5

Сред учениците на Дрона смъртните съперници Бхима и Дурьодхана станаха несравними в боя с боздуган. Юдхищхира бе най-добър в хвърлянето на копие и в битката с колесници, Накула и Сахадева станаха съвършени фехтовачи, а Ашватхама проявяваше най-големи способности в боравенето с мистични оръжия. Арджуна обаче надминаваше всички във всичко. Той бе станал „атиратха“ — воин, способен да се сражава едновременно с 60 000 бойци. Това само усилваше завистта, която синовете на Дхритаращра чувстваха към него, както и към неговия брат, могъщия Бхима.

Веднъж Дрона реши да изпита способностите на учениците си. Той постави изкуствена птица високо на едно дърво и като събра всички принцове, им каза: „Вземете лъковете си и се прицелете в окото на птицата. Ще ви извиквам един по един да стреляте.“

Първи беше Юдхищхира. Когато бе поставил стрелата си на лъка и се бе прицелил, Дрона го попита: „Кажи ми какво виждаш, принце?“

Юдхищхира отговори, че вижда братята си, Дрона, дървото и птицата. Учителят отново и отново го питаше какво вижда и всеки път получаваше все същия отговор. Най-сетне Дрона му се скара и го отстрани, без да е изстрелял стрелата си: „Бездруго няма да успееш да улучиш целта“, каза той с раздразнение.

Следващият повикан бе Дурьодхана. Когато бе готов да стреля, Дрона му зададе същия въпрос. Принцът отговори същото каквото и Юдхищхира и Дрона също го отпрати. Всеки един от принцовете, когато бе повикан, отговаряше по подобен начин и Дрона не позволи на никого да стреля по птицата.

Последен бе повикан Арджуна. Когато бе готов да стреля и вече стоеше с изпънат в полукръг лък, Дрона попита: „Кажи ми какво виждаш. Виждаш ли ме, виждаш ли братята си и дървото?“

Арджуна отговори: „Виждам единствено птицата. Не виждам нито теб, нито братята си, нито дървото.“ Дрона остана доволен. Той изчака за миг, после попита: „Щом виждаш птицата, опиши ми я!“

Арджуна каза: „Не мога да я опиша, защото виждам само главата ѝ, не виждам тялото ѝ.“

Косите на Дрона настръхнаха. „Стреляй!“ — извика той.

Арджуна пусна стрелата си и тя улучи дървената птица в окото, премятайки я на земята. Със сълзи на радост в очите Дрона прегърна ученика си, а Дурьодхана и братята му наведоха разочаровано глави.

Известно време след това Дрона отиде заедно с принцовете да се изкъпят в Ганг. Още щом влезе във водата, го сграбчи свиреп крокодил. Макар че можеше да се освободи, Дрона започна да вика: „Момчета! Елате ми на помощ! Убийте този звяр и ме спасете!“

Принцовете се стъписаха и объркаха, виждайки учителя си в хватката на крокодила. Те се вцепениха от ужас — всички освен Арджуна. Той веднага изстреля пет стрели, които улучиха влечугото под водата и го разкъсаха на парчета. Пастта му се разтвори, освобождавайки крака на Дрона.

Дрона излезе на брега и отведе Арджуна настрани, където му каза: „Искам да ти дам най-великото оръжие. Приеми от мен знанието за Брахмастра, неустоимия снаряд, зареден с могъществото на Брахма. Това оръжие трябва да се използва единствено срещу нечовешки същества, защото в противен случай може да унищожи целия свят.“ След това Дрона каза на Арджуна, че никой никога няма да го превъзхожда в стрелбата с лък. Той вече бе непобедим.

Виждайки, че принцовете са станали достатъчно опитни във военното изкуство, Дрона отиде при Дхритаращра и му каза: „Господарю мой, синовете ти завършиха обучението си. С твое разрешение, сега те могат да покажат уменията си. Затова позволи ми да организирам една демонстрация.“

Дхритаращра благодари на Дрона, че е обучил принцовете, и каза: „Завиждам на онези, които ще могат да видят храбростта на синовете ми. Ще дойда на демонстрацията с Видура, той ще бъде очите ми. С него направете нужните приготовления, о, най-добър сред брамините.“

Дрона и Видура излязоха извън града и избраха обширно и равно парче земя. След като осветиха мястото с молитви и приношения към боговете, Дрона поиска вещи архитекти да построят голям стадион. Стадионът имаше широка централна част и издигащи се на четирите страни платформи. Богати търговци дариха средства, за да бъдат поставени хиляди дърворезбовани седалки, инкрустирани със слонова кост и бисери. Редици златни тронове, обсипани с корали и скъпоценни камъни, бяха изградени в царската ложа. Стените на стадиона се издигаха до небесата, украсени с високи бели пилони, на върховете на които бризът развяваше многоцветни знамена.

В благоприятен ден, определен от дворцовите астролози, гражданите навлязоха в стадиона, нетърпеливи да видят уменията, които принцовете ще покажат. Бхишма и Видура, водейки Дхритаращра под ръка, вървяха начело на процесията. Дрона и Крипа бяха непосредствено след тях заедно с останалите членове на царското семейство като Бахлика, Сомадатта и други царе, дошли на посещение от съседни царства. Цариците излязоха от града, облечени в блестящи сарита и украшения, заобиколени от много прислужници. Жените се възкачиха на царската трибуна като богини, възлизащи на планината Меру.

Тълпата от граждани от всички четири касти изпълни стадиона, удивена от красотата му. Огромни части от него бяха построени от чисто злато, инкрустирано с безценните камъни вайдуря. Стадионът бе украсен с неизброими гирлянди от пъстри цветя и нанизи перли. Шумът от препълнения с хора стадион бе като надигащ се океан. Кънтяха тромпети, биеха барабани, примесени с екота на хиляди раковини и развълнувания говор на хората.

Когато всички седнаха, Дрона излезе на арената заедно със своя син Ашватхама. Бе облечен в бели дрехи и обкичен с бели гирлянди; тялото му бе помазано с бяла сандалова паста. Косата и брадата му бяха също бели и заедно с могъщия си син той приличаше на Луната, придружена от Марс. Шумът на тълпата стихна при появата на Дрона, който повика много брамини да извършат благоприятни ритуали на арената. Из стадиона зазвучаха мантри. Изкусни музиканти засвириха едновременно на инструментите си и песните им наслаждаваха и успокояваха нетърпеливата публика.

Водени от Юдхищхира, на арената излязоха принцовете с походка на великолепни силни лъвове. Бяха облечени в сияйни ризници и носеха всякакви оръжия. Дрона им заповяда да покажат уменията си. Начело с Юдхищхира принцовете излизаха напред един по един. Яхваха бързоноги коне и ги яздеха съвършено, обикаляйки арената и стреляйки както по неподвижни, така и по движещи се мишени със стрели, на които бяха изписани имената им.

Стрелите летяха с хиляди във всички посоки и някои сред публиката се свиваха боязливо. Други не чувстваха страх, а очите им се бяха разширили от учудване. Викове: „Отлично! Браво!“ отекваха из стадиона. Ловкостта на принцовете в боравенето с оръжия, в ездата и в управляването на колесница спираше дъха. След като демонстрираха всички тези умения, те изтеглиха сините си мечове и с викове се втурнаха едни към други. Нападаха и парираха, сръчно избягвайки атаките си. Хората с наслада наблюдаваха грациозността, бързината и силата на принцовете.

След това Дрона извика Бхима и Дурьодхана да излязат напред, за да демонстрират бой с боздуган. Двамата герои се взираха един в друг и ревяха като освирепели бикове. Вдигнали високо масивните си железни боздугани, те се обикаляха с вперени един в друг погледи. Докато Видура описваше сцената на Дхритаращра, а Кунти — на Гандхари, принцовете си нанасяха ужасяващи удари. Боздуганите им се сблъскваха с гръмотевичен трясък, при който изригваше дъжд от искри във въздуха.

Публиката беше разделена. Някои подкрепяха Бхима, а други Дурьодхана. Стадионът кънтеше от възгласи: „Гледай могъщия Бхима!“ и „Виж силния Дурьодхана!“ Дрона видя, че боят става прекалено разгорещен, а хората прекалено възбудени. Той нареди на сина си да застане между двамата противници и да ги спре. Ашватхама се подчини на баща си и като се спусна бързо напред, успя да раздели принцовете.

След като Бхима и Дурьодхана се отдръпнаха, все още гледайки се втренчено, Дрона излезе на средата на арената. Той спря музикантите и проговори с глас, кънтящ като гръм: „Сега вижте уменията на Арджуна. Той ми е по-скъп от собственото ми дете. Този син на Индра няма равен в никое бойно умение.“

Докато Дрона говореше, Арджуна стъпи на арената. Облечен в златиста броня, с голям златен колчан стрели на гърба си, лъчезарният принц приличаше на облак, отразяващ лъчите на вечерното слънце, озарен от дъга и проблясващи мълнии. Непобедимият воин вървеше с походка на лъв и смразяваше всекиго, който срещнеше погледа му.

Тълпата се надигна с радостни викове. Хората надуха раковини и засвириха на музикални инструменти. „Този красив младеж е третият син на Кунти. Той е най-добрият и най-силният сред всички доблестни мъже“, казаха някои. „Той е син на всемогъщия Индра и е най-способният защитник на династията Куру“, добавиха други. Откъм публиката една след друга звучаха възхвали и като ги слушаше, Кунти усети от гърдите ѝ да потича мляко. Заедно със сълзите ѝ то обилно намокри гръдта ѝ.

Дхритаращра попита Видура защо хората викат толкова щастливо. Когато Видура отговори, че това е заради появата на Арджуна, Дхритаращра каза: „Колко съм благословен аз с тримата сина на Кунти. Те са като три жертвени огъня, а Кунти е като свещеното масло.“

Но вътре в себе си Дхритаращра изгаряше. Защо хората не възхваляваха така собствените му синове? Нима Дурьодхана не бе равен на Арджуна? О, само да бе възможно да види какво става!

Видура описваше сцената на слепия цар. Арджуна демонстрираше небесни оръжия едно след друго. Той сътвори огън с оръжието Агнея; с оръжието Варуна призова тонове вода; с оръжието Ваявя предизвика ураганен вятър, а с оръжието Парджаня — проливен дъжд. Арджуна създаде земя с оръжието Бхаума, а оръжието Парватя направи така, че насред арената да се издигне хълм. Накрая, като призова оръжието Антардхана, той накара всичко това да изчезне.

Пред изумените зрители принцът прояви и всевъзможни видове мистични сили. За миг той изглеждаше висок като палма, в следващия ставаше малък като палец. Както стоеше на колесницата си, изведнъж се оказваше на земята надалече от нея. Дрона пусна един механичен железен глиган да тича бързо по арената и Арджуна изстреля в устата му пет стрели сякаш бяха една. Той заби двайсет стрели в кухината на кравешки рог, висящ на въже около кол. След като показа ловкостта си с лъка, Арджуна извади боздугана и меча си, демонстрирайки с двете оръжия множество сръчни движения.

Демонстрацията беше към края си. Музиката бе спряла и вълнението на тълпата стихваше. Внезапно откъм портите на стадиона се чу как някой удря една в друга ръцете си със страшна сила и реве като бесен слон. Очевидно бе пристигнал някакъв изключително силен мъж. Хората се оглеждаха, за да разберат откъде идва звукът, и се питаха: „Планините ли се пропукват? Или самата земя се разцепва на две?“ Други помислиха, че някой завистлив полубог е дошъл да прояви могъществото си.

Дрона скочи, заобиколен от петимата Пандави като луна, обкръжена от ярки звезди. Дурьодхана стоеше изправен заедно с братята си като Индра с небесните жители. Всички се взираха към портата. Право към тях вървеше воин, наподобяващ изпепеляващото слънце. Той носеше сияйна ризница, която изглежда, бе естествена част от тялото му, и бе украсен с обеци, блестящи като огън. Земята трепереше под стъпките му; той приличаше на ходеща планина. Тълпата застина. Всички гледаха новодошлия. Кой ли бе той?

Красивият млад мъж закрачи право към Дрона. Поклони му се равнодушно, а после поднесе почитания и на Крипа. Обръщайки се отново към Дрона, той заговори с глас, който се чу във всеки край на стадиона: „Аз съм Карна. С твое позволение, благородни брамине, ще демонстрирам умения, равни на тези на Арджуна. Нещо повече, ще надмина всички подвизи на сина на Кунти. Гледайте внимателно!“

Публиката се изправи едновременно, сякаш бе повдигната с някакъв невидим инструмент. Хората завикаха одобрително. Арджуна се почувства засрамен и гневен. Той свиваше и отпускаше юмруците си, покрити с ръкавици от кожата на игуана. Очите му пламтяха, докато гледаше Карна.

Дрона кимна в знак на съгласие и Карна излезе в средата на арената, където започна да демонстрира уменията си. Той изравни всяко постижение на Арджуна, а публиката ревеше от одобрение. Когато приключи, Дурьодхана излезе напред и силно го прегърна. Ето някой, който можеше да излезе насреща на надменния Арджуна! Този Пандава бе останал център на вниманието твърде дълго! Ето най-сетне някой, който бе равен на него! Със смях Дурьодхана каза на Карна: „Добре си дошъл, могъщи воине! Слава на щастливата съдба, която те доведе. Кажи ми какво мога да направя, за да те зарадвам? И аз, и цялото царство Куру сме на твоите услуги.“

Дурьодхана бе видял гнева на Арджуна. Той се усмихна на Пандава, докато Карна отвръщаше: „От думите ти разбирам, че желанието ми е вече осъществено. Копнея единствено за вечното ти приятелство. Но имам една молба: моля, позволи ми да вляза в битка с Арджуна.“

Арджуна скочи и грабна лъка си. Още в мига, в който бе видял арогантния Карна, той бе почувствал силно съперничество от негова страна. Може би щеше да има шанса да го разреши още сега.

Дурьодхана се засмя: „Наслаждавай се с мен на живота, герою!“ — отговори той. „Нека заедно да заживеем щастливо.“

Арджуна бе чул достатъчно. Той прекъсна Дурьодхана с гръмовен глас: „Карна, сега ще видиш каква съдба постига хората, които се натрапват и говорят, без да са поканени!“

Карна изсъска като проблясващ въглен: „Арджуна, тази арена не е само твоя. Тя е открита за всички герои, включително и за тези, които те превъзхождат. Защо спориш само с думи? Силните мъже не пилеят думите си. Говори със стрели, а аз ще отсека главата ти пред самите очи на твоя учител.“

Арджуна се обърна към Дрона, който леко кимна. Вперил поглед в Карна, младият Пандава се приближи, готов да се сражава. Дурьодхана прегърна Карна, който излезе срещу Арджуна с извадени оръжия. Внезапно небето притъмня от гъсти облаци и се раздра от светкавици. Огромната дъга на Индра се сведе над главите им. Облаците над Карна обаче изчезнаха и слънцето грееше ярко, обливайки в сияние тялото му. Синовете на Дхритаращра се бяха подредили зад Карна, докато Дрона, Крипа и Бхишма стояха зад Арджуна.

По терасите тълпата се раздели. Цариците също не знаеха кого да изберат между двамата герои. Когато те се изправиха един срещу друг, Кунти пребледня от ужас и загуби съзнание. Видура се изненада и нежно я вдигна, напръсквайки лицето ѝ с прохладна вода. Попита я какво има, но Кунти не отговори. Тя седеше, хванала глава в ръцете си. Нима би могла да разкаже на някого тайната, която бе пазила толкова дълго? Царицата се взираше, трепереща от страх в арената, и се молеше мълчаливо в безпомощността си.

Точно когато двамата воини щяха да започнат двубоя, Крипа, който познаваше всички правила на боя, излезе напред и каза: „Синът на Панду е дете на Кунти и потомък на царствената династия Куру. Нека чуем към коя линия и династия принадлежи неговият противник. След като научи това, Партха може да реши дали да се сражава, или не.“ Крипа погледна Карна право в очите. Двубои се провеждаха само между равни.

Карна пламна и не отговори нищо. Ясно бе, че той не е от царско потекло. Като видя смущението му, Дурьодхана побърза да каже: „Благородството не зависи само от потеклото. Онези, които са героични предводители на воини, също могат да претендират за благородство, дори и да не са родени в царски династии. Но ако Арджуна ще се сражава само с някого, който е цар, то тогава незабавно ще даря на Карна царство.“

Без никакво отлагане Дурьодхана уреди церемонията по коронясването да бъде проведена веднага, на самата арена. Изпрати човек да донесе осветена вода и поръси с нея главата на Карна: „Ще бъдеш цар на Анга.“ Тълпата ликуваше, докато брамините изговаряха подходящи мантри и поднасяха на Карна ориз, цветя и свещена вода. Карна седна на златен трон, където започнаха да му веят с ветрило от опашка на як. Той бе дълбоко трогнат от приятелския жест на Дурьодхана и каза с развълнуван глас: „Какво мога да направя, че някога да ти се отплатя? Винаги ще бъда на твое разположение.“

Дурьодхана отговори: „Единственото, което желая, е приятелството ти.“

Двамата мъже се прегърнаха и гражданите се развълнуваха още повече. Точно когато двубоят между Карна и Арджуна щеше да започне, на арената внезапно се втурна друг човек, който трепереше от старост и се подкрепяше с тояжка. Потен и с разхлабени дрехи, той бързо се доближи до Карна. Карна веднага слезе от трона и се поклони в нозете му, с глава все още мокра от коронацията. После се изправи и каза на изненадания Дурьодхана: „Това е баща ми, Адхиратха.“

Адхиратха бе присъствал сред тълпата и искаше да поздрави сина си за коронацията. Той бе колесничар и незабавно бе разпознат като такъв както по дрехите, така и по името. Прегръщайки силно сина си, старецът проливаше радостни сълзи.

Виждайки това, Бхима му се подигра: „Един син на колесничар не заслужава да умре от ръката на Арджуна. По-добре хващай камшика и подкарай някоя колесница. Ти заслужаваш да царуваш над Анга не повече от куче, получило жертвените приношения, предназначени за боговете.“

Карна наведе смутено очи. Дурьодхана гневно скочи сред братята си като вбесен слон, изскачащ от езеро с лотоси: „Бхима, не трябва да говориш така. Нима би могъл човек като него да е от нисше потекло? Най-важното качество на героя е силата и храбростта му. А ние всички видяхме днес могъществото на Карна.“

След това Дурьодхана изброи различни богове и герои, чието раждане е било необикновено. Самият Дрона, казват, бил роден от делва, Крипа от туфа планински цветя, а великият полубог Картикея от стрък тръстика. Дори раждането на Пандавите бе мистериозно. „Нима може елен да роди лъв? Погледнете този мъж! Той има естествена ризница и носи благоприятни знаци. Изобщо не прилича на колесничар.“

Дурьодхана погледна предизвикателно Пандавите: „Ако на някой не му харесва, че съм коронясал Карна, нека излезе напред и приготви лъка си за битка.“

Тълпата бе взривена от смелите думи на Дурьодхана. Всички завикаха, а после стихнаха в очакване. Сега със сигурност щеше да има страшен двубой между двама могъщи герои. Но докато Дурьодхана говореше, слънцето бе залязло. Спорът трябваше да се разреши на следващия ден. Дурьодхана хвана Карна под ръка и го поведе извън арената, която сега бе осветена от безброй лампи. Пандавите също си тръгнаха заедно с Дрона, Крипа и Бхишма. Гражданите започнаха да се разотиват по домовете си. Някои говореха за Арджуна, други за Карна, а трети споменаваха Дурьодхана като герой на деня.

Кунти благодари вътрешно на Бога. Докато гледаше как Карна напуска арената, умът ѝ се върна назад към деня на неговото раждане. Тя просто бе искала да изпита благословията на Дурваса. Нямаше никаква представа, че мантрата ще се окаже толкова силна. Кунти си спомни как бе лежала на леглото си, гледайки сияйното слънце, изгряващо над Ганг. Защо да не призове бога на слънцето? Бе изрекла наум мантрата и още в същия миг прекрасният Сурия вече стоеше пред нея. Кунти се бе смаяла, а после и ужасила, когато той ѝ бе казал, че не може да си тръгне, без да я дари с дете. „Но аз съм още девица“, бе се опитала да възрази тя. „Какво ще си кажат всички!?“ Сурия се бе усмихнал. С неговата мистична сила тя щеше да зачене син и въпреки това да остане девица.

Така бе и станало. Богът си бе отишъл, а когато бе изминало нужното време, момченцето се бе родило. Кунти се бе възхищавала на естествената му златна ризница и обеци, същите ризница и обеци, които бе видяла на Карна, когато той бе излязъл на арената. Тя помнеше как бе блестяла тази ризница в утринните лъчи, докато момченцето отплаваше в кошницата по реката. Кунти отново зарида, когато си спомни как не можеше да довери на никого, че е родила дете и как, ослепяла от сълзи, бе бутнала кошницата с бебето в течащата река. Навярно Адхиратха го бе намерил и бе отгледал сина ѝ. Докато Карна се отдалечаваше заедно с Дурьодхана, Кунти поведе Гандхари обратно към двореца.