ГЛАВА ВТОРА

Трите категории предано служене, които Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва в Бхакти-расмта синдху, са практически регулирано предано служене, предано служене в екстаз и предано служене в чиста любов към Бога. Във всяка една от тези категории има много разновидности. Практически регулираното предано служене обикновено се разделя на два вида, преданото служене в екстаз – на четири вида, а преданото служене в чиста любов към Бога – на шест вида. По-нататък Шрӣла Рӯпа Госвмӣ ще обясни всички тези разновидности.

В тази връзка Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че хората, които са в състояние да приемат Ка съзнание, т.е. преданото служене, могат да бъдат класифицирани в зависимост от наклонностите си. Той казва, че преданото служене е един непрекъснат процес, който е започнал още в миналите ни животи. Човек не може да поеме пътя на преданото служене, ако не е имал досег с него по-рано. Да речем, че в този си живот аз практикувам някакво предано служене и достигам определена степен. Въпреки че не съм го извършвал съвършено, това, което съм направил, няма да се загуби. В следващия си живот ще започна от мястото, до което съм стигнал в този си живот. По този начин преданото служене е един непрекъсван процес. Но дори ако човек никога преди не е извършвал предано служене, ако съвсем случайно прояви интерес към наставленията на чист предан, той може да поеме по този път и да напредва в преданото служене. При всички случаи за хората, които имат естествена склонност към книги като Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, преданото служене е по-лесно, отколкото за тези, които са свикнали с умозрителното философстване, аргументите и логическите умозаключения.

Това твърдение може да се подкрепи със становищата на редица учени от отминалите епохи. Всички са единодушни в това, че човек може да се ръководи от определени свои убеждения, до които е стигнал чрез собствени умозаключения и решения, но след това ще дойде някой друг, който е по-силен в логиката, ще опровергае заключенията му и ще установи нова теза. Така че пътят на логическите умозаключения никога не може да бъде сигурен и никога не може да доведе до окончателен извод. Затова Шрӣмад Бхгаватам препоръчва да следваме авторитетите.

По-нататък се излага едно общо описание на преданото служене, дадено от Шрӣ Рӯпа Госвмӣ в Бхакти-расмта синдху. Вече се каза, че преданото служене може да се раздели на три категории: практически регулирано предано служене, предано служене в екстаз и предано служене в състояние на чиста любов към Бога. Оттук нататък Шрӣ Рӯпа Госвмӣ започва да описва практическото предано служене.

Практиката предполага ангажиране на сетивата в някакъв вид дейност. Следователно практическото предано служене означава да използваме различните си сетивни органи в служене на Ка. Някои от сетивата са предназначени за получаване на знание, а други – за осъществяване на решенията, до които са ни довели нашите размишления, емоции и желания. И така, практиката означава едновременно използване на ума и на сетивата в регулирано предано служене. Цел на тази практика обаче не е да се развие нещо, което ни е чуждо по природа. Да вземем за пример едно дете, което се учи да ходи. Това също е практика, упражняване. Но то не означава, че ходенето е нещо неестествено. Способността за ходене е природно заложена у детето и след малко упражнения то започва да ходи съвсем добре. По същия начин преданото служене на Върховния Бог е вроден инстинкт у всяко живо същество. Дори нецивилизованите хора, например аборигените, се прекланят пред чудесата на природните явления и осъзнават, че зад тях стои някаква висша сила. Всяко живо същество има това съзнание, макар че у тези, които са материално замърсени, то е в спящо състояние. Чистата форма на това съзнание се нарича Ка съзнание.

Има описани специални методи, чрез които можем да използваме сетивата и ума си по такъв начин, че да пробудим заспалото у нас съзнание за любовта си към Ка – така, както с помощта на малко упражнения детето започва да ходи. Този, у когото не е вродена способността за ходене, не може да се научи да ходи, колкото и да се упражнява. По същия начин Ка съзнание не може да бъде резултат единствено на практика. Такава практика няма. Но когато пожелаем да развием вродената си способност да отдаваме предано служене, можем да следваме определени методи, които ще пробудят тази способност, спяща дълбоко у нас. Тази практика се нарича сдхана-бхакти.

Всяко живо същество, което е омагьосано от материалната енергия, се намира в едно неестествено за него състояние на умопомрачение. В Шрӣмад Бхгаватам се казва: „По правило всички обусловени души са безумни, защото постоянно извършват дейности, които ги водят до робство и страдания“. В изначалното си състояние душата е щастлива, вечна, изпълнена с блаженство и знание. Само заради намесата си в материалните дейности тя става нещастна, временна и изпълнена с невежество. Това се дължи на викармата. Викарма означава „действия, които не трябва да се извършват“. Затова трябва да практикуваме сдхана-бхакти: да правим сутрин магала-рати (обожание на мӯртите), да се въздържаме от определени материални дейности, да отдаваме почитания на духовния учител и да следваме много други правила и ограничения, които ще бъдат последователно описани в тази книга. Тази практика ще ни помогне да се излекуваме от лудостта. Както психическите заболявания могат да се излекуват под ръководството на психиатър, така следването на сдхана-бхакти лекува обусловената душа от безумието ѝ, предизвикано от магията на м – материалната илюзия.

За тази сдхана-бхакти говори Нрада Муни в Седма песен на Шрӣмад Бхгаватам (1.32). Той казва на цар Юдхихира: „Скъпи царю, човек трябва да съсредоточи ума си върху Ка с цената на всичко“. Това се нарича Ка съзнание. Духовните учители (чриите) са длъжни да открият начините и средствата, чрез които учениците им могат да съсредоточат ума си върху Ка. Това е началото на сдхана-бхакти.

За постигането на тази цел Шрӣ Чайтаня Махпрабху ни е дал една авторитетна програма, основното в която е повтарянето на мантрата Харе Ка. Повтарянето на тази мантра крие в себе си такава сила, че човек веднага се привързва към Ка. С това започва сдхана-бхакти. Човек трябва по някакъв начин да установи ума си върху Ка. Нищо не могло да попречи на великия светец Амбарӣа Махрджа да съсредоточи ума си върху Ка, дори и лежащите на плещите му задължения на цар. И всеки, който се опита да съсредоточи ума си по същия начин, бързо ще успее да съживи първоначалното си Ка съзнание.

Сдхана-бхакти, т.е. практическото предано служене, също може да се раздели на две степени. Първата степен се нарича служене в съответствие с регулиращите принципи: човек трябва да следва различни регулиращи принципи под указанията на духовния учител или като се опира на авторитетните писания, и трябва да прави това безпрекословно. Това се нарича ваидхӣ, „регулирано“. Човек трябва да следва тези предписания без никакви аргументи и възражения. Втората степен на сдхана-бхакти се нарича ргнуг. Ргнуг започва от момента, в който след като е следвал регулиращите принципи, човек е развил естествена привързаност към Ка и започва да отдава предано служене от любов. Например този, който извършва предано служене, сутрин трябва да става рано и да прави рати, една от формите на обожание на мӯртите в храма. В началото човек става рано и прави рати, защото такава е волята на духовния учител, но постепенно той развива истинска привързаност към това. И когато постигне състоянието на привързаност, той по свое желание се старае да украси мӯртите, да ги облече в красиви дрехи и постоянно мисли как да им служи по-добре. Този вид служене, въпреки че се отнася към регулираната практика, е спонтанно служене. И така, практическото предано служене може да се раздели на две: регулирано и спонтанно.

Рӯпа Госвмӣ дава следното определение на ваидхӣ-бхакти, първата степен в практикуването на бхакти: „Когато няма привързаност към Бога или вътрешен подтик за любовно служене на Бога и човек извършва служене, подчинявайки се на повелята на духовния учител или следвайки писанията, това служене с чувството за дълг се нарича ваидхӣ-бхакти“.

Принципите на ваидхӣ-бхакти са описани и във Втора песен на Шрӣмад Бхгаватам (1.5). Там Шукадева Госвмӣ дава наставления на Махрджа Парӣкит, който е на прага на смъртта. Махрджа Парӣкшит срещнал Шукадева Госвмӣ само седмица преди смъртта си. Той бил объркан, защото не знаел какво трябва да направи човек, преди да напусне този свят. Около него се събрали много други мъдреци, но никой не могъл да го насочи към верния път. Шукадева Госвмӣ обаче му казал: „Скъпи царю, ако искаш да останеш безстрашен, когато посрещаш смъртта си след седем дни (защото всеки е обладан от страх в мига на смъртта), тогава незабавно трябва да започнеш да слушаш за Бога, да го възпяваш и да го помниш“. Този, който може да повтаря и да слуша Харе Ка и винаги да помни Бог Ка, той със сигурност ще превъзмогне страха от смъртта, която може да дойде всеки миг.

В тези думи на Шукадева Госвмӣ се казва, че Ка е Върховната Божествена Личност, затова хората постоянно трябва да слушат повествованията за Ка. Шукадева Госвмӣ не препоръчва слушане и възпяване на полубоговете. Мвдӣте (имперсоналистите) казват, че можем да повтаряме всички имена – както името на Ка, така и имената на полубоговете, – защото и в двата случая сме щели да постигнем един и същ резултат. Но това не е вярно. Според авторитетното мнение на Шрӣмад Бхгаватам човек трябва да слуша само повествованията за Бог Виу (Ка) и да възпява само неговите имена.

И така, Шукадева Госвмӣ препоръчва на Парӣкит Махрджа да слуша повествованията за Бога, да възпява и да помни Върховната Божествена Личност Ка с цената на всичко, за да може да преодолее страха от смъртта. Той споменава още, че Върховната Божествена Личност е сарвтм. Сарвтм означава „Свръхдушата на всеки“. Освен това там Ка е наречен ӣшвара, върховният повелител, който се намира във всяко сърце. Затова ако по някакъв начин се привържем към Ка, Той ще ни запази от всички опасности. В Бхагавад-гӣт се казва, че този, който стане предан на Бога, никога няма да бъде погубен, докато другите неизменно ще бъдат застигнати от гибел. Това означава, че след като получат човешката форма на живот, те не се освобождават от мрежите на раждането и смъртта и с това проиграват златната си възможност. Тези хора не знаят къде ще ги захвърлят природните закони.

Ако човек не развие у себе си Ка съзнание, докато е в човешката форма на живот, той ще бъде хвърлен в кръговрата на раждането и смъртта, в който има 8 400 000 форми на живот, и духовната му природа ще остане непроявена. Човек не знае дали ще стане растение, животно, птица или нещо подобно – има толкова много видове живот. Затова Рӯпа Госвмӣ препоръчва на всяка цена да съсредоточим ума си върху Ка, за да съживим изначалното си Ка съзнание, а по този начин да преодолеем и страха си от смъртта. Ние не знаем къде ще отидем след смъртта, защото сме напълно подвластни на законите на природата. Единственият господар на природните закони е Ка, Върховната Божествена Личност. Това означава, че ако положим всички усилия и приемем подслон при Ка, ще избегнем опасността да бъдем захвърлени обратно в кръговрата на многобройните видове живот. Искрените предани със сигурност ще попаднат в обителта на Ка, както потвърждава и Бхагавад-гӣт.

Същият процес се препоръчва и в Падма Пура. Там се казва, че човек винаги трябва да помни Бог Виу. Постоянното помнене на Ка се нарича дхна, или медитация. Там е казано, че в процеса на медитацията умът трябва да е съсредоточен върху Виу. Падма Пура препоръчва човек завинаги да установи ума си върху формата на Виу, да се потопи в съзерцание върху него и да не го забравя нито за миг. Това състояние на съзнанието се нарича самдхи, или транс.

Трябва да организираме всичките си дейности в живота така, че постоянно да мислим за Виу (Ка). Това е Ка съзнание. Няма значение дали човек съсредоточава ума си върху четириръката форма на Виу или върху двуръкия Ка. Падма Пура съветва да намерим начин винаги да мислим за Виу и да не го забравяме при никакви обстоятелства. Всъщност това е основният принцип от всички регулиращи принципи. Всяка заповед да се прави нещо означава всъщност и забрана на нещо. Наставлението, че човек винаги трябва да помни Ка, предполага и забраната: човек никога не трябва да забравя Ка. Всички регулиращи принципи се свеждат до тези прости заповед и забрана.

Този регулиращ принцип важи за всички вари и шрами – за всички касти и начини на живот. Човешкото общество се дели на четири вари: брхмаи (свещенослужители и интелектуалци), катрии (воини и политици), вайши (търговци и земеделци) и шӯдри (работници и слуги). шрамите също са четири: брахмачаря (ученически живот), гхастха (семеен живот), внапрастха (оттегляне от активния живот) и саннса (живот в отречение). Регулиращите принципи са предназначени не само за брахмачрӣте (неженените ученици), те важат за всички. Няма значение дали човек е начинаещ (брахмачрӣ), или е много напреднал (саннсӣ). Всички без изключение трябва да следват този принцип – да помнят непрекъснато Върховната Божествена Личност и никога да не я забравят.

Ако човек следва това предписание, всички останали правила и ограничения сами ще си дойдат на мястото. Всички останали правила и регулиращи принципи трябва да се разглеждат като помощници и слуги на този основен принцип. Произходът на предписаните правила и ограничения, а също и произтичащите от тях последствия са обяснени в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам, (5.2 – 3). Чамаса Муни, един от деветимата мъдреци, които дошли, за да дадат наставления на цар Ними, се обърнал към царя със следните думи: „Четирите обществени подразделения: брхмаите, катриите, вайшите и шӯдрите – произлизат от различните части на вселенската форма на Върховния Бог. Брхмаите са произлезли от главата, катриите – от ръцете, вайшите – от кръста, а шӯдрите – от краката. По аналогичен начин саннсӣте са произлезли от главата, внапрастхите – от ръцете, гхастхите – от кръста и брахмачрӣте – от краката“.

Отделните обществени подразделения и степените в духовното развитие са обособени на основата на различните качества на хората. В Бхагавад-гӣт се потвърждава, че Богът е създал четирите обществени подразделения и четирите духовни степени в зависимост от различните качества на отделните личности. Както различните части на тялото извършват различни дейности, така и за обществените и духовните подразделения са предписани различни дейности според качествата и степента на духовното развитие на хората. Но целта на тези дейности винаги е една – Върховната Божествена Личност. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣт: „Той е върховният наслаждаващ се“. И така, независимо дали човек е брхмаа или шӯдра, с дейностите си той трябва да удовлетворява Върховния Бог. За това говори и следният стих на Шрӣмад Бхгаватам: „Всички трябва да изпълняват отредения си дълг, а съвършенството на дейностите им се измерва с това, доколко удовлетворяват Бога“. Наставлението е, че човек трябва да действа в зависимост от положението си и чрез тези дейности трябва да удовлетворява Върховната Личност, защото в обратен случай ще се лиши от позицията си.

Например работата на един брхмаа, който е роден от главата на Бога, е да проповядва трансценденталните ведически звуци, шабда-брахма. Брхмаите са главата, затова трябва да проповядват трансценденталните звуци и да приемат храна от името на Върховния Бог. Според ведическите предписания когато се храни един брхмаа, чрез него яде Божествената Личност. Но това не означава, че брхмаите трябва само да ядат от името на Бога, без да проповядват по света посланието на Бхагавад-гӣт. Всъщност както се твърди в самата Гӣт, този, който проповядва посланието ѝ, е много скъп на Ка. Този проповедник е истински брхмаа и когато човек го нахрани, дава храна на самия Върховен Бог.

На свой ред катриите трябва да закрилят хората от яростните атаки на м. Това е дългът им. Най-добър пример е Махрджа Парӣкит, който веднага щом видял, че един черен човек се опитва да убие една крава, извадил меча си да посече тъмнокожия, който се наричал Кали.* Това е дългът на катриите. Насилието не може да се избегне, когато трябва да се закрилят хората. В Бхагавад-гӣт Ка лично дал заповед на Арджуна да употреби насилие в битката при Курукетра, за да защити простите хора.

Предназначението на вайшите е да произвеждат земеделски стоки, да търгуват с тях и да ги разпространяват. А шӯдрите, или работническата класа, са ония, които не притежават интелигентността на брхмаите, катриите или вайшите, и затова трябва да помагат на по-висшите класи с физическия си труд. По този начин между различните групи в обществото има съвършено сътрудничество в името на духовното развитие. Когато няма подобно сътрудничество, членовете на обществото деградират. Точно такова е положението в съвременната епоха, Кали юга (епохата на раздорите). Никой не изпълнява дълга си, всички гордо се назовават брхмаи (интелектуалци) или катрии (воини и политици). Но в действителност тези хора нямат никакво обществено положение. Те нямат никаква връзка с Върховната Божествена Личност, защото не са осъзнати за Ка. Целта на движението за Ка съзнание е да върне на човешкото общество нормалното му състояние, така че всички да са щастливи, развивайки Ка съзнание.

Бог Шрӣ Ка казал на Уддхава, че ако човек следва предписанията на своята вара и шрама, може да удовлетвори Върховната Божествена Личност, а в резултат на това цялото общество ще получава в изобилие всичко, което му е необходимо. Нали в крайна сметка именно Върховната Божествена Личност поддържа всички живи същества. Ако всички членове на обществото изпълняват конкретните си задължения и са в Ка съзнание, няма съмнение, че всеки един ще живее спокойно и много щастливо. Без дори да се стремят към удовлетворяването на жизнените потребности, хората ще превърнат целия свят във Вайкуха, в духовна обител. Ако следват наставленията на Шрӣмад Бхгаватам и изпълняват задълженията си в Ка съзнание, всички хора ще бъдат напълно щастливи дори и без да са се издигнали до царството на Бога.

Самият Шрӣ Ка казва нещо подобно на Уддхава в Единадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам (27.49): „Скъпи Уддхава, всички хора извършват някакви дейности, било то дейности, предписани от свещените писания, било то най-обикновени светски дейности. Ако с резултатите от тези дейности ме обожават в Ка съзнание, хората ще бъдат много щастливи и в този свят, и в следващия. В това няма никакво съмнение“. От думите на Ка можем да заключим, че дейностите в Ка съзнание удовлетворяват по съвършен начин желанията на всеки.

Движението за Ка съзнание е такова, че дори не е необходимо човек да бъде определян като брхмаа, катрия, вайшя, шӯдра, брахмачрӣ, гхастха, внапрастха или саннсӣ – в това е голямото му преимущество. Нека всеки да продължи с дейностите, които вече извършва. Достатъчно е просто с резултатите от тях да обожава Бог Ка в Ка съзнание. По този начин всичко в света само ще си дойде на мястото и всички ще живеят щастливи и умиротворени. В Нрада пачартра регулиращите принципи на преданото служене са описани по следния начин: „Всички дейности, които са разрешени от свещените писания и чиято цел е удовлетворяването на Върховната Божествена Личност, се приемат от святите учители като регулиращи принципи на преданото служене. Ако под ръководството на истински духовен учител човек редовно и последователно отдава такова служене на Върховната Божествена Личност, постепенно той ще се издигне до равнището на служене на Бога в състояние на чиста любов“.