Бележка от автора

Както уточних в своето Въведение, опитал съм се колкото мога повече да се придържам към оригиналния текст на „Махабхарата“, работейки основно по превода на Шри Манматха Дут (калкутската редакция на северния ръкопис). Изключително благодарен съм на този учен за превъзходния текст, който е създал. Разбира се, след пет хиляди години и поне толкова преразказвания, можем да очакваме разновидности в подробностите на епоса. Затова читателят може да е чувал и други детайли. Въпреки всичко считам за справедливо да се каже, че основната история е една и съща във всички версии.

Една от главните ми цели бе да направя творбата достъпна, без да се губи духовното послание, на което е даден най-пълен израз в „Бхагавад Гита“. Бих препоръчал на всеки да прочете пълния текст на „Бхагавад Гита“, който съм представил в съвсем съкратен вид в тази книга. Собствените ми бележки по текста на „Бхагавад Гита“ са взети от превода на А. Ч. Бхактиведанта Свами („Бхагавад Гита такава, каквато е“).

На места съм откривал, че преводите на „Махабхарата“ са в противоречие с „Бхагавата Пурана“, и в такива случаи съм отдавал предпочитание на пураничната версия, като отново съм използвал за справка превода на Бхактиведанта Свами, публикуван под името „Шримад Бхагаватам“. „Махабхарата“ е ваишнавски текст, предназначен да ни дари с по-дълбоко разбиране и привличане към Бога, и по-специално към изначалната му форма на Кришна. „Бхагавата Пурана“ разказва пространно за различните въплъщения на Бога, кулминирайки в описание на забавленията на Кришна на земята. Внимавах правилно да представя този аспект на „Махабхарата“, затова приех версията на „Бхагавата Пурана“ за най-добра. Разликите са незначителни и се появяват основно в последната глава.

Както и в „Рамаяна“, моя по-ранна творба, водих повествованието в трето лице от позицията на всезнаещ разказвач, следвайки оригинала. Книгата е написана от мъдреца Вясадева, за когото в „Бхагавата Пурана“ се споменава, че е „литературното въплъщение на Бога“. Той бил специално упълномощен от Бога да състави ведическата литература. Казва се, че дори днес той живее някъде в Хималаите, практикувайки аскетизъм.

За да запазя хода на историята, съм съкратил някои части, а други съм пропуснал. Например, съществуват дълги повествования без връзка с историята на Пандавите, каквато е прочутата легенда за Савитри. Пропускал съм подобни раздели. Може би в едно по-късно издание ще представя отделно тези разкази. Освен това има една огромна част, посветена на напътствията на Бхишма (Шанти Парва), които той дава на Юдхищхира след края на войната. Неговите наставления съставляват две пълни книги в превода, който използвах, които сами по себе си заслужават отделно изучаване.

Това не е академична творба. Опитах се да представя оригинала доколкото може по-разбираемо, но неизбежно, описвайки историята, съм тълкувал някои образи и постъпки. Моля се, по милостта на великите светци в нашата ученическа приемственост, идваща от Вясадева, перспективата, която съм дал, да е съобразена със смисъла, който той е вложил.

Надявам се в опита си да споделя „Махабхарата“ с другите, да не съм оскърбил неволно никого. Отворен съм за мнението на читателите и ако бъдат открити някакви грешки, ще ги поправя в бъдещите издания.

Благодаря ви, че прочетохте книгата. Надявам се да ви е харесала.