38

Призори на следващия ден армията на Кауравите пристигна в покрайнините на столицата, но от другата страна на битката с тригартите. Като видяха пасящите там стада крави, те незабавно ги обградиха. Ужасените пастири, видели знамената на Кауравите, се втурнаха в града и изтичаха в царския дворец, молейки за закрила. Най-големият син на Вирата, Бхуминджая, седеше на царския трон в отсъствието на баща си. Водачът на пастирите се изправи пред него и каза: „О, могъщи принце, ние зависим единствено от теб. Властните Каурави начело с Дурьодхана отвеждат стадата ни. Защити честта на династията ни. Царят винаги е възхвалявал героизма и силата ти. Ти си най-голямата подкрепа за царството. Подобен си на самия Арджуна. Умоляваме те да ни спасиш.“

Като чу да се обръщат така към него пред дамите в двореца, Бхуминджая горделиво отговори: „Несъмнено днес ще проява ловкостта на лъка си, но ми е нужен умел колесничар. Личният ми колесничар наскоро бе убит и никой не го е заместил. Намерете най-добрия сред хората, който да управлява конете ми, и ще поднеса ужасяваща битка на надменните Каурави. Врязвайки се в армията им от слонове, колесници и конници, аз ще ги унищожа. След като всея ужас в сърцата на Дурьодхана, Бхишма, Карна и Крипа, ще върна обратно кравите. Всички Куру ще бъдат свидетели на храбростта ми и ще се чудят не е ли това самият Арджуна, който се сражава с тях.“

Високомерните думи на принца обиколиха двореца и скоро стигнаха до Арджуна. Зарадван от възможността да се изправи срещу Дурьодхана, той отиде при Драупади и ѝ каза: „Иди веднага при принца и му кажи, че Бриханнала преди е бил колесничар на Арджуна. О, принцесо с тънка снага, убеди го да ми позволи да карам колесницата му в боя срещу Куру.“

Драупади отиде право в съвещателната зала, където завари Бхуминджая още да се хвали с храбростта си. Като не можеше да издържа вече постоянните му сравнения с Арджуна, тя пристъпи напред и каза: „Красивият млад мъж, който прилича на слон и е познат под името Бриханнала, навремето бе колесничар на Арджуна. Той е ученик на Партха и сам е могъщ стрелец с лък. Виждала съм го, докато живеех при Пандавите. Именно Бриханнала управляваше колесницата на Арджуна, когато той срази боговете в Кхандава. Истината е, че няма колесничар, равен на него.“

Бхуминджая я погледна изненадан: „Как мога да моля един евнух да управлява конете ми?“ — попита той.

„Накарай сестра си да го помоли, принце. Той несъмнено ще изпълни желанието ѝ. Не се колебай да го наемеш. Ако Бриханнала ти стане колесничар, със сигурност ще сразиш Кауравите и ще освободиш кравите.“

Все още изпълнен със съмнения, принцът се обърна към сестра си Уттара и каза: „Иди веднага и доведи Бриханнала.“

Дъщерята на Вирата кимна и излезе от двореца. Лотосооката принцеса бе красива като самата Лакшми с тънкия си кръст и заоблени гърди, украсени с перли. Тя се затича към залата за танци сред звъна на златните си накити. Като откри Арджуна, Уттара смирено се поклони пред него: „О, Бриханнала, Куру са откраднали кравите ни. Брат ми, изпълнен с героизъм, е готов да се изправи насреща им с лък в ръка, но му е нужен колесничар. Сайриндхри му каза, че ти преди си управлявал колесницата на Арджуна и че нямаш равен в уменията да овладяваш коне и да караш колесници. Затова, Бриханнала, стани колесничар на принца. Върви бързо! Няма време.“

Арджуна се усмихна: „Ще отида.“ Той веднага напусна двореца, следван от Уттара, както слонът е следван от слоницата.

Когато влезе в съвещателната зала, принцът се провикна: „А, Бриханнала, ето те и теб. Научих, че умееш да управляваш колесници. Както си карал колесницата на Арджуна срещу враговете му, така и днес трябва да караш моята срещу Куру.“

Арджуна се приближи към принца със сведен поглед, играейки си с дългата си плитка: „Какви умения имам аз, че да стана колесничар? Ако искаше песни и танци, тогава съм верният избор. Как мога да управлявам коне в бой?“

Принцът се вгледа в Бриханнала. Макар и евнух, той имаше снажно тяло и очевидно притежаваше голяма сила. Ръцете му, покрити отгоре до долу с гривни, приличаха на украсени с накити змии, а плещите му, обвити в бяла коприна, бяха широки като дворцови порти. Понеже имаше доверие в думите на сайриндхри, Бхуминджая отговори: „О, Бриханнала, какъвто и да си, управлявай днес колесницата ми. Нека предизвикаме злите Каурави на бойното поле.“

Принцът заповяда да донесат ризница за Арджуна. Сякаш искаше да стане за смях, Арджуна се опитваше да си я слага по всевъзможни неправилни начини. Правеше се на объркан и изпусна бронята със страшен трясък. Дворцовите дами се кикотеха, а Бхуминджая се приближи да му помогне да си сложи бляскавата ризница. После отведе Арджуна вън при колесницата си, на която се вееше флаг, изобразяващ лъв. Принцът се качи на нея, а бронята му ярко блестеше под утринното слънце. Арджуна зае мястото си отпред на колесницата и пое юздите. Дворцовите жени му завикаха: „Бриханнала, след като принцът победи Кауравите, вземи им красивите копринени шалове в знак на победа. Искаме тази коприна, за да обличаме куклите си.“

„Когато принцът победи Кауравите, без съмнение ще ви донеса много красиви платове“, обеща Арджуна, отмятайки назад коси.

Когато Бхуминджая бе готов да препусне в битката, брамините го благословиха: „Нека великата победа, която Арджуна спечели в Кхандава, постигне и теб днес, когато се изправиш срещу Куру“, казаха те и обиколиха колесницата с длани, обърнати навън.

Арджуна подкара конете и колесницата потегли с дълбок грохот. Украсени със златни огърлици и сребърни брони и направлявани от Арджуна, конете сякаш се понесоха из въздуха. Не след дълго колесницата излезе в полезрението на Кауравите и Арджуна я спря. Намираха се недалеч от мястото за кремации, където бяха скрити оръжията им. Принцът и Арджуна се взряха в далечината в армията на Куру. Тя приличаше на огромен океан или на гора от високи дървета, полюшвани от вятъра. Прахът от войската се бе вдигнал на гъст облак, покрил слънцето.

Бхуминджая се вцепени. Той никога не бе виждал толкова огромна армия. Косите му настръхнаха и той изпусна лъка си: „Как бих могъл да се бия срещу такъв враг? — извика принцът разтреперан. — Та дори боговете не могат да им излязат насреща. В армията на Куру има герои като Дрона, Бхишма, Карна, Крипа, Ашватхама и храбрия цар Дурьодхана. Като ги гледам дори само отдалеч, ме обзема ужас.“

Надавайки силни вопли, принцът заповяда на Арджуна да се връща в града: „Никак не е мъдро да се изправя срещу подобна армия. Баща ми го няма с войските ни и аз съм сам. Не съм упражнявал военните умения. Аз съм само едно момче. Не мога да победя такива велики воини. О, Бриханнала, препускай обратно към столицата.“

Арджуна се обърна лице в лице с ужасения Бхуминджая: „Защо усилваш радостта на враговете си, Принце? Пребледнял си от страх, преди още дори да си започнал да се биеш. И пред мъже, и пред жени ти на висок глас хвалеше храбростта си. Каза: „Ще сразя Кауравите и ще докарам обратно кравите.“ Това бяха смели думи. О, силноръки, как би могъл да се върнеш сега, без да си успял? Нали всички ще те осмеят. Що се отнася до мен самия, заради възхвалите на сайриндхри и по твоя заповед аз дойдох тук да победя тези Куру. Нямам намерение да се връщам, преди да осъществя целта си. Спри да се самосъжаляваш и нека се впуснем в битката.“

Бхуминджая стоеше и трепереше на колесницата: „Нека Куру ни отнемат богатствата. Нека мъжете и жените да ме осмиват. Нека кравите вървят където искат. Нека градът бъде опустошен. Колкото и да се страхувам от баща си, аз не мога да вляза в това сражение.“

Принцът скочи от колесницата и се затича обратно към столицата. Арджуна му извика: „Смелият кшатрия никога не бяга от бойното поле. По-добре да умре в бой, отколкото да избяга от страх.“

Бхуминджая не чуваше. Дългият му меч се люлееше насам-натам, докато тичаше, и той дори не се обърна да погледне назад. Арджуна скочи от колесницата и хукна след него.

Като забелязаха приближаващата колесница, Куру се бяха отправили към нея. Те видяха побягналия в ужас принц и някаква странна фигура, която го гонеше, с дълги плитки и бели копринени дрехи, развяващи се зад нея. Войниците се разсмяха и си казаха един на друг: „Кой е този човек, който прилича на евнух? Той е сякаш огън, скрит под пепел. Макар да се преструва на безполов, тялото му е като на мощен слон. Колко много прилича на Арджуна — същата глава, същата шия, същите подобни на боздугани ръце. И движенията му са същите като на Пандава.“

Кауравите се взираха в Бриханнала, докато той тичаше след принца. Ясно бе, че не е евнух. Това със сигурност бе преоблеченият Арджуна. Кой друг би се осмелил да се изправи сам срещу армията на Куру. Очевидно принцът на матсите се бе втурнал да се бие само от незрялост. Сякаш Арджуна се опитваше да го спре да не избяга. Воините наблюдаваха сцената, без да са напълно сигурни Арджуна ли виждат, или не.

Настигайки Бхуминджая, Арджуна го сграбчи. Принцът завика: „Пусни ме! О, Бриханнала, обърни колесницата. Само за живите има щастие и просперитет. Ако ме пуснеш, когато се върнем ще ти дам сто монети от чисто злато, осем блестящи диаманта вайдуря, превъзходна колесница, запрегната с най-добрите жребци, и десет опиянени слона.“

Арджуна не отговори нищо. Той просто завлече принца обратно при колесницата. После каза: „Щом не искаш да се биеш, нека си разменим местата. Ти управлявай конете, пък аз ще се сражавам с враговете. Под закрилата на ръцете ми можеш безстрашно да влезеш и сред най-страховитите кауравски войски. Защо си смутен, принце? Ти си най-добрият сред кшатриите и си велик герой. Заедно ще победим Куру и ще спасим кравите. Дръж юздите и да влизаме в боя.“

Бхуминджая още трепереше от ужас, но започна да събира кураж от решителността на Арджуна. Той седна в колесницата и пое юздите. Арджуна му каза да я закара под голямото дърво край крематориума. Той искаше да си вземе своя Гандива, преди да се изправи срещу Кауравите.

Когато колесницата пое, този път с Арджуна отзад, Куру започнаха да разговарят помежду си. Всички те подозираха, че така нареченият евнух действително е Арджуна. В присъствието на Дурьодхана, Бхишма и Карна, Дрона каза: „Виждам много лоши предзнаменования. Наоколо фучат силни ветрове, хвърляйки прах и чакъл в лицата на войниците ни. Небето е обвито в мрак, гъсти и тъмни облаци се събират над главите ни. Небесните ни оръжия сякаш ще изскочат от ножниците, конете ни проливат сълзи. Навсякъде грозно вият чакали. Всички тези знаци предвещават беда. Защитавайте себе си и внимателно подредете войската. Очаквайте страшна сеч и пазете кравите. Онзи велик воин с лък, в дрехите на евнух, несъмнено е Партха. О, герои, със сигурност онзи мъж в женски дрехи е Кирити, чиято колесница носи флаг с образа на Хануман, унищожителят на градините на Ланка. Изпълнен с негодувание след дългия си престой в гората, днес той ще всее опустошение в боя. Не виждам никой способен да му попречи да ни разгроми и да отведе обратно кравите.“

Докато Дрона говореше, Карна се разгневи: „Защо винаги ни подценяваш, а хвалиш Арджуна? Той не струва дори на една шестнайсета от мен или от Дурьодхана.“

Но Дурьодхана се усмихваше: „Ако това е Партха, о, Радхея, аз съм си свършил работата. Открили сме Пандавите, преди да изтече напълно последната им година. Сега ще трябва да се върнат в гората. Ако някой друг се крие в тези дрехи на евнух, скоро ще го поваля на земята с острите си стрели.“

Колесницата на Арджуна скоро достигна голямото дърво и се скри от погледа на Кауравите. Партха каза: „Качи се на дървото, Принце, и свали ето онзи вързоп там. В него са оръжията, които са ми нужни. Твоят лък и стрелите ти няма да издържат на силата на ръцете ми, когато, обхванат от гняв, сразявам враговете. Тук са оръжията на Пандавите, а сред тях и лъкът Гандива, огромен като палмово дърво и украсен със злато. Той е безукорен божествен лък и може да издържи всякаква тежест.“

Бхуминджая погледна към вързопа високо на дървото: „Чувал съм, че там е завързан труп. Как бих могъл аз, който съм принц, да докосвам подобна нечистотия?“

„Не се бой, Принце. Това не е труп. Във вързопа има само оръжия. Свали ги долу! Не бих те карал да вършиш прокълнато нещо; нали си роден в благородно семейство и си наследник на царя на Матся!“

С неохота Бхуминджая се качи на дървото. Той отсече въжетата на вързопа с меча си и го свали на земята, превит под тежестта му. Арджуна му каза да развие пакета и принцът махна покривалото от еленовата кожа. Когато оръжията се показаха, те блеснаха като слънце. Бхуминджая ахна. Сияйните оръжия наподобяваха съскащи змии. Принцът бе поразен от благоговение. Той посегна да ги докосне и попита: „На кой светъл герой принадлежи този лък със стотици златни инкрустации? А чий е този, украсен с блестящи златни слонове? Несъмнено могъщ герой е онзи, който притежава третия лък, изрисуван с три сияйни слънца?“

Бхуминджая внимателно вдигаше блестящите оръжия. Двата неизчерпаеми колчана на Арджуна лежаха край мечовете на Накула и Сахадева, чиито ръкохватки бяха изработени от злато. И двата бяха обвити в ножници от кожа на тигър. Арджуна обясни чии са оръжията.

„Лъкът, за който първо попита, е Гандива. Той е равен на стотици хиляди други лъкове и е обожаван дори от боговете. Първо го е носил Брахма, после Индра и Сома, а сега Арджуна го е получил от Варуна. Лъкът, който лежи до него и е украсен със стотици златни животни, принадлежи на Юдхищхира, а огромният лък край него е на Бхима. Колчаните, пълни с пернати стрели, остри като бръснач, са на Арджуна. Тези стрели никога не свършват по време на битка. Мечът, който лежи край колчаните и носи емблема с черна жилеща пчела, също принадлежи на Арджуна.“

Арджуна описа всяко оръжие и собственика му на смаяния принц. Когато свърши, Бхуминджая попита: „Тези оръжия са едновременно прекрасни и страшни, но къде са притежателите им? Къде е Арджуна, къде е благородният Юдхищхира? Къде всъщност са близнаците и най-могъщият сред хората, Бхима? Не чухме нищо за тези герои, способни да унищожат всеки враг, но изгубили царството си в игра на зарове. Къде е Драупади, перлата сред жените, която вярно ги последва в горите?“

Тогава Арджуна разкри на принца своята самоличност, както и тази на братята си. Принцът го гледаше поразен. Никога не бе заподозрял това, което сега бе така очевидно. Могъщият Валлабха със сигурност можеше да е Бхима, а Канка винаги излъчваше такова благородство, което го отличаваше сред останалите придворни. Нямаше съмнение, че би могъл да е Юдхищхира. Но принцът трябваше да се убеди.

Той каза на Арджуна: „Ще повярвам на думите ти, ако си способен да ми изброиш десетте имена на Арджуна, които знам отпреди.“

Арджуна отговори: „Тъй като завладях много държави и спечелих богатствата им, ме наричат Дхананджая. Понеже никога не се завръщам от битка, без да съм победил враговете си, ме наричат Виджая. Конете ми са бели, затова ме наричат Шветавахана. Родил съм се, когато съзвездието Уттара Пхалгуна е било в асцендент, затова ме наричат Пхалгуни. Понеже нося сияйна корона, дадена ми от Индра, ме наричат Кирити. Понеже е страшно да бъда видян в битка, ми казват Бибхатсу. Наричат ме Савясачи, защото мога да обтягам лъка и с двете си ръце. Понеже никой не може да се доближи до мен и да ми устои, познават ме като Джишну. Арджуна ме наричат заради това, че винаги извършвам светли и чисти дела. А от обич към смуглото момче, баща ми ме наричаше Кришна. Това са десетте ми имена, о, Принце.“

Бхуминджая се хвърли в нозете на Арджуна с протегнати ръце: „Какво щастие е за мен, че те видях, о, Дхананджая. Моля те, прости ми всичко, което може би съм ти казал в невежеството си. Ти заслужаваш почитта ми. Целият ми страх изчезна и аз съм готов да ти бъда колесничар. Моля, заповядвай ми!“

„Ще се сражавам с Кауравите и ще ви върна добитъка. Не се съмнявай в това“, каза Арджуна, докато пристягаше колчаните си. „Тази колесница ще бъде за теб цитадела, ръцете ми ще бъдат крепостните ѝ валове, а Гандива — непревземаемата ѝ защита. Просто я управлявай и не се страхувай.“

Принцът сложи оръжията на Пандавите в колесницата. „След като ти си на тази колесница, как бих могъл да се страхувам? Просто се удивявам как си приел да се предрешиш на евнух. Вижда ми се невъзможно човек с твоята храброст и сила да приеме подобен вид.“

Арджуна се усмихна: „Спазвах един обет както за да добия религиозни заслуги, така и за да удовлетворя нечия воля. Сега този обет приключи, Принце.“

Пандавите бяха изчислили, че пълният срок на тяхното изгнание изтича същия този ден. Затова Арджуна бе разкрил самоличността си пред принца без страх и сега щеше да се сражава открито срещу Кауравите. Той погледна впрегнатите в колесницата жребци и попита: „Тези коне участвали ли са в битка?“

„Тези коне са равни на четирите жребци, теглещи колесницата на Кришна — отговори гордо принцът. — Самият аз съм опитен колесничар, не по-малко умел от Дарука или Матали. Ще се врежа във вражеските редици с такава скорост, че те няма да успеят дори да видят колесницата.“

Арджуна кимна и свали гривните си, после си сложи ръкавици до лакътя от кожа на игуана. Като привърза назад косите си с парче бял плат, той се качи на колесницата и помисли за небесните си оръжия. Те се явиха в ума му и казаха: „Тук сме, сине на Панду. Готови сме да последваме заповедите ти.“

„Всичките сте в паметта ми“, зарадва се Арджуна. Мисълта за битка с Дурьодхана го изпълваше със свеж ентусиазъм и сили. Тринайсет години бяха дълго време за чакане. Най-после щеше да има възможността да използва оръжията, с които се бе сдобил от боговете. Той вдяна тетивата на Гандива и силно я дръпна, а вибриращият звук прокънтя, сякаш се сблъскваха две планини. Земята потрепери, дърветата се разлюляха, а от небето западаха метеори. Когато Куру чуха ужасяващия звук, те разбраха, че това със сигурност е Арджуна с неговия Гандива.

Арджуна свали флага с образа на лъв и започна да медитира над Агни. Тогава от небето падна божествено знаме, извезано със сърма, носещо облика на Хануман. След като почтително го обиколи, той го вдигна на пилона на колесницата. После нареди на Бхуминджая да потегля и колесницата пое на север към Кауравите. Арджуна наду седефената си раковина с цялата си мощ. Тя заехтя с такъв гръмовен тътен, че конете му се свлякоха на колене. Поразен от ужас, принцът падна на пода на колесницата.

Арджуна го успокои и му каза да събере кураж: „Ти си кшатрия и син на велик цар. Защо тогава се разтрепери от този звук и изгуби управление над конете? Много пъти си слушал звуците на битката, на тръбенето на мощни раковини и тромпети. Защо се плашиш като обикновен човек?“

Принцът стана и пое юздите. Като изправи отново конете на крака, той отговори: „Несъмнено съм слушал тръбенето на много раковини, но никога нещо подобно. Нито някога съм чувал лък да кънти като Гандива. Този небесен флаг също ме изпълва с удивление. Маймуната сякаш е жива и всеки миг ще скочи от знамето. Аз съм просто изумен.“

Арджуна се разсмя: „Стой стабилно на колесницата и дръж здраво юздите, защото отново ще надуя раковината.“

Той протръби с раковината и пак опъна тетивата на лъка си. Двата звука се сляха, преизпълвайки четирите посоки, и сякаш разцепиха планините. Принцът с усилие остана на мястото си и едва удържа ужасените коне.

Чувайки отдалеч страховитите звуци, предизвикани от Арджуна, Дрона се обърна към Дурьодхана: „Няма никакво съмнение, че Савясачи идва да ни срещне в бой. Сега виждам дори още по-зловещи знамения, предвещаващи страшно бедствие за Куру. Армията ти изглежда безрадостна, войниците сякаш ридаят. Всичките ни най-добри воини стоят неподвижни, като че ли са останали без сили. Плащ от мрак сякаш обгръща войските ни. Нека се приготвим за битка. Когато Партха пристигне, ще съжаляваш за действията си.“

Дурьодхана се намръщи. Той се приближи към Бхишма и каза: „Дядо, изглежда открихме Пандавите преди да изтече изгнанието им. Условието беше, че ще трябва да се върнат в гората, ако ги открием през последната година. Ако това наистина е Бибхатсу, тогава ще се наложи да отидат за още дванайсет години в джунглите. Трябва внимателно да пресметнеш срока, о, Бхишма, за да няма никакво съмнение.“

Дурьодхана се огледа наоколо. В далечината се виждаше прахът, вдигнат от колесницата на Арджуна. Принцът здраво стисна лъка си. „Който и да идва насреща, независимо дали е Арджуна или царят на Матся, днес ще трябва да се сражаваме. Защо тогава нашите водачи са насядали, обхванати от паника в колесниците си? Ние сме много, а отсреща се задава един-единствен воин. Разказите на учителя ни за знамения и бедствия са неуместни. Споразумението ни със Сушарма беше, че ще го подкрепим в битката срещу Вирата. Трябва да спазим обещанието си. О, Бхишма, подреди войската в боен ред. Опасявам се, че Дрона е обхванат от обич към врага ни. Как би могъл той да ни води или закриля в този труден час?“

Карна бе застанал близо до Дурьодхана. Той заговори с висок глас, така че всички водачи на Куру да го чуят: „Всички вие сякаш се изплашихте щом видяхте Арджуна. Нима не знаете, че Арджуна не може да се сравнява с мен? След толкова време в горите той няма да има сили за битка. Както ученият брамин получава милостиня, така и той много скоро ще получи от мен хиляди стрели. Като убия Арджуна, аз ще изплатя дълга си към Дурьодхана. Днес ще угася пожара на този Пандава, който гори с маслото на оръжията и поглъща всички врагове. Безпогрешните ми стрели ще пронижат Партха като змии, влизащи в мравуняк. Ще го видите повален на земята като хълм, покрит със златисти цветчета карникара. С мощните си копия ще сваля тази кряскаща маймуна от знамето му и ще разтроша колесницата му на парчета. Ако искате, се бийте редом с мен, ако не искате — вървете при кравите. И сам мога да се справя с Арджуна.“

Крипа изгледа презрително Карна: „О, Радхея, порочният ти ум винаги жадува за битки. Никога не взимаш под внимание времето, мястото и обстоятелствата. Мъдрите хора избират войната едва когато всички останали средства са изчерпани, и когато знаменията са благоприятни. Как би могло за нас да е благоприятно да се изправим срещу Партха? Той сам срази гандхарвите и сам отблъсна небесните войнства и боговете в Кхандава. И отново сам победи могъщите нивата-кавачи и калакани. Без никаква помощ Арджуна безстрашно отвлече Субхадра насред Ядавите, предизвиквайки гнева на непобедимия Баларама. А сега той идва насреща ни, след като е практикувал въздържание в гората и се е сдобил от боговете с всички божествени оръжия.“

Колесницата на Арджуна бе спряла на известно разстояние от тях. Армията на Кауравите бе подредена в боен ред срещу него. Начело на войската Крипа продължаваше да говори поучително на Карна, който се гневеше, изправен на колесницата си, държейки в готовност големия си лък.

„Всеки, който иска да се сражава сам срещу Арджуна, е безумец — каза Крипа, докато слагаше ръкавиците си. — Той не се различава от човек, желаещ да преплува океана с камък, вързан на шията. О, Карна, защо се хвалиш като глупаво дете? Искаш да изтръгнеш зъбите на разгневена змия с голи ръце или да минеш през огромен пожар, след като си намазал тялото си с масло и си се облякъл в коприна. Партха ще премине през редиците ни като Ямараджа със своя жезъл в ръка. Нека армията ни, облечена в брони, се приготви. Нека ти, аз, Дурьодхана, Бхишма, Дрона и синът му се бием рамо до рамо. Може би ако шестимата сме единни и войската ни подкрепя, все още имаме шанс, макар че се съмнявам дори в това.“

Ашватхама изтегли своята колесница зад баща си. Той бе чул думите на Карна и също му каза иронично: „Все още нищо не сме постигнали, Карна. Нито сме отвели кравите, нито сме победили врага. С какво тогава се хвалиш? Великите герои дори след като са спечелили много битки и са завладели велики царства, не споменават и дума в своя възхвала. Всъщност мълчанието е характерно за истински могъщите. Огънят гори мълчаливо, слънцето грее мълчаливо. Земята носи товара си от подвижни и неподвижни същества, без да каже и дума.“

Могъщият Ашватхама, който винаги се дразнеше от безочието на Карна, сега бе особено разгневен от неговото пренебрежение към Дрона. Изправен на колесницата си с длан върху дългия си меч, той на висок глас укоряваше Карна, споделяйки бащините си чувства: „Та кой кшатрия на земята би се гордял, че се е сдобил с царство чрез измама на хазарт, освен злия и порочен Дурьодхана? Посочи ми една-единствена битка, в която ти или той сте победили Арджуна или някой от братята му? В коя битка завладяхте Индрапрастха? В кое сражение спечелихте Драупади, злодеи, че да я довличате в събранието по време на месечния ѝ цикъл, облечена само с една дреха? Вие подкопахте корена на голямото дърво, което беше династията Куру. Арджуна и братята му никога няма да ви простят оскърблението към Драупади.“

Ашватхама се вгледа в колесницата на Арджуна, която чакаше в далечината, и си спомни дните, прекарани заедно в школата на неговия баща. Арджуна винаги бе любимецът на Дрона, което дълбоко го бе наранявало, но той нямаше съмнение в бойните умения на Арджуна. Ашватхама бе принуден постепенно да признае, че е след него. Нямаше воин на света, равен на Арджуна в стрелбата с лък. Скоро щеше да стане ясно, че дръзките думи на Карна не са нищо повече от празно самохвалство.

Поглеждайки отново към Карна, Ашватхама продължи: „Арджуна никога не напуска битката, дори да е изправен срещу ракшаси, гандхарви или асури. Към когото и да се обърне, той пада поразен като дърво, съборено от размаха на крилете на Гаруда. Кой не би прославил Партха, който те превъзхожда по храброст, който не е по-малко ловък стрелец с лък от Индра и е равен дори на самия Кришна в битка? Предупрежденията на баща ми трябва да бъдат чути. Обичта му към Арджуна не бива да бъде укорявана, защото мъдрите казват, че ученикът е като син.“

После Ашватхама се обърна към Дурьодхана: „О, горделивецо, сражавай се с Арджуна по същия начин, както го срази на зарове. Нека твоят вуйчо Шакуни покаже сега истинската си храброст в истинска битка. Гандива не хвърля зарове, а смъртоносни стрели, толкова страховити, че са способни да разтрошат планини и да пронижат цялата земя. Богът на смъртта, богът на вятъра или богът на огъня може и да оставят нещо след себе си, но разгневеният Арджуна не оставя нищо. Можеш да го предизвикаш, щом желаеш, подкрепян от суетния син на колесничаря. Но що се отнася до мен самия, аз не виждам смисъл да се бия с Дхананджая.“

Бхишма бе изслушал думите на всички. Той бе сигурен, че именно Арджуна бе този, който стои пред тях, преоблечен като евнух. Старият Куру копнееше да го прегърне отново. За него бе трагедия, че трябва да се изправи срещу Арджуна на бойното поле. Несъмнено дългът на кшатриите бе тежък и болезнен. Нямаше как сражението да се избегне. Арджуна със сигурност нямаше да пренебрегне воинския си дълг. Кауравите трябваше да обединят всичките си сили, за да се изправят насреща му в битка. Споровете им единствено щяха да ги разсеят и отслабят, подарявайки лесна победа на Арджуна.

Бхишма погледна към колесницата на Арджуна и каза: „Синът на Дрона е прав, също както и Крипа. Карна се хвали единствено за да ни подбуди да изпълним кшатрийския си дълг. Никой мъдър човек не би намирал недостатъци на учителя си. По мое мнение трябва да се сражаваме. Кой не би се поколебал, изправен пред противник, могъщ и сияен като слънцето? Думите на Карна би трябвало единствено да ни вдъхнат смелост. Прости му, Ашватхама. Предстои ни сериозна битка. Синът на Кунти чака, няма време за разногласия. Мъдреците казват, че сред всички опасности, пред които може да се изправи една армия, най-страшната е разединението между водачите. Ашватхама е прав. Трябва да вземем под внимание предупреждението на Дрона, защото Арджуна е най-добрият сред воините.“

Дурьодхана се обърна към Дрона с допрени длани: „О, учителю, умоляваме те да ни простиш, че се усъмнихме в теб. Нека се помирим. Когато ти си доволен, всичко е постижимо.“

Дрона стоеше на колесницата си, сияен в ясната си ризница: „Думите на Бхишма ме успокоиха. Дядото е прав. Трябва внимателно да се подредим в боен ред и да защитаваме Дурьодхана. Сигурен съм, че това е Арджуна и не считам, че би го удовлетворило просто да върне кравите на Вирата. Убеден съм също и че не би ни се разкрил, ако изгнанието не бе изтекло. Кажи ни мнението си, Бхишма.“

Бхишма вече бе изчислил срока. Също както Дурьодхана, и той бе обмислил внимателно новините на шпионите в Хастинапура и бе стигнал до заключението, че Пандавите най-вероятно са във Вирата. Виждайки колесницата на Арджуна, от очите му бликнаха сълзи: „Синовете на Кунти не са алчни и никога няма да извършат нещо в разрез с добродетелта — каза той. — Те всичките са благородни. Няма съмнение, че ще спазят думата си, щом ги води Юдхищхира. Те не желаят да спечелят царството с непочтени средства. Защо иначе не проявиха храбростта си още по време на играта на зарове? Пандавите по-скоро биха умрели, отколкото да изрекат неистина. Според моите изчисления, срокът на изгнанието им е изтекъл. Затова мисля, че скоро ще ги видим и петимата, и ако Дурьодхана не им върне царството, тази среща ще е на бойното поле.“

Дурьодхана изглеждаше така, сякаш всеки миг ще избухне в пламъци. Тъмните му очи стрелнаха Бхишма и той заговори с нисък тон: „Няма да върна царството на Пандавите. Дядо, моля те подготви армията за битка.“

Бхишма отговори сериозно: „Трябва да действаме с внимание. Още не съм виждал битка, в която е сигурно, че едната страна ще победи, а другата ще загуби. Сега сме изправени пред Виджая. Затова предлагам, Царю, да си тръгнеш с половината армия. Отведи със себе си кравите, а аз заедно с другите водачи на Куру ще останем да удържаме Арджуна.“

Дурьодхана се съгласи. Като остави Бхишма начело на половината армия, той се оттегли с останалата половина, подкарвайки пред себе си кравите. Бхишма стоеше заобиколен от Дрона, Крипа, Карна и Ашватхама. Той ги подреди в различни позиции в готовност за битка. Тогава видяха да приближава колесницата на Арджуна. Чувайки звука от опънатата тетива на лъка му, наподобяващ гърма на буреносни облаци, Дрона каза: „Няма съмнение, че това е Гандива. Никой друг лък не кънти така. Разгледайте внимателно знамето на колесницата. Ще видите божествената маймуна, надаваща ужасяващи крясъци. Знайте със сигурност, че това насреща е не друг, а Арджуна.“

Докато Дрона говореше, две стрели прелетяха през небето и паднаха в колесницата пред нозете му. Други стрели докоснаха колесниците на Бхишма и Крипа.

„Виждайки наставниците си след толкова дълго време, Партха ни поднася почитанията си — каза Дрона, като вдигна длан да благослови Арджуна. — Синът на Панду блести насред бойното поле като добре подхранван жертвен пламък. Бъдете готови, защото със следващите си стрели той няма да отдава почитанията си.“