ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

В началото на втората част от Бхакти-расмта синдху авторът отдава смирените си почитания на „Сантана“. „Сантана“ може да се тълкува по два начина: като самия Шрӣ Ка или като Сантана Госвмӣ, по-големия брат и духовен учител на Рӯпа Госвмӣ. Ако под „Сантана“ се разбира Шрӣ Ка, на него му се отдават почитания за това, че притежава несравнима красота и е убил демона Агха. Ако се има предвид Сантана Госвмӣ, тогава Рӯпа Госвмӣ му отдава почитания, задето винаги се отнасял нежно с него и му служел и задето унищожава всички грехове. В тази част на Бхакти-расмта синдху авторът възнамерява да опише общите признаци на трансценденталната наслада (любовното настроение), в която се изпълнява преданото служене.

В този дял на Бхакти-расмта синдху се разглеждат пет основни теми: 1) вибхва – особените признаци и причини на екстаза, 2) анубхва – екстазът, който се появява впоследствие, 3) сттвика-бхва – естественият, или същински екстаз, 4) вябхичри-бхва – енергичният екстаз и 5) стхйи-бхва – трескавият, или непрекъснат екстаз.

Различните хора разбират по различен начин думата раса, използвана в Бхакти-расмта синдху, защото е много трудно да ѝ се намери точен английски еквивалент. Но понеже нашият духовен учител превежда думата раса като „вкус“, ние ще последваме стъпките му и също ще я преведем по този начин.

Раса, или вкус, се нарича особеното любовно състояние, или настроение, в което се намира преданият, когато се наслаждава на любовните си взаимоотношения с Върховната Божествена Личност. Различните видове раса, взети заедно, помагат на човека да усети истинския вкус на преданото служене, давайки му възможност да изпита най-висшето проявление на трансценденталния екстаз. Като следваме стъпките на Шрӣла Рӯпа Госвмӣ, в този раздел ще се опитаме да обясним това състояние, доколкото ни е по силите, въпреки че то е напълно трансцендентално и излиза извън рамките на нашия опит.

Ако дейностите на човека не му носят наслаждението на някой вид вкус, или любовно настроение, той не може да продължава да ги върши. В трансценденталния живот в Ка съзнание и в преданото служене също трябва да има някаква определена раса – някакъв особен вкус, който това служене носи. Обикновено човек може да усети този вкус, като възпява, слуша, обожава Бога в храма и му служи. Когато човек чувства трансцендентално блаженство, се казва, че той „усеща вкуса“. Или да се изразим по-ясно: всички многообразни усещания за щастие, които изпитваме, докато извършваме предано служене, могат да се нарекат „вкусове“ (раси) на преданото служене.

Далеч не всеки може да изпита блаженството на трансценденталния вкус на преданото служене, защото това сладостно любовно настроение идва само в резултат на дейностите, извършени през миналия живот, или в резултат на общуване с чисти предани. Както обяснихме по-горе, общуването с чисти предани слага началото на развиването на вяра в преданото служене. Само този, който благодарение на общуването си с чисти предани е укрепил у себе си тази вяра или пък се е занимавал с предано служене и в миналия си живот, само той може да усети вкуса на преданото служене. С други думи, обикновеният човек не може да се наслади на това трансцендентално блаженство, освен ако не е благословен с необикновеното щастие да бъде сред обществото на предани или да продължава предано служене, започнато още в миналия живот.

Процесът на постепенното издигане до равнището на преданото служене е обяснен в Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам: „В началото човек трябва да слуша за Бог Ка в обществото на предани, които са пречистили сърцата си също по този начин. Благодарение на слушането за трансценденталните дейности на Бога човек постоянно ще изпитва трансцендентално блаженство“. В Бхагавад-гӣт се обяснява, че първият явен признак за това, че човек наистина е постигнал духовно равнище, е фактът, че той постоянно е щастлив. Радостното състояние идва в резултат или от четенето на Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам, или от общуването с личности, които се стремят към духовен живот в Ка съзнание, и особено с такива, които твърдо са решили да заслужат милостта на Говинда, като отдават трансцендентално любовно служене в лотосовите му нозе. Въодушевен от тези емоции, този, който иска да удовлетвори Върховната Божествена Личност и затова постоянно се занимава с регулирано предано служене, развива два вида непреодолими сили, които се наричат вибхва. Така преданият се наслаждава на трансцендентално блаженство.

Непреодолимата любов към Ка има няколко източника. Такива източници могат да бъдат самият Ка, преданите на Ка или звуците, които се изтръгват от флейтата на Ка. Като резултат понякога се пробужда любов, а понякога изумление.

По време на екстаз в тялото на предания могат да намерят израз осем трансцендентални симптома. Те могат да се проявят само когато се смесят петте споменати по-горе форми на екстаза. Човек не може да усети трансцендентално блаженство, ако тези пет екстатични принципа не са съчетани по някакъв начин, и под вибхва имаме предвид точно тази основа или причина за изпитването на трансцендентален вкус. Вибхва се разделя на две: основна и подбуждаща. В Агни Пура за вибхва се казва следното: „Основата, от която се поражда екстатичната любов, се нарича вибхва. Тя се разделя на две: основна и подбуждаща“. С други думи, има два вида екстатична любов. Обект на основната екстатична любов са Ка и преданите му. Бог Ка е обект на основната екстатична любов, а чистите му предани, които са изпълнени с такава любов, са обект на подбуждащата екстатична любов. Следователно подбуждащата екстатична любов е тази любов, която се появява, когато човек види някакъв обект, който му напомня за Ка.

Бог Ка, който притежава непроницаеми енергии и качествата трансцендентално знание и блаженство, е основната причина на екстатичната любов. Чрез различните си инкарнации и експанзии Бог Ка става и източникът (подбуждащата причина) на екстатичната любов. В Шрӣмад Бхгаватам има един откъс, свързан с брахма-вимохана-лӣл, който ни позволява да разберем до известна степен този подбуждащ, импулсиращ аспект на екстатичната любов. Когато Ка заблудил Брахм, като се разширил в множество пастирчета, теленца и крави, по-големият брат на Ка, Шрӣ Баладева (непосредствена експанзия на самия Ка), бил изумен и възкликнал: „Колко е поразително – всички тези пастирчета, теленца и крави предизвикват у мен същата екстатична любов, която изпитвам към Ка!“. Той бил смаян от тази мисъл. Това е един от примерите, които показват как самият Ка става обект и източник на екстатичната любов в подбуждащия ѝ аспект.