42

Пандавите бяха с Кришна, когато получиха вестта за пристигането на Санджая. Юдхищхира нареди да го въведат веднага и топло го посрещна. Санджая се поклони пред Кришна и братята. След като бе настанен, той се обърна към Юдхищхира: „Какво щастие е, Царю, че те намирам в добро здраве и заобиколен от приятели. Сред братята си и Кришна ти приличаш на Индра. Старият и мъдър Дхритаращра пита за благополучието ви, както и за благополучието на съпругата ви и на останалите ви близки.“

Като отговори, че всички са добре и на свой ред попита за благополучието на Куру, Юдхищхира каза: „Мислят ли Куру все още за нас? Спомнят ли си несравнимата сила на Арджуна и способността му да изстрелва шейсет стрели наведнъж от своя лък? Помнят ли могъщия Бхима, който може да накара цяла армия да затрепери, щом вдигне боздугана си? Спомнят ли си близнаците, които завладяха толкова много земни царства с мощта на оръжията си? Без съмнение синовете на Дхритаращра не са забравили поражението, което претърпяха в Двайтавана, когато Бхима и Арджуна ги освободиха. Въпреки че бихме били техни приятели и бихме живели с тях в мир, опасявам се, че това няма да се случи. Уви, Санджая, струва ми се, че няма начин да убедим Дурьодхана, въпреки всичките ни усилия.“

„Така е, както го казваш — тъжно отговори Санджая. — Куру са добре и без съмнение ви помнят. Дурьодхана е заобиколен както от мъдри, така и от лоши хора, но слуша съветите само на вторите. Поведението му спрямо вас несъмнено е осъдително. Неговият баща искрено съжалява за това. Истината е, че старият монарх често седи и въздиша, потънал в мисли на разкаяние заради лошото отношение, което изтърпяхте с братята ти от Куру. Той се е съветвал с брамини и знае, че заговорниченето срещу приятели е най-тежкият от всички грехове. Единственото желание на царя е да има траен мир между всички ни. Да, Куру помнят силата ви. Загадка е как мъже като вас са принудени да изживеят такива страдания. Но ние сме уверени, че не бихте се отклонили от добродетелта заради богатства и удоволствия. О, вие, които никога не сте си създавали врагове, изслушайте сега посланието на Дхритаращра, което ще ви предам.“

Юдхищхира помоли Санджая да предаде посланието пред всички царе в събранието на Вирата. Тогава колесничарят се изправи пред тях и се поклони, преди да започне да говори: „Поднасям ви почитанията си. Дхритаращра ме изпрати тук да ви кажа, че той иска мир. Царят пита за благополучието ви и моли с цялата си искреност помежду ни да има мир. Това е посланието му. Всички синове на Панду са добродетелни. Те не са способни да извършат зло. Юдхищхира е фин, благороден и опрощаващ, и винаги действа единствено за благото на всички същества. Как би могъл той да поеме отговорността за действие, което ще унищожи всички ни; действие греховно и водещо единствено към ада; действие, което ще донесе еднакви резултати за всички, независимо кой ще бъде победител. Благословени са тези, които се грижат за интересите на братовчедите си. Истински синове, доброжелатели и приятели на Куру са онези, които са готови да жертват собствения си интерес за интереса на династията.“

Кришна се усмихна. Царете се спогледаха един с друг; посланието на Дхритаращра беше ясно, но те изслушаха по-нататъшните разяснения на Санджая.

„Дори и да успеете да победите Кауравите, о, синове на Кунти, и така да върнете царството си, какво ще спечелите? След като сте избили роднините си, колко ще струва животът ви? Какъв ще бъде резултатът от битка, в която герои като вас, Кешава, Сатяки, Чекитана и други се сражават с Дрона, Бхишма, Крипа, Ашватхама и останалите воини на Куру? Това би означавало пълно изтребление. То няма да доведе до добро за никого. Трудно ми е да повярвам, че Пандавите са способни да причинят подобно унищожение. С допрени длани падам в нозете на Кришна и на стария Друпада. Оставяйки се на закрилата ви, аз ви умолявам да постигнем мир между Куру и Пандавите. Ако някой ви помоли за това, вие бихте подарили дори и живота си; защо не действате тогава така, че да предпазите всички тези воини?“

Залата остана смълчана. Юдхищхира изчака Санджая да седне на мястото си, после взе думата: „Какво казах, с което те накарах да мислиш, че искам война, Санджая? Кой човек, прокълнат от боговете, би избрал войната, когато може да се сключи мир? Синовете на Кунти ще действат единствено в съответствие с добродетелта и по този начин ще донесат само щастие на всички. Онзи, който постъпва под влиянието на ума и сетивата, върви по път, водещ към страдание. Освобождаваме се от страданията единствено когато се освободим от копнежа да насладим сетивата си. Дхритаращра и синовете му са като невежи хора, които не могат да разберат тази истина. Затова и действат по начин, който никога няма да им донесе щастие.“

Юдхищхира погледна към Кришна, който му се усмихна одобрително. Пандава стоеше изправен, докато продължаваше да говори, подобен в дрехите и украшенията си на златист флаг, издигнат в чест на Индра.

„Послушал съвета на неразумния си син, който е порочен и пристрастен към греха, царят сега се разкайва. Да бе се вслушал в думите на Видура, който желае единствено доброто на Куру. За да спечели слава за себе си, Дурьодхана се стреми да лиши другите от влияние. Той е завистлив, избухлив, безочлив, злобен и изпълнен с похот. Дхритаращра знае какво върши синът му, но въпреки това избира да го следва, отказвайки се по такъв начин и от добродетел, и от щастие. Той не може да задържи задълго придобитите по нечестен начин богатства, въпреки че жадува за несвършващо благоденствие. Той и синът му желаят да бъдат безспорни владетели на земята. Не чухме и дума да са променили намерението си, Санджая. Сега те смятат, че нашите богатства, които притежават, им принадлежат по право.“

Юдхищхира посочи царете, насядали в кръг в залата: „Всички тези монарси добре знаят как Дурьодхана завладя нашето царство. Той и братята му заедно с неинтелигентния Карна си мислят, че могат да ни победят в битка. Навярно не са виждали Арджуна с неговия лък Гандива, обтегнат до краен предел; нито са виждали Бхима да върти боздугана си или пък близнаците с мечове в ръце. Санджая, ти знаеш какви страдания изтърпяхме от Куру. Въпреки всичко това аз им прощавам. Нека има мир помежду ни. Нека ми върнат Индрапрастха и да си задържат Хастинапура. Нека Дхритаращра ни върне онова, което ни принадлежи по право.“

Санджая бе предал посланието на Дхритаращра, но сега искаше да говори от свое име. Той бе изненадан да види обичайно спокойния Юдхищхира така склонен да започне война. „Не може да има съмнение, че ти обичаш добродетелта, о, Царю на хората. Защо тогава искаш да унищожиш Куру? Смъртта може да дойде всеки миг, затова всички трябва да се придържат към пътя на добродетелта. Никой не бива дори да си помисля да извърши грях, защото това незабавно може да го поведе към ада. О, Бхарата, ако Куру не ти върнат царството без война, нима не би било по-добре за теб да живееш като просяк, вместо да ги унищожиш? Можеш да пребиваваш щастливо сред Кришна и Ядавите. Жаждата за богатства е враг на добродетелта; един мъдър човек трябва напълно да се освободи от нея. Онзи, който се отрича от желанията си и живее скромно, дори и лишен от богатства, блести като слънце и се прославя в света; но който робува на желанията, дори да спечели цялата земя, пропада.“

Като доверен слуга на Дхритаращра, Санджая искаше да изпълни мисията си да постигне мир. Той знаеше, че Кауравите не могат да спечелят тази война, но се съмняваше и в мотивите на Юдхищхира. Санджая бе духовен ученик на Вясадева и бе получил много наставления от мъдреца. На него му се струваше, че Юдхищхира е завладян от материални желания, без да взима под внимание духовното си благополучие.

Той продължи да говори с почтителен тон: „О, сине на Кунти, ти си изучавал Ведите и си извършвал покаяния. Овладял си ума и сетивата си, отдаден си на жертви и милосърдие. Защо сега се поддаваш на гнева? Прославен си из целия свят като човек с най-висши принципи; извърши Раджасуя и раздаде дарове на стотици хиляди брамини. О, Царю, не позволявай това да отиде напразно като извършиш сега този страшен грях. Не действай, подтикван от омраза, унищожавайки плодовете на аскетизма и жертвоприношенията си. Най-много би ти подхождало сега търпението, а не наслаждението, спечелено с цената на живота на велики хора. На какво щастие се надяваш, когато ти и братята ти избиете всичките си роднини? Дори да спечелите земята, ще трябва да приемете резултатите от добрите и лошите си действия. Щастието и нещастието ще идват по реда си, а накрая ще ви застигнат немощ и смърт. О, героични, знаейки всичко това, не бива да се сражаваш. Ако съветниците ти те подтикват да се сражаваш, по-добре се откажи от тях. Не изоставяй пътя, който води към земите на боговете и дори отвъд тях.“

Санджая седна отново, а Юдхищхира размисли, преди да отговори. Проблясващият водоскок в градината навън нежно ромолеше. В далечината зазвъняха камбаните на храма. Ароматни ухания се носеха из залата, докато царете очакваха отговора на Юдхищхира.

Най-после той проговори: „Несъмнено е точно така, както казваш. Човек никога не бива да се отклонява от добродетелта. Но преди да ме обвиняваш, първо трябва да се убедиш дали това, което следвам, е добродетел или порок. Понякога добродетелта може да изглежда като порок, а порокът като добродетел. Човек може да различи едното от другото едва след внимателна преценка. Всички хора трябва да изпълняват задълженията си, предписани в съответствие с общественото им положение. Брамините може и да просят, за да преживяват, но кшатриите не е редно да го правят! Дори във времена на беда царете и управниците не трябва да приемат подаяния. Творецът ни е заповядал да живеем, като управляваме земята и закриляме хората. Аз не бих приел дори цялата земя, нито царствата на боговете по несправедлив начин.

Тук стои Кришна. Той познава всеки детайл на ведическото знание и притежава цялата мъдрост. Нека той прецени кое е правилно в този случай. Аз винаги ще последвам заповедите му и никога няма да пренебрегна съветите му. Кешава е наш приятел и доброжелател; нека да чуем мнението му и да решим какво трябва да се направи.“

Докато Юдхищхира заемаше мястото си, Кришна се изправи. Блясъкът на тялото му сякаш озаряваше залата с някакво мистично сияние. Изящни дрехи от жълта коприна и златни накити покриваха тъмната му като есенен дъждовен облак кожа. Като насочи подобните си на лотосови листенца очи към Санджая, той каза: „О, Санджая, как искам и Пандавите, и Куру да са щастливи и благоденстващи! Искам мир и се радвам да чуя, че и Дхритаращра го иска. Юдхищхира вече показа нечувана воля за мир, защото именно той бе оскърбен и прогонен от Куру. Защо би поискал внезапно да породи конфликт между себе си и братовчедите си? Няма съмнение, Санджая, че ти познаваш така добре като мен природата на доброто и злото. Защо тогава откриваш вина у сина на Панду, който винаги се е придържал към дълга си, описан в писанията още в отминали времена?

Що се отнася до днешното обсъждане, сред брамините има две школи на мисълта. Някои твърдят, че като изоставим задълженията си, ще постигнем съвършенство, а други казват, че дългът никога не бива да се изоставя, но трябва да се изпълнява без привързаност. Моето мнение съвпада с втората школа, о, Санджая. Дори само за да поддържа себе си, човек трябва да изпълнява задълженията си в този свят. Знанието без действие не дава плодове.“

Кришна вдигна изящната си ръка, докато говореше: „Виждаш ли как боговете в небесата сияят чрез действията си, как чрез действие вятърът духа и безсънното слънце дава живот на дните и нощите? Безсънна богинята Земя носи товара си, безсънни реките текат, за да удовлетворяват всички същества. Индра постигна издигнатата си позиция, изоставяйки насладите и сетивните удоволствия. Същото важи и за всички останали главни божества. Като знаеш всичко това, о, колесничарю, защо се застъпваш за Кауравите, настоявайки Пандавите да се откажат от предписаните си задължения? Ти си мъдър и познаваш истината. Прецени тогава сам: дълг ли е на царя да се сражава, или да не се сражава? Без съмнение знаеш, че творецът е дарил на царете силата да възпират и дори да убиват престъпниците. Дхритаращра ограби от Юдхищхира законната му собственост. Независимо дали човек краде скрито или явно, кражбата е грях. Нима тогава не трябва Дурьодхана и съмишлениците му да бъдат постигнати от последствията на греха си? Нима Юдхищхира няма правото да потърси откраднатото си имущество, дори това да би означавало да убие крадците?“

Кришна погледна към Юдхищхира и братята му, които седяха заедно като стадо лъвове. Очите на всички царе се обърнаха към тях, когато Кришна продължи:

„Разбира се, че Юдхищхира желае мир; но ако царството му не бъде върнато, тогава моето мнение е, че негов дълг е да обяви война. И наистина, би било доблестно и похвално да паднеш убит в такава справедлива война. По-добре е Юдхищхира да възвърне бащиното си царство, отколкото да отнеме царството на друг. Иди си, о, Санджая, и изложи тези древни принципи пред Дхритаращра в присъствието на синовете му и на събралите се владетели на различните държави.“

Кришна спря за кратко. Залата слушаше съсредоточено и с приемане внимателно изложените от него аргументи. Дори Санджая кимаше с глава в знак на съгласие, когато Кришна продължи нататък:

„Скъпи ми Санджая, позволи ми да ти напомня, че Куру извършиха престъплението си в собствената си съвещателна зала. Те всички до един, дори и Бхишма, мълчаха, когато Духшасана дърпаше ридаещата Драупади. Този роб на похотта безсрамно я довлече пред възрастните Куру, за да я обижда и оскърбява. Ако Дхритаращра тогава бе спрял синовете си, щеше да ме зарадва. Но нито той, нито някой друг Куру каза нещо. Така беше, никой освен Видура и един честен кшатрия. Останалите царе също мълчаха. Също и ти, Санджая, не промълви и дума. А сега искаш да поучаваш Юдхищхира в праведност.“

Очите на Кришна проблеснаха, докато описваше случката: „Тогава Карна изрече на Драупади такива остри думи, че те пронизаха сърцето ѝ. „Ще бъдеш робиня на Кауравите — каза безумецът. — Съпрузите ти вече не са ти съпрузи. Избери си друг мъж.“ Стрелите на словата му потънаха дълбоко и в сърцето на Арджуна.

Порочният Шакуни отново и отново подстрекаваше Юдхищхира в играта на зарове: „Единствено Драупади остана. Заложи я, Царю!“

И после, когато Пандавите вече поемаха, за да изпълнят обета си, облечени в черни еленови кожи, Духшасана каза: „Тези евнуси, съсипани и победени, отиват в ада за дълги-дълги времена.“

Кришна отново замълча, за да остави слушателите да осмислят думите му. След тринайсет години шокът от тези ужасни събития бе избледнял, но когато Кришна ги обрисува, Санджая си спомни онзи страшен ден. Той знаеше, че не бе постъпил правилно, като бе стоял отстрани мълчаливо, докато Дурьодхана и съмишлениците му бяха вършили безчинствата си. От вярност към слепия цар, той бе гледал в агония как благородните Пандави, и особено нежната им съпруга, понасяха нетърпими обиди. Без съмнение, тогава бе посято семето на настоящото бедствие. Стрелите, които Кауравите бяха изстреляли тогава, сега щяха да се върнат към тях като пламтящи остриета от Гандива. На мълчанието на старейшините в онзи ден скоро щеше да отвърне грохотът на жестоката битка. Санджая наведе глава.

Кришна продължи: „Ще отида в Хастинапура, за да напомня на Куру всички тези събития. Ще обсъдим въпроса. Ако успея да договоря мир, без да накърня интересите на Пандавите, ще съм извършил добродетелно дело. Ще съм спасил и Кауравите от гибел. Надявам се синовете на Дхритаращра да ме приемат с уважение, когато се изправя пред тях и заговоря за справедливост и човечност. Иначе можете да сте сигурни, че тези хора, погълнати от собствената си порочност, ще изгубят всичко на бойното поле. Настане ли време, Бхима с боздуган в ръка ще напомни на Дурьодхана безсърдечните му думи.“

Оглеждайки залата, Кришна завърши с няколко поетични метафори: „Дурьодхана е дърво, изпълнено с омраза, Карна е неговият ствол, Шакуни е основният му клон, Духшасана и братята му са цветовете и плодовете му, а слепият цар Дхритаращра е неговият корен. А Юдхищхира е възвишеното дърво на добродетелта. Арджуна е стволът му, Бхима е основният клон, а близнаците са цветовете и плодовете. Самият аз, заедно с Ведите и брамините, сме неговите корени.

О, Санджая, кажи на господаря си, че мирът с Пандавите е единственият интелигентен избор. Куру са като гора, а Пандавите са тигрите. Ако нямаше тигри, хората биха изсекли гората, а без гората тигрите нямат убежище. Те имат нужда едни от други.

Кауравите са увивните растения на добродетелта, а Пандавите са високите дървета. Без подкрепата на дървото увивното растение не може да вирее. Синовете на Панду са готови или да служат на Дхритаращра, или да се сражават. Всичко зависи от това как ще постъпи сега царят. Иди си, мъдри, и обясни всичко на Дхритаращра.“

Санджая не отговори. Той знаеше, че Кришна бе казал истината. Като му се поклони с почит, той се обърна към Юдхищхира и каза: „С твое разрешение аз ще поемам на път. О, боже сред човеците, надявам се да не съм те оскърбил по някакъв начин. След като се сбогувам с Джанардана, Бхима, Арджуна и синовете на Мадри, както и с останалите герои в събранието, моля те, дай ми разрешение да си тръгна. Дано щастието и успехът винаги да те съпътстват. Дано царят погледне на вас с добра воля.“

Юдхищхира се поклони с допрени длани на секретаря на Дхритаращра и каза: „О, Санджая, аз знам, че си наш доброжелател. Думите ти не са ме обидили, тъй като говореше с чисто сърце. Ти си ми много скъп и винаги си проявявал обич към всички ни. Друг освен теб или Видура нямаше как да дойде тук. О, мъдри, моля те, предай поздравите ни на нашите роднини и приятели. Отнеси почитанията ни на брамините и любовта ни на народа. Царят закриля ли ги добре? О, Санджая, важат ли още законите, които въведохме за благото на поданиците си? Надявам се никой да не е в нужда или в беда под властта на Кауравите.“

Юдхищхира изброи Куру един по един и помоли Санджая да отиде при всеки от тях от негово име и да попита за здравето му. Накрая той каза: „Иди при Дурьодхана, който е твърдоглав, невеж, зъл и пристрастен към греха и му кажи, че желанието за световно господство, което измъчва сърцето му, е неприемливо. Кажи му следното: „Не искаме да ти направим нищо лошо. Върни ни Индрапрастха или се бий, о, владетелю на Бхаратите.“

Събралите се царе заликуваха от думите на Юдхищхира и Пандава вдигна длан да ги успокои. Обръщайки се отново към Санджая, той каза: „Моля се Върховният Бог да надари този безразсъден човек с мъдрост. Кажи и това на Дурьодхана, Санджая: „Синовете на Панду са готови да простят дори това, че разсъблякохте и оскърбихте съпругата им, само и само Куру да не бъдат избити. Ще преглътнем всички злини и оскърбления, които ни причинихте, но искаме законния си дял. О, най-добър сред хората, откажи се от алчността си за чужди богатства. Единствено тогава ще настане мир. Ще приемем дори само една провинция, за да можем да изпълняваме отредения от Бога дълг да управляваме и закриляме народа. Дайте ни само пет села, по едно за всеки от нас, и нека с това този конфликт да приключи. Копнея да видя Кауравите и Пандавите да се събират с ведри сърца. За да изпълня дълга си, аз съм готов и на мир, и на война. Изборът е във ваши ръце.“

Когато Юдхищхира свърши, всеки от братята му предаде послание за Кауравите. След като всички се изказаха, Санджая увери, че ще повтори посланията им точно както са изречени. После се поклони пред събранието и замина за Хастинапура.