25

Докато Арджуна беше при Юдхищхира, Бхима водеше яростна битка с Кауравите. Без да мисли за собствената си безопасност, той се бе втурнал сред тях, изстрелвайки острите си стрели във всички посоки. Сатяки, Шикханди и Уттамауджа го следваха, отблъсквайки назад противниците си с бърз щурм.

Духшасана, Шакуни и ескадрон планински воини нападнаха Бхима. Пандава ги посрещна фронтално, поваляйки ги на всички страни. Тогава към него се присъедини Уттамауджа, който бе атакуван от Сушена, най-големия син на Карна. Влагайки цялата си мощ, Уттамауджа изстреля стрела, която отсече главата на Сушена. Като видя това, Карна се олюля от мъка и остана вцепенен за няколко мига. После се втурна да отмъсти, съсредоточавайки вниманието си върху Уттамауджа, и бързо уби конете и колесничаря му. С дъжд от стрели той разби колесницата му и разкъса на парчета знамето му.

Контрирайки стрелите на Карна със своите собствени, Уттамауджа скочи от разбитата си колесница и се втурна към колесницата на Шикханди. След това двамата мъже се сражаваха с Крипа и Критаварма. Препускайки начело, Бхима се спусна сред кауравските редици с неописуема ярост. Кауравите дори не смееха да гледат към него, докато връхлиташе като могъщия Рудра, унищожителя на вселената в края на творението. Неволен вик на отчаяние се понесе из редовете на Кауравите. Унищожавани от благородния Бхима, те се разбягаха във всички посоки. Наранени от стрелите му и смазани от боздугана му, войниците крещяха, втурвайки се към Карна за закрила.

След като разпръсна враговете си, както вятър разпръсва облаците, Бхима каза на колесничаря си: „О, Вишока, безпокоя се за живота на Юдхищхира. Арджуна отиде да го види и не се върна, макар че Карна продължава да ни атакува със страшните си небесни оръжия. Обкръжени сме от безброй кауравски воини, готови да ни убият при първа възможност. Всичко това ме тревожи. Кога ли ще се върне Арджуна?“

Бхима нямаше време да се колебае. Духшасана и братята му отново го нападнаха, подкрепяни от хиляди воини на колесници. Той попита: „О, Вишока, днес изстрелях по враговете си безброй стрели и всевъзможни други оръжия. Кажи ми какви боеприпаси са ни останали? Дали да атакувам противниците си с копия и стрели, или просто да използвам боздугана си?“

Вишока отговори: „О, могъщи, остават ти шейсет хиляди стрели, а освен тях други двайсет хиляди с остриета като бръснач и още двайсет хиляди с широки остриета. Така че атакувай враговете си, без да се колебаеш.“

Бхима вдигна лъка си и изстреля стотина стоманени стрели по Духшасана и Шакуни, които препускаха насреща му рамо до рамо, следвани плътно от останалите синове на Дхритаращра. Докато Бхима се сражаваше с воините, Вишока каза: „Чуваш ли този звук? Струва ми се, че раковината Девадатта изпълва четирите посоки с мощния си тътен. Погледни на юг! Кауравските войски бягат като животни, видели лъв. Там в далечината се вее флагът на Арджуна с маймуната. Несъмнено днес боговете са благосклонни към нас, след като Дхананджая отново се връща в боя.“

Бхима спря и се вгледа на юг. Без съмнение, там се развяваше небесното знаме на Арджуна. С облекчение той каза: „За тази така жадувана вест, колесничарю, ще ти подаря дванайсет села, двайсет изящни колесници и сто слуги. Несъмнено Юдхищхира е добре, щом Арджуна тръби победоносно с раковината си отново и отново. Това ще сложи край на опустошенията на Карна.“

Радостен, Бхима продължи да се сражава с подновена мощ, всявайки пълен смут сред Кауравите.

След като излезе от лагера, колесницата на Арджуна се понесе към полесражението. Докато наближаваше бойното поле, той си мислеше как би могъл да погуби Карна. Следобедът вече отминаваше. Карна нямаше да бъде убит без бой. Арджуна знаеше, че незабавно трябва да се сблъска с него. Не можеше да си позволи да се бие с други кауравски воини, а Дурьодхана неминуемо щеше да се опита да постави пречки на пътя му. Арджуна чуваше пред себе си виковете на войниците и сблъсъка на оръжията. Без съмнение Карна унищожаваше пандавската войска, както Махадева демоните.

Виждайки приятеля си замислен, Кришна каза: „О, Партха, няма човек, равен на теб по смелост и героичност. Виждал съм много герои, храбри като Индра, които до един се отправиха към висшите селения, след като те срещнаха в бой. Не съществува нито един воин, способен да оцелее, след като се е сражавал с теб. Синът на Радха не бива да бъде подценяван, но ще му е трудно да излезе победител от предстоящия двубой. Унищожи този надменен безумец. Той винаги се е отнасял с омраза към Пандавите. Убий го и пресечи из корен цялото зло. Разруши надеждите на синовете на Дхритаращра и сложи край на тази война. Как би могъл Карна да оживее, след като е срещнал теб с Гандива в ръка?“ Докато насочваше колесницата към средата на битката, Кришна продължи да окуражава Арджуна. Той му напомни за всички сякаш непобедими воини, които вече лежаха сразени — Бхишма, Дрона, Бхагадатта и други. Като слушаше Кришна, Арджуна се освободи от нерешителността си. Той извади раковината си и протръби с нея, а тътенът ѝ изпълни четирите посоки. После обтегна лъка си до краен предел и отпусна тетивата, издавайки гръмовен звук. Като огледа бойното поле с уплашените войници, той каза: „Най-голямата ми увереност, о, Говинда, е, че ти си моят водач. С твоя помощ всичко е възможно. Щом ти си до мен, бих могъл да победя трите свята, дори да са строени в неразбиваем боен ред, и да ги изпратя в небитието — какво да говорим за Карна? Несъмнено ще го отведа до крайната цел на живота му. Дурьодхана го е приел за свой закрилник, но аз ще разбия надеждите му и той ще си спомни многобройните си злодеяния към нас, и особено оскърблението към Драупади. Скоро ще получи резултатите от този непростим грях.“

Припомняйки си играта на зарове и убийството на Абхиманю, Арджуна усети как гневът му се разгаря като огън, полят с масло. Точно пред себе си видя Бхима, напълно обкръжен от кауравски войници. Той водеше свирепа битка, изстрелвайки навсякъде пламтящи стрели, които избиваха враговете му.

Арджуна се вряза направо сред сражението и отблъсна Кауравите с много стрели. Недалеч виждаше високия флаг на Карна и започна да си проправя път натам, но веднага бе пресрещнат от Крипа, Критаварма и няколко от братята на Дурьодхана. Отблъсквайки атаките им, той неотклонно се приближаваше към Карна. Дългите му стрели излитаха от Гандива като мълнии, карайки нападателите му да се олюляват. Обсипващите го остриета падаха на земята, отблъснати от непробиваемата му броня или пресрещнати от неговите собствени стрели. Стиснал устни и присвил очи, взрени в Карна в далечината, Арджуна неумолимо напредваше сред кауравската войска. Повали много слонове, които Дурьодхана бе изпратил срещу него. Ескадрони воини на колесници атакуваха Пандава, но бяха избити с хиляди от смъртоносните му стрели. Той разгромяваше враговете си като обезумял слон, тъпчещ езеро с лотоси.

След като унищожи четири дивизии, всяка от които се състоеше от по десет хиляди храбри воини, Арджуна се огледа за Карна и каза: „О, Кешава, виждам Карна съвсем наблизо. Дурьодхана лично го охранява, заедно с още много други махаратхи. Закарай колесницата ми право пред тях, о, Кришна! Няма да се върна днес, без да съм го убил. Препусни бързо, преди да е успял да унищожи цялата ни армия.“

Кришна подкара конете и огромната колесница се насочи към Карна. Като ги видя да приближават, Шаля каза: „Ето го най-после могъщият син на Панду, който изстрелва змиеподобните си стрели от Гандива с мълниеносна сила. Сякаш идва право към теб. Спаси войската ни, като го убиеш, ако ти е по силите. Ти рани тежко праведния цар Юдхищхира и всички останали Пандави. Арджуна е изпълнен с гняв и желание за отмъщение. Ти си единственият стрелец в света, способен да излезе срещу него. Сякаш се задава разгневена кобра, готова да те ухапе смъртоносно. Всички Каурави обръщат към теб очи за закрила. О, Карна, спаси ги от океана Арджуна, в който те бързо потъват.“

Шаля знаеше, че е настъпил часът на последната битка между двамата герои. Не беше време да обезкуражава Карна. И така му предстоеше достатъчно трудна задача. Шаля се взираше в тъмноликия Кришна, който умело управляваше колесницата на Арджуна право срещу Кауравите. Той приличаше на син облак, носещ се по обсипаното със звезди небе. Зад него Арджуна изглеждаше като втори облак с проблясващи светкавици, докато изстрелваше стрелите си.

Карна ликуваше: „О, силноръки, ти изглежда се освободи от страха си пред Арджуна. Сега думите ти звучат приемливо за мен. Днес ще станеш свидетел на какво са ме научили учителите ми по военно изкуство. Скоро ще убия тези двама воини, както и цялата пандавска войска. Но дори и да не успея — а победата в боя никога не е сигурна — славата ми ще нарасне, защото ще постигна геройска смърт.“

Карна изрева и се приближи към Дурьодхана. След като поздрави Каурава, той каза: „Царю, сега ще изляза срещу Дхананджая. Притиснете го от всички страни така, че да не може да избяга. Нека най-добрите сред воините ни го атакуват с всички възможни оръжия. Предстои ми неимоверно усилие и се нуждая от цялата помощ, която би могъл да ми осигуриш.“

Дурьодхана нареди на Крипа, Ашватхама, Духшасана и на останалите си братя да помагат на Карна. Те се втурнаха плътно един до друг към Арджуна, следвани от хиляди слонове, колесници и конници.

Арджуна посрещна нападателите си с порои свистящи стрели. Бхима, надувайки раковината си и плясвайки радостно с ръце, му се притече на помощ, прицелвайки се в братята на Дурьодхана със смъртоносните си стрели. Оцелели бяха по-малко от двайсет принца и те яростно атакуваха Бхима с цялата си мощ, жадувайки да отмъстят за убитите си братя.

Разярен до краен предел, Духшасана проявяваше голяма храброст в битката. Той улучи Бхима с десет стрели с такава сила, че Пандава бе зашеметен и за миг изпусна лъка си. Възползвайки се от слабостта му, Духшасана изстреля по него стрела, сияйна като слънцето, обсипана с диаманти и други блестящи скъпоценни камъни. Могъща като мълния, тя прониза Бхима в гърдите, карайки го да загуби съзнание. Той се свлече на колене, вкопчвайки се в пилона на знамето си, за да се задържи.

Духшасана изрева и наду раковината си. Братята му заликуваха до един и обсипаха със стрелите си поваления Бхима. Те вече считаха смъртния си враг за убит. Само след миг обаче Бхима отново бе на крака. Той хвърли копие по Духшасана, но Каурава го разсече на парчета във въздуха. След това улучи Бхима с друга остра стрела, която го рани дълбоко.

Изгарящ от ярост, Бхима извика: „Цели се в мен, докато можеш, нещастнико! Ти ме рани в тази битка, но скоро ще заплатиш с живота си. Ще ти изпия кръвта! Почувствай силата на боздугана ми!“

Колесницата на Бхима полетя към Духшасана. Той завъртя огромния си железен боздуган над главата си и изрева свирепо. Духшасана хвърли пламтящо копие насреща му, но Бхима го смаза с боздугана си. След миг вече бе при Духшасана и му нанесе страшен удар по челото. Принцът отлетя на двайсет крачки от колесницата си. След това падна на земята сред разпилени накити и остана да лежи замаян няколко мига. От главата му течеше обилно кръв, тялото му трепереше.

Помнейки клетвата, която бе дал при играта на зарове, Бхима скочи от колесницата си и тръгна към падналия си враг. Докато Духшасана се мъчеше да се изправи, Бхима го удари отново и той залитна, а после падна на земята, опитвайки се да си поеме дъх. Бхима се изправи над него и изтегли меча си. Впил поглед в почти изгубилия съзнание принц, той си спомни всичките му злодеяния — и особено непростимото му държане към Драупади и Пандавите, когато поемаха към гората.

Бхима сграбчи ужасения си враг за ръката и го повлече из бойното поле. Духшасана се бореше да се освободи, ритайки като обезумял, но Бхима извиваше ръката му и той крещеше. Тогава Пандава замахна с меча си и я отсече. Гласът му отекна над полесражението: „Това е ръката, която скубеше святата коса на Драупади! Вижте ме сега как ще изпия кръвта му!“

Духшасана се гърчеше в агония, докато кръвта шуртеше от рамото му. Бхима го ритна по гръб и го натисна с колената си. Ревът на Пандава се носеше на километри, вцепенявайки от страх воините и от двете армии. Той сграбчи с две ръце изработената от слонова кост дръжка на меча си. Оплисканото с кръв лице на Духшасана се изкриви от ужас. Бхима се усмихна, вкусвайки дългоочаквания миг на отмъщението; после внезапно заби меча си в гърдите на Духшасана. Сред предсмъртния вик на Каурава той отвори гръдния му кош и извади сърцето му. Наведе се и отпи с шепи избликващата от гърдите му кръв. Като се изправи отново, той викна: „Вкусът на тази кръв е по-сладък от майчиното ми мляко, по-нектарен от мед, по-вкусен от чиста вода.“ С обляно в кръв лице Бхима сведе поглед към Духшасана и каза: „Вече си в безопасност, понеже си мъртъв. Нищо повече не мога да ти направя.“

Всички Каурави, които видяха как Бхима пи от кръвта на Духшасана, бяха потресени. Много паднаха на земята от ужас. Други побягнаха с викове: „Той не е човек! Спасете ни от Бхима!“

Бхима се разсмя: „О, Духшасана, ти бе коренът на всички злочестини, които изстрадахме. Защо ли сега не те чувам отново да ни се надсмиваш с думите: „О, краво!“

Обръщайки се към Арджуна и Кришна, Бхима каза: „О, герои, аз спазих обета си да убия Духшасана и да пия кръвта му. Драупади е отмъстена. Скоро ще изпълня и другата си клетва и ще убия Дурьодхана. Едва тогава ще намеря покой.“

Потресени, десет от оцелелите братя на Духшасана се нахвърлиха върху Бхима с надеждата да го убият. Той бързо се качи на колесницата си и ги посрещна с усмивка. Кауравите го обградиха и го обсипаха със стотици остри стрели. Бхима атакува със своите златопери острия, пуснати в бърза последователност, отсичайки главите на принцовете.

Карна стоеше ужасен. Ръцете му изпуснаха оръжията, докато гледаше Бхима с неприкрит страх. Ревящ, цял облян в кръв, Пандава приличаше на чудовищен ракшас. Несъмнено го бе обсебил зъл дух с неизказана мощ.

Виждайки ужасеното изражение на Карна, Шаля каза: „Хайде, не се обезсърчавай! Така е на война. Смъртта и разрухата са навсякъде. Не се бой. Дурьодхана е смазан от скръб, тъй като стана свидетел на смъртта на Духшасана и на братята си; останалите Каурави се разбягаха в паника. Дурьодхана ти повери отговорността за тази война. Опитай се да понесеш този товар по най-достойния начин, на който си способен.“

Окуражен от Шаля, Карна се овладя и се освободи от объркването си. Вярно беше. Не оставаше друга алтернатива, освен да се довърши тази битка. Арджуна беше недалеч. Нямаше повече време за колебания.

Като бе видял баща си разколебан и склонен към отстъпление, синът на Карна, Вришасена, протръби с раковината си и предизвика Арджуна. Младежът изстреля мощен порой от стрели, които покриха и Арджуна, и Кришна. Сражавайки се храбро, той победи Накула, който се бе притекъл на помощ на брат си, като разби колесницата му. Бхима гневно извика на Арджуна: „Този воин бих убил начаса, но го оставям на теб. Убий го веднага!“

Пред самите очи на Карна, Арджуна атакува Вришасена. Смъртоносните му стрели полетяха към младия принц като съскащи змии. Четири от тях убиха конете му, друга повали колесничаря му, събаряйки го на земята. Докато младият мъж се опитваше да скочи от неподвижната колесница, Арджуна изстреля една сърпоглава стрела, която отсече главата му. Принцът се строполи на земята като дърво, поразено от мълния.

Карна извика от мъка. Вземайки лъка си, той се понесе към Арджуна, който се обърна да го посрещне. Блестящите златни колесници на двамата герои, застлани с тигрови кожи, изглеждаха като две слънца. Така както Индра и Бали се бяха атакували, двамата воини приближаваха един към друг, наблюдавани с благоговение от армиите. Докато изстрелваха стрелите си един срещу друг, всички воини викаха от въодушевление — едни възхваляваха Арджуна, други Карна. И от двете войски заудряха барабани и затръбиха тромпети в бойна музика. Зазвучаха раковини и бойното поле се изпълни с оглушителен шум.

Небесните обитатели наблюдаваха внимателно. Виждайки двамата богоподобни герои, ревящи с вдигнати оръжия, те не можеха да преценят кой от тях ще бъде победителят. Двубоят им приличаше на древната битка между Парашурама и Картавиря. Сиддхите и чараните протръбиха с роговете си и посипаха дъжд от цветя върху воините. Индра благослови сина си с победа, а Сурия обливаше с лъчите си Карна, желаейки му успех.

Докато двамата приближаваха един към друг, войниците от двете армии се стекоха да ги подкрепят. Дхрищадюмна, начело на цялата пандавска армия, заобиколи Арджуна, а Дурьодхана застана в тила на Карна заедно с Кауравите. Яростна битка закипя между дивизиите, обкръжили двамата герои, които се обикаляха един другиго, изстрелвайки първите си стрели.

Хануман ненадейно скочи от знамето на Арджуна и прелетя отсреща върху флага на Карна, избродиран с украсено със скъпоценности въже за слонове, наподобяващо примката на Ямараджа. Разгневената маймуна се вкопчи във въжето със зъби и нокти, надавайки страховити крясъци. Конете на двамата воини се вдигнаха на задните си крака и изцвилиха. Кришна погледна гневно Шаля, който го гледаше по същия начин.

Карна каза: „О, Шаля, приятелю, настъпи часът. Кажи ми истината — какво ще направиш, ако бъда убит от Арджуна?“

Шаля отговори: „Ще се изправя срещу Кешава и Дхананджая. Какъв по-добър край за един воин от смърт под остриетата на оръжията?“

Арджуна зададе същия въпрос на Кришна и той отговори: „О, Дхананджая, слънцето може да се стовари от небето, земята може да се пръсне на хиляди парчета, огънят може да изстине, но Карна не може да те убие. Ако все пак се случи така, че паднеш убит, тогава знай, че е дошъл краят на света. И Карна, и Шаля ще бъдат изпратени в обителта на Ямараджа заедно с цялото кшатрийско войнство.“

Арджуна се усмихна: „Не се безпокой, Кешава. Карна и Шаля не могат да се сравняват с мен. Както слон поваля дърво в гората, така и аз ще унищожа Карна, колесницата му, знамената, конете, бронята, лъка и стрелите му. О, Мадхава, скоро съпругите му ще бъдат вдовици. Не се съмнявам, че са сънували тази нощ предстоящото си нещастие. Не мога да обуздая гнева си, като си спомня за жестоките постъпки на Карна срещу нас особено когато оскърбяваше Драупади, и жлъчните думи, които ѝ каза тогава. Днес ще утеша майката на Абхиманю, като се отплатя на враговете му с тяхната монета. Днес и ти ще утешиш Драупади, чиито очи проливат едри сълзи, когато си спомня многото беди, причинени ѝ от Кауравите.“

После Арджуна и Карна започнаха да сипят порои стрели. Те покриха небето, хвърляйки тъмна сянка над полесражението. Двамата воини контрираха взаимно атаките си, сякаш източният и западният вятър се бореха за надмощие. Докато всеки парираше стрелите на противника си, те приличаха на слънцето и луната, изгряващи иззад облаците. Наобиколени от войските си, бяха подобни на Индра и Бали със своите взводове от богове и демони. Златните им лъкове, неспирно опънати в кръг, изглеждаха като слънчеви дискове, чиито лъчи бяха излитащите стрели. Решени да се убият един другиго, двамата бяха като две слънца, изгрели едновременно, за да изпепелят вселената в края на епохата.

Докато се сражаваха, те едновременно с това избиваха хиляди войници, коне и слонове. Другите воини също се сражаваха помежду си, докато течеше битката между най-силните герои от двете страни. Дурьодхана, Крипа, Шакуни и Ашватхама обсипваха със стрелите си Арджуна, опитвайки се да отклонят вниманието му и да осигурят предимство на Карна, но Арджуна ловко отбиваше стрелите им със своите. Принудени да се оттеглят от острите стрели на Арджуна, Дурьодхана и Ашватхама се срещнаха, за да обсъдят стратегията си.

Ашватхама беше все още покрусен от смъртта на баща си и от думите на Вясадева. Качвайки се на колесницата на Дурьодхана, той каза: „О, Царю, няма смисъл да продължаваме тази война. Нека я прекратим. Достатъчно хора измряха. Бхишма лежи на бойното поле; собственият ти учител загина. Сключи мир с Юдхищхира, който винаги се стреми към благоденствието на всички същества. Братята му ще се подчинят на неговата заповед. С Пандавите за съюзници, нима има нещо, което да не успееш да постигнеш? Как би могъл някой да победи Арджуна? Каква полза има да се сражаваме с него?“

Ашватхама наблюдаваше битката между Арджуна и Карна. Сияйни стрели излитаха от Гандива, озарявайки небето в късния следобед. Колесницата му бързо се носеше насам-натам, обърквайки атаките на Карна. Кришна държеше юздите в ръце, даваше команди на конете и управляваше ловко с покрито в капки пот лице.

„По мое мнение трябва да прекратим тази война. Приятелството с Пандавите несъмнено ще е от най-голям интерес за теб. Прекрати тази битка и нека оцелелите царе се завърнат по домовете си. О, владетелю, говоря ти като приятел и благожелател. Ако поискаш, ще разубедя Карна да се сражава. Ти само ми заповядай.“

Дурьодхана размисли за миг, преди да отговори. После поклати глава: „Приятелю, ти каза каквото смяташ и аз разсъдих върху думите ти. Сега чуй какво мисля по въпроса. Тъй както планината Меру спира силна буря, така и Карна ще срази храбрия Арджуна. Нека боят продължи. Пандавите никога няма да ми имат доверие след всички злини, които им причиних. Не бива да разубеждаваш Карна. Арджуна е уморен от дългия ден сражения и скоро ще бъде победен. Моля те, върни се отново в битката с враговете ни. Разчитам на теб толкова, колкото и на Карна.“

Ашватхама въздъхна. Той бавно се качи на своята колесница и влезе в битката. Дурьодхана бе покрусен от мъка заради смъртта на братята си. Ръката му едва стискаше оръжията. Той безучастно наблюдаваше битката между Карна и Арджуна. Беше толкова ужасяваща, че никой друг воин не смееше да се доближи до тях. Който и да попаднеше в обсега на стрелите им, загиваше веднага. И двамата бяха изранени от остриетата на противника, от раните им обилно течеше кръв. Със стърчащи от телата стрели Кришна и Шаля управляваха конете си и въртяха колесниците напред-назад.

Пандавските войници викаха на Арджуна: „Без бавене убий Карна и разбий надеждите на Дурьодхана да стане император!“ От отсрещната страна Кауравите окуражаваха Карна: „Бързо убий Арджуна и изпрати Пандавите обратно в изгнание за вечни времена.“

Като се усмихваше и облизваше устни, Арджуна сипеше порои стрели с различни остриета — някои, извити като полумесец, някои като глигански уши, а други като телешки зъби. Карна му отвръщаше със същия брой сърповидни, остри като бръснач стрели, с които съсичаше тези на Арджуна.

Като внезапно призова едно мощно небесно оръжие, Арджуна пусна стрела с такова сияние, че озари небесата във всички посоки. Топлината ѝ изгори дрехите и колесниците на сражаващите се наблизо войници. Тя полетя със звук, напомнящ пукота на горяща бамбукова гора. Без да трепне, Карна незабавно освободи оръжието Варуна, което веднага обезвреди стрелата. Небето се покри с гъсти облаци и пороен дъжд изгаси пожара, сътворен от Арджуна.

Арджуна приветства Карна и изстреля друго небесно оръжие срещу него, което разпръсна дъждовните облаци. После той изчезна от погледа на Карна и призова оръжието, което бе получил от Индра. Хиляди блестящи стрели, обкичени с пера от лешояди, полетяха от Гандива. Те атакуваха колесницата на Карна, покривайки го изцяло, заедно с Шаля и конете му. С очи, изпълнени с ярост, Карна извика оръжието Бхаргава, което спря изстрелваните от Гандива стрели. Мощта на Бхаргава-астрата се разпростря над бойното поле, поразявайки войската на Пандавите. Хиляди падаха мъртви с разкъсани на парчета тела.

Виждайки храбростта на Карна, Кауравите заликуваха, размахвайки оръжията си. Разярен, Бхима изкрещя на Арджуна: „Как допусна този грешник да избие толкова много от войниците ни пред самите ти очи?! Досега дори боговете не можеха да те победят в бой. Как така оставяш Карна да всява смърт? О, Савясачи, замисли се за злините, причинени от този греховен човек. Спомни си изтезанията над Драупади и убийството на Абхиманю. Не допускай милост към този подлец. Убий го час по-скоро с всякакви възможни средства.“

Кришна също бързо каза: „Храбри Арджуна, изглеждаш объркан. Как успя Карна да срази оръжието ти? Покажи онази яростна мощ, която си проявявал епоха след епоха, избивайки ракшаси и високомерни асури. Вземи острия ми като бръснач диск Сударшана и на мига отсечи главата на Карна. Така ще върнеш на Юдхищхира тази земя с всичките ѝ градове, села и богатства и ще си спечелиш неувяхваща слава.“

Развълнуван, Арджуна стисна зъби и се втренчи в Карна. Докато изваждаше една блестяща златна стрела, той каза: „Сега за благото на целия свят и с твое позволение ще призова могъщото оръжие Брахма.“

Кришна отговори: „Така да бъде“ и Арджуна постави стрелата на лъка си. Като съсредоточи ума си, той призова брахмастрата и я изстреля с цялата си мощ. Когато стрелата полетя в небето, край нея се появиха стотици хиляди други стрели, излъчващи се от Гандива. Подобни на освирепели змии с оголени зъби, те се понесоха над полесражението към Карна. Хиляди и хиляди златопери стрели излитаха от колесницата на Арджуна, разкъсвайки Кауравите. Пики, копия и бойни секири с ужасяващи размери и форми се посипаха по ескадроните на Дурьодхана.

Карна атакува с друго небесно оръжие, което изстреля в отговор безброй стрели по Арджуна. Те го заляха като пороен дъжд със свистене, сипейки се и върху пандавските войници и избивайки огромен брой от тях.

Арджуна изгуби всякакво търпение. Той улучи Карна в гърдите с шест мощни стоманени стрели, после с дванайсет, с двайсет, с трийсет. Същевременно изби четиристотин слона заедно с ездачите, както и хиляда коне с конниците им. След това погуби осем хиляди пехотинци.

Кауравите извикаха към Карна: „О, герою, спаси ни! Спри сина на Панду! Той ще ни унищожи!“

Напрягайки всичките си сили, Карна изстреля порой от смъртоносни стрели, които покриха напълно Арджуна и същевременно избиха много панчалийски и пандавски войници. Невидим под яростната атака, Арджуна се въртеше по терасата на колесницата си, отбивайки стрелите на Карна и отвръщайки му на свой ред с друг поток пламтящи стрели.

Докато Арджуна и Карна се атакуваха и контраатакуваха, разменяйки си всякакви небесни оръжия, Юдхищхира се завърна на бойното поле. Раните му бяха излекувани с мантри и билки, и той засия с блестящата си златна ризница като пълната луна, излизаща от тъмни облаци. Пандавската армия ликуваше, виждайки го да стои отстрани и да наблюдава сражението между Арджуна и Карна.

Арджуна се биеше като обезумял, изстрелвайки стрелите си в безспирни порои. Неспособни да понесат силата на оръжията му, Кауравите побягнаха уплашени. Неустрашим, Карна устояваше на атаките на Арджуна с несравнима ловкост. Той отблъсна всички ескадрони, подкрепящи Пандава, и скоро двамата мъже стояха изправени един срещу друг сами.

Пандавите и Кауравите наблюдаваха изумени отдалеч как всякакви небесни оръжия се появяваха и биваха отблъснати. Понякога изглеждаше така, сякаш Карна взима надмощие; друг път — сякаш Арджуна ще победи. Воините от двете страни викаха и надуваха раковините си, а небесните обитатели приветстваха двамата воини и биеха барабаните си.

Докато кипеше тази страховита битка и земята сякаш се превиваше под тежестта на възпламенените оръжия, един нага на име Ашвасена дойде на бойното поле. Този небесен воин, който бе син на Такшака, ненавиждаше Арджуна, защото бе убил майка му и брат му в гората Кхандава. Виждайки възможност да си отмъсти, той прие формата на стрела и се вмъкна в колчана на Карна. С ум, насочен към гибелта на Арджуна, Ашвасена използва мистичните си сили и внуши на Карна мисълта да използва оръжието Нагастра.

Карна разбра, че не може да срази Арджуна със силата на стрелите. Нужно бе да изстреля някое могъщо небесно оръжие. Тогава помисли за Нагастра. Ако успееше да атакува Арджуна неподготвен, разкъсвайки тетивата на лъка му, като едновременно с това го улучи със серия стрели, вероятно щеше да има време точно колкото да го убие с оръжието Нагастра, преди да се е съвзел.

Следвайки плана си, Карна започна да пуска стрели с ослепителна бързина и временно зашемети Арджуна, като скъса тетивата му със стрела, остра като бръснач. После извади една златна стрела от своя колчан с небесни оръжия. Тя сякаш сама скочи в дланта му и се намести върху лъка. Карна внимателно се прицели в шията на Арджуна и опъна тетивата до краен предел. Без да знае, че Ашвасена е приел формата на стрела чрез йогическата си мощ, той я изстреля, преди Арджуна да е успял да вдене нова тетива на лъка си, с думите: „Мъртъв си, Партха!“

Когато стрелата полетя, небесните обитатели извикаха от мъка. Острието просвистя към Арджуна с ужасяващ тътен, който сякаш разполови небето така, както жена разделя косите си на път. Кришна видя приближаващото оръжие и като се наклони напред, натисна колесницата с крак. Конете паднаха на земята, а колесницата потъна цял лакът в пръстта.

Нагастра-стрелата премина над главата на Арджуна, улучвайки диадемата му и отхвърляйки я надалеч като падащо от небесата слънце. Диадемата се търкулна на земята димейки, разбита на парчета от мощта на оръжието Нага, което бе засилено от личното могъщество на Ашвасена. Блестящите ѝ небесни скъпоценности се разпиляха в прахта като звезди в нощно небе.

Като видяха как Кришна спаси Арджуна от сигурна смърт, боговете заликуваха и го поръсиха с цветя. Изправен като планина, лишена от снежния си хребет, Арджуна благодари на Кришна, който му разказа какво се бе случило. След това бързо привърза разпилените си коси с бяло парче плат и сложи тетива на Гандива, за да атакува Карна.

Ашвасена, чиито усилия да убие Пандава се бяха осуетили, се върна при Карна и му каза: „Ти не знаеше, че се бях вмъкнал в стрелата ти. Знай, че аз съм враг на Партха. Той уби моята майка. Изстреляй ме отново и аз ще отмъстя за нея, а пък ти ще постигнеш целта си.“

Карна погледна изненадан нагата. После, поклащайки глава, отговори: „Никога не бих търсил победа, осланяйки се на чужда сила, нито бих изстрелял една и съща стрела два пъти. Ще убия Арджуна със собствените си оръжия. А сега върви където желаеш.“

Ашвасена се обърна към Арджуна. Като полетя в небето, той отново прие форма на стрела. Но Арджуна го очакваше. Той бързо пусна шест сърповидни стрели, които разкъсаха Ашвасена на парчета, и нагата се сгромоляса на земята като множество пламтящи факли.

Кришна скочи на земята и с голи ръце извади колесницата на Арджуна от пръстта. После бързо скочи отново на нея и подкара конете, обикаляйки около Карна, докато Арджуна изстрелваше смъртоносни стрели в жизнените му органи. Напълно обезумял от гняв, Пандава неуморно атакуваше врага си от всички страни. Стрелите му пронизаха бронята на Карна и я разкъсаха на парчета. Арджуна повали шлема му и накитите му за глава, оставяйки ранения Карна да стои като планина, със спускаща се по нея червена лава.

Виждайки врага си зашеметен и неподвижен, изпуснал лъка от ръцете си, Арджуна спря да го атакува, тъй като спазваше законите на битката. Тогава Кришна му каза с изненада: „Защо правиш такава грешка, о, Партха? Мъдрите никога не щадят враговете си, колкото и да са останали без сили. Учените хора печелят велики заслуги, като унищожават престъпниците, дори да са в тежко положение. Не губи време, а го убий! Като дойде на себе си, задачата ти отново ще стане много трудна.“

В отговор на насърчаването от Кришна Арджуна започна да изстрелва стрели с глави като телешки зъби, които се впиха в могъщото тяло на Карна. Със стичаща се от безбройните му рани кръв той приличаше на разцъфнало дърво ашока. Като бързо възвърна самообладанието си, Карна вдигна своя лък и изстреля много стрели по Арджуна и Кришна. Арджуна ги отби, докато летяха, и продължи да атакува омаломощения си враг.

В затруднението си Карна отново си помисли дали да не използва оръжието Бхаргава, притежаващо мощта на Брахма. Никой не можеше да устои на такова могъщо оръжие; то вече бе избило огромен брой пандавски войници. Карна разбираше, че това е може би единствената му надежда да отвлече вниманието на Арджуна и да си осигури нужното време и пространство, за да се погрижи за раните си и да си сложи нова ризница. Той започна да мълви свещените заклинания за призоваване на оръжието, но разбра, че не може да си ги спомни. Отново и отново опитваше да произнесе мантрите, които знаеше наизуст така добре, но те не се явяваха в ума му. С тъга Карна си спомни проклятието на учителя си: „Когато животът ти ще зависи от най-могъщото ти оръжие, ти няма да можеш да го призовеш.“

Неспособен да призове Бхаргава-астрата, Карна продължи да отбива стрелите на Арджуна с обикновени стрели. Докато ги сипеше със стотици, той внезапно видя смътна тъмна фигура да стои край колесницата му. Карна позна, че това е Кала, олицетвореното Време, който му каза: „Земята поглъща колелото на колесницата ти.“

Карна погледна надолу и видя как колесницата му потъва в пръстта. Въпреки усилията на Шаля тя не можеше да бъде извадена. Карна изстена, упреквайки добродетелта: „О, добродетел, казва се, че ти винаги закриляш праведните. Аз винаги с внимание съм съблюдавал задълженията си. Защо сега загивам? Защо всичките ми усилия в тази битка са напразни?“

Докато той изразяваше мъката си, Арджуна го атакуваше още по-безпощадно. Отново и отново проклинайки добродетелта, Карна се отбраняваше отчаяно. Стрелите на Арджуна го пронизваха дълбоко и той се олюляваше като дърво в буря. Сякаш обезумял, Карна сипеше стрелите си в неспирни порои. Те излитаха от лъка му като огнени искри, поваляйки стрелите на Арджуна. Някои от тях преминаха през защитата на Арджуна, пронизвайки и него, и Кришна.

Като видя, че Карна все още се бие яростно, въпреки че бе изгубил надмощие и че бе тежко ранен, Кришна каза: „Използвай по-могъщи оръжия, Арджуна. Виж как е устремен Карна към победа и разсича стрелите ти, а неговите ни улучват с цялата си мощ.“

Арджуна започна да произнася мантрите, призоваващи оръжието Брахма, но докато го правеше, Карна разкъса с една стрела тетивата му. Арджуна вдяна нова, но Карна на мига я скъса отново. Арджуна вдяна трети път и трети път Карна я скъса. Същото се повтори още дванайсет пъти — Арджуна бързо нанизваше нова тетива на лъка си, а Карна я разкъсваше.

Удивен от сръчността на Арджуна, Карна продължи яростната си атака, чиято сила временно зашемети противника му. Възползвайки се от възможността, той скочи от колесницата си и сграбчи затъналото колело, дърпайки го с цялата си мощ. С масивните си рамене и здрави мускулести ръце, Карна приличаше на огромно дърво с два дебели клона. Докато теглеше, напрегнал силите си докрай, той разтърси земята; тя сякаш се повдигна с всичките си равнини, планини и морета. Но колелото дори не помръдна.

Карна заплака от отчаяние. Виждайки стоящия наблизо Арджуна, той извика: „О, Партха, изчакай за миг да извадя колелото си. Недей да мислиш като страхливец. Смелите и добродетелни хора никога не насочват стрелите си към някого, лишен от оръжие, а ти си най-смелият и най-доблестният сред всички воини. Изчакай ме, в момента съм безпомощен. Скоро ще се изправя отново срещу теб в бой. Спомни си какво е добродетел във военните закони и удръж дотогава атаката си.“

Като чу отчаяната му молба, Кришна се усмихна и отговори: „Добре, че си спомни за добродетелта, Карна. Изпадне ли в беда, човек винаги е склонен да обвинява Провидението, забравяйки собствените си злодеяния. Къде беше твоята добродетел, когато довлякоха Драупади, ридаеща в събранието на Куру? Къде беше тя, докато ограбваха царството на Юдхищхира? Когато той поиска да му бъде върната полагащата му се част, след като бе прекарал обещаните тринайсет години в изгнание, твоята добродетел нашепна ли ти да го направите? Добродетелта ли беше онази, която заговорничеше да бъде подпалена къщата във Варанавата? Добродетелта ли те накара присмехулно да кажеш на Драупади: „Избери си друг съпруг!“ Същата тази добродетел ли заръча на Духшасана да я съблече гола? Когато ти и шестима могъщи воини наобиколихте младия Абхиманю, спомни ли си за добродетелта?“

Главата на Карна се отпусна на гърдите му и той не отговори. Бореше се като обезумял да извади колелото, докато Кришна продължаваше: „Ако не добродетелта е действала във всички тези случаи, не си губи времето да я викаш сега. Искаш от нас да проявим добродетел, но няма да останеш жив. След като унищожат и теб, и останалите врагове, победоносните Пандави ще си върнат своето царство.“

Карна бе неспособен да отговори, треперейки от гняв. Лицето му се покри с капки пот, докато се бореше с колелото. Кришна отдалечи колесницата и каза: „О, Арджуна, срази без колебание Карна с някое от небесните си оръжия.“

След като му бяха напомнени всичките грехове на Карна, Арджуна се разгневи. От порите му сякаш хвърчаха искри. Той вдигна Гандива и призова Агнеястра. Неспособен да извади колелото, Карна скочи обратно на колесницата си. Грабвайки лъка си, той посрещна оръжието на Арджуна с Варунастра и продължи да се сражава отчаяно, пускайки със стотици своите могъщи стрели. Извади голяма стоманена стрела, украсена със злато, с дълъг заострен връх. Докато я изстрелваше от обтегнатия си лък, произнасяйки мантри, четирите посоки внезапно потънаха в мрак. Изви свиреп вятър, небесните обитатели нададоха викове. Обхванати от безпокойство, Пандавите започнаха да се молят на Кришна.

Стрелата на Карна полетя от лъка му като мълния. Тя улучи Арджуна право в гърдите, карайки го да се олюлее. Пронизан през непроницаемата си броня, той залитна силно и изпусна Гандива.

Карна отново скочи от колесницата си и се вкопчи в потъналото колело. Бореше се яростно, но без полза. Докато той ревеше от гняв, Арджуна дойде на себе си и извади една стрела анджалика. Поставяйки я на лъка си, той ѝ вдъхна божественото могъщество на Ваджрата на Индра. Кришна приближи колесницата към Карна и каза: „Арджуна, изстреляй без бавене тази стрела и отсечи главата на врага си, преди да е успял отново да се качи на колесницата си.“

Арджуна опъна Гандива назад до ухото си и внимателно се прицели. Всички воини притаиха дъх. Небесата сякаш застинаха, а ришите, наблюдаващи от небето, извикаха: „Мир на цялата вселена!“

Докато се прицелваше, Арджуна каза: „Ако някога съм извършвал покаяния, ако някога съм почитал по-старшите и съм се вслушвал в мъдрите им съвети, нека тази стрела убие Карна.“

Арджуна изстреля стрелата и тя полетя от лъка му, сияйна като слънце, озарявайки равнината, докато се носеше към Карна. Улучи го, както още бе вкопчен в колелото на колесницата — право в широката, могъща шия, отсичайки главата му. Когато тази красива глава падна в прахта като пурпурно слънце, залязващо зад хълмовете, от потръпващото му тяло бликнаха потоци кръв. Тогава пред очите на всички ярка светлина излезе от тялото на Карна и се издигна нагоре, достигайки слънцето.

Пандавите завикаха, забиха барабани, протръбиха тромпети. Арджуна и Кришна, изпълнени с радост, надуха раковините си. Наобиколиха ги възхваляващи и танцуващи от щастие воини. Всички се взираха удивени в поваленото тяло на Карна, подобно на угаснал пожар или на планина, поразена от небесна мълния.

Шаля бавно откара колесницата на Карна, останала без героя си, надалеч от полесражението. Наблюдавайки тази тъжна гледка, Кауравите се свлякоха на земята от скръб с разбити надежди. После побягнаха уплашени, обръщайки поглед непрестанно назад, към яркия флаг на Арджуна.

Дурьодхана бе съкрушен от мъка. Сълзи пълнеха очите му и той дишаше тежко. След това заедно с останалите водачи на Куру отидоха при трупа на Карна и застанаха около него. Пандавите също се присъединиха, за да отдадат последна почит на падналия герой.

Бхима изрева триумфиращо и затанцува наоколо, пляскайки с ръце от радост. Скачайки нависоко и въртейки се във въздуха, той се смееше и надаваше бойни викове. Пандавските войници се прегръщаха един другиго с насълзени очи. Сега войната със сигурност беше свършила. Най-голямата надежда на Дурьодхана вече беше унищожена.