анантадева имали по две много страшни очи. Тялото му било бяло като планинския връх на Каилса, който е покрит с вечен сняг. Вратът и езиците му били синкави. Арджуна видял, че върху мекото бяло тяло на Шеанга удобно се е разположил Бог Мах-виу. Той изглеждал могъщ и всепроникващ и Арджуна разбрал, че в тази форма Върховната Божествена Личност се нарича Пуруоттама. Богът се нарича Пуруоттама, най-съвършеният, или Върховна Божествена Личност, защото от тази форма в материалния свят се разширява друга форма на Виу, Гарбходака-шйӣ Виу. Мах-виу, или Пуруоттама, се намира отвъд материалния свят. Той се нарича и Уттама. Тама означава „тъмнина“, а ут означава „над, отвъд“, следователно уттама означава „над най-тъмните области, отвъд материалния свят“. Арджуна видял, че цветът на тялото на Пуруоттама, или Мах-виу, е тъмен като цвета на млад облак през дъждовния сезон. Той бил облечен в красиви жълти одежди, лицето му се усмихвало с прелестна усмивка, а очите му приличали на лотосови цветове и били много привлекателни. Бог Мах-виу носел шлем, инкрустиран със скъпоценни камъни, а прекрасните му обици подчертавали красотата на къдравите му коси. Бог Мах-виу имал осем ръце, които били много дълги и стигали до коленете му. Шията му красял камъкът Каустубха, а на гърдите му се виждал знакът Шрӣватса, който означава „убежище на богинята на щастието“. Богът носел гирлянд от лотоси, който се спускал до коленете му. Този дълъг гирлянд се нарича Ваиджаянтӣ.

Редом до Бога стояли личните му придружители Нанда и Сунанда и олицетвореният диск Сударшана. Във Ведите се казва, че Богът има безброй енергии – те също стояли в личностните си форми. Ето най-важните от тях: пуи, енергията на храненето; шрӣ, енергията на красотата; кӣрти, енергията на славата и адж, енергията на материалното творение. Всички тези енергии са вложени в управителите на материалния свят – Брахм, Шива и Бог Виу – и в царете на райските планети – Индра, Чандра, Варуа и слънчевия бог. С други думи, полубоговете са надарени от Бога с определени енергии и се отдават на трансцендентално любовно служене на Върховната Божествена Личност. Аспектът Мах-виу е експанзия от тялото на Ка. Експанзиите не се различават от Божествената Личност, но тъй като Ка се бил появил в материалния свят, за да покаже забавленията си като човешко същество, Той и Арджуна веднага отдали на Бог Мах-виу почитанията си и му се поклонили. В Шрӣмад Бхгаватам се казва, че Бог Ка се поклонил на Мах-виу. Това означава, че е отдал почит на себе си, защото Мах-виу не се различава от него. Но тази почит няма нищо общо с обожанието ахаграхопсан, което понякога се препоръчва за личностите, които се опитват да се издигнат до духовния свят, като извършват жертвоприношението на знанието. Те се споменават и в Бхагавад-гӣт: гна-ягйена чпй анйе яджанто мм упсате.

Макар че не било нужно Ка да отдава почитания, Той показал на Арджуна как трябва да се отдават почитания на Мах-виу, защото Ка е най-опитният учител. Но Арджуна изпитал голям страх при вида на тази грамадна абсолютна форма, която е отвъд пределите на материалния опит. Понеже Ка отдал почитания на Бог Мах-виу, той незабавно последвал примера му и застанал пред Бога с допрени длани. Гигантската форма на Мах-виу останала много доволна, усмихнала се привлекателно и казала:

„Скъпи Ка и Арджуна, много исках да ви видя, затова отвлякох децата на брхмаа и ги прибрах тук. Очаквах да видя и двама ви в този дворец. Вие се появявате в материалния свят като мои инкарнации, за да ограничите могъществото на демоничните личности, които представляват бреме за земята. Сега, след като убихте тези омразни демони, ви моля да се върнете при мен. Вие сте инкарнации на великия мъдрец Нара-Нряа. Макар че сте цялостно завършени и съвършени, за да защитите преданите и да унищожите демоните и най-вече за да установите религиозните принципи на този свят, за да процъфтяват мирът и спокойствието, вие давате основните принципи на истинската религия, така че хората, които ви следват, да постигнат мир и благоденствие.“

След това Ка и Арджуна отдали почитанията си на Бог Мах-виу, взели децата на брхмаа и се върнали в Дврак по същия път, по който дошли в духовния свят. Всички деца вече били пораснали. Когато пристигнали в Дврак, Бог Ка и Арджуна върнали синовете на брхмаа.

Арджуна бил смаян след посещението на трансценденталния свят по милостта на Бог Ка. И пак благодарение на неговата милост разбрал, че всички богатства в материалния свят произлизат от него. Издигнатите позиции, които достигаме в материалния свят, се дължат на благоволението на Ка. Затова човек трябва постоянно да е в Ка съзнание и винаги да е благодарен на Бог Ка, защото всичко, което притежава, е негова милост.

Чудното преживяване на Арджуна по милостта на Ка е едно от десетките хиляди забавления, извършени от Бог Ка по време на пребиваването му в материалния свят. Няма нищо в историята на материалния свят, което да може да се сравни с тях. Всички забавления категорично доказват, че Ка е Върховната Божествена Личност, но докато бил в материалния свят, Той играел ролята на обикновен човек, който има много светски задължения. Той бил съвършен глава на семейство и макар че притежавал шестнайсет хиляди съпруги, шестнайсет хиляди двореца и сто и шейсет хиляди деца, извършил също и много жертвоприношения, за да покаже на царското съсловие как трябва да се живее в материалния свят за благото на човечеството. Като съвършената Върховна Божествена Личност, Той изпълнил желанията на всички: от брхмаите, най-издигнатите личности в човешкото общество, до обикновените живи същества и най-низшите хора. Както цар Индра отговаря за разпределянето на валежите по целия свят така, че всички да са доволни, така Бог Ка удовлетворява всички, като излива безпричинната си милост. Неговата мисия била да защити преданите и да убие демоничните царе. Затова Той убил стотици и хиляди демони. Някои убил лично, други били убити от Арджуна, който бил упълномощен от него. По този начин Той възкачил на престола много благочестиви царе като Юдхихира, които да управляват световните работи. Благодарение на божествената си намеса Той създал справедливото правителство на цар Юдхихира и на земята се възцарили мир и спокойствие.