25

В определен от брамините ден Юдхищхира предаде на Арджуна мантрите за Пратисмрити. Царят бе отлагал обучението, тъй като знаеше, че Арджуна ще поеме към Хималаите веднага щом получи това знание. А трудно би било да се живее без него. Но той трябваше да отиде според напътствията на Вясадева и Юдхищхира знаеше, че раздялата не може да се отлага дълго. Вероятно това бе и единственият начин да си възвърнат царството.

Отвеждайки Арджуна настрана, Юдхищхира му каза: „О, потомъко на Бхарата, и четирите раздела на военната наука са известни на Бхишма, Дрона, Крипа, Карна и Ашватхама. Всички те са получавали божествени напътствия и умеят да използват всеки вид оръжие. Почитани, удовлетворявани и поддържани от Дурьодхана, те винаги се стремят да му направят добро. Не бива да се съмняваме, че ще го подкрепят в битка. Сега целият свят е под властта на Дурьодхана, който е наш заклет враг. Ти си единственият ни подслон. От теб зависи да си възвърнем царството, което той ни отне. Слушай ме сега, ще ти кажа какво трябва да направиш.“

Тогава Юдхищхира разкри пред Арджуна напътствията на Вясадева. Той трябваше да тръгне за Хималаите възможно най-скоро и медитирайки върху мантрите, които сега щеше да научи, да потърси среща с боговете, за да получи техните оръжия. „Позволи ми да те посветя в тези мантри днес, о, добродетелни, и веднага иди да умилостивиш Индра. Сигурен съм, че удовлетворен от теб, Индра ще ти даде оръжията си, а по негова заповед същото ще направят и останалите богове.“

Арджуна напълно овладя ума и сетивата си. После с подобаващите ритуали Юдхищхира му предаде мантрите за Пратисмрити. Когато приключи, царят се изправи и със сълзи в очите от мисълта за раздялата с Арджуна каза: „А сега тръгвай, скъпи братко.“

С дълги ръкавици от кожа на игуана и с покрито от златна броня тяло, Арджуна взе своя лък Гандива и двата си неизчерпаеми колчана и се приготви да замине. Брамините и сиддхите зашепнаха благословии. Без да знае колко дълго ще отсъства, той с обич се сбогува с братята си.

Тъкмо преди тръгване Драупади пристъпи към Арджуна и каза: „О, силноръки Дхананджая, нека се сбъдне всичко, което си е пожелала при раждането ти благородната Кунти, както и всичко, което ти самият желаеш. Дано никой от нас повече не се ражда в ужасната каста на кшатриите. Поднасям почитанията си пред аскетичните брамини, които са непривързани към този изпълнен с нещастия свят. Сърцето ми още изгаря от обидата на Дурьодхана, но днес скърбя още по-силно, защото ти заминаваш. В отсъствието ти ще прекарваме дните си, мислейки единствено за теб. Без тебе няма радост. Всичките ни надежди са в теб. Дано Бог и всичките му енергии те закрилят винаги и дано постигнеш успех. Сега върви и осъществи целта си.“

Арджуна се усмихна на Драупади, почтително обиколи братята си и Дхаумя, а после бързо се затича по пътя, като плашеше със скоростта си създанията, които го срещаха. Нашепвайки мантрите, които Юдхищхира му бе дал, той пътуваше над гори и планини със скоростта на ума, и в края на първия ден пристигна в подножието на голямата планина Мандара. Арджуна спря и се огледа наоколо. Планината бе прекрасна със синкавите си скали, издигащи се в небесата. Бе покрита с разцъфнали дървета, чиито пъстри цветове рисуваха красиви картини, а уханието им запленяваше ума. Песни на пауни, жерави и кукувици изпълваха въздуха, а по планинските склонове се забавляваха сиддхи и чарани. Арджуна реши да се изкачи на планината и там да започне аскетизма си.

Достигайки високо планинско плато, той внезапно чу ехтящ в небесата глас: „Стой!“ Арджуна се огледа и видя под едно дърво седнал аскет. Браминът имаше светлокафява кожа и сияеше с блестяща аура. Слабото му тяло бе покрито с еленова кожа, а сплъстените му коси висяха по раменете. Аскетът каза: „Кой си ти, сине? Приличаш ми на кшатрия. Нима не знаеш, че тук е обителта на мирни брамини, освободени от гняв? Дори това, че си успял да стигнеш дотук, показва, че си постигнал висока степен на чистота. Време е да направиш живота си съвършен. Тук нямаш вече нужда от оръжията си. Захвърли ги.“

Арджуна ясно изрази, че няма да се раздели с оръжията си: „Нуждая се от тях, за да служа на по-големия си брат Юдхищхира, който с нечестни средства бе лишен от царството си. Аз няма да ги захвърля, брамине.“

Виждайки посветеността на Арджуна към неговия дълг, аскетът каза: „О, убиецо на врагове, харесваш ми. Знай, че аз съм Шакра, царят на боговете. Поискай си благословия от мен.“

Арджуна се зарадва: пред него стоеше Индра! С допрени длани той се поклони: „О, възвишени, благословията, за която копнея, е да ми дариш всичките си божествени оръжия.“

Индра се усмихна: „О, Дхананджая, аз мога да ти даря живот в небесните селения, стига да поискаш. Защо пожела само оръжията ми?“

„Как бих могъл да предизвикам презрението на света за това, че не съм отмъстил на враговете си и че съм изоставил братята си в гората?“ Арджуна пламна от гняв, припомняйки си коварството на Дурьодхана.

Индра каза меко: „Сине мой, след като се срещнеш с Шива, аз ще ти дам своите оръжия. Опитай се да го умилостивиш, защото той е най-великият сред боговете. Когато видиш триокия притежател на тризъбеца, всичките ти желания ще бъдат осъществени.“

След тези думи Индра изчезна, а Арджуна реши да остане на същото място, за да изпълни аскетичното си обожание към Шива. Той свали ризницата си и нареди оръжията си под дървото, където бе седял Индра. То се намираше край бързотечаща река, в чиито бистри води Арджуна се изкъпа и после седна да медитира. Тогава от небосвода зазвучаха раковини и върху него се изсипа дъжд от цветя. Арджуна се зарадва на благоприятните знаци и с кръстосани крака, полупритворени очи и овладян дъх, започна да напява молитви към Шива.

През първия месец на медитацията си Арджуна изяждаше само по един плод на всеки три дни. През втория месец ядеше плода на всеки шест дни, а през третия месец — веднъж на две седмици. През четвъртия месец преживяваше само на въздух, застанал на пръсти с високо вдигнати ръце. Той се къпеше по три пъти на ден и държеше ума и сетивата си под пълен контрол. В резултат на аскетизма си Арджуна започна да блести като слънце.

В небесата божествените риши ставаха все по-тревожни. Те отидоха при Шива и казаха: „Арджуна засиява все повече и повече, благодарение на въздържанията, които изпълнява в сърцето на Хималаите. Земята се затопля от аскетизма му и започва да изпуска дим. О, господарю на боговете, трябва да го спреш, преди да е унищожил вселенския порядък чрез силата на покаянията си.“

Шива отговори: „Не бива да се чувствате застрашени от Пхалгуни. Той не желае да постигне нито рая, нито благоденствие. Знам каква е целта му и днес ще го удовлетворя.“

Ришите се поклониха пред Шива и се завърнаха в обителите си. Тогава Шива прие облика на висок, силен, златокож ловец и се спусна на мястото, където медитираше Арджуна. Неговата съпруга, Ума, го придружаваше в подобен вид; с тях дойдоха и много от призрачните му последователи, приели различни образи и облечени в пъстроцветни дрехи. Някои от жените-таласъми приеха облика на прекрасни дами и също тръгнаха с тях. Когато Шива се появи на планинския склон с всичките си спътници, планината се озари от красота. Но странно, цялата природа се смълча. Дори потоците и водопадите стихнаха.

Пристигайки, Шива видя един данава, приел облика на глиган, който се втурна към Арджуна с намерението да го убие, ревейки силно и предизвикателно. Като чу рева му, Арджуна бързо вдигна лъка си и вдяна тетивата му. Поставяйки на нея отровна стрела, той извика: „Не съм ти сторил нищо. Щом искаш да ме убиеш, знай, че ще те изпратя в земите на Ямараджа.“

В същия миг и Шива насочи стрелата си към глигана и извика на Арджуна: „Спри! Този глиган с тъмна козина е мой! Аз пръв го видях и вече бях насочил стрелата си към него.“

Арджуна пренебрегна твърдението на Шива и пусна стрелата си, която полетя към едрия глиган. Едновременно с това и Шива стреля и двете стрели пронизаха данава в един и същи миг. Сякаш отекна гръм, когато те се впиха в подобното на скала тяло на демона. Приемайки естествения си облик, той умря с ужасен вик.

Арджуна се вгледа в ловеца, чието тяло блестеше като златиста планина, и който бе заобиколен от стотици прекрасни жени. Гледайки го гневно, Пандава каза: „Кой си ти, облечен като ловец и бродещ из тази самотна гора заедно с придружителите си? Нима не се боиш? Защо простреля глигана, в който аз първи се бях прицелил? Не знаеш ли, че това противоречи на всепризнатите принципи на лова. Ти ме оскърби, затова ще те накажа, като ти отнема живота.“

Ловецът отговори с усмивка: „Защо си се загрижил за мен? Аз винаги обитавам горите. Но теб какво те води тук? Ясно е, че си принц, свикнал да живее в разкош. Как така се реши на аскетичен живот?“

Арджуна здраво стискаше лъка си: „Аз живея в тази гора, зависейки от силата на собствените си ръце. Видя ли как убих този могъщ ракшас, който имаше намерение да ме погуби?“

Ловецът се разсмя иронично: „Аз бях този, който го уби, а не ти. Аз пръв го видях и именно моята стрела го изпрати в обителта на Смъртта. Напразно се гордееш със силата си. Не обвинявай другите, когато самият ти грешиш. О, неразумни окаянико, ти ме обиди и това ще ти струва живота. Изправи се и посрещни стрелите ми. Защитавай се, ако можеш.“

Разгневен, Арджуна бързо изстреля поток от стрели. Шива също пусна стотици от своите. Последва страшна битка. Порои змиевидни стрели летяха и в двете посоки. Отвръщайки на стрелите на ловеца, Арджуна наблюдаваше с изненада как противникът му не е наранен, макар и пронизан от безброй от тях. Пандава увеличи силата на атаката си, но ловецът остана непоклатим. Виждайки, че не може да победи врага си, Арджуна извика с възхищение: „Отлично! Браво!“

Пандава гледаше с удивление ловеца. Ясно бе, че не е обикновен човек. Никой не би бил способен да устои на силата на хилядите стрели, изстреляни от Гандива, без да помръдне. Това навярно бе небесно същество. Арджуна реши да използва мистичните си оръжия. Без значение кой бе това — дори да бе гандхарва или якша — Арджуна имаше намерението да го убие, освен ако не се окажеше самият Шива.

Пандава призова небесните си оръжия, които изстреляха хиляди пламтящи като слънцето стрели. Шива усмихнато ги посрещна като планина, обливана от дъждовен порой. Тогава за свое изумление Арджуна откри, че неизчерпаемият му колчан е празен. Как бе възможно това? Кой бе този, който бе погълнал всичките му стрели? С какво да се бие сега? Той вдигна грамадния си лък като боздуган и се втурна към ловеца, нанасяйки му няколко силни удара, но Шива отне лъка му, който просто потъна в тялото му и изчезна. Тогава Арджуна изтегли меча си и го стовари върху главата на ловеца, но мечът се счупи на парчета.

Арджуна се уплаши, но продължи да се бие, като вдигаше скали и огромни камъни, изкореняваше дървета и ги хвърляше по ловеца, но без никакъв резултат. Устата на Арджуна бе изкривена от гняв. Той се нахвърли върху врага си и го заудря с юмруци. Шива му отговори и се започна ръкопашен бой. Те се удряха и се вкопчваха, улавяйки се един-друг, и се блъскаха с все сила. Сякаш дим и искри излитаха от телата им.

Най-сетне ловецът пусна Арджуна, който падна назад, замаян и почти в безсъзнание. Гледаше го изумен; не бе успял да му причини нищо. Това несъмнено бе великият Шива. Никой друг не би могъл да се бие с такава сила.

Арджуна се отдалечи на известно разстояние и бързо направи от пръст статуя на Шива. Той го обожава с цветя и докато го правеше, видя как върху главата на ловеца западаха цветя. Нямаше съмнение: това бе богът, който търсеше. Арджуна се поклони в нозете му и тогава почувства как цялата умора го напуска.

Шива остана доволен от Арджуна и му заговори с глас, дълбок като облачен тътен: „О, Пхалгуни, днес ти ме удовлетвори. Няма воин, равен на теб по смелост и търпение. О, най-добър от рода Бхарата, силата ти е равна на моята. Преди ти беше риши, а сега си приел раждане, за да послужиш на целите на Върховния Бог. Скоро ще се сдобиеш с оръжията, с чиято помощ ще сразиш враговете си, дори да са богове. Самият аз ще ти дам собственото си неустоимо оръжие. А сега ти дарявам зрението, с което да ме видиш в истинския ми образ. Гледай!“

Арджуна вдигна поглед и видя Шива с трите му очи, държащ тризъбец, с божествена змия, обвита около синкавата шия. Пандава му се поклони с молитва: „О, велики боже, о, благородни, ти си убежището на всички полубогове. Самата вселена е родена от тебе. Ти си друго проявление на Вишну и си непобедим от богове, демони или хора. О, Шанкара, моля те, прости ми! Единствено за да се срещна с теб, аз дойдох в тези планини. Моля те, извини ме за безразсъдството ми да се бия с теб. Търся закрилата ти.“

Шива вдигна Арджуна на крака и го прегърна: „Прощавам ти. Ти си Нара, приятелят на Нараяна. Навремето вие двамата сразихте демонските орди на коронацията на Индра. Кришна е Върховният Бог Нараяна и заедно с него ти отново ще накажеш злосторниците. О, Партха, вземи обратно лъка си Гандива. Колчаните ти пак ще станат неизчерпаеми. Няма равен на теб на земята. Поискай от мен каквото пожелаеш.“

Шива подаде на Арджуна лъка Гандива, а той каза: „О, господарю, ако си доволен от мен, тогава смирено те моля да ми дариш неустоимото си лично оръжие, наречено Пашупата. С него ти унищожаваш вселената в края на творението; с него и аз ще съм способен да сразявам ракшаси, данави, гандхарви, наги, духове и призраци. То ще ми позволи да побеждавам във всяка битка. Ще се сражавам срещу Бхишма, Дрона, Крипа и срещу сина на колесничаря, Карна.“

Шива отговори: „О, сине на Кунти, ще ти дам това оръжие. Ти си способен да го носиш, да го хвърляш и да го удържаш. Дори Индра, Яма, Кувера и Варуна не знаят мантрите за това оръжие — какво да говорим за някой човек. Но ти трябва да го насочваш единствено срещу небесни воини. Пашупата никога не бива да бъде използвано срещу по-слаби врагове, защото иначе може да унищожи цялото творение. Това оръжие се изстрелва с ум, очи, мантри или лък. Никое същество в трите свята, било то подвижно или неподвижно, не може да устои на мощта му.“

Тогава Арджуна се изкъпа, за да се пречисти, и се изправи пред Шива да чуе мантрите. Арджуна получи оръжието и то започна да му служи точно както служеше на Шива. Когато боговете видяха страховитото оръжие, изправено във въплътен облик край Арджуна, земята се разтресе и от всички страни задухаха ураганни ветрове. Хиляди раковини и тромпети затръбиха из небесата. Шива каза: „А сега иди на небето да получиш оръжията на Индра.“ После си замина заедно с Ума и спътниците си.

След като Шива си тръгна, Арджуна остана за няколко мига вгледан в небето, изпитвайки все още страхопочитание от случилото се. Бе видял главния сред полубоговете. Непознаваемият Шива го беше докоснал със собствените си ръце. Сега, когато вече притежаваше непобедимото му оръжие, Арджуна смяташе враговете си за сразени, а целите си за постигнати. Макар да не можеше да насочва Пашупата срещу хора, самата мисъл, че го владее, го караше да се чувства непобедим.

Докато Арджуна стоеше, потънал в мисли, пред него се появи Варуна, придружен от олицетворените реки, от много наги, сиддхи и други по-незначителни небесни същества. Кувера също бе там, с облик, сияен като чисто злато, седнал във великолепна колесница и придружен от безброй якши. Те стояха пред Арджуна, озарявайки всичко наоколо със сиянието на телата си. Арджуна видя в небосвода и бога на справедливостта, Ямараджа, приближаващ на колесницата си с боздуган в ръка, а от двете му страни стояха олицетворените Смърт и Време.

Върху недалечното планинско било Арджуна видя Индра и неговата царица Сачи, седнали на гърба на божествения слон Айравата, наподобяващи изгряващата зора. Бял сенник бе разтворен над главите им; те бяха заобиколени от гандхарви и риши, които ги възпяваха с ведически химни.

Арджуна изрече многобройни молитви във възхвала на боговете и им поднесе плодове и вода. Докато той стоеше изумен, Ямараджа заговори с глас, дълбок като тътена на есенен дъждовен облак: „Виж, Арджуна, как всички Локапала — защитниците на света — са се събрали тук. Ще ти дадем божествени очи. О, безгрешни, ти някога бе мъдрецът Нара. По молба на Брахма, сега си се родил сред смъртните. Ти ще сразиш в бой могъщия Бхишма и много други велики воини, начело с Дрона. Враговете на боговете — дайтите и данавите — са се преродили в света на хората. Всички те ще бъдат избити в голяма битка, в която ти ще имаш централната роля. Славата ти на земята ще е вечна.“

Ямараджа поднесе личното си оръжие — небесен боздуган — на Арджуна. Пандава го прие заедно с мантрите за хвърлянето и оттеглянето му. След това Варуна му даде небесните примки Нагапаша. Арджуна получи също и оръжието на Кувера, Антардхана, способно да замае и отнеме съзнанието дори на могъщите асури. После заговори Индра: „О, победителю на врагове, ти ще извършиш велики подвизи за боговете. Сега трябва да се изкачиш на небето. Там ще ти дам собственото си оръжие, както и други непобедими астри, принадлежащи на боговете. Колесницата ми, водена от моя слуга Матали, скоро ще те възнесе дотам.“

Тогава Локапалите изчезнаха, оставяйки Арджуна сам. Като вдигна поглед нагоре, той видя в небесата нещо, което сякаш беше второ слънце с всенарастващ блясък. С усилването на сиянието всичко наоколо се разтресе. Арджуна внезапно разбра, че това бе колесницата на Индра, спускаща се на земята. Тя бе огромна, теглена от десет хиляди небесни коне в зеленикави и златисти оттенъци. Матали, в златна броня, държеше юздите. Когато колесницата наближи, Арджуна видя в нея безброй мечове и боздугани, както и всякакви други оръжия. Секири, острия, пики и копия — всевъзможни по видове и размери — бяха поставени навсякъде по пода ѝ. Небесни гръмотевици и проблясващи мълнии искряха от всички страни. Свирепи наги с огромни тела и пламтящи усти седяха в колесницата край огромни сребърни оръдия, снабдени с колела, способни да изстрелват небесни снаряди на огромно разстояние.

Арджуна видя тъмносиния флаг на Индра, Вайджаянта, изправен насред колесницата, прав като бамбук и висок като палма. Когато колесницата спря, Матали дойде пред Арджуна и като му се поклони ниско, каза: „О, щастливецо, дадена ми е заповедта да те откарам при Шакра. Баща ти, заобиколен от богове, риши, гандхарви и апсари, желае да те види в небесата. Шива ми нареди същото. Качи се на колесницата и ела в небесните селения.“

Арджуна отново се изкъпа, за да се пречисти, а после поднесе молитви към планината Мандара: „О, Царю сред планините, ти си убежище за праведните светци, копнеещи да постигнат небесата. Ти ме подслони и аз живях щастливо тук. Поднасям ти благодарностите си и се сбогувам с теб.“ После Матали поведе Арджуна по кристалната стълба, водеща нагоре към колесницата.

Матали подкара жребците, които понесоха колесницата с бързината на ума високо в небето. Навлизайки в небесните селения, Арджуна видя хиляди колесници, на които препускаха сияйни същества с неизразима красота. Видя царе и воини, убити в бой и придобили сияен небесен облик. Докато пътуваха по пътищата на боговете, Арджуна видя и сиддхи, чарани, риши, гухаки и апсари. Цялата област блестеше от светлината, породена от аскетичните заслуги на тези същества. Смаяният Арджуна попита кои са те. Колесничарят отговори: „Това са благочестиви хора, о, сине на Кунти, постигнали небесните сфери. Ти си виждал сияйните им обители от земята като звезди по небесната твърд.“

Колесницата премина през портите на планетата на Индра, където Арджуна видя Айравата, огромния бял слон с четири бивни, наподобяващ планината Кайлаша с четирите ѝ била. Пресичайки божествените сфери, предназначени за праведниците, извършвали велики жертвоприношения и аскетизъм, те най-сетне пристигнаха в Амаравати, престолния град на Индра.

Арджуна разглеждаше с широко отворени очи изумителния град. Цветя от всички сезони цъфтяха едновременно, наоколо растяха гори от свещени дървета. Ароматен вятър повяваше златистите им листа, създавайки водопади от лъчиста светлина. Неизброими дворци и сгради се издигаха в далечината. Арджуна видя прочутите градини Нандана, в които боговете се забавляват и танцуват с апсарите.

„Онези, които напускат битка в бягство, никога не ще съзрат тези земи — каза Матали, виждайки смайването на Арджуна. — Нито пък ще ги достигнат онези, които са порочни, които не извършват жертви, които не се въздържат от алкохол и месо, които не са се къпали в свещените реки, нито са раздавали милостиня на брамините.“

Докато преминаваха през града, Арджуна видя небесни колесници, летящи по волята на пътниците си. Гандхарви и апсари възпяваха славата му. Той дочу звуците на небесна музика и хиляди раковини и барабани. Арджуна влезе във величествената съвещателна зала на Индра и видя там садхиите, Марутите, вишвадевите и двамата Ашвини. Срещна Адитите, Васу, Рудрите и многото царствени светци начело с цар Дилипа. Нарада Риши също бе там, както и предводителят на гандхарвите, Тумбару.

След като поднесе почитанията си на събралите се личности, Арджуна се приближи към баща си, царя на боговете. Индра седеше под белия си сенник, където му вееха с благоуханни чамари със златни дръжки. Възвишени брамини го възпяваха с химни от Риг и Яджур Веда, а гандхарви и чарани свиреха на всевъзможни божествени инструменти, за да го радват.

Арджуна се поклони пред Индра, който слезе от трона си и го прегърна. Хилядоокият полубог хвана Арджуна за ръката и го поведе по златните стъпала обратно към обсипания си със скъпоценности трон. След това покани сина си да седне заедно с него на същия престол, където Арджуна засия като втори Индра. С благоуханната си ръка, небесният цар с нежност разроши косите на Арджуна, потупвайки и потривайки от обич ръцете му, които наподобяваха златни колони. Индра не сваляше поглед от лицето на своя син. Седнали заедно на трона, Арджуна и баща му изглеждаха като слънцето и луната в ясното небе.

Индра даде на Арджуна божествени очи, с които да види дивната красота на Амаравати. Градът бе неописуем във великолепието си. Пандава гледаше неизброимите сияйни риши, които седяха и рецитираха свещени текстове от Ведите. Групи гандхарви, водени от Тумбару, пееха химни с гласове, завладяващи ума. Апсарите танцуваха изящни танци, изпълнени с жестове и коси погледи, а гърдите и широките им бедра се поклащаха ритмично.

Небесни обитатели поднесоха на Арджуна свещената аргхя и измиха краката му. По заповед на Индра след това въведоха Арджуна в двореца, където той заживя. Индра го учеше как да използва небесните оръжия, и особено непобедимата гръмотевица Ваджра, както и могъщите мълниеносни светкавици.

Въпреки че живееше сред разкош и изобилие, Арджуна не можеше да забрави братята си в гората и копнееше да се завърне при тях. Когато и да си помислеше за братята си, той си припомняше и обстоятелствата, които ги бяха принудили да отидат в гората, припомняше си също Шакуни, Духшасана, Дурьодхана и Карна. Арджуна не намираше покой. Докато получаваше едно след друго могъщите оръжия, той мислеше единствено за неизбежната битка, която предстоеше в бъдеще. Сега вече никой не можеше да му се противопостави. Тези зли хора щяха да бъдат наказани. Драупади щеше да бъде отмъстена, а царството на Юдхищхира — върнато.

Когато Арджуна стана умел в използването на всички оръжия, Индра му каза: „А сега иди при своя приятел Читрасена, за да се научиш да пееш и да танцуваш от него. Той може да ти преподаде такава музика, каквато не съществува в света на хората и е позната само на гандхарвите. Това познание ще ти бъде от полза в бъдеще.“

Така Арджуна изучи изкуствата на гандхарвите. Пандава не знаеше защо Индра поиска от него да получи тези умения, но бе сигурен, че богът е видял с божествения си взор това, което предстои, и че подобно знание ще му бъде нужно.

Арджуна прекара в Амаравати пет години, мислейки непрестанно за братята си. Когато наближи времето да си замине, Индра повика Читрасена и му каза насаме: „О, предводителю на гандхарвите, видях Арджуна да поглежда Урваши. Иди при нея и я убеди да удовлетвори Пандава с цялата си женствена изящност и способности. Така както му преподаде всички музикални изкуства, така сега трябва да го научиш на изкуството да общува с жени.“

Читрасена отговори: „Така да бъде.“ Той незабавно отиде при Урваши и ѝ описа многото добродетелни качества на Арджуна: „О, изящна с красиви бедра, знай, че идвам по заповед на Индра да ти поискам услуга. Сега сред нас на небето живее човек, известен сред хората с милосърдието, добротата, красотата, себевладеенето и верността към обетите си. Той е прочут със силата и храбростта си и е уважаван от благочестивите. Надарен е освен това с благороден ум и характер и притежава огромна енергия. Този могъщ герой е опрощаващ и лишен от злоба. Познава всички Веди с различните им подразделения, предан е на по-старшите, никога не се хвали, внимателен е дори в най-малките детайли и винаги закриля онези, които зависят от него. Името му е Арджуна и баща му Индра го доведе на небето. О, благословена, Арджуна сякаш е предразположен към теб. Моля те, иди при него и му позволи да те има.“

Урваши радостно отговори: „Като слушам за добродетелите на Арджуна, нима мога да не изпитам привличане? При мисълта за този герой, аз вече съм пронизана от бога на любовта. О, Читрасена, ти отиди където желаеш, аз ще отида при него.“

След като постигна успех в мисията си, гандхарвът си тръгна, а Урваши започна да се приготвя за срещата с Арджуна. Изкъпа се и разтри тялото си с уханни парфюми. Облече се в дрехи от изящна прозрачна коприна и се украси със златни накити, скъпоценности и ароматни гирлянди от пъстри цветя. Потънала в мисли за Арджуна, апсарата усещаше сърцето си пронизано от стрелите на Купидон. Пламнала от желание, тя си представяше как лежи с Арджуна на широко легло, застлано със свила.

Когато луната започна да изгрява, прекрасната Урваши пое към жилището на Арджуна. Докато вървеше, дългите ѝ черни плитки, в които бе закичила цветя, се полюшваха около красивото ѝ бяло лице. Двете ѝ изящно заоблени гърди, украсени с нанизи от бисери и диаманти и намазани с уханен сандалов балсам, се поклащаха, докато минаваше през градините. Високите ѝ обли бедра, покрити с тънка дреха и украсени със златни верижки, се движеха грациозно. Гривните със златисти звънчета около глезените ѝ нежно звънтяха. Тя засрамваше с красотата си пълната луна и бе напълно способна да разруши обетите на велики аскети. Развеселена от ликьора, който бе пийнала и преливаща от желание, тя хвърляше коси погледи край себе си и така изглеждаше дори още по-изкусителна. Като я видяха да минава, сиддхите и чараните решиха, че това е най-красивата гледка в рая. Тя скоро стигна пред вратата на Арджуна и му изпрати вест по пазача.

Арджуна незабавно я покани вътре, притеснен, че апсарата е дошла да го посети посред нощ. Виждайки несравнимата ѝ красота, той затвори очи от скромност. Арджуна я почете като по-старша и каза: „О, най-прекрасна сред апсарите, покланям се пред теб. Какво ще ми заповядаш? Аз съм твой слуга.“

Чувайки думите му, Урваши много се зарадва. Гласът ѝ прозвуча като звънливи камбанки: „О, най-добър сред хората, ще ти кажа какво ме доведе тук. Когато ти дойде на небето, имаше огромно събиране, на което празнувахме пристигането ти. Присъстваха всички богове и небесни обитатели, а ти бе седнал до Индра. Тогава ти ме видя, танцуваща сред най-красивите апсари. Погледът ти се задържа на мен за няколко мига и Индра е забелязал вниманието ти, затова ме изпрати тук чрез Читрасена. Дойдох да ти служа, принце. Добродетелите ти откраднаха сърцето ми и аз съм във властта на Камадева. Това е моето желание: нека те имам тази нощ.“

Арджуна на мига покри ушите си от срам: „О, благословена, о, най-прекрасна, не подобава да те чувам да изговаряш такива думи. Ти си жена на по-старши от мен. Богиньо, ти за мен си също като славната Кунти или красивата Сачи, съпругата на Индра. Не се съмнявай в това, което ти казвам. О, сладкоусмихната, аз наистина се взирах в теб, но не поради желание. Имаше съвсем друга причина.“

Арджуна бе чувал за Урваши у дома на земята. Преди хиляди години тя бе станала съпруга на Пурурава, един от прадедите на Арджуна. Именно нейният син бе праотец на династията на Арджуна. Арджуна обясни на Урваши, че по тази причина за него е немислимо да я направи своя любовница. „О, благословена, когато се взирах в теб, аз просто бях смаян, че виждам майката на династията си. Не бива да имаш към мен никакви други чувства, освен като към син.“

Урваши се усмихна: „О, сине на Индра, ние, обитателите на небесните сфери, не сме оковани от човешкия морал. Не бива да гледаш на мен като на по-старша. Аз съм се забавлявала и с други синове и внуци на династията Пуру, без да върша грях. Бъди благосклонен към мен. Изгарям от желание да ти се отдам. Не ме отблъсквай, защото добродетелните хора не постъпват така.“

Но Арджуна бе неспособен да промени отношението си: „О, прекрасна, чуй какво ще ти кажа и нека и четирите посоки, и всички небесни обитатели чуят думите ми. За мен ти не се различаваш от Кунти, Мадри и Сачи. Скланям глава пред теб като пред моя майка. Моля те, закриляй ме като свой син.“

След тези думи на Арджуна Урваши разбра, че той е непоколебим в решението си. Отблъсната и оскърбена, тя се разгневи и със свъсени вежди и разтреперани устни извика: „Щом обиждаш жена, дошла по заповед на баща ти и по собствено желание — жена, пронизана от стрелите на Купидон — проклинам те да загубиш мъжествеността си и да живееш като танцьор в компанията на жени. О, Арджуна, ти ще станеш евнух и никой няма да те уважава.“

Като произнесе това, Урваши се обърна и си тръгна от Арджуна.

Арджуна се замисли внимателно. Несъмнено Индра знаеше, че ще се случи така. Защо тогава бе помолил Читрасена да изпрати Урваши? Арджуна веднага отиде при Читрасена и му разказа какво се бе случило, като не спираше да споменава за проклятието. Тогава Читрасена посети Индра, за да му опише ситуацията, а Индра повика Арджуна и му каза насаме:

„О, най-добър сред хората, Кунти е най-прославената майка, понеже ти си неин син. Ти надмина дори мъдреците със своето себевладеене и търпение. Не се тревожи. Проклятието на Урваши ще бъде за твое добро и ще се окаже полезно. Нали трябва да прекарате последната година на изгнанието си, без да бъдете разпознати от никого? Именно тогава ще се сбъдне проклятието на Урваши и никой няма да те познае, живеещ като евнух. Само една година ще си лишен от мъжествеността си и ще си я възвърнеш, щом изтече този срок.“

Арджуна се успокои и престана да мисли за проклятието, като продължи да живее щастливо на небето заедно с баща си и Читрасена.