ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Някои учени смятат знанието и отречението за важни фактори, способстващи издигането на човека до преданото служене. Но всъщност това не е така. Развиването на знание и на отречение подпомага изграждането на по-стабилна основа в Ка съзнание, затова може да се приеме в началото. Но по-нататък може да се мине и без него, защото преданото служене не зависи от нищо друго, освен от желанието за такова служене. За да извършва предано служене, човек не се нуждае от нищо друго, освен от искреност.

Опитните предани твърдят, че емпиричното философстване и противоестественият аскетизъм на йога практиката могат да помогнат на човек да постигне освобождение от материалните замърсявания, но в същото време правят сърцето му много кораво. Те в никой случай не подпомагат напредъка в преданото служене. Тези процеси не улесняват достигането на трансценденталното любовно служене на Бога. Всъщност единственият начин за напредване в преданото служене е Ка съзнание, самото предано служене. Преданото служене е абсолютно; то е както причината, така и следствието. Върховната Божествена Личност е причината и следствието на всичко, което съществува, и за да постигне този Абсолют, човек трябва да приеме процеса на абсолютното предано служене.

Това се потвърждава от самия Бог в Бхагавад-гӣт: „Човек може да ме разбере само чрез предано служене“. В началото на наставленията си в Гӣт Богът казва на Арджуна: „Ти си мой предан и затова ще ти разкрия тези тайни“. Ведическото знание в крайна сметка означава човек да разбере Върховния Бог, а преданото служене е пътят, който води към царството на Бога. Всички автентични свещени писания потвърждават това. Философите емпирици пренебрегват метода на преданото служене и в опитите си да надминат всички други с философските си познания се лишават от екстаза на предаността.

В Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (20.31) Ка казва: „Скъпи Уддхава, умозрителното философстване и изкуственото отречение не са благотворни за хората, които искрено са се посветили на служене на мен. Когато човек стане мой предан, той веднага се сдобива с плодовете на отречението от материалните наслаждения и с достатъчно знание, за да разбере Абсолютната Истина“. Това е признакът, по който може да се съди за напредъка в преданото служене. Преданият не може да остане в тъмнина, защото Богът му оказва особено благоволение и го просвещава отвътре.

В Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (20.32 – 33) Богът продължава наставленията си към Уддхава: „Скъпи приятелю, всички блага от плодоносните дейности, отреченията, придобиването на философско знание, упражняването на мистична йога, благотворителността и всяка подобна благоприятна дейност сами идват при преданите ми, които са привързани към мен с връзките на любовното служене. Тези предани могат да имат на свое разположение всичко, но не искат нищо друго, освен предано служене към мен. Но ако някога пожелаят някакво материално благо, например издигане до райските планети, или някакво духовно благо, например издигане до Вайкуха, благодарение на безпричинната ми милост тези желания се осъществяват много лесно“.

Всъщност човек, който развива Ка съзнание, но все още пази някаква привързаност към материалното наслаждение, в процеса на преданото служене под ръководството на истински духовен учител много скоро се освобождава от подобни склонности.

По-нататък Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ни препоръчва да не се привързваме към материалното сетивно наслаждение, но в същото време да се наслаждаваме на всичко, което е свързано с Ка. Например ние не можем да спрем да се храним; човек иска да яде вкусни неща, за да удовлетвори вкусовите си рецептори. В такъв случай за удоволствие на Ка, а не за удоволствието на езика могат да се приготвят хубави ястия, които да се предложат на Ка. Това е истинското отречение. Човек може да приготвя вкусни ястия, но докато не са предложени на Ка, да не ги опитва. Истинското отречение е да не се приема нищо, което не е било предложено на Ка. И едновременно с това такова отречение дава възможност на човека да удовлетвори потребностите на сетивата си.

Имперсоналистите, които се стараят да избягват всичко материално, се подлагат на сурови отречения, но пропускат възможността да служат на Бога. Затова отреченията им са недостатъчни за постигане на съвършенство. Има много примери за имперсоналисти, които са се подлагали на такива неестествени отречения, без да се обърнат към преданото служене, и отново са падали, привлечени от материалните замърсявания. Дори и днес има достатъчно много хора, които формално са се отрекли от света, т.е. станали са саннсӣ, и на думи признават, че духовното битие е истина, а материалното е илюзия. С това те демонстрират някакво отречение от материалния свят. Но тъй като не могат да се издигнат до равнището на преданото служене, те не постигат целта си и отново се връщат към материалните дейности, посвещавайки се на филантропия и политика. Историята познава много подобни „саннсӣ“, които са изоставяли материалния свят, защото е недействителен, но след това отново са се връщали в него, понеже не са се стремили към истинския покой в лотосовите нозе на Бога.

Човек не трябва да се отказва от нищо, което може да се използва в служене на Бога. Това е тайната на преданото служене. Трябва да се приема всичко, което може да се използва в Ка съзнание и за напредък в преданото служене. Например за разпространяването на движението за Ка съзнание ние използваме най-различна техника: пишещи машини, диктофони, касетофони, микрофони, самолети. Понякога ни питат: „Защо използвате материални вещи, след като осъждате развитието на материалната цивилизация?“. Всъщност ние не осъждаме нищо. Ние просто молим хората да вършат всичко в Ка съзнание. Това е същият принцип, на основата на който в Бхагавад-гӣт Ка моли Арджуна да използва способностите си на воин в предано служене. По същия начин ние използваме тази техника в служене на Ка. С такова отношение към Ка, т.е. с Ка съзнание, можем да използваме всичко. Ако пишещата машина може да се използва за разпространяване на движението за Ка съзнание, наш дълг е да се възползваме от нея. Същото се отнася и до диктофона и останалите вещи. Ние изхождаме от това, че Ка е всичко. Ка е и причината, и следствието. Нищо не принадлежи на нас. Нещата, които са собственост на Ка, трябва да се използват в служене на Ка. Това е нашият светоглед.

Това не означава обаче, че можем да нарушаваме принципите на преданото служене или да пренебрегваме предписаните правила и ограничения. В началния стадий на преданото служене човек трябва да следва всички принципи под ръководството на авторитетен духовен учител. Човек трябва да приема и да отхвърля, ръководейки се единствено от принципите на преданото служене, а не от някакви собствени представи, какво трябва да се приема и какво – не. Затова е необходим духовен учител, видимо проявление на Ка, който да насочва предания от името на Върховната Божествена Личност.

Духовният учител не трябва да се стреми да трупа богатство или последователи. Истинският духовен учител никога не прави това. Но понякога се случва духовният учител да се е обявил за учител, без да е бил упълномощен. Тогава той се стреми да трупа богатство и да увеличава броя на последователите си, което говори, че преданото му служене не е много висше. Ако някой се увлича от такива неща, преданото му служене пропада. Затова човек строго трябва да следва принципа на ученическата последователност.

Човекът в Ка съзнание е чист по природа и затова не е необходимо да пречиства мислите или действията си с друг процес. Това, че е достигнал висока степен в Ка съзнание, само по себе си означава, че притежава всички добродетели и следва всички правила и ограничения, предписвани от мистичната йога. За преданите следването на тези правила е нещо, което се подразбира. Пример за това е ненасилието, което е смятано за добро качество. Преданите по природа не са склонни към насилие, затова не е необходимо да полагат допълнителни усилия, за да следват този принцип. Стремейки се да се пречистят, някои хора стават вегетарианци, но преданите са вегетарианци по определение. Не е необходимо специално да се занимават с вегетарианство или да се включват в някаква вегетарианска общност; те са вегетарианци от само себе си.

Има и много други примери, които показват, че не е нужно преданите да се занимават с нещо друго, освен с Ка съзнание. Те по естествен начин развиват у себе си всички добри качества на полубоговете. Хората, които съзнателно стават вегетарианци или избягват насилието, от материална гледна точка може да притежават добри качества, но сами по себе си тези качества не са достатъчни, за да направят тези хора предани. Вегетарианците не са задължително предани и невинаги следват принципите на ненасилието. Но преданите автоматично са и вегетарианци, и не извършват насилие. От това следва, че вегетарианството и ненасилието сами по себе си не могат да доведат до преданост.

В тази връзка в Сканда Пура се разказва за един ловец, който се превърнал във велик предан с помощта на наставленията на Нрада Муни. Когато станал съвършен предан, той не можел да убие вече дори мравка. Парвата Муни, който бил приятел на Нрада, видял необикновената промяна, настъпила у ловеца под влияние на преданото служене, и казал: „Скъпи ловецо, нежеланието ти да убиеш дори мравка не е чудно. У този, който е развил отношение на преданост, веднага се проявяват всички добри качества. Преданите никога не причиняват страдания на никого“.

Тук Шрӣ Рӯпа Госвмӣ потвърждава, че у този, който извършва предано служене, без допълнителни усилия, от само себе си се проявяват пречистването на съзнанието, пречистването на тялото, отреченията, спокойствието на ума и пр.

Шрӣ Рӯпа Госвмӣ казва, че има девет различни вида предано служене: слушане, възпяване, помнене, служене, обожаване на мӯртито в храма, молене, изпълняване на заповеди, служене на Ка в приятелство и жертване на всичко заради него. Всички тези процеси са толкова могъщи, че ако човек следва дори само един от тях, непременно ще постигне желаното съвършенство. Желаната цел в преданото служене ще постигнат и този, който е развил привързаност към слушането на повествованията за Бога, и този, който е привързан към възпяването на името му. Това е обяснено в Чайтаня чаритмта. За да постигне желаната цел – да се установи в преданото служене, – човек може да следва един, два, три или всичките му различни процеси.

Могат да се дадат конкретни примери за предани, които са извършвали един от тези видове служене и са постигнали съвършенство. Цар Парӣкит постигнал желаната цел в живота си просто като слушал Шрӣмад Бхгаватам. Шукадева Госвмӣ постигнал същото просто като изговарял Шрӣмад Бхгаватам. Прахлда Махрджа постигнал успех в преданото служене като постоянно помнел Бога. Лакмӣ, богинята на щастието, постигнала успех, като разтривала лотосовите нозе на Бога. Цар Птху постигнал този успех чрез храмово обожание. Акрӯра – чрез отдаване на молитви. Ханумн – като отдавал лично служене на Бог Рмачандра. Арджуна постигнал успех благодарение на приятелството си с Ка. Бали Махрджа постигнал успех, като дал на Ка всичко, което притежавал.

Има и предани, които са извършвали деветте процеса заедно. В Девета песен на Шрӣмад Бхгаватам (4.18 – 20) се говори за Махрджа Амбарӣа, който следвал всички процеси на преданото служене. Там Шукадева Госвмӣ казва: „Най-напред цар Амбарӣа съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бог Ка, след това използваше думите си, за да описва забавленията и дейностите на Бога, ръцете си – да мие храма на Бога, ушите си – да слуша за трансценденталното величие на Бога, очите си – да съзерцава красивите мӯрти в храма, тялото си – да общува с чистите предани на Бога. (Общуването между двама души предполага, че те седят заедно, хранят се заедно и прочее и затова допирът между телата им е неизбежен. Амбарӣа Махрджа общувал само с чисти предани и не позволявал на никой друг да докосва тялото му.) С ноздрите си той вдишваше благоуханието на листата от туласӣ и цветята, предложени на Ка, а с езика си опитваше Ка прасдам (храна, която е приготвена, за да бъде предложена на Бога; преданите приемат остатъците от нея). Махрджа Амбарӣа предлагаше на Ка разкошен прасдам, защото беше цар и имаше предостатъчно средства. Той предлагаше на Ка най-изискани царски ястия и приемаше остатъците като ка-прасдам. Той обожаваше Бога много богато, в красив храм, където мӯртито бе украсено със скъпи накити и дрехи и му предлагаха прекрасна храна. Всичко бе налице и каквото и да правеше царят, то винаги бе в Ка съзнание“. Изводът е, че трябва да следваме стъпките на великите предани. Ако не можем да извършваме всички видове предано служене, трябва да се опитаме да извършваме поне един от тях, следвайки примера на предишните чрии. Ако като Махрджа Амбарӣа изпълняваме всички видове предано служене, всеки един от тях ще ни гарантира съвършенство. Щом човек напълно се посвети на някой вид служене, привързаността му към материалните замърсявания сама отмира, а освобождението става негов слуга. Това е потвърдено от Билвамагала хкура. Ако преданият развие чиста, безкористна преданост към Бога, освобождението ще го следва като негов слуга.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че авторитетите понякога наричат регулиращите принципи на преданото служене „служене на Бога с великолепие и разкош“.