Глава 9

Веднъж, като видяла, че прислужницата ѝ има много работа, майка Яшод сама започнала да бие масло. Докато биела маслото, тя пеела за детските забавления на Ка и потънала в блаженство, мислела за сина си.

Сарито ѝ било здраво пристегнато накрая и от силната майчина любов от гърдите ѝ потекло мляко. Майка Яшод бъркала с всичка сила, с две ръце, гривните по ръцете ѝ звънтели, а гърдите и обиците ѝ се поклащали. По лицето ѝ избили капчици пот. Венецът от цветя, който украсявал главата ѝ, започнал да се разпада и цветята се сипели по земята. Тя представлявала живописна гледка. И в този момент се появил Бог Ка в образа на дете. Той бил гладен и от любов към майка си искал да я накара да спре да бие масло. Той ѝ давал да разбере, че първата ѝ работа е да го нахрани, а след това да бие масло.

Майка Яшод взела сина си в скута си и му подала гръдта си. Докато Ка сучел, тя се усмихвала, любувайки се на прелестното му детско лице. Изведнъж млякото на печката започнало да се надига. За да не изкипи млякото, майка Яшод оставила Ка и изтичала при печката. Изоставен така, Ка много се ядосал и устните и очите му почервенели от гняв. Той свил устни, стиснал зъби и с един камък строшил делвата с масло. След това грабнал малко масло, скрил се в един ъгъл и започнал да го яде, преструвайки се на разплакан.

Скоро майка Яшод свършила с млякото и се върнала. Тя видяла, че делвата, в която биела маслото, е счупена и понеже момчето ѝ го нямало, разбрала, че това е негова работа. Яшод се усмихнала и си казала: „Това дете е много умно. Веднага е избягало, за да не го накажа.“ След като претърсила навсякъде, накрая открила сина си върху един огромен дървен хаван, обърнат с дъното нагоре. Ка хранел едни маймуни с маслото, което висяло на едно въже, спуснато от тавана. Той страхливо се озъртал насам-натам, защото знаел, че е направил беля. Майка Яшод безшумно се промъкнала зад него. Но Ка веднага я видял, че идва с пръчка в ръка, бързо слязъл от дървения хаван и побягнал от страх. Майка Яшод го подгонила по всички ъгли, опитвайки се да хване Върховната Божествена Личност, която дори великите йогӣ не могат да достигнат чрез медитацията си. Иначе казано, Върховната Божествена Личност, която йогӣте и мислителите никога не могат да постигнат, играела ролята на обикновено малко дете, за да достави удоволствие на майка Яшод, която била толкова велика предана. Но с тежкото си тяло с тънка талия тя не можела да хване лесно пъргавото дете. Все пак майка Яшод се опитала да тича след него колкото може по-бързо. Косите ѝ се разпуснали и цветята от главата ѝ попадали по земята. Макар че била съвсем изтощена, тя все пак успяла да настигне и да хване непослушното си момче. Когато го пипнала, Ка още малко и щял да заплаче. Той разтърквал с ръчички очите си, украсени с черен грим. Щом видял надвесеното над себе си лице на майка си, от страх очите му неспокойно започнали да се озъртат. Майка Яшод разбрала, че Ка много се страхува и поискала да го успокои.

Тя желаела само доброто на рожбата си и затова си помислила: „Ако детето прекалено много се е уплашило от мен, може да му стане нещо.“ И захвърлила пръчката. Тя намислила да го накаже, като му върже ръцете с въже. В действителност тя не можела да върже Върховната Божествена Личност, макар и да не знаела това. Майка Яшод мислела, че Ка е нейното малко дете, без да знае, че за това дете няма никакви граници. Че То няма начало и край, вътре и вън. Че е безкрайно и всепроникващо. Че всъщност То самото е цялостното космическо проявление. Майка Яшод мислела за Ка като за свое дете. Макар че Той е отвъд обсега на всички сетива, тя се опитала да го върже за един дървен хаван. Но когато започнала да го връзва, видяла, че въжето е късо – не достигало с два пръста. Донесла от къщи още въжета и ги завързала едно за друго, но пак открила, че не достигат с два пръста. Едно по едно тя събрала всички въжета в къщата и ги завързала едно за друго, но когато направила и последния възел, видяла, че пак не достигат с два пръста. Тя се усмихвала, но била удивена. Защо се получавало така?

В опитите си да върже сина си тя се изтощила докрай. Била цялата в пот, венецът от косата ѝ бил паднал. Ка оценил усилията на майка си, съжалил я и се оставил да бъде вързан. Ка играел избраните си забавления като дете в къщата на майка Яшод. Разбира се, Върховната Божествена Личност не е подвластна никому. Чистият предан се отдава в лотосовите нозе на Бога, който може да го защити или да го погуби. Но преданият никога не забравя положението си на слуга. Така и Богът изпитва трансцендентално удоволствие да се подчинява на предания. Пример за това е как Ка се подчинявал на майка Яшод.

Ка е върховният дарител на всякакви видове освобождение за преданите си, но благословията, която получила майка Яшод, не била достигана нито от Брахм, нито от Шива, нито от богинята на щастието.

Йогӣте и мислителите никога няма да могат да узнаят напълно Върховната Божествена Личност, станала известна като син на Яшод и Нанда Махрджа. Но тя е леснодостъпна за своите предани. Освен това йогӣте и мислителите не могат да я оценят и като извор на цялото удоволствие.

След като завързала сина си, майка Яшод се заловила за къщната си работа. Както бил завързан за дървения хаван, Ка видял пред себе си две големи дървета арджуна. Бог Шрӣ Ка, източникът на всяко удоволствие, се замислил: „Първо майка Яшод ме остави, без да ми даде достатъчно мляко, затова Аз счупих делвата и раздадох маслото на маймуните. Сега ме завърза за този хаван. Ще трябва да направя някоя още по-голяма пакост.“ И Той решил да събори двете високи дървета арджуна.

Тези дървета си имат отделна история. В миналия си живот те били човешки същества, синове на Кувера, и имената им били Налакӯвара и Маигрӣва. За тяхно щастие, сега погледът на Бога попаднал точно върху тях. В предишния им живот великият мъдрец Нрада ги бил проклел, за да могат да получат най-голямата благословия – да видят Бог Ка. Те получили това проклятие-благословия заради пиянството и непочтителното си държание. Тази история ще бъде разказана в следващата глава.