37

Вестта за смъртта на Кичака се разпространи от царство в царство. Всички бяха смаяни от загадъчното му убийство и от последвалата смърт на стоте му придружители. Шпионите, разпратени от Дурьодхана, се върнаха в царския двор в Хастинапура и разказаха всичко, което бяха видели и чули. След като съобщиха на Кауравите, че не са открили и следа от Пандавите, те им споменаха за смъртта на Кичака. Тази новина зарадва Куру. Кичака бе постоянен проблем за тях. Той често нападаше съседните царства и разгромяваше армиите им. Много пъти васалните царе се обръщаха към Кауравите с молба да ги защитят от Кичака. Сега най-накрая и той, и генералите му бяха мъртви, навярно избити от невидими гандхарви.

Дурьодхана обмисляше новините. Оставаха по-малко от две седмици от изгнанието на Пандавите. Въпреки че бе изпратил хиляди шпиони, никой не бе успял да ги открие. Пандавите добре се бяха скрили — ако изобщо бяха живи.

Принцът свика съветниците си и каза: „Организирайте едно последно издирване на Пандавите. Нека най-добрите ни хора претърсят всеки град и село. Ако тези герои са все още живи, сме изправени пред страшна опасност. Очаквам ги да излязат от изгнание, придружени от войските си. Трябва да ги открием, преди това да се е случило, и да ги изпратим обратно в горите.“

Духшасана кимна: „Трябва да вложим цялото си старание да намерим Пандавите, но се съмнявам, че ще успеем. Вече претърсихме всички градове и села. Те или са измрели, или са прекосили океана. Смятам, че са си отишли завинаги. Не мисля, че трябва да се страхуваме от тях.“

Когато Духшасана седна, Дрона се изправи и каза: „Хора като Пандавите никога не загиват. Те са храбри, съобразителни, интелигентни, себеовладяни, праведни, признателни и привързани към спазването на обети. Юдхищхира е добродетелен и няма врагове. Той е техният водач. Те търпеливо чакат деня, в който ще могат да се завърнат и да сложат край на нещастията си. Такова е моето мнение. О, Дурьодхана, ще видиш Пандавите в края на тяхното изгнание, не преди това. Не си пилей силите да ги търсиш. Вместо това би трябвало да им устроиш посрещане и да им върнеш царството.“

Бхишма приветства думите на Дрона. Старият Куру жадуваше отново да види синовете на Панду. Срокът на изгнанието им минаваше бавно за него. Чувството за вина, че не бе попречил на Дурьодхана да ги прогони, го изгаряше ден и нощ. Болката от спомена за насилието над Драупади бе особено нетърпима. Бхишма се чувстваше безпомощен. Дхритаращра не слушаше съветите му и Дурьодхана бе оставен да върши каквото иска. Сега най-после Пандавите щяха да се завърнат; те несъмнено бяха изстрадали достатъчно. Може би имаше начин царят да бъде убеден да им върне царството. Както пълната луна се издига от изток, така се изправи и Бхишма в белите си свилени дрехи и се обърна към събранието:

„Напълно съм съгласен с Дрона. Благочестивите Пандави, напътствани от брамините и винаги стъпващи по пътя на праведността, не могат да загинат. Те, чийто приятел е непогрешимият и всесилен Кришна, не могат да пострадат от беда. Душата на Юдхищхира е толкова чиста, че той би могъл да изпепели враговете си само с поглед. Трябва внимателно да обмислим как да се отнесем с тях сега, след като изгнанието им приключва. Несъмнено е подло да ги издирваме. Моята позиция е различна. Изслушайте ме внимателно, защото ще говоря за наше добро. Един съветник трябва винаги да казва благотворната истина и да не говори нищо пагубно.“

Бхишма огледа присъстващите в съвещателната зала на Куру. Най-отпред седеше Дхритаращра, а отстрани на него Видура, Дрона, Крипа, Бахлика и самият той. Дурьодхана и братята му седяха отдясно на царя, заедно с Карна и Шакуни. В събранието имаше и други царе и всички го гледаха внимателно, докато говореше. Въпреки че бе добре известно колко сърдечно обича той Пандавите, присъстващите царе знаеха, че той никога не би си позволил пристрастие. Първата му мисъл винаги бе благополучието на цялата династия Куру и той се отнасяше равноправно към всички, като им желаеше доброто. Поставяйки длан върху златната ножница на меча си, Бхишма продължи:

„Относно това къде се намират Пандавите, ще ви кажа къде да ги намерите. Потърсете място, където няма беди и нещастия. Там, където обитава праведният Юдхищхира, ще цари атмосфера на мир и сигурност. Хората ще са разположени към милосърдие и ще са щедри, смирени и скромни. Те с радост ще изпълняват съответните си задължения и ще имат наклонност към набожност, истина и чистота. Ще чуете да се пеят ведически химни и ще видите да се извършват жертвоприношения. Облаците ще изливат обилно дъжд, а земята ще бъде плодородна. Навсякъде ще се виждат признаци на благополучие и никой няма да е нещастен. Истината е, че мястото, където живее Юдхищхира, ще е като рая. Като знаете всичко това, о, Куру, помислете какво е правилно да направим. По мое мнение трябва да изоставим жалките си опити да ги открием, само и само за да ги изпратим отново в гората. Нека приветстваме завръщането им и да им върнем бащиното царство.“

Бхишма седна сред одобрителните възгласи на Дрона, Видура и Крипа, който сам стана от мястото си и каза: „Онова, което каза старият Бхишма, несъмнено бе правилно и бе единствено за наше добро. Думите му са разумни, истинни и в съответствие с писанията. Връщането на царството на Пандавите със сигурност е най-мъдрият курс на действие.“

Поглеждайки към Дурьодхана и братята му, Крипа каза: „Но ако не пожелаем да следваме този курс, тогава по-добре да се подготвим за война. Когато тези могъщи герои се завърнат, те ще бъдат пълни с енергия и аскетична сила. Затова помислете как да увеличите собствените си сили. Потърсете съюзници, сключете договори. Съберете огромна, непобедима армия. Откажете ли да върнете на Пандавите дължимото, тогава сме изправени пред най-страшната опасност.“

Дурьодхана седеше замислен. Крипа бе прав. Ако не върнеше на Пандавите царството им, без съмнение щеше да има война. Но той нямаше намерение да го връща. Войната бе неизбежна — освен ако не успееха да ги открият преди това и отново не ги изпратеха в изгнание. Кауравският принц обмисляше внимателно. Вестта за Кичака го бе заинтригувала. Той привидно бе убит от петимата съпрузи-гандхарви на една жена. Съвпадението с Пандавите бе почти невероятно, особено след като само няколко воини бяха способни да убият Кичака в ръкопашен двубой: Баларама, Шаля, Карна и Бхима. Нямаше как да е някой от първите трима, защото каква причина биха имали те да ходят във Вирата и да убиват Кичака тайно? Той бе обезобразен до неузнаваемост през нощта. Това подозрително много приличаше на извършено от Бхима. А на него би му се наложило да го направи тайно. Нещата се подреждаха. Кичака бе опитал да насили жена, която имаше петима съпрузи, и бе убит по начин, който безпогрешно носеше отпечатъка на Бхима.

Докато Дурьодхана разсъждаваше, царят на тригартите, Сушарма, се възползва от мълчанието и каза: „О, Каурави, ако искате силата ви да нарасне, можете да започнете със завладяването на Вирата. Сега Вирата остана без Кичака, а войниците му са дребна грижа. Да отидем и да завладеем царството на цар Вирата! Като го покорите, ще увеличите както богатството, така и армията си, присъединявайки войските му. Ще доведа воините си да ви помогнат. Толкова много пъти тригартите са били побеждавани от Кичака. Сега е време да си отмъстим на матсите!“

Дурьодхана почувства, че боговете — или навярно данавите — му отговарят. Ако отидеха във Вирата, може би щяха да открият Пандавите. А дори и да не бяха там, нямаше да изгубят нищо. Все щяха да спечелят, завладявайки царството. Принцът се изправи и започна да дава заповеди: „Предложението на Сушарма е много добро. Незабавно потегляме за Матся. Армията да е готова за заминаване веднага. Както сам предложи, Сушарма ще ни придружи с войската си.“

Дурьодхана се разпореди заминаването да е още на следващия ден. Той нареди на Сушарма да тръгне напред и да нахлуе в страната, отвличайки стадата на Вирата. Дурьодхана щеше да го последва с армията си и да атакува столицата. Докато останалите старейшини на Куру седяха и мълчаха, Дхритаращра даде одобрението си и подготовката започна.

След смъртта на Кичака народът на Вирата бе обхванат от паника. Макар Кичака да бе безмилостен, той бе също така достатъчно могъщ, за да ги защитава. Сега те бяха останали без закрила. Бяха уязвими и някой войнствен монарх можеше да ги покори. Отчаяно търсейки с кого да замести Кичака, царят преценяваше между Канка, Валлабха, Тантрипала и Грантхика. Струваше му се, че всеки от тях би могъл да води армията му в защита на матсите.

Не мина много време и на Вирата се удаде възможност да провери преценката си. Една сутрин, докато седеше в двора, вътре се втурна отчаян пастир и извика: „Тригартите ни нападат и крадат добитъка ни, Царю! Бързо ела да го спасиш!“

Царят незабавно започна да издава заповеди за събиране на войската. Нареди да донесат оръжията и ризницата му, и се приготви да поведе армията си. Четиримата му сина го заобиколиха, също готови за битка. За съвсем кратко време стотици други могъщи воини се събраха в двореца. Вън от съвещателната зала, огромната армия на матсите препълваше улиците, готова да потегли. Колесниците, слоновете, конете и пехотата създаваха грохот, наподобяващ рева на океана.

По-младият брат на Вирата, Шатаника, стоеше край царя, който му каза: „Не се съмнявам, че Канка, Валлабха, Тантрипала и Грантхика ще се бият. Дайте им ризници и колесници, украсени с флагове. Не вярвам мъже като тях, надарени с тела като планини и с ръце като хоботи на слонове, да не се включат в битката.“

Вирата неспокойно излезе от съвещателната зала, за да подреди войската, а Шатаника нареди да докарат колесници за Пандавите. Когато и четиримата се изправиха пред него, той им подари брони и оръжия, и им заповяда да се сражават. Оживени от мисълта за битката, Пандавите си избраха ризници според размера си и ги облякоха. После се качиха на колесниците и се понесоха извън града след царя.

Владетелят на Матся се спусна в битката на огромната си колесница, заобиколен от синовете си и от Пандавите. В полираната си броня, украсена със стотици слънца и очи, царят сияеше като слънцето сред планетите. След тях идваха хиляда разярени слонове. Осем хиляди воини на колесници и шейсет хилядна конница препускаше с извадени оръжия, надавайки ужасяващи бойни викове. Цялата армия приличаше на купища облаци с просвяткващи мълнии, носещи се над земята.

Тригартите все още обграждаха огромното стадо добитък, когато матсите ги атакуваха. Бързо отвеждайки кравите на защитено място, воините на Тригарта посрещнаха нападението. Последва свирепа битка на пасбището. Докато разярените воини се избиваха, сражението напомняше онова, което се бе случило между боговете и демоните. Над бойното поле се вдигна гъст облак прах, който обви всичко и замъгли следобедното слънце. Порои от стрели свистяха из въздуха и сражаващите се падаха с хиляди. Крещящите воини се посичаха един друг с мечовете и секирите си.

Когато кръвта на убитите напои прахта, облакът слегна. Глави, украсени с шлемове и обеци, се търкаляха по земята. Мускулести ръце, чиито длани в ръкавици още стискаха оръжията, лежаха на земята като змии. Разбити колесници и разкъсани брони бяха разхвърляни навсякъде. Спускащите се лешояди започнаха да разкъсват труповете на мъртвите воини, а към полесражението се запромъкваха чакали.

Яздейки на златната си колесница, Сушарма се приближи към Вирата и изкрещя предизвикателството си. Той на мига изстреля сто мощни стрели, които се удряха в бронята на Вирата и падаха на земята. Ревейки като побеснели бикове, двамата царе закръжиха един около друг с вдигнати оръжия. Те пускаха порои от стрели като облаци, изливащи неспирен дъжд. Като го видяха да се сражава с царя на Матся, двамата братя на Сушарма му се притекоха на помощ. С добре насочени стрели, те убиха четирите коня на Вирата и колесничаря му. После избиха воините, които го защитаваха от двете му страни и отзад. Сушарма скочи от колесницата си с вдигнат меч, нахвърли се върху Вирата и заедно с братята си го залови в плен.

Юдхищхира видя да отвеждат Вирата на колесницата на Сушарма. Той бързо се приближи към Бхима и му извика: „Царят на Матся е пленен, а армията му е сразена. Ние живяхме в мир в царството му през цялата последна година и сме му длъжници. Бхима, спаси Вирата и изплати нашия дълг. После ще обърнем тригартите в бягство.“

Очите на Бхима заблестяха при мисълта за битка. Той бе очаквал заповедта на Юдхищхира, преди да се впусне в боя. „Така да бъде — отговори. — Виж храбростта ми! Ще сграбча онова грамадно дърво ето там, вместо боздуган, и ще разпръсна цялата армия на тригартите.“

Бхима се приближи до огромното дърво наблизо, но Юдхищхира го възпря: „О, принце, не бъди така импулсивен. Ако изкорениш това дърво и извършиш нечовешки подвизи, воините ще се смаят и ще кажат: „Това несъмнено е Бхима.“ Избери си някакво друго оръжие, за да не те разпознаят. Иди с колесницата си, а близнаците ще охраняват колелата ѝ. Спасете царя!“

Бхима препусна на колесницата си право срещу Сушарма, който се отдалечаваше с пленения цар. Накула и Сахадева яздеха от двете му страни, врязвайки се във вражеските сили. Като приближи към Сушарма, Бхима се провикна: „Чакай! Обърни се и се бий! Сега ще видиш могъществото на ръцете ми, когато те поваля заедно с всичките ти воини.“

Бхима изстреля неспирен порой от стрели и Сушарма се обърна да го пресрещне. Когато царят на Тригарта видя мощния Бхима с близнаците от двете му страни, стори му се, че сякаш самият Ямараджа, придружаван от Смъртта и Времето, се бе втурнал в битката. Заедно със синовете и генералите си той се опита да устои на атаката на Пандавите, но стотици паднаха избити. Колесниците бяха разтрошени, а слоновете убити. Конете падаха заедно с ездачите си като дървета, съборени от буря. Могъщите стрели на Пандавите летяха на облаци из редиците на Сушарма и причиняваха опустошение. Бхима скочи от колесницата си и вършееше наоколо, размахвайки боздугана си и жънейки пехотата като царевична нива.

Като видя цялото това опустошение, Сушарма бе смаян. Тези трима воини щяха да ги унищожат до крак. Той обтегна тетивата на своя лък чак до ухото си и започна да изстрелва дългите си стоманени стрели по ревящите Пандави. Бхима парираше точните му стрели с боздугана си, а близнаците — с мечовете си. Окуражени от храбростта на Пандавите, остатъците от армията на Вирата се прегрупираха и се втурнаха отново в битката. Юдхищхира яздеше начело, обтягайки големия си лък. С острите си стрели най-големият Пандава безпогрешно изпращаше хиляди тригартски воини в обителта на смъртта. Бхима се бе върнал на колесницата си и се сражаваше редом с брат си, избивайки други седем хиляди. Накула и Сахадева, съсредоточили усилията си да защитават по-големите си братя, убиха още хиляда смели воини.

Сушарма започна да се оттегля, а Бхима бързо се втурна след него. Той уби четирите му коня и го принуди да спре. Възползвайки се от възможността, Вирата грабна един боздуган и скочи от колесницата. Старият цар на Матся започна да се сражава с войските на Сушарма, въртейки боздугана си и танцувайки като младеж. Сушарма също скочи от колесницата и побягна, докато Бхима викаше след него: „Стой! Нима подобава на герой да бяга така? Къде е смелостта, с която реши да откраднеш стадата на Вирата? Защо изоставяш воините си?“

Предизвикан, Сушарма се обърна към Бхима: „Ела и се бий!“ — провикна се той, замахвайки заплашително с железния си ятаган.

Бхима скочи и се понесе към крещящия Сушарма като лъв, връхлитащ елен. Без дори да забелязва ударите му, Бхима го сграбчи за косата и го блъсна на земята. Вдигайки го отново, той му удари няколко силни юмрука. Сушарма се свлече задъхан в прахта. Бхима постави коляно на гърдите му и го заудря с юмруци в главата. Сушарма изгуби съзнание и Бхима го завлече на колесницата си. После отнесе безчувствения цар на Тригарта пред Вирата и каза: „Виж този грешник, когото плених. Несъмнено той не заслужава да живее.“

Царят отговори: „Освободи този окаяник.“

Бхима изправи идващия в съзнание Сушарма на крака и му изръмжа през зъби: „Въпреки че трябва да те убия за кражбата на кравите, ще те освободя. Според закона на кшатриите сега ти си роб на Вирата. Трябва да обявяваш това, където и да отидеш. Единствено ако се съгласиш с това условие, ще ти бъде позволено да живееш. Сега се махай и не върши друг път подобни безразсъдни действия.“

Сушарма наведе ниско глава и слезе от колесницата. Той се поклони пред Вирата и си тръгна, отвеждайки след себе си онова, което бе оцеляло от армията му.

Матсите ликуваха. Без все още да знаят самоличността им, те наобиколиха Пандавите и ги възславяха. Вирата каза: „Герои, днес вие четиримата ме спасихте. Цялото богатство на това царство е ваше, колкото е и мое. Ще ви даря богато украсени жени и купища скъпоценности. Кажете ми какво желаете и то ще е ваше. Станете дори владетели на царството ми. Какво повече мога да кажа?“

Юдхищхира смирено отговори: „О, Царю, благодарим за думите ти, но на нас ни стига, че си вън от опасност.“

„Ела — каза Вирата. — Ще те провъзглася за цар на матсите. Как бих могъл да царувам във величественото ти присъствие? Единствено благодарение на теб ще мога днес да видя отново царството и близките си.“

Юдхищхира вдигна ръце в уважение: „Не можем да управляваме Матся. Умоляваме те да ни простиш. О, Царю, ти си този, който трябва да продължи да царува в това царство на мира и щастието. Изпрати вестоносци в столицата да съобщят за победата ти. Спазвайки обичая на победителите, трябва да прекараме тази нощ на бойното поле.“

Вирата се обърна към министрите си и им нареди да отнесат вестта за победата в града: „Нека жени и куртизанки, украсени с накити и носещи музикални инструменти, дойдат да забавляват войските“, каза той радостно. Министрите заминаха веднага, а воините се приготвиха да прекарат нощта на полесражението.