44

Дурьодхана бе станал рано в деня на съвещанието. Той знаеше, че Санджая ще предаде посланието на Юдхищхира. След като извърши сутрешните си ритуали и прие почитта и възхвалите на дворцовите брамини и бардове, принцът се срещна с Шакуни и Карна. Той твърдо изрази намерението си да не връща царството на Пандавите. Приятелите му се съгласиха с него и го приветстваха. Окуражавайки го да остане непреклонен, те го увериха, че остарелият му баща, оплетен в нишките на обичта, няма да го задължи да върне Индрапрастха, стига той да е достатъчно решителен. Разговаряйки, тримата мъже бавно вървяха към залата за събрания, блестяща като планината Химават под ранните утринни лъчи на слънцето.

Дхритаращра влезе в залата начело на останалите царе. Воден от Видура, той се отправи към трона си. Подът на залата бе напръскан с парфюми и застлан с листенца от цветя. Царете заеха креслата си, изработени от гравирана слонова кост и дърво, украсени със златни инкрустации и скъпоценни камъни. Докато се настаняваха на копринените възглавници, всички се оглеждаха, за да видят кой присъства. Непосредствено около Дхритаращра бяха Видура, Бхишма, Дрона, Крипа, Шаля, Критаварма, Джаядратха, Бахлика, Сомадатта и Ашватхама, също Дурьодхана и братята му. С присъствието на толкова много герои залата наподобяваше пещера, пълна с лъвове. С ярките си копринени дрехи и златни накити сияйните владетели я озаряваха и тя изглеждаше като събрание на боговете.

След като всички се бяха настанили, пазителят на портите извести, че Санджая е дошъл и чака да предаде посланието. Дхритаращра му даде разрешението си да влезе. С блестящи златни обеци Санджая се поклони в нозете му и допрял длани, се обърна към събранието със следните думи: „О, синове на Куру, току-що се връщам от Пандавите. Тези добродетелни мъже поздравяват всички ви, в съответствие с възрастта и ранга на всеки. Чуйте сега посланията, които те изпратиха чрез мен.“

Санджая внимателно предаде посланието на Юдхищхира, точно както го беше чул: или Куру трябваше да върнат царството на Пандавите — или поне пет села — или щеше да има война.

Дхритаращра не каза нищо. Той поседя замислен, а след известно време промълви: „Бих искал да чуя посланието на Арджуна, защото в негово лице сме изправени пред най-страшната опасност. Приятелят на Кришна, Арджуна, е неизмеримо могъщ и изстрада много от нас. Кажи ми, Санджая, какво каза Дхананджая, който погубва грешните?“

Санджая наведе глава пред царя и като остана прав, отговори: „Чуйте думите на яростния Арджуна, нетърпелив да се сражава, които той изрече с почервенели очи в присъствието на Юдхищхира и Кришна.“

Възпроизвеждайки настроението, в което бе говорил Арджуна, Санджая предаде точните му думи: „Кажи на синовете на Дхритаращра пред събранието на Куру, така че да чуе и порочният Карна, който винаги жадува за битка, който говори грубо и чийто интелект е изкривен и дълбоко невеж, че часът му удари. Говори в присъствието на всички царе, пристигнали от цялата земя да се сражават срещу Пандавите. Ако Дурьодхана не предаде царството на Юдхищхира, тогава е ясно, че той желае да си плати за своята ненавист към нас. Ако предпочете битката, тогава пак ще постигнем целта си. Кажи му да не избира мира; нека се бие с мен, Бхима, Накула и Сахадева, Сатяки, Дхрищадюмна и Шикханди. Очаквам с нетърпение това. Въпреки че спяхме върху легло от страдания през последните тринайсет години, когато синът на Дхритаращра легне мъртъв на бойното поле, леглото му ще бъде от безконечна мъка. Той никога не би могъл да победи добродетелния Юдхищхира в битка, затова прибягна към коварство и измама. Най-големият син на Панду, с напълно овладени ум и сетива, търпеливо понесе всичките страдания. Когато той насочи гнева си срещу Кауравите, тогава Дурьодхана ще има за какво да съжалява.“

Дурьодхана се подсмихна, когато Санджая продължи. Арджуна описваше как вижда предстоящата война: „Както през лятото пламтящият огън поглъща сухата трева, така и армията на Кауравите ще бъде изпепелена само от един поглед на Юдхищхира. Когато Дурьодхана зърне облечения с броня Бхима, изправен върху колесницата си с боздуган в ръка, да дава воля на яростта си, тогава ще съжалява за тази война. Когато този горделивец види как Бхима поваля слоновете с хиляди, изпращайки воините им на оня свят, тогава ще съжалява. Когато Накула слезе от колесницата си, стиснал меча си, и започне да посича воините, сякаш са нива от царевица, тогава окаяникът ще съжалява. Когато Сахадева отсече главите на царете с безпогрешно насочените си стрели, и когато накрая срази порочния Шакуни, тогава Дурьодхана ще съжалява.“

Един по един Арджуна изброяваше всички велики воини, които ще се сражават за Пандавите, описвайки опустошението, което щяха да причинят на Кауравите. Дхрищадюмна щеше да убие Дрона, а Шикханди — Бхишма. Бхима вече се бе заклел да убие Дурьодхана и всичките му братя. Арджуна щеше да унищожи десетки хиляди воини. Накрая щеше да убие Карна, заедно с всичките му синове и последователи. Арджуна рисуваше мрачната картина на изхода от войната, който виждаше в пълно унищожение на военните сили на Дурьодхана. Накрая той говореше за Кришна.

„Избрал съм Кришна за свой колесничар, предпочитайки го пред Индра с неговата мълния. Ако Кришна желае нечия победа, дори и сам той да не се бие, този човек няма как да се провали. Победата ни ще е лесна. Онзи, който иска да победи Кришна, сякаш иска да преплува безкраен океан, да изгаси пламтящ огън с голи ръце или да спре хода на слънцето и луната по небесния им път. Най-добрият сред хората, господарят на всички светове, вече е избивал демони, много по-могъщи от Дурьодхана. Дори непобедимият Нарака, синът на Земята, който устояваше с лекота срещу всички богове в битка, не издържа пред непобедимите оръжия на Кришна. Дурьодхана се надява да победи Кришна, който е Върховният Бог Вишну, като го плени или като го спечели на страната на Кауравите. Но този глупак скоро ще осъзнае невежеството си.“

Пандавите бяха научили от шпионите си за стратегиите на Кауравите. Арджуна знаеше, че Дурьодхана се бои от Кришна и обмисля как да се справи с него. Кауравският принц дори възнамеряваше да го залови, когато той дойде в Хастинапура с предложение за мир.

Арджуна завършваше речта си с описание на поличбите, които бе видял: „Лъкът Гандива се обтяга, без дори да съм го докоснал. Стрелите ми излизат сами от колчаните. Блестящият ми меч изскача от ножницата. Знамената ми се веят и шептят: „Кога ще запрегнеш колесницата, Кирити?“ Нощем глутници чакали вият радостно, от небето се спускат гарвани и лешояди. Всички тези знамения вещаят кръвопролитие. Поличбите ще се сбъднат, когато започна да пускам божествените си оръжия във всички посоки. Няма да оставя и следа от кауравската армия. О, Санджая, предай това на Дурьодхана пред царя, Бхишма, Дрона, Крипа и мъдрия Видура. Аз без съмнение ще се вслушам в думите на тези старейшини. Нека спрат злия Дурьодхана, защото иначе войната ще започне.“

Залата остана смълчана. Дурьодхана се огледа наоколо си нехайно. Карна пламна от гняв и се вкопчи в изработената от слонова кост ръкохватка на меча си. Виждайки равнодушието на Дурьодхана, Бхишма се обърна сериозно към него:

„Принце, чуй древната история, която ще разкажа. Веднъж всички богове отишли при Брахма. Пристигайки в обителта му, те видели две сияйни, красиви същества, озаряващи дори тези светли сфери с великолепието си. Брахма казал на боговете, че това са ришите Нара и Нараяна, които винаги практикуват аскетизъм за благото на световете и идват, за да унищожават демоните. Боговете се били събрали при Брахма от страх пред асурите и водени от Брихаспати, се обърнали към двамата риши, умолявайки ги да им помогнат да победят враговете си. С помощта на непреодолимата сила на Нара и Нараяна Риши, боговете възтържествували над асурите. Вярва се, че сега тези двама божествени риши са се преродили като Арджуна и Кришна. Арджуна вече прояви силата си, избивайки хиляди демони в небесните сфери. Синът на Васудева също уби безброй демони. Заедно двамата победиха боговете в Кхандава; заедно двамата ще се сражават и срещу нас.“

Бхишма погледна проницателно Дурьодхана, който се премести с неудобство на трона си. Той не желаеше да слуша за силата на враговете си. Но за какво да се тревожи? Принцът си спомни уверението на данавите как ще обладаят неговите воини. Скоро той щеше да види един друг Бхишма. Скоро Пандавите щяха да се изправят срещу армия, много по-могъща, отколкото бяха очаквали.

Бхишма завърши с думите: „Нара и Нараяна постоянно се раждат в този свят, за да унищожават злодеите и демоните. Нарада Риши ни е разказвал това. Сине мой, когато видиш тези двамата да влизат в битка на една и съща колесница, ще си спомниш думите ми. Заслепен от желанието си да се сражаваш с тях, ти си изгубил представа за добродетелта и справедливостта. Недей да заставаш насреща им в битка. Пренебрегнеш ли съвета ми, ще видиш воините си избити.

Обаче явно ти се вслушваш в съветите само на трима: на Карна, който е син на сута и е прокълнат от собствения си гуру; на коварния Шакуни; и на тесногръдия ти брат Духшасана.“

Карна и без това вече бе разгневен от думите на Арджуна, а сега се вбеси. Скачайки на крака, той възкликна: „Не е честно да говориш по такъв начин за мен, дядо! Аз изпълнявам дълга на кшатриите и никога не съм изоставял добродетелта. Защо винаги ме укоряваш? Единственото, което желая, е доброто на Кауравите. Синовете на Дхритаращра честно управляват света. Защо да предават царството си на враговете? Служейки на Дхритаращра, аз ще унищожа Пандавите в битка!“

Карна извика и после седна на мястото си. Бхишма го погледна огорчен; после, обръщайки се към Дхритаращра, каза: „О, Царю, макар този син на сута да се хвали със силата си, той не е равен дори на една шестнайсета част от Пандавите. Трябва да знаеш, че този глупак носи голяма вина за бедствието, което е надвиснало над синовете ти. Окуражен от празните му обещания, Дурьодхана е готов да се изправи срещу Арджуна в битка. Разчитайки на Карна, безразсъдният ти син оскърби Пандавите. Какво е постигнал този горделивец, което дори слабо да наподобява подвизите на Арджуна? Какво направи той, когато Арджуна уби брат му в битката срещу матсите? Какво направи, когато гандхарвите отвлякоха сина ти? Но въпреки това реве като бик насред събранието. Невеж относно добродетелта и благополучието, той просто приказва каквото му дойде на ума!“

Бхишма седна. Карна бе навел глава и не каза нищо. Думите на Бхишма дълбоко го нараниха. Той копнееше да има възможността да докаже колко са несправедливи. Колкото по-скоро се изправеше в битка срещу Арджуна, толкова по-добре. Този път щеше да е различно. Оръжието Шакти на Индра щеше да сложи край на конфликта. О, защо не го бе носил със себе си във Вирата! Не му бе хрумнало дори да го вземе. Не бе очаквал да срещне Арджуна. Но нямаше да направи тази грешка отново. И тогава Бхишма щеше да замълчи.

Дрона внимателно бе слушал всичко, което бе казано. Виждайки възможност, той се изправи да говори. Обърнат с лице към Дхритаращра, възрастният учител по военно изкуство каза: „Послушай думите на Бхишма и последвай съвета му, Царю. Не се оставяй да бъдеш воден от онези, които копнеят за богатства и са роби на желанията си. Мирът с Пандавите без съмнение е най-добрият курс. Онова, което Арджуна ни предаде чрез Санджая, със сигурност ще се случи, ако се бием. Във всичките три свята никой друг не владее лъка както него.“

Дрона, Бхишма и Видура гледаха в очакване Дхритаращра. Но старият цар не каза нищо. Пренебрегвайки съвета им, той помоли Санджая да повтори посланията на останалите Пандави: „Какво каза великодушният Юдхищхира, когато научи, че сме събрали огромна армия? Кой очаква заповеди от него и кой се опитва да го разубеди да се бие? Какви са сега плановете на този доблестен човек, с когото моите зли синове постъпиха така несправедливо?“

Санджая, който бе седнал, докато другите говореха, отново излезе в средата на залата: „Всички панчалийци са готови да последват Юдхищхира, също както матсите и кекайците. Всички тези народи, до последния овчар, ще изпълнят всяка негова заповед. Облечен в сияйна ризница, той седи сред предводителите им като Индра сред боговете.“

„Разкажи ми подробно за войските на Юдхищхира. Опиши моля те и армията на Дхрищадюмна, както и тази на сомаките.“

Когато Санджая си спомни гледката на армията, той се вцепени и замълча. После въздъхна дълбоко. Умът му бе обхванат от страх и той внезапно припадна.

Видура извика: „Спомняйки си могъщите синове на Кунти и събралите се армии, Санджая изгуби съзнание. Той не може да промълви и дума!“

Дхритаращра нареди на един слуга да напръска със студена вода лицето на Санджая.

„Видът на онези мъже-тигри го е изпълнил с ужас — повтори Видура. — Утеши го с добри думи, Царю, и нека да продължи разказа си, когато се успокои.“

След мигове Санджая дойде на себе си. Дхритаращра го убеди да продължи; той отпи няколко глътки вода и отново стана, за да се обърне към събранието: „Видях, о, велики Царю, тези могъщи герои, облечени в ризници, като стадо разярени лъвове. Начело беше винаги праведният Юдхищхира, който никога не се отрича от добродетелта, било то от желание, или от страх. Той е готов да се сражава дори с боговете, ако се налага. До него стоеше страшният Бхима, чиято сила е равна на мощта на десет хиляди слона, и който избива ракшасите с голи ръце. Бхима победи могъщите якши на планината Гандхамадана и уби Кичака с всичките му сподвижници.

После идваше Арджуна, чиято слава вече бе описана, цял пламтящ от гняв. Той постоянно обтягаше Гандива и надаваше бойни викове. Дхананджая удовлетвори безсмъртния Шива в бой и получи божествените оръжия.

Зад него двамата сина на Мадри, могъщите близнаци, държаха приготвени ужасните си мечове, въздишайки тежко с парещ дъх.“

Санджая разказа за всички знаменити воини, които бяха на страната на Пандавите. Спомена и Шикханди, който според пророчеството бе предопределен да убие Бхишма; и Дхрищадюмна, предопределен да убие Дрона. Докато изброяваше многото прославени герои, противници на Кауравите, Дурьодхана и Карна се надсмиваха. Дхритаращра, обаче, се уплаши. Когато Санджая свърши, царят се обърна към събранието:

„О, Санджая, воините, които назова, са могъщи и смели бойци, но Бхима е равен на всички тях. Той ме плаши най-много. Ние сме като кошути, изправени срещу разгневен и гладен тигър. Колко нощи сънят бяга от очите ми, когато си представям как свирепият Бхима връхлита синовете ми с боздуган в ръка. Не виждам никой в нашата армия, който да излезе насреща му. Когато е разярен, той е неумолим враг, който преминава през полесражението като тайфун. Несъмнено ще избие лошите ми синове. Като го видят да идва насреща им, те ще срещнат сякаш самия бог на смъртта, размахал камшика си. Бхима ще унищожава синовете ми, както големият лъв унищожава стадо еленчета. Още от дете той е враждебно настроен към Дурьодхана и братята му. Като намери удобен случай на бойното поле, няма да се поколебае да ги избие до един. О, Санджая, късмет е, че досега не е избил синовете ми заради злото, което причиниха на него и братята му.“

Дхритаращра продължи да описва каква заплаха представлява Бхима за синовете му. Пот се стичаше по лицето му и той стискаше юмруци, докато говореше. Клетвата на Бхима да убие синовете му бе най-голямата му тревога. Царете и министрите в залата го гледаха състрадателно, докато продължаваше речта си:

„Несъмнено съдбата е всемогъща. Макар да виждам неизбежната смърт на синовете си, въпреки това аз не ги разубеждавам в стремежите им. Тъй като до един желаят да извървят вечния, благороден, небесен път, те ще се разделят с живота си в битка, осигурявайки си неувяхваща слава на земята. Единствената ни надежда може би се осланя на тримата ни стари, мъдри герои — Бхишма, Дрона и Крипа. Те несъмнено ще се отплатят за подкрепата и добрината, която сме им давали, като излязат в битка срещу Пандавите. Макар че синовете на Кунти са им така скъпи, както и моите синове, те няма да изоставят дълга си. За един кшатрия е славно да срещне гибелта, изпълнявайки дълга си. Това ще го отведе в славните блажени селения. На мен ми се струва, Санджая, че знанието не унищожава скръбта; по-скоро скръбта унищожава знанието. Като мисля за надвисналата гибел на Куру, мъката обърква сетивата ми и смущава ума ми. Не мога да изоставя привързаността към синовете, царството, съпругата и внуците си и към хиляди други неща. Такава сляпа привързаност води единствено към страдание.“

Дхритаращра въздъхна. Бхишма и Видура го гледаха в отчаяние. Той ясно разбираше какво ще се случи, ако се сражават с Пандавите, но нямаше да стори нищо, за да промени положението. Единственото, което трябваше да направи, бе да даде на синовете си заповед да спрат с враждебността и войната щеше да приключи, преди изобщо да е започвала. Въпреки че Дурьодхана изпълняваше задълженията на монарх, баща му все още заемаше трона и бе глава на царството. Ако царят заповядаше на принца да сключи мир с Пандавите, той трябваше да му се подчини.

Но Дхритаращра не показваше по никакъв начин, че би издал подобна заповед. Той с примирение щеше да стане свидетел на смъртта и разрушението всички и всичко, което му беше скъпо. Двамата министри се споглеждаха безнадеждно, докато царят продължаваше:

„Това страшно бедствие, пред което Куру сега са изправени, е заради играта на зарове. Синът ми е виновен за него, защото е изпълнен с алчност. Това е дело на вечното време. В оковите на времето, аз съм безпомощен пред лицето на собствената си разруха. Какво бих могъл да направя? Къде бих могъл да отида? О, Санджая, времето ще убие всички тези безразсъдни Куру, а аз не мога да направя нищо. Ще науча вестта за смъртта на стоте си сина, а после ще чуя воплите на ридаещите жени. Единствен аз ще остана жив. Как ще ме застигне смъртта? Както бесният пожар поглъща сухата гора, така Бхима и Арджуна ще унищожат армията ми.“

После царят описа храбростта на Арджуна, когото считаше за не по-малка опасност от Бхима. Той знаеше, че Арджуна е честен и не би убил нито един от синовете му от почит към клетвата на Бхима, но със сигурност нямаше да е така въздържан с останалата част от войските на Куру.

„Макар да мисля за това ден и нощ, не зная да съществува на земята воин, който би устоял срещу лъка Гандива.“ Гласът на Дхритаращра почти се задавяше. „Някои може и да си мислят, че или Карна, или Дрона могат да му се противопоставят, но аз не споделям това мнение. Карна е нехаен и избухлив, а учителят е престарял и е слаб, поради обичта си към Арджуна. Никой не може да убие Арджуна, нито коя да е битка с него би могла да има друг изход освен собствената му победа. Авторитетите ни уверяват в тази истина, а Куру са били свидетели на силата му със собствените си очи. С Кешава, който ще управлява конете му, и с Гандива в ръка, Арджуна ще бъде непобедим в битката.

Глупаците, намиращи се под властта на Дурьодхана, не знаят това. Когато мълния порази нечия глава, нещо може и да остане след нея. Порази ли я обаче стрелата на Арджуна, нищо не остава. Виждам го сега в ума си как препуска сред войските ни, а стрелите му летят във всички посоки, обезглавявайки безброй воини. Нима някой би могъл да се изправи срещу обединените сили на Арджуна и Бхима, и да оцелее? Когото Провидението е пожелало да унищожи, няма как да избяга. Уви, времето за гибелта на Куру настъпи.“

Дхритаращра замълча. Ако на синовете му бе съдено да умрат, това щеше да се случи. Но може би съдбата щеше да определи друг изход. В крайна сметка кой би могъл да предвиди, че благородните Пандави ще трябва да изоставят царството си и да отидат в горите? Може победата им да не е толкова сигурна. Царят едва смееше да се надява на собствената си победа. Нима можеха Пандавите да бъдат надвити, щом ги подкрепяше непроницаемият Кришна?

Ридаейки и въздъхвайки неспирно, Дхритаращра каза: „Въпреки че ми разказа за могъществото на Пандавите, съществува някой, който е равен на всички тях и дори повече. Той е способен по своя воля да подчини всички светове. Това е Кришна. Очевидно е, че той е решил Пандавите да победят. Положението за нас е безнадеждно. Сърцето ми трепери, когато си мисля за гнева на Юдхищхира, за храбростта на Бхима, за силата на Арджуна и на близнаците, и за невъобразимото могъщество на Кришна. Кой глупак, търсейки сам смъртта си, ще се хвърли като молец в непотушимия пожар на Пандавите? Отнесохме се несправедливо към тези герои. В резултат на това синовете ми ще трябва да умрат. О, Куру, не се бийте. Ако поведете война, династията ни ще бъде унищожена. Нека потърсим мир. Юдхищхира няма да ме пренебрегне особено като види скръбта ми.“

Царят потъна в сълзи. Събранието мълчеше. Какво ли би могъл да каже някой? Дхритаращра не бе споменал и дума за връщане на царството на Юдхищхира. Желаният от него мир бе само пуста надежда, породена от страх. Той не би платил цената за този мир. Войната бе неизбежна.

Санджая отново се обърна към събранието с допрени длани и каза: „Велики Царю, ще стане точно както казваш. Очевидно е, че кшатриите ще загинат от лъка Гандива. Но не мога да разбера как ти, който ясно виждаш тази истина, все още се оставяш във властта на своя син. Сега не е време да се предаваш на скръбта. Единствено по твоя вина е надвиснала тази опасност. Ти отхвърли Пандавите, които са ти като родни синове и се отнесе с тях жестоко. Седнал край дъската за зарове, ти викаше като дете: „Какво спечелихме?“ Виж сега какво спечелихте! Смей се сега, както се смееше тогава, Царю! Сега трябва да се изправите срещу желаещите отмъщение Пандави и срещу техния приятел Кришна, господарят на всички същества. Кауравите всеки миг ще потънат като пробита лодка в безбрежен океан. Надеждата ти за победа е породена единствено от лудостта. Всеки, който презира Пандавите, среща гибелта си. Не ти подобава сега да скърбиш, о, Бхарата. Имаше твърде много възможности да предотвратиш тази катастрофа, но ти постоянно отхвърляше всички добри съвети. Риданията ти са безполезни, о, най-велик сред царете.“

Санджая се върна на мястото си в краката на царя и на министрите. Дхритаращра клатеше глава, а сълзите се стичаха по лицето му и попиваха в брадата му.

Дурьодхана започна да се безпокои, че царят може да реши да отстъпи пред Пандавите. Той скочи на крака и извика: „Няма от какво да се боиш, велики Царю. Не е нужно да скърбиш за нас, ние можем да победим в тази битка. Когато научих, че Юдхищхира събира армия и се готви за война, аз отидох при Бхишма, Дрона и Крипа. Потърсих съвета им, питайки ги дали мислят, че е добре да се предадем или да се бием. Победата никога не е сигурна. Те ме увериха: „Няма нужда да се боиш от врагове. Който иска може да ни предизвика. Ще сломим гордостта му с остриетата на стрелите си. Никой не може да ни победи в битка.“ Изразявайки лоялността си към теб, о, Царю, те ме успокоиха. Аз вярвам на думите им. Бхишма сам победи всички земни царе в Каши. И отново същият този герой покори непобедимия воин-мъдрец, Парашурама. Как биха могли Пандавите да го победят? Каква сила имат те? Не притежават нито царство, нито богатства. Ние сме господарите на земята. Дошло е време да докажем превъзходството си и законната си позиция. Това царство ти принадлежи, о, най-добър сред хората! Как бихме могли да го предадем на враговете?“

Както винаги Дурьодхана омая ума на Дхритаращра. Истина бе, че Бхишма бе непобедим воин. Освен това притежаваше благословията, че ще умре единствено по своя воля. Ако той имаше желание да се сражава с цялата си мощ, тогава не всичко бе изгубено. Царят избърса сълзите си, докато Дурьодхана продължаваше:

„Защо трепериш в страх дори само от описанието на врага? Имай предвид, че собствената ни армия е почти два пъти по-голяма от тяхната. И сам Индра не би могъл да я победи. Това, че Юдхищхира моли едва за пет села показва, че го е страх от силата ни. Що се отнася до Бхима, не се страхувай от него. Няма на света никой, който да може да ми излезе насреща в бой с боздугани; равен съм дори на Баларама, своя учител, и само с един удар ще изпратя Бхима в царството на смъртта. Мога да разбия планината Химават на парчета! Жадувам да се изправя срещу Бхима в битка!“

Дурьодхана се намръщи гневно при мисълта за врага си. Той бе наредил на скулптори да изработят желязна статуя на Бхима. Всеки ден кауравският принц удряше стоманената фигура с огромния си боздуган. Скоро щеше да има възможността да се бие и със самия Бхима.

„Що се касае до Арджуна, как би могъл той изобщо да победи, когато се сражава срещу Бхишма, Дрона, Крипа, Ашватхама, Шаля, Бхуришрава и Джаядратха едновременно? Дори само Дрона му е повече от равен. Роден от безсмъртния риши Бхарадваджа, никой не може дори да задържи погледа си върху Дрона, когато е разгневен в битка. Освен това ето го и Крипа, който също е син на могъщ мъдрец. Няма човек или бог, способни да го убият. А ето го и Карна, когото считам за равен на Бхишма, Дрона и Крипа, взети заедно. Дори Индра дойде при него в страха си, за да измоли естествената му ризница. Този бог на боговете дари на Карна едно непогрешимо оръжие, с което той без съмнение ще убие Арджуна.“

Дурьодхана продължи да възхвалява воините си и да иронизира Пандавите. Като изброи имената на всички царе на страната на Кауравите, той вдъхна увереност на баща си. Нямаше възможност Пандавите да спечелят войната, Дхритаращра можеше да бъде спокоен.

Накрая Дурьодхана попита Санджая: „Какво се надява да постигне Юдхищхира със своите седем дивизии акшаухини? Нима наистина смята, че може да ни победи?“

Санджая се усмихна: „Юдхищхира и братята му са ведри и радостни. Не забелязах и следа от страх у тях. Арджуна се качи на божествената си колесница, когато си тръгвах, и каза: „Видях небесни знамения, предвещаващи победата ни.“ Като гледах облечения в ризница Арджуна на колесницата му, сияен като светкавица в облак, аз съзрях истината в думите му.“

Дурьодхана се изсмя саркастично: „Ти винаги славиш Пандавите, които ние победихме на зарове. Разкажи ми за колесницата на Арджуна. Какви са конете ѝ, какви са знамената ѝ?“

Дурьодхана бе чувал за божествената колесница на Арджуна, дарена му от Агни. А предводителят на гандхарвите, Читраратха, му бе подарил жребците си. Той се заслуша, докато Санджая я описваше:

„Колесницата на Арджуна е с небесен произход и не може да бъде възпряна. Теглена е от бели коне, носещи се със скоростта на вятъра по земята и по небето. Читраратха му е дал благословията, че винаги ще има стотици коне, независимо колко от тях ще бъдат избити.

Трудно ми е да опиша знамето на Арджуна. То е създадено от Вишвакарма и разпростира магическа илюзия, сякаш се развява на километри във всички посоки. Невъзможно е да се установи от какво е направено, но наподобява дим, смесен с пламък, и притежава всички цветове от дъгата на Индра. На него седи великият Хануман, както и други страховити небесни създания.“

Санджая описа колесниците и на останалите четирима Пандави. Когато свърши, Дхритаращра попита: „О, Санджая, кои от воините на Пандавите с кои от нашите воини ще се сражават?“

„Дхрищадюмна, роденият от огъня, ще се изправи срещу Дрона. Брат му Шикханди е избрал Бхишма, а праведният Юдхищхира е решен да убие вуйчо си Шаля. Дурьодхана и стоте му братя принадлежат на Бхима. Арджуна назова Карна, Ашватхама и Джаядратха. Каза също, че ще убие и всеки друг, който се счита за непобедим. Абхиманю ще посрещне всичките ти внуци, о, Царю. Коварният Шакуни принадлежи на Сахадева, пък Накула ще се заеме със сина на Шакуни, Улука, и с ордите от планински воини, предвождани от него. О, господарю на хората, всички пълководци и воини в твоята армия са избрани от един или друг от Пандавите и техните съюзници. Затова направи бързо каквото е необходимо, защото иначе битката скоро ще започне.“

Дхритаращра пак се уплаши. Умът му се люшкаше между надеждата и отчаянието и той отново заговори с треперещ глас:

„Всичките ми неразумни синове, които ще се изправят срещу Бхима, вече са загинали. Останалите царе и управници до един ще бъдат избити от лъка Гандива, както молците изгарят, щом влетят в огъня. Виждам поражението на армията си от Пандавите, които превърнах в свои врагове. Войските на Юдхищхира са като застрашителен океан, а моят син иска да го преплува само с двете си ръце. Дори Индра лично не може да противостои на такива герои, хладнокръвни и сдържани в битка и способни да разтрошат Хималаите. Уви, безумният ми син иска да се сражава с тях, пренебрегвайки възраженията ми.“

Дурьодхана стана на крака: „И от двете страни сме смъртни. Защо тогава приписваш победата само на тях? Премисли отново какви герои имаме в наша подкрепа. Дори и боговете с обединени сили не биха могли да ги победят, какво да говорим за жалките Пандави. О, господарю, аз не ги считам за способни дори да издържат на гледката на нашата армия. Царете и владетелите, които ми желаят доброто, ще притиснат Пандавите като плячка в капан. Те ще бъдат сразени, заедно с всичките си последователи.“

Дхритаращра седеше и клатеше глава. Интелигентността му му казваше, че Пандавите, подпомагани от Кришна, няма как да бъдат победени, но сърцето му бе завладяно от силната привързаност към синовете му. Задавеният му глас отекна из залата: „Виж как бълнува синът ми като луд, Санджая. Как би могъл той изобщо да победи Юдхищхира в битка? Без съмнение Бхишма познава истинската сила на Пандавите, щом не желае да се сражава с тях. Разкажи ни отново за могъществото им, Санджая. Нека не ни останат съмнения за опасността, пред която сме изправени.“

„Дхрищадюмна не спираше да насърчава войските на Пандавите. Той ми каза: „Иди, Санджая, и кажи на Кауравите, че гибелта им е неминуема. Кажи им, че ще избегнат това бедствие единствено ако изпратят някои чист и честен човек да върне царството на Юдхищхира. Не позволявайте на Арджуна да излее огъня на гнева си върху Куру. Той е закрилян от боговете в небесата и от самия Върховен Бог и не може да бъде убит. О, Куру, дори не си и помисляйте да се сражавате с него.“

Дхритаращра проплака, покривайки лицето си: „О, Дурьодхана, сине мой — хлипаше той — откажи се от войната. Едната половина от това обширно царство е повече от достатъчна за теб и министрите ти. Върни на Пандавите онова, което е тяхно. Всички старейшини на Куру виждат това като единственият добродетелен път и ти трябва да го приемеш, дете мое. Освен теб и тесногръдия син на сута, не виждам никой друг, който да желае война. Воден от Карна, Духшасана и Шакуни, ти вървиш по пътя на разрухата. Ела на себе си, скъпи сине. Не се оставяй да бъдеш подведен.“

Думите на Дхритаращра нямаха силата на авторитет. Никой в събранието не приемаше много сериозно жалните му вопли. Той очевидно бе преотстъпил властта си на Дурьодхана и в крайна сметка щеше да се съгласи с всичко, което принцът решеше. След като Дхритаращра спря да говори, Дурьодхана се изправи. Оглеждайки дръзко събранието, той ясно изрази становището си: „Не съм зависим от никого от воините, избрали да ни подкрепят. Карна и аз сами можем да извършим жертвоприношението на войната, а Юдхищхира ще бъде жертвеното животно. Моята колесница ще е жертвената площадка, а оръжията ми ще са нужните принадлежности. Стрелите ми ще заместят тревата куша, а процъфтяващата ми слава ще е пречистеното масло. Ще извършим жертвоприношението в чест на бога на смъртта и ще се завърнем, увенчани с ореола на славата. Нека войната започне! Или ще властвам над широката земя, след като убия Пандавите, или те ще се радват на царството си, след като са ме убили.“

Дурьодхана направи пауза, за да придаде тежест на думите си. Гласът му, изпълнен с високомерие и арогантност, отекваше в съвещателната зала: „Мога да пожертвам живота си, богатството си, царството си, всичко, Царю, но никога не мога да живея в мир с Пандавите. Няма да им дам земя, дори колкото да забият върха на игла в нея!“

Залата остана тиха, след като Дурьодхана зае мястото си на своя трон. Бхишма и Видура се спогледаха; думите на Дурьодхана не бяха изненадващи за тях. Какво биха могли да кажат в отговор? Единствен Дхритаращра можеше да спре сина си, но той не го направи, въпреки горещите си молби. Не бе издал властна заповед да бъде върнато царството на Пандавите, нито бе дал на някой друг пълномощието да възпре Дурьодхана. Ясно бе, че съдбата повеляваше война.

Дхритаращра наруши мълчанието: „Скърбя за всички вас, владетели, които ще последвате този безумец в обителта на смъртта. Отричам се от Дурьодхана завинаги. Скоро Пандавите ще се движат сред войската ни като тигри сред стадо сърни. Армията ми ще падне като безпомощна жена под ударите на лош мъж. Когато видите Пандавите да приближават като ходещи планини, ще си спомните думите ми. О, синове мои, не сключите ли мир сега, ще постигнете вечен мир под ударите на боздугана на Бхима.“

Дурьодхана погледна към Карна и Духшасана. Старият му баща може и да изпитваше ужас при мисълта за битка, но принцът едва се сдържаше. Независимо дали сам, или с помощта на обладаната от данави армия, той бе готов. Друг избор не бе възможен.

Дхритаращра помоли Санджая да повтори какво бе казал Кришна. Санджая преразказа думите му, призоваващи към връщане на царството на Пандавите. После той описа още една среща, която бе имал с Кришна и Арджуна.

„Бях поканен да се видя с тях в покоите на Арджуна. С ум, съсредоточен върху свещеното, аз влязох в най-вътрешния апартамент на двореца със сведена глава и с молитвено допрени длани. Двамата велики герои обаче ми казаха да се отпусна. Те седяха заедно на златно легло, инкрустирано със скъпоценни камъни. Нозете на Кришна почиваха в скута на Арджуна, а нозете на Арджуна — в скута на Кришна. Драупади и Сатябхама седяха наблизо като две сияйни луни. Арджуна ми посочи едно кресло, но аз го докоснах с длан и седнах близо до него на пода. Кришна и Арджуна се изправиха като две високи дървета. Като видях двамата тъмнолики герои, надвесени над мен, аз бях обхванат от страх. Те бяха като Индра и Вишну заедно. Тогава осъзнах, че който ги има на своя страна, никога няма да срещне поражение.“

Санджая затвори очи, припомняйки си гледката. Той мълча няколко мига, после продължи със сподавен глас: „След като ме успокоиха и ми поднесоха храни и напитки, аз поставих допрените си длани над главата си и им заговорих за твоето желание за мир, Царю. Тогава Арджуна помоли Кришна да даде подобаващ отговор и господарят на Ядавите изрече мили и пленителни думи, чийто смисъл обаче е страховит. Те са предназначени да всеят смут в сърцата на синовете ти. Ето ги: „О, Санджая, предай следното на Дхритаращра и на всички старейшини на Куру, след като им поднесеш почитанията ни и ги попиташ за благополучието им. Кажи им, че трябва да извършат благотворни жертвоприношения и да раздадат неизброими дарове на брамините. Нека след това се повеселят със съпругите и синовете си, защото скоро ги чака бедствие. Сега си мисля за своя дълг към Драупади, който все още не е изплатен. Тази чиста жена ме спечели за вечни времена с всеки свой вик: „О, Говинда!“, докато Куру ѝ причиняваха болка.“

Сълзи потекоха по лицето на Санджая при мисълта как изцяло се отдава Кришна на онзи, който търси закрилата му. „После Кришна изрече следните думи: „Куру превърнаха притежателя на лъка Гандива в свой враг, а аз съм неговият колесничар. Кой ще посмее да ни предизвика на битка, пък дори и да му помагат боговете, освен ако не е ударил часът му? Онзи, който ще победи Арджуна, трябва да може да носи земята в двете си ръце, да изпепели съществата и да унищожи небесата. Но сред всички създания в трите свята, няма никой, който да е равен на него в бой. Несъмнено, битката в царство Матся бе достатъчно доказателство за това — какво да говорим за сраженията с данавите в долния свят. Арджуна и никой друг е винаги надарен със сила, ловкост, храброст, лекота на ръцете, неизтощима енергия и търпение. Обмислете внимателно всичко това, преди да започнете с враждебните си действия, о, Куру.“

После Санджая каза на Кауравите, че Кришна възнамерява да дойде в Хастинапура лично, за да преговаря за мир.

Дхритаращра седеше с наведена глава. Той бе прекарал много безсънни нощи, размишлявайки върху силата на Арджуна, в опитите си да прецени дали някой сред воините на Куру можеше да му се противопостави. Трудно бе да се отсъди. Сега, когато Арджуна беше заедно в битката с Кришна, везните се накланяха драматично. Могъществото на Кришна бе невъзможно да се измери. За него ришите казваха, че е Богът на всички богове. Да са против него със сигурност означаваше да са против боговете.

Слепият цар каза плахо: „Тези описания на Арджуна и Кришна само още повече ме убеждават в безумството на войната. О, Дурьодхана, премисли отново. Премисли срещу кого ще се сражаваш. Великите винаги изплащат дълговете си. Агни е задължен на Арджуна, заради помощта му в Кхандава. Той със сигурност ще му помага във войната. Също и бог Дхарма ще се съюзи със своя син Юдхищхира. Бхима е син на Ваю, а близнаците са заченати от двамата Ашвини. Така ще сме изправени срещу сила човешка и божествена. Не виждам как ще можем да победим. Сине, помири се с Пандавите. Ако не го направиш, значи е настъпил краят на Куру.“

Дурьодхана губеше търпение. Цялата тази агония бе прекалена. Принцът скочи разгневен: „О, най-добър сред царете, защо не спираш да възхваляваш Пандавите? И те са смъртни като всички нас. Как могат боговете да им дойдат на помощ? Боговете никога не са движени от низши емоции. Преди всичко, те са постигнали издигнатата си позиция в небесата, посредством непривързаност към светските желания, липса на алчност, гняв и омраза. Те не се въвличат в жалки човешки конфликти, основани на емоционални връзки. Ако не беше така, тогава как Пандавите щяха да изтърпят толкова страдания? А дори и боговете да вземат страната им, какво? Аз съм равен на всеки от тях. Със собственото си мистично могъщество мога да спра дори и огън, имащ силата да опожари трите свята. Със заклинания мога да втвърдя водата, позволявайки на колесници и пехота да преминават по нея. Мога да разсичам планини и да запращам лавини от камъни заедно с ураган, какъвто духа по време на всемирното унищожение.“

Докато хвалеше себе си, Дурьодхана изключително се оживи. Той размахваше ръце и се вглеждаше в присъстващите царе: „Всички знаете, че в моето царство няма природни бедствия, причинени от боговете. Благодарение на закрилата, която осигурявам, няма дори страшни зверове или змии, които да нападат поданиците ми. Целият народ е добродетелен и живее мирно под управлението ми. Нито боговете, нито асурите ще се осмелят да закрилят някого, който ми е ненавистен. Защо боговете не ми попречиха да прогоня Пандавите или да отнема богатството им? Който аз пожелая да бъде щастлив или нещастен, неминуемо става такъв. Никой не може да осуети целите ми. Царю, думите ми не са лъжа. Известен съм в света като този, който казва истината. Цялата земя е свидетел на моята слава. Казвам всичко това единствено за да те успокоя, а не да възхвалявам себе си. Скоро ще чуеш за поражението на Пандавите, бъди спокоен. Аз ги превъзхождам и по интелигентност, и по могъщество, и по храброст, и по знания, и по способности. Ще ги унищожа.“

Дурьодхана, който вече бе стигнал до центъра на залата, тръгна обратно към мястото си с високо вдигната глава. Карна го аплодира и се изправи да говори, пренебрегвайки Дхритаращра, който бе вдигнал длан да отговори. Гласът на Карна прокънтя в залата: „Аз се наемам да убия Пандавите. Получил съм брахмастра от Парашурама и Шакти от Индра. С тези две оръжия ще унищожа синовете на Панду. Всички останали Куру могат да бъдат при Дурьодхана да го защитават. Оставете Пандавите на мен.“

Бхишма се изсмя високо и дълго: „Какви ги приказваш, Карна? Явно интелигентността ти се е замъглила от очакващата те смърт. Като си спомниш за случката с опожаряването на Кхандава, би трябвало да си по-сдържан, глупако. Твоето оръжие Шакти, с което толкова се гордееш, ще изгори на пепел, удари ли го дискът на Кришна. Върховният Бог вече е погубвал врагове, много по-велики от теб, Карна. Като се срещнеш с него и Арджуна и ти, и всичките ти оръжия ще бъдете унищожени.“

Бхишма напомни на Карна как Парашурама го бе проклел: в мига, в който най-много има нужда, да не успее да си спомни мантрите за извикване на брахмастрата. За да получи познанието му, Карна бе заблудил мъдреца да мисли, че е брамин. Когато Парашурама бе разкрил измамата, той бе изрекъл проклятието. Карна нямаше да може да използва оръжието брахмастра, когато го застрашаваше най-голяма опасност, а Арджуна със сигурност нямаше да има подобно затруднение.

Карна се озъби: „Твоята възхвала за Кришна е подобаваща, дядо. Знам, че той е толкова велик, и дори още по-велик от това, което каза, но не мога повече да търпя жестоките ти думи към мен. Чуй сега какъв ще бъде резултатът от грубостта ти. Аз няма да вляза в битката, докато ти си в нея. Ще сваля оръжия, докато не паднеш повален. Тогава светът ще види моята храброст.“

Карна бързо напусна залата. Бхишма отново се засмя и се обърна към Дурьодхана: „Този син на сута е човек, който държи на думата си. Как ще спази сега обещанието си да унищожи противниковата армия? В същата тази зала го чух да казва: „Всички вие сте свидетели. Ще избия хиляди, десетки хиляди вражески воини.“ Как ще го направи сега? Поривист и арогантен, още в мига, в който е измамил светия риши Парашурама, той е изгубил цялата си доблест и аскетични заслуги.“

Дурьодхана бе объркан от внезапното напускане на Карна, но запазвайки спокойно изражение на лицето си, отново заяви, че не зависи от никого. Без значение дали Карна щеше да му помогне или не, той щеше да се изправи срещу Пандавите и да победи. Когато принцът най-накрая спря да се хвали, Видура се изправи от мястото си и заразказва една история.

„Имало веднъж един ловец, който разпрострял мрежа в гората да лови птици. Две големи птици се хванали в мрежата, но се вдигнали в небето и я отнесли. Ловецът ги забелязал и се втурнал след тях. Докато тичал, видял го един аскет и казал: „Колко странно е, че някой, който ходи по земята, се е втурнал да преследва тези, които летят в небето.“ Ловецът отговорил: „Тези птици с общи усилия отмъкнаха мрежата ми, но те ще паднат, когато се скарат.“ И не след дълго двете птици наистина започнали да се бият и паднали на земята, където ловецът ги хванал и убил. По същия начин и братята, които се бият помежду си, скоро ще намерят смъртта си. О, Дурьодхана, братовчедите би трябвало да се радват заедно на живота, да се хранят заедно и да се забавляват, но никога да се карат.“

Видура потвърди онова, което вече бе казано за силата на Пандавите, опитвайки се да разубеди Дурьодхана да се бие. Принцът не отговори нищо. Той и без това вече знаеше мнението на Видура, който очевидно подкрепяше Пандавите.

Ясно бе, че нямаше какво повече да се каже в събранието. Санджая бе предал посланията на Пандавите и Куру бяха отговорили. Патетичните призиви на Дхритаращра за мир бяха безполезни, ако не върнеше дори част от царството на Юдхищхира. А той нито веднъж не бе показал готовност да го направи. Затова, освен ако Кришна не успееше да промени ситуацията, щеше да има война. Един по един царете и министрите започнаха да напускат залата.

Накрая Дхритаращра остана сам със Санджая. След като бе чул публично изразени мненията на всички, царят искаше да изслуша сега и становището на секретаря си. Мислеше ли той, че има някакъв шанс Куру да спечелят войната? Санджая бе видял и двете страни и бе способен да прецени съответните им сили. Въпреки че Санджая вече бе заявил, че вижда слаба надежда за Куру, царят се надяваше насаме той да му подскаже как биха могли да спечелят.

Санджая се опасяваше, че ако сподели насаме с царя мнението си, той няма да го вземе предвид. Той знаеше, че Дхритаращра чувства предразположението му към синовете на Панду. Затова попита дали биха могли да повикат Вясадева, който по това време се намираше в двореца. Ако Дхритаращра видеше, че мъдрият риши е съгласен с мнението на Санджая, може би щеше да го вземе повече под внимание.

Царят се съгласи, като покани да присъства и съпругата си Гандхари. Когато Вясадева и Гандхари седнаха край Дхритаращра, Санджая се обърна към духовния си учител: „Господарю мой, моля дай ми разрешението си да говоря на царя в твое присъствие. Той пита за силата на Пандавите.“

Вясадева вдигна дясната си ръка в знак на благословия: „Кажи му всичко за Кришна, Санджая, защото именно в него е истинската сила на Пандавите.“

С допрени длани Санджая каза: „О, Царю, ти непрестанно ме питаш за силните и слабите страни на Пандавите. Силата им може да се сравни с тази на Говинда, която няма предел. Ако сложим целия свят от едната страна, а Джанардана от другата, той ще надделее над света по могъщество. Той е способен да превърне земята с всичките ѝ създания на пепел само в един миг. Там, където има истина, където има справедливост и добродетел, където има скромност и човечност — там ще намериш Кришна. А където е Кришна, там е и победата. Той е душата на всички същества, дошъл в този свят за свое забавление. Пандавите са просто инструменти на неговите желания. Това всемогъщо същество иска да унищожи всички престъпници и грешници в света. А синовете ти, Царю, са точно такива.“

Дхритаращра се протегна да хване ръката на жена си и силно я стисна. Санджая продължи: „Кешава е господарят на времето, на смъртта, на подвижните и неподвижните същества. Той е дошъл в този свят като обикновен човек по силата на собствената си илюзорна енергия. Но онези, които го познават, не могат да бъдат заблудени.“

Старият монарх изпита желание да научи повече за Кришна. Той винаги бе знаел, че секретарят му приема Кришна за Върховния Бог. Санджая бе ученик на Вясадева, който сам почиташе Кришна. Но царят не бе убеден. Кришна несъмнено бе необикновен. Изумително бе как беше избил толкова много могъщи демони, а и всички риши го възхваляваха като изначалния Бог. Но въпреки това той изглеждаше толкова човешки. Царят попита: „Как така ти приемаш Кришна за Върховния Бог? Защо ти знаеш, че е такъв, а аз не? Моля те, обясни ми това, ако го считаш за уместно, Санджая.“

„Онези, които са твърде привързани към материята, не могат да познаят тази велика личност — отговори Санджая. — За тях той си остава загадка; или те просто не приемат, че той е Бог. Аз не съм запленен от светските неща и държа желанията си под контрол. Същевременно внимателно изучавам Ведите и слушам с вяра светците, такива като моя духовен учител Вясадева. Така съм успял до известна степен да опозная Кешава. Ти също би могъл да придобиеш това познание, Царю. Приеми подслон при Кришна, защото той е най-големият ти доброжелател. Не го презирай, не пренебрегвай съветите му. Безразсъдният ти син няма вяра в Кришна и ще доведе и теб, и династията Куру до гибел.“

Гандхари кимна утвърдително: „Нашият порочен син без съмнение ще ни доведе до разруха. Той е завистлив и суетен, и никога не се вслушва в съветите на възрастните. За моя скръб той ще умре в ръцете на Бхима. Едва тогава ще си спомни бащините думи.“

Седнал на висок трон, застлан с копринени възглавници, Вясадева каза: „Царю, ти си скъп на Кришна. Чуй съвета ми. Изслушай внимателно Санджая. Той ще ти каже пътя, по който Кришна може да бъде познат и приет за подслон. Единствено от прекомерни желания и омраза хората отричат знанието за Бога. Алчни за богатства и слава в този свят, почти всички хора са напълно потопени в илюзия. Така отново и отново попадат под властта на смъртта. Затова мъдрият изоставя всички привързаности и поема по пътя на освобождението, който в крайна сметка води до Кришна.“

Дхритаращра помоли Санджая да опише този път. След като се поклони пред Вясадева, Санджая каза: „Овладяването на сетивата е началото на пътя. Извършването на жертвоприношения без овладени сетива няма да ти позволи да познаеш Бога. Отричането от сетивните желания идва от пробуждането на истинското познание, което се ражда от мъдростта. Мъдростта се получава чрез опитност и чрез слушане от мъдреците. Истинската мъдрост е овладяване на сетивата. Който е овладял сетивата си, изпитва вътрешно щастие, напредвайки по пътя на себепознанието. По този път можеш да постигнеш Кешава, Царю. Върви по него с искрено желание да опознаеш и удовлетвориш този най-велик от всички богове и успехът ти ще бъде сигурен.“

Дхритаращра помоли секретаря си да му разкаже повече за качествата и могъществото на Кришна. Санджая говори за многобройните имена на Кришна и за различните им значения, описващи го като създател, поддръжник и в крайна сметка унищожител на всички светове.

Като изслуша тези описания, Дхритаращра се замисли. Той освободи Санджая. След като Вясадева също си тръгна, той остана сам с жена си. Старият цар бе объркан. Той не можеше да отрече върховенството на Кришна. Описанията на Санджая, подкрепяни от Вясадева, бяха ясни и задълбочени. Очевидно бе, че да се противопоставят на Кришна и на онези, които той подкрепя, неминуемо би приключило с поражение. Но ако желанието на Кришна бе Куру да бъдат унищожени, тогава какво би могъл да направи той? Явно всичките му действия бяха напразни пред лицето на божествения план на Бога. Дхритаращра седеше и въздишаше, хванал главата си с длани. Нима Кришна наистина искаше всичките му синове, роднини и приятели да бъдат унищожени? И защо тогава щеше да идва в Хастинапура с цел да постигне мир? Това беше загадка, която слепият монарх не успяваше да разкрие.