21

След играта на зарове всички си тръгнаха, а Духшасана каза на Дурьодхана: „О, велики принце, този старец върна всичко, което с такива усилия придобихме. Пандавите се връщат в царството си, а ние сме пак там, откъдето започнахме.“

Двамата братя се съвещаваха с Карна и Шакуни; всички укоряваха слепия цар за слабостта му. Как можа да бъде толкова глупав и да прояви милост към такива могъщи врагове? Това бе груба грешка. Ако не се опитаха, докато е време да променят нещата, скоро щяха да са изправени пред страшна опасност. Шпионите вече им бяха известили как петимата братя пътуват към Индрапрастха: Бхима въртеше масивния си боздуган, Арджуна непрестанно опъваше тетивата на Гандива, Накула и Сахадева размахваха страшните си мечове, а Юдхищхира държеше високо копието си. Ясно бе, че са готови за бой.

По предложение на Шакуни Дурьодхана отново трябваше да отиде при баща си. Единствената им надежда, бе казал Шакуни, е нова игра на зарове. Този път Кауравите трябваше да спечелят нещо. Владетелят на Гандхара изложи своя план и Дурьодхана незабавно влезе в покоите на Дхритаращра.

Завари царя седнал на златна кушетка. Присядайки в нозете му, Дурьодхана каза: „Татко, трябва да повикаме Пандавите за още една игра на зарове, преди да е станало твърде късно. Разлютихме няколко отровни змии. Нима можем да се надяваме да ни простят оскърблението, на което подложихме съпругата им? Могъщият враг трябва да бъде унищожен по всякакви начини. Започнахме нещо, което сега трябва да доведем докрай.“

Дурьодхана каза на баща си, че ако има някакъв начин Пандавите да бъдат отпратени надалеч, това би му дало време да си намери съюзници и да укрепи силите си. Използвайки несметното богатство на Пандавите, той би си осигурил непристъпна позиция. Първо обаче Юдхищхира и братята му трябваше да бъдат отстранени. Дурьодхана описа плана, измислен от Шакуни и него. Царят трябваше да повика Пандавите обратно за една последна игра на зарове. Ясно беше, че те и Кауравите не можеха да живеят в мир. Затова онези, които загубеха тази игра, трябваше да отидат в изгнание в горите за тринайсет години. През последната година можеха да излязат от джунглата, но трябваше да останат неразпознати от никого. Разпознаеше ли ги някой, трябваше отново да се върнат в горите за още дванайсет години. Това щеше да бъде залогът за тази последна игра.

Дхритаращра не каза нищо, след като синът му спря да говори. Вярно бе, че сега Пандавите са реална заплаха. Кой би могъл да предвиди последиците от една война между тези могъщи братя и собствените му синове? Но друга игра на зарове? Какво ще кажат Бхишма и Видура? Може би щеше да бъде по-мъдро нещата да останат, каквито са сега. Юдхищхира бе добродетелен и щеше да държи братята си под контрол.

Виждайки колебанието на баща си, Дурьодхана започна да го умолява. Царят почувства, че отстъпва. За него бе почти невъзможно да откаже на сина си. Пък и ако Дурьодхана спечелеше последната игра, както вероятно щеше да стане, тогава Кауравите биха станали безспорни владетели на земята, а самият той щеше да бъде начело. Въпреки че Юдхищхира бе император на света, ако той се съгласеше с облога и загубеше, несъмнено щеше да се почувства задължен от честта да отиде в горите. Като прецени, че всичко е в ръцете на съдбата, царят се съгласи с предложението на Дурьодхана. Той заповяда Пандавите да бъдат върнати обратно за една последна игра, в която да се реши всичко.

Когато научиха за това, останалите възрастни Куру се противопоставиха силно, но Дхритаращра не ги послуша. Той пренебрегна съвета им и изпрати извън Хастинапура вестоносци да намерят Пандавите.

Виждайки слепотата, с която съпругът ѝ приемаше коварните планове на Дурьодхана, Гандхари се разтревожи. Тя бе покрусена, когато научи за насилието над Драупади в игралната зала. Очевидно бе, че на Дурьодхана му липсват каквито и да било морални скрупули. Как бе възможно царят да го подкрепя? Как бе могъл да остане безмълвен, докато така грубо оскърбяваха нежната принцеса на Пандавите. Незрящата царица се обърна към Дхритаращра насаме: „Не си ли спомняш съвета на Видура при раждането на Дурьодхана? Той ни предупреди, че ако не изоставим това дете, този позор за нашия род, той неминуемо ще доведе до гибелта ни. Изглежда това започва да се сбъдва. О, господарю на хората, недей да потъваш по своя собствена вина в океан от страдание. Недей да приемаш съветите на порочни хора, които са още незрели младежи. Та кой ще запали отново големия пожар, след като е бил потушен? Кой е този глупак, който отново ще предизвика кротките синове на Кунти?“

Царят остана невъзмутим. Гандхари бе мъдра и винаги мислеше за неговото добро и за доброто на династията Куру, но сега съветът ѝ бе като горчиво лекарство, което той не можеше да преглътне. Дхритаращра обърна глава настрани, докато тя продължаваше: „Единствено ти си причината за бедата, пред която сме изправени. Защо не водиш синовете си по правия път? Как можеш да ги гледаш да тичат към смъртта? Откажи се от Дурьодхана, докато е време. Привързаността ти към него ще унищожи това царство. Позволи на ума си, ръководен от мъдри съвети, да последва естествената си склонност към мир и добродетел. Без съмнение знаеш, че благоденствието, придобито чрез порочност, бързо загива, докато онова, което е спечелено по честен начин, се вкоренява и пребъдва от поколение на поколение.“

Дхритаращра въздъхна и се приготви да се оттегли: „Ако е дошло времето родът ни да загине, какво бих могъл да направя? След като такава е Божията воля, нека не ѝ пречим. Как мога да влияя на събития, повелени от съдбата? Нека Пандавите се върнат и отново играят на зарове със синовете ми.“

Царицата не каза нищо повече. Нямаше надежда. Несъмнено краят на Куру наближаваше, щом никой не можеше да отклони царя от безразсъдството му. Тя повика слугите си да я отведат обратно в покоите ѝ.

Пандавите бяха изминали значително разстояние, когато с изненада видяха да приближава група пратеници от Хастинапура, начело с пратикамина. Юдхищхира слезе от колесницата си, а слугата пристъпи напред и каза: „Юдхищхира, чичо ти заповяда така: „О, най-добър от рода Бхарата, събранието отново те очаква. Върни се за една последна игра на зарове.“

Юдхищхира на мига разбра намерението на Дхритаращра. Той се обърна към братята си и каза: „Всички същества получават добрите или лошите резултати от действията си по волята на Върховния. Независимо дали ще изиграя още една игра на зарове, или не, резултатите от миналите ми дейности са неизбежни. Макар да знам, че Кауравите искат да ме съсипят, няма как да пренебрегна поканата им. Никой не е виждал живо същество, направено от злато, ала Рама въпреки това се остави да го заблуди един златен елен. Когато наближава бедствие, умовете на хората се объркват. Без съмнение пътят на нравствеността е едва доловим и е трудно да бъде определен.“

Юдхищхира обърна колесницата и потегли обратно по пътя към Хастинапура. Изпълваше го безпокойство. Въпреки всичките му старания да се покорява на заповедите на по-старшите и да избягва конфликтите, войната изглеждаше неизбежна. Ако откажеше поканата на Дхритаращра, това единствено щеше още по-бързо да предизвика открит конфликт. Но какъв би бил изходът от една нова игра с Дурьодхана?

Скоро петимата братя пристигнаха в Хастинапура. За смайване и ужас на приятелите и доброжелателите си те отново влязоха във величествената зала на Дхритаращра. Макар много добре да съзнаваше, че няма шанс за успех, Юдхищхира седна да играе на зарове с Шакуни за последен път. Когато Пандавите отново бяха настанени в залата, Шакуни каза: „Юдхищхира, старият цар ти върна богатството. Това е добре. Нека сега играем с един много скъп залог. Ако се окажем победени, ще приемем изгнаничество в горите. Ще се облечем в еленови кожи и ще останем там дванайсет години. През тринайсетата година ще живеем в някой град или село. Ако ни откриете обаче, ще отидем в изгнание в горите за още дванайсет години. Ако ти загубиш, тогава заедно с братята си и Драупади ще приемете същите условия.“

Устата на Шакуни се изкриви в злокобна усмивка. Заровете в шепата му потракваха, докато обясняваше залога. Която и от двете страни да загубеше, трябваше да предостави царството си на победителя; то щеше да бъде върнато след края на тринайсетгодишния период.

Когато определянето на залога свърши, всички в залата завикаха: „Уви! Позор за съветниците на Дурьодхана, че не го предупреждават за опасността, която си навлича!“ Някои се обърнаха към Дхритаращра и казаха: „Независимо дали Дурьодхана осъзнава безразсъдството си, или не, ти трябва да го спреш. Той ще причини единствено гибел и разрушение. Възпри го! Това е твой дълг!“

Тъй като Дхритаращра не отговори нищо, Юдхищхира каза: „Царю, нима може човек като мен, който винаги спазва кшатрийския си дълг, да откаже на предизвикателството ти? Всички ме познават. Още повече че Дхритаращра, моят баща и гуру, ми заповядва да играя. Какво бих могъл да направя, освен да приема облога?“

Играта започна. Всички в залата проследиха без дъх как тя пое към неизбежния си изход. Викът на Шакуни „Спечелих!“ прокънтя отново и възрастните Куру заплакаха: „Уви! Какъв срам! Този древен род е обречен!“

Дурьодхана се разсмя и заповяда веднага да бъдат донесени еленови кожи за Пандавите. Когато братята облякоха аскетичните дрехи и бяха готови да поемат към гората, Духшасана каза с голяма наслада: „Съвсем скоро ще настъпи безпрекословната абсолютна власт на Дурьодхана. Пандавите са сразени. Какви нещастници! Няма значение дали сме действали греховно, или не. Ясно е, че боговете изляха благодатта си над нас, защото днес ние победихме враговете си. Синовете на Кунти завинаги са лишени от щастие и от царство. Онези, които се присмиваха на Дурьодхана, сега трябва да изоставят царствените си одежди и ризници и да потънат в горите, без да притежават нищо.“

Наслаждавайки се докрай на мига, Духшасана продължи да се подиграва на Пандавите с жестоки думи. Гледайки петимата братя в техните черни еленови кожи, наподобяващи петима могъщи риши, той каза: „Макар Пандавите да приличат на мъдреци, извършващи жертвоприношение, сега те трябват да бъдат считани за недостойни да извършват каквито и да било жертвоприношения.“

После Духшасана се обърна към Драупади: „Цар Друпада не постъпи разумно, като даде тази принцеса на Пандавите, които не стават за нищо. О, Драупади, каква радост ще намериш в това да служиш на съпрузите си в гората? Избери си по-добър съпруг сред Кауравите, за да не се подлагаш на това страдание. Недей да си губиш повече времето в служене на Пандавите.“

Бхима се втурна към Духшасана, както хималайски лъв се нахвърля върху чакал: „Порочни безумецо, само най-грешните бълнуват думи като твоите. Спечелихте днес единствено заради ловкостта на Шакуни; с какво тогава се осмеляваш да се хвалиш? Както ти пронизваш сърцата ни с думи, остри като стрели, така и аз ще пронижа сърцето ти в битка, за да ти напомня тези думи. Тогава ще те пратя при Ямараджа заедно с всичките ти съмишленици.“

Изоставил всякакъв срам, Духшасана се смееше и подскачаше с танци сред Кауравите, пеейки: „О, краво, краво!“

Бхима с усилие се въздържа, насочвайки ума си към праведността. Той отново каза на присмиващия му се Духшасана: „Грешнико, как смееш да използваш такива остри думи, когато спечелихте чрез долна измама? Знай, че наистина ще разкъсам гръдния ти кош и ще изпия живота и кръвта ти в бой, иначе никога няма да постигна блажените селения. Гневът ми ще стихне единствено след като убия всички синове на Дхритаращра.“

Юдхищхира се отправи към вратата, следван от братята си и от Драупади. Преливащ от радост, Дурьодхана вървеше край Бхима, подражавайки на могъщата му лъвска походка. Наполовина обърнат към него, Бхима каза: „Не си мисли, че така си спечелил някаква победа над мен. Ще се завърна, за да те убия заедно с всичките ти последователи. Никой от нас няма да забрави това, което се случи днес.“

Дхритаращра мълчеше. Бхишма, Видура, Дрона и Крипа плачеха, виждайки Пандавите да отиват в изгнание. Те викаха: „Позор! Позор!“ и безпомощно гледаха към слепия цар.

Преди да напуснат залата, Пандавите спряха пред царя и Бхима отново повтори: „Ще убия Дурьодхана и всичките му братя, Царю. Арджуна ще убие Карна, а Сахадева ще убие злия Шакуни. Боговете ще сбъднат думите ми. Когато поваля Дурьодхана на земята с боздугана си, аз ще стъпя на главата му.“

Арджуна добави: „Обещанията на благородните хора не са празни думи. Ще видиш всичко това да се сбъдва след тринайсет години. Както заповяда Бхима, аз ще убия Карна, който е злонамерен, завистлив, оскърбителен и суетен. Ще погубя и всички онези царе, които в безразсъдството си се изправят срещу мен в бой. Хималаите ще се помръднат или слънчевите лъчи ще изстинат, но аз ще изпълня обета си. Няма да го забравя. Всичко това ще се случи на четиринайсетата година, ако Дурьодхана не ни върне царството.“

Арджуна бе сигурен, че Дурьодхана никога няма да им върне царството. Войната бе неизбежна и петимата братя го знаеха. Когато Арджуна спря да говори, въздишащият като змей Сахадева каза с почервенели от гняв очи: „Шакуни, ти погуби славата на своя род. Онова, което наричаш зарове, всъщност са остри стрели, прицелени в сърцето ти. Ако ти е останало още какво да правиш в този живот, направи го сега, защото знай, че неминуемо ще те убия в битка, когато се върнем от гората.“

Накула също се закле да спаси земята от съюзниците на Дурьодхана. След като дадоха обетите си, братята се обърнаха към Дхритаращра. Юдхищхира каза: „Сбогувам се с теб, Царю, а също и с вас, почитаеми Куру. Ще ви видя отново, когато се завърна. Покланям ви се и моля за благословиите ви.“

Старейшините бяха твърде засрамени, за да отговорят. Те се помолиха за благополучието на Пандавите. След миг Видура каза: „Майка ви, благородната Кунти, е принцеса и не бива да бъде принуждавана да отива в горите. Тя е деликатна и възрастна. Нека тази благословена жена остане в дома ми, докато ви няма.“

Юдхищхира се съгласи с думите: „Ти си наш чичо и си ни като баща. Нека бъде както казваш. Ние всички ти се подчиняваме. Без съмнение ти си наш най-уважаван гуру. Моля те, кажи ни какво още трябва да направим?“

„О, Юдхищхира, о, най-добър в рода Бхарата — отговори Видура — не страдай от този обрат на събитията. Няма нищо срамно в това да те победят по нечестен начин. Вие петимата ще живеете щастливо в горите, радвайки се на присъствието един на друг, както и на компанията на добродетелната Драупади. Вече сте получили много напътствия от риши и светци. Това изгнание ще бъде за вас още една възможност за духовно обучение. Мъдрият Дхаумя и божественият риши Нарада ще ви наставляват в простичкия горски живот. Оттеглянето ви от светските дейности и от богатството ще бъде само във ваша полза.“

Видура им пожела всичко добро, молейки се да се завърнат невредими. После ги благослови да получат благодат от главните божества: победа от Индра, търпение от Ямараджа, милосърдие от Кувера, себевладеене от Варуна, могъщество от Ваю, издръжливост от Земята и енергия от бога на слънцето. Накрая Видура каза: „А сега тръгвайте с наше разрешение, о, сине на Кунти. Никой не може да те обвини, че някога си извършил грях. Сбогом.“

Юдхищхира благодари на чичо си за благословиите му и се поклони пред него, Бхишма и Дрона. После всеки един от братята му поднесе почитанията си на възрастните Куру, които на свой ред ги благословиха. След това Пандавите напуснаха залата.

Преди да последва съпрузите си, Драупади отиде при Кунти, за да получи разрешението ѝ. Когато влезе във вътрешните стаи, тя чу плача на жените. Те бяха потънали в скръб, виждайки панчалийската принцеса да става изгнаница в горите. Драупади ги поздрави и ги прегърна. После се поклони пред Кунти, която я вдигна и я прегърна.

Със сълзи на очи Кунти каза: „Скъпо дете, не тъгувай заради страшната беда, която те сполетя. Сърцата на добрите жени никога не се променят под неизбежните въздействия на съдбата. Като знаеш всичките си задължения, трябва да последваш съпрузите си с ведро сърце и да продължиш да им служиш. Ти си чиста и съвършена, ти си украшението на древния род Куру. Късмет за Кауравите е, че не изгоряха в огъня на твоя гняв. О, безгрешна, върви спокойно, благословена от молитвите ми. Собствената ти праведност те закриля и скоро ще те постигне добра участ.“

Гласът на Кунти секна. Тя никога преди не се бе разделяла със синовете си. Как щеше да преживее тринайсет години далеч от тях? Хлипайки високо, тя помоли Драупади: „Дъще моя, грижи се особено много за Сахадева. Това нежно момче има специално място в сърцето ми.“ Драупади отговори: „Така да бъде“, и все още облечена в едничката си дреха, с разбъркани коси, тя напусна покоите, обляна в сълзи. Кунти я последва. Когато излезе навън, тя видя синовете си, съблекли царските си одежди и обвити в еленови кожи, заобиколени от радостни врагове и скърбящи приятели.

Завладяна от майчина любов, Кунти ги прегърна и едва успя да им промълви: „Вие всичките сте добродетелни и добре възпитани, предани на Бога и винаги заети със служене на по-старшите. Как тогава ви сполетя такова нещастие? Не знам чий грях падна върху вас. Навярно тъй като сте се родили от утробата ми, сега сте изправени пред такава беда, въпреки безбройните си възвишени качества.“

Кунти ридаеше на висок глас за синовете си. Как щяха да оцелеят в пустошта? Тя считаше Мадри за по-щастливата съпруга, защото вече бе постигнала освобождение. Навярно бе прозряла това ужасно нещастие, затова с облекчение бе влязла в погребалната клада на Панду. Ако Кунти бе знаела, че това ще се случи, тя никога не би довела синовете си от планините в Хастинапура.

Кунти извика с болка: „О, всемогъщи творецо! Нима си забравил да се разпоредиш да умра? Навярно това е причината още да съм жива, след като видях тази трагедия. Мили мои синове, сдобих се с вас след толкова много трудности. Как да ви оставя сега? Ще дойда с вас в гората.“

С допрени длани тя се молеше силно на Кришна: „О, Кришна, който обитаваш Дварака, къде си? Защо не избавяш мен и синовете ми, най-добрите сред хората? Мъдрите казват, че ти винаги закриляш онези, които мислят за теб. Защо сега не е така?“

После Кунти започна да упреква възрастните Куру как могат да стоят отстрани и да гледат, че праведните ѝ синове заминават в изгнание. Ридаейки, тя се обърна към Сахадева: „Сине мой, ти не бива да отиваш. Остани си и придобий плодовете на добродетелта, като служиш на майка си. Нека благочестивите ти братя изпълнят обета си.“

С голяма мъка Пандавите гледаха скръбта на своята майка. Те я утешиха доколкото могат, а после се сбогуваха. Видура нежно хвана Кунти под ръка и я поведе към двореца. Гандхари и останалите жени също плачеха, покрили лица с подобните си на лотоси длани.

Братята с трудност си проправяха път през многолюдните улици на Хастинапура. Новината за изгнанието им се бе разпространила бързо и навсякъде бе пълно с тъгуващи хора. Водени от Дхаумя, Пандавите напуснаха града и любимия си народ, неспособни да кажат нищо на никого.